Светлините на агни йога 1956 година (грани агни йоги 1956)
Изтегляне 7.52 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 907. (Майката на Света).
- 909. (М.А.Й.).
- 914. (Майката на Света).
- 919. (Майката на Света).
- 923. (Майката на Света).
905. (М.А.Й.). “Мястото за Учителя в главния ъгъл” на цялото същество на човека. Така аз преживях целия си живот, неотстъпвайки никога от това правило. Така преживей и ти. Каквото повикало, такова се и обадило, тоест според зова е и отклика, според отношението е и резултата. Такова е и действието на закона за съзвучията. И този, който е отдал своето сърце всецяло на Владиката в пълна степен ще получи съответно и стократно. 906. (Гуру). И може, и трябва изцяло да се отдадеш в служене на Владиката, тъй като Владиката е неизменен. Настроенията на хората се менят, менят се често и чевствата на привързаност, симпатия и антипатия, като едни излизат от живота, а идват други, идват и нови хора, променя се всичко, но Владиката е неизменен. На Него е възможно и да се опреш в своето отношение към живота и към хората, тъй като няма да Измени, няма да Измами, няма да Предаде и никога няма да Изостави. 907. (Майката на Света). На формулата на призива към Мен ще Отговарям винаги. Затова е и била дадена тази формула. От нея трябва да се ползваш съзнателно. Тя е като повик по проводника на далечно разстояние. Днес времето е малко, затова и ще Кажа накратко: ако запазиш ритъма на обръщение към Мен, Аз ще Вляза в твоя живот и ще го Изпълня видимо със Светлина. 908. (17 ноември). Приятлю Мой, Близостта на Учителя е неотменна, но при пълно съзвучие на сърцата. Ако сърцето е изпълнено с нещо друго, къде е мястото на Учителя в него? Затова активността на сърцето е най-добре да се обединява с мисли за Владиката. Тъй като човек вижда света през очите, затова и нека това око или леща, през която навлизат вибрациите от външния свят, да бъде Обликът на Владиката. Тогава всички постъпления ще бъдат осветени от Неговия Лъч. Много сили се изразходват за безполезни опити, тъй като сърцето не принадлежи на това, и тъй като сърцето не се приобщава към това, към което го принуждава волята. Сърцето е свободно. Да се застави сърцето не може. Но да се освободи то към висините може. Стига само висшия[Аз] да поиска да установи контакт, но всичко пречещо трябва да се отстрани. Пречи мозъкът и неговата продукция, излизаща от мозъчния конвейр постоянно. Дейността на мозъка трябва да се спре, за да не пречи на сърцето, и със сърцето да се захванеш за избрания Лик. И хората немалко пречат на процеса на Общуване, нахлувайки отвсякъде в съзнанието. Тъмните също са хора, макар и загубили божието подобие, но нахлуващи съзнателно за разрушаване на светлината. Тяхната цел е да заменят светлината с тъмнина. Трябва да се предпазваш от тях. Трябва да помислиш как да отстояваш светлината в себе си. 909. (М.А.Й.). Усещането е правилно: непоносимо тежко е в света. 910. (Гуру). В тези тежки дни на непосилно натоварване се постарай да останеш силен. 911. (18 ноември). Физическата обвивка постоянно реагира на движенията, ставащи в астрала, астралната – на физическите движения и на мисълта. Трябва да можеш да достигнеш поне за известно време такова състояние, че физическото тяло да не възприема движенията на астрала, да не им отговаря и да може да запази пълна неподвижност, тоест, спокойствие. Това и ще бъде висшата степен на физическо или телесно самообладание. Потокът от вибрации сякаш не се допуска да се влива в плътното тяло, бидейки преградено от него със защитна стена. Това и ще бъде пълен покой на физическата обвивка. На него можеш да се наслаждаваш при всякакви условия. И даже водейки Записите, може да се ограничат мускулните и другите движения, използвайки най-необходимите. Много излишни и вредни движения, разхищаващи силите, се извършват постоянно. Те трябва да се овладеят. Примерът с нервно възбудения или побъркания човек показва крайния израз на тази несдържаност и на това, как не трябва да се държи човек. Овладяването на физическите движения, особено така наречените нервни, е трудна задача. Тъй като в това отношение човек проявява пълна разюзданост. Целият човек безконтролно и неудържимо потрепва: главата, мускулите на лицето, краката, ръцете и цялото тяло. Струва си да понаблюдаваш себе си, за да видиш да каква степен човек представлява жертва на рефлекторните движения. Разбира се, понякога те са нужни и неизбежни, но разпуснатостта на плътния проводник далеч е прекрачила всички граници на необходимата защитеност. На астралната обвивка действа реакцията на плътното тяло и мисълта. Като побесняла тази обвивка се гърчи в постоянен поток от несдържани емоции, въпреки волята угасвайки и пламвайки отново с импулсите на черните огньове. Понякога е още по-трудно тя да бъде приведена в мълчание и покой, отколкото физическото тяло. Преди всичко на нея ѝ действа потокът мисли. Мисълта обуславя движенията в астрала. Мисълта се регулира от волята, ако човек поиска това. Значи, овладяването на тази обвивка става с помощта на мисълта от волята, регулираща мисълта. Сама по себе си тази обвивка притежава склонност да вибрира постоянно, тъй като в това е нейният живот. Вибрирайки, тя поглъща огромно количество жизнена сила. Психическата енергия изтича сякаш в бездънна бъчва, изтощавайки до предел организма. Трябва да се обуздае тази буйна обвивка. По същия начин и в менталното тяло не човекът, а мисълта управлява човека, безконтролно и произволно заемайки полето на съзнанието. Мислите се нуждаят преди всичко от контрол, тъй като само чрез мисълта е възможно да бъде обуздан астрала и да бъде подчинен на волята. Волята е над всичките три като нещо висше, можещо да управлява движенията във всяка от тях. Волята регулира мисълта, мисълта – астрала, а астралът – тялото. Мисълта може да въздейства поотделно и независимо на всеки от нисшите проводници, а волята – на всичките три. Рано или късно, леко или трудно, доброволно или под натиска на ярката необходимост, но всички три обвивки ще се наложи все пак да бъдат подчинени на собствената воля. Смятат, че това е пътят на неизбежността. На известно стъпало отсъствието на контрол и власт над тях означава катастрофа. И разбира се, тогава пътят се пресича. Възможно е неизбежността на овладяването на себе си да ускори този процес. Това самообладание на йога, което не се съпровожда с обичайните реакции нито на тялото, нито на астрала, нито на мислите, трябва да бъде достигнато на всяка цена. Нещо се е случило и всички бягат, крещят, вълнуват се, някой плаче, някой изпада в истерия, всички са във вихрите на движенията: физически, астрални и ментални. Но йогът, възприемайки в съзнанието си явлението, предизвикало тези вихри, чрез волята не допуска те да се докоснат до неговите обвивки. Те мълчат, те не реагират изобщо. Пълно спокойствие, пълно равновесие, пълно отсъствие на движение във всяка от тях. И над всички царства студената, изсечена мисъл, обуздана от волята. И само тогава, при пълно равновесие, със свободната и незасегната нито от външни, нито от вътрешни вихри воля, той определя реда на своите действия, предизвикани от изискванията на момента. В това е разликата между действията на йога и обикновените хора. Самообладанието на йога е нещо изплъзващо се от наблюдението и разбирането на околните, но е нещо мощно и явно усещано от всички, тъй като мощта на равновесието е като надеждна кула и прибежище, към което инстинктивно и неволно обръщат погледи всички околни в критическите моменти на живота. 912. (М.А.Й.). “Нашата грижа е да се придвижим по-нататък”. Процесът на възход на духа става вътре. И е важен именно той, а не това, което се случва навън. Ако навън всичко е добре, благополучно и щастливо, а вътре е пълен застой, то това вече не е добре, много лошо. Ако пък напротив, навън всичко е много неблагополучно, заплашващо и тежко, а вътре е налице изкачване на ново стъпало и придвижване - това последното положение е по-добро от благополучното първо. “И каква е ползата за човека, ако придобие целия свят, а загуби душата си”, значи съждението за това, какво е добро и какво – лошо, кое е полезно и какво – неполезно, се извършва вече от друга гледна точка и обстоятелствата се оценяват другояче. Добро е всичко, което действа за израстването на духа, а лошо – това, което го спира. Така и съдете за всичко, извършващо се наоколо, неприлагайки обичайните мерки. Тъй като целият път на йога е път на необичайността. Кой от всички тези, които следват Учителя на Светлината, има обикновен живот? Не самото събитие на живота има значение, а отношението към него. Явленията сами по себе си са нищо. Духът определя тяхната вътрешна значимост като фактор, способстващ за възхода или който го задържа. И не това е важно, което, говорейки с езика на Евангелието, “влиза в човека, а което излиза от неговата уста”, тоест тази реакция на човешкия микрокосмос на въздействията на външния свят, която това въздействие поражда. Относителността на самите явления се вижда и от това, че едно и също събитие у двама души може да предизвика бурна радост или остра мъка: да кажем смъртта на любимия или силно ненавиждан човек или военната победа на един народ над друг. Работата не е в събитието а в отношението към него. Но това отношение може да зависи от волята на човека и да се регулира от нея. Може съзнателно във всяко явление, добро или лошо, да се открие нещо, придвижващо напред, даващо опит и импулс за възход на духа. Ако има воля да се върви по пътя, то привижва всичко – запомнете добре това – и приятели и врагове, и щастие и нещастие, здраве и болест, светлина и тъмнина, с една дума – всичко, което се обхваща от понятието живот. 913. (Гуру). Приятели, къде е всичко това, с което сте живяли, вълнували сте се, тревожили сте се, за което сте се безпокоили, и което сте обичали дори и във вашето последно въплъщение? Къде е всичко това? Всичко е заминало. И къде ще бъде всичко това, на което се радвате и от което се наскърбявате днес? Също ще замине! Както не помните това, което е било, така няма да помните и това, което е сега. Струва ли си да се отдават на това всички свои душевни сили? Тъй като над всичко, което е, има нещо непреходно, да кажем Учението, Учителят, или верният приятел, или любовта, непреминаваща векове, или верността и предаността на сърцето. Затова отделете най-важното от това, което не е важно и ценно, и намерете време и място за най-ценното. Тъй като където е вашето съкровище, там е вашето сърце. А сърцето ще пренесете през целия живот. Ако при това задържите и съкровището, то вашият път ще бъде правилен. По-добре е да се премине през живота, срещайки поне един истински приятел, отколкото да разпилееш себе си за дреболии и, връщайки се в Тънкия Свят, да се окажеш в пълна самота сред равнодушни хора. Любовта, ненавистта и привързаността към близките надживяват физическото тяло. Време е да се разбере това в отношението към хората. Колко повече е здрава любовта към Учителя на Светлината, с нея и вървете през живота и през смъртта, тъй като тя не познава смърт. Няма да я познаете и вие, утвърдилите чрез любовта към Учителя на Светлината своето безсмъртие. 914. (Майката на Света). Вие, докоснали се до Светлината на Майката на Света, благо на вас. Над малкия живот на вашата планета тече реката на Космическия Живот. Можете ли да измерите нейното величие и да видите нейните брегове, откъде и накъде тече? Искам да ви приобщя към Космическия Живот. Искам да ви разкрия пространствените простори. Искам да издигна вашия дух от Земята в сферите на Далечните Светове. Добре е понякога да се помисли за условията на пространствения живот на отхвърлилите плътната обвивка. Не всички се тълпят в пределите на Земната аура. Има и такива, които излизат далеч отвъд нейните предели. За това излизане трябва да се подготви съзнанието. То така здраво се е сраснало с плътната очевидност и с астралните наслоявания на историческото минало на планетата, и с тези плетеници на духа, които всеки е начертал в земнат аура, че да се откъснеш от нея не е лесно. Необходима е огнена устременост, необходимо е могъщо желание да се разкъсат земните вериги. Тъй като там, в пространството, няма нищо земно. Там има нещо, само слабо отражение на което човек понякога намира на Земята. Красотата, любовта, устрема, творчеството на духа и всичко висше, всичко добро, проявено от човека, в пространството има свои форми на проява и дава възможност на човека да живее пълен психоживот на духа и сърцето. Действителността на световното пространство и Сферите на Далечните Светове е толкова реална, че духът забравя за Земята и не го влече към Земята. Ако не беше необходимостта от разширяване на опита и знанията, които е възможно да бъдат придобити само на Земята, духът никога не би се съгласил отново да се облече в тежките кожени ризи, в своето плътно тяло. Но там, в Безпределността, опитните натрупвания и само те дават възможност на духа да се прояви съзвучно. Плътната еволюция е необходима за Безпределността. Съчетавайки едното и другото, човек определя своя път в междузвездното пространство и от Звезда към Звезда. 915. (19 ноември). Трудността на момента нека да не заслони бъдещето. Тъй като течението на времето не е нищо друго, освен неудържимо приближаване към това бъдеще. А в него е всичко, което иска да стане човек и което иска да достигне. В настоящето рисувайте себе си такива, каквито искате да станете в бъдеще, и ще бъдете, ще бъдете такива. От този бъдещ свой облик ще черпите в настоящето необходимите енергии, за да станете именно такива, в някаква степен вече и в настоящето. Ликът на бъдещето е наситен с огнена творческа енергия на мисълта. И с тези енергии е възможно да се слееш в съзнанието, и черпейки от тях може да твориш себе си по образ, създаден от творческата мисъл на духа. Ако този образ е достатъчно силен и огнен, то вече не човекът от настоящия момент, а човекът от бъдещето може да стане единствения изразител на неговата същност. Но Повтарям: затова огненият образ или лик на човека трябва да бъде достатъчно мощен. Огненият облик на това какъв трябва да стане човек се сътворява от мисълта. Този творчески процес на волята е достъпен за всекиго и то лесно достъпен. Той може да се прояви като най-добрия терафим, сътворяващ новия човек. Огненият образ ще стане след това ментален и ще се уплътни астрално. Това ще бъде трипланов терафим с необичайна сила, ако бъде укрепван чрез ритъма. Към ритъма на молитвата прибавете ритмичното съзидаване на този терафим и своето преобразяване. Невъзможното сега ще стане възможно. Трябва да виждаш себе си като Архат, притежаващ всички качества на духа, утвърждавани с толкова труд и така безуспешно сега в течение на толкова дълги години. Давам ключа и лоста за достигане на неотменимото. Чрез ритъма ще постигнете чудото да станете своя идеал. В Мен имате прообраза на това, към което трябва да се стремите и което да достигнете. Но междинните стъпала са много и всяко е достижимо, но в ритмична последователност и чрез силата на ритъма. Ако ритъмът е основа на Космическия Живот, то без ритъм не може. Чрез ритъма и вие достигайте това, което по други начини да се достигне е невъзможно. 916. Сине Мой, нима не Виждаме как ти се дава възможност да постигнеш всичко, което поискаш и ти се посочва пътя? Мнозина искат да достигнат, но не знаят пътя. А ти знаеш и получаваш всекидневно именно това, от което се нуждае духът за непрекъснат възход. Указанието, дадено днес, изпълни непременно и започни да утвърждаваш в ритъм невъзможното сега, и помни, че невъзможното тук е възможно там, в Сферите на Невидимия Свят и всяко твое усилие ще даде плод преди всичко именно там, за да се прояви по-късно в земните сфери. Запомни твърдо: всичко е достижимо и там, където не достигат човешки сили за достижението, там чрез ритъма ще достигнеш, тъй като ритъмът е акумулиране на енергия в последователност на нарастване. И въпреки това все още значението на ритъма практически не се разбира. В Космическото творчество при залагането на пространствените зърна на началния импулс се предава ритъм и този ритъм никога вече не изоставя своя нуклеус, но го съпътства постоянно. Духо-монадата пулсира с първоначално запаления в нея ритъм на творческия живот. Върху ритъма се изгражда живота на целия Космос. Това е основен Закон на Живота. Утвърдете и вие ритъма във всичко, което искате да остане завинаги с вас. Ритъмът е могъщ лост на живота, особено когато е призован от волята съзнателно. С ритъма ще съхраните и усилите това, което смятате за нужно. С ритъма вървете към далечната цел, тъй като в него е скрита огромна мощ. 917. (М.А.Й.). Без постоянство на устрема нищо не можеш да достигнеш, но постоянството се утвърждава с ритъм и само утвърдено по този начин може да влезе в целия останал живот, и да го изпълни. Значи без ритъм постоянството не може да се утвърди. Този, който застава на пътя на Архата, трябва да разбере тайната на могъществото на ритъма. Отначало вие утвърждавате ритъма и изразходвате сила за това, после вече утвърденият ритъм ви носи върху своите крила без всякакви излишни и измъчени усилия. С това е ценен и ритмичният труд като събирач на огнена енергия. Какво движи планетите от Слънчевата система? Огнената воля. Как? С помощта на ритъма. Значи могъщата Воля на Създателите на световете се проявява в ритъма. Така и движението на вашия дух нека да бъде проявено в ритъма. Тогава и то ще стане законно, тоест космически правилно, и нищо вече няма да бъде в състояние да го прекъсне или спре. Ритъмът поражда неизменност на движението. Ритъмът се утвърждава чрез волята. Пътищата за достижение са отворени. Възможно става всичко. Елате, за да вземете всичко, на което ви се дава право. 918. (Гуру). Ще смятаме, че е направена още една крачка по пътя за осъзнаване огнената мощ на духа. Потенциал на духа има у всекиго, но изисква осъзнаване. Разкрива се обикновено това, което вече е налице и което го има и го е имало винаги, но е лежало скрито под седем печата и затова е било недостъпно за приложение. Но е необходимо осъзнаване, преди да се стъпи в овладяване на огнената сила. Утвърждавайте осъзнаването чрез ритъма. Така ще се придвижите неимоверно бързо. Тъй като е необходимо само да се разкрие това, което вече съществува. И не е необходимо никъде да се ходи, и не трябва никъде да се търси. Всичко е вътре, всичко е в духа, всичко от началото на времето. Но хората търсят вън, търсят без да знаят, че всичко е вътре. Тъй като е казано и за Съкровището, и за Божието Царство, което е вътре, но хората не са разбрали, и продължават да бродят по света във външната тъмнина и в безплодни търсения на това, което без да знаят самите те носят в себе си. Търсете, но търсете вътре в себе си и ще придобиете търсеното в своите дълбини. 919. (Майката на Света). Формулата на призива действа явно. Ползвайте се от тази формула винаги, когато трябва да се обърнете към Мен. Вярно усети, че Моята сила преодолява това, което в други условия да се преодолее е невъзможно. Това е действително така, тъй като мощта на Моите Лъчи няма прегради на вашата Земя, когато съзвучното съзнание се обръща към тяхната сила. Опитите могат да се повтарят безкрайно и винаги бързо ще последва очакваният отговор. Тайната на Светлината не е лесно да се разбере. Но това е по земному и мислейки от Земята. Огненият Принцип на Вселената не може да бъде обхванат от земното разбиране. Но може да се разбере, че мълниеносността, извънвременността и отсъствието на три измерения ще бъдат негови неотменими свойства. Но тримерното съзнание прилага към всичко земните мерки и объркано се спира пред непостижимото. Огнената Йерархия на Светлината е достъпна за огъня на сърцето, обръщащо се към Нея. Контактът се осъществява чрез огъня със запаленото огнено сърце. Угасналото сърце не може да има контакт. Затова и Говоря за сваляне на Огъня от Небето към Земята в човешките сърца, за да бъдат в състояние да отговарят на звученето на Пространствения Огън. Човешките сърца трябва да станат пламенно звучащи и влизайки в ритъма на Космическия Живот да приобщят и своята планета към него. Моята Огнена Епоха ще утвърди Небесния Огън на Земята. 920. (20 ноември). Действието е равно на противодействието. Всяка сила предизвиква противодействие, което тя трябва да преодолее, а също така то се предизвиква и от силата на живота както в човека, така и във всичко, в което тя съществува. Същото противодействие в заобикалящата среда предизвиква и силата на духа. Ако човек е решил да стане силен, може ли да се оплаква за това, че всичко, което е наоколо, ще се стреми да го направи слаб право пропорционално на силата на неговото решение? Затова при утвърждаване на желаните качества трябва да бъдете готови за това, че съпротивата на средата ще бъде също толкова упорита, както и волята, проявена в действие. Това трябва да се знае, за да не се огънеш в борбата и да не се умориш в процеса на утвърждаване на избраните качества. Това знание ще даде необходимата сила в борбата, сила за преодоляване съпротивлението на обкръжаващата среда. Силите на съпротива ще се надигнат не само вън, но също и вътре, в собствения микрокосмос – двойна съпротива и противодействие. Особено хората, да не Говорим вече за обстоятелствата, ще се стремят да подтиснат творящата воля на духа да преодолее себе си. Мога да Попитам: нима в угода на някого или на нещо, каквото и да било, мощно раждащата се воля ще отстъпи своето право да утвърждава висшата си власт в своя дух? Нима угодническото бъбрене, жалките отстъпчиви усмивки и съгласяването във всичко, което се върши или говори наоколо, ще заменят гордото самотно достойнство на духа? Нима ще бъде принесено в жертва достойнството на духа и палячото на необузданата рефлекторност ще продължава да подскача, дърпан за конците от рефлекторните и несдържани импулси? Всичко това трябва да се прекрати, танцът на разпуснатостта в астралната обвивка да се спре с властна ръка и да се утвърди силата на духа над всичко решително и твърдо. Най-яростна съпротива ще окаже лунният палячо, на живота на когото настъпва неизбежният край. С него е борбата, над него е и победата, но вече със силата на ритъма. 921. (М.А.Й.). Ще изпратя поддръжка и нужните сили във всичко, което води към власт над себе си. Борбата е необичайно трудна, не я познават само тези, които не се стремят към нищо. Но победителят на духа предизвиква върху себе си силите на стихиите за победа над тях. Значението на желаната победа е дълбоко и плодоносно на следствия. Затова ще се устремим към пълна победа над това, което е още живо в нас от вехтия човек, тъй като той трябва да бъде победен. 922. (Гуру). Световният котел кипи от събития и не е възможно да се отклони тяхното въздействие върху съзнанието. Но да се устои под техните вълни все пак е необходимо. Ще устоим заедно, съхранявайки с всички сили устойчивостта на духа. В света е лошо. Целият набъбва и всеки миг е готов да се пробие. Запазете равновесие, тъй като с него ще устоите. 923. (Майката на Света). Кризисът наближава, преломът е близък. Пространствените Лъчи са напрегнати. Планетите се сражават за Земята. Пространственото напрежение и нагнетяване са огромни. Но Аз ще Отстоя Земята и ще Залея с Лъчи нейната сфера. Но са тежки мъките при раждането на Новата Земя и Новото Небе на вашата планета. 924. (21 ноември). Кристалната чаша е разбита. Парчетата са слепени. И ако лепилото е добро, и дори ако чашата е станала още по-здрава, то все пак това е счупена вещ, загубила своята ценност. Възможно е да се ползвате от нея и дори през целия живот, но на празник тя няма да бъде поднесена, тъй като е съставена от парчета. По това се отличават поправимите неща от нещата, които са непоправими. Възможно е много да ви се иска нещо да бъде поправено и да приложите сили за това, дори немалко сили, но възможно ли е да се залепят любовта или дружбата, разбити от предателство? Предателството ще бъде постоянно напомняне за това, което е непоправимо - чашата си е останала твоя, но разбита, станала е може би по-здрава, но е загубила своята ценност. Не тъгувай много, не си я разбил ти. 925. (М.А.Й.). Разбери самотата на духа като връх на самозащитата от човешката невярност. Самота в духа. И дори при общуване с човеците опитите да се опреш на хората са напразни. Всичко това е самоизмама. Опората е само в собствения дух или Учителя. Опора в другите не търси. Тази опора ще измами: тя е нездрава и ненадеждна. По-добре е да бъдеш сам, отколкото с гнили приятели. Сам в духа. 926. (Гуру). Дружбата си е дружба и любовта си е любов, но светая светих ще остане недостъпна за когото и да било другиго, освен за Учителя. Така се охранява цитаделата на духа от странични нахлувания, даже и на най-близките. Каталог: todo todo -> Никола Николов Маските на величията todo -> Жак алфонс доде todo -> Книга на природата съдържание природа 1967 Бягащо дърво 1967 todo -> Венцислав енчев бутик за поезия todo -> Испор елохим работни дела част II посолство на Русия todo -> Книга втора Вместо предговор 4 І. Тайната на братя Илиеви 5 todo -> Иванка Тополова-Топарева бунтът на минутата Изтегляне 7.52 Mb. Сподели с приятели:
|