Светлините на агни йога 1956 година (грани агни йоги 1956)
Изтегляне 7.52 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 95. (29 април).
- 96. (30 април).
- 97. (1 май).
- 98. (2 май).
- 100. (3 май).
- 100 А. (4 май).
- 101. (М.А.Й.).
- 102. (5 май).
94. (28 април). Даже малката победа над себе си вече е благо. Дори малкото преодоляване донася добри следствия. Човекът расте бавно. Казват за някого: “Той е станал съвършено различен”. И това се случва, но ако има натрупвания. Мигновеното озарение е възможно, но не без предишни натрупвания. Те могат да се акумулират съзнателно и постоянно. И ако уловията или състоянието на духа в даден момент не позволява да укрепиш себе си в нещо, то все пак е лесно и просто да намериш нещо друго и по линията на най-малкото съпротивление нещо все пак да се постигне. Съзнанието винаги звучи на някое определено качество по-силно, отколкото на останалите. Именно то може да се укрепи. Така получаването на ползи няма да отмине вървящия към Светлината. Ако целта е пред теб и е осъзната напълно, стълбата на възхода на духа и самоусъвършенстването е призната за неизбежна необходимост. Когато друг изход и друго решение няма, то съзнанието се настройва на определена тоналност, използвайки всички срещнати обстоятелства за приближаване към тази цел. Да се подобри нещо може винаги, а така също и да се влоши. Резултатите от единия и другия процес, които са малко забележими в момента на извършване на дребни стъпки по преодоляването или допускането, при по-дълъг период от време, обаче, имат явни следствия: тежки и непреодолими в случай на инволюция на съзнанието и смели, устремяващи и носещи озарение – в случай на неговия възход. Затова дори малките, но утвърждаващи самодисциплината и победата над себе си крачки, имат голямо значение. Дисциплината на духа, която е постоянна и бдителна, е забележителна с това, че акумулира зърна Светлина в микрокосмоса на човека, докато разпуснатостта, примиренчеството и небрежността на волята разпиляват акумулираната Светлина или огън. Съзнанието, което поставя себе си в положение на вечно бодърстваща активна напрегнатост и самоконтрол, неотслабващ нито за миг, се намира в процес на бурно преуспяване и натрупване на огньове на духа. Няма нищо по-лошо от пълната пасивна разпуснатост на волята и съзнанието, живеещо с илюзиите на рефлекторните процеси, завладяли изцяло човека. Зоркост, бдителност, самоконтрол, дисциплина, незаспиваща стража и състояние на съзнанието подобно на напрегнат лък, е състояние на духа, присъщо на напредващия Архат. Затова да държиш себе си в немигващо състояние и никога да не се отпускаш, ще бъде правилното решение за всеки човек във всички случаи на живота. Антипод на това [състояние] ще бъде разпуснатостта на съзнанието. Тя е осъдена, както и тези, които се влачат безволно по вълните на житейското море, са обречени. По този начин можем да наречем новата, особено необходима степен, самоутвърждаване на волята. Не трябва нито за миг да се отпуска сребърната юзда на духа, тъй като конят може да завие настрана и да отдаде конника на милостта и произвола на случайността. Потвърждавам раждането на волята сред постоянна борба и преодоляване на вехтия лунен човек в себе си. Нека всяка неуравновесеност и неумение да владееш себе си впоследствие да води към утвърждаване на равновесието и самообладанието в самия себе си. 95. (29 април). Най-силните действия на духа се извършват в тишина и мълчание. Така Творим Ние. Показните усилия и напъни, и външната суета са характерни за земляните. Но силното действие винаги се извършва в мълчание. Дори заповедта трябва да бъде кратка, за да запази енергията за действие. Продължителността на заповедта е обратно пропорционална на нейната сила. Мълчаливото действие е мощно. С урагана на мисълта биха могли да бъдат пометени всички злонамерени постройки на противниците на Новия Свят, но свободната воля на хората си остава тяхна свещена собственост. И каква е ползата от това, че някой, подчинявайки се на заповедта, ще изпълни Нашата Воля? Ще донесе ли това за него някакво достижение? Ще способства ли това за еволюцията на неговия дух? Ценно е само действието, извършено в свобода. Не може да има принуда там, където духът трябва да върви свободно. Духовното придвижване се извършва на свобода и свободно. Ако ученикът чувства, че той е длъжен да свърши нещо въпреки свободната си воля, значи че някъде в неговото мислене се е прокраднала грешка. Свободата на духа и разпуснатостта на нисшите обвивки са явления от противоположен порядък. Ако астралът е дотолкова разюздан, че има свободата да прави всичко, което му хрумне, то такава свобода ще бъде висша форма на най-тежко робство. Свободата не е в това. Свободата е в освобождаването от тиранията и властта на нисшите проводници. Не може робът на своя астрал да говори за някаква свобода, тъй като тази свобода е всъщност нейна пародия. Лишеният от всичко затворник може да бъде свободен човек, а притежаващият всичко и на свобода – затворник. Свободата и веригите са в духа. Докато всичко не бъде пренесено в мисълта и в областта на духа, е трудно да се говори за истинска свобода. Обърнете внимание на това, че мисълта не може да бъде ограничена нито от времето, нито от пространството, нито от нисшата материя. Мисленият свят е свят на неограничена свобода. Затова Ние творим с мисълта и не познаваме предели на нейния полет. При такова творчество се избягва насилието над човешката воля, тъй като мисълта може да бъде приета или отхвърлена свободно. Когато Нашата мисъл се приема от човека в съзвучие и без противодействие, тогава може да се каже, че хармонията, или съгласуваността, или просто кооперацията с Нас е достигната. На нас не ни трябват роби, но са ни нужни сътрудници, бързащи свободно в крак с еволюцията. Всяко насилие в крайна сметка предизвиква противодействие и въстание. Всички форми на насилие, съществуващи на Земята, не произлизат от Нас, а от самите хора. Злата воля създава прегради за духа и задържа течението на еволюцията. Еволюцията не може да бъде спряна, но да се обрекат масите на регрес и израждане е възможно. Затова е много важно да се уловят крачките на еволюцията и да се настрои съзнанието в съзвучие. Това е трудно, защото всичко ново, всичко еволюционно обикновено среща силна съпротива, противодействие и осъждане и само малцина усещат правилно и вървят без да се обръщат и свободно. 96. (30 април). Нагнетен от волята, дори слабият пламък започва да се оформя и да издава звук, подобно на пламъка в поялната лампа. Песента на огъня е явление от висш порядък. Пламъкът звучи при нагнетяване и усилва своите качества. Трябва, трябва да бъдем силни. Всичко слабо подлежи на измиране. Не се поддавайте на слабостта и помнете, че животът е борба за право на живот и място под Слънцето. Говоря за Космическото Право, което поставя човека по-горе от човешките разбирания. Знанието дава нужната сила за достижения. Знанието е сила. Знаещият върви победно през живота, изгаряйки несъвършенствата със силата на сърдечните огньове. Архат-победител – това да запомним днес. 97. (1 май). Мисълта е проста: Лъчите на Йерархията действат. Ще се появят вести за далечни и близки събития. Ние Знаем много, тъй като посевът е Наш. Във връзка с настъпването на сроковете Казвам: “Оставете време за това, което е действително важно. Бързайте да се запасите със знание. Бързайте да го задълбочите”. Само знанието ще спаси. Незнаещите ще кретат на опашката. Бързайте. Да изостанеш означава да се смъкнеш от гребена на вълната и да попаднеш под удара на идващата след нея. Затова и Уча как да се лети пред циклона. За Нас това предстоящо събитие е вече преминат етап, минало, тъй като Ние сме Преживяли по-рано неговите ефекти, когато, Създавайки го, сме Залагали бъдещето в настоящето. Това е и условието за движение, изпреварващо времето. Пропускайки през съзнанието реакцията на вече съществуващото в бъдеще събитие, ние го правим сякаш минало, тъй като неговата проява в земния свят става огнена неизбежност. Казвам “огнена”, тъй като Нашият строеж започва в Огнения Свят. При това се има предвид не подробностите, а главното. Подробностите, като акомпанимент към основния мотив, могат да се променят в зависимост от обстоятелствата. Но главното остава неизменно. Много е важно да се разбере, че огненото съзнание върви преди еволюцията, че то я води. Това е възможно само при условието на съзвучие и сливане на човешкото съзнание с Космическото Съзнание. Тогава Водещата Воля на Космическия Магнит се проявява в човека и той става неин изразител. Така Водещият планетата е Носител на Висшата Воля. Претворявайки Висшата Воля чрез творчеството на Своя Дух, Водещият планетата изгражда стъпалата на еволюцията на човечеството на нашата планета. Завесата на времето е за хората. Но бъдещето е открито за Тези, които го Сътворяват. И вие, стоящите наблизо, не се поразявайте и не се учудвайте, че на страниците на Учението и в Нашите Послания бъдещето е начертано толкова ясно и определено. Наистина, ще се сбъдне казаното от Нас: и пустините ще процъфтят, ще се преобрази тази част на света, където днес се пренася центъра на световната култура, възвишеното изкуство ще бъде като най-висше средство за образование и възпитание на народа, жената ще стане очите и ушите на човечеството в сферите на тънко познаваните енергии, кооперацията ще се превърне в братство на народите и хармонично дружелюбно сътрудничество, науката ще отвори врата към света на невидимите за физическото око явления и ще завърди хармоничната връзка между двата свята. Трудът ще стане не проклятие и горчива необходимост, но радост и щастие за човека-творец. И светлината на разбирането на Космическите Закони ще бъде сила, водеща към Светлина. Наистина, ще се преобрази живота. Така Казва Владиката на Шамбала. Казвам, защото Виждам и Зная. Като вчерашния ден стои пред Мен бъдещето, защото Ние Сме го Начертали. И вие, близкостоящите, се радвайте с цяло сърце когато видите да се осъществява Утвърденото от Нас във вашите дни. Това, което е утвърдено в Моите дни, във вашите дни трябва да се осъществи. Затова Казвам: “Радвайте се, деца. Наистина, времето на великите Дни приближава”. Аз Казах. На Нашия щит е начертана победата, затова наричаме победители биещите се под Нашите щитове. Добре е радостно и дълбоко да се осъзнае, че за тези, които са с Нас, поражението е немислимо. И докато Владиката Живее в сърцето, пътят ще бъде победен. Не се изискват никакви свръхестествени усилия или насилие над себе си или каквито и да било мъчителни изтезания. Необходимо е едно: пълно предаване сърцето на Владиката. Това е и пълнопреданост. Тя ще бъде антипод на половинчатостта, когато с едната ръка се създава, а с другата се разрушава. Две сили се борят в човека: едната го устремява нагоре, а другата го влачи надолу. Важно е равнодействащата сила на тези двете да има превес и да е насочена нагоре. Тогава се запазва постъпателното движение. И ако то е придобило ритъм, то това движение, тоест изкачване, става законно и неизменно. Необратимостта на хода е условие за победа. Ритъмът е основна форма на изява на живота. Примерът с движението на небесните тела е достатъчно убедителен. Когато ритъмът навлезе в живота на човека в допълнение към неговото духовно придвижване, победата неизменно и сигурно съпътства вървящия. И тогава е по-лесно да не се разпилеят изпращаните възможности. Природата на възможностите все още трудно се разбира. Възможността за достижение все още не означава самото достижение. Изпращаните възможности трябва да бъдат поети с грижлива и внимателна ръка, защото са неповторими. Дори далечното послание не се повтаря два пъти и изтърваното се губи в пространството. Същото е и с възможностите. Запомнете едно: изпуснатото не се повтаря отново, тъй като спиралата на еволюцията е устремена и е в постоянно движение. Не може светилото да тръгне наобратно, също така и спиралата на устремеността. Проявете зоркост и загриженост за това, което се Дава. Сроковете на възможностите са неповторими. 98. (2 май). Утвърждавам равновесието, доколкото е възможно сред пространствените взривове и земната неуравновесеност. Да задържи планетното равновесие може само човек и той може и да го наруши. Ето защо Говоря за съгласуваност. Говоря за съгласуваност, Обръщайки се към живите хора, а не към мъртвите пънове, гнили и почернели от разложение. Хората трябва да се отзоват на общопланетния призив за съгласуваност, тоест за съгласие, дружелюбие и кооперация. Общоземното сътрудничество между хората ще даде възможност да се затвърди мирът на Земята, тоест равновесието и творческата съгласуваност между човешките и пространствени енергии. Човекът е регулатор на планетните огньове. Подземният огън е неспокоен. Поради общото неравновесие не може да се уравновеси и той. Бури, циклони и вихри над земната кора, породени от мятащите се енергии на човешките микрокосмоси, предизвикват също такива бури и в подземните огньове. И тогава се налага да се предупреждават невежите двукраки за творимото от тях безумие. Тежко е, защото се налага не много на брой Силни Духове да издържат върху себе си напора на огнената стихия. Най-близките си поделят тези тежести и труд, тъй като са заедно на стража. По планетната Мрежа и възлите Светлина става разпределение на напрежението и разреждането му със собствените огньове. Затова е толкова трудно за сърцето. Носим отговорност за Земята, за милионите търтеи. И вие, които споделяте нашите усилия, знайте, че сте Наши помощници и разберете, че не за себе си страдате и носите своя кръст, а за цялото човечество, както го Носих и Аз. Психологията на Каин, отхвърлил отговорността за брат си, е наследство от тъмнината. Лозунгът на Новия Свят е - един за всички, и всички за един. Такова е планетно – космическото предназначение на човека, но при условие на пълна съгласуваност и постигнато равновесие. Подобно на това, както в организма на човека вътрешното неравновесие поражда болезнени реакции, мигновено изменение във флуктуацията на някои органи, аритмия на сърцето, главоболие и прочие, по същия начин и висшите принципи на планетата, намиращи се в човеците като цяло, при колективното неравновесие създават вихри, бури и други явления на несъгласуваност в общопланетен мащаб. На това трябва да бъде сложен край, тъй като планетната плът, тялото на планетата не може да издържи повече. Призовавайки всеки към утвърждаване на равновесието, Искам да установя съзнателно сътрудничество. Човекът е силно и тясно свързан с цялото човечество и със своята планета, своя земен дом. Грижата за него е задължителна за всички. Неговата основа се клати. Ето защо призивът за обединение е крайно необходим. Докога добрите ще бъдат измъчвани от разюзданите тълпи двукраки? Всички, които са се отзовали на Моя призив, ще утвърдят мира на Земята и те са Мои сътрудници, независимо от това кои са, къде са, в какво вярват и дори вярват ли изобщо. Сътрудничество се утвърждава не с познати вярвания, а с действия, съзвучни с тези Мисли и Призиви, които Ние Изпращаме в света. И вие, изморените от непосилната борба и тежкото напрежение, знайте, че помагате на Мен според силите си и даже свръх силите си. Помнете това, когато ви е особено трудно. И тъй, утвърждавайки равновесието в себе си, вършите не лично дело, а общопланетно и общочовешко, по отношие утвърждаването на това качество. Как по-добре да Обясним, че всичко, което се върши от човека и което става в него, има голямо пространствено значение. Човешката батерия взаимодейства с пространствения огън. Не трябва да се отрича наличието на пространствен живот. Отричането е отвело хората в задънена улица, от която няма изход. Тъжно е на света. За усмивките на малцина пребиваващи в благополучие страдат множества. На това е дошло време да се сложи край. Звучи последния призив под знамената на щастието, под знамената на бъдещето, под Знамето на Майтрея. Моите и тези, които са определени за Мен, по Моя призив ще се обединят за пълно утвърждаване на Новия Свят на съгласието на Земята. 99. Сине Мой, не е имало случай Учителят да наруши Своето Обещание. Ако то не се е състояло в определените условия, значи ще бъде изпълнено в други условия, но ще бъде изпълнено. Трябва да се отдели време и място за общуване с Майката. Трябва да се създадат условия на готовност. Токът протича при наличието на два полюса. Полюсът на възприемане нека бъде в готовност. Надземната свобода, която получава духът след смъртта, не може да се сравни със земните ограничения. Говоря за свободните духове. В Надземния свят те могат да се проявяват много по-широко, отколкото на Земята. Плътта пречи, защото е тежка, инертна и немощна. Дори изтъчена и разредена с огън, все пак пречи на свободата. Уплътненият астрал е средство за освобождаване на човека от тежестта на физическата обвивка, но това е в бъдещето. Засега се налага да се върви по пътя на изтънчване на физическото тяло. 100. (3 май). Сами създавайте условията, в които искате да бъдете (или които искате да имате). Волево сътворявайте своя живот. Успехът съпътства този, който е под Нашия Щит. Това (съобщение) не е от Нас, а от Нея (Майката на Ани Йога). Светилникът на духа е запален отново. Ще получаваш вести и от Нея. Трудно е да бъдем разделени в съзнанието. Един Лъч, един канал. (Тя) е в Моите Лъчи непрестанно. Може да разпали и да даде блестящ източник на възможности. Изпращам поток от възможности и в тях радостта от обещаната среща на съзнанието с любимата Майка на Агни. Може се отдели част от времето за Общуване. Това ще бъде победа над смъртта. Ще изтрия границата между очевидността и огнената действителност и ще потвърдя, че тя е една (за Земята и Небето) на Земята и Небето. В Моя Лъч ще усетиш Лъча на Майката. Вие сте свързани с Нея чрез любовта. Нишките на любовта са и свързващите нишки на щастието. Усети нейния Лъч в сърцето си като реалност. Мислено се отдай на общуване с Нея. Можеш да избереш вечерния час, преди сън. (МАЙ).Сине Мой, Борис, дойде време отново да общуваме духом. Изпращам добрата вест за началото на съвместната ни работа. Любовта и тук е съхранила. Иначе не бихме се обединили - и само чрез Него. Изпращам радостта на моето сърце от утвърденото общуване. В радостта на духа ще го утвърдим. Ще остана Майка на твоя дух, любими сине мой. Приготви своите съдове, за да има в какво да дам. Много ще бъде дадено. Ти ще ме замениш в даването към хората. Кръгът на моята дейност е широк. Но ти си в него. Ти имаш неотменимо право на общуване с Майката. Затова ще бъде лесно да се разграничи къде е моето, и къде – Бащиното. Заминах, за да бъда по-близо, а не за да изоставя. Приеми дара на Майката и не се противи на явната Светлина на общуването с мен. Казвам това, защото земното съзнание ще противодейства. Но то не трябва да ни пречи. Завършвам с радостта от общуването. 100 А. (4 май). Сине Мой, възможно е да се учим от хората, какви не трябва да бъдем и какво не трябва да правим. Може да намираме в хората отрицателни черти и затова, че упорито и настойчиво да ги преодоляваме в себе си: Често това, което не ни харесва в другите, го има и в нас. Другите може да оставиш на спокойствие, но себе си – не. Често може да се забележи до какъв печален резултат довежда подчиняването на астрала и това трябва да даде нова сила ти да го подчиниш в себе си, виждайки колко жестоко властва той над другите. Трябва само да се избягва осъждането. Може да се примириш с недостатъците на другите, но не трябва да се примиряваш с тях в себе си. Животът е добро училище, а хората са нагледни пособия. Доброто в тях може да се следва, но най-добрият пример за подражание е Учителят. Да се подобряваш може винаги. Дори по време на пралая на съзнанието. Винаги е възможно да се намери нещо, способно да укрепи и придвижи. Даже в момент на отстъпка пред своите слабости и недостатъци, някаква степен на овладяването им все пак може да се прояви. Вече съм Казвал, че не това, което се прави или върши от човека има значение, а как: в свобода или робство, с позволение на волята или против нея. Негодуването или възмущението на духа е понякога допустимо. То може да се случи против волята на човека или с нейно разрешение. Второто е по-добро от първото, тъй като сребърната юзда на духа остава върху чувствата. Така с всички способи, с всички сили и при всички условия трябва да се укрепва духа. Именно сдържаността ще бъде добър камък за изостряне на волята. Юздата на сдържаността върху движението на астрала е най-доброто упражнение. Всяка външна изява на чувствата ще смятаме за нежелателна. Тя е право пропорционална на слабостта на човека. Само силният може да се сдържа. Ако хората можеха да знаят колко губят в моменти на несдържаност! Отворете флакон с благовоние или старо вино. Колкото по-често се отварят, толкова повече губят от своите качества, а бидейки постоянно отворени, ги губят напълно. Често човек открива напълно себе си и всичко, което става с него. Такъв човек може да се оприличи на изветряващ флакон с благовония. Разреждането на човешкия акумулатор става не толкова от контакта с хората, колкото от несдържаността и нежеланието да се владее себе си. В крайна сметка това довежда до замиране на съзнанието и пълно изтощаване на батерията на духа. Сдържаността трябва да бъде постоянно и напрегнато жизнена. С никого никога не трябва да се разпускаш. Но постъпвайки по същия начин и насаме, показваме знание на основите. Пространството има хиляди очи. Защо да разкриваш същността си пред враждебните очи? А и никому, освен на Учителя, не трябва да разкриваш себе си. Вътрешните енергии са необходими за собствена употреба. Принципът на “заключеното ковчеже” остава в сила и представлява завет на живота, практически винаги необходим. Да дадеш не значи да разтвориш себе си за опустошаване. Умейте да давате внимателно и сдържано. Даването, извършено в сдържаност, е по-ефективно от даването, което се съпровожда с опустошаване на съкровищницата, тъй като в последния случай се губи магнетизма на убедителността и законите на магнитното притегляне временно престават да действат. Магнитът на човешкия дух губи своята сила. Тогава получената вреда превишава получената полза. Отдаването, извършено правилно, обратно, усилва двете страни с взаимен обмен на енергия. Такъв благодетелен обмен е съзидателен. Мъдрата сдържаност е твърде ценно качество, но, за съжаление, твърде рядко срещано у хората. 101. (М.А.Й.). Сине Мой, ще трябва да утвърдим пълното общуване, да възстановим загубената близост и да я направим явна и реална. И тук ритъмът също ще помогне. Пред настойчивостта на ритъма се огъват условията на плътната действителност. Постоянният ритъм е могъща сила за достигане на желаното. Мога да проявя творческата си сила чрез съзнанието на сина. Асимилацията на вибрациите ще изисква известно време. Твоето съзнание ще трябва да влезе в съзвучие с моето, както е влязло в съзвучие със Съзнанието на Великото Сърце. Именно благодарение на това ще бъде възможен контакта. Много трябва да се каже. Нашата връзка ще стане още по-здрава и силна от тогава, когато аз съм била на Земята, тъй като сега съм свободна. Всичко основно в Плана остава неизменно. Ще творя чрез съзвучните съзнания. Изпращам ти възможностите на моята близост. Загриженост проявявам както и преди. Можете мислено да ми пишете. На въпросите ще отговоря. По-добре е ако вестта бъде кратка, ясна и точна. Това е важно в началото. Възможно е и събеседване, но не сега. Призивът на любовта приема Единствен и Неповторим отговор както някога някой ме наричаше в живота. Аз съм неповторима и в смъртта и ще дам знаци за моята неповторимост на сина и сега, когато съм извън тялото. Запълвах тетрадки, ти също ще ги запълваш със своята ръка, но с моя дух. Трябва да се усилят нишките на любовта и да се оживят до пълна реалност. Не съм заминала, но съм с вас: не на Земята, но наблизо; не в тялото, но в духа; не далеч, но до вас. Възможността за моята близост трябва добре да се осъзнае. Магнитната връзка се установява съзнателно. Най-лесно е да се действа с мисли и чувства, тъй като те принадлежат към двата свята. Мисълта е рожба на духовния план и не познава ограниченията на плътната материя. Мостът на свързващата мисъл трябва да бъде прехвърлен към мен и да се забрави за това, че съм заминала и че ме няма. Има ме и съм с вас. Но отворете сърце към мен, за да мога да се докосна до сърцето. Обичам и изпращам обич за вас. 102. (5 май). Никога не казвам „не”. Така и вие на всичко поставяйте печата на утвърждаването. Във всичко, даже в лошото, има градивни елементи. Дори и най-потъмнелия дух съхранява в себе си някакви искрици светлина, в противен случай не би могъл да съществува. Докосвайки се до явлението се стараем да извикаме към живот блещукащи искри творящ огън и да ги раздухаме в пламък, за да даде той светлина. Затова във всичко, даже и най-лошото търсим тези положителни елементи, елементи на съзиданието и утвърждаваме именно тях. По този начин, стремейки се даже в лошите хора да намерите нещо добро, и предизвиквайки го към живот, да го утвърдите, вървите по Моя път. Разбира се, има граница на мерзостта, когато приближаването става невъзможно и когато опитите от подобен род са обречени на неуспех, но това е вече особен случай на разложение и умъртвяване на духа, когато помощта става нецелесъобразна. Във всичко и винаги трябва да се стараете да виждате добрите страни, и съсредоточавайки се върху тях, по този начин да усилвате в тях строителните елементи. Така се твори добро, така от всеки, дори сравнително лош човек, може да се направи добър, във всеки случай по-добър отколкото е бил преди това. Въпросът е широк и засяга не само хората, но и животните, и растенията, и неодушевените предмети. Двойките противоположности, силите на съзидание и разрушение, се откриват във всичко. Усилвайки положителния полюс на явлението, давайки му превес, извикваме за живот и усилваме спиралата на напредъка, и тази спирала, с преобладаването на творческите елементи, ще бъде спирала на еволюцията. Мислейки добре за нещата, които са около нас, от какъвто и порядък да са, извикваме в тях проява на светлите и жизнеспособни сили. Следвайки този завет можеш да станеш творец на човешките души, тъй като човек по-лесно и по-бързо реагира на творческата мисъл, отколкото неодушевения предмет. Особено лесно се поддават на въздействие цветята. Но ключ към силата на въздействие върху обкръжаващото ще бъде любовта, а не ненавистта, тъй като последната е разрушителна по същността си. Затова заветът “творете с любов” съдържа в себе си много дълбоко основание. Не просто да имаш “добро око”, но ако то е утвърдено, можеш наистина да твориш с любовта, предизвиквайки около себе си към живот всичко, съдържащо в себе си поне частица светлина. И ако огньовете в сърцето са запалени, то това творчество става особено плодоносно. Затова нека вашето око да бъде отворено към доброто. Творете с любов, забравили за отрицанията. Каталог: todo todo -> Никола Николов Маските на величията todo -> Жак алфонс доде todo -> Книга на природата съдържание природа 1967 Бягащо дърво 1967 todo -> Венцислав енчев бутик за поезия todo -> Испор елохим работни дела част II посолство на Русия todo -> Книга втора Вместо предговор 4 І. Тайната на братя Илиеви 5 todo -> Иванка Тополова-Топарева бунтът на минутата Изтегляне 7.52 Mb. Сподели с приятели:
|