Светлините на агни йога 1956 година (грани агни йоги 1956)
Изтегляне 7.52 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 85. (19 април).
- 86. (20 април).
- 87. (21 април).
- 88. (22 април).
- 89. (23 април).
- 90.(24 април).
- 91.(25 април).
- 92.(26 април).
- 93.(27 април).
84. (17 април). Условието за избраност се отменя. Звани са всички, но избран всеки сам прави себе си. Личната заслуга дава венец на духа, но не и нещо друго. По този начин възможностите са в ръцете на всеки и всички са равни пред Светлината. И за камъка, и за тревата, и за нищия, и за богатия – за всички е Слънчевия Лъч. Може да се взема от него според вместимостта. И никой не може да каже, че е забравен или изоставен, тъй като Слънцето е над всички: добри и лоши. И ако злият отхвърля светлината, то каква вина има Слънцето? Но дори и отхвърлящият не може да живее без светлина. Човекото тяло се нуждае от светлина така, както и растенията, и я поглъща интензивно. Проблемът за храненето със светлина се изучава малко. Но вече се знае за силата на невидимите лъчи. Вече са открити Космическите Лъчи. Науката за светлината трябва да влезе в нова фаза. Всичко отвлечено трябва да се отдели от тази сфера и да се подхожда към изучаването на въпроса научно и конкретно. Светлина! Светлина! Дайте повече светлина на хората в домовете, фабриките, заводите, работните помещения! И навсякъде, където е възможно отворете широко каменните кутийки на домовете и не препятствайте достъпа на светлина. Светлината е най-добрия помощник на човека. Трябва да се помисли за Светлината във всички аспекти на нейната проява, тъй като настъпва Епохата на Светлината. 85. (19 април). Ще дадем Знак за началото, което е много близко. Изпращаме радостта на увереността и спокойствието. Наистина, последните срокове повече не могат да бъдат отлагани. Навсякъде е добре, а у дома е най-добре. Над дома са Лъчите. Бъдещето е прекрасно. Но западът не го притежава. Там е царството на отминаващите сенки. Там е бремето на безнадеждната борба. Лъчите на Йерархията са над новото строителство и даже неуспехите ще бъдат превърнати в успехи. Гаранция за победата е Дадена. Фениксът ще се възроди от пепелта. Но пепелта е нужна и шлаките са неизбежни при настъпателния процес. Ще ги Запазим, но не преди феникса да се е възродил. Не трябва да се наврежда на зараждането на Новия Свят с несвоевременни вмешателства. Всичко се случва законно и точно така, както трябва. От шлаки и отпадъци не се смущавайте: те са неизбежни. Тяхната участ е определена и дните им са преброени, тъй като са ненужни и не заради тях са приложени Енергиите на Висшите Сили. Гледайте спокойно напред, тъй като бъдещето трябва да се осъществи. Така Каза Владиката на Шамбала. Но нека личното не засенчва световното и козирката – Слънцето. Без Слънце няма живот. Слънцето на Великото Сърце свети над света. 86. (20 април). Вслушвайте се внимателно, за да чуете крачките на събитията. Крачки на времето – така ще ги Наречем. Сеячът не може да излезе с празни ръце на нивата. Затова се запасявайте със семена отрано. Скоро ще бъдат готови и новите. Те ще вдигнат това, което е непосилно за старите. Действайте като новите. Да се оповести за Пришествието без да се наруши Тайната не е лесно. Днес върви утвърждаване на Новото. Твърдината е символ на вввечното обновяване на живота. Никога не се Връщаме на старото пепелище, тъй като винаги сме Нови. Затова казвам: “Търсете нови пътища. Старите пътища оставете на стария свят”. Очакват ви нови стъпала на еволюцията. Неправилно мислите, ако смятате, че нещо ще си остане същото. Нищо не остава неизменно. Напред, напред и само напред е Нашият зов. И кой може да каже с какво ще бъде увенчано величественото здание на Новия Свят? Но Аз ще Кажа: с купола на Новото Небе. И той ще бъде над Новата Земя. Затова чакайте обновлението на живота, тъй като в негово име е станала голямата промяна. И бъдете с ново съзнание. Подобно на Гъливер, съзнанието е привързано здраво към явленията на текущия живот със здрави нишки. Но Ние Утвърждаваме неизбежността и неизменността на вечното обновление. Учителят е винаги нов. Постоянното утвърждаване на новото ще бъде сигурен признак за правилността на избраната посока. Само грохналият дух върви по отъпкани пътечки и след него е смъртта, но Ние Говорим за живота. Животът е във вечната смяна на явленията. Не може спиралата на времето да се направи плоска, без да се спуснеш от триизмерното време в света на двете измерения. Но могат ли да се сравняват помежду си тези измерения? Пред нас стоят Светове: даже не три, а Висши измерения, но приближаването им изисква нови подходи и ново мислене, тоест прераждане и трансмутация на съзнанието. Тя е невъзможна без трансмутация на центровете и тяхното запалване. Така неизбежно достигаме до огъня – обновител, който е основа на всичко, което е било, е и ще бъде. Така Огнената Епоха, носейки обновлението на живота, приближава съзнанието към Огнения Свят, към Света на Висшите измерения. И това е целта. Основно свойство на огъня е неговата динамичност и подвижност, а на земята – инертността на материята. От земята вървим към огъня, променяйки съзнанието и приспособявайки центровете и нервната система към огнените възприятия. Учението говори за огнено преображение на живота. То е неизбежно космически, като движението на светилата, тъй като се обуславя от тях. Хората трябва само да бъдат съзвучни на Епохата и бързо да улавят промените на времето, знаейки, че този, който не успее да го настигне, ще стане жертва на Кронос. Трябва да се лети преди времето, усещайки Зова на пространството. Тежка е участта на изостаналите: превръщат се в прах и стават отпадъци. Вървете в крак с еволюцията – това е заветът към всички. А вие – разбралите, вървете преди нея. Трябва да се изпревари живота, за да има какво да се даде на тези, които вървят след вас. Затова Говоря за Посева, за Великия Посев след великата промяна. 87. (21 април). Твърдината е авангард на еволюцията, тя е проектантско бюро, а Владиците са плановици от планетно-космически мащаб. Всичко е от Тях. Те насищат пространството с образите на тези форми, които трябва да се въплътят в живота. Ако не бяха тъмните, отдавна животът на Земята би станал прекрасен. Отпадъците също ще събираме по План и то също така ефективно, както сме създали промишлеността. Но за всичко си има време. Плевелите трябва да поникнат преди да бъдат унищожени. Време е да се убедим поне в това, че утвърждаването на Великия План се осъществява сурово последователно. И не е възможно да се ускори, тъй като строители са хората. Животът се твори с ръка и крак човешки. Закъсняването и прибързването са еднакво разрушителни. Да се води и управлява световния кораб не е лесно, но най-трудното е назад, тъй като злото е обезглавено. Затова и сега успехите в строителството са толкова бурни. Имам предвид строителството на новия живот. Принесените и приносими жертви са големи, но си струват наградата, тоест онова бъдеще, което ще породят. Раждането на новото винаги става в мъки, но ако бихте могли да видите преобразяването на земния живот, идващ да смени това, което е било! Затова Съветвам да се гледа в бъдещето и да не се задържате твърде върху настоящето. Защото то е само мост към величието на предстоящото щастие. Затова можем да се потрудим за него забравяйки за себе си. Тежко е за тези, които не знаят, но вие знаете, че отново ще дойдете на Земята и ще видите плодовете на това, което днес се съзижда в труда. Магнитът на бъдещето е мощен. С него се придвижвайте в еволюцията. 88. (22 април). Все още навсякъде се наблюдава противодействие на Светлината. Особено там, където господстват врагове на еволюцията. Там надвисва угрозата на обратния удар. Обратният удар на еволюцията е страшен. Нищо не може да устои против него. Алтернативата е такава: или да се върви заедно с еволюцията, или да бъдете пометени от нея. Затова е по-добре да се приобщите към еволюцията необратимо. Еволюцията в крайна сметка винаги носи обновление, подобрение, изтънчване и развитие на формите на живот, задълбочаване и разширяване на жизнеспособните форми. В еволюцията е заложена динамиката на Космическата Мощ. Това е тази Висша Воля, на която мъгляво и понякога неубедително са се позовавали религиите. Не трябва да се разглежда противодействието като нещастие или като неудача. Напротив, тактиката Ad verse предвижда противодействието като фокус, предизвикващ напрежение на обратната мощ за неутрализация на възела на съпротивленето. Самият живот се обуславя от наличието на противоположни начала, и в частност – на действие и противодействие. Но и действието, и противодействието, и всички двойки противоположности са въвлечени в Големия поток на Космическата Еволюция и са подчинени на нейните Закони. А Космическите Закони са форми на изразяване на живота в рамките, в които той се проявява. Затова не може и да става дума за подчинение или неподчинение на еволюцията. Може да се говори само за това, че тези форми, които следват еволюцията се съхраняват, преживяват и се развиват, а тези, които не я следват, се унищожават. Затова е извънредно важно да се улови и определи правилно посоката на еволюцията за да се последва тя. Законът е универсален и засяга всичко, което е проявено – от атома до слънчевите системи и, разбира се, и човечеството. Противодействията на светлината са напразни, тъй като, в крайна сметка, винаги водят до унищожаване на възлите на съпротивление. Затова може да се каже с увереност, че тъмните са обречени и тяхната участ е предрешена. Когато Говорим за победа на Светлината Имаме предвид победа на еволюцията. Спиралата на еволюцията е неизменна и подчинява на себе си целия свят, тъй като еволюцията е именно форма на проявление на живота. Няма смисъл да се върви против неотвратимата неизменност, но който върви нека знае, че е обречен. И колкото и да е силен той, неговите дни са преброени. Цели народи и раси са били помитани от течението на еволюцията. Против Космическите Закони никой не е силен. 89. (23 април). Само пълното равновесие може да даде необходимата степен на напрежение. За всяко силно физическо действие е нужна опорна точка. За силното действие тази опорна точка ще бъде равновесието. Затова преди началото на всяко действие не трябва да се забравя за минута покой, или равновесие, която трябва да го предшества. Не може да се осъществи истинско действие в обърканост. Така минутата покой ще бъде момент на съсредоточаване на всички сили вътре в себе си. А след това може да се прояви и действието. Има много безпокойство в света, затова са неефективни действията на хората. Научете се да действате в покой. Трябва да се разбере, че силното, енергично и напрегнато действие може да бъде проявено в пълен покой. Покой не означава неподвижност на огъня, но пълно спокойствие, тоест владеене на всички свои сили. Говоря за спокойствието, тъй като по друг начин не могат да се съхранят силите и не могат да се опазят от нелепо разхищение и изтичане. Какво може да замени спокойствието, какво може да опази по-добре от него? Най-добрата защита и охрана е пълното равновесие. Владиката Показва висша степен на равновесие на духа в действие. Може да се помисли за Спокойствието на Създателя на планетите сред необозримото движение. Създадени по Образ и Подобие на Бога, следователно можем да се устремим към оприличаване на Йерарха в изразяване на своята същност. Равнявайте се винаги по Висшето. Това е и заслугата на човека – че ходи с крака по Земята и я докосва с крака, като в същото време вдига чело към небето. Свинята заравя зурлата си в калта; но не подхожда на човека да наподобява свиня. Устремете се към върховете и Аз Сам ще ви бъда Помощник. За Мен е радостно да Виждам вдигнати глави. За Мен е радост да Водя към Светлината. Моята задача е да откъсна в полет от Земята вас – устремените. Изисквам по всевъзможен начин да се задържи вашия дух в състоянието на пълна устременост. Задача нелека, тъй като подобно на блатото, тинята на безпросветното съществуване засмуква съзнанието. Искам да Разруша всички натрупвания, зад които хората се крият от действителността. Жалко е, че Моите Лъчи, вместо своето пряко творческо предназначение, изпълняват задълженията на боклукчии и санитари. Много енергия се губи за това да се очиства повторно съзнанието. Бъдете по-грижливи и пазете Енергията на Учителя. Грижливият ученик няма да допусне Енергията на Учителя да се пролива напразно. Той ще се постарае да запази всяка частица от нея. Печално е да се Наблюдава как Изпратената Енергия невежо се разхищава за недостойни действия не по своето пряко предназначение. Малко загриженост има дори сред знаещите. Какво да говорим тогава за другите? Може ли да се оплакваме от тях за това, че оказаната помощ пропада в издъненото сито на съзнанието. Бъдете внимателни, когато давате вашата енергия за помощ, за да не се пролива тя напразно или, което е още по-лошо, да не бъдат употребени за зло. Да се помогне на злото значи да се засили неговата енергия за зло. Не трябва да се раздава неразумно. Много вреда причинява несъизмеримата помощ. Всички ли е Излекувал Спасителят и на всички ли е Помагал? Вярно е, че Слънцето изгрява и над добрите, и над лошите, но Лъчите с особено назначение – само над служителите на Светлината. Така целесъобразност трябва да има във всичко. От нея се и ръководете. 90.(24 април). Животът се заключава в смяната на явленията, тоест в непрекъснатото движение. В противен случай има застой и смърт. Полюсът на постоянната изменчивост има за свой противиположен център – неподвижността, или постоянството, около който се върти проявеният свят. Това е и полюсът на Единната Вещ. Единият съществува в другия и един без друг не могат да съществуват. Така в непрекъснатите промени виждаме постоянството в смяната на явленията, и във вечното движение на материята – същността на неизменните закони, на които тя е подчинена. Всичко ще премине, но няма да премине нито една йота от Закона. Това означава, че Законите на проявения свят ще бъдат тази нерушима основа или полюс на неподвижността, който обуславя втория полюс, полюсът на постоянните смени и текучеството на явленията. Единият е неотделим от другия и единият е немислим без другия. По такъв начин зад всяка смяна на явленията може да се види неизменната същност на това, върху което се изгражда възможността за самото това явление. Така вечното се проявява във временното или временното – във вечното, и вечното движение – в рамките на неподвижните, постоянни и вечни Закони. 91.(25 април). Живейте с неумиращата надежда за бъдещето. Очаквайте еволюцията на света. Такава надежда се изгражда върху действителността. Избягвайте личните надежди и личните постройки – те си отиват със смъртта на личността. Не трябва да се очаква осъществяване на бъдещето в личните мерки или рамки. Говорим за еволюцията на света и човечеството. Не трябва да се отрича Закона на Битието. Нека надеждата за бъдещето води духа. Ако надеждата е дала достижения, то тя е изпълнила своето предназначение, даже и да се е оказала неосъществима. Това, което човек желае лично, е нереално, несъществено и крайно условно. Затова не формите на надеждата имат значение, а нейната двигателна сила. В действителност обикновено очакваното бъдеще и действителното бъдеще никога не се съгласуват. Можете да не се тревожите за бъдещето дотогава, докато надеждата устремено води съзнанието напред. Ако благодарение на надеждата изкачването на следващото стъпало се е осъществило, дори само с това надеждата е оправдала себе си, даже и несбъдналата се, и, може би, в предишната своя форма, станала вече ненужна. Важно е неспирното движение напред. Старите мечти и надежди могат постепенно да се предават в архива. Детските мечти за възрастния изглеждат наивни и несериозни. Те биват заменени от суровата действителност и труда. Реално гледащият на действителността изгражда своите мечти и надежди за бъдещето върху фундамента на конкретните действия, даващи възможност да се води изграждането на живота с ръката човешка. Говорим за надежди и мечти, които помагат да се изграждат стъпалата на еволюцията със земен труд, тоест поставят мечтаното в твърдата рамка на творческата мисъл, насочена към сроителство на живота. Утвърждаваме надеждата с труд, труд творчески, конкретен, в пълно съответствие с Големия План. Небесното Сваляме на Земята. Небесния, тоест, пространствения Огън спускаме на Земята и го Разпалваме в човешките сърца, за да даде той сили на хората да построят Новата Земя и Новото Небе. Нашата Загриженост е за разпалването на тези така необходими огньове. Преходните продукти на психическата дейност на човека във вид на надежди са ценни само дотолкова, доколкото те съдействат за реалното изграждане на живота в съгласие с течението на еволюцията. Всичко останало може да се смята за психически отпадъци, нямащи никаква ценност, по-скоро дори вредни. Готови сме да Запалим в сърцата на хората дори неосъществима надежда, стига само да ги придвижи напред. В устременото движение нужното се отделя от ненужното и действителното - от въображаемото. И дори несбъдналата се надежда ще изиграе своята творяща роля. Затова не се уморявайте да окриляте човешките сърца с надежда, творяща устременост, даже и да се наложи да се дава тя в тесните рамки на тяхното ограничено разбиране. Стига само да се движат. Стига само да се устремяват. Благо вам, ако можете да разпалите устременост даже с далечна мечта. Пламналите огньове ще я направят близка и тя ще придобие двигателна сила за съзнанието. А вие знайте и пазете своето знание в себе си, тъй като в многото познание има много тъга и не трябва да се обременява малкото съзнание със знание, за което то още не е готово и тежестта на което то не е в състояние да издържи. Ако лишите много известни хора от тяхната надежда, която ги е водила през живота, то човечеството не би видяло плодовете на техния труд и постижения и не би се възползвало от тях. Трябва по-дълбоко да се разбира същността на явленията и да не се задоволяваме с шаблони. Надеждата е голямо понятие, притежаващо огромна движеща сила. И ако нейната форма често бива несъвършена, то все пак тя притежава някаква сила. И това следва да се отчита. Затова Смятаме, че надеждата в бъдещето е голям магнит. И ако тя е съзвучна с еволюцията, то този магнит ще придобие мощта на могъщ реален двигател на живота, водещ до изграждането на новите стъпала на еволюцията с ръка и крак човешки. 92.(26 април). Сине Мой, за грубото зрение тънкото е недостъпно. Значи, трябва да се изтънчва апарата. Това засяга и слуха, и цялата същност на човека. Изтънчването се достига постепенно във всичко. Сякаш се сваля плътното покривало от електрическа лампа и огънят на духа започва да свети все по-ярко и по-ярко, осветявайки в същото време и всичко наоколо. Това обстоятелство позволява да се виждат нещата наоколо по-ясно и отчетливо и близо до действителността. Затъмнената аура пречи да се вижда през нейните мътни лъчения. Подобно на замърсено стъкло, тя не пропуска чистите лъчи, оставяйки върху получените изображения своите мръсни отпечатъци. Човек вижда чрез своята аура. Тя трябва да се поддържа в чистота и да се пази от оцветяване с астрални емоции. Естесвено, раздразненият човек вижда през своята аура целия свят в съответното оцветяване. Така всички чувства полагат своя отпечатък върху възприятията на човека и ти не можеш да избягаш от себе си. Изходът е само в това, да се изчистят тези стъкла, през които душата възприема околния свят. Така отново стигаме до проблема за изчистване на съзнанието от ненужните отпадъци и от всичко това, което замъглява яснотата на духовното зрение. Най-мътните стъкла са стъклата на враждебния и неудържим егоизъм, изопачаващ света до неузнаваемост. Индивидуалността не изключва личността, но тяхното хармонично съчетание не позволява на последната да господства безкрайно, закривайки със себе си целия свят. Личността, правилно формирана, е труженик, подобно на пчела, събираща меда на опита и знанията за Безсмъртната Индивидуалност на човека. Личността като такава не представляа самоцел, както и всичко, свързано с нея. Намирайки се в служба на Индивидуалността, тя е задължена да изпълнява своята роля на подслужебен и временен помощник. Ако личността е узурпирала правото на Безсмъртната и Превъплъщаваща се Индивидуалност и е съсредоточила в себе си и върху себе си всички интереси на човека, то крушението на тази постройка е неизбежно, голямо и пълно с драматизъм, когато след преминаване на Големите Граници личността и личното малко “аз” изчезнат. В това се заключава и голямата заблуда или по-скоро самозаблуда на егоизма, когато изчезне като дим призрачния свят на човека, изпълнен с явленията от личен порядък. Дори с примера на земния живот може да се види, че личният свят, да кажем, с двадесетгодишна давност, престава да има значение за човека и да заема неговото съзнание и престава да звучи за него така разпалено, както звучи личния му свят в днешния ден. А какво може да се каже за това време, когато плътният свят ще бъде заменен от Тънкия Свят и всички условия ще се променят съвършено и неузнаваемо? Какво ще остане тогава от света на личните преживявания и дрипите на миналото? Така, утвърждавайки Индивидуалността и света на свръхличните явления, общопланетни и общочовешки, човек се приобщава към Висшия Свят и излиза от своя ауричен кръг на егоизма. Много трудно е да се пробие черупка на аурата и да се излезе в простора на пространствения живот. Но всяка неегоистична мисъл за интересите на другите и за околните, всяко свръхлично чувство е способно да пробие оградата на егоизма, тоест, черупката на ауричното яйце на личността. Ето защо тези, които живеят изцяло за другите, се съхраняват задълго в човешката памет, сякаш утвърждавайки с това своето безсмъртие на Земята. Яростта на разюздания егоизъм е неуправляема и не знае граници. Необходима му е юзда и колкото тя е по-здрава, толкова по-добре. Всяко обуздаване на астрала е полезно, дори и малкото. Овладяването на себе си е необходимо и неизбежно стъпало при възхода на духа. Винаги, навсякъде и всякак умението да владееш себе си трябва да се утвърждава упорито, настойчиво и целеустремено. Животът дава множество възможности за това. Жалки, нещастни и бедни са хората, които са роби и жертви на своите страсти, емоции и настроения – безволеви роби, роби на случайните астрални вихри, роби, измъчвани постоянно от своя егоизъм и завличани във фуниите на пространствените вихри, породени от техния собствен необуздан астрален проводник и от същите обвивки на околните. Само голямото равновесие може да запази духа от тези влияния, които са ужасно заразни. И само умението да владееш себе си, или самообладанието, може да им противостои. 93.(27 април). Сине Мой, осъзнаването на себе си като Мой син помага много в живота. Мнозина се гордеят със своя знатен и родовит произход. Но тази гордост е от стария свят. Сега се налага ново родословие – по Космическите предци и по Лъча. Това е по-вярно и по-заслужено и не зависи от времето. Много са земните предци, много са бащите и майките, но Космическите Баща и Майка са едни. Принадлежността към Лъча се определя за цяла Манвантара. Даже минералното, даже растителното царство и техните видове се разпределят по Лъчите и от лъчите. Спектрите на металите силно потвърждават това, а така също и на другите елементи. Затова въздействието на лъчите върху всичко съществуващо е така мощно. С помощта на лъчите може съзнателно да се управляват явленията и хората. Всяко чувство и всяка мисъл на човека е оцветена със свой оттенък. Изпращайки предварително някакъв цвят, определяме характера на едни или други движения в проводниците на човека. Не е възможно да се разсърди човек, който е обвит в син лъч, или да се отдаде на ненавист този в розов, или на страх – обвитият в златисто жълт. Така мисълта, изпратена да съпровожда лъча с определен цвят, ще бъде силно творяща мисъл. Цялата природа се подчинява на лъчевите въздействия и всички природни явления, подобно на изменението на цветовете в човешката аура, също се съпровождат с пространствени огньове. Виждането на пространствените червени искри, или звезди, или петна, не е за успокоение – те могат да предшестват земетресенията. Разбира се, всички неуравновесености в Макрокосмоса на планетата, така както и в човешкия микрокосмос, са свързани с огъня, а огньовете – с цветовете. Цветовия аспект на света е по-широк и по-дълбок, отколкото изглежда за обикновеното око. Не само бикът реагира на червения цвят. На цветовете, и при това на всички цветове, реагира всичко живо и неорганичната природа. Растенията реагират явно. Светилата, планетите и звездите изпращат на Земята своите цветни лъчи и всички те ѝ въздействат, както и на всичко, което е върху нея. Лъчите, пространствения огън, земния и пространствен магнетизъм са могъщи фактори на живота. В човешкия микрокосмос действат същите сили. В хармонично съчетание със същите сили извън него се създава пространствена или Космическа кооперация и батерията на човека се усилва неизмеримо. Възможно е да се призоват за сътрудничество всички енергии на пространството и да се проявят чрез човешкия микрокосмос. Акумулирането на пространствен огън в същността на човека го прави притежател на Космическа мощ. И тогава може да се каже: всичко е достъпно, всичко е възможно. В основата на тези възможности стои кооперирането с пространствения огън. Космическите сили могат да бъдат враждебни или дружелюбни към човека: всичко зависи от утвърденото равновесие и съгласуваност или неравновесие и дисхармония на съзнанието. Владиката Говори за Висшата съгласуваност на Земята: за съгласуваността вътре в микрокосмоса и за съгласуваността на съгласувания в себе си микрокосмос с големия свят навън. Така се утвърждава двустранната съгласуваност. Дъгата, окръжаваща човека, е показател за Висша хармония и достигната съгласуваност. Това е знак за синтез, раждащ синтетичен лъч. Каталог: todo todo -> Никола Николов Маските на величията todo -> Жак алфонс доде todo -> Книга на природата съдържание природа 1967 Бягащо дърво 1967 todo -> Венцислав енчев бутик за поезия todo -> Испор елохим работни дела част II посолство на Русия todo -> Книга втора Вместо предговор 4 І. Тайната на братя Илиеви 5 todo -> Иванка Тополова-Топарева бунтът на минутата Изтегляне 7.52 Mb. Сподели с приятели:
|