Стоян георгиев Х а о с публицистично – митологична комедия
Изтегляне 0.77 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ”Не си виновна ти, от други свят съм аз…” *
- “непризнатите законодатели на света” *
СЦЕНА VІІІ Морска градина. Кървавочервен изгрев. Чува се плясък на вълни. Пеят птици. На алеята сам, с бял шлифер, с ръце в джобовете, Поета. Върви крачка-две, после се спира, диша дълбоко въздух и разперва ръце. Поета
Каква красота! (Пауза.) Пред такива изгреви вярвам, че човекът е безсмъртен. (Гледа в далечината.) Как се плиска морето, сякаш иска да избяга от своето корито. Всичко в тоя свят се стреми към свобода: и птиците, които са най-волни, искат да летят все по-нависоко, докато изгубят дъха си, дори цветята гледат все нагоре към вечното небе, а какво остава за човешката душа.(Пауза.) Свобода, свобода! (Диша дълбоко и учестено, разпервайки ръце.) Синоним е на живота, на вселената – кивота.
Елена
Добро утро, господин поет. (Подава му ръка.) Толкова се радвам да ви видя, толкова се радвам. (Още по-смутено.) Но името ви, извинете, така и не научих…повече очите…исках да кажа…зная имената на хора, които съвсем не ми трябват…но на хора като вас…просто…(Започва нервно да гали кучето си.) Поета
Няма значение. Запомнете ме като Поета, защото всички поети си приличат. Елена (кокетно) Знаете ли, като се прибрах от онова парти, цяла нощ си мислех… тоест… си представях… не… по-точно… си спомнях… колко неща си казахме и колко много още… имаме да си кажем… сякаш цял живот сме били… заедно… исках да кажа… познати… или… приятели… Виждате ли, в такива среди се сковавам и вълнувам… защото… Поета
Защото сте чувствителна. От вас лъха доброта. Елена (поуспокоена) Благодаря ви, много сте мил. Поета (иронично) Не толкова, колкото предполагате.
Искате ли да се поразходим заедно? (Към кучето.) Хайде, Чарли, хайде, момчето ми, потичай на воля! (Отвързва кучето и го пуска да бяга.) Тук съм на гости от две седмици на една моя приятелка. Взех децата със мене, а мъжът ми остана в София. Поета Красавец е вашият Чарли. Елена Много го обичам аз него. Той ми е като дете. (Поглежда към земята.) Третото ми дете. Поета Сигурен съм, че сте най-прекрасната майка на света. (Пауза.) Аз самият бих желал да съм ваш син. (Двамата се разсмиват.) Елена
Казват, че поетите са като деца. Нима е така? Онази нощ ми се сторихте толкова мълчалив и … Поета
Див, нали? Елена
Не бих казала, но такъв един самотен и сериозен. (Пауза.) Ние, жените, подушваме истинския мъж още във въздуха. Поета (шеговито) Преди още той да се почувства, а после хлътва в чувства, защото тягостно ще чувства, че земята ни без вас е пуста. Елена (като плясва с ръце и погалва кучето, което се е спряло до нея за миг) Как вярно го казахте. Все се чудя откъде им идват на поетите тия нежни, галещи думи? Поета
Откъде ли: някои казват – от сърцето, други – от питието. Аз обаче мисля, че ние сме пришълци от друг свят. Елена
Като извънземните ли? Поета
Да, като тях…”Не си виновна ти, от други свят съм аз…”* Елена
О, това съм го чела, но кой го беше писал? Поетът Ние, българите, сме хора без памет. (Пауза.) Всъщност, аз съм го писал. Елена (учудено) Вие ли?…Не знаех. Поета Да, аз съм написал куп други неща. Елена Говорете, моля ви, говорете!…Кажете ми нещо възвишено! Поета Какво възвишено да ви кажа?! (Пауза.) Целият свят е възвишен: вижте морето, вижте цветята, вижте зората. Елена (като се оглежда около себе си) Всяка сутрин съм тук, но сякаш едва сега ги виждам. Поета Затова идват поетите от своя свят, за да видят хората този свят по-ясно. (Пауза.) А когато земните господари разберат, че поетите са открили нов свят за хората, над който те нямат власт, започват да избиват поетите.(Пауза.) Клетите! Те не могат да си представят, че поезията е безсмъртна, а поетите са “непризнатите законодатели на света”*. Това го казвам аз – единственият Поет. Елена На коктейла за мене само вие съществувахте. Защо? (Пауза.) Там имаше всякакви знатни и богати персони, боготворени от съпруга ми, а аз видях само вас…(Изчервява се.) Казах си: “Ето един красив, един истински мъж, един поет, а аз го гледам и…” Поета Госпожо, длъжен съм да ви предупредя: никога не се влюбвайте в поети. (Пауза.) Съпругът ви е разумен, печели добре, създал ви е известен стандарт и се гордее с вас в обществото. Имате две деца. (Пауза.) Повярвайте ми – вие сте щастлива. Елена (малко нервно) А какво е щастието, господин поет? Една измама. Поета Измамата е част от живота. Елена Измамата е драма, господин поет. (Пауза.) Ако не желаете да говорим…(сопнато) не ме баламосвайте като ученичка…ако аз…ако аз (закрива очите си с длани), ако не ви е…приятно…ако не ви харесвам…(Тя се разплаква.) Поета Но, госпожо, аз не исках…(Сваля ръцете от очите й и нервно я целува. Вглежда се за миг в очите й и пак я целува, по-дълго и спокойно.) Елена, (пламенно) Елена, веднага те познах. Исках да избягам, защото видях бездната в очите ти, но съдбата ме среща с тебе отново и отново, както…тогава…преди векове… Елена Преди векове?! (Стои като зашеметена.) Много си разстроен, поете мой (прегръща го и гали косите му), ела, аз ще те утеша…Ти си в мене, ти си в моята съкровена тайна…Тайната на жената е тайната на живота… Поета (със страст) Обичам те, Елена! Обичам те! (Целува раменете и врата й.) Няма на земята по-съвършена от тебе, моя нежна чаровнице! (Пауза.) С какво длето природата е изваяла твоята красота, откъде е взела чудото на твоите сини очи – от небето или от морето, откъде е това божествено изящество на твоето тяло, музиката на твоята душа...Векове те търся, Елена, и все чакам мига на нашата среща… Елена Поете мой, измъчен пилигриме, прислони глава на моята гръд, пий от омайното вино на моите устни, насити метежния си дух с моята женска душа, огледай съдбата си в моите сини очи и вкуси от блаженството на вечността… (Кучето се разлайва ожесточено.) Елена
Чарли, Чарли… (След кучето бяга Свещеникът и иска да го цапне със синята боя.) Свещеника Спри, мерзавецо! На какво прилича това – кафяво куче!
Свещеника Ето една жена от нашите, синеока. (Към Поета.) А ти какъв субект си, синко? Елена (ядосана, застава пред Поета, за да го предпази от четката на Свещеника) Той е Поета, отче. Свещеника (през зъби) Поета ли? Какъв поет? Нали видях, че е долен женкар и твой любовник! Поета (като хваща Свещеника за яката) Мръсен лицемер! Лакей!
Свещеника Я виж ти, май боята е фалшива! Поета
Не е фалшива боята, а хората. Затуй ги хваща. Свещеника (гневно) Че ти да не си извънземен или ангел небесен?!…Ще видиш ти кой е лицемер! Да посягаш на синия патриарх!
Елена
Дръж, Чарли, дръж! Свещеника (като се кръсти) Боже, помилуй и спаси! (Избягва.) Елена (към Поета) Това е, бунтарю мой, сериозният и благоразумен живот – страхът, облечен с разкошна дреха.
В тялото – черупка крехка. (Пауза.) Да вървим, Чарли иска да се прибира. Сигурно е гладен. А и децата те чакат. Елена (към кучето) Гладничък ли си, момчето ми? Добре, добре, тръгваме. (Към Поета.) Нали пак ще се видим? (Настойчиво.) Аз искам пак да се видим. Как да те намеря? Поета Ти само помисли за мен и аз ще дойда: като стих, като музика… Елена Като любов! (Влизат двама полицаи и слагат белезници на Поета.) Полицай
По заповед на държавника ви арестувам за обида на властта и посегателство над църквата. Свещеника (отстрани, потрива ръце) Ще видиш как се задирят чужди булки и как се бие синия патриарх. Сега месата ти ще посинеят от момчетата на вътрешния ни министър.
Елена
Вие нямате право: той е невинен, той е свободен човек! (Никой не й обръща внимание и всички излизат.) Аз го обичам, аз го обичам…(Разплаква се.) Аз съм обичала само него…Обичам го… (Тя сяда на земята и се разридава. Кучето се е сгушило в нозете й и я гледа в очите. Морето яростно бушува.) Завеса. СЦЕНА ІХ Двамата литературни критици Мазнев и Дразнев, с очила, хванали по няколко книги в ръцете си. Прелистват ги, като плюнчат пръсти и току се почесват по главите. Дразнев
Ето: аз ви въвеждам в експозицията на нашия диалог, като ви хвърлям ръкавицата на предизвикателството. Мазнев
Прав сте, колега Дразнев. Аз също мисля, че сме пред върхово постижение на родната култура. И тоя зъб ми падна. (Вади зъба от устата си.) Пазех го да захапя модерната поезия, но тя явно ще мине гратис. Дразнев
И на мене здрав зъб не ми остана от конструктивната критика. Напоследък, колега Мазнев, такива едни творения излизат на книжния пазар, като локуми. Дъвчиш, дъвчиш, всичките ти зъби по тях остават, а в корема – нищо. Мазнев
И все пак творческият процес кипи повече отвсякога у нас. (Разлиства една книга.) Ето: сам ще се убедите. Ще ви зачета само фрагмент от едно стихотворение, което така ме впечатли, че цяла нощ не мигнах от вълнение. (Взира се в книгата.) Стихотворението се нарича “Връщат се…”. Заглавието и досега не мога да разгадая, но може би вие ще успеете. Чуйте само каква прелест: (чете отчетливо стиховете, като вдига многозначително показалеца си към тавана) Рано е. Опасно някой чука. Трака, диша в нощ далечна. Весело врабецът гука, също че свири със клечка. Дразнев
С клечка ли? (Смее се.) Врабец да свири с клечка, като гайдарджия. И това не бях чувал. Мазнев
Но това е нещо модерно, колега. То се търси на пазара. (Пауза.) Значението на тия думи може да се разтълкува така: представете си, че врабецът е символ, че неговата клечка са тръбите на Страшния съд. И защо опасно чука той, сякаш вещае нещастие, което все още е надалеч? (Пауза.) Рано е…и не е чак толкова рано, защото СПИН-ът го приближава неимоверно. Това е митологема. Дразнев
Какви са тия клечки и врабци? Прът за такива творци, дето изнасилват Музата си и вместо да си хванат една жена и да завъдят дом, ми бохемстват като бухали. (Гледа стихотворението.) Наредил думите като суджуци и накрая – нищо. Само лигите ти остават и в тях можеш да се удавиш. Мазнев
А ето и някои нови романи: “Метаморфози на плътта” – еротичен трилър, “Хамстерът” – психотрилър, “Синята брада и синята метла” – окултно-детска приказка, “Зелени, червени и сини вълни” – любовна комедия, “Гущери в нощта”… Дразнев
Няма ли нещо друго? Мазнев
Отпечатали са в символичен тираж и няколко класици, но кой ли ги чете в тоя задъхан век. Аз ви препоръчвам “Гущери в нощта” – екшън. (Пауза.) А нека за миг се върнем пак към поезията. Вижте едно мое откритие: нашият поет Бахчисарайски е написал стихотворение без нито един препинателен знак, без главни букви и тем подобни подробности. Това е един нов символизъм. Ето: нижат се стиховете като любовниците на фолк певица, а в душата става светло, там гръмва светкавицата на гения и оставя едно чувство. Дразнев
Трябва да остава чувство, защото поезията е висше изкуство. (Пауза.) Тоя Бахчисарайски, колега Мазнев, не цени ли много мъжката дружба? Мазнев (прави жест на гей) Той е много фин и възпитан джентълмен. Дразнев
Ясно. Аз го познавам. Мазнев
Не може да не го познавате, защото той е конгениален… Дразнев
Гениален кон ли? Мазнев
Шегувате се като каруцар, колега. Дразнев (смее се) Извинете ме, колега Мазнев, но аз разбирам от коне. Нека продължим обзора си. Какво става например с родната драма?
Мазнев (радостно) Видяхте ли как полетяха полковниците-гурбетчии? Набъбва литературната ни продукция, колега: никнат таланти, никнат и бестселъри. Дразнев
Те първо генералите полетяха, а полковниците – след тях…А накрая може цялата нация да литне, защото е задръстена от екстрасенси. Вчера, като минавах край президентството, трима от тях се опитваха под ръководството на един астролог да преместят Министерския съвет чак в Белия дом, а отстрани един син отец ги ръсеше със светена вода и само повтаряше: “Ако имате вяра като синапено зрънце, света ще сринете.” Мазнев
Да, революция в главата, революция в сърцата… (Нахълтват двама полицаи, водещи Поета. До тях – Свещеника.) Дразнев и Мазнев (едновременно) Кой е този? Полицай
По заповед на вътрешния министър, който зорко бди и над българската култура, и по разпореждане отгоре, (всички поглеждат тавана и се прекръстват) този гражданин трябва да се подведе под отговорност: първо – литературна отговорност, а после – съдебна. Мазнев (разтреперан) Ние имаме исторически опит у нас: убиваме поета, после го осъждаме литературно, а накрая го подвеждаме под отговорност. Полицай
Ние ви уважаваме за вашата ерудиция и гражданска смелост, господа критици. Свещеника (към Поета) А сега да те видя, разбойнико, дето бунтуваш верноподаниците, докато те тихо си плащат данъците, ядат супа от коприва и се гордеят със своята държава. Полицай Оставяме го на твоята съвест, отче. Свещеника Господи, прости ми! Вземам греха на тоя размирник на моята душа на вересия. (Прекръства се и излиза.) Мазнев (към Поета) Какъв сте вие, господине? Поета Аз съм Поета. Мазнев Красив поет! Ами от кое направление? Поета Направления има по жп гарите, господин критик. Мазнев Исках да запитам: реалист ли сте, футурист, експресионист, сюрреалист, дадаист, комунист или… Поета Аз съм чист, лъчист и с риск…Поет. Дразнев А какво пишете вие? В коя дупчица сте се сврели, като до ден днешен не сме ви виждали нито очите, нито творбите? Поета Непретенциозни са творбите ми, господа критици, за да ги забележите. Мазнев (удивен) Но аз чета всичко, което излиза… Поета Лошо е, че четете само това, което излиза. Дразнев А как да четем нещо, което не излиза? Поета Уверявам ви, че най-доборото от родната ни литература не излиза сега, а ще се оцени след години. (Пауза.) Или ще се появи зад граница. Мазнев И все пак би трябвало да сте издали нещо. Поета Издал съм една книга… Мазнев Само една?! Поета Да, засега една, но нали всеки творец цял живот пише само една книга – книгата на своя дух. Дразнев Не съм съгласен с вас, защото има и плодовити творци. Мазнев Така е. Има и плодовити творци. Например с творческите идеи на поета Бахчисарайски се напълниха с екюта трезорите на три банки, рафтовете на верига магазини за порнофилми, а накрая забременяха пет самотни бизнесдами. Ето това е плодовитост. Поета Трябва да ви уверя, господа критици, че аз съм доста по-скромен. Дразнев Хайде, кажете ни нещо. Колегата Мазнев без зъби остана от добронамерената критика, но при мене никак няма да ви е лесно. Поета (размърдва ръцете си в белезниците) Стихотворението, което ще ви рецитирам е от дебютната ми и единствена книга. Мазнев (като се хваща за главата) Единствена книга! О, боже! Да сте били огняроинтелигент или бригадир с ватенка, или пък партизанин – мога да ви разбера защо имате само една книга. Може да сте нямали време, да сте били гладен, да са ви застреляли, но сега, при тоя прогрес да имате само една книга е наистина непростимо. Непростимо! Дразнев Все едно да имате само една жена. Мазнев (кокетно бута Дразнев) Знаете, че не обичам жените. Да не говорим за тях.(Прави гей гримаса.) И така: да чуем колегата… Поета Ще ви кажа програмното си стихотворение, господа – “Дух мой”. Мазнев (смаяно) Какво е пък това? Поета Така съм нарекъл и стихосбирката. Мазнев Но какъв е тоя дух? Дразнев Сигурно има грешка. Мазнев Да не е “Пух мой”? Поета (като се усмихва) Не, не е пух, господин критик, а дух. Дразнев Дух ли? Може да е “Слух мой”? Поета Не, и слух не е, макар че слуховете ходят по петите ми, като кредитори. Мазнев Но кой пише подобни неща днес! Вие сте луд! (Пауза.) Добре, рецитирайте. Ние ви слушаме, въпреки че заглавието, между нас казано, е доста странно. Поета (пламенно, като се опитва да вдигне ръце) Расти мой дух, израствай смело, не се огъвай, не пълзи, твори великото си дело в мрак потънал, и в сълзи! Мазнев
Извинете, че ви прекъсвам, но мисля, че духът не може да расте. Той да не е дете? Доколкото знам, духът си броди от едно тяло в друго: днес е човек, утре – плъх, днес е Юго, а утре – кочияш…(Пауза.) Малко вероятно е и да се огъва, защото е невидим. Дразнев
И какви са тия сълзи? Ние не вярваме на сълзи. Мазнев
Не, не вярваме на сълзи. (Размахва показалец.) Не вярваме. Дразнев
А безсмъртието е легенда за невежите. Няма безсмъртни дела, защото всички сме смъртни. Поетът (възмутено) Но духът е безсмъртен, нали? Мазнев Знае ли някой дали въобще го има? (Приближава се към Поета.) Много сте красив, господин поет. (Хваща го за рамото.) Сигурно цените мъжката дружба? (Дразнев хваща Мазнев за яката и го отдръпва от Поета.) Дразнев
А тоя мрак, а тая глупост какви са? Сякаш сме в пещерната епоха!? Поета
А не сме ли? Дразнев
Вие за най-големия умник ли се имате? (Крещи.) Вие ли сте най-умният в тази държава!? Поета
Дори не си го и помислям, господин критик. В България всеки е бог, всеки е велик и всеки е…умен. (Пауза.) Да довърша ли стихотворението? Мазнев (като пристъпва към Поета) Довършете го, довършете го, красавецо. Поета
Към слънцето води слепците осакатени от вражди, във дните им със гняв пропити - любовта им покажи! И пак след бурите възкръсвай, страха във мен унищожи, сред битки хиляди си кръстен, битки с мъртвите души! Дразнев Откъде се взеха и мъртвите души? Та това е плагиатство! (Към Мазнев.) Не ви ли прави впечатление, колега? Тук имаме една истина, сякаш той (посочва Поета) е последна инстанция! Поета (иронично) Не аз, а духът е последната инстанция. Дразнев (разярен) Млъкнете! Каква е тая вечна обич!? Не виждате ли света около вас? Мазнев Наистина малко намирисва на религия, колега, но поетът все пак е красавец и можем да бъдем по-снизходителни. (Мазнев се опитва да щипне Поета по бузата, но Дразнев пак му препречва пътя.) Поне един врабец с клечка да имахте, господин поет. Дразнев Тука вместо врабец има нещо по-странно, защото врабец всеки е виждал, но Бога е нещо неясно, което още никой не е видял. Поета Нима не вярвате в Бога, господа критици? Дразнев (гневно) Кой вярва днес в Бога! В прогреса и психоанализата се вярва днес, а не в Бога. Мазнев Тоест Бог е самият човек. Вярваме в божественото у човека. Бог в човека. Дразнев (от устата му излиза лига) И да знаете: Възкресение няма. (Крещи.) Няма, няма! Мазнев Съгласен съм, че днес няма възкресение, а донесение, колега, но Поетът все пак е красив мъж и стиховете му са добре построени, макар и архаични… Дразнев Направо са комични. Мазнев (почесва се и прави гей гримаса) Съгласен съм, че с възвишената и модерна поезия на Бахчисарайски сравнение не може да става: нито с оригиналния му стил, нито с неговата плодовитост, но… Дразнев По-редичко се срещайте с тоя Бахчисарайски, колега Мазнев, да не ви сполети участта на самотните бизнесдами. Мазнев (прави няколко гей реверанса) О, поетът Бахчисарайски е не само гениален, той много цени мъжката дружба. (Пауза.) Но е преди всичко естет, интелектуалец, нали разбирате, докато в очите на тоя красавец има загадъчен пламък… Дразнев По-далеч от него. Мазнев Като магнит е тоя поет, колега. Не е толкова талантлив като Бахчисарайски, в това спор няма, но у него има огън… Дразнев Да не ви изгори тоя огън. (Пауза.) Предложете каква присъда да му дадем, че се поувлякохме… Мазнев Защото е хубавец…Според мене – по-мекичка. Дразнев Ако се разкае. (Към Поета.) За тия кощунствени стихове би трябвало да ви осъдим на разстрел. Поета Вие имате опит в разстрелите. Дразнев Но благодарение доброто сърце на колегата Мазнев, ви осъждаме само на непубликация и конфискуване на книгите. Поета Но това е невъзможно. Дразнев У нас всичко е възможно. Мазнев (като подава на Поета визитката си) Обадете ми се, господин Поет. Аз ще ви разкрия тайните на мъжката дружба. (Дразнев хваща Мазнев и го тегли. Двамата излизат. Чува се гласът на Дразнев: “Господин полицай, ние го осъдихме!” На сцената, при Поета, идва полицай, проверява му белезниците и мълчаливо го подкарва пред себе си. Двамата излизат.) Завеса. Каталог: 2008 2008 -> В. Б. І. Историческо предисловие 2008 -> Що е наркотик? 2008 -> Списък на училищата, които имат ученици с ниски резултати от външно оценяване след 5 клас по съответните предмети 2008 -> Съобщение за членовете на еп 2008 -> Tinctura Valerianae 2008 -> Насочени проверк 2008 -> Betaloc Zoc 2008 -> Движи се и победи есен 2008 2008 -> Решения на задачите за подготовка за състезание Изтегляне 0.77 Mb. Сподели с приятели:
|