Стефан Цанев б ъ л г а р с к и Х р о н и к и
Изтегляне 6.99 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- КНИГОИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „ТРУД"
- ПЕЧАТ ПОЛИГРАФИЧЕСКИ КОМПЛЕКС „ЖАНЕТ 45" - Пловдив
- На корицата
- Султана Рачо Петрова
- Симеон Радев
- Добри Ганчев
- Ю. С. Карцов
- Тодор Мумджиев
- Иван П. Кепов
- Григор Начович
- Конста нтин Хаджикалчев (1856-1940)
БЪЛГАРСКИ ХРОНИКИ Редактор Мирослава Бенковска Художник Виктор Паунов Технически редактор Стефка Иванова Коректор Григор Григоров Първо издание Формат 60x90/16. Печ. коли 34,5 КНИГОИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „ТРУД" ул. „Гео Милев" № 158, тел. 987-29-24, 987-82-61 e-mail: office@trad.cc www.trud.cc www.znam.bg
бул. „Ал. Стамболийски" № 9, тел. 032/60-90-90 e-mail: mail@janet45.com
бул. „Ал. Стамболийски" № 9, тел. 032/60-90-90 КНИЖНА БОРСА „ТРУД" София, ул. „Н. Ракитин" № 2 тел.: 846-75-29, 846-75-65
ISBN 978-954-528-861-6 ISBN 978-954-491-493-6
ISBN 978-954-528-862-3 ISBN 978-954-491-494-3
------------------------------------ „Оттук нататък, читателю мой, трябва да внимаваме – навлизаме в опасна зона. Древната ни история е обвита в мъглата на митовете – може да ги доизмисляш, може да ги доукрасяваш; възрожденците ни са обрамчени с ореоли – може да ги лъскаш възторжено или да ги човъркаш дребнаво; оттук нататък няма митове, няма ореоли, личностите са почти живи, ей ги на – само на крачка пред нас, само век е минал... Рискованото ми начинание – да напиша сам цялата история на България – стана съвсем рисковано, защото, ако древната ни и възрожденска история е била пренаписвана и нагаждана всеки път към интересите на властващата политическа сила – то какво да кажа за историята ни след Освобождението от турско робство?" 1 Александър Бурмов, „Захарий Стоянов - писател историк". 2 Аристотел, „Поетика". 3 Страниците съответстват на тези в книгата. 1 По „История на света в дати" от Rodney Castleden. 1 Из „Прошения на българите в Македония и в Източна Тракия до Великите сили през май-юли 1878 г.". 1 В историческата литература е известно като Кресненско-Разложко въстание. 1 Султана Рачо Петрова (1868-1946), „Моите спомени",1991 г., с. 207. 2 Филип Симидов (1825-1925), „Войводата Капитан Петко Киряков", 1994 г. 1 Из изложението на Н. Чалики до Руското консулство, август 1876 г. 2 Подвизите на този изрод са описани от Макгахан - виж „Писма от ада", глава XII на Книга трета. 3 Захарий Стоянов, „Тъмръшката република и нейниятпрезидент Ахмедаа ага", 1885 г. 1 Една моя читателка ми писа, че полковник Ангел Вълчев вкнигата си „Тъмраш" (1973 г.) твърдял, че въстанието в Перущица е потушено от редовна турска армия, башибозук и с участието само на неколцина тъмрашлии без знанието на Ахмед ага. Ахмед ага бил знаел за българския си корен и винаги бил закрилял съседните български села. Той се бил славел като жесток, но справедлив владетел както за християни, така и за мохамедани. С това се бил обяснявал радушният прием от българите при освещаването на манастира. Без коментар. 2 Според Димитър Маринов. 1 Димитър Маринов (1846-1940), из „Стефан Стамболов и новейшата ни история", 1909 г. 2 Всеки човек да се покорява на властите, що са над него; няма власт, която да не е от Бога; който се противи на властта, противи се на Божията воля (Павел към римляните, 13:1-2). 3 Виж „Писма от ада" на Януарий Макгахан, глава XII на Книга трета. 4 Симеон Радев (1879-1967), из „Строителите на съвременна България", 1910 г. 1 Никола Генадиев (1866-1923) - журналист, политик, много пъти министър, член на Народно-либералната партия (Ст. Стамболов, Д. Петков, Д. Греков), убит от ВМРО през октомври 1923 г.; автор на „Мемоари" (1923) и „Стамболов" (1925). 2 Цели години не се срещал Любен с него, а на смъртния си час [21 януари 1879 г.], когато му спомниха, че ще телеграфират на брата му Петка да дойде, той махна с ръка и произнесе тихо: „Не искам да го видя!" - пише Захарий Стоянов („Славейковщина и каравеловщина"). 3 Добри Ганчев (1854-1936) - известен като учител по български на княз Фердинанд I, автор на „Спомени" (2005), предадени в БАН през 1923 г. с нареждане да се отворят след 25 години. 4 А често, казват, споменавал имена несъществуващи... 1 Според Симеон Радев. 2 Става дума за Източна Румелия. 1 Според Димитър Маринов. 2 Пак според Димитър Маринов. 3 Добри Ганчев, „Спомени", 2005 г. 4 Тодор Икономов (1838-1892), из „Мемоари", 1973 г. 5 Според разказ на Григор Найденов, председател на опълченското дружество в София. "Според Тончо Жечев. 6 Според Тончо Жечев. 1 Пак според Тончо Жечев. 1 Книга трета, глава XII „Писма от ада ". 2 Както признава един от „младите", д-р Моллов: „Всяка вечер първата ни работа бе да разгърнем белгийската конституция, за да направим справки върху материята, която бе утре на дневен ред". 1 Из речта на Тодор Икономов в Учредителното събрание на 27 март 1879 г. 2 Из дневниците на Учредителното събрание 1879 г. 3 Из дневниците на Учредителното събрание 1879 г. 4 Софийският митрополит. 5 Русчушкият митрополит. 1 Дембелхане, от перс.-тур. tembelhane - приют за мързеливци. 2 Първият том на „Строителите на съвременна България" излиза през 1910 г. 3 2007 г. 4 Някои казват, че либералността на руския проектоустав за Княжество България се дължала на амбицията Русия да се изкара по-свободолюбива и по-напредничава от европейските държави. Така че, без да щем, ние сме спечелили от това състезание по либералност... 1 Още при първите избори през октомври 1879 година от избраните 36 депутати 31 са българи, 3-ма са гърци и 2-ма турци. 2 Из „Строителите на съвременна България" на Симеон Радев. 3 Нови депутати бяха избрани много малцина - пише Димитър Маринов, - защото повече от две трети от всичките депутати бяха преизбрани в Учредителното събрание. 1 Кандидатура хумористическа - пише безмилостно Симеон Радев за журналиста Александър Стоилов, нарекъл се Екзарх с надеждата наистина да стане екзарх на българската църква след обявяването на нейната независимост. - Той даваше в своите печатни програми обещания, напомнюващи реториката на атинските политици от комедиите на Аристофана. 2 Санстефанска България е негово дело - държал реч Стамболов в една кръчма на Марно поле. –С него, господа, ние ще можем по-лесно и по-рано да си сдобием пак Санстефанска България.Нека него, и никой другиго, изберем за български княз! 3 Принцеса Мари-Каролине фон Батенберг - сестра на Александър Батенберг, описва в спомените си гостуването на този Александър в семейния й замък Шьонберг: „Той прояви голям интерес към нашия старинен порцелан, показа се като познавач, но по много простоват начин провери дали е истински. Докато седяхме около масата, той счупи една чиния на две върху коляното си и много доволен възкликна: „Да, порцеланът е истински!" 4 Предавам речта със съкращения. 2 Най-достопочтено събрание на представителите на Българското княжество! Не допускам от своя страна каквото и да било влияние на предстоящия ви съвършено свободен избор на бъдещия управител на България, но смятам обаче за свой дълг тържествено да заявя на Събранието, че вследствие на политически съображения Господарят не може да допусне на княжеския български престол нито един кандидат от руските поданици. Да ви внуши Всемогъщият Бог такова решение, което би могло да издигне скъпата ваша родина на такава степен на самостоятелност и благоденствие, което е единствената цел на вашия Освободител, цел, към която така сърдечно и искрено, винаги и навсякъде се е отнасял, отнася се и днес еднокръвният братски на българския народ - народът руски. 3 Васил Друмев. 4 'Из ,,Стефан Стамболов и новейшата ни история". 1 По-късно, превратности съдбовни, същият Головин става частен секретар на същия немец Батенберг и се претрепва да го хвали. 2 Според Димитър Маринов. 1 Принцеса Фон Батенберг, из ,,Спомени за едно смутно време", 1995 г. 2 Алюзия за молитвата на Исус в Гетсиманската градина през нощта преди да го заловят и разпнат: „Отче мой, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша!" 3 Според Мари-Каролине фон Батенберг. 4 Из ,,Строителите на съвременна България" на Симеон Радев. 5 Из Търновската конституция. 6 Сиятелство и Светлост са твърде ниски благороднически титулувания, това много обидило Батенберга, тъй като на него като на княз-владетел му се полагала титлата Височество; по този повод нататък ще станат големи произшествия... 7 Подчертаното навсякъде тук е от мен - С. Ц. 1 Според руския проектоустав сумата била 1 милион, народните представители я намалили. 2 И наистина, радостното му посрещане от народа в Търново, за което стана дума преди две страници, той приел като неистова екзалтация на диваци. 3 Спомняш ли си, читателю, подобен експеримент Александър II правел и във Финландия (виж в предишната глава). 4 Според Симеон Радев. 5 Между другото, на 4 април 1879 година по предложение на Марин Дринов Учредителното събрание единодушно избрало за столица на Княжество България град София, тъй като, ако мислим за бъдещето, столицата трябва да се намира в центъра на България. Подтекстът е ясен... 1 Емении - плитки кожени обувки с вирнати върхове и без токове, калеври. 2 Ами Буе - френски геолог пътешественик, минал през България през 1837 г. и направил етнографска карта на Балканите. 3 Дондурма - сладолед. 1 Тодор Бурмов - тогава е губернатор (кмет) на София; според издадената от английското правителство Синя книга той се бил самонастанил в къщата на избягалия по време на войната Фейзи ефенди; така били постъпили и други важни български личности... 2 Феликс Каниц, „Дунавска България и Балканът", 1882 г. 3 По конституция министерствата са били шест: на вътрешните работи, на външните работи, на финансите, на правосъдието, на войната и на просвещението. 4 Из „Спомени" на Добри Ганчев. 1 Според Димитър Маринов. 2 Из писмото на Драган Цанков до М. А. Хитрово, фразата е цитат от виенския вестник „Die Presse". 1 Из ,,Стефан Стамболов и новейшата ни история" на Димитър Маринов. 2 Из „Строителите на съвременна България". 1 Тъй като пощите в Княжеството отказали да приемат телеграмата, нарочен човек прескочил до Източна Румелия и изпратил телеграмата от Ихтиман. 1 Никола Сукнаров - редактор на либералния в. „Независимост" (1880-1881), бивш председател на Второто обикновено народно събрание (1880). 1 Виж на с. 169 в ,,Превратът през 1881 година", 1994 г. 2 Михаил Сарафов - секретар на Великотърновския ЧРК, след Освобождението министър на просвещението и на финансите в либерални кабинети. 1 Тук Симеон Радев се позовава на руския нихилист 3. Ралли-Арбуре, който се срещнал с Каравелов в Гюргево. 1 Симеон Радев. 2 Пак Симеон Радев. 3 Само след 5 години Димитър Петков ще стане кмет наСофия, по-късно - председател на три Народни събрания, накрая и министър-председател. 1 Според цитирани от Димитър Маринов Документи изсекретните архиви на руското правителство, София, 1893 г. 2 Ю. С. Карцов, из „Семъ лет на Ближнем Востоке", 1906 г. 3 А. Ф. Головин, из „Княз Александър I Българский", 1897 г. 4 „Документи из секретните архиви на руското правителство", София, 1893 г. 1 Адолф Кох, из „Княз Александър I Батенберг", 1994 г. 1 До д-р Странски (и до Грудов и Кавалджиев) е адресирано предсмъртното писмо на Ботев: „Аз съм весел и радостта ми няма граници, като си наумя, че „Моята молитва" се сбъдва!" (Виж в глава XI на Книга трета.) И по-нататък продължава: „Но колко по-весел и по-спокоен щях да бъда, ако да знаех, че вие няма да оставите жена ми и детето ми да теглят черно тегло!... Странски! Иди у дома, поздрави жена ми, детето ми и помни, че ако бъда жив, то аз ще бъда най-признателния твой приятел". 2 Симеон Радев. 3 Както вече стана дума по-рано (в глава V от Книга трета), през 1885 година Филип Тотю и Коста Паница, уж за да финансират четите в Македония, убили и ограбили един богат чокоин в Букурещ, изровили костите на Раковски, купили луксозен ковчег и до костите положили откраднатите от чокоина брилянти и ценни книжа, по този начин ги пренесли в България, но скоро аферата била разкрита (във Виена бил заловен съучастникът на Паница - руският капитан Колобков, който се опитал да пласира книжата в тамошните банки) и, за да не попаднат в затвора, Паница заедно с другия си съучастник Ризов (който пък осребрявал ценните книжа в софийските банки), избягали в Източна Румелия. 1 Димитър Ризов (1862-1918), из „Княз Батенберг и Съединението" (1895 г.). 2 Както сам пише: Смелостта никога не ме е изоставяла, когато се намирам пред „големи хора"... 1 Тодор Мумджиев, автор на „Спомени по Съединението", 1915 г. 2 Рихард фон Мах, автор на „Из българските бурни времена", 1929 г. 1 Иван П. Кепов, Библиотека „Български писатели", том II, 1929 г. 2 Д-р Димитър Виницки, „Спомени за Освободителната война, за Източна Румелия, за Съединението, за детронирането на княза Батенберга и за Регентството", БИА. 3 Рихард фон Max. 4 Страхът му се оправдал: 8 месеца и половина след като станал председател на Народното събрание, Захарий Стоянов бил настигнат от загадъчна смърт в Париж на 2 септември 1889 г. 1 Генерал Август фон Дригалски паша - поляк на турска служба, командващ жандармерията и милицията в Източна Румелия (съгласно Органическия устав, чл. 7: „Н.В. султанът назначава началниците и висшите офицери на милицията и жандармерията"); дразнейки именно суетния и самозван Фон Дригалски, Чардата се кръстил Чардафон. 2 Майоре, какво означава това?! 3 Какво?! 4 Данаил Николаев (1852-1942), из „Лични спомени и преживелици", 1925 г. 5 Иван Андонов (1854-1937), секретар на БТЦРК, автор на „Съединението", 1929 г. 6 Според Иван Андонов той бил казал това, а после Захарий бил повторил думите му... 7 Според поручик Вълю Стефов. 1 Според Иван Андонов. 2 Спомените на Никола Нанчев, писани през 1925 г., са публикувани в книгата на Иван Андонов „Съединението", 1929 г. 1 „Архив на Възраждането". 2 Григор Начович (1845-1920), из „Разговор с П. Димитров", 1910 г.; също и Никола Генадиев (1866-1923), из„Мемоари", 1923 г. 3 Според Димитър Маринов. 4 В Дармщат живеят роднините на Батенберг, баща му принц Александър носи титлата Фон Хесен-Дармщат. 5 А. фон Хун, автор на „Борбата на българите за съединението си", 1890 г. 6 Пак според Димитър Маринов. 1 Григор Начович, „Разказ на Негово Височество за Пловдивското въстание", 1886 г. 2 Из издадената от английското правителство „Синя книга". 3 Всички военни министри до 22 септември 1885 г. със съгласието на Народното събрание били все руски генерали: Паренсов, Ернрот, Крилов, Лесовой, Каулбарс, Редигер, Котелников; след оставката на генерал Кантакузин военен министър става българският капитан Никифоров и нататък военни министри на България са само българи. 1 Рихард фон Мах. 2 Както казвал дипломатично руският външен министър Гирс: „Русия силно ще се противи на всеки план, имеющ за цел създаването на една велика България, която би била отчуждена от всяко руско влияние". 3 Док. № 3 из „Авантюри русского царизма в Болгарии", 1935 г. 4 Според същия Фон Мах. 5 Според тогавашния префект на Пловдив Петър Димитров (1848-1919), из „Моите спомени и моята дейност по Съединението на Източна Румелия с Княжество Българияпрез 1885 год.", 1918 г. 6 Димитър Страшимиров, „Архив на Възраждането", 1908 г. 7 Виж в глава I на тази книга. 1 Виж в глава X на Книга втора. 2 Егон Корти, „Александър фон Батенберг". 3 Ю. С. Карцов, „Семъ лет на Ближнем Востоке". 4 Бениамин Калай - министър на финансите на Австро-Унгария и бивш неин представител в Европейската комисия за Източна Румелия. 5 В случая нередовен набор стари войници. 1 Според собствения му разказ. 2 Симеон Радев. 1 Принцеса Мари-Каролине фон Батенберг. 2 Само неаполската обсерватория тази нощ преброила 64 000 метеорита. 1 Архив на Министерството на външните работи. 2 Константин Хаджикалчев (1856-1940), „Спомени", 2006 г. 3 Господа, войната беше политическа грешка от моя страна. Аз го признавам, да бъдем приятели! 1 Из протоколите на Народното събрание. 2 Според Ю. С. Карцов. 3 Стефан Стамболов, „Изповедта на България", 1889 г. 1 3ахарий Стоянов, „Отворено писмо до Георгя Кьрджиев”, 1886 г. 2 Захарий Стоянов визира саркастично Александър Батенберг в алегоричната си повест „Искендер бей", а в документалната си книга „Превратът през 1881 година" е безпощадно директен. 3 Според показанията на майор Груев. 4 Михаил Маджаров (1854-1944) - публицист, редактор на в. „Марица" (1878-1885) и на в. „Мир" (1894-1944), яростен русофил, много пъти министър, посланик и пр. 1 Симеон Радев. 2 Димитър на руски е Дмитрий или Димитрий. 3 Димитър Маринов. 4 Симеон Радев. 5 След смъртта му на 20 юли 1887 г. Захарий Стоянов пише: Една стара пословица казва: „За умрелите или добро, или нищо". Ние обаче не се придържаме към тия идиотизми, а напротив: трябва да тържествуват и се радват честните хора в България за смъртта на този класически тиранин: колкото подло, гнусно и безобразно е имало, той го е изсипал върху главата на нещастна България. 1 Според собствените му признания пред Симеон Радев. 2 Според показанията на капитан Генев. 3 А. И. Кояндер - дипломатически агент и генерален консул на Русия в София (1884-1885 г.). 1 Богданов по това време е посланик на Русия в София, Сахаров - военен аташе. 2 Из „Стефан Стамболов и новейшата ни история". 3 Стефан Стамболов, „Дневник", 3 октомри 1886 година. 4 Според свидетелство на д-р Димитър Моллов, виж „Строителите. .." - „9 август". 5 8 август според действащия тогава в България Юлиански календар; тъй като в Западна Европа бил в сила отдавна Григорианският календар, идващите оттам отчитали датите по него, в случая същото прави и Батемберг. 1 H. Н. Обручев - руски генерал, тогава началник на Генералния щаб. 1 При дадените обстоятелства бъдете по възможност сдържан. Постарайте се да повлияете правителството да бъде съставено от хора солидни, желателно би било в състава на правителството да влезе митрополит Климент. Можете да казвате на българите, че Русия постарому ще се отнася към тях, ръководена от чувства на безкористно доброжелателство; че за окупация Императорското правителство дори не е помисляло... 1 Това бе вярно. Детронаторите си служеха с неговото име, без да го питат. На протестите му Климент отговаряше: „Поместен бидохте за член на правителството вследствие уверенията на вашите приятели и другари, че няма да откажете". 2 Каравелов употребява тук „правителство" в смисъл на регентство, а малко по-нататък „министерство" в смисъл на правителство; прави го може би умишлено, за да замаскира смисъла на регентството - след малко Стамболов ще обясни какво означава това... 1 Из показанията на генерал Вазов. 1 Григор Начович, из непубликуваните негови „Възпоминания". 1 Симеон Радев по разказ на Д. Тончев. 2 19 август 1886 г. 3 „Господарю, ако България трябва да бъде погубена, това трябва да стане с чест!" - из „Възпоминания" на Григор Начович. 1 Из „Строителите на съвременна България" на Симеон Радев. 1 Ю. С. Карцов. |