Светлините на агни йога 1956 година (грани агни йоги 1956)
Изтегляне 7.52 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 56.(26 март).
49.(20 март). Дори в средата на циклона има център на пълно равновесие, който не се нарушава от бурята, вилнееща наоколо. В човека този център на циклона ще бъде Мълчаливият Регистратор, Гледащ от дълбината на човека явленията, носещи се покрай него в бурния поток на времето. Трябва да се съедини съзнанието с Него и да се слее в едно с Него; Него нищо не може нито да Го разколебае, нито да Го засегне, нито да Го унищожи. Той е вътре в човека и Той е извън всичко, ставащо наоколо. Неговата същност не съдържа в себе си елементи на преходното и затова не може да бъде поразена, засегната или увредена от тях каквото и да става наоколо или със самия човек. Той, Мълчаливият само ще гледа, Записвайки всичко, но Сам бидейки незасегнат от нищо. Всичко, което преживява, чувства и страда в човека - всичко това не е Той. Той само Гледа и само Запомня. Ако се приобщиш към Неговата Светлина, на Безмълвно Гледащия, и се приближиш към Неговия Светилник, всичко външно загубва своята власт над съзнанието и своята сила непрекъснато да терзае човека. От външните бури убежище може да се намери само вътре. От примера на обикновения живот може да се види как се разгръща пред съзнанието лентата на жизнените събития и преминава от бъдещето в миналото, оставяйки Този, Който я Съзерцава, само като Гледащ. Лентата тече покрай Него, а Той Гледа. И пет, и десет, и четиридесет години преди това Той е Гледал, а животът се е носел покрай Него. И хората, и обстоятелствата от миналото отдавна са потънали във вечността и са си заминали безвъзвратно, а Той, както и преди, Гледа вече новите условия, но както и преди – преминаващи пред Него. Той, Гледащият е именно Безмълвният Свидетел без име, без форма и без цвят, Пребиваващ вътре и несъдържащ в Себе си елементи на преходността, затова и не можещ да бъде засегнат от тях. Това е Висшето, което се съдържа в човека. Това е Вечното във временното. Това е Светлината в тъмнината, това е Агни на вечния живот, Спуснал се в материята, за да я въздигне до Себе си. 50.(21 март). Ако Владиката не е на първо място в съзнанието, то и Неговите Дела, Неговите Слова и Неговото Учение си отнесъл на втори план. Причината за това не е в делата, а в нагласата на съзнанието. Всяко съзнание във всеки момент звучи на определена вълна, която обуславя и по-нататъшните постъпления. Тази вълна се задава с позволение на волята и се определя от нея. Разбира се, съществата без воля се колебаят като пламъка на свещ от вятъра и се подчиняват изцяло на страничните въздействия, които ги управляват, но волята, която е утвърдила себе си, оставя за себе си свободата на избор на собствената си тоналност и съзвучие. Вятърът може да откъсне и отнесе железен покрив, но никакъв вятър няма да вдигне от земята къс [монолитно] желязо. Това е значението на монолитността и способността да се противостои на вихрите на нисшите слоеве. Събраността на енергиите на микрокосмоса вътре в себе си, енергии, обикновено насочвани към различни външни обекти и явления, му придават здравина и устойчивост като на къс стомана, а спокойствието превръща това парче в кълбо – символ на равновесието, вече почти недостъпно за външните въздействия. Равновесието, символизирано от кълбото, е най-добрата защита, тъй като нищо и никой не може да устои против равновесието. То винаги се предшества от вътрешна събраност. Обикновено духовните енергии са насочени в различни направления. Дори и силната войска може да се отслаби като се раздели на части и се разпръсне върху голяма площ, толкова повече силите на духа, тъй като всяко силно привличащо духа явление изисква изразходване на някаква енергия. Има моменти, когато трябва да се устои каквото и да става и тогава разпръснатост на психическата енергия е недопустима. Тогава човекът вибрира вътрешно с всички свои разпръснати навсякъде енергии, за да ги концентрира вътре в единен монолит на духа. Главната задача е те да бъдат събрани, без да се отклоняват нито мислите, нито вниманието, нито чувствата, нито емоциите, нито преживяванията към нищо външно. “Всичко мое е събрано в мен” – казва той на себе си и става нерушим и неуязвим към външните въздействия. Привързвайки се страстно към вещите или хората, човек отдава себе си във власт на това, към което е утремен и поставя себе си в зависимост от него. Отдадените навън енергии трябва да се върнат обратно, иначе равновесието няма да се възстанови. Каквото и да става навън, енергиите трябва да се върнат към центъра и силите да се съберат навътре. Такава събраност дава висша степен на защита и утвърждава равновесието. Мощно действие е възможно само при условията на такава събраност, която предшества действието и без която истинско действие е невъзможно. Разпръснатостта на съзнанието и неговата енергия не може да бъде залог за успех. 51.(22 март). Утвърденият трикратно в Светлината не може да бъде надвит от тъмнината. Натискът на тъмата е временен, а така също и сгъстяването на обстоятелствата. Съчетанието на съзвездията се изменя, а с него и ходът на личната карма. Ако всичко е било против, сега всичко ще бъде за. Дайте му време. От примерите на миналото знаем, че решението да се устои докрай е водело към желаната цел. Тъмната полоса трябва да се премине в мълчание, тихо, без да се привличат към себе си враждебните очи. Има време за всичко: и за посев, и за жътва; и за буря, и за затишие; и за труд, и за отдих; и за радост, и за мъка; и за надежда, и за загуба на надежда. Но всичко това са проявите на измамната двойнственост. Духът е по-горе, тъй като преминава през тях. Преминаващият и това, през което той преминава са неща от различен порядък. Да отъждествяваш себе си с преминаващите явления е заблуда. По-добре е да бъдеш с Мен извън преходността, тъй като Аз съм вас извън нея. По този начин укрепвайте основите. Сроковете ще дойдат. 52.(23 март). Мълчаливото слово е по-силно от произнесеното. Мълчаливата мисъл е по-силна от мисълта, изразена на глас с думи. Затова се учете да действате в мълчание. Има условия, когато не се налага да се говори, когато думите срещат отпор, когато не ги слушат или когато даже не се дава възможност нещо да се каже. И точно тогава може да се приложи силата на мълчаливото слово. То не достига съзнанието чрез ушите, а от по-дълбоко. 53.(24 март). Развиване на волята. Волята е огън в действие и приложение. Даже слабият човек, вместил макар и временно всички качества на пламъка, може да прояви сила. Цялата работа е в напрежението на огньовете. Този, който може да предизвика сърдечните огньове, той е силен. Парният котел може да работи само при много атмосфери налягане. Без налягане парата не притежава сила. Така и човешките огньове без напрежение не могат да действат. За действието на волята е нужно нагнетяване, поддържащо продължителността на напрежението. Огнената природа на волята трябва да се осъзнае. Тя се развива с приложение, подобно на мускулите. 54. Годишният празник означава раждане и начало на нови дела. Цикълът започва отново. Всеки цикъл представлява спирално доближаване на грядущето. В този аспект трябва да се разглежда и течението на времето. Не в личен, а в световен мащаб се определя и разбира течението на събитията. То е благоприятно и много успешно. Благодарение на това обстоятелство и личните карми на хората, принадлежащите на сроковете ще започнат да се сглобяват съответно, докато личното и планетното не се слеят в единен поток. Победи има навсякъде и над тях стои Нашата Ръка. Не е имало време, по-близко до осъществяването и въплъщаването на практика, в плътни форми на Земята, на разпоредената приказка. Но до нея трябва да се дойде по Земята, със земни крака и да бъде създадена с човешките ръце. В това е главната трудност. Не всички, далеч не всички проявяват съзнателно нужната степен на готовност. Това задържа движението на Еволюцията. И все пак победи има навсякъде. Гледайте на ставащото като на близко преддверие към отсъденото и не угасявайте светилниците на духа, тъй като сроковете наближават. И вие, които сте обвързани със сроковете, проявете разбиране за ставащото. Не в личното трябва да се търси решение и разрешение на всички въпроси, а в общото. Общото Благо е включено в спиралното течение на Еволюцията. В него и трябва да се включите съзнателно и неотлъчно. Личното не дава удовлетворително решение, тъй като личното, когато е лишено от общото, отсича съзнанието от Световния Източник на Живот. Течението на Еволюцията получава насока от Твърдината и начело е Водещият Владика. Към него и трябва да се присъединим неотлъчно. Новото време идва. Магнитът на бъдещето действа мощно. 55.(25 март). И все пак сгъстилата се тъмнина в настоящето е временна. Трудно е погледът да проникне зад нейните предели. Оттук и усещането за безизходица. И ако в миналото е имало моменти, когато е било светло и радостно, то ще има такива и в бъдеще. Само че в бъдещето те ще бъдат все повече и повече, докато тъмнината не изчезне съвсем. Не трябва да се живее без вяра в окончателната победа на Светлината. Светлината ще пребъде независимо от всичко. С усещането и предчувствието за идващата Светлина и трябва да живеете. 56.(26 март). Да свидетелства за Висшето може само този, който е преминал дългия път на дисциплината на духа и следване Указанията на Учителя. 57. Вярата и надеждата имат значение не сами по себе си, а са значителни с това състояние на духа, което създавават. Не е толкова важно на какво се надява човек, колкото самото светло, бодро и радостно състояние на духа, пораждано от надеждата и вярата. Затова може да се приветства всичко, което предизвиква светли огньове в човека, макар и очакваното да не се оправдае. Човекът, като правило, изобщо живее сред въображаемия свят на илюзиите, които имат малко отношение към действителността. Тогава нека поне тези надежди да бъдат с градивен и възвисяващ характер. А дали ще се изпълнят те или няма, това не е важно, стига да изиграят своята възвисяваща роля. Фантомите на отчаянието, безизходицата, безпокойството и тъгата също завладяват човека, като го помрачават. Те също са нереални. По-добре е в света на илюзиите да се живее с вяра и надежда за нещо светло и радостно, дори и то да не се осъществи, отколкото да влачиш своето съществуване в мрака на безнадеждността. Затова давайте надежда на хората, поддържайте я и укрепвайте съзнанието им в очакване на по-добро бъдеще. Нека това светло очакване бъде като водещ магнит в техния живот. Всеки иска нещо и ако това нещо не е лошо, то може да се потвърди, макар и да се знае за невъзможността за неговото осъщесвяване. Нека радостта на несбъдващата се мечта да озари, макар и временно, мъглявия път на човека. Малко са радостите в света. Затова Учителят разпалва в сърцата на учениците пламъка на надеждата и очакване за нейното осъществяване в по-добро време. Познавайки напрегнатостта на Великия План и Знаейки, че неговото въплъщение на Земята ще премине не по каналите на личните устремености и надежди на знаещите за Него, Учителят въпреки това Подържа личния ентусиазъм на всекиго, без да разрушава неговите лични илюзии. Защото човек преминава от малкото разбиране към голямото, когато личните илюзии и мечти изгорят в Своя свят на действителността. Но да се разрушават преждевременно тези мостчета към бъдещето може само с голяма предпазливост, за да не се заглушат огньовете на устрема. Апостолите са преминали през мъките, очаквайки близкото Пришествие. Ако те биха знаели, че то няма да се състои нито в техния живот, нито в следващите животи, нито даже в течение на цялото това време до наши дни, кой от тях би издържал на изпитанията и би изпълнил своята мисия? Но тяхната надежда е била велик двигател, вдъхновяващ ги за подвиг. Не разрушавайте огньовете на ентусиазма, даже и той да се гради на невъзможни за сбъдване надежди. Бъдещето ще се осъществи, но не в мерките на човешките очаквания. Тези мерки се обуславят от съзнанието и степента на неговото развитие и вместимост. Не трябва да се пречупват съзнанията, внушавайки им висша и още недостъпна за тях степен на разбиране. Малките трябва да се щадят. Само много високо и силно съзнание може безтрепетно да гледа в очите действителността. Истината не е по силите на всички. Щадете малките. 58.(28 март). Съветвам да се премахнат [от ежедневието] празните разговори. Ако по психическите канали помощта тече толкова успешно, то и вредата тече безпрепятствено. В тежки времена не обременявайте близките с ненужен товар. Така също не Обичаме и слуховете. Защо трябва като папагали да повтаряте това, което е в по-голямата си степен плод на хорски измислици и изопачаване на действителността. Такова потапяне в тези остатъци на недисциплинираното мислене е разрушително за човешката психиката. Единствено любопитството или опасенията за текущото си състояние ни карат да дадем ухо на това, което поражда мятащия се астрал на еснафа. Може да се живее извън това сиво кълбо от нездрави отродия, без да се губи правилното отношение към ставащото. От слуховете недалеч са клюките, клеветите и лъжата. Основата на всички тях е една и съща – невежество, страх, неумение да се мисли самостоятелно. Правилно е в случай на поредна нелепост да попиташ самия себе си, да попиташ своя дух, така ли е всичко това. Чувствознанието може да каже своята дума и да прошепне на чувствителното ухо думи за истината. Сред невероятното изопачаване на действителността остава да се уповаваме на вътрешния си глас. Кривото огледало на обикновеното съзнание не може да даде правилно отражение на живота. Но ако собственото огледало е равно и спокойно, то по-добре е да се гледа в него. И ако поредното изопачаване на действителността е проникнало в съзнанието отстрани, то най-добре от всичко е да се поседи в мълчание, предоставяйки на вътрешното съзнание да определи истинската природа на явлението. Не е възможно да се опираме на съжденията на хората. Обикновено те са лишени от основа. Обърканото съзнание се мята от един слух към друг, без да знае на какво да се опре. А опората е една – Учителят. Не неспокойния накип на поредната суета, но този или друг аспект на вечната Истина, които Той представя със Себе си. Учителят е неизменен в своето спокойствие и е непоколебим. Вълните блъскат и плискат основите на скалата, но тя е непоколебима и устойчива. Такъв е и Учителят, макар и бурните вълни на житейското море да се блъскат в неговите нозе. Не в хорските брътвежи, а в Учителя ще се учим да намираме опора. Защото Аз Съм прибежище за духа от всичко, което става навън. И когато бурните вълни на Майя заливат съзнанието, обърнете се към Мен и в Мен ще намерите мир, този мир, който е по-високо от всяко човешко рабиране, защото този мир не е от този свят, а е от по-горе. Всекиго, който идва при Мен, ще Успокоя, Сгрея, и ще му дам Съвет, Решение и Сила да противостои на ярките илюзии на Майя. Къде другаде ще търсите решение, ако не при Мен? Затова Казвам:”Елате при Мен всички нуждаещи се и обременени, и Аз ще ви Успокоя”. Аз Казах. 59.(28 март). Сине Мой, сам виждаш как линее разделена частицата на Общото Благо. Планът на Владиката трябва да се приеме напълно и от сърце. Макар и процесът на неговото осъществяване да е в разрез с личните мечти, желания и предположения. Защото не личното, а Общото Благо на всички хора е поставено на карта. “Да бъдеш или да не бъдеш” – така беше поставен въпроса. Така със страданията на едни се изкупва участта на цялата планета и се обезпечава нейното по-нататъшно развитие. Само крайната необходимост предизвиква небивалите мерки. Вече може да се види, че предишното течение на живота, без намесата на Йерархията, би довело до неминуема катастрофа. И трябва да се прилагат непрестанни колективни усилия, за да бъде избегната тя. Молитвата или призивът за мир в целия свят днес са необходими както никога. В ръцете на хората има енергии с огромна мощ и затова само дружелюбието и кооперираното сътрудничество могат да създадат нужните условия за тяхното използване. Не за себе си, а за света трябва да се мисли сега, за мира в целия свят и за Общото Благо на хората. А личното трябва да се отложи. Учителите Проявяват голяма загриженост, за да съхранят мира на Земята. И тези, които Им помагат в тази велика задача, са Техните помощници и сътрудници. Тази велика и неотложна задача ще помогне да се обединят всички, дори нееднакво мислещите. Висшето ще обедини разномислието. И ако общото и нужното дружно се утвърждава със съгласие на ръцете, то вече няма значение, ако главите мислят по различен начин. Повикът на текущия час трябва да се приложи с цялото сърце, тъй като по канала на сърцето върви обединението на човечеството. Сърцето, което е слято в единен устрем с Великото Сърце, притежава силата да излива своята светлина върху околните сфери, усилвайки ги и оплодотворявайки ги огнено с необходимите за циментиране на пространството мисли. Помощта за Мен може да бъде двояка. На Мен са ми необходими помощници предано и пълносърдечно устремени към Мен. Мога да изпратя Лъча в преданото сърце, за да може то да сияе и да свети наоколо. Но и тези, незнаещи, но изпълняващи Моята Воля, също са Мои помощници. И не е ли достатъчна тяхната заслуга – на незнаещите, но изпълняващи, и не е ли по-голяма тя от тази на тези, които знаят, но изпълняват лошо, и на които личното пречи да приемат цялата Чаша на Общото Благо? 60.(29 март). Приемете знака на проявената Загриженост за вас. Верният знак е чудо. Вие не сте нужен никому, но сте нужен на Мен. Степента на необходимост се Обуславя от Зова. Той скоро ще прозвучи на нотата на изненадата. И никой, освен вас, няма да види и чуе предназначеното за вас. Да! Да! Потвърждавам правилността на възприятието. Телефонът за далечно възприятие действа. Ако съзнанието е изцяло съсредоточено върху Мен, това силно облекчава възприятието. За преданите Ми Аз съм здрав сребърен щит. А ти не се учудвай на тъмните подстрекатели: дните им са преброени и затова са толкова вбесени. Те могат да се проявяват през пробойните от слабости. Трудно е да се скриеш от тях, тъй като те винаги са нащрек, за да могат през всяка цепнатина да се опитат да проникнат вътре. Добре е, че сте забелязани от тъмните, значи ясно се виждат светлите огньове. Далечният Лъч гравира в близките сърца шарките на сияещата мисъл. За Мен е радостно да усетя далечните отзвуци в близките за мен сърца. Какво означават далечината и разстоянието? Не са ли те канали за Близостта? Ще дадем разбирането на текущия час в новия аспект на времето. Ще преумножим силата на постиженията и отново ще Укрепим връзката. Ако Владиката е над всичко обикновено земно, то стига само да се надигнеш над Земята и беззвучният Негов Глас ще долети. Моята Гаранция за победа остава неизменна, защото съм Дал Гаранция на победителя. И чудовищата на мрака, свирепо опитващи се да обкръжат горящото сърце, няма да смутят смелия пътник на Светлината. Аз съм Дал Гаранция, Дал съм силата на противостоянието, Дал съм твърдост на ръката и съм Въоръжил за всички случаи в живота. Осъзнавайки своите сили, трябва здраво да се държим и, без да се замисляме, да пускаме в действие стрелите, помнейки за лъча и щита. Те са силни с видимите прояви на своята активност, а ти – с невидимите. Кой е по-силен: ти, или те, вървящите против теб, Моя син и ученик, Утвърден от Мен. Нека готовността да се проявява и в готовност да се отрази враждебната стрела. Нима съм Казвал, че Искам да те пусна в живота безпомощен и беззащитен? Осъзнай своята сила и дръж мощта в готовност. Моите воини не са жалки и нещастни неудачници. Аз съм Щит за осъзнаващите своята сила. 61.(30 март). Кой може да гарантира това, че течението на събитията няма да се измени спешно? И кой познава скритите пружини на световните явления? И на кого са известни тайните на Космическите Лъчи? Трябва да се стремим да разберем по-добре какво иска да каже Учителя на чувствителното ухо. Пространството звучи с повика на времето, върху пространствената нота се разиграва симфонията на живота. Умеещият да слуша, умее и да узнае. Съумейте да улавяте гласа на пространството. Той звучи винаги различно. И ако човекът не чува, всичко живо чува и се подчинява. Даже тревите растат в съзвучие с лъчите на пространството. Даже животните ги усещат, макар и да не ги осъзнават. Но човекът може да иска тяхното осъзнаване, тъй като пътят на човека се определя от Лъчите на Сферите на Далечните Светове и той е носител на кристали енергия от светлинните Лъчи, отложени в неговия микрокосмос. Наистина, човекът е носител на Светлината, а не на тъмнината. Разширявайте и задълбочавайте осъзнаването на своята съкровена неизказуема същност. 62.(31 март). Сине Мой, Знаците се Дават навреме и всеки от тях има значение. Да! Да! Да! Времето е дошло. Бъдете готови да го посрещнете достойно и в съответсвие с неговата значимост. Те още не знаят, но вие вече знаете. Какво ще правите? Ще чакате явните и неотречими признаци? Разберете бързите вести. Очите трябва да бъдат отворени. Мислете как в това преходно време да запазите своите придобивки неразплискани. Този, който е винаги с Мен, може да бъде напълно спокоен за тях. Но колебаещите се, обърканите и предалите се на съмнения могат и да изгубят нарупаното богатство. С вяра и надежда утвърдете спокойствието. Тъй като вярата е неосъзнатото чувствознание на неизменното. С нея и вървете, докато не утвърдите яснотата на чувствознанието. Моят Лъч е с вас. 63.(1 април). В новото строителство всички вас засега няма да включват. Те нямат контакт с Мен. Вие сте в Моите планове. За вас е щастието от Близостта. Навлизат нови обстоятелства. Те ще бъдат близки и радостни. Те са длъжни да извървят този път. Аз съм Прокарал най-важната линия за вас. Вратите на надземното щастие са отворени за тези, за които са затворени вратите на земното щастие. Висшето и нисшето, Светлината и тъмнината не се съчетават. Владиката Иска да се изпълните с напрежението на близките срокове и със съзнанието за отговорност. 64. Разбира се, цялата работа е в състоянието на съзнанието за дадения момент. То може да бъде залято от вълната на суетата или победно да се издигне над света. И не суета или височина определят съзнанието, а вътрешните огньове. Когато те горят с пламъка на напрегнатия дух, външното губи своята власт над съзнанието. И духът става самостоятелен център за утвърждаване на собствената сила над обкръжението. Това състояние е особено необходимо за Тънкия Свят, където от него зависи цялото обкръжение на човека и сферите, в магнитното поле на които човек се въвлича по съответствие. Законът на притеглянето там действа още по-силно, отколкото на Земята. Притеглянето става по съзвучие. Оттук и първостепенното значение на това състояние, в което се намира съзнанието в момента на проява на магнитните законите на магнитното прителяне. Разбира се, и на Земята те имат огромно значение, но на Земята е лесно с нещо да им се противопоставиш и в нещо да се задълбочиш, или с нещо да се заемеш, или даже да тръгнеш нанякъде или да се заемеш с работа. Там човек е предоставен на своите собствени сили и на самия себе си и е нужна голяма подготовка за това, да съумее да приложи своите сили с полза и да не се окаже като сламка в бурната река. Затова този, който умее да управлява състоянието на своето съзнание, и да го насочва и настройва по своя воля, вече не е безпомощна жертва на астралните течения и изненади. Умението да владееш себе си е необходимо и за Тънкия Свят, и даже още повече, много по-необходимо, отколкото на Земята. 65.(2 април). Вече знаете, че спокойствието е венец на духа. И ако вярата и надеждата са го утвърдили и то е достигнато, то няма ли да бъде силата на надеждата и силата на вярата положителна енергия, творяща благо независимо от това, донесли ли са те осъществяването на някакви очаквания. Те са дали явно следствие в духовния план. Силата на спокойствието е намерила отражение също и в целия организъм, тъй като спокойствието е съзидателно и дава добро здраве. То се е отразило и на постъпките, като е повлияло по някакъв начин на хората и на цялото обкръжение. Много полза принася проявата на споскойствие в хората. И ако надеждата и вярата в бъдещето са толкова творчески силни, то те могат да бъдат избрани и утвърдени като верни спътници в живота. Не напразно се казва, че вярата задвижва даже планини, а още повече човешките сърца. Но хората не ги разбират и не ги приемат като могъщи двигатели на живота. Насочвайки нагоре очи, те ги отнасят към някакви задоблачни висини, докато в същото време тук, на Земята, те вършат своето голямо дело за придвижване на човечеството в Еволюцията. Без вяра във възможността за изпълнение не може да се осъществи нито една задача, нито един план. Защо само в религията? Твърда вяра е нужна навсякъде, но не сляпа, а зряща в могъществото на човешкия дух и разум вяра. Всичко е достъпно, всичко е възможно и всичко е достижимо. Трябва да се повярва и, вярвайки, да се стремиш към още по-високи достижения. Сега времето е необикновено. Човекът изкопчва тайна след тайна от природата. А колко има още напред? Вярвайте, надявайте се и знайте, че чудесното бъдеще очаква хората на Земята и се трудете безкрай в твърда увереност във възможностите за неговото осъществяване. Каталог: todo todo -> Никола Николов Маските на величията todo -> Жак алфонс доде todo -> Книга на природата съдържание природа 1967 Бягащо дърво 1967 todo -> Венцислав енчев бутик за поезия todo -> Испор елохим работни дела част II посолство на Русия todo -> Книга втора Вместо предговор 4 І. Тайната на братя Илиеви 5 todo -> Иванка Тополова-Топарева бунтът на минутата Изтегляне 7.52 Mb. Сподели с приятели:
|