Светлините на агни йога 1956 година (грани агни йоги 1956)
Изтегляне 7.52 Mb.
|
37.(6 март). Светенето на организма се предизвиква от поляризацията на човешкия микрокосмос на определена вълна. Казват [за някого]: “той сияе от щастие”, “очите му светят”, “той прилича на облак”, “лицето му се помрачи” и така нататък – и казват правилно. Всяка мисъл, всяко чувство, всяка емоция, всяко действие предизвикват в човека светлина или тъмнина. Огненият апарат на човека с неговата мрежа от нервни окончания, централни възли, голям мозък, гръбначен мозък, представлява генератор и предавател на електромагнитни токове, проявата на които винаги се съпровожда със светене. Напрегнато работещата ръка свети по-силно и по-ярко от тази същата, намираща се се в състояние на покой. Мислите и емоциите са тясно свързани с мозъка и нервните канали. При изпадане във възбуда може да се види как радостта или отчаянието при човека предизвикват редица движения. Разбира се, движението на работещата ръка и движението на ръката, късаща в отчаяние косите си на главата, се съпровождат с различни светлинни ефекти. Огньовете, предизвикани от едни или други причини, съответстват на мислите и чувствата, които са ги породили. Ако лицето на човека е потъмняло от мисли, значи мислите са тъмни и огньовете, породени от тях, няма да са светли, а тъмни огньове. Вдъхновеното творчество на поета или художника или закоравелият хазартен играч предизвикват огньове със съвършено различна природа и организмът, който ги е допуснал, свети или потъмнява от тях. Пораждайки в себе си огньове от един или друг порядък, човек свързва себе си космически и невидимо с флуидите на пространствените огньове от същия порядък, степен и направление, които се пораждат от човечеството на планетата. Тези потоци са твърде разнообразни по своя характер, степен и напрегнатост. Но може да се каже, че всеки ще намери в тях своята струя, която е най-съответстваща и съзвучна на неговото състояние, усилвайки по този начин своето собствено състояние. Така пространствените въздействия се кооперират с човека, усилвайки неговото състояние, издигайки или снижавайки го. Арфата на духа е в съзвучие с пространствената арфа на същия този тон, на който е настроен волно или неволно и самия човек. Свободният и силен дух я настройва волево и съзнателно, но слабоволния, намиращ се във властта на своите преживявания и емоции, безропотно се подчинява на деспотичната власт на астрала и се отдава на въздействието на пространствените токове. Човекът може да се радва или тъгува, но пространството взима дейно участие в неговите преживявания, ако те са достатъчно силни, още повече напрягайки тяхната нота на звучене. Не можеш да отделиш себе си от пространствените въздействия, но да определяш със своята воля техния характер и насока е възможно, съзнателно и по своя воля поляризирайки себе си на желаната вълна. Пространството не може да утеши нито неудачниците, нито отчаялите се, нито порочните, нито злите, тъй като от нямащия се отнема и тази малка частица светлина, която той притежава, ако стане жертва на своите настроения. Наистина, всеки миг човек предизвиква в себе си светлина или тъмнина и ги усилва в съзвучие със съответните им пространствени течения. В Тънкия Свят той просто се въвлича в тези потоци. И горко на този, чиято обичайна настройка е от тъмнината или е затъмнена с явления от нисш порядък. Утвърждавайки себе си в Светлите явления, човек върши нещо много полезно и за себе си, и за околните, и за пространството. 38.(8 март). Земната мъдрост е вражда против Господа. Не значи ли това, че дребната земна очевидност е враг и опонент на действителността или на Космическата правда? Дребния свят на човека, обхващан от неговото съзнание, не може да включи и да обхване Космоса в неговия видим и невидим аспект. Следователно човешкият [личен] свят и света на обективната действителнаост не се съгласуват. Всичко, което знае и с което живее човек, в Безпределността е като песъчинка пред Слънцето в своята ограничена величина. Хората се крият в своите светове бидейки обградени от големия свят. Само излизайки от малката орбита на своя свят, човек може да се надява да се приобщи към големия живот, обхващащ всички човешки светове и цялата Вселена. Колко видове огрява Слънцето, но съзнанието човешко не отразява, а изопачава в своето криво огледало големия безбрежен свят извън него. Смърт! Смърт! Наоколо има само Смърт – възклицава човек! Това е лъжа! Смърт няма. Наоколо пулсира вечният живот, непрекъснато и постоянно променящ своите временни форми. Човекът е който утвърждава наличието на смъртта, докато в същото време действителността я отрича. Тъй като в своето мислене човек произхожда от себе си и към себе си, но не и от света наоколо, той поставя себе си и своето малко съзнание в центъра на Вселената, забравяйки, че със земния ум не може да се обхване Безпределността. Ето че стигаме все до същия извод: трябва да се отдалечиш от себе си, преди да можеш да видиш безпределния сияен свят навън. Но на пътя на това отделяне от себе си, на това самоотречение стои егоизмът, който с черно око отделя сиянието на Висшите Светове от съзнанието на човека. И той продължава да се вари в сока на своето непосредствено обкръжение, бягайки от големия свят. Пътят на разширение на съзнанието на всяка цена и със всички способи е верният път. Грижата за семейството, за своя народ, за човечеството вече извежда човека от неговия малък свят. С това е ценен и колективът, разбиващ стените на личния затвор. С това е знаменателно и утвърждаването на Новия Свят, в процеса на развитието на който на личността се отрежда не първото място. Личността за човека е като пашкула за пеперудата. Не може да полети, без да го отхвърли и не може да излезе в Космическия простор на пространствения живот, ако не се освободи от него. Освобождението лежи в правилното разбиране на неговата роля, цел и значение като стъпало към следващата висша точка на съзнанието – Космическото съзнание. Зад пределите на егоизма се намира света на безграничните възможности на духа. 39.(9 март). Вие трябва да се научите да цените труда. Робският труд не може да поддържа здраво тяло. Ако Лъчът срещне вихрите на мятащия се астрал и ако при това съзнанието е далеч от него, за да бъде обърнато към Учителя, Лъчът е безполезен. Отблъскването става благодарение на чудовищното неравновесие между вибрациите на Лъча и вибрациите на изкараната от равновесие човешка същност. Такова съответствие е необходимо дори в състояние на пълно спокойствие. Само спокойствието, обаче, не дава съзвучие. Само дългите години на асимилация могат да дадат пълното условие за това съзвучие в настройката на съзнанието и организма. И тогава спокойствието става това условие, при което съзвучието е възможно. Но неуравновесеността и припламванията в астрала рязка нарушават това с години установено съзвучие и прекъсват токовете. Астралните бури са недопустими. Те разрушават здравето, те помрачават съзнанието, те тровят обкръжаващите, те отделят съзнанието на ученика от съзнанието на Учителя, те го потопяват в тъмнината на безизходицата, те потушават светлите огньове и пробуждат мъгливите, задимени, черни огньове. Ужасно зрелище са подобни явления, ако се наблюдават с тънкото зрение. Вредителите и гасителите от астралния план много се стараят за това, да усилват и поддържат тези избухвания. Те се хранят с тъмните излъчвания, прилепвайки се към отровената аура. На безумството на неистовата астрална обвивка трябва да бъде сложен край. Необуздана, тя измъчва своята жертва и превръща човека в жалък роб на своите прояви, роб на обкръжаващите го тъмни същности. Мълчанието и сдържаността могат да бъдат добра юзда. Добре е да се поседи в мълчание и да не се дава на астрала възможност да се изрази външно. Това му действа като студен душ. Мълчанието и просто физическата неподвижност гасят димните езици на тъмните огньове и те, нямайки възможност да се проявят, затихват като пламък без въздух. Понякога неподвижността на тялото и мускулите има много голямо значение за възстановяването на нарушеното равновесие. И, разбира се, мълчанието. Астралът изисква постоянен контрол, неотслабващ и суров. Даже малките пламвания са опасни, тъй като те биват последвани от големи. Непокорната обвивка трябва да се държи в сурово подчинение и послушание на волята. Иначе тя ще разкъса своя притежател. 40.(10 март). Предаването себе си на волята на Владиката и проявата на собствено своеволие са несъвместими. Оттук и цялата борба на противоречията. Сърцето се разкъсва на части между магнита на собствената воля и Волята на Владиката. Решението се крие в напълно съгласуваното и хармонично сливане на двете. Не да се сведе Висшата Воля към своята, а своята да се издигне и съгласува с Висшата е необходимо. Собствената воля или своеволието на егоизма стои отделно от Волята на Владиката. Но собствената воля, слята с Висшата, дава радостта от съзвучието, но ако радостта си е отишла, това означава, че сливане няма. Анализирайки текущото състояние на духа е лесно да се забележи този разрив. Не може и не трябва да има място за отделяне на мисленето на ученика от мисленето на Ръководителя, тъй като тогава ще заприличаме на котенце в бушуващо море. Значи над всичко, над всички случайности трябва да се стремим към единение и да го утвърждаваме. Какво от това, че нещо е станало, става или ще стане навън. Владиката е неизменен и винаги е наблизо, но може да се усети само тогава, когато сърцето се обръща към Него с желание и устременост да бъде с Него. Иначе неудачния пътник по Земята остава глух и сляп. Изглежда много просто да се каже: устремете се към Мен и с Мен ще пребъдете. Но земните ветрове и вихрите на астрала помитат красотата на намеренията и затварят съзнанието в тъмния кръг на безизходицата. Обещал съм спасение на всеки, който Ме следва, но трябва да Ме следват, тоест духом да се стремят да бъдат постоянно с Мен. Оставете живота да тече по своя си порядък и на вихрите да шумят във външната тъмнина, а вие бъдете непрекъснато в съзнанието си с Мен над суетата и кипежа на живота. Не за външния живот, а за своето съзнание трябва да бъде вашата загриженост. Защото каква е ползата за човека, ако придобие целия свят, а загуби душата си. Грижата за душата, за съзнанието се проявява в непрекъснатото следване по пътя след Учителя. Да Го следваме сутрин, а да се откъсваме спирайки и препъвайки се денем, е неубедително и недостойно за зрелия дух. Трябва най-после да се разбере, че най-главното, най-здравото и нерушимото се съдържа вътре в човека, а не във външния свят, в преходните фантасмагории на земната Майя. Трябва да се постави ударението на невидимото и вътрешното и тогава външното ще бъде само като акомпанимент на песента на неумиращия дух. И всичко външно ще служи на възхода. И вече няма да го има страшния и разрушителен дисонанс между земните претегляния и влечението на Космическия Магнит. Давам ви Моя Свят, Изпращам ви Светлината Си като символ на великата хармония с Висшите, Огнени енергии на Космоса. 41.(11 март). Разпъването на духа в плътта е съдба на всеки човек. Но това го осъзнават само малцина. Болшинството е заслепено от физическата видимост. Разпъване на духа – не може по друг начин да се нарече нахлуването в плътния свят. Тежкият земен път трябва да се премине. За кого от достигналите той е бил лек? Огньовете се раждат, укрепват и се акумулират в условията на противодейсвия, препятствия, трудности и обременености. И колкото те са по-напрегнати и силни, толкова по-силни са и ответните огньове. Затова за растящия и възхождащ дух натрупването и кристализацията на огньовете и развитието на психическата енергия вървят ръка за ръка с растежа на трудностите и препятствията. Усилвайки се и нараствайки при по-леките препятствия, той естествено предизвиква към себе си вълни на по-мощни явления, за да стане с това още по-силен. Ето защо обременяването на обстоятелствата върви в съответствие с растежа на силите на духа. Да вдигне килограм може и дете, но да се вдигне непомерна тяжест е по силата само на този, чиито мускули са закалени с редица предшестващи усилия за вдигане на тежести. Процесът на усилването се нарича устременост, привличащ към себе си противодействащи вълни на околната среда. Колкото по-бързо лети самолета, толкова по-силно е съпротивлението на въздуха. Причината се крие в бързината на движение на апарата. На този закон е подчинен и растежът на духа. Трудностите са правопропорционални на бързината на придвижването. На когото е дадено много, от него се изисква и много. Законът за съзвучието се проявява също и в това. Само героят може да предизвика дракона на бой, а обикновеният човек воюва с бълхите, въшките и хлебарките. “Една е славата на луната, [друга]една е славата на Слънцето, [и друга]една е славата на звездите”. Изпитанията се дават според силите. И ако те изглеждат твърде тежки, непоносими и непреодолими, значи силите растат. В минутите на мълчание все пак може да се усети, че каквото и да става навън, каквито и страшни условия и препятствия да предстоят, нищо не може да съкруши духа вътре. Защото и Слънцето ще премине, и Луната ще премине, и Земята ще премине, но духът ще пребъде вечно. Усещането на своята непреходност ще помогне да се разбере, че нищо не може нито да унищожи, нито да убие, нито да разруши безсмъртната вечна същност на човека. Тежките и страшни житейски вълни са безсилни да съкрушат скалата на духа, защото те са от плът, а духът е над тях и е безплътен. Ако се свърже съзнанието с външния свят и неговите явления, то ще се колебае заедно с тях, но ако го издигнем в област, където не достигат вълните на нисшите плътни явления, то може да достигне до състояние на огнен имунитет. И тогава потокът на живота ще потече пред очите, без да въвлича съзнанието в своите струи. Безмълвният Свидетел вътре хилядолетия е гледал и ще гледа как тече реката на живота, записвайки нейното многообразие. Но сам бидейки извън нея. С него, гледащия отвътре трябва да се свържем и отъждествяваме. 42.(12 март). Не думите ще спасят, а тяхното приложение. Да се говори е къде по-лесно, отколкото да се прилагат думите. Думи, непотвърдени с действия, са като сухи листа. Когато наоколо е твърде неспокойно и хаосът и тъмнината нахлуват в съзнанието, трябва да се насочат силите навътре, към центъра, без да се разхвърлят настрани. Това и ще бъде концентрация на силите на духа. Хората обикновено ги разпиляват по много канали, опустошавайки себе си. Трябва с цялото съзнание да се опазят и съхраняват силите. Те са нужни за защитата. 43.(13 март). В Моя Свят няма преходни елементи. Ние гледаме на потока на живота Космически. Хилядолетията в него са като дни. Ние осветяваме всички явления с Лъчите на вечното разбиране на битието. Не само Земята, но и Световете пред Нас в тяхната възходяща устременост към Светлината. Далечните звезди са само съучастници във Великия Живот. А Земята е само стъпало към другия свят – Висшия и по-съвършен. За Нас Космическата концепция на битието е единственото решение. Сферата на неговата проява е Безпределността. Днешният ден е като отзвук на миналото и нереален миг, отлитащ в бъдещето. Бъдеще има, защото понятието за време, водещо към него, е относително и обусловено от обвивката, в която в дадения момент е съсредоточено съзнанието. В Тънкия Свят усещането за време е друго, а в Огнения (Свят) то вече е извън земното разбиране. Ние вървим към постигането на това състояние, за което е Казано, че “време вече няма да има”. На крилата на нерушимото летим към Бъдещето и нищо не може да спре величествения Космически поток на Световния Живот. В него се изоставя егоизмът на личното съзнание и се заменя с ново, по-висше. Човекът не е от Земята, а от Светлината, и Царството на Светлината е неговото предназначение. Към него върви той. И ще го достигне, ако стигне. 44.(14 март). Еволюцията на Космоса върви по свой порядък. Тя не може да бъде спряна от опитите, които се правят от тъмните на Земята. Земята е частен случай, който в рамките на Безпределността няма никакво значение. Но всеки земен жител, който се е присъединил към Еволюцията, се включва в световното течение на живота. Вървящият против Еволюцията в крайна сметка обрича себе си на регрес и крайно унищожение. Отпадъците на Еволюцията се унищожават, преминавайки мъчителен и дълъг стадий на разложение. Не може дълго безнаказано да се върви против Еволюцията. По-добре е да се присъединиш към нея. Участта на отделни хора и цели народи, и даже раси, несъответстващи на Еволюцията, е печална - те биват сметени от арената на живота. Израждането и разложението може да продължи с векове. Ние виждаме заминаващите си раси и някогашни велики народи, изпаднали до нищожество. И бушмени, и австралийци – това са остатъци от някогашни велики раси. По-добре е здраво да се присъединиш към Еволюцията. Тя не се ограничава само и единствено на Земята. Нейният път по звездите е широк и безкраен. Пътниците по безкрайния път често не знаят своето предназначение. Делът на човека е голям, но трябва да бъде осъзнат. Иначе може да се изпусне най-главното. 45.(15 март). И все пак, призраците на живота и неговата бляскава Майя не могат да лишат човека от неговото вечно наследство, ако очите са отворени. Несъстоятелността на Майя е в нейната скоротечност и завършване на кръга в един земен живот. В Тънкия Свят Майя е друга. Тя е само отзвук на Земната, но още по-нездрав, призрачен и ефимерен. Вечното достояние на духа са неговите придобивки. Добър е опитът[придобит] с наследството, и в частност – “за виждащите Слънцето”. Слънцето на живота е Владиката. Който вижда Мен и възприема Моята Светлина, притежава нерушимото сред постоянното и вечно разрушаване. Съкровището на Света е в Мен, желаещият да го придобие да дойде при Мен. Да си в близост до сърцето на Владиката означава да си разбрал цялата суета на земната преходност и с мисъл, устремена към Мен, да се стараеш упорито да измъкнеш себе си от царството на измамата, илюзиите и сънищата. Всичко земно е добро, но само при ясно, отчетливо и дълбоко разбиране. Само везните на Безпределността могат да помогнат да се определи значимостта на всяко явление на живота и да се отдели това, което е[действителност], от това, което изглежда [такова]. Светът на привидната очевидност и Моят Свят не се съгласуват, тъй като Моят Свят не е от този свят, не е от света на измамната Майя. Вечният живот е животът от Космоса, в който човек има своя дял и от който той е отделен единствено със своето неразбиране. Ще разруша всички постройки, които правят човека жертва на тези илюзии. И върху развалините на царството на смъртта ще Издигна Царството на Живота и Светлината. И ще Дам място на всекиго, за да може никой да не смята себе си за онеправдан и лишен от наследство. Деца Мои, идва Моето Време. Готови ли сте да го срещнете достойно? 46.(16 март). Загрижеността не за себе си нека дава тон на вашите действия. Защо да ограничаваме своите енергии в най-малкия кръг? Когато тези енергии са насочени надалеч, обхващайки по-широки кръгове, сферата на духа расте и съзнанието се разширява. Широката цел на устрема са Далечните Светове, а предел – Безпределността. Така духът може съзнателно да разшири своята орбита, за да може в края на краищата да се оприличи на Слънцето. Наистина, Йерархът, Вождът на планетата може да бъде наречен Слънце на духа или Слънце на живота в Невидимия план, чиито лъчи са видими само за тънкото зрение. Така основна нота на живота ще бъде разширението на съзнанието. Защото животът се заключава в живота на съзнанието и заради него човекът приема тежката земна съдба. Съзнанието не може да израсте изведнъж, този процес е незабележим като растежа на тревата. Но е видим за Великите Светилници на Духа, съзнанието на които е дотолкова израснало, че свети ярко от вековете и във вековете сред човешката тъмнина. Затова трябва да се погрижим за растежа и разширението на съзнанието, тъй като това ще бъде най-полезното действие сред всички останали човешки действия; в кръга на тази загриженост – голям или малък, ограничаваме своето съзнание. Този, който живее не за себе си, а за хората, мислейки за тяхното благо, е решил правилно своята жизнена задача. Общото Благо и Благото на всички и грижата за цялото човечество ще бъде най-доброто решение на жизнените проблеми и с най-голяма полза за самия човек. 47.(17 март). Да! Да! Да! Сред всеобщото непостоянство и неустойчивост постоянно остава всекидневното ритмично обръщане към Владиката. Това обръщане ще бъде като една опора или основа на живота. Това са устоите на моста, разделящ теченията на земния живот, мост, водещ в Безпределността. Те трябва да бъдат особено здрави. Ако бъдат отнесени, мостът няма да издържи напора на стихийните вълни и ще рухне. Затова колкото по-силно е течението, колкото по-бесен е напорът, толкова по-твърди и здрави стават устоите на моста, свързващ брега на плътта с вечността. Те могат да бъдат укрепени и поддържани по различни начини. Най-добрият от тях ще бъде осъзнаването на постоянната и напрегната опасност, пораждана от силата на стихиите. На силата на стихиите противостои мощта на духа. Тя е неизмерима и неизчерпаема. Хората нямат представа за своята сила и за предела на своята власт над материята и стихиите. Ако знаеха, те нямаше да бъдат роби на материалните явления. Материята и стихиите са слепи и сами по себе си не притежават воля. Материята е пасивна. Стихиите са аморфни, докато не бъдат оплодотворени и оживени от огъня на човешката воля и разбиране. Тази голяма дарба за творчество и творческа воля, и власт над природата във всичките ѝ аспекти все още не е приета и осъзната от човечеството в цялата ѝ дълбочина. На човека са дадени енергии на духа, можещи да въздействат мощно върху всички природни царства. Материята притежава поглъщаща способност и стихиите възприемат огнените енергии на волята и се отливат във форми, определяеми и установявани от нея. В самото естество на материята и стихиите отсъства противодействие, освен присъщата им инертност. Тя е безсъзнателна и лишена от волева разумност. Стихиите се подчиняват сляпо на силната тренирана воля, познаваща своите безгранични възможности. Наистина, човек е цар на природата, поставен от живота над нея. И ако се започне с малко покоряване на материята и стихиите, то може да се стигне до велики деяния. Но е необходимо осъзнаване и познаване на това, че могъществото на волята е безпределно. И това знание е знание на Архата. 48.(18 март). Пространствените пратки укрепват Космоса и са много полезни за човека. Всеки човек сътрудничи с пространството независимо съзнава ли това той или не. Човешката аура представлява кристални отлагания на различни енергии, излъчващи магнитни еманации от различен порядък. Аурата на Земята е плътно наситена с еманациите на милиарди хора. Тези излъчвания по своите род, качество, напрежение и характер образуват съответни и сродни сфери. И всяка вибрация, излъчвана от микрокосмоса на човека, винаги предизвиква своя отзвук и движение в съответстващите на нейния характер сфери. На движенията на човешката аура винаги нещо и някъде звучи в отговор от пространството. Вибрацията в човешката аура и пространствения ѝ отзвук ще бъдат полюси на едно и също явление, протегнато от човека в пространството. Тъмното или светлото сътрудничество зависи от характера на това движение, което става в аурата на човека и засяга всички еднакво чувстващи и можещи да чувстват. Аурата на човека и съответстващите ѝ вибрации от невидимите земни сфери се усилват взаимно. Във всяко свое действие човек не е сам, но е свързан с сички еднакво или сходно действащи и действали хора. Стига да се отдадеш на което и да било чувство, мисъл или емоция и веднага пространственият отговор ще свърже човека с явления, сродни на неговото преживяване. И когато бъде отхвърлено тялото и човек се освободи от плътската ограниченост, пространствените връзки, установени от него по време на живота на Земята, започват да действат особено мощно, тъй като вече целият човек неудържимо се привлича към родствените му по същност сфери, с които той е установил контакт и е свикнал да съзвучи на Земята. Това се отнася за всички действия на човека – лоши и добри. Пияницата не е самотен в своето влечение: всички пияници на света са негови сътрудници, помощници и усилители на неговите въжделения, а така също и всичко астрално, породено от него. Сферата на това явление е широка и обширна и съзвучието с поклонниците на Бакхус съответства на напрежението на устрема. Сътрудничеството е пълно, справедливо и в съответствие с напрежението на въжделението. Всяка емоция и мисъл на човека, предизвикваща пространствено съзвучие, заслужава особено внимание и предпазливост, тоест контрол. Чрез радостта предизвикваме в пространството радост, чрез мъката – мъка, чрез раздразнението привличаме отровата на империла, и така нататък. Вичко, което вибрира в човека, пораждайки различни излъчвания, се намира в съзвучие със съответните сфери. Отвъдната участ на човека лесно може да се определи като се знае в какви гами е свирил той своята симфония на живота. В тези гами ще звучи тя и там, но в тънките условия. Затова, използвайки езика на църквата, може да се каже: друга е участта на праведника и друга е участта на грешника, тоест на светлия и на тъмния дух. Всеки определя своята съдба по съзвучието на енергиите, отложени в неговата аура, със сферите на пространствените наслоения в аурата на планетата. Тези сфери магнитно притеглят в своята орбита съзвучните им духове. Справедлив процес. Всеки получава това, към което се е стремил. Човекът, който цял живот е бил прикован от болест към леглото, но стремящ се към звездите, ще се озове в техните сфери. Устремът определя надземния път на човека и съзвучието утвърждава това. Каталог: todo todo -> Никола Николов Маските на величията todo -> Жак алфонс доде todo -> Книга на природата съдържание природа 1967 Бягащо дърво 1967 todo -> Венцислав енчев бутик за поезия todo -> Испор елохим работни дела част II посолство на Русия todo -> Книга втора Вместо предговор 4 І. Тайната на братя Илиеви 5 todo -> Иванка Тополова-Топарева бунтът на минутата Изтегляне 7.52 Mb. Сподели с приятели:
|