Стефан Цанев б ъ л г а р с к и Х р о н и к и

3 Из „Окръжно - послание за ръководителите окръжни, околийски и селски и началниците на четите на вътрешната революционна организация", март 1901 г., и изказване на Гоце Делчев пред извънредния конгрес на ВМОК в София, 7 април 1901 г.

1 Алберт Сониксен, „Изповедта на един македонски четник".

2 П. К. Яворов, „Гоце Делчев", 1924 г.

3 Гоце Делчев, „Окръжно - послание".

4 Спомени на Яне Сандански...

5 Граф Робер дьо Бурбулон, цит. съч.

6 „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни".

1 „Окръжно - послание".

2 Васил Кънчов (1862-1902), „Етнография и статистика на Македония", 1900 г.; министър на просвещението от 21 декември 1901 г., застрелян след месец, на 24 януари 1902 г., в министерския си кабинет от уволнения от него Тома Каранджулов, учител от Македония.

1 Читаци е като помаци, но особено озлобени срещу братята си християни; днес (2008 г.) читаци или еничари наричат българите, влезли поради корист в турската партия (Движение за права и свободи) на Ахмед Доган.

2 Дьонмета - потурчени евреи.

3 П. К. Яворов, „Гоце Делчев".

4 П. К. Яворов, „Гоце Делчев".

5 Гоце Делчев, „Окръжно - послание", март 1901 г.

1 Сониксен не е бил бос по въпроса - той е бил секретар на Македонския комитет в Ню Йорк, дошъл в София в началото на 1906 година, свързал се с представители на ВМОК и ВМОРО и понеже знаел български, свободно общувал с тях, после се включил в четите на ВМОРО, нелегално минал в Македония и воювал там в продължение на 9 месеца; „Не знам нито един от моите приятели, имащи някакво влияние - пише той, - който по едно или друго време да не е бил изкушаван с пари от Сарафов или неговите агенти".

2 П. К. Яворов, „Хайдушки купнения", 1924 г.

3 П. К. Яворов, „Хайдушки купнения".

4 П. К. Яворов, „Гоце Делчев".

5 П. К. Яворов, „Хайдушки купнения".

6 П. К. Яворов, „Гоце Делчев".

7 П. К. Яворов, „Хайдушки купнения".

8 Из Възванието на Главния щаб в Битоля до народа.

9 П. К. Яворов, „Хайдушки купнения".

1
^ По „Мемоара" на Главния щаб до представителите на Великите сили.

2 Христо Силянов (1880-1939), „Освободителните борби на Македония", том I, 1933 г.

3 Правителството тогава е на Народно-либералната партия, обаче министър-председател и министър на външните работи е човекът на Фердинанд генерал Рачо Петров.

4 В Главния щаб на Битолски революционен окръг са Даме Груев, Анастас Лозанчев и Борис Сарафов.

5 Христо Силянов, цит. съч.

1 Христо Силянов, пак там.

2 Христо Силянов, „Освободителните борби на Македония", том II, 1943 г.

3 Това е нещо като Любен-Каравеловия БРЦК в Букурещ.

4 Христо Силянов, цит. съч.

5 Христо Силянов, цит. съч.

1 Христо Силянов, цит. съч.

2 Борис Сарафов е брат на актьора Кръстьо Сарафов.

3 Александър Малинов (1867-1938), „Странички от нашата нова политическа история", 1938 г.

4 Меджлис - турското Народно събрание.

1 Никола Мушанов (1872-1951), из неговия Дневник; много пъти министър, министър-председател (1931-1934).

2 Иван Йовков, „Кобургьт ", 1978 г.

3 Иван Салабашев (1853-1924), из неговите „Спомени"; Салабашев е математик, много пъти министър.

1
^ Дължината на църквата „Св. 40 мъченици" е 24, а ширината 7 м.

1 Четох някъде, че по времето на Стамболийски съветската власт опростила дълга на България, но не знам дали е вярно.

2 Други членове на ЦК на ВМОРО били Петър Чаулев и Христо Чернопеев, запасен член - подполковник Протогеров.

3 Крум Благов (1953), „50-те най-големи атентати в българската история", 2000 г.

1 Пак там.

2 Пак там.

1 Според личния секретар на Фердинанд граф Робер дьо Бурбулон: .. .нямаше „ура", но присъстващите казаха „Амин!" и се прекръстиха, сълзи се стичаха от очите им, беше тържествено и прекрасно, излизаме като насън...

2 Симеон Радев, „Това, което видях в Балканската война ", 1993 г.

3 Стефан Попов (1906-1989), „Безсъници", 1992 г.

1 Виж повече за мнението на английския дипломат Робърт Грейвс в глава VI на тази книга.

2 Виж „Съвети към сина".

3 Вероятно същата грамадна позлатена колесница стил Людовик XIV, теглена от шест великолепни коня с позлатени хамути, с високи щраусови пера - за която говори Добри Ганчев при сватбата на Фердинанд с Мария-Луиза.

4 Стивън Констант, цит. съч.

5 Иван Йовков, цит. съч.

6 Вторият (почти или не почти) златен век е бил при Иван Александър (виж глава XI в Книга втора).

7 Цар Фердинанд, „Съвети към сина".

8 Пак там.

1 Направил Фердинанд това с яростното съдействие на тогавашния министър-председател Димитър Петков, някогашния приятел и съратник на Стамболов - да се не начуди човек как властта може да превърне един непокорен и свободолюбив човек в сервилен мракобесник!

2 Чл. 38 - за вероизповеданието на престолонаследника, и чл. 17 - за сключването на тайни договори без разрешение от Народното събрание.

3 Протоколи на Народното събрание, 4 ноември 1904 г.

1 Иван Шишманов.

1 Солун бил превзет без бой, но Тахсин паша, по внушение на австрийския консул, се предал с 25-хилядната си армия на гърците, което предопределило съдбата на града.

2 Kurt Aram, „Welko, der Balkankadett" - цитирано чрез Иван Т. Теодоров (1905-1997), „Балканските войни", 2007 г.

1 Махмуд Мухтар паша - командир на 3-и турски корпус; в спомените си пише: „...цялата дивизия Шукри, резервите на 9-а дивизия, батареите, войските, разположени пред Петра, с една дума: всички обръщат гръб и безумно побягват!"

2 Стефан Попов, „Българската идея", 1994 г.

1 Генерал о.з. Иван Фичев (1860-1931), „Балканската война 1912-1913. Преживелици, бележки и документи”, 1940 г.

2 Ген. Иван Фичев, цит. съч.

3 Каква печал и каква неприятна изненада може да има в капитулацията на противника? - пита Иван Т. Теодоров в споменатото свое съчинение; в думите на Фердинанд обаче има негова логика: евентуалният мир за него е неприятна изненада, защото ще му попречи да влезе в Цариград, което дълбоко го опечалява, тъй като за него това е истинската цел на войната.

4 Граф Робер дьо Бурбулон, „Български дневници".

5 Подчертаното тук и нататък е от Бурбулон.

6 Става дума за шофьора Вайх, добро и чаровно момче, което е настоящият фаворит на княза и изпълнява ролята на куриер, секретар, комисионер... - пише до жена си граф Бурбулон още през юли 1909 г.

1 Фердинандова ловна резиденция в местността Плесо в унгарските Карпати.

2 По същото време като военен кореспондент и Симеон Радев е в Лозенград. „Отидох в Главната квартира – пише той. - Първо видях генерал Савов и после генерал Фичев. Попитах и двамата дали ще атакуваме Чаталджа? Савов ми каза: „Тая работа умът ми още не я хваща". Фичев: „Тая работа не е за нашата уста лъжица".

3 Стефан Попов, „Българската идея", 1994 г.

4 Генерал о. з. Иван Фичев, цит. съч.

1 В 14 ч и 30 м генерал Радко Димитриев, неинформиран за успешното настъпление на Първа армия, издава заповед до дивизиите: „Предвид на упоритото съпротивление на противника по цялата линия и предвид на нашите значителни загуби спрете временно настъплението. Армията временно минава в отбрана на занимаемите позиции".

2 Ген. Иван Фичев, цит. съч.

3 Любомир Лулчев, „Тайните на дворцовия живот”, 1992 г.

1 Според Иван Т. Теодоров, цит. съч.

2 Из телеграма на д-р Стоян Данев от Париж.

3 Ген. Иван Фичев, цит. съч.

1 Често може да прочетем, че Одринската епопея е забележителна и ще остане в историята на българското военно изкуство и с това, че тук за първи път във военната история на света се използва самолет за бойни действия: за първи път български летци извършват разузнавателни полети и бомбардировки със самолет - това са летцитеРадул Милков, Христо Топракчиев, Продан Таракчиев. Не знам дали това е много за гордеене, ако беше вярно, но се оказва, че не е: самолетът е използван като бойно средство за първи път година по-рано от италианците в Триполитанската война срещу Турция в Северна Африка - първият боен разузнавателен полет е извършен на 23 октомври 1911 г. от италианския капитан Карло Мария Пиаца, а първата бомбардировка е извършена на 1 ноември 1911 г. на турски военен лагер от младши лейтенант Джулио Гавоти. Така че славата и позорът остават за тях...

2 Според началник-щаба на действащата армия ген. Иван Фичев, цит. съч.

3
^ Според Помощника на Главнокомандващия ген. Михаил Савов (виж цит. съч. на ген. Иван Фичев).

4 Из Протоколите на Народното събрание, 1913 г.

5 Ив. Вазов. „Тържествен час", 26 април 1913 г.

2 По-късно ген. Фичев казва по повод на този гениален ход: „Обществото с кремък трябва да дере д-р Данев!"

1 Всъщност България печели 23 000 км² и 400 000 жители, но в Добруджа губи 7695 км² с 250 000 жители.

2 Днес болницата до Централна гара.

3
^ Реч на Александър Стамболийски пред студентската демонстрация на 16 юни 1914 г.

1 Почти по Иван Йовков, „Кобургът".

2 Подчертаното е от мен, б. а.

3 „The Worlds Crisis 1911-1914", 1923 г.

4 Според Стивън Констант, цит. съч.

1 На 7 май 1915 г. германска подводница потопява английския пътнически лайнер „Лузитания", сред загиналите 1198 души има и 128 американци; по-късно германски подводници потопяват 7 американски търговски кораба; „Войната срещу търговията е война срещу човечеството" – казва американският президент Уилсън, и на 3 април 1917 г. обявява война на Германия.

1 Михаил Маджаров (1854-1944) пред Народното събрание на 22 октомври 1919 г.

1 Александър Стамболийски (1879-1923), „Двете ми срещи с цар Фердинанд", 1919 г.

2 Васил Радославов, „България и световната криза", 1923 г.

3 Александър Стамболийски, цит. съч.; описаната среща е станала на 4 септември 1915 г.

1 Александър Беровски, „Корона и кръв", 1994 г.

2 История на България по дати, 2008 г.

3 Ханс Рогер Мадол, „Фердинанд, цар на българите. Мечтата за Византия", 1932 г.

4 Стивън Констант, „Фердинанд Лисицата, цар на България", 1992 г.

1 Александър Стамболийски, цит. съч.

2 Константин Муравиев, „Договорът за мир в Ньой", 1992 г.

3 Личен архив на цар Фердинанд.

1 К. Янков, „Добро поле и пробивът на фронта", 1919 г.

2 Б. Станчев, „Шейновци на Добро поле", 1937 г.

3 Константин Муравиев, цит. съч.

4 Константин Муравиев, цит. съч.

5 Подполковник Н. Недев, Българите в световната война", 1925 г.

1 Гео Милев (1895-1925), „Ужасът на огнения бич".

2 По разказ на Петко Пенчев, главен секретар на правителството, цитиран от Коста Тодоров в „Изповед на една луда балканска глава", 1994 г.

3 Протоколи на XIX народно събрание.

1 По Александър Стамболийски, „Последната ми среща с цар Фердинанд (на 25 септември 1918 година от 5 до 7 часа подир обед в Софийския дворец)".

2 История на България, том 8, с. 324, издание на БАН, 1999 г.

3 По това време ген. Протогеров е и Велик майстор на Великата масонска ложа в България.

1 Според меродавната История на България, том 8, с. 325, издание на БАН, 1999 г.

2 Убитите по време на Илинденското въстание са 1779 души, а при потушаване на Войнишкото въстание - над 3000.

3 Александър Малинов, „Под знака на острастени и опасни политически борби", 1991 г.

4 Турция капитулира на 30 октомври, Австро-Унгария - на 3 ноември, Германия - на 11 ноември 1918 г.

5 Хвалел се бил пред столичния адвокат Стрезов, цитиран от Димо Казасов (1886-1980) във „Видено и преживяно", 1969 г.

6 Според Александър Беровски, „Корона и кръв", 1994 г.

7 Според Стефан Груев (1922-2006), „Корона от тръни", 1991 г.

1 Тази сцена е почти по Стефан Груев.

2 Коста Тодоров, „Изповед на една луда балканска глава", 1994 г.; според други източници багажът на Фердинанд бил натоварен в 13 вагона.

1 Александър Цанков, „Моето време".

2 Стивън Констант, „Фердинанд Лисицата", с. 375.

3 Гледай приятеля си, той не е глупак като тебе!

4 Стефан Груев е син на Павел Груев, който през 1916-1918 г. работи в Тайния кабинет на цар Фердинанд, а от 1940 г. е началник на личния кабинет на цар Борис III; осъден е на смърт от Народния съд и е екзекутиран на 1 февруари 1945 г.; тогава Стефан следва в Женева, не се завръща в България, отива в Париж, работи 26 г. в сп. „Пари Мач", а също в радио „Свободна Европа" и Би Би Си.

1 Борис е бил на 24 години.

2 Констан Шауфелбергер, „Борис III, човекът и царят", 1992 г.

3 Любомир Лулчев (1886-1945), „Тайните на дворцовия живот", 1992 г.

4 Цар Фердинанд, „Съвети към сина", 1991 г.

5 Граф Робер дьо Бурбулон, цит. съч.

6
^ Търновската конституция не е предвидила абдикация, макар че по ирония на съдбата и двамата ни първи владетели Батенберг и Фердинанд абдикират, а не умират (четвъртият - Симеон II - бе изгонен), от което формално следва, че докато е жив, князът (царят) е в правата си; и когато Фердинанд отправял многократно сърцераздирателни молби до сина си „да посети поне веднъж любимата си България", Борис бе твърде съобразителен - пише възпитателят му Констан Шауфелбергер, - за да не отгатне истинската мисъл и тайното желание на Монарха, който неспирно ще прави интриги и заговори, за да седне отново на трона - затова нито веднъж не му разрешил да се върне.

1 Вестник Земеделско знаме, 2 октомври 1919 г.

2 Съгласно Ньойския договор сръбските войски окупирали Царибродско, Босилеградско и Струмишко през ноември 1920 г.; в някои писания се прокрадва лъжата, че Западните покрайнини били отстъпени на Сърбия от Стамболийски с Нишкото споразумение от 23 март 1923 г.

1 Александър Цанков (1879-1959), „Моето време" - мемоари; започнати на юни 1945 г. в Бадгащайн, Австрия, завършени на 8 март 1949 г. в Буенос Айрес, Аржентина; публикувани 2001 г. в София, България.

1 Александър Цанков, цит. съч.

1 Стефан Груев, „Корона от тръни".

2 Из Закон за допитване до народа..., 14 октомври 1922 г.

3 Радославовото правителство, управлявало от 4 юли 1913 до 8 юни 1918 г., било арестувано още през ноември 1919 г., Радославов бил осъден на доживотен затвор, но още преди това избягал в Германия; присъдата му не била отменена дори от сговористкото правителство, амнистирало неговите министри през 1924 г., и той умрял в изгнание през 1929 г.

4 Реч на Стамболийски в Народното събрание.

1 Сръбска четническа организация, тероризираща българското население в Македония и преслед-ваща четите на ВМРО.

2 Георги Марков (1946), „Камбаните бият сами", 1994 г.

3 Георги Марков, цит. съч.

1 Из писмото-предупреждение на Тодор Александров до министъра на вътрешните работи Александър Димитров.

2 Георги Марков, „Парола „Сабя". Заговорите и превратите на Военния съюз", 1992 г.

1 Георги Марков, „Камбаните бият сами", 1994 г.

2 Константин Муравиев, „Хора и събития": разговор с Ляпчев.

3 Сред „и др." бил „случайно" и подполковник Кимон Георгиев...

1 Коста Тодоров, „Изповед на една луда балканска глава", 1994 г.

2 Още на другия ден министър на войната става полк. Иван Вълков.

3 На 10 юни министър на външните работи става Христо Калфов, бивш флигел-адютант на цар Борис III.

1 Флигел-адютант на цар Борис III.

2 Показания на о. з. генерал Иван Вълков пред военната колегия при Върховния съд на Народна република България на 23 август 1954 г.

3 Константин Муравиев, цит. съч.; по време на преврата е министър на войната в правителството на Стамболийски.

1 Константин Муравиев, цит. съч.; разговор в затвора с Багрянов, вече осъден на смърт от Народния съд 1944 - 1945 г.

1 Пак там.

1 Любомир Лулчев, „Тайните на дворцовия живот", 1992 г.

2 Константин Муравиев, „Събития и хора".

1 Георги Марков, „Камбаните бият сами".

2 Дончо Даскалов, „Политически убийства в новата история на България", 1999 г.

3 По описания на Георги Марков, Дончо Даскалов и др.

1 Константин Муравиев, „Събития и хора", с. 103.

1 Александър Цанков, „Моето време".

2 Показания пред съда 1954 г.

3 Показания, след като е арестуван през 1944 г.

4
^ Константин Муравиев, „Събития и хора": среща с Цанков, 1935 г.

5 Показания пред съда 1954 г.

6 Александър Цанков, „Моето време".

7 Интервю пред The Times, 4 януари 1924 г.

8 Из ,,Корона от тръни" на Стефан Груев.

9 Горкият велик човек!

10 Константин Муравиев, „Събития и хора": среща с Цанков, 1935 г.

11 Стефан Груев, „Корона от тръни".

12
^ Константин Муравиев, „Събития и хора": среща с царя, 1931 г.

1 Константин Муравиев, пак там: среща с Цанков, 1935 г.

2 Константин Муравиев, цит. съч.: среща на Стефан Даскалов с цар Фердинанд в Унгария, 1935 г.

3 Константин Муравиев, „Събития и хора": среща с Цанков, 1935 г.; Александър Цанков, „Моето време".

4 Кимон Георгиев и Дамян Велчев (след преврата на 9 септември 1944 единият става министър-председател, другият - военен министър) спасяват живота на генерал Иван Вълков - той е съден за убийства чак през 1954 г., смъртната му присъда е заменена с 20 години затвор и умира в затвора през 1962 г. на 87-годишна възраст.

1 Александър Цанков, „Моето време".

2 Пак там.

3 Александър Малинов, „Под знака на острастени и опасни политически борби".

4 Дончо Даскалов, „Политически убийства в новата история на България", 1999 г.

5 Из Манифест към българския народ на Цанковото правителство, 10 юни 1923 г.

6 Александър Цанков, цит. съч.

1 Този номер дава някакъв ориентир за броя на смъртните присъди и екзекуции, изпълнявани от ВМРО: смъртната присъда № 375 е произнесена в края на период от 3 години и половина - от есента на 1919 (когато Александров, Чаулев и ген. Протогеров възстановяват македонската революционна организация под ново име ВМРО и откогато вероятно е започнало номерирането на присъдите) до 3 март 1923 г. - средно повече от 100 смъртни присъди на година!

2 Из Правилника на ВМРО, цитиран от Дончо Даскалов, „Политически убийства в новата история на България", и Георги Марков, „Камбаните бият сами".

3 The Times, 4 януари 1924 г.

1 Според Петър Пешев (1858-1931), „Историческите събития и деятели от навечерието на Освобождението ни до днес”, 1929 г., с. 828.

2 Григорий Зиновиев - по това време председател на Изпълнителния комитет на Коминтерна; опитва се да проведе на практика теорията на Троцки за перманентна световна революция.

3 По същото време Коларов е генерален секретар на Коминтерна.

4 Ангел Христов, „Встреча с Ленином", сп. „Новая Болгария", кн. 7, 1957 г.

5 Върбан Ангелов (1887-1974), „Неизвестни страници от миналото", 1993 г.; професионален юрист, влязъл в социалистическото движение на 13-годишна възраст; бил е секретар на окръжния комитет на Комунистическата партия в Търново, през 1923 г. е секретар на окръжния комитет вРусе, многократно арестуван, бит и интерниран; обвинител в Народния съд 1944-1945 г. (тук се случил юридическият парадокс: прокурорът поискал 15 смъртни присъди, а съдът отсъдил 67!); посланик в Анкара (1946-1948), Главен арбитър в Държавния арбитраж (1950-1954), посланик във Виена (1954-1957).

6 Тогава град Фердинанд, сега Монтана.

7 Върбан Ангелов, цит. съч.

1 Този въпрос задава Гео Милев (1895-1925) в поемата си „Септември", 1924 г.; в документалния филм на Васил Джерекаров и Павел Васев „Спомени" се разказва и за един мъж, който повел през септември 1923 г. въстаниците от своето село и след погрома на въстанието, от срам и угризения, че излъгал вярата им, млъкнал и дума не продумал до края на живота си.

1 Гео Милев, из ,,Септември".

2 Александър Цанков, „Моето време".

3 Върбан Ангелов, цит. съч.

4 Петър Пешев, „Исторически събития и деятели...", с. 828.

1 Именно на него Стамболов бе казал, че не чрез революция, а чрез еволюция може да се постигне съединението на Македония към България. (Виж на с.217)

2 Султана Рачо Петрова, „Моите спомени".

3 Султана Рачо Петрова, цит. съч.

4 Александър Цанков, цит. съч.

1 Пак там.

2 Дончо Даскалов, „Политическите убийства...".

3 Георги Марков, „Камбаните бият сами", 1994 г.

4 История на България по дати, 2008 г.

2 Александър Цанков, цит. съч.

3 Кръстьо Раковски (1873-1941), българин, съветски политик, един от основателите на Коминтерна, разстрелян по заповед на Сталин.

4 Текстове и документи по история на България, 1993 г.

1 Из „Политическите убийства..." на Дончо Даскалов.

2 Георги Марков, „Камбаните бият сами", 1994 г.

3 Георги Марков, цит. съч.; това се потвърждава от самия проф. Ал. Цанков - той пише в мемоарите си: „Македонската организация, т.е. нейните видни представители бяха в най-добри отношения с военния министър Иван Вълков и групата около него. Иван Вълков им съобщаваше своевременно решенията на Министерския съвет..."

4 Пак там.

5 Дончо Даскалов, „Политическите убийства...".

2 По Георги Марков, „Камбаните бият сами", 1994 г.

1 Върбан Ангелов, цит. съч.

2 Из показанията на Марко Фридман, осъден и обесен публично на 27 май 1925 г.

3 Из показанията на клисаря Задгорски.

4 Атентатът срещу цар Борис III в Арабаконак станал случайно: четата на анархиста Васил Икономов, за когото вече стана дума, дебнела да мине през прохода някой, за да го оберат, задал се автомобил и те открили по него огън, Икономов лично хвърлил две гранати, убили шофьора и още някого и чак когато Борис скочил да бяга, познали, че това ецарят.

1 Държавен вестник, 16 април 1925 г.

2 Не само това си позволила да говори г-жа Султана Рачо Петрова, тя била ербап жена - по време на Втората световна война гласно се обявила против съюза ни с фашистка Германия, набеждават я за английска шпионка и седемдесет и кусур годишната баба Султана била интернирана в концлагера за жени „Свети Никола" край мъжкия концлагер Гонда вода в Родопите, а дъщеря й Влада Рачо Петрова, която станала говорителка по радио Лондон, била осъдена задочно на смърт. Съдби!

3 Дончо Даскалов, „Политически убийства..."

1 Дончо Даскалов, цит. съч.

2 Из показанията на Пенчо Сарафов, Иван Кефсизов, Илия Ковачев и Кирил Стефанов, цитирани в „По дирята на безследно изчезналите" (1972 г.) от Николай Христозов.

1 Д-р Добри Желев, в. „Нова Загора", 17 май 2005 г.

1 История на България по дати, 2008 г.

2 Мемоарите на проф. Цанков са писани между 1945-1949 г.

3 Александър Цанков, „Моето време".

4 Константин Муравиев, „Събития и хора": среща с Цанков.

5 Сиреч: от царя.

6 Конвент наричали ръководството на Военния съюз: Иван Вълков, Дамян Велчев, Христо Калфов, Кимон Георгиев, Славейко Василев, Иван Русев - всъщност те командвали цялата армия.

7 Александър Цанков, цит. съч.

8 Константин Муравиев, пак там: среща с Цанков 1935 г.

1 В България пристигнали чуждестранни журналисти начело с френския писател Анри Барбюс; Барбюс написал документалната книга „Палачите". Описаните в нея „ужаси, мъчения и варварства превишават всичко най-отвратително и най-ужасно, което можем да си представим" - казал швейцарският ентомолог и философ проф. д-р Август Форел.

2 Като главнокомандващ царят имал правото да назначава военните министри.

3 Протестите били главно поради връзката на ген. Вълков с ВМРО на Ванче Михайлов и тяхната дейност против Югославия. През април 1928 година в Южна България станало катастрофално земетресение, българското правителство потърсило международна помощ - Англия и Франция,
защитаващи интересите на Югославия, отпуснали на България тъй наречения стабилизационен заем при условие, че ген. Вълков бъде изхвърлен от правителството.

4 Виж Книга първа, глава VIII.

5 Виж Книга трета, глава I.

6 Под вяра не трябва да разбираме само религиите, но и идеологиите, които, изправят още по-свирепо брат против брата.

7 Според Дончо Даскалов, „Политическите убийства в новата история на България", 1999 г.

1 Александър Цанков, „Моето време".

2 Коста Тодоров, „Изповед на една луда балканска глава".

3 Александър Цанков, „Моето време".

4 Константин Муравиев, ,,Събития и хора".

1 Стефан Груев, „Корона от тръни".

2 Протоколи на Народното събрание, 4 януари 1926 г.

3 Според Дончо Даскалов, „Политически убийства...".

1 Константин Муравиев, „Събития и хора": разговор с Ляпчев.

2 Пак Муравиев.

3 П. К. Яворов, Съчинения, том II, Хайдушки купнения, Гоце Делчев, 1924 г.

4 Стефан Попов, „Безсъници", 1992 г.

5
^ Коста Тодоров (1889-1947), „Изповед на една луда балканска глава", 1994 г.

1 Г. Наумов, „Селското движение в България 1929-1934", 1975 г., цитирано чрез „История на нова България 1878-1944", 2006 г.

2 Според народняшкия вестник „Мир".

1 Окръжно на Постоянното присъствие на БЗНС, 22 юни 1931 г.

2 Александър Малинов (1867-1938), „Под знака на острастени и опасни политически борби", 1934 г.

3 Пак там.

1 Лъженовото.

2 Александър Малинов, цит. съч.

3 Стефан Цанев, „Последната нощ на Сократ", 1986 г.

1 „История на младежкото революционно движение в България", 1971 г., цитирано в „История на нова България 1878-1944", 2006 г.

2 Ф. А. Стърлинг, Доклад до Държавния департамент във Вашингтон, май 1934 г.

1 Вл. Мигев, „Утвърждаване на монархофашистката диктатура", 1977 г., цитирано в „История на нова България....".

2 Александър Цанков, „Моето време".

3

Изтегляне 6.99 Mb.

Сподели с приятели: