Светлините на агни йога 1956 година (грани агни йоги 1956)
Изтегляне 7.52 Mb.
|
25.(21 февруари). Сине Мой, Лъчът придружава съответното духовно облекло, ако той съзнателно се приема от този, на когото е Изпратен. Съответствието дава и следствието. И то трябва да се състои. Ключът е в ръката на този, който знае как да го завърти. Пълносърдечният устрем дава пълно съответствие или съзвучие. Следователно ненакърненото силно желание да се влезе в Общуване непременно ще даде очакваното следствие. Не може да има съмнение и неувереност там, където се привежда в действие Великият Закон на съответствията. Чрез съзвучие и върху съзвучие е построен Космосът. Хармоничното съзвучие с Владиката е само частен случай на действието на всеобщия световен закон. Даже и най-елементарното разбиране или възприемане от какъвто и да било вид се основава на съзвучието на родствените елементи в съзнанието на възприемащия с тези, които са наоколо. Опознаваме това, което е в съзвучие в нас и съзвучно с това, което се намира навън. Но елементите, съдържащи се в собствения микрокосмос, трябва да бъдат приведени в действащо, активно и звучащо състояние преди да може да започне самия процес на възприятието. Спящите енергии не дават отзвук. Възприятието остава безплодно, ако енергиите вътре не са приведени в движение. Волята, насочваща съзнателно, започва процеса. Не трябва да се разчита на някакви щастливи съчетания или случайности, отдавайки в тяхно разпореждане и воля това, което трябва да бъде управлявано от волята на самия човек. Не жертва на случайности, даже благоприятни, а властен творец е човекът. Унилите въздишки за неуспехи и за това, че възприятието не се е състояло, и че съобщенията са се прекратили, и че Беззвучният Глас е замлъкнал трябва да се оставят един път завинаги, тъй като всичко е в ръцете на човека, на когото е даден ключът от дверите на Висшето Знание. В съзнанието може да има загнездени колебание и неувереност, но не и в Поръчителството за това, че вратата на Висшето Знание винаги са отворени за този, който е допуснат. Затова трябва да се разбере, че всичко зависи от самия теб, че Лъчът е изпратен и Действа, и само трябва да се обърнеш с лице към него, утвърждавайки качеството на несломима увереност в този незрим процес на висшето познаване. Сине Мой, Учителят е неизменен, а Неговото Слово е твърдо. Не трябва да се отнасят непонятните явления за сметка на привидната несъстоятелност на Закона. Законът е неизменен. Затова смело и уверено може да се върви по-нататък и да се навлиза в новата степен на познание. 26.(22 февруари). Нито едно усилие, вложено за Единение с Мен, не отминава даром. Но трябва да се приложат сили. Тъй просто нищо не се дава. Ако искате да получите Помощ, приложете най-напред собствените си усилия. Снежната топка трябва да се задвижи. Тя нараства в движение, както и мислите, които растат в пространството. Способността за постоянен растеж е заложена и в качествата на човека, както лошите, така и добрите. Може да се расте и в добро, и в зло. Първото ще бъде изгодно влагане на капитал, тоест употребените енергии или приложените усилия. Но в доброто ще разчитате на Нашата Помощ. Доброто е съзидателно. Космосът е градивен. И затова действащото в добро съзнание действа в хармония с Космическите Закони. Сякаш самата същност на живота стои зад него, насочвайки го нагоре. Наистина може да се каже: в доброто се възнасяме и чрез добро се издигаме. 27.(23 февруари). Приятелю Мой, кагато настъпят сроковете, те неудържимо въвличат хората, предназначени за тях, в своята орбита. Слятата карма – обща и лична, действа мощно. Тогава вече не се налага нито да се обсъжда, нито да се размишлява. Потокът на живота властно носи на своята гръд избраните духове към набелязаната цел. Сякаш върху крила радостно лети към поставената пред него цел духът, знаещ своето предназначение. Така изпълнението на мисията на живота става възможно. Всяка неопределеност и неувереност изчезват. Пътят ясно се разпростира пред съзнанието. Но трябва да настъпят сроковете, макар и да е тежко очакването. Някои не издържат и престават да очакват, прекъсвайки по този начин своите възможности. Състоянието на очакване, правилно разбрано, означава постоянна готовност – качество, необходимо за ученика. Не трябва да се отпускат ръцете в безсилие и не трябва да се престава да се чака, и не трябва очакването да премине границата на законната напрегнатост и равновесие. Трябва да се чака, но без очакване, настройвайки целия организъм в гамата на готовността. Прекомерното очакване изразходва силите и гаси огньовете по същия начин, както и пълното му отсъствие. Но когато готовността сияе равномерно с пламъка на духа, дори очакването става творческо и съзидателно. Затова казвам: “Чакайте без очакване, в пълна готовност на духа!” 28. (24 февруари). Днес Записките ще бъдат за сроковете.Сроковете са неизбежни.Сроковете тъкат плетениците на кармата – планетна и човешка. Когато дойде срокът, явлението ще настъпи. И вече нищо не може да задържи или да спре налагането му в живота. Така настъпва времето за раждането, разцвета и упадъка на страните, градовете, цивилизциите, расите и на всичко, което съществува под слънцето. Годишният цикъл обуславя сроковете на живот на много растения, треви и цветя. Но цикълът им на проява не се ограничава с години или десетки години. Показателят време е тясно свързан със светилата, защото звездите рисуват шарките на всичко, което живее на Земята. И металите, и всички елементи са тясно свързани неразривно със звездите в единен вътрешен живот. Всеки съответства на своето светило. Съчетаването на звездните лъчи определя комбинацията на наличните елементи в неговия, както и в останалите организми. Астротерапията не е фантазия и измислица на скучаещи умове, а реална възможност, която науката може да предостави в разпореждане на човечеството. Астровъздействието на звездните лъчи върху човека не е пряко, а се осъществява чрез свойствата на химическите елементи, които го образуват. Звездните съчетания определят взаимоотношенията и количествата на едни или други метали във всеки конкретен организъм и тяхната полезност при лечението на заболяванията. Звездната карта при раждането указва основно на тези взаимоотношения и определя слабите места. Тялото на човека е поле на среща и на взаимодействия на звездните лъчи и лъчите на светилата, и сроковете се обуславят от едни или други техни съчетания в дадения момент. Смъртта на човека или опасен за него момент са запечатани в звездите, както и всички събития от планетен порядък. Историята на Земята, историята на човека, историята на всеки човешки живот е отпечатана на небето и се определя от звездите. 28 А. (Фев. 25). Царството Божие не е от този свят и царството на духа не е на Земята, и не е от Земята, и земното трябва да се изостави, преди да се приобщиш към небесното. Но земното все едно ще се наложи да се остави при смяната на обвивките, тоест когато човек умира. Иска ли той това или не, но раздялата с цялата му собственост и с жената, и с децата, и внуците, и близките ще се наложи неизбежно, както и да премине в света на духа. Ако в съзнанието си преминаващият не се освободи от от обчайното земно обкръжение във вид на вещи, хора и обстоятелства, то остатъците от земното съзнание и призрачната собственост задълго и тежко ще обременяват духа, отхвърлил своето тяло, и той няма да влезе в царството на духа, в царството на свободата. Всеки може да си даде сметка, че раздялата с всичко земно е неизбежна. Тъй като неспособният да се откъсне от земното сам се обрича на тъмнина. Не е ли по-добре отрано да се освободиш в духа от земните вериги, след като тази раздяла, въпреки всичко, е неизбежна. Да умреш ще се наложи и ще се наложи да се остави всичко земно, затова е целесъобразно да се избере по-добрия път, водещ към свобода, в царството на безграничните възможности на духа. Истината е, че нищо не е ваше: нито вещите, нито домът, нито дрехите, нито дори тялото. Затова толкова по-лесна ще бъде и раздялата. Ако нищо не е мое, то и да се съжалява не си струва, когато вещите или обстоятелствата ни напуснат, заменяйки се с нови – защото краят е един. Наред с това и за да се приближиш към Учителя всичко това трябва да се изостави и тъй като, независимо от условията, рано или късно във всички случаи това трябва да стане, то не е ли по-добре да го направим в духа сега, за да се приближим повече до Учителя? Ако вещите или обстоятелствата, които сега са налице, а утре ще си отидат, попречат, то няма ли да бъде това предаване на духа за паница леща, срещу няколко кратковременни и преходящи земни илюзии? И тогава, сред остатъците и фрагментите на неизживените земни преживявания и натоварености, когато смъртта лиши от всичко, няма ли да се усети силна горчивина от допуснатата и непоправима грешка, тъй като в Тънкия свят може само да се продължи започнатата на Земята насока на мислене, но не и да се започне отначало. Отправната точка е на Земята и ако освобождаването не е извършено там, как можеш да се освободиш в отвъдния свят, където всичко е така наситено и ярката илюзия бива заместена от действителността за тези, които не са прозрели духом и не са се освободили, докато все още са били на Земята? 29.(26 февруари). Растението, породило семето, загива, предавайки му всичките свои качества. Формата винаги умира, предавайки на зърното плодовете на своя кратък живот. По същия начин и личността, и всички обвивки на човека се отхвърлят и умират, предавайки на неговата индивидуалност в зърното на духа плодовете на своето последно въплъщение. Същността на всички достижения и преживявания кристализира в зърното. Такъв е пътят на живота на всички живи форми, въплътени на Земята и на всичко, което съществува. Резултатите се събират около духо-монадата във вид на растящи наслоявания. Нищо не преминава безследно. Временността на формата не е проклятие, а благословение, тъй като дава нови възможности за растеж при смяна на външните обвивки, които, бидейки грубо материални, се износват, стареят и стигат до негодност. Еволюцията не щади формите, унищожавайки ги с милиарди, но грижливо пази дълбоко заложеното огнено зърно на духо-монадата, което е нерушимо. Именно в нерушимостта на зърното се заключава и грижата на еволюцията за неговото съхранение през всички цикли. Но животът не знае пощада към своите форми. Възникват, за да умрат, често преминавайки тежкия и горчив път на опита. Както казва Апостолът: “Цялата плът стене заедно с човека. И в света на стенания, в земния свят, където има “плач и скърцане със зъби”, нито животното, нито човекът могат да намерят щастие, тъй като опасностите, страданията, болестите и смъртта ги очакват на всяка крачка. Но осъзналият своята Индивидуалност придобива слънчев имунитет и се издига духом над света на скръбта, установявайки се във Висшите сфери, които са Огнени и неразрушими. Това и ще бъде отричането от земния свят и завършването на земния път - отричане от временното, за да се придобие вечното. Така загубилият своята душа, я придобива. 30.(27 февруари). Приятелю Мой, истинското действие се проявява с огньове и такова действие се нарича огнено. Обикновено хората спят в своите действия и затова те често са неефективни. Да прояви действие с необходимото напрежение може не всеки, а само този, който владее огньовете. Действията се съпровождат със светлина. Затова Приветстваме радостния, светъл, напрегнат труд. Тъжно зрелище е унилият, безрадостен и мрачен труд. Не светлина, а тъмнина и тъмни еманации разпространява около себе си такъв работник, отравяйки околното пространство. Дисциплината на светлоносния труд е поредната задача на човечеството. Твърде много тъмнина се е породила от труда на поробените и твърде много зло е довело това ненормално положение. Приелият Учението трябва да постигне тайната на осветения труд и чрез труда да внася Светлина в задимената и сива атмосфера на Земята. Трябва да се научите да се трудите радостно, каквато и работа да ви се наложи да изпълнявате. Защото смисълът не е в самата работа, видимите плодове на която ръката на времето ще помете, а в самия процес на напрягане, усилване и натрупване на вътрешни огньове. Чрез труда огньовете се разпалват правилно, като при това бодрото състояние на работещия играе решаваща роля. Да бъдеш радостен е най-трудната за осъществяване задача. Да бъдеш радостен от усещането на огньовете, разпалени в труда и победно горящи в процеса на работа. Това усещане на горящите огньове вече само по себе си носи чувството на радост и удовлетворение. Трудът буквално извисява човека, тъй като в огньовете организмът става лек и се издига над околната сфера. В труда се възнасяме. Човекът, окрилен от напрегнатия и вдъхновен труд, се преобразява. С това е ценен ентусиазмът. Служенето на Светлината става в труда и когато то е съзнателно, донася много полза за света. Човекът, който внася светлина в света, наистина се явява благодетел на човечеството. 31.(28 февруари). Човек често забравя пространственото значение на своите постъпки, мисли, чувства и слова. С постъпките си насаме той показва правилното си разбиране. Без значение е виждат ли хората или не виждат, знаят ли или не знаят как се държи човек[насаме], пространството всичко вижда и знае, тъй като в него се отпечатва всичко. Явлението, влязло в записите на пространството, остава там завинаги, въздействайки на хората, на обкръжението и на своя породител. Затова от пространствената справедливост и пространственото осъждане никъде не може да се избяга, тъй като човек живее в пространството. Този, който е осъзнал значението на пространственото битие на човека, ще пази своите земни действия. Действието трябва да се разглежда широко, в неговото трипланово проявление – невидимо и видимо[от една страна за хората, от друга за съществата от невидимия свят]. Човешкият съд е едностранен, тесен и несъвършен, както и винаги грешен, но пространственият съд е безпогрешен. Неговата сила и неотменимостта на неговото решение изкристализират в кармата на човека във вид на енергия, влизаща в неговия състав. И резултатите на човешките деяния стават неизбежно достояние на своите породители. Затова разбирането на своето поведение пред лика на пространството и породените следствия ще бъде правилният подход към решението на въпроса за това, как трябва да държи себе си човек. Хората добре знаят как трябва да се държат в присъствието на другите, но оставайки насаме предполагат, че всичко е допустимо, ако никой не ги вижда. И забравят за това, че освен пространството, множество очи от Тънкия Свят внимателно следят и гледат това, което човек смята за тайно. Няма нищо тайно и към тази мисъл трябва да се привикне, и да се съобразява с нея, и да се намери в себе си мъжество смело да се гледа в очите действителността. Защото ще дойде момент, когато съблечената същност на човека, видима за всички, ще донесе мъчителен срам, позор, унижение за своя господар или обратно - благословение и радост. Ето тогава ще е нужно и неописуемо мъжество, за да се застане пред хората и пространството, показвайки какъв е човек с всичките му придобивки, скрити в него. Това всичко става явно - момент не много приятен за мнозина. Човек е свикнал твърде много да крие своите действия, завесата от които се сваля там, където няма нищо тайно. Да не се срамуват от своята същност не е по силите на мнозина. Самият процес на разголване на вътрешната същност е необичайно мъчителен, ако лицемерието и измамата здраво са навлезли в ежедневието на техния притежател. Трябва добре да се помисли за своето поведение пред лика на пространството, за да може, прилагайки светлина и мъжество, да се изпревари моментът на пространственото изпитание. 32.(29 февруари). Аз дойдох да те попитам какво научи за това време, тъй като истината е че не си изоставен и не си забравен. Трябва само да покажеш още малко търпение, тъй като вече си на предела. Съблюдавай вярност до края. Тя лесно може да се достигне. Ще можеш да гледаш Владиката така, както понякога виждаш самия себе си пред своето вътрешно око. А после и по всяко време, когато ти се поиска да съсредоточиш вниманието си върху далечиния и в същото време – близък Приятел. Да гледаш и да слушаш е твоята най-близка задача за изпълнение на Поръчението. Ще сваля пелената от очите ти и печата от ушите ти. Прояви готовност. Нека Записите да бъдат плод на събрания опит. Не да осъждам дойдох, а да дам правилното направление. То е загубено. На нас е чужд покоят на безразличието или замъглеността на безпокойството. Сега трябва да се налага новото - неизменното сред променливото и невидимото сред видимото (Светлината сред тъмнината). Трепетът на готовността всеки миг да се приеме новото нека бъде призивът на текущия час. Изпращам нови възможности - не ги изпускай. На екрана на съзнанието може да се види повече, отколкото знае мозъкът. Давам възможност да се развие вътрешното зрение и да се гледа с окото на душата. На този екран ще можеш да Ме видиш. И това ще сложи край на твоите съмнения и терзания. 33.(1 март). Пространството никога не е безгласно, в него винаги има една нота, на която то винаги звучи; тази нота през цялото време се променя. Възможно е да се слуша звученето на струната на пространствената арфа. Не винаги тя е настроена хармонично, понякога тежки и печални звуци се носят от нея. Като сол на открита рана действат те на центровете. Гърчовете разтрисат Космоса, носейки вълни на объркване. Невидимото пространство наоколо е пълно с живот. Подобно на това, както във видимата природа може да се наблюдават бури, мълнии, урагани, ветрове, затишие, горещина, студ, тишина, покой и други явления, така също разнообразен е и пространствения живот, незрим за физичекото око. Арфата на човешкия дух вибрира върху него и звучи в съответствие. Настроението – подтиснатост, подем, мъка, лекота или тежест на сърцето – всичко това са реакции на човешкия микрокосмос на пространствените въздействия. Невидимите въздействия са по-силни и по-дълбоки от видимите и от тях не можеш да се скриеш, както можеш да се скриеш от дъжда или студа в топлата стая. Само че хората не си дават сметка за това колко голяма роля играят тези явления в техния живот. Но вълните на пространството могат да се слушат и съзнателно, в резултат на което, улавяйки пространствената нота, да се разположат своите действия и поведението съответно. Така например, в тежки дни на кръстосани токове може да се усили спокойствието или състоянието на равновесие, или, когато в пространството звучи необичайна радост и душата пее, може да се хвърлят във Великото лоно най-добрите семена на поредния посев. Древните йерофанти са разпределяли своите действия според светилата, с чиято помощ те са определяли характера на пространствената настроеност. Всеки чувствителен организъм и без звездите чувства тези въздействия. Всички ги чувстват в една или друга степен. Единствено по радостните или подтиснати лица се вижда следствието на тези въздействия. Не трябва да се отрича наличието на пространствен живот и на мощни енергии, които го обуславят. 34.(3 март). Яростта на егоизма в човека се надига срещу пренебрегването на личността, срещу разширяването на съзнанието и против неговия растеж и трансформирането му в Космическо съзнание. Личното съзнание е нараствало и се е развивало според плана на еволюцията и е било нужно като необходима следваща[след астрала] степен за висшата форма на неговата изява. Но когато тази степен е премината, вехтият човек яростно защитава своето достояние, придобито с такъв труд. Но потокът на живота не спира. Човечеството преминава на колективните релси, независимо дали иска или не иска това. Колективът разширява съзнанието и го приобщава към по-широк кръг. Колективът расте, обхващаки в края на краищата цялото земно човечество, за да стане след това част от вселенското човечество. Щурецът знае своето място зад печката. Но човекът не е щурец. Неговата сфера е Космосът. Световете са неговото достояние и неговата цел. Но с личното съзнание няма да достигнеш далечните звезди. Трябва твърде много да се отдалечиш от себе си. Затова е и заповядано самоотречение от личното – за да се докосне Комичното. Ако разлеждаме личността като средство за далечната цел и неизбежна междинна степен в процеса на развитие на съзнанието, то преходът към следващата му форма ще бъде не толкова болезнен. Но изпълненост с личното няма да доведе до целта. В краен случай то ще ни заведе в тупик, от който няма да има изход. Само издигайки се над сферата на непосредственото обкръжение съзнанието може да пробие черупката на аурното яйце, обкръжаваща човешкия егоизъм и да излезе в Космическия простор. В противен случай той ще започне да се задушава в тесните рамки на своята дребнавост. Само въздух не е достатъчен, за да живеят тези, които вече са надраснали своята форма, които вече са надраснали детското облекло и на които са тесни дрехите от миналото. Така расте всичко и не е чудно, че пеперудата иска да отхвърли своя пашкул, който вече не е ѝ нужен, иска да разпери своите крилца и да литне на свобода, към Слънцето. Тежко е на духа в пашкула на изживените обвивки. Той иска свобода. Значи, дошло е време орлето да разпери крила и да се устреми в полет. Било е в яйчената черупка. Пробило е яйчената черупка. Било е безкрило и безпомощно. Но това вече е назад. Напред е свободата и полета. Пространството е открито за този, на когото са израснали крила. 35.(4 март). Овладяването на качества като сдържаност, самоконтрол, умение да се владееш, власт над собствените чувства, емоции и мисли, представляват най-добрите достижения на духа на земното ниво, необходими на духа и на Земята, и в Надземното. Контролът трябва да бъде постоянен. Навикът да отпускаш себе си води до разрушаване на тези толкова трудно придобивани качества. Затова постоянното напрегнато бодърстване и стоенето на стража на волята трябва да не отслабват. Иначе ще започне прахосване на съкровищата и огънят ще започне да си отива от небрежно охраняваното вместилище. Именно пазители на огньовете могат да се нарекат тези гореспоменати качества. С това те са и особено ценни. Недопустима е разпуснатостта, недопустимо е състоянието на духа, в което безволево се отпускат ръцете и духът позволява земните вихри да го увличат след себе си, както вятърът сухите листа. Бодърстващата воля винаги е на пост, тя е готова винаги да пресече всяко попълзновение на стихиите или на обстоятелствата да нарушат нейната свобода, тъй като волята може да прояви себе си във всякакви условия, каквито и да са те. Сдържаността е постоянна готовност на волята да се наложи. Трябва да бъдеш винаги нащрек, тъй като отслабването на вниманието и стоенето на стража[бдителността] влече след себе си разпуснатост и изтичане на силите. Инертността, вялостта, безразличието са израз на слабост на духа и изгарят неговите огньове. Огньовете се утвърждават в действие. Утвърждаването на качествата в себе си е утвърждаване или запалване на нужните огньове. Проявете тези качества на духа, които са толкова необходими за неговия живот, тъй като без огньове няма живот. С напрягането на огньовете на духа се преодоляват трудностите на живота. И ако животът е нещо, което трябва да се преодолее, то силата на огньовете е тази, която извършва това преодоляване. Огньовете се утвърждават с всички сили на духа. Трябва да се напрегнат силите. Помръкването на духа води до разточителство на съкровищата. 36.(5 март). На ученика се присвоява Лъч. На вълната на Лъча става възприемане на тънките енерии и невидимото се превръща във видимо, беззвучното – в зрими форми и думи. Така става насищането на съзнанието с висши енергии. Получаването става по Лъча. Процесът е тънък и неуловим, но може да се усети и резултатите са видими. Така далечното става близко и невидимото – видимо на Земята. Затова запаленото съзнание може да се нарече трансформатор на висшите енергии, спускани на Земята във форми, достъпни за разбиране от хората. Голямо е значението на тези малцина, можещи да възприемат неуловимото за обикновеното съзнание и да го представят във вид на стройни, завършени форми. В скрита форма тези качества се притежават от всички хора, но в работно състояние те са у малцина. Трябва да се знае ценността на всяка способност за достижения, за да се прояви по този начин по-голяма внимателност към разбудените огньове. Огньовете се нуждаят от грижа и внимателно отношение. Не трябва да бъдем небрежни към това, което е изисквало толкова дълъг труд и усилия, за да прояви себе си в живота. Необходими са били милиони години организмът и неговите обвивки да дойдат до необходимата степен на изтънченост и разреденост. Но това е само началото и вход към областта на неограничените възможности. Грижата за собствените достижения е нужно да бъде постоянна и съзнателна. Лесно е да се загуби или да се заглуши нежният кълн на духа. Той може да повехне безсилно в отровената атмосфера на земните слоеве, ако не бъде опазен. Казвам: ставащото навън няма никакво значение, когато вътрешните процеси в организма на човека вървят правилно и законно. Защото духовният апарат, огненият апарат на човека е негово достояние, докато нищо външно не му принадлежи. Огънят, събран и натрупан през живота, остава с него и след смъртта – като неотнимаема собственост. Единствено самият човек може да прахоса или преумножи огньовете. Прахосването и умножаването става в живота и зависи от степента на това напрежение, в което той преминава. Огньовете на духа се запалват на предела на напрежението. Затова най-трудният и напрегнат живот може да представлява благословение и най-добър питомник за огненото тяло, макар и да изглежда, че той е нещастие и наказание за човека. Космическите мерки са други, те не се съгласуват с оценките на еснафа. Защото огненото достояние, придобито и умножено в труд, борба и напрежение, не може да се сравни с временните и приходящи земни богатства. Придобитото с внимателност и грижливост огнено съкровище през живота ще прояви своята нетленна, непреходна същност при крайната оценка, когато се извършва последната и вече не можеща да бъде изменена равносметка на земния живот. Ако хората разбираха ценността на огненото съкровище, което всеки може да събере, натрупа и преумножи, ако биха знали, какво дава то за духа, човешкият живот би се изменил коренно. Но хората не знаят и отричат това, без което животът губи всякакъв смисъл и значение, и отричайки стават като тези, за които е Казано: “Оставете на мъртвите да погребват своите мъртъвци”. Владиката иска да спусне огъня на Земята, за да може той да се разгори във всяко човешко сърце. Каталог: todo todo -> Никола Николов Маските на величията todo -> Жак алфонс доде todo -> Книга на природата съдържание природа 1967 Бягащо дърво 1967 todo -> Венцислав енчев бутик за поезия todo -> Испор елохим работни дела част II посолство на Русия todo -> Книга втора Вместо предговор 4 І. Тайната на братя Илиеви 5 todo -> Иванка Тополова-Топарева бунтът на минутата Изтегляне 7.52 Mb. Сподели с приятели:
|