Съществува ли жената? Джон Бейнс предговор

Идеализирането на жената като земна и божествена майка; естественото възхищение, породено от нейната красота; удивлението на мъжа пред нейната способност да създава живи същества и еротичният копнеж, който предизвиква, кара мъжете несъзнателно да виждат в нея майка, богиня и любовница - обстоятелство, което определя в повечето случаи възходящо сублимно движение на либидните импулси.

Много рядко може да се срещне мъж, който да не се възхищава на жената, защото всички са имали майка.

Що се отнася до женския пол, неговото отношение към мъжете обикновено не е на възхищение, а по-скоро на завист - поведение, което лесно преминава в презрително отношение към любовните претенции на мъжете. Често може да се чуе, че „мъжете са големи прасета", че „единственото, което искат, е да те вкарат в леглото", че „използват жените" и т.н.

От друга страна, наистина не са много мъжете, достойни за възхищението на жените не само заради външните си качества. Поради тази причина дълбоко в себе си жената не се възхищава на мъжа и по-трудно стига до сублимация.

Многобройните проблеми и предизвикателства, които животът поставя пред мъжа, го принуждават да развие едно мъжко, стабилно „аз", тоест мъжка идентичност, която не е сексуална, а на човек от мъжки пол.

Що се отнася до либидото, силното желание за притежание, което мъжът изпитва към жената, може да го доведе в някои случаи до абсолютно несъзнавана сублимация, а това укрепва още по-силно неговото психично „аз". Това е една от причините, породили еволюционното различие между половете на равнището на психичната и ментална сексуалност, като самецът е стигнал до положението си на мъж, докато самката си е останала такава. Мъжът в известна степен е ментализирал своя фалос, но жената не е ментализирала своята матка, предпочитайки да остане утеринно самка, вместо да постигне едно по-висше ниво на управление на своята сексуалност.

Ще наречем „истинска женственост" формирането на човешката самка като човек от женски пол. фалшивата женственост съответства на вече описаната самка Сапиенс, разпознаваема единствено по биологичната си сексуалност.

Неоспорим факт е, че женственото в своята висша форма се ражда от подходящата комбинация от природни генетични фактори и индивидуалното усилие за самореализация, което, естествено, е волеви, а не спонтанен процес. Това е един възходящ, вертикален път, и в никакъв случай хоризонтална пътека.

За да можем да разберем женствеността, необходимо е първо да анализираме жената в нейната най-проста и примитивна форма: като утроба, способна да зачева - качество, което, проектирано върху личностната й идентичност, трябва да ни даде ключа към действителното значение на това да бъдеш жена. Нейната същностна природа е рецептивна, обгръщаща, задържаща и зачеваща. В положението й на самка тя определя нейното биологично майчинство. Издигната на по-висше ниво, трябва да обуслови положението й на истински женствена жена.

Ако се замислим над факта, че нищо в природата не съществува като единичен полюс, а всичко се проявява под формата на противоположни и допълващи се двойки, ще е полезно да направим сравнителен анализ на женствеността и мъжествеността. Нека видим накратко какво представлява мъжествеността и каква е нейната противоположност.

Както знаем, светлината може да се възприеме единствено чрез тъмнината, топлината - чрез студа.

Не възнамерявам да използвам патерналистичен критерий, за да анализирам женствеността. Напротив, ще се опитам да определя безпристрастно психичната същност на това, което с езика на биологията наричаме човешки самец и човешка самка. Ще започнем с мъжествеността, защото е общоприето и познато понятие, имитирано дори от жената, когато приема мъжки роли - причина, поради която този модел не буди съмнение относно своята същностна природа.

Какво представлява мъжествеността от ментална и психологична гледна точка?

След много проучвания на тази тема съм стигнал до заключението, че на това равнище тя се проявява като „сила на волята"; като мощен и продължителен импулс за реализиране на поставената цел; като волева сила, проявяваща се в едно висше „аз", което направлява и контролира способностите на индивида; като сублимиран либиден импулс за победа над предизвикателствата на живота. Това е сублимираната и разумно направлявана мъжка агресивност. Тя представлява мъжката родова идентичност от негенитална гледна точка.

Нека сега се опитаме да установим кой е противоположният полюс на мъжествеността, тоест какво качество, подобно на негениталната мъжественост, съществува у жената като психологична женственост. Твърдя, че такова качество не е развито, тъй като съответства на тъй наречения „вътрешен свят", който е женският еквивалент на „силата на волята" у мъжа.

Много пъти съм обръщал внимание върху факта, че жената живее за външното, като съсредоточава всичките си интереси и грижи върху физическия вид и оценява всичко според привидната външност, а не според същностното му съдържание; като обръща безвъзвратно своето „аз" към външния свят; като се отдалечава от самата себе си, за да се идентифицира с мъжки роли; като определя вътрешното си състояние според външното; като приема повърхностно културата и пренебрегва социално значимото; като отчаяно се стреми да хване някой мъж; в крайна сметка, тя живее единствено посредством мъжа, а не чрез себе си и за себе си.

Отсъствието на „вътрешен свят" кара жената безплодно да търси щастието чрез мимолетни приятни стимули - жалка и краткотрайна награда, която трябва да бъде подновявана непрекъснато, за да поддържа достатъчно ниво на сетивно удовлетворение.

Тъй като не е развила вътрешния си свят, тя непрекъснато трябва да се подхранва с истории за любовните преживявания на известни жени; да се зарежда с разкази за живота на любими герои; да се отъждествява с женските образци, олицетворявани от филмови звезди, манекенки или известни актриси; загрижено да следи коментарите около непристойните обстоятелства в живота на X или У.

Основният проблем се състои в обстоятелството, че тя не е развила вътрешния си свят, а оттук и своето „аз", поради което не съществува като личност, а само като еротичен обект. За съжаление самата тя не прави усилие да излезе от това състояние, като култивира само външността си, предрешавайки се като жена, имитирайки псевдомодела на сексапилна жена-вамп. Несъзнателно или не, тя полага всички усилия да изглежда като съблазнителна еротична стръв, която да осигури завладяването на мъжа и съответно нарцистично удовлетворение. В тази глупава игра тя пропилява по-голямата част от живота си, без да осъзнава, че това й пречи да се реализира като жена, защото не й остава нито време, нито сили за това, и трябва да се примири да бъде самка или имитация на мъж.

Тя притежава утеринна и вагинална способност само по отношение на размножаването, без да познава психологическите инструменти на собствената си сексуатност - механизъм, който представлява висшия поток на либидната енергия. Ако способността да зачева е телесната проява на нейната сексуалност, то формирането, развитието и управлението на нейния вътрешен свят са върховният израз на същинската женственост. Вагината и матката не трябва да съществува? само физически, но трябва да придобият и психическа реалност, като се превърнат във формиращи елементи на вътрешния свят, който е психичната проекция на гениталната женственост.

Самката, която използва несъзнателно своята еротична привлекателност, може да се превърне в жена, ако нейната гениталност придобие психическа реалност, в която съзнателно да проектира своя опит, за да формира и развие свое, независимо „аз". Това може да се постигне, когато тя, убедена в необходимостта да стане жена, и познавайки правилен начин за самонаблюдение, предприеме действия, за които може напълно да отговаря, като анализира резултатите обективно, с цел да обобщи „значимия опит", който всъщност подхранва Аза.

Този Аз, за който говоря, трябва да се формира съзнателно, по един много различен начин от този, по който се е формирало обикновеното психологическо „аз". Последното се е развило постепенно, като част от психиката, която се моделира и оформя под въздействието на обществото, така че дори когато представлява личностната идентичност, то не е нищо повече от проекция на социалната идентичност на човечеството. Всички, и жени, и мъже, сме деца на обществото, но ако искаме да постигнем истинска индивидуалност и реална психологическа самостоятелност, у нас трябва да съществува нещо, което да е плод на собствената ни съзидателност; което да е моделирано от нашето съзнание и пречистено от разума, в противен случай няма да се различаваме от стадото. Жената трябва преди всичко да се превърне в „майка на самата себе си", като фокусира своята способност да бъде майка върху собствената си личност, поемайки грижата за себе си и самообразовай-ки се в изкуството на женствеността.

По този начин развитието и зрелостта на нейното „аз" ще й помогне да промени коренно много от традиционните механизми, които всъщност й пречат да еволюира. Нека да дадем пример с нарцисизма, изначално възникнал като компенсаторна реакция срещу чувството за малоценност спрямо мъжа - механизъм, който трябва непрекъснато да функционира, за да поддържа високо нейното самоуважение и да й вдъхва достатъчно доверие в самата нея. За тази цел тя се нуждае от външни средства, които в този случай идват от възхищението, предизвикано от самата нея в качеството й на еротична примамка. Поради тази причина тя изпитва силна тревога, когато започва да забелязва отслабването на еротичната й привлекателност - факт, който предизвиква загуба на доверието й в себе си и чувство за малоценност.

Механизмът на самоуважението може да се сравни с камина, която се нуждае непрекъснато от солидно количество дърва (външна енергия), за да поддържа подходяща топлина и тяга. По подобен начин самоуважението се нуждае от мощни външни подкрепления, за да се поддържа високо, тъй като без тази помощ индивидът изпитва нарцистичен спад от депресивен тип.

Извънредно важно е да различаваме самоуважението от „самооценката". Ако първото е компулсивен опит да се подкрепи изкуствено едно слабо, инфантилно или недоразвито „аз", то втората представлява обективно признание на собственото значение, произтичащо от истинското развитие на Аза, който в този случай е достатъчен сам на себе си, тъй като няма нужда да прибягва до външна подкрепа. Самоуважението изкуствено създава едно преувеличено, но всъщност немощно „аз", що се отнася до неговия строеж и способност; до самооценка се стига при наличието на силно и мощно „аз", ценностно, а не егоистично изградено, тъй като няма нужда да се подхранва от ласкателства или суетност, защото познава чудесно собствената си стойност.

Егоистичното „аз", крепящо се върху самоуважението, е компулсивна идентичност, създадена от невротичната защитна потребност, тоест от желанието да се компенсират собствените недостатъци, заменяйки ги със символи на власт, които изкуствено заместват собствената незначителност. Азът, роден от съзнателното самонаблюдение, не притежава компулсивен механизъм и действа естествено и спонтанно, като автономно волево средство.

Под въздействието на културните традиции и поведението на бащата, емоционалната зависимост на малките момичета е много по-силна и продължителна, отколкото при момчетата. Поради тази причина през по-голямата част от живота си те оценяват собственото си „аз" спрямо правилата, диктувани от други хора. Те се нуждаят от чуждото одобрение, тъй ако такова липсва, се страхуват, че са отблъснати или лишени от любов и нежност. Развивайки истински своето „аз" и вътрешния си свят, жената придобива умението да се абстрахира от мнението на другите, защото има пълно доверие в собствената си способност да разсъждава. От този момент нататък тя може да се смята за еманципирана и независима от мъжа, като това обаче не трябва да означава отхвърляне на неговите способности и ценности. Напротив, веднъж свободна и придобила собствена женска идентичност, жената е в състояние да се свързва с мъжа доброволно, търсейки неговото партньорство в любовта, а не да го нагърби със собствените си очаквания за щастие или реализация, нито пък с цел символично да се сдобие с желания пенис. При това положение, вече напълно зряла и отговорна, тя сама постига равенство с другия пол - неоспоримо завоевание, което никаква човешка и божествена власт не може да й отнеме.

Ако постигне това, тя няма нужда да имитира мъжки роли, тъй като може да влезе в ролята на истински женствена жена, която приема и се радва на собственото си положение и възприема себе си като самостоятелно, високо развито и психологически независимо същество. В този случай, вече освободена от психическата тирания на фаличния символизъм, тя може да упражнява своята свобода наравно с мъжа.

Нека се замислим за огромното количество психична енергия, която се освобождава и възстановява с решаването на основния конфликт, какъвто е чувството за малоценност спрямо мъжа. Жената престава да се нуждае от нар-цистичния механизъм, който е заместен от здравото и естествено удовлетворение, произтичащо от факта, че тя вече възприема себе си като истински ценен и развит индивид. С премахването на мъчителната невротична необходимост да изглежда значителна, уважавана, обичана и ценена, с отхвърлянето на компулсивното и изтощително еротично разкрасяване, тя си възвръща цялата енергия, която дотогава е била задържана и потискана, енергия, която сега може да използва свободно в търсене на не невротични цели. Излишно е да посочваме, че при тези условия ще й бъде много по-лесно да постигне целите, които си поставя в живота, тъй като вече няма да бъде възпрепятствана от собствените си противоречия. Очевидно е, че колкото повече енергия успеем да концентрираме в поставената цел, толкова по-големи са възможностите да я постигнем.

За постигането на истинската женственост не е достатъчно само да се създаде благоприятен вътрешен свят. Необходимо е да се знае какво да се прави с него. Той е център, където се формира, контролира, подготвя и развива зрялата, женствена жена. Поради това е необходимо да се определят действията, които могат да бъдат оценени като женствени, както и какво всъщност представлява това качество, без претенцията да налагаме предлагания модел. Важното е той да бъде разбран, защото когато човек си даде сметка за погрешното в своето поведение и успее да оцени огромните предимства от едно правилно поведение, няма да му е трудно да преоцени действията си - то става съвсем естествено, така както заобикаляме дупките по улицата и се пазим от дъжда. Трябва да се има предвид, че зад всяко погрешно поведение се крие неразбиране на собственото положение. Предлаганият модел не бива да се приема принудително, като догма, нито да се имитира несъзнателно. Той има за цел не да премахне обичайните характеристики в поведението на жената, а да я накара да осъзнае какво означава да бъдеш жена, да реализира своята женственост по индивидуален, а не по стереотипен начин.

Какво означава да бъдеш женствена? Какво е необходимо, за да се постигне това?

Съществуват три възможни прояви на женствеността: 1) Естествена или генетична женственост, която е природна даденост:

2) Женственост, култивирана под влияние на обществото. Можем да я определим като женственост, която е

манипулирана и замърсена (що се отнася до естествената чистота); 3) Висша женственост, която се е формирала съзнателно

в психическия утерус. Първата от тях представлява естествена проекция на не-цивилизованата самка Сапиенс. Тя е зачеващият инстинкт в действие; утробата, която улавя семето, за да бъде оплодена. Тя е плодовитата земя, въплътена в човешко същество, проявявайки чрез него своята променяща и моделираща сила. Тя е зачеващият инстинкт на майката-природа. Поради това зачева без разлика всичко, което проникне в утробата й. Еднаква е у жените от всички епохи, раси и култури. Втората съответства на насилственото внушаване на по-веденчески и културни норми, които обществото налага на жената, и които се променят в зависимост от историческия момент и географското положение. Под въздействие на обществото чистият природен инстинкт на самката изгубва голяма част от своите същностни качества, както става например с малкото лъвче, отгледано сред хората - нарушават се обонянието, чувството за ориентация и ловният му инстинкт.

Мъдростта на природата остава погребана дълбоко и замърсена от предразсъдъци и табута, както и от принудителното невротично приспособяване към различни социални системи. Така че когато посочихме самката Сапиенс като най-примитивната проява на един възможен еволюционен преход, имахме предвид самката, формирана под въздействието на обществото, а не женствеността в чисто състояние.

Висшата женственост се ражда от съзнателното управление на културната и природната част чрез процес на търсене и анализ, предназначен да вземе от всяка от двете правилното и подходящото, отхвърляйки неуместното.

Ето няколко съвета за това, което жената трябва да направи, за да бъде женствена: 1) Да разбере мотивите, които я карат да действа като самка, вместо като жена. Да разграничи ясно в съзнанието си какво е самка и какво е жена. Това е единственият начин да се вгледа в себе си, за да получи мотивацията да се промени. 2) Да проумее, че преходът към женствеността не е лесен процес, тъй като изисква от нея активност на интелектуално равнище, за да може да се самоконтролира, в смисъл да бъде способна да различава кои са преградите, които й пречат да бъде истински женствена. 3) Да приеме участта си на жена, но не в смисъл да се примири с нея, а да се чувства удовлетворена от тази роля, оценявайки се правилно, което означава да притежава зачеваща физическа и психическа способност. Това предполага отказ от завистта към пениса, като се развенчае митът за фалоса и се осъзнае, че жената притежава също толкова ценно, макар и коренно различно нещо, тоест психическия утерус. 4) Да не имитира мъжки роли, като избягва невротичното състезание с мъжете. Става дума за компулсивната потребност да докаже, че може да бъде толкова умна, известна, способна и подготвена" колкото тях. Вместо това препоръчвам доброжелателното съревнование, тоест онова, в което отсъства факторът завист и неприязън; липсва несъзнателният импулс на жената да унижи мъжа; съществува само желанието да постигне индивидуално равнище на развитие, упражнявайки по най-ефикасен начин своите способности. 5) Да приеме пасивността като основно женско качество, разбирайки обаче тази дума в нейния истински смисъл. Ще се позова на една статия на Хосе А. Инфанте, озаглавена: „Женската сексуалност", в която се казва следното: „Посочихме понятието пасивност, изтъкнато от Фройд като една от преобладаващите характеристики на женственото и го сравнихме с друго, по-подходящо според нас понятие - рецептивност. Пасивността се определя като приемане на действието на някакъв агент, без никакво участие в него. Рецептивността е способност да вземаме това, което другите ни дават или изпращат, да възприемаме, да подкрепяме, да поддържаме; да приемаме в себе си едно или друго нещо; да до-

пускаме, да одобряваме, да придобиваме; да приемаме един или друг в своята среда или общност, да очакваме или да се изправяме срещу опасността, изпълнени с решимост да устоим и да я отблъснем." По този начин пасивността представлява качество, характеризиращо обекта, докато рецептивността е възможна единствено при субекта. Рецептивността обаче е качество и на човешката самка, поради което е необходимо да различаваме два вида рецептивност: на самката и на жената.

Всъщност нейната емоционална чувствителност я свързва по директен начин с естествената или генетична женственост, в която е паметта на природата. По този начин самата тя, в зависимост от емоционалното си състояние, направлява силата на своето либидо съзидателно или разрушително. Очевидно е огромното значение, което има „почистването на собствената чаша" - да пречистиш чувствата, за да се освободиш от неприязънта, омразата, завистта, агресивността и всяка друга деструктивна проява.

Психолозите твърдят, че е естествено човек да мрази, да завижда, да изпитва неприязън, да е агресивен, тъй като тези прояви не могат изкуствено да се потискат. Аз смятам обаче, че това се отнася само за хората, които не са сублимира-ли своето либидо (а те са преобладаващо мнозинство) и тяхната емоционална чувствителност е в примитивно състояние.

Сублимацията не премахва агресивността, омразата или насилието, тя канализира тези енергии и ги превръща в укротена сила за Аза, който, напълно самостоятелен и съзнателен, решава какво да прави с нея. Ако преди това той е бил потискан и обсебен от тази инстинктивна сила, и е бил принуден да се огъва пред нея, то сега той става неин господар, способен да я управлява и контролира по свое желание. Съществуват само две възможности за изразяване на чувствата: положителна и отрицателна, съзидателна и разрушителна. Едната е проява на Ерос, а другата - на Танатос. Дали ще бъде приета едната или другата възможност, е вътрешен избор на всеки индивид. Както човек, които иска да отиде на кино, трябва да избере между филм на ужаса, драма или любовна история, така и всеки индивид трябва да реши какво иска да прави със своите емоции: да съзидава, или да руши.