Светлините на агни йога 1956 година (грани агни йоги 1956)



страница47/53
Дата17.10.2017
Размер7.52 Mb.
#32583
1   ...   43   44   45   46   47   48   49   50   ...   53

883. (Майката на Света). Разбира се, всяка Велика Индивидуалност пребивава в аурата на определена Звезда във физическо или безплътно тяло. Затова и Моята Звезда се нарича Звезда на Майката на Света. Древните са били прави, именувайки боговете по звездите, тъй като всяка е съпътствана от свой Водач. Грешката е била в това, че са придали на тези Велики Духове чисто човешки черти и свойства, но са били прави, смятайки Ги за хора. Всички те са произлезли от средите на човечеството, ствайки Планетни Духове, или, както по-рано са ги наричали, Планетни Гении. Владиката, водещ вашата планета, е един от тях. Планетата има свое старшинство в зависимост от това на кое стъпало на Йерархичната Стълба стои нейният Водач. Стълбата на Йерархията върви нагоре – в Безпределността. Има стъпала извън разбирането и постигането на тяхната значимост от човешкия ум. Но Стълбата на Светлината е една и всички стоящи на нея някога и някъде са преминали стъпалата на човешката еволюция и затова са близки и достъпни за съзнанието на човека. Достъпни не в смисъл на явно разбиране на тяхната същност, а по отношение на това, че е възможно да се устремиш към Тях със сърцето и да получиш отговор в сърцето. Тяхната огнена особеност, на стоящите на Стълбата на Светлината, е възможността да се докоснеш до Тях със сърцето и съзнанието, ако последното позволява. Болшинството се докосва чрез сърцето, неосъзнавайки явлението. Но ти се докосваш до Мен чрез сърцето и със съзнанието, и съзнанието получава от Мен Светлина, трансмутирана или пречупена от него във формата на достъпни и разбираеми мисли. В това е огромната услуга на посредниците, стоящи между Нас и човечеството. Тъй като само те са в състояние, благодарение на изтънчеността на своя приемник, да възприемат съзнателно духом и, пречупвайки в понятни, ясни и отчетливи форми, да предадат по-надолу по Стълбата разбирането за Светлина. Избраните посредници са ценни, тъй като служат като посредници, предаватели и обединители на Висшите огнени енергии със земните и човешки сфери. Тяхната заслуга е в това, че приемат от пространството Висшите енергии и, отливайки ги във форми, изпълват с тях аурата на Земята. Това е техният дар за родната планета и в това е смисъла на тяхното велико Служене. Да бъдеш в пространствено Служене означава да носиш на Земята пространствените дарове, за това всеки можещ да се възползва от тяхното благо да го направи. Така, пречупвайки космопространствените огньове или енергии във форми, човек изпълнява своето най-висше предназначение на планетата. Затова казвам: благо на тях, носещите Светлина на света.

884. (12 ноември). Нека поредното неиздържано изпитание на утвърждаваното качество да даде удесеторена сила да се издържи новото изпитание на същото това качество. Може да се достигне каквото и да е, ако цялата сила на духа е съсредоточена върху това достижение. Всеки срив или препятствие нека стане стъпало за достижение. По гладък камък на стръмнина не можеш да се изкачиш: няма за какво да се хванеш и няма на какво да опреш крак, и може да се сринеш. Острите камъни, препятстващи пътя, ще бъдат опора. Радвайте се на препятствията, тъй като по тях ще се изкачите като по стъпала, подготвени от живота. Всяко указва къде е слабото място и какво именно трябва да се преодолее или заздрави. Непобедените препятствия показват слабите и лошо защитени места в бронята на духа, през които проникват противодействащи енергии и отслабват духа. Няма да Дам на никого, няма да Дам на нищо възможността да подави твоите сили. Но ще Дам възможност да ги закалиш и преумножиш върху врагове и приятели, тъй като учат и едните, и другите. И въпросът е – кой учи по-добре. Понякога и приятелите възлагат на нас нелеко бреме за решаване на трудни проблеми.

885. Дава се Указ на сина да акумулира в своя организъм възможно по-голямо количество огнена енергия. Тя не трябва да се изразходва за безполезни чувства и емоции, за обременяващи чувства и за всичко това, което изразходва силите. Кой знае какво ще бъде занапред, за да се разпилеят силите на духа в тревога за това, което най-вероятно няма да се случи. Колко сили са похабени напразно в миналото от безпокойството за несбъдналото се. Често отдаваме силата на утвърденото спокойствие на похабяване заради това, което го няма и което няма да бъде. Струва ли си да се постъпва така, не е ли по-добре да съхраниш силата на огъня в себе си, без да я изразходваш безполезно? Най-лошо от всичко са необмислените действия на духа. Действията на йога и неговите постъпки са дълбоко обмислени. Няма излишни и няма ненужни. Когато наоколо е така мрачно и така безрадостно, можеш да се потрудиш над себе си. Тази работа е увлекателна и дава радост. Духът расте в тишина и мълчание и умножава своите сили. А нали само затова и идваме тук – за да се научим на нещо в плътните условия. Но когато обучението върви съзнателно и по желание, изхождащо отвътре, процесът става бърз. Школа е самият живот, а Наставник и Ръководител – Учителят на Светлината. Значи може спокойно да се върви като се знае, че ще бъде дадено всичко, което е в състояние да вмести духът или има сили да издържи. Обучението върви по принципа на установяването на това, което ученикът подлежи да стане. В това е радостта на пътя. Погледни тези, които седят. Колко е унил техният живот, колко е безрадостен и очите им са празни – без огньове. Правилно беше усещането при съприкосновение с хората: скучно и безпросветно живеят на света всички тези, които са загубили пътеката на духа. И може да се разбере колко е нужно, колко е настоятелно нужно, тъй като е дошло времето да се вдъхнат нови енергии в сърцата човешки, тъй като се е сбръчкало и е изсъхнало сърцето. Настава време да се влее в човечеството кръвта на Новия Завет, тоест духа на новия живот, на новото Учение на Живота, на новите Завети. Старите форми са грохнали и се разсипват, и знанието е загубено. Носителите на новото Знание ще върнат на света изгубеното съкровище и Земята трябва да получи нови мехове и ново вино на живота. И тези, на които ще се наложи да извършат сеитбата, се насищат с огнено знание. Поставете си за задача да натрупвате усилено знания, тъй като наоколо е пустиня и хората не знаят откъде да го почерпят. Можете ли да си представите трагедията на духа, искащ знание, но не можещ да го получи, тъй като няма от кого. Тъй като са останали толкова малко носители на знание. Опитват се да заменят истинското знание със сурогат. Но погледнете в очите на тези, получаващи такъв фалшификат и ще видите в тях угаснали огньовете на духа, и развалено сърцето. Вървете и дайте. Вървете и учете. Занесете на света огън, толкова нужен на света. Кой ще го занесе, освен вас, докосналите се до Огнената Йога? Огнената Йога е огненият път на живота, насищащ с огньове микрокосмоса на човека и даващ възможност на хората да запалят огньовете си по пътя. Защо да се мисли само за себе си, помислете за тях – незнаещите нищо за огъня, тъй като са го изгубили. Изгубеното трябва да се върне на хората, тъй като без огън е невъзможно. И така всичко вече се е потопило в безпросветност. Времето на Великата Сеитба наближава. Сеячи, готови ли сте да изпълните своето предназначение в живота, тоест вашата мисия на Земята?

886. Натрупването на знания става паралелно и в съзвучие с тези уроци, които дава животът. Затова се дава и животът, за да се извлекат уроците от него и да се учи върху живота. Обучението се води без откъсване от живота. Затова живейте, използвайки всеки опит и използвайки дните и нощите за получаване на знания. Защо предполагат, че приложеното знание може да замени живота? Учението на Живота или Учението на Живата Етика по това и се отличава от абстрактното знание, че въвежда съзнанието в най-голямата гъстота на живота и дава възможност да се изучава той практически. Затова всички Указания на Учителя се отнасят за живота и са тясно свързани с тези събития, които той дава. Без тези нагледни, макар и може би тежки и трудни уроци, как биха могли да се натрупат опит и знания? Знанието на теоретиците на живота, които не са познавали живота и знанията им са се разсипали на пръски при първото стълкновение с него, на нас не ни е нужно. На нас ни трябват закалени бойци, които няма да се уплашат от нищо. Да вървиш през живота и да трепериш от всяка сянка не е нашият път. Именно, Закаляваме върху живота и Учим. Но колко би се облекчил непомерния труд на Учителя, ако ученикът сам усилено се стреми да използва целия живот напълно за получаване на нужния опит. Няма такава подробност, няма такава дреболия, от която да не може да се извлекат ценни изводи. Помнете, че учи всичко и всеки. Съумейте, подобно на пчела от цвят, да извлечете най-ценното от това, което ви носи животът всекидневно. Нека всеки ден животът да обогатява с нещо вашата съкровищница. Защото животът е толкова богат на изпитания. Съумейте вместо огорчения, самосъжаления, недоволства и оплаквания от него да насочите своите енергии усилено към това, да се учите от него. Да се учите, да се учите е целта на живота. Нека всичко да донася опит. Като мощен магнит притегляйте към себе си суровите уроци на живота. И радост, и скръб, и добро, и лошо - нека всичко да ви помага и да способства за преумножаване на вашите натрупвания. Да се учиш от живота може всякога и навсякъде. Учете се бодро и радостно, тъй като Ръката на Учителя ви помага колкото може по-добре да усвоите текущите уроци на живота. Разберете, че тези условия, в които се намирате, са най-добрите за вашето израстване, колкото и тежки и неприятни да са понякога. Знаейки това, спокойно и бодро гледайте напред. Вие имате нещо, което нямат милионите, бродещи неизвестно накъде. Но вие знаете накъде вървите и затова бъдете бодри духом и радостни.

887. (М.А.Й.). Слабият, препъвайки се или неиздържайки поредното изпитание, отпуска в безсилие ръце и по този начин предизвиква неизбежно спиране, но силният дух ще каже: “Е, какво пък? Ще се преборя”. И ще намери нови сили в това да преодолее с нова сила именно това, което е лишило слабия от сили. Така нека и победата, и поражението, по-точно временния неуспех, само да дава нова сила за по-нататъшния възход. Ако нещо не се удава веднага, то някой следващ път - втория, третия или n-тия, то все пак ще се удаде, тъй като духът е вечен, но е временно всичко, което той преодолява и тъй като той може да израства от всичко и поради това и да го преодолее. Така нека неуспехът и успехът в еднаква степен служат на духа да преумножи своите сили.

888. (Гуру). Този, който иска да стане силен, ще бъде силен, ако това желание гори в сърцето с неугасим пламък. Трябва да можете да разпалите неугасимото желание в сърцето, за да се осъществи достижението. Трябва да се призове непременно и волята към това, за да насочва огньовете. Напрягайте огнено желаното качество на духа, утвърждавайки го в живота. Този процес е равностоен на залагането на огнено зърно. То дава кълнове. Безплодно усилие нама да има. Законът действа точно. Можете да бъдете уверени, че жътва непременно ще има. Но приложете усилие, и при това съзнателно.

889. (Майката на Света). Достъпността на Висшите Облици и разбирането на това дава възможност да се влиза в Общуване с Тях и да се черпи знание в съзвучие с тоналността и вместимостта на духа. Но и тук трябва нещо да се донесе, за да се получи. Разбира се, трябва да се донесе устрем, който служи като непременно условие за получаване по съответствие. Магнитната сила на устрема извлича от сферите на ауричните енергии на Даващата Индивидуалност съзвучните елементи и насищането на духа се извършва законно. Недонеслият устрем не получава. Магнитният характер на устрема може да бъде твърде разнообразен. Значи и получаването може да носи всякакъв оттенък, но разбира се, по висшата скала. Мога да Наситя обръщащия се към Мен с разбирането на красотата и желанието да я утвърждава в живота. Възможно е да му се удаде да занесе на Земята някаква част от Красотата на Далечните Светове и да я покаже на хората. Който служи на Красотата, за него това е достъпно. Можете да внесете тази красота в отношенията си с хората. Можете да наситите с нея целия си живот. Можете да направите красиви и мислите, и чувствата, и жестовете, и думите, и делата. В Мен ще намерите сили да утвърдите енергиите на Моята Сфера в земните сфери. Действайте, действайте деца, а Аз ще Помогна.

890. (13 ноември). И сред вас има открити предатели на Моето Дело. На мамещия кажи: “Колко полезна ми е твоята измама, но ти по-добре да не беше се раждал, отколкото да се приближаваш до мен”, тъй като когато тайното стане явно, какво ще каже измамникът? А тайното ще стане явно. Кажи: “Не измамата е страшна, а следствията. Те разрушават пътя на измамника”. Съзнателната измама на ръководителя пресича пътя на измамника. Предупреди. Измамата ще разкриеш, но горко на този, който те предава в тъмните ръце. Има ли измама? Пълна ли е? Не, но близка до това. Гърбавия гробът ще изправи.

891. Ще се терзаеш и ще те терзаят докато не разбереш, че да поставяш в зависимост своя свят, който е вътре, от нещо външно или от когото и да било, не трябва. Моят Свят, който ви Давам Аз не така, както светът дава, той е над всякакво разбиране и ще бъде грешка да го поставяш в зависимост от външните явлевия. Защо трябва да се предават лостовете на равновесието и спокойствието в чужди ръце? Те трябва твърдо да се държат в своите собствени ръце. Вече Съм Казвал: вътрешното трябва да се отдели от тези, чиято ръка нанася предателски удари в гърба. И никога повече да не ги допускаш вътре и да не обременяваш слабите им плещи с товара на доверието. Веднъж предател е предател винаги, а също и измамника. Нима човешката същност може да се промени по поръчка, или по заповед, или по нечие желание отстрани. Правилно ли постъпвате, защитавайки и пазейки измамника? Как мислиш? Да се умилява от маските не се забранява на никого, но по-добре е да се знае истината, дори и най-горчивата. Влез в себе си, затвори чувствата си вътре, постъпвай така, сякаш измамата вече е явно известна и гледай като знаещ, че измамата е забелязана. Чашата с отрова трябва да се изпие до дъно и горчивината на измамата да се опита.

892. (М.А.Й.). По-добре да не вярваш и да не бъдеш измамен, отколкото да повярваш и да бъдеш измамен. По-добре е да се знае горчивата истина, отколкото да се пребивава в мрежите на лъжата. По-добре е да не се допуска никой в сърцето, отколкото да бъдеш стъпкан от неговата предателска пета. По-добре е да нямаш, отколкото да загубиш. По-добре сам, но без измама, отколкото да пуснеш измамника в сърцето си.

893. (Гуру). Даже вас, близките, не обличаме с пълно доверие. Така постъпвайте и вие. Даже на вас за много не говорим, така също не говорете и вие. Даже от вас ограждаме светилището вътре, оградете го и вие от другите. Защо да предизвиквате върху себе си дъжд от нещастие, когато да се опази това, което е вътре от достъпа на когото и да било, ще бъде надеждна защита. Трябва да опазиш себе си поне за това, за да устоиш.

894. (Майката на Света). Деца на Земята, не приемайте играта на живота за действителност, защото това е само игра, а животът – сцена, а вие – артисти върху нея. Ще свърши пиесата, ще се спусне завесата и това, което е изглеждало реално, ще изчезне като дим. А вие ще слезете от сцената, отнасяйки плодовете на получения опит. И не това, което е било на сцената, а само плодовете на този мярнал се живот ще останат с вас. А всичко останало ще си отиде и никога, никога повече няма да се повтори в тези съчетания, които навремето са създавали за вас илюзията за очевидност. Така преминава всичко и всичко ще премине. На нищо и на никого на Земята не трябва да отдавате сърцето си, ако не искате да загубите.

895. (14 ноември). Сине Мой, не се учудвай на сложността на живота. Стреми се само да го разбереш. Пътят е положен направо и всичко, което бъде срещнато по пътя ще послужи на възхода, и всичко ще се обърне в полза. Няма неполезни явления. И това, което прави най-дълбоко впечатление на съзнанието, от него може да се извлече и най-голяма полза. Да се учиш може от всичко. Много ли са в живота моментите, когато необремененото от живота съзнание е свободно и се рее над него? Нека преминаващите сенки на явленията не заслоняват пътя, тъй като те са само крайпътни знаци. Казано е толкова много, защо е приложено толкова малко? Трябва да се усили практическата страна на Йога. Защото Йога е живот, но при условие на приложение на Висшето знание. Йога на живота – така може да бъде наречена.

896. (М.А.Й.). Видял си скръб в очите на моя портрет. Видял си правилно. Положението в света е много печално. Вихрите и вълните на тъмата се носят над Земята, потапяйки в тъмнина цели области, страни. И на нас, стоящите на пулта на управление на планетата, се налага да гледаме явно ужаса от разлятата отрова и облаците на кафявите газове. Тежко е в света и бремето вече става непомерно. Бреме на този свят, огромна е твоята тежест.

897. (Гуру). Дръж волята в готовност винаги да срещне стихийните вълни. Тяхната опасност е в неравновесието на елементите, нарушени от хорските действия. На тях може да се противостои, напрягайки своята воля в стремеж да се задържи равновесието на духа. Тъй като неравновесието на стихиите може да се потуши само с равновесие на духа.

898. (Майката на Света). Наистина е така: Моята Сила ще изявиш пред света чрез своята слабост. Нека сърцето да бъде отворено срещу Моите Лъчи за съзнателната им асимилация и предаване. Носителите на Светлина могат да се нарекат нейни трансформатори и предаватели надолу по линията на Йерархията. Представете си как през лещите на съзнанието те проникват вътре и разпалват огньовете на сърцето. И сърцето гори с тях и, запалено от тях, ги излъчва наоколо в земните сфери. Това е вашата задача - да приемете Лъча от пространството, за да се насити аурата на планетата колкото е възможно [повече], със силата на Моя Лъч.

899. (15 ноември). Има граница на потопяването в земното, след която следва откъсване от Висшето. Където е вашето сърце, там е и съкровището. Висшето не може да се удържи, ако сърцето е отдадено на земното. В това е и трудността: да бъдеш на Земята, да бъдеш сред света, но да не си от този свят. Но животът властно изисква внимание, чувства и грижи, и да не се отделят те не може. Тъмните се стремят да усложнят и влошат всичко, и да привържат здраво към Земята, и във всичко най-добро да внесат най-лошото. Тъмните се стремят да обрекат на терзание заради земни неща или чувства. Изходът е един – да не се терзаете. Ето, даже и в Общуването нахлуха. А нали първата мисъл трябва да бъде за Владиката, но тя е за земното, и земното дава направление на общото течение на мисълта. Възприятието се предшества от мисъл. Но ако тази мисъл е за земното, то какво ще бъде възприятието? Земното тегли към Земята, поставете граници на земното. Преминаваното изпитание не е лесно, но и то трябва да се премине успешно, както вече сте преминали много. Прояви спокойствие и издръжливост. Животът ще покаже сам как най-добре да се справиш. Но да се справиш с него е необходимо каквото и да става. Иначе ще се справи той. Той управлява роби и всеки е свободен, ако иска, да отдаде себе си на доброволно робство. Но не са Ми нужни роби. Значи робството и следването Ми са несъвместими. Съумей да отстоиш своята свобода, тъй като всички действия и постъпки могат да бъдат извършвани в свобода или робство. И само овладелият себе си и станал господар на самия себе си може да овладее и удържи около себе си това, което той иска. Робът ще се намира в постоянна зависимост именно от това, което иска да задържи и робски ще гледа в очите този, от когото зависи това, страхувайки се да не загуби това, което смята ценно за себе си. А ти не се страхувай да загубиш нищо. Ти постави на живота и на хората своите условия. Бъди силен и знай манитната сила на своите енергии. Те са по-силни отколкото у обикновените хора. И те не могат да се състезават с теб. Но при условие на правилна поляризация на съзнанието. Говори и постъпвай като притежаващ власт. Ти си Мой. Не мога да Допусна някой или нещо да те овладее. По-добре владей ти, тъй като имаш право. Стой здраво в охрана на цитаделата на духа, не я ли опазиш – ще те разкъсат, ще те стъпчат с пета даже тези, които казват, че обичат. Помни: уважава се и се признава само силата. Бъди силен винаги, и в радост и в мъка, любим и ненавиждан, желан или безразличен. Само със силата на духа ще удържиш това, което смяташ за нужно и ценно. Помисли как да събереш силите си, как да затвориш по-плътно ковчежето и как да се изхитриш, отдавайки топлина и светлина, да опазиш източника на топлина и светлина, тоест огъня, от раздаване. Без огъня ти си нищо, празна обвивка, съвършено загубила своите магнитни свойства. Учи се, сине Мой. Какви прекрасни възможности се дават от живота да се научиш добре как да бъдеш силен и как със силата на духа да задържиш наоколо съзнанията, близки на сърцето. Как смяташ, кое е по-добре: да утвърдиш своята воля или да я отдадеш в нечии ръце, даже най-близките, но земни? Да бъдеш силен значи да съумееш да удържиш това, което е скъпо на сърцето. Бъди силен, ако не искаш да губиш.

900. (М.А.Й.). Култът на себеслужене е развит широко. Всички му служат. И с приетите ученици се случват припадъци на себеслужене. Тогава център става малкото “аз” и всичко, което го засяга. Ущърбът за духа е голям. Възможни са и спирки, и задръжки. Егоизмът трябва да се намали. Горчиви и бодящи са неговите плодове.

901. (Гуру). Трябва добре да се чувства в себе си силата на осъзнаването на това, че във всеки момент духът може да се откаже от каквото и да било, от всичко, даже от най-близкото, ценното и скъпото. Възможно е и трябва да се овладее изцяло чувството на привързаност към вещите и хората в себе си. Тогава загубата няма да е страшна. И не само, че няма да е страшна, но и няма да е възможна. Губим само това, което силно се боим да не загубим. Но побеждавайки чувството на привързаност, придобиваме власт над това, към което сме били привързани. Възможно е да си представиш, че е загубено всичко, но силата на духа е останала ненаранена, могъща и мощна. Това и ще бъде победа, и тогава загубеното се възвръща стократно. В това е тайната на умението да се задържи наоколо това, което е скъпо на сърцето. По този начин може да се убедите още един път, че жизнените изпитания обогатяват много съзнанието, тъй като носят огромни ценности за духа и опит за ръката.

902. (Майката на Света). Сине Мой, помни, че при устременост към Мен всички земни изпитания единствено само разширяват съзнанието и приближават към Мен. Вашата Земя е само стъпало към по-високите планети. И животът на Земята е необходимо условие за израстването на вашия дух. И когато препятствията, трудностите и изпитанията превъзмогват духа, трябва да се помни, че всичко това е само стъпало за приближаване към Мен, Която стои зад Владиците на Светлината. Затова не се натъжавай, когато [над теб]превъзмогва животът, всичко това е нужно, и когато ти го превъзмогнеш, Небето ще се проясни и отново ще Ме видиш, но вече по-близо. Затова се радвай на живота и на това, което носи той и на което те учи. При устременост към Мен всичко това ще ти донесе огромна полза, тъй като ще бъде осмислено всяко изпитание и увенчано с нови находки и опит, а значи и със сила, тъй като знанието е сила.

903. Ще смятаме, че нищо не се е случило. Не трябва да се забравя главната цел на сближаването – творчеството. Ще му дадем направление. Вие го задръжте. За Земята няма да можеш да се задържиш. Ако бъдете във властта на земното, както у всички, за какво сте ми вие.

904. (16 ноември). Сине мой, първото място във всичко е за Учителя: и в живота, и в мислите, и в чувствата. Ако някой или нещо друго заеме това място, то може ли да се учудваме, че следствията се получават съответно? Земното нахлува почти незабелязано и заема почти цялото поле на съзнанието, докато в същото време то трябва да бъде заето от Облика на Учителя на Светлината, а всичко останало да бъде само фон, върху който се разиграва мистерията на живота. Не земната очевидност, а действителността на Света на Владиката трябва да дава тоналността и оцветяването на всичко, ставащо в живота, а не обратно. Ако това не е така, значи трябва да се измени нагласата на ъгъла на отношението на съзнанието към явленията от обкръжаващия свят. Много лесно е да се загуби правилното съотношение. Тогава незабелязано за самия себе си чашата на очевидността върху везните започва да има превес по тегло и чашата на Безпределността остава без приложение. Разбира се, може да се преживее и така, както живеят обикновените хора, но тогава и живота ще стане обикновен, и мислите, и чувствата. И в мрачината и безпросветността на обикновеното ще потъне Висшия Свят и ще замлъкне Гласът на Учителя. Затова пътят е отворен и свободен тогава, когато в съзнанието на първо място е Владиката. Стига само да се сравнят Записките от вчерашния ден и днес, за да се види какво влияние върху тях има правилната нагласа на съзнанието. Трябва да се запомни: първото място винаги и във всичко е само за Владиката.



Сподели с приятели:
1   ...   43   44   45   46   47   48   49   50   ...   53




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница