Стратегия за устойчиво развитие на Република България 2007 г. Резюме

Провеждане на политика за териториално коопериране и устойчиво градско развитие в контекста на регионалното сближаване и в съзвучие с основните ключови политики на ЕС – Лисабонската стратегия и Обновената Стратегия за устойчиво развитие, както и Лайпцигската харта за устойчиви европейски градове и Териториалния дневен ред.

Стратегията за устойчиво развитие и Националната програма за реформи се допълват взаимно. Докато стратегията за устойчиво развитие е свързана с качеството на живот, то програмата за реформи е насочена към увеличаване на конкурентноспособността, икономическия растеж и създаване на повече и по-добри работни места.

Инвестиции (като % от БВП) по институционални сектори

Разпределение на БВП на човек от населението по региони (на ниво NUTS3)

Нетен национален доход (като % от БВП)

Нетни спестявания (като % от брутния национален доход)

Общо разходи за научни изследвания и демонстрации (като % от БВП)

Ръст на заетостта

Разпределение на коефициента на заетост по полове и групи лица с най-висока степен на образование

Разпределение на коефициента на заетост по региони ( на ниво NUTS 2)

• 
  Намаляване на емисиите на парникови газове с 8% спрямо нивата от 1988 г. за периода 2008-2012г.
  

1. 
   Използавене на гъвкавите механизми по протокола от Киото за повишаване на инвестиционната активност в нови екологосъобразни технологии;
   
2. 
   Приемане на Национален план за разпределение на емисионни квоти на Р България; участие на Р България в Европейска схема за търговия с емисионни квоти; установяване на правила на Схемата за търговия с емисии в страната;
   
3. 
   Разработване на Програма за намаляване на емисиите на парникови газове от енергийните инсталации
   

- изготвяне на план за действие за постигане на целите, ориентиран към въглищната индустрия, вкл. къв въвеждане на нови технологии.

• 
  Основни приоритети на българската енергийна политика, в синхрон на с тези на енргийната политика на ЕС:
  

• 
  ефективно функциониране на вътрешния енергиен пазар на ЕС – либерализация на електроенергийния сектор;
  
• 
  ефективно функциониране на регионалния енергиен пазар на Енергийната общност;
  
• 
  изграждане на междусистемни връзки (TEN_E).
  

• 
  диверсификация на източниците и маршрутите за доствки на енергийните ресурси – изпълнение на стратегически от национално и международно ниво проекти в електроенергийния и газов сектор;
  
• 
  използване на местни енергийни източници и развитие на ядрената енергетика – поощряване на инвестициите за оптимално оплзотворяване на ВЕИ и въвеждането на екологосъобразни технологии;
  
• 
  обща външна енергийна политика на ЕС – формиране и провеждане на съгласувана и координирана политика.
  

4. 
   опазване на околната среда и намаляване на факторите влияещи върху изменението на климата
   
5. 
   Използване на възобновяеми енергийни източници
   

1. Разработване и приемане на Програма за дългосрочно развитие на възобновяемата енергия и биогорива

• 
  индикативна цел за 20% дял на възообновяемата енергия в общия енергиен баланс до 2020г.
  
• 
  индикативна цел за 11% дял на производството на електрическа енергия от ВЕИ до 2010 г.
  
• 
  минимална цел от 10% дял на биогоривата в транспорта до 2020 г.
  
• 
  развитие и оползотворяване на биомасата до 2020г.
  

Енергийна зависимост

Дял на електроенергията от възобновяеми енергийни източници в брутното вътрешно потребление на електрическа енергия

Потребление на биогорива (като % от общото потребление на горива в транспортния сектор)

Комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия (изчислена като % от брутното електропроизводство)

• 
  Повишаване на енергийната ефективност - прилагане на политики за подобряване на енергийната ефективност
  

• 
  успешно реализиране на проекти по схемата „публично-частно партньорство”;
  

Кредитни линии в областта на енергийната ефективност и ВЕИ

• 
  осигуряване на средства от Структурните фондове на ЕС.
  

- 20% намаляване на първичното енергийно потребление до 2020г. и 13% намаление при крайното енергийно потребление;

- изготвяне на тригодишен План на действие, с който да бъдат своевременно създадени необходимите предпоставки за изпълнение на дългосрочната цел.

1. 
   Скорост на изменение на енергийната интензивност на БВП в %.
   

2. Скорост на изменение на енергийна интензивност на сектор „Индустрия” в %.

• 
  Достигане на 5.75% пазарен дял на биогоривата в България към 2010г.
  
• 
  Разширяване използването на по-чисти горива;
  
• 
  Поощряване използването на железопътен транспорт;
  
• 
  Разширяване на електрификацията на железниците;
  
• 
  Поощряване използването на обществен транспорт в градовете и градските агломерации, за сметка на използването на лични моторни превозни средства;
  
• 
  Разширяване използването на вътрешноградски електротранспорт.
  

• 
  Насърчаване на използването на автомобили, отговарящи на съвременните екологични изисквания
  
• 
  Постигане на по-бързи темпове на подновяване на националния автопарк с автомобили, отговарящи на европейските екологични норми, в сравнение с темповете на неговото нарастване;
  
• 
  Създаване на икономическа среда за стопанските субекти, стимулираща иновацията на експлоатирания автопарк;
  
• 
  Доусъвършенстване на правната среда и създаване на обществена нагласа за нетолериране на вноса и експлоатацията на пътни превозни средства, неотговарящи на европейските екологични норми.
  

• 
  Модернизиране на пътната инфраструктура
  
• 
  Доизграждане на автомагистралите в Република България;
  
• 
  Реконструкция и рехабилитация на пътни отсечки по направление на Трансевропейските транспортни коридори и в рамките на участъците на мрежата TINA на територията на страната, и осигуряване на капацитет на натоварване на настилката от 11,5 тона на ос;
  
• 
  Подобряване и уеднаквяване на транспортно-експлоатационните показатели на основни пътища от републиканската пътна мрежа чрез реконструкции и рехабилитации.
  
• 
  Устойчиво развитие на железопътния транспорт
  

• 
  Извършване на корпоративна политика, тясно свързана с маркетинговата стратегия в различните пазарни сегменти;
  
• 
  Възвръщане и поддържане на превоз на тежкотоварни стоки чрез подобряване на качеството на предлаганите услуги;
  
• 
  
  

Енергийно потребление в сектор “Транспорт” ( и БВП при постоянни цени )

Дял на пътническия транспорт по видове (без да се отчита превоз със собствени коли)

Дял на товарния транспорт по видове

Превозен обем от товарния транспорт (и БВП при постоянни цени)

Превозен обем от пътническия транспорт (и БВП при постоянни цени)

• 
  Повишаване на международния железопътен превоз (внос-износ-транзит);
  
• 
  Развитие на комбиниран транспорт (контейнери и блок-влакове по национални и международни дестинации) и осъществяване на проекти и нови технологии за комбиниран транспорт, които понастоящем са в процес на разработка; оптимизиране на системата вагонни пратки;
  
• 
  Нарастване на дела на транспортиране от секторни влакове през пристанища и гранични пунктове.
  
• 
  Устойчиво развитие на обществения транспорт
  

• 
  Ясно дефинирани дългосрочни задължения на държавата за обществени транспорти услуги;
  
• 
  Оптимизиране на обществения транспорт в зоните на предградията на агломерации от големи градове;
  
• 
  Постепенно установяване на интегрирани мрежи за обществени транспортни услуги;
  
• 
  Установяване на благоприятни условия за използване на обществения транспорт от хора с увреждания;
  
• 
  Осигуряване на достъп до транспортни услуги на преференциални цени за определени категории граждани;
  
• 
  Балансирано развитие на градските транспортни системи чрез увеличаване употребата на релсовия транспорт, като благоприятна за околната среда алтернатива на автобусния, таксиметровия транспорт и употребата на лични автомобили;
  
• 
  Подобряване на администрирането на пътното движение;
  
• 
  Засилване на не-моторизираните начини на транспорт.
  

• 
  Товарен транспорт
  

• 
  Ускоряване иновацията на експлоатирания подвижен състав за пътнически превози;
  
• 
  Завишаване контрола над организациите за техническо поддържане на моторните превозни средства и тези за провеждане на технически прегледи и легитимиране на техническата изправност на превозните средства;
  
• 
  Ускоряване иновацията на пътната и вътрешноградска транспортна инфраструктура;
  
• 
  Повишаване нивото на първоначално и последващо обучение на водачи на моторни превозни средства;
  
• 
  Повишаване ефективността от превантивната дейност на пътните контролни органи;
  
• 
  Изграждане на по-висока култура на поведение у всички участници в транспортния процес.
  

• 
  Устойчиво развитие на интермодалния транспорт
  

• 
  Развитие на комплекс от железопътни товарни възли, отговарящи на стандартите на ЕС и способни да допълват и да се конкурират ефективно с други видове транспорт;
  
• 
  Модернизиране на железопътната мрежа в съответствие с нуждите на участниците в товарния транспорт и ефективно конкуриране с пътната мрежа;
  

• 
  Модернизиране на железопътната мрежа в съответствие с нуждите на участниците в товарния транспорт и ефективно конкуриране с пътната мрежа;
  
• 
  Подобряване на услугите и насърчаване употребата на железопътния товарен транспорт между заинтересованите страни, за привличане на повече потребители и оператори, и установяване на общо разбиране и сътрудничество с други главни заинтересовани лица и стопански субекти;
  
• 
  Иницииране и насърчаване разработването на необходимите законови и институционални разпоредби;
  
• 
  Предприеме на необходимите действия за осъществяване на модерни подпомагащи системи;
  
• 
  Осигуряване финансирането на всички дейности.
  
• 
  Устойчиво развитие на водния транспорт Подобряване на условията за корабоплаване по река Дунав;
  
• 
  Подобряване на условията за безопасността на корабоплаване;
  
• 
  Опазване на морската среда и река Дунав от замърсяване причинено от инциденти свързани с корабоплаването.
  
• 
  Устойчиво развитие на водния транспорт Подобряване на условията за корабоплаване по река Дунав;
  
• 
  Подобряване на условията за безопасността на корабоплаване;
  
• 
  Опазване на морската среда и река Дунав от замърсяване причинено от инциденти свързани с корабоплаването.
  

• 
  Намаляване енергийното потребление в сектор “транспорт”, разширяване използването на по-чисти горива, разширяване електрификацията на железниците и поощряване използването на железопътен транспорт, за сметка на по-неекологичния автомобилен транспорт
  

• 
  Продължаване на тенденцията за относително намаляване на броя на ПТП, съизмерван с постоянно нарастващия брой на пътните превозни средства и абсолютно намаляване на броя на загиналите при ПТП, за достигане до два пъти по-малко загинали за 2010г., в сравнение с 2000г.
  

• 
  Насърчаване на използването на автомобили, съответстващи на съвременните екологични изисквания
  

1. 
   постигане на по-бързи темпове на подновяване на националния автопарк с автомобили, отговарящи на европейските екологични норми, в сравнение с темповете на неговото нарстване;
   
2. 
   подобряване на градския автобусен транспорт по отношение на екологичните аспекти
   
3. 
   ограничаване вноса и експлоатацията на превозни средства, водещи до екологично замърсяване на околната среда;
   
4. 
   създаване на икономическа среда за стопанските субекти, стимулираща иновацията на експлоатирания автопарк;
   
5. 
   доусъвършенстване на правната среда и създаване на обществена нагласа за нетолериране на вноса и експлоатацията на пътни превозни средства, неотговарящи на европейските екологични норми.
   

• 
  Наличие на по-добри продукти и услуги, използващи по-рационално енергия и ресурси и ограничаващи до минимум използването на опасни субстанции, с цел значително намаляване на вредното влияние върху околната среда
  

• 
  Разширяване на използването на екологосъобразни технологии
  

• 
  подготовка на български стандарти и участие в подготовката на международни стандарти в областта на опазване на околната среда;
  
• 
  повишаване степента на въвеждане в българските организации на най-добрите европейски управленски практики по отношение опазването на околната среда;
  
• 
  насърчаване на разработването, производството, разпространението и ползването на продукти, които имат потенциал да намалят вредното въздействие върху околната среда в сравнение с други продукти от същата група посредством разработването на критерии за съответните групи и сертифициране на продуктите съгласно тези критерии.
  

• 
  Намаляване на количеството на отпадъците и въвеждане на модерни схеми за управление на отпадъците
  

1. 
   изграждане на национална инфраструктура за оползотворяване, третиране и обезвреждане на отпадъци
   
2. 
   повишаване ролята на частния сектор при предлагането на услуги в областта на събирането, третирането, оползотворяването и обезвреждането на отпадъци
   

Събрани битови отпадъци на човек от населението (генерирани отпадъци на човек от населението от всички отрасли на икономиката и домакинствата)

Третиране на битовите отпадъци по вид на метода за третиране (оползотворяване и обезвредяване)

Генериране на опасни отпадъци от различните отрасли на икономиката

• 
  Промяна на модела на потребление – гаранция за устойчиво потребление
  

1. 
   трайна тенденция за намаляване на консумацията на енергия
   
2. 
   трайна тенденция за намаляване количеството на генерирани отпадъци от опаковки в бита
   
3. 
   използване механизма на “зелените” обществени поръчки
   

• 
  обвързване на политиката и решенията по разходите и инвестициите в държавния сектор, извършвани чрез обществените поръчки, с принципите на устойчивото развитие
  
• 
  постигане на по-ефективно използване на обществените ресурси чрез намаляване на енергийното потребление и на генерираните опаковки
  
• 
  стимулиране на предлагането на иновативни и ценово ефективни продукти
  
• 
  обвързване на всички покупки с опции за устойчивост
  
• 
  даване на пример на бизнеса за сериозния ангажимент на държавата към устойчивото развитие
  

Модел на потребление:

Консумация на електроенергия от домакинствата

Консумация на основни хранителни продукти (месо, риба, плодове и зеленчуци) на човек от населението

• 
  Запазване на ръста на БВП, създаване на условия за повишаване на дела в БВП на производството и особено на високотехнологичното производство
  

• 
  Развитие на предприемачеството и конкурентноспособност във всички отрасли на икономиката
  

• 
  Насърчаване на инвестициите във всички отрасли на икономиката
  

• 
  Намаляване на енергоемкостта, суровиноемкостта на промишлеността, разнообразяване на енергийните източници, покриване на изискванията на ЕС в областта на опазване на околната среда и емисиите
  

• 
  Развитие на конкурентно земеделие и горско стопанство и основан на иновации хранително-преработвателен сектор;
  
• 
  Опазване на природните ресурси и защита на околната среда в селските райони
  
• 
  Подобряване качеството на живот и насърчаване на възможностите за заетост в селските райони;
  

• 
  площи, подпомагани по агроекологични мерки – предвидена площ от 110 000 ха до 2013г.
  
• 
  площ с биологично производство – одобрен Национален план за развитие на биологичното земеделие (стратегически цели – 8% от използваната земеделска земя да се управлява чрез биологичните методи на производство към 2013г.; 3% от продадените хранителни продукти в България да са призведени по методите на биологичното производство към 2013 г.)
  

• 
  Развитие на алтернативни туристически продукти – културен, екологичен, здравен, приключенски, селски туризъм и други
  

Площи подпомагани по агро-екологични мерки

Индекс на гъстота на животните на единица площ

Площ на биологичното земеделие

• 
  Подобряване на управлението и избягване на свръх експлоатацията на аквакултури и биологичното разнообразие
  

1. 
   опазване и поддържане на богатото биологично разнообразие на страната;
   
2. 
   опазване и възстановяване на природните екосистеми;
   
3. 
   опазване разнообразието на местообитанията и видовете;
   
4. 
   опазване на генетичното биоразнообразие и обезпечаване на биологичната сигурност;
   
5. 
   осигуряване на устойчиво ползване на лечебните растения;
   
6. 
   осигуряване на периодична информация за видовете риба и други водни организми;
   
7. 
   оценка и ограничаване на вредното въздействие на аквакултурите и риболова върху околната среда и биологичното разнообразие.
   

Индекс на популацията на птици в земеделските земи

• 
  Завършване на инфраструктурата за събиране и пречистване на отпадъчни води, преустановяване отвеждането на приоритетни вещества, ограничаване отвеждането на други замърсители в подземните води
  

• 
  Подобряване на водоснабдяването и качеството на питейната вода за населението и постигане на пълно съответствие с изискванията на ЕС за качеството на питейната вода
  

• 
  Насърчаване рационалното използване на водните ресурси от стопанските сектори и обществото, стимулиране повторното и оборотно използване на вода от индустрията и енергетиката и насърчаване на обществеността да използва практики за допълнително спестяване на вода
  

• 
  Устойчиво управление на почвените ресурси
  

1. 
   усъвършенстване на законодателната среда и политики за устойчиво управление на земите
   
2. 
   съхраняване и подобряване потенциала на земните ресурси и тяхното устойчиво използване
   

• 
  Защита и възстановяване на горския фонд
  

1. 
   икономическо стабилизиране на горския сектор – подобряване на конкурентноспособността и увеличаване на устойчивото потребление на продукти и услуги от гората
   
2. 
   запазване и възстановяване на естественото биологично и структурно разнообразие, трайно задържане на въглерод, гарантиране екологичните функции на горския фонд
   

• 
  Опазване и рационално ползване на подземните богатства (единствен невъзстановим природен ресурс)
  

• 
  Увеличаване ефективността от използването на подземните богатства
  

Дървесен запас, прираст и сеч

Процент на обезлистяване на горските насъждения

Надвишаване на критичното количество окисляващи се субстанции и азот в „чувствителни” природни области

• 
  Намаляване на разпространението на хроничните неинфекциозни и инфекциозни болести, промоция на здраве, превенция и контрол на заболяванията и осигуряване на достъп до качествени здравни грижи и услуги
  

1. Подобряване на профилактиката и контрола на заболяванията чрез разработване и изпълнение на национални политики и програми;

2. Развитие на капацитет за прилагане на много-секторен подход и единна координация в превенцията и контрола на хроничните заболявания и на поведенческите рискови фактори;

3. Подобряване защитата срещу здравните заплахи чрез увеличаване капацитета на реагиране при заразни заболявания;

4. Изпълнение на дейностите по профилактика и контрол на СПИН и туберкулоза в съответствие с Европейската стратегия за борба срещу ХИВ/СПИН в ЕС и съседните страни и Европейската програма за действие за борба срещу ХИВ/СПИН, туберкулоза и малария.

5. Ограничаване на въздействието на поведен-ческите рискови фактори върху здравето на населението – тютюнонушене, нездравословно хранене, ниска двигателна активност, злоупотреба с алкохол и др;

6. Осигуряване на достъп до качествени здравни грижи и услуги със специален акцент върху уязвимите групи и групите в неравностойно положение;

7. Деинституционализиране на системата за предоставяне на социални услуги;

8. Разработване на механизми за контрол върху качеството на оказаните здравни грижи и услуги;

9. Разработване и прилагане на дейности, изхождащи от общността и прилагани на местно ниво

Очаквана продължителност на живот в добро здраве при раждане, в сравнение с очакваната продължителност на живот по пол.

Смъртност от хронични заболявания вследствие на: исхемична болест на сърцето, мозъчен инсулт, злокачествени новообразувания, хронични респираторни заболявания, диабет, хронични заболявания на черния дроб, по възрастови групи.

Очаквана продължителност на живот в добро здраве на 65 години по пол, в сравнение със очакваната продължителност на живот

Смъртност от самоубийства по пол и възрастови групи

• 
  Прекратяване или намаляване вредното влияние на факторите на околната среда върху здравето
  

1. 
   Осигуряване на достатъчни и актуални данни за рационално управление на процеса «здраве-околна среда»;
   
2. 
   техническо и кадрово укрепване на системите за мониторинг и оценка на факторите на жизнената среда, управлявани от МЗ;
   
3. 
   подобряване информираността на населението за замърсяането на околната среда и последиците за здравето;
   
4. 
   извършвания на проучвания за идентификация на нови и определяне на нивата на известни замърсители на околната среда, нивото на експозиция на населението и оценка на свързания с това риск за здравето, с приоритет – уязвими групи от населението;
   
5. 
   контрол на предлаганите на пазара химикали, с оглед осигуряване на необходимата информация за защита на здравето на хората и на околната среда.
   

• 
  Укрепване на дейностите по осигуряване безопасността на храните и утвърждаване на здравословен модел на хранене на населението в България
  

1. 
   непрекъснато актуализиране на законодателството в областта на безопасността на храните, укрепване на административния капацитет и провеждане на контрола;
   
2. 
   прилагане анализ на риска при провеждането на политика по безопасност на храните, включващ оценка на риска, управление на риска и комуникация на риска;
   
3. 
   създаване на национална система за бързо съобщаване за наличие на опасни храни на пазара;
   
4. 
   изграждане на национална система за мониторинг и контрол на замърсители в храни, добавки в храни и на храни, облъчени с йонизиращи лъчения, на нови и генетично модифицирани храни и хранителни добавки
   
5. 
   подобряване храненето на кърмачета и малките деца, на жените в детеродна възраст и по време на бременност, включително и на тези с ниски доходи и неравностоен социален статус;
   
6. 
   създаване на система за придобиване на знания и умения за здравословно хранене на децата и юношите;
   
7. 
   провеждане на политика за борба със затлъстяването;
   
8. 
   провеждане на социална и финансова политика за подобряване храненето на старите хора на социален патронаж, в домовете за стари хора и домовете за възрастни хора с увреждания.
   

Фактори влияещи върху здравето:

Индекс на производството на химикали разпределени по клас на токсичност (списък на химичните вещества със значително потребление, разпределени по клас на токсичност)

Процент на населението с наднормено тегло, разпределено по възрастови групи
Процент от населението активни пушачи, разпределени по пол и възрастова група
Ниво на експозиция на населението при замърсяване на атмосферата с определени вещества
Ниво на експозиция на населението при замърсяване на атмосферата с озон

• 
  осигуряване на равен достъп до услуги с цел превенция на социалното изключване и преодоляване на неговите последици
  

Риск от изпадане в бедност след социални трансфери (пенсии, помощи и т.н)

Траен риск от изпадане в бедност (устойчива бедност)

Риск от изпадане в бедност за населението, разпределено по пол, възрастова група и тип на домакинството

Относително медианно различие в равнището на бедност

• 
  социално включване на най-уязвимите етнически малцинства, с цел предотвратяване социалното изключване и намаляване на бедността
  

Оперативни цели:

• 
  повишаване икономическата активност на населението чрез по-висока степен на заетост и намаляване на безработицата
  
• 
  повишаване пригодността на работната сила за високопродуктивна и качествена заетост
  
• 
  насърчаване на заетостта чрез разкриване на нови работни места и интегриране на неравнопоставените групи на пазара на труда
  

• 
  поддържане на ниско ниво на безработицата
  

1. Създаване на условия за разкриване на нови работни места, което да доведе до непрекъснато увеличаване на коефициента на заетост и трайно снижаване на безработицата под 10%

2. повишаване гъвкавостта на пзара на труда

• 
  осигуряване на равен достъп до услуги с цел превенция на социалното изключване и преодоляване на неговите последици
  

1. 
   осигуряване на подкрепа за най-уязвимите групи чрез предоставяне на социални услуги и социално подпомагане
   

• 
  интегриране на хора в неравностойно положение
  

1. 
   интегриране на хора в неравностойно положение и създаване на условия за равен достъп до пазара на труда
   

• 
  създаване на условия за равен достъп до пазара на труда
  

1. 
   осигуряване на равен достъп до услуги с цел превенция на социалното изключване и преодоляване на неговите последици
   

Разпределение на лицата (0-17), (18-59), живеещи в безработни домакинства (домакинства в които никои не работи), по възрастови групи

Коефициент на продължителна безработица

Различие в заплащането между половете на пазара на труда

Риск от изпадане в беднос т след социални трансфери по икономическа активност

Повишаване образователното ниво на населението – основа и гаранция за устойчиво развитие

(Цели)

• 
  разширяване на възможностите за прилагане на образованието за устойчиво развитие чрез формалното и чрез неформалното оразование
  
• 
  популяризиране на европейските инициативи в областта на образованието за устойчиво развитие
  
• 
  повишаване на информираността и популяризиране на процесите на интеграция и включване на децата със специални образователни потребности и децата от етническите малцинства
  

• 
  Основни показатели за мониторинг на Националната стратегия за демографско развитие( 2006-2020г.)
  

• 
  относителен дял на неграмотните (%)
  
• 
  относителен дял на учениците, които достигат до 5-ти клас (%)
  
• 
  брутен коефициент на записване в средното образование (%)
  
• 
  относителен дял на завършилите средно образование на възраст 19-24 г. (%)
  
• 
  относителен дял на отпадащите от от училище – основно, средно (%)
  
• 
  относителен дял на лицата с висше образвание (%)
  

(Съществуващо положение)

1. 
   тенденция към повишаване образователното ниво на населението – увеличаване делът на лицата със средно и висше образование
   
2. 
   вътрешнорегионални различия в образователната структура на населението – нтрация на високообразовано население в Югозападен регион ( през 2001 г. - 21% от населението ), райони и области с висок дял на селско население се характеризират с лица с по-ниско образование
   

Лица с ниска степен на образование по възрастови групи

Риск от изпадане в бедност за население с висока степен на образованание

Обучение през целия живот

• 
  Национална стратегия за демографско развитие на Република България (2006-2020г.) – предприемане на политики в отговор на демографския срив и демографската промяна (по-ниски нива на раждаемост, остаряване на населението, големи миграционни потоци, нова солидарност мужду поколенията)
  

- насърчаване на раждаемостта чрез създаване на среда, благоприятна за отглеждането и възпитанието на деца

- увеличение на средната продължителност на живот

- значително намаляване на броя на емигриращите млади хора в репродуктивна възраст

- разработване на адекватна имиграционна политика

- преодоляване на последиците от застаряване на населението

- подобряване на репродуктивното здраве на населението и превенция на стерилитета

- повишаване на общото образователно равнище, демографската информираност и сексуална култура на населението

- осигуряване на равни възможности за пълноценен репродуктивен живот в добро здраве за всички социални групи

- развитие на солидарност между поколенията

- ораничаване на диспропорциите в териториалното разпределение на населението и обезлюдяването в някои региони и села

- усъвършенстване и синхронизиране на нормативната база, свързана с демографското развитие

Очаквана продължителност на живот за лица на възраст 65 години по полове

Нетна миграция, разпределение по основните възрастови групи

Коефициент на заетост на възраст (55-64)

Брутен консолидиран държавен дълг (като % от БВП)

Средна възраст на излизане от пазара на труда на работна сила

Риск от изпадане в бедност за лица от населението на възраст 65 и повече години

• 
  Подкрепа относно глобализацията на търговията
  

1. 
   Участие на България във формулирането на търговската политика на ЕС с цел подкрепа на развитието, засилване на регионалната интеграция и подобряване на бизнес-средата
   

- безмитен внос на стоки в държавите от ЕС с произход от най-слабо развитите страни – инициатива «Всичко без оръжие»

2. Участие в дискусии в рамките на ЕС относно новия кръг многостранни търговски преговори в Световната търговска организация – обсъждане на възможности за прилагане на мерки в подкрепа на развиващите се и най-слабо развити стран:

(Основни договорености)

1. 
   Подобряване на пазарния достъп за развиващите се и най-слабо развити страни
   
2. 
   Минимизиране на негативното въздействие на либерализацията на търговията за развиващите се и най-слабо развити страни. Най-слабо развитите страни не поемат задължения за отваряне на пазарите си в този кръг преговори, а развиващите се страни поемат по-малки задължения в съответствие с тяхното ниво на развитие
   
3. 
   Либерализация на търговията с услуги, което е свързано с развитието на съответните сектори на услугите и създаване на нови работни места
   
4. 
   Провеждане на преговори за редуциране и където е подходящо премахване на тарифни и нетарифни бариери с оглед насърчаване на търговията с продукти и услуги, свързани с околната среда. Премахването на бариерите пред търговията с продукти и услуги, свързани с околната среда ще подобри достъпа на развиващите се страни до технологии и ноухау в областта на екологията
   
5. 
   Увеличаване на ефективното, свързано с търговията, техническо сътрудничество в полза на развиващите се страни и най-слабо развитите страни
   
6. 
   Заздравяване на търговските правила и ефективността на разпоредбите за специално и диференциално третиране на развиващите се и най-слабо развити страни
   

Внос в ЕС от развиващите се страни по продуктови групи

• 
  Финансиране на развитието
  

• 
  18-22 март 2002 г., гр. Монтерей, Мексико – Международна конференция за финансиране на развитието и набелязване на пътища за мобилизиране на достатъчни финансови ресурси за осъществяване на целите поставени на големите конференции на ООН през 90 години на миналия век.
  

• 
  мобилизиране на националните ресурси за финансиране на развитието
  
• 
  мобилизиране на преките чуждестранни инвестиции и други частни източници на финансиране
  
• 
  международна търговия
  
• 
  официална помощ за развитието
  
• 
  облекчаване на бремето на външния дълг и
  
• 
  структура на международните финанси и търговия
  

• 
  месец декември 2005 г., Хонконг – Приета Миинистерска декларация с основни договорености по въпросите на либерализацията на пазара, експортните субсидии, предоставянето на хранителна помощ и начинът на отчитане на интересите на страните получателки
  

• 
  Инициатива за намиране на алтернативни източници на финансиране на развитието
  

• 
  „Действе за борба с глада и бедността”
  
• 
  „Група на шестте” – налагане на такси върху определени области на търговията с оръжие, такси върху някои финансови транзакции, екологични такси
  
• 
  „Международен финасов мехнизъм”
  
• 
  Доброволно социално отговорни институции
  

Официална помощ за развитието (като % от брутния национален доход)

• 
  Формулиране на принципи на „Добро управление” – прозрачно и отчетно управление на човешки и финансови ресурси за справедливо и устойчиво развитие в контекста на политическа и институционална среда, подкрепяща човешките права, принципите на демокрацията и върховенството на закона. Формирането на добро управление, целящо повишаване на качеството на административното обслужване и постигането на висока степен на обществено доверие в администрацията е в основата на осигуряване на устойчиво развитие на страната в политическия, икономическия и социален живот
  

1. 
   законност
   
2. 
   надеждност и предсказуемост
   
3. 
   откритост и прозрачност
   
4. 
   отчетност
   
5. 
   ефективност
   
6. 
   ефикасност
   
7. 
   партньорство
   
8. 
   кохерентност
   

• 
  Стратегическа цел за изграждане на нов тип професионална, политически неутрална държавна администрация – модернизация и организационно развитие на административните структури, обучение и развитие на човешките ресури, развитие на електронното правителство, подобряване и опростяване на административното обслужване, увеличаване на прозрячността и почтеността в държавната администрация
  

Транспониране на правото на Европейската общност по политики

• 
  Подобряване на икономическата и социална среда чрез въвеждане принципите на доброто управление в администрация
  

1. 
   Оптимизиране на административните структури – ясно разпределение на функциите между отделните нива в администрацията
   
2. 
   Мониторинг при прилагане на законодателството – разработване на система от индикатори за мониторинг и контрол при прилагане назаконодателството, регулиращо дейността на администрацията
   
3. 
   Прозрачност и отчетност в дейността на администрацията-въвеждане на пощенски кутии, електронни пощи, интернет адреси, горещи телефонни линии, анкетни карти за оценка на административното обслужване за обратна връзка с гражданите и бизнеса
   
4. 
   Разработване и прилагане на политики и закони, ориентирани към потребностите на обществото, с широко участие на гражданското общество и частния сектор – стратегическо планиране, консултация, координация и оценка на въздействието
   
5. 
   Управление на човешките ресурси в държавната администрация на централно, регионално и местно ниво – повишаване на ефективността в управлението на човешките ресурси, развитие и обучение на човешките ресурси, изграждане на икономика на знанието
   
6. 
   Администрацията – партньор на бизнеса -
   
7. 
   Подобряване качеството на предоставяните услуги за гражданите и обществото – цялостно подобряване на административното обслужване (въвеждане на електронно управление, развитие на електронните услуги, развитие на принципите на обслужване на принципа „едно гише” и „единен фиш”
   

Брой гласували на национални и европейски парламентарни избори

Използване на електронното правителство от гражданите