Стоян георгиев дух мой на госпожа Радка Маслева с любов и признателност



страница6/6
Дата01.02.2018
Размер0.7 Mb.
#52808
1   2   3   4   5   6

Че няма зло, страдание, живот


вън от сърцето ми – кивот,

където пепелта лежи

на всички истини-лъжи.

П.К. Яворов




В огън на честта горях


в свят безчестен и жесток,

чудех се какво е грях,

как света е искал Бог

да направи съвършен.

Но отлитна цял живот –

миг след миг и ден след ден,

не намерих вечен брод,

нито идеал свещен.

И тогава чак прозрях,

че светът е само в мен:

в мене има страст и грях,

в мене ражда се смъртта,

в мен царуват срам и страх,

в мен живее любовта,

в мене всичко е – разбрах.
КЪМ БОГА

О, мой боже, правий боже!

Христо Ботев

Поклон на Тебе, Боже мой,

Ти носиш щастие, покой;

без Тебе, знам, е немислим

светът – илюзия и дим.


Сърдечно аз благодаря,

в живота ми си Ти заря,

показваща свещена цел

по Пътя ми, а без предел


Ти водиш ме към своя дом

и даваш на духа подслон:

даряваш ме със радостта,

нектара благ на мъдростта.


Всемирът си самият Ти,

душата ми към Теб лети,

тя търси Те с любов и страст

във радост и във тежък час.


И аз ще Те възпея днес

със химн велик във Твоя чест,

със химн за справедливостта,

царицата на вечността.


Над нас Ти бащински все бдиш,

с надежда да ни утешиш,

опора си за нас в беда,

безбрежната ни свобода,


жадувана в живота наш.

В сърцата наши – верен страж.

Съдбата ни се вслушва в Теб

и пак ни тласкаш Ти напред,

припадне ли над нас нощта.

На хората си Ти баща,

начало тяхно си и край

в душа и тяло, техен рай!
***

Обаче нека прибавя и своята притча,

като казвам голям ум в малка реч…

Константин Преславски




СВЕТЪТ – САКРАЛЕН ТАЙНОПИС -

във мрежата си ни люлей.

Духът, от Бога поглед чист,

небесен, пламенен елей,

разсича мрежата, гадай,

тълкува в транс пак знак след знак

и търси път към вечен рай

в сърцето на вековен мрак.



***

Такъв е всъщност краят ни печален.

Не знаем ний покой в света страдален.

Фирдоуси



БЕЗСМИСЛЕНОСТ НА БИТИЕТО,

въртящо ни в безумен кръг:

измамна бездна, откъдето

поемаме по вечен път.

Ронлива почва под нозете,

съдба променлива – без бряг.

Животът наш е, разберете,

неумолимият ни враг.



***

НАПОРЪТ Е МНОГО СИЛЕН,

напорът е много зъл:

искаш ли да си единен,

цар да си – не би могъл.

Страст – любов, възторг и мъка,

нежна дума – ругатня,

среща бурна и разлъка,

болка – ласкава жена.

И загубен сред въртопа

на стихии и мечти,

досега и от потопа,

търсиш името си ТИ.


***

РАЗСИПА СЕ НА ДВЕ ДУШАТА:

преди и утре, вчера – днес,

тъгата плаща й намята

през сълзи и със ням протест.

Животът – пагубна дилема:

страдание и суета,

безжалостно ни той отнема

възторг и песен, и мечта.

Единствено духът ни силен

способен e да издържи

сред свят жесток и водевилен,

сред глупости и сред лъжи.


ПО СВОЯ ПЪТ

Всеки своя пътека си има…

Пеньо Пенев


А тръгнеш ли със дух корав,

ни подъл ум, ни зъл еснаф,

не могат вече да те спрат,

приятелю, по твоя път.
Сред горести и сред беди

напред ти винаги върви:

приемайки в живота свой

и неизбежния двубой.


В съдбата ти на силен мъж

срещу порока неведнъж

ще се възправяш – великан

от воля, мъдрост и талант.


На злото със студена гръд

от страх не ще обърнеш гръб:

посрещайки го смело ти

пак Истината защити.



ДЕМОНЪТ
Печален Демон, дух прокуден…

М.Ю.Лермонтов



Ний не можеме без него,


всеки има своя Демон:

той бедите ни създава,

но и свобода дарява

от гнета на зла химера.

Пред вида му ний треперим,

а смъртта ни ужасява

със прегръдката корава.

Демонът ни удря люто:

пак на бойните редути

дебнем го със страх и болка

в земната си обиколка.

Той отчаяно ни гледа

след поредната победа

на духа ни неизменен,

все на истината верен.

Сътворен от нас самите,

с бяс се блъска във гърдите

и се бори със сърцето,

проход важен, откъдето

светостта ще ни докосне

без съмнения, въпроси.

ДИЛЕМА

Тук дяволът с Бога се бори, а бойното поле са сърцата на хората.

Ф.М.Достоевски

Във сърцето ми се борят

бясно дявола и Бога;

борят се и вечно спорят,

а духът ми – в изнемога.
“Мой си!” – дяволът ми казва

и се впива във душата.

“Ти си грозната му язва!” –

с гняв отвръща му Бащата.


Между тези властелини

все съдбата ми се мята.

Бог повтаря: “Мой си, сине!”,

аз поглеждам сатаната.


Ето моята Голгота,

ето мойта земна участ;

най-щастлив е, мисля, скота,

а на умния – сполука.


А поука тука няма

и тук няма победител:

във космическата драма

търсим вечния Родител.




ДУХЪТ ВЪЗКРЪСВА В ДЪРЗОСТТА




В тайната Божия можеш ли да вникнеш?


Книга на Йов

Могат ли душа и тяло

да са мое наметало?

Кой съм аз сред свят огромен?

От градина райска спомен,
суетата в миг разпръснал,

дух божествен в мен възкръсва,

в дързост търси той утеха,

хвърлил тленната си дреха.


Ражда любовта надежда

и внезапно той проглежда

в смисъла на битието,

който скрит е във сърцето.


Вярата победа носи

над гнетящите въпроси:

вечна тайна разгадава,

и Твореца ни прославя.


Щом към Неговото лоно,

се отправиме отново,

мир жадуван ще намерим

пред небесните Му двери.


НОВ ЖИВОТ

На попрището жизнено в средата

сред мрачни дебри сам се озовах…

Данте

Взривявам всяка молекула

в изтощеното си тяло,

животът ми е днес на нула:

ще започна отначало.

Ще тръгна от морето вечно

все нагоре - към звездите,

сред времето ни безконечно

и със радост във гърдите.



03.05.1998 г.
ГЕНИЙ МОЙ

За по-добри води платна издува


на моя гений чълнът в този час…

Данте




І.




Нови светове жадува


геният ми в този час

и съдбата той ревнува

за кошмарната й власт.

Може би във миг предречен

благосклонна и към мен

тя ще бъде - с блян далечен,

че ще стана съвършен.

ІІ.
Талант божествен, гений верен,

предателство не знаеш ти:

не си ни зъл, ни злонамерен,

опора си ми във беди.

Бъди до мен – не ме оставяй,

до рамото ми вечно бди:

сред суета не ме забравяй,

следа в живота остави!

СЪДЪРЖАНИЕ



Дух мой




I.ПО ДЕЛАТА БОГ ВЪЗДАВА

ЗЛО, ПОЗОР ИЛИ ПЪК СЛАВА.



Любовта
Приятелството
Съдбата
Истината
Мъдростта
Вярата
Мъката
Сивотата

Лъжата
Дългът


Радостта
Щастието
Сластта
Свободата


II. ЛЮБОВ – ЗАГАДКА И МЕЧТА…
Любов, коя е твойта същност?…

На всемира същността

На всемира същността

Истината за света

Безкрайно бях сам…

Със ярост космосът пулсира…

Къде се ражда любовта?…

В плен на нежността

Морето мързеливо се протяга…

Не вярвам, че си ти до мен…

Триптих


Носталгия

Тъмни сили ме влекат…

Любов – измама и лъжа…

Жена продажна

Жесток съм аз, а ти си зла…

За любовта

С душа опустошена…

Ласкава жена

Роб на нежна власт

Всички ние търсим нежност…

Любов – загадка и мечта…

Дали са прави мъдреците?



Великата Любов

Ти и Аз


Жената

Неразделни

Безпощадно те обичам…

Любовна нощ

Великата любов

Душата ти – вълшебно цвете…

А душата й красива…

Намигат звездни милиони…

Дали Бог ще се смили?

Отвъд


Твоето име

Прераждане

Магията на земното привличане
Вечната любов
Триптих

Вдъхновение

Идеалът

Вечната любов



Завет с вечността

Идилия


Моя жена

Нашият път

Вълната на любовта

Кръговрат

Завръщане

Сред океана

Съдба

Ти

Пророчество



Мечта
IІІ. СТРАНЕН ПАНТЕОН
Странен пантеон

Поет и търговец

Медитация

Изкуство


Аз и “модерните” поети

На моя предтеча

На великия пилигрим

На ревизора на мъртви души

На просветления

Ще спреш ли?

Отърси се от жената…

Равносметка

Този свят

Моят свят

Към Бога

Светът – сакрален тайнопис…

Безсмисленост на битието…

Напорът е много силен…

Разсипа се на две душата…

По своя път

Демонът

Дилема


Духът възкръсва в дързостта

Нов живот



Гений мой









Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница