Стефан Цанев б ъ л г а р с к и Х р о н и к и

3 29 август 1886 г.

4 По Димитър Маринов.

5 Тъй като в Конституцията не беше предвидена ситуация като преврата на 9 август, правителството се позова на този член.

1 Всъщност Н. Г. Чернишевски (1828-1889), руският писател и публицист, е бил тогава в затвора повече от 25 години: арестуван е през 1862 г. заради статията „До господарските селяни от доброжелатели", в която пише, че след реформата през 1861 г. положението на селяните ще стане по-лошо, отколкото преди, че царят Александър II ги е излъгал и че единственият начин да се сдобият с истинска свобода, е въоръженото въстание; осъден е на 14 години каторга в рудниците и вечно заточение в Сибир.

2 Из архива на външното министерство. 1'Документи из секретните архиви на руското правител-ство, София, 1893 г.

3 Документи из секретните архиви на руското правителство, София, 1893 г.

4 Документи из секретните архиви на руското правителство, София, 1893 г.

1 Симеон Радев.

2 Документи из секретните архиви на руското правителство, София, 1893 г.

3
^ Тази телеграма е оповестена от кореспондента на руския вестник „Новое время", 13 октомври 1886.

4 Из Секретните архиви на руското правителство.

5 Из същите Секретни руски архиви.

1
^ Болгария в Новое время (конец XVIII в. - 1914 г.) из „История южних и западных славян в Новое время ", учебник для студентов, часть II.

2 Из същите Секретни руски архиви.

3 Султана Рачо Петрова (1868-1946), „Моите спомени", 1991 г.

4 Из протоколите на III велико народно събрание.

1 В. „Новое время", 26 октомври 1886 г.

2 Телеграма на военния комендант на Варна до София, из архива на Военното министерство.

3 Из Дневника на Стамболов.

4 Позволете да Ви дам искрен съвет да отмените обнародваното днес военно положение. Принуден съм да Ви съобщя от името на Императорското правителство, че ако офицерите, участвали в преврата на 9 август, бъдат екзекутирани, то тази стъпка ще бъде приета за пряко предизвикателство към Русия, след което Им. Правителство ще се смята в правото си да прибегне до най-крайни мерки.

1 Това, което иска жената - Бог го иска.

2 Проф. Дончо Даскалов, „Политически убийства в новата история на България”, 1999 г.; за същото пише и ДимитърМаринов в „Стефан Стамболов и новейшата ни история".

3 Телеграма на Стамболов (цитирана в Дневника му) до главния секретар на Министерството на вътрешните работи Луканов.

1 Така е в оригинала.

2 Из Дневника на Стамболов.

1 Из Дневника на Стамболов.

2 Антон Страшимиров, „Диктаторътъ", 1935 г.

1 Рота, огън!

1 Според бележка, намерена в арестувания майор Узунов.

2 Добри Ганчев, „Спомени”.

3 „Но това е предател!" - из „Ранни спомени" (1967 г.) на Симеон Радев.

1 По Димитър Маринов.

1 Ако си забравил, читателю, кой е Катков - виж бележка 2 под черта в тази глава.

2 Димитър Маринов.

1 Според Димитър Маринов.

2
^ Така и Антон Страшимиров обяснява в „Диктаторьть" (1935 г.) нашия „строго индивидуализиран демократизъм, дошел от многовековното политическо робство: няма голям и малък българин, всички сме едно пред турчина - раи сме".

3 Тъй като полицията била в ръцете на Радославов, който бил и министър на вътрешните работи, Стамболов си бил създал своя мрежа от агенти шпиони, това били преди всичко подкупени от него слуги, така че той, както сам казвал, знаел какво става и какво се говори във всяка къща; това донесение е било вероятно от някой слуга на Климент, който е подслушвал разговора му с Радославов.

4 Според Димитър Маринов.

1 Според Димитър Петков, цитиран от Димитър Маринов.

2 Когато тримата делегати пристигнали във Виена, едина от тях, г-н Калчев, отива да прекара вечерта в Ronachers, добре познат цирк. Тук, пред една мермерна маса, той се среща с един негов съотечественик, някой си г-н Ковачев, който го запознал с един запасен офицер, някой си майор Лааба. Майора, след като изпил няколко бири, продумал: „Чувам, че Вий търсите Княз за България. Аз имам тамам човек за Вас". (Из ,,Стамболов. Биография" на A. X. Биман - кореспондент на „Standard" в София.)

3 Телеграма на Стоилов от 3 декември 1886 г.

4 Освен всичко това майката на Фердинанд, княгиня Клементина, била дъщеря на френския крал Луи Филип, абдикирал след революцията през 1848 г.; чрез него Фердинанд се явявал потомък на Орлеанските Бурбони и прапрапраправнук на Краля Слънце Людовик (Луи) XIV Велики (1643-1715).

5 Из Дневника на Стамболов.

6 Граф Густав Калноки - министър на външните работи на Австро-Унгария.

7 Граф Ищван Тиса - министър-председател на Унгария.

8 Лорд Робърт Солсбъри - министър-председател на Англия.

9 Граф Ото Едуард Леополд фон Шьонхаузен Бисмарк - канцлер на Германия.

10 Княз А. Б. Лобанов-Ростовски - посланик на Русия във Виена.

11 Франц Йосиф - император на Австро-Унгария.

12 Според Стивън Констант и X. Р. Мадол: първият цитира телеграма на кралица Виктория до лорд Солсбъри, вторият - императрица Евгения, жената на Наполеон III.

13 Щалмайстер - началник на конюшните.

1 Така нарича поданиците си цар Фердинанд в своите „Съвети към сина", издадени през 1991 г., писани около 1938 г., преписани от царския архив в град Кобург от българския дипломат и историк Димитър Йоцов, лично приближен на цар Фердинанд.

2 В това описание на Добри Ганчев са добавени и детайли от изказвания на кралица Виктория, на граф Калноки, на руския дипломат А. Нехлюдов и на лейди Паджет - съпруга на британския посланик във Виена.

3 Според Велчо Т. Велчев (1867-1957), „Принос към новата ни политическа история. Стамболов и Фердинанд", 1922 г.

4 Димитър Маринов, цитираното съчинение.

5 Стивън Констант (1931), псевдоним на Стоян-Константин Данев, правнук на Тодор Бурмов (първият министър-председател), внук на Константин Хаджикалчов (който пръв се срещнал с Фердинанд във Виена) и на Стоян Данев (два пъти министър-председател по времето на Фердинанд); живее в Лондон; написаната от него биография ,,Фердинанд Лисицата, цар на България" е издадена през 1979 г. във Великобритания, а в България през 1991 г.

6 Интервю пред „Times".

2 Търговски агент и дясна ръка на граф Ференц Зичи - австро-унгарски дипломат.

3 Из „Авантюри русского царизма в Болгарии" (ред. П. Павлович), Москва, 1935 г.

4 Това ме забавлява!

1 Добри Ганчев, цит. съч.

2 Тодор Икономов, „Мемоари", 1973 г.

3 Антон Страшимиров, ,,Диктаторътъ".

4
^ Никола Обретенов, „Спомени за българските въстания”, 1970 г.

5 Иван Андонов, „Из спомените ми за турско време", 1927 г.

6 „Не щеме ний богатство, не щеме ний жени" - е според Захарий Стоянов, „Записки по българските въстания", София, 1976, с. 159; „Не щеме ний богатства, не щеме ний пари" е популярен, но, според мен, изопачен вариант - не само заради тавтологията „богатства - пари", но и точната рима е „жени -правдини".

1 Тома Васильов (1855-1937), „Спомени за лица и събития през XIX - XXвек", 1934 г.

2 Консерваторите Стоилов и Начович били не само политически противници на Стамболов, но Начович е бил негов открит личен враг: Стамболов ми беше всякога вдъхвал отвращение - казва сам Начович (по-подробно виж в глава IV). Въпреки това Стамболов му бе предложил да стане регент след изгонването на Батенберг и го бе направил министър на вънкашните работи и на финансите в либералното правителство на Радославов (1886-1887), а след като сваля Радославов през юни 1887, прави министър-председател не другиго, а Константин Стоилов (юни-август 1887). Наистина, каква толерантност!

3 Никола Генадиев, „Стамболов", 1925 г.

1 Захарий Стоянов, в.,, Свобода ", 24 август 1887 г.

2 Из протоколите на Народното събрание.

1 Според A. X. Биман.

2 Послание на Павел към римляните 13:1-2.

3 A. X. Биман.

1 Генерал Домонтович.

2 J. V. Konigslow, „Ferdinand von Bulgarien", Munich, 1970 (чрез Стивън Констант).

3 Антон Страшимиров, „Диктаторъть".

4 Добри Ганчев, „Спомени".

1
^ Този комитет ще да е предшественик на основания десет години по-късно Върховен Македоно-Одрински Комитет, за който след малко ще стане дума.

2 Пак Султана Рачо Петрова.

3 Никола Генадиев, „Стамболов", 1925 г.

4 Според „Българска енциклопедия" на братя Данчови, 1936 г.

5 Писмо до д-р Константин Робев от Охрид, 6 август 1872 г.

6 Рихард фон Мах, „Из българските бурни времена", 1929 г.

1
^ Султана Рачо Петрова пише в „Моите спомени": Няколко месеца след катастрофата през 1918 г. аз често спохождах Григор Начович. Винаги с горест на душата ми е говорил:

- Прав беше Стамболов, когато казваше, че „Македония ще е гробницата на България". Доживях да видя изпълнението на думите му...

И не само Начович, но и ние ще видим по-нататък изпълнението на думите му: всички опити за присъединяването на Македония към България чрез оръжие (1912, 1918, 1941) завършват с национални катастрофи.

2 Азиатски департамент - отдел към Външното министерство на Русия, обхващал и България.

3 Преговорите, които Паница е водил с Азиатския департамент, са приложени в „Документи из секретните архиви на руското правителство", предадени (продадени) тогава от Якобсон на българското правителство, публикувани през 1893 г.

4 Димитър Маринов.

5 Димитър Маринов.

6 Стивън Констант твърди обратното - князът бил искал да се смекчи присъдата, но Стамболов бил непреклонен: снизхождението щяло да се тълкува като слабост и страх.

7 Из „Lettres de la Princesse Radziwill", Bologna, 1934 (цитирани от Стивън Констант).

1 По описание на Рихард фон Мах и Стивън Констант.

1 Анна Карима (1871-1949) - сантиментална българска писателка-феминистка, боркиня за равноправие на жените.

1 Според Димитър Маринов и Султана Рачо Петрова.

2 Ризов бе обвиняем по делото на Паница, но бе оправдан по недоказаност и за всеки случай бе екстерниран вън пределите на Княжеството.

1 Димитър Маринов.

2 Рихард фон Мах, цит. съч.

1 А. X. Биман, цит. съч.

2 Велчо Т. Велчев, „Принос към новата ни политическа история. Стамболов и Фердинанд".

3 На смърт чрез обесване били осъдени Светослав Миларов, Константин Попов, Тома Георгиев, Александър Карагюлев и Спас Лепавцев (помилван); Миларов бил осъден само въз основа на собствения му дневник, в който описвал фантастичните си намерения да убие Фердинанд, и заедно с другите осъдени бил обесен в двора на Черната джамия (сегашната църква „Св. Седмочисленици"). Там много народ е избесен...

1 Според Рихард фон Мах. Според Антон Страшимиров Стамболов дълго се колебал дали да подпише присъдата на Светослав Миларов: „Когато поднесли на Стамболова да подпише трагичното решение на съда, той смачкал с отвращение присъдата", заминал за Бургас, прекарал една мрачна, безсънна и безмълвна нощ, „на съмване извадил от джоба си смъртната присъда и я подписал".

2 Иван Андонов, цит. съч.

3
^ Генерал П. Д. Паренсов (1843-1914), „Из прошлого", 1908 г.; военен министър в правителствата на Тодор Бурмов и митрополит Климент (юли 1879 - март 1890).

4
^ Тодор хажди Станчев (около 1850-1903), непубликувани спомени.

5 Гай Светоний Транквил, „Дванайсетте цезари".

6 Деветима от тях са участниците в Русенския бунт през февруари 1887 година, преди Стамболов да стане министър-председател, но както казва Султана Рачо Петрова: тогава министрите Стоилов и Начович обвиняват Стамболов в малодушие, а по-късно всички единодушно ще го обвинят за тази присъда" (виж в предишната глава).

1 Добри Ганчев, „Спомени".

2 Петър Нейков (1879-1968), дипломат, близък сътрудник на Стамболийски, автор на „Завчера и вчера. Скици от миналото", 1981 г.

3
^ Петко Рачов Славейков (1827-1895), „Политически дневник 1886-1887", архив на БАН.

4 Рихард фон Мах, „Из българските бурни времена".

5 Из цитираните Lettres de la Princesse de Radziwill...

6
^ „The Letters of Vitoria 1886-1901", London, 1930 (цитирани от Стивън Констант).

1 Велчо Велчев.

2 30 януари 1894 г. нов стил.

3 Рихард фон Мах.

1 Добри Ганчев.

2 Из „Рескрипт на Негово Царско Височество до г-на Ст.Стамболова", 20 май 1894 г.

3 Граф Робер дьо Бурбулон (1861-1932), „Български дневници", 2007 г.; всъщност това са писма на графа до майка му и до жена му.

4 Новото правителство се оглавявало от Константин Стоилов, в него влизали Григор Начович и Васил Радославов.

1 Това е същият оня поручик Морфов, който преди 5 години издаде Паница на Стамболов и Стамболов заповяда да го заврат в най-затънтения кауш на Черната джамия, задето издал най-добрия му приятел (виж в предишната глава); стози Морфов ще се срещнем и по-нататък...

1 Петър Пешев (1858-1931), „Историческите събития и деятели от навечерието на Освобождението ни до днес. Чуто, видяно, преживяно", 1929 г.

1
^ „Едно свиждане с вдовицата " - интервю с Поликсения Стамболова, взето от гръцки журналист.

2
^ Из телеграмата на Фердинанд до министър-председателя Константин Стоилов, 8 юли 1895 г.

3 Граф Робер дьо Булбулон, „Български дневници".

4 Frederick Ponsonby, „Recollections of Three Reigns", London, 1951 (чрез Стивън Констант).

1 Такъв експеримент предлага Енчо Матеев (1918-1990) в книгата си „Държавникът Стефан Стамболов", 1992 г.

2 Статия от българин в „Новое время" от онова време, ще премълча името му...

3
^ Emo как описва Симеон Радев в „Строителите... " станалото по време на контрапреврата:

Майор Попов събра офицерите в една дъсчена барака, която служеше за военен клуб. Първата му дума бе:

- Господа, да извикаме: „Да живее Негово Височество княз Александър!"

Едногласно офицерите повториха: „Да живее!", от ентусиазъм счупиха чашите. В тоя момент подпоручик Михаил Вазов стана от трапезата и тръгна към вратата. Брат на един от детронаторите, той не можа да изтърпи, когато в клуба се вдигаха викове: „Долу изменниците!” Настъпи за миг смущение. Попов заповяда на капитан Пачев:

- Арестувайте поручик Вазова!

Вазов бе излязъл вече на поляната, когато Пачев му извика да спре. Вместо отговор той извади револвера си и стреля... Бягайки, Вазов стреляше по всекиго, който се изпречеше отпреде му, рани един часовой, рани началника на караула. В това време ставаше смяна, караулът бе построен: с един залп той повали Вазова. Кървавата схватка разсвирепи войниците, те се спуснаха върху него разярени, няколко удара с шашка разсякоха лицето му. После със страшен рев войниците хванаха
трупа и го влачиха по прашната трева до една шатра, дето го хвърлиха обезобразен, със зеющи рани, от които кръвта още течеше...

1 Ив. Д. Шишманов (1862-1928), „Животът на поета, както ми го разказа сам той" - анкета, проведена от 1915 до 1920 г., публикувана след смъртта му през 1930 г.

2 Генерал Д. Г. Анучин (1833-1900) - за потушаването на полското въстание през 1863 г. Александър II го награждава със златна сабя с надпис „За храброст"; след смъртта на княз Черкаски през 1878 г. временно заема мястото му до назначаването за комисар на княз Дондуков-Корсаков.

3 Ив. Д. Шишманов, „Вазов за своите творби " - втора част на анкетата.

4 Иван Вазов, „Стефан Стамболов. Една голяма историческа фигура ", 1920 г.

1 За да поддържа отслабващия интерес на Фердинанд към женския пол, княгиня Клементина привличала в двореца най-шармантните софийски госпожи и госпожици, обявявайки ги за придворни дами.

2 Мара Белчева, жена на финансовия министър Христо Белчев, по-късно муза на поета Пенчо Славейков.

3 „Кралят / царят се забавлява".

4 Епизода с „живата картина" възпроизведох по описанията на граф Робер дьо Бурбулон, Добри Ганчев и Стивън Констант.

1 J. V Konigslow, „Ferdinand von Bulgarien" (чрез Стивън Констант).

2 Sudacoff, „Bulgarien und der Bulgarische Fürstenhof" (чрез Стивън Констант).

3 „Държавен вестник", бр. 18, 1896 г.

4 Граф Робер дьо Бурбулон, „Български дневници", 2007 г.

1 Според Георги Тодоров, „Обезглавената монархия", в. Култура, 11 май 2001 г.

2 Ханс Рогер Мадол, „Фердинанд, цар на българите - мечтата за Византия", 1932 г.

3 Добри Ганчев, цит. съч.

4 Добри Ганчев, цит. съч.

1 Граф Робер дьо Бурбулон, цит. съч.

2 От Изток иде светлината.

3 Ханс Рогер Мадол, „Фердинанд, цар на българите. Мечтата за Византия.", 1932 г.

4 Из книгата на Ханс Рогер Мадол.

1 Добри Ганчев.

2 Екзарх Йосиф I (1840-1915), Дневник, 1992 г.

1 Според Търновската конституция пръдставителъетъ сж избирать за три години.

2 Добри Ганчев, цит. съч.

3 Михаил Маджаров.

2 Въвеждал се данък 10% в натура на „земните произведения": пшеница, ръж, ечемик, овес, просо, лимец, кукуруз и пр.

3 Демир Желков оживял с отрязан нос, накълцано лице и отсечени пръсти на ръцете; годеницата му Кортеза, като видяла своя снажен красавец обезобразен и осакатен, дълго плакала, но не се отрекла от оброка, а за почуда на селото още същия месец сама завела Демир в черквата да се венчеят (имало едно време такива жени!), родила му 12 деца; внук на дядо Демир и на баба Кортеза е балчишкият художник Иван Йотов.

4 „Работнически вестник", 4 август 1900 г.

1 Преди МРО е имало и други македонски революционни комитети - както пише Султана Рачо Петрова (виж в глава VI), още в края на 1885 година Коста (Паница) се присъединява към македонците и въпреки че е действующ офицер, се туря начело на техния революционен комитет, но аз приемам, че МРО (после БМОРК, ТМОРО и ВМОРО) на Даме Груев и Гоце Делчев е първата истинска и масова македонска революционна организация със свой устав и ясна цел.

2 Уставът се пази в Окръжен Държавен архив - Смолян.

1 Спомени на Яне Сандански, записани от проф. Любомир Милетич през януари 1904 г.

2

Изтегляне 6.99 Mb.

Сподели с приятели: