вън от сърцето ми – кивот,
където пепелта лежи
на всички истини-лъжи.
П.К. Яворов
В огън на честта горях
в свят безчестен и жесток,
чудех се какво е грях,
как света е искал Бог
да направи съвършен.
Но отлитна цял живот –
миг след миг и ден след ден,
не намерих вечен брод,
нито идеал свещен.
И тогава чак прозрях,
че светът е само в мен:
в мене има страст и грях,
в мене ражда се смъртта,
в мен царуват срам и страх,
в мен живее любовта,
в мене всичко е – разбрах.
КЪМ БОГА
О, мой боже, правий боже!
Христо Ботев
Поклон на Тебе, Боже мой,
Ти носиш щастие, покой;
без Тебе, знам, е немислим
светът – илюзия и дим.
Сърдечно аз благодаря,
в живота ми си Ти заря,
показваща свещена цел
по Пътя ми, а без предел
Ти водиш ме към своя дом
и даваш на духа подслон:
даряваш ме със радостта,
нектара благ на мъдростта.
Всемирът си самият Ти,
душата ми към Теб лети,
тя търси Те с любов и страст
във радост и във тежък час.
И аз ще Те възпея днес
със химн велик във Твоя чест,
със химн за справедливостта,
царицата на вечността.
Над нас Ти бащински все бдиш,
с надежда да ни утешиш,
опора си за нас в беда,
безбрежната ни свобода,
жадувана в живота наш.
В сърцата наши – верен страж.
Съдбата ни се вслушва в Теб
и пак ни тласкаш Ти напред,
припадне ли над нас нощта.
На хората си Ти баща,
начало тяхно си и край
в душа и тяло, техен рай!
***
Обаче нека прибавя и своята притча,
като казвам голям ум в малка реч…
Константин Преславски
СВЕТЪТ – САКРАЛЕН ТАЙНОПИС -
във мрежата си ни люлей.
Духът, от Бога поглед чист,
небесен, пламенен елей,
разсича мрежата, гадай,
тълкува в транс пак знак след знак
и търси път към вечен рай
в сърцето на вековен мрак.
***
Такъв е всъщност краят ни печален.
Не знаем ний покой в света страдален.
Фирдоуси
БЕЗСМИСЛЕНОСТ НА БИТИЕТО,
въртящо ни в безумен кръг:
измамна бездна, откъдето
поемаме по вечен път.
Ронлива почва под нозете,
съдба променлива – без бряг.
Животът наш е, разберете,
неумолимият ни враг.
***
НАПОРЪТ Е МНОГО СИЛЕН,
напорът е много зъл:
искаш ли да си единен,
цар да си – не би могъл.
Страст – любов, възторг и мъка,
нежна дума – ругатня,
среща бурна и разлъка,
болка – ласкава жена.
И загубен сред въртопа
на стихии и мечти,
досега и от потопа,
търсиш името си ТИ.
***
РАЗСИПА СЕ НА ДВЕ ДУШАТА:
преди и утре, вчера – днес,
тъгата плаща й намята
през сълзи и със ням протест.
Животът – пагубна дилема:
страдание и суета,
безжалостно ни той отнема
възторг и песен, и мечта.
Единствено духът ни силен
способен e да издържи
сред свят жесток и водевилен,
сред глупости и сред лъжи.
ПО СВОЯ ПЪТ
Всеки своя пътека си има…
Пеньо Пенев
А тръгнеш ли със дух корав,
ни подъл ум, ни зъл еснаф,
не могат вече да те спрат,
приятелю, по твоя път.
Сред горести и сред беди
напред ти винаги върви:
приемайки в живота свой
и неизбежния двубой.
В съдбата ти на силен мъж
срещу порока неведнъж
ще се възправяш – великан
от воля, мъдрост и талант.
На злото със студена гръд
от страх не ще обърнеш гръб:
посрещайки го смело ти
пак Истината защити.
ДЕМОНЪТ
Печален Демон, дух прокуден…
М.Ю.Лермонтов
Ний не можеме без него,
всеки има своя Демон:
той бедите ни създава,
но и свобода дарява
от гнета на зла химера.
Пред вида му ний треперим,
а смъртта ни ужасява
със прегръдката корава.
Демонът ни удря люто:
пак на бойните редути
дебнем го със страх и болка
в земната си обиколка.
Той отчаяно ни гледа
след поредната победа
на духа ни неизменен,
все на истината верен.
Сътворен от нас самите,
с бяс се блъска във гърдите
и се бори със сърцето,
проход важен, откъдето
светостта ще ни докосне
без съмнения, въпроси.
ДИЛЕМА
Тук дяволът с Бога се бори, а бойното поле са сърцата на хората.
Ф.М.Достоевски
Във сърцето ми се борят
бясно дявола и Бога;
борят се и вечно спорят,
а духът ми – в изнемога.
“Мой си!” – дяволът ми казва
и се впива във душата.
“Ти си грозната му язва!” –
с гняв отвръща му Бащата.
Между тези властелини
все съдбата ми се мята.
Бог повтаря: “Мой си, сине!”,
аз поглеждам сатаната.
Ето моята Голгота,
ето мойта земна участ;
най-щастлив е, мисля, скота,
а на умния – сполука.
А поука тука няма
и тук няма победител:
във космическата драма
търсим вечния Родител.
ДУХЪТ ВЪЗКРЪСВА В ДЪРЗОСТТА
В тайната Божия можеш ли да вникнеш?
Книга на Йов
Могат ли душа и тяло
да са мое наметало?
Кой съм аз сред свят огромен?
От градина райска спомен,
суетата в миг разпръснал,
дух божествен в мен възкръсва,
в дързост търси той утеха,
хвърлил тленната си дреха.
Ражда любовта надежда
и внезапно той проглежда
в смисъла на битието,
който скрит е във сърцето.
Вярата победа носи
над гнетящите въпроси:
вечна тайна разгадава,
и Твореца ни прославя.
Щом към Неговото лоно,
се отправиме отново,
мир жадуван ще намерим
пред небесните Му двери.
НОВ ЖИВОТ
На попрището жизнено в средата
сред мрачни дебри сам се озовах…
Данте
Взривявам всяка молекула
в изтощеното си тяло,
животът ми е днес на нула:
ще започна отначало.
Ще тръгна от морето вечно
все нагоре - към звездите,
сред времето ни безконечно
и със радост във гърдите.
03.05.1998 г.
ГЕНИЙ МОЙ
За по-добри води платна издува
на моя гений чълнът в този час…
Данте
І.
Нови светове жадува
геният ми в този час
и съдбата той ревнува
за кошмарната й власт.
Може би във миг предречен
благосклонна и към мен
тя ще бъде - с блян далечен,
че ще стана съвършен.
ІІ.
Талант божествен, гений верен,
предателство не знаеш ти:
не си ни зъл, ни злонамерен,
опора си ми във беди.
Бъди до мен – не ме оставяй,
до рамото ми вечно бди:
сред суета не ме забравяй,
следа в живота остави!
СЪДЪРЖАНИЕ
Дух мой
I.ПО ДЕЛАТА БОГ ВЪЗДАВА
ЗЛО, ПОЗОР ИЛИ ПЪК СЛАВА.
Любовта
Приятелството
Съдбата
Истината
Мъдростта
Вярата
Мъката
Сивотата
Лъжата
Дългът
Радостта
Щастието
Сластта
Свободата
II. ЛЮБОВ – ЗАГАДКА И МЕЧТА…
Любов, коя е твойта същност?…
На всемира същността
На всемира същността
Истината за света
Безкрайно бях сам…
Със ярост космосът пулсира…
Къде се ражда любовта?…
В плен на нежността
Морето мързеливо се протяга…
Не вярвам, че си ти до мен…
Триптих
Носталгия
Тъмни сили ме влекат…
Любов – измама и лъжа…
Жена продажна
Жесток съм аз, а ти си зла…
За любовта
С душа опустошена…
Ласкава жена
Роб на нежна власт
Всички ние търсим нежност…
Любов – загадка и мечта…
Дали са прави мъдреците?
Великата Любов
Ти и Аз
Жената
Неразделни
Безпощадно те обичам…
Любовна нощ
Великата любов
Душата ти – вълшебно цвете…
А душата й красива…
Намигат звездни милиони…
Дали Бог ще се смили?
Отвъд
Твоето име
Прераждане
Магията на земното привличане
Вечната любов
Триптих
Вдъхновение
Идеалът
Вечната любов
Завет с вечността
Идилия
Моя жена
Нашият път
Вълната на любовта
Кръговрат
Завръщане
Сред океана
Съдба
Ти
Пророчество
Мечта
IІІ. СТРАНЕН ПАНТЕОН
Странен пантеон
Поет и търговец
Медитация
Изкуство
Аз и “модерните” поети
На моя предтеча
На великия пилигрим
На ревизора на мъртви души
На просветления
Ще спреш ли?
Отърси се от жената…
Равносметка
Този свят
Моят свят
Към Бога
Светът – сакрален тайнопис…
Безсмисленост на битието…
Напорът е много силен…
Разсипа се на две душата…
По своя път
Демонът
Дилема
Духът възкръсва в дързостта
Нов живот
Гений мой
Сподели с приятели: |