Светлините на агни йога 1956 година (грани агни йоги 1956)
Изтегляне 7.52 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1009. (Майката на Света).
- 1012. (М.А.Й.).
- 1014. (Майката на Света).
- 1020. (Майката на Света).
- 1022. (М.А.Й.).
- 1024. (Майката на Света).
- 1025. (19 декември). (М.А.Й.).
- 1027. (Майката на Света).
1006. Оставете всяка неопределеност и неяснота. Законът действа точно. Сферата, обкръжаваща духа, се сътворява от устрема и желанията на сърцето. Земните условия сами по себе си нямат значение: възможно е да бъдеш свободен в духа, намирайки се в тъмница, и роб - в дворец, дори на трон. Тъй като стените на тъмницата се изграждат от тези психически продукти, които се сътворяват от съзнанието. Всеки живее в своя собствен малък свят, изтъкан от неговите мисли. Те обкръжават съзнанието с плътен пръстен, по-точно сфера, в която то е затворено, като пеперуда в пашкул и от което не може да излезе докато не бъде пробита неговата обвивка. Но да излезе от своя малък свят, тоест от самия себе си, разбира се, никой не желае и даже не мисли, че това е възможно или нужно. Затворниците не подозират за своя затвор, мислейки се за свободни. Това е същността на трагедията на свързаните души, както ги нарича Платон. Затова на човека е даден устрем. Учението особено се спира върху него като на двигател и освободител на съзнанието. Само се устремете и веднага ще притеглите светли нишки в сферата на своята устременост, и ще се свържете магнитно с нея, и ще издигнете съзнанието си над Земята. Разгледайте своите стремежи и желанията, предизвикани от тях. Дайте на всяко от тях оценка. Разберете, че вашето бъдеще и особено следсмъртното бъдеще се обуславя от вашите сегашни стремежи. Последният устрем е по-силен от предшестващите го. Това също трябва да се вземе под внимание. Тъй като каквито и да са били предишните стремежи, те винаги могат да бъдат неутрализирани с нови, по-възвишени и достойни. Това е могъщ лост в ръцете на човека. И най-малкото негово движение веднага дава следствия. И устремът към избрания Висш Облик веднага донася отговор в осезаема или неявна форма, свързвайки устременото съзнание с фокуса на устрема. Магнетизмът на устрема е огромен, тъй като действа сърцето. Тези, които се оплакват, че не получават отговор и че стремежите им са безплодни, се устремяват чрез мозъка, а не чрез сърцето. 1007. (М.А.Й.). Можеш да бъдеш спокоен, ще получиш отговор винаги и можеш да го получиш по силата на неизменния закон. За него е било казано отдавна и е казана формулата. “Искайте и ще ви се даде”. И ако помолите за хляб, кой ще ви даде камък? И още повече вашият Небесен Отец ще Даде Благо на молещите от Него. Трябва само да се внесе в тези стари формули по-голямо разбиране за неизменността на психотехническата страна на тяхното действие, тоест самата работа или процеса на практическо прилагане в живота. Отговарям и аз, подчинявайки му се. Отговарям, когато виждам рабиране. Виждаш сам какви възможности се дават в ръцете и как се унищожава всяка неувереност в тяхното осъществяване. Твърдата увереност в механиката на общуването донася богати следствия. Много се губи благодарение на колебаещата се неувереност в това, което трябва да бъде формирано в съзнанието като неизменност. Действай винаги, като знаеш, че законът е безотказен. 1008. (Гуру). Стоим в преломен момент. Оттук и нечуваното напрежение. Чашата на справедливостта се вдига. И кой ще устои, ако Ръката на Владиката Обръща враговете към нужната страна. Погледни как решава Изтокът. На него се дава правото да реши. И всичко ще се обръща в унисон с това решение. Но вървящото насреща ще предизвика върху себе си мощната вълна на противодействие, помитаща всички опити да се върви срещу това, което са Решили Владиците. Гледай във всички очи, тъй като признаците, указващи че преломът е настъпил, са много. Ще посрещаме всеки нов ден с обновен дух. Новият ден донася новото. Това ново е в духа и става възможно отново да се изграждат и да се наслагват степени на духа, забравяйки за миналото. Каквото и да се е случило в миналото, новият ден дава нови възможности и волята може да ги насочи по свое усмотрение. Насочете работната вълна на волята към събитията на живота и ги формирайте чрез волята. 1009. (Майката на Света). Има много нещо в пространството за ставащото при вас на Земята, тъй като Земята влиза във веригата от планети на Нашата Слънчева система и е свързана с нея в своето еволюционно придвижване към бъдещето. Затова Йерархията на Светлината Прилага много грижи, за да напредва Земята и да се създадат на нея по-светли условия за живот. Днес те са ужасни. Но тъмнината отстъпва в миналото, тъй като е обречена. Новото стъпало е готово за вашата планета. И първо трябва да се издигнат върху него тези, които вече знаят за Космическите Срокове. Отначало ще се издигнат те, а после и всички останали, които могат. Но някой трябва да върви напред. Тъй като ако не тръгне, няма да тръгнат и всички останали, вървящи след него. В това е смисъла и целта на ваша мисия. Щом като планетните условия позволят, вие ще се устремите напред, ярко пламтейки с всички натрупани огньове, за да увлечете след себе си всички готови духове. Няма да тръгнат, ако не знаят и не видят кого следват и накъде. Но вие знаете и вашето знание има огромна ценност, и ще има, когато се появи възможност да се приложи за спасението на света. Натрупвайте знание, то ще е нужно. Труден е подвигът. 1010. (14 декември). Труден е подвигът сред жизнените делници. И е трудно да се тръгне на подвиг, отминавайки личните удобства. Иска ти се да видиш съвсем не това, което дава животът. Иска ти се щастлив живот. Но подвижникът не мисли за себе си и своите удобства. Личното се заменя с Общото, а настоящето и миналото – с бъдещето. С една дума, всичко върви противно на общоприетите нагласи на съзнанието. Всичко е наобратно, всичко е не така, както обикновено, тъй като светът на необикновеността го обхваща и става нова реалност. 1011. (15 декември). Безплодието на творчеството ще бъде награда за кривия път. По този признак и съдете. Трудно е да се даде, когато у тях самите няма нищо. Трудно е да се изпълни съсъда на духа, пълен със своето. И тогава съзнанието замлъква. В нечистото сърце не Мога да вляза. И радостта си отива. Яростта на тъмнината нараства. Устоялият в Мен ще устои и против тъмнината. Но участта на колебливия е печална. 1012. (М.А.Й.). Облегнете се на силата вътре. Всичко ще премине, ще остане духът. На него и поставете ударението. 1013. (Гуру). Ето че тъмнината настъпва и на духа му се иска да признае своето безсилие на Земята. Не проявявайте безсилие. Слабостта на духа е жалка. Сега именно е времето, когато трябва, трябва да бъдеш силен. Не правете нищо, не извършвайте никакви героични постъпки, нищо не се изисква от вас. Само задръжте в мълчание вътре в себе си осъзнаването на собствената сила. Иначе тъмнината ще съкруши. Учителят е безсилен, ако духът се е отказал от осъзнаването на своята сила и признава своето нищожество. 1014. (Майката на Света). Деца на Земята, вашият живот на Земята е борба на духа, стремящ се да се освободи от властта на Земята. Освободилите се Ме достигат. Неосвободилите се продължават да се притеглят от Земята и да бъдат роби на земното. Прикрийте се в Моите Лъчи от смрадливия газ на Земята. Иначе може и да се задушите. 1015. (16 декември). (Ужасни дни. Не мога да пиша. Не чувам нищо. Тъмнината е обкръжила от всички страни. Вещите се избиват от ръцете ми от тъмните и падат. Това се случи вече няколко пъти.) 1016. (17 декември). Преданост, любов и устременост, въпреки очевидността и нейните факти, е изходът от създалия се тупик, когато се разрушават всички хитри сплетения и уловки на тъмнината. Така и ще бъде чрез безусловно отношение към Учителя и безусловно ученичество. Ненапразно се говори за това, че трябва да се изтърпи докрай и да се устои. Това са мисли на земния мозък, това са мисли на видимостта, това е “вражда против” Висшето. Всичко това, стоящо между нас и пречещо на Общуването трябва да се отстрани. Логиката на сърцето е друга. Да вярваш и да обичаш въпреки всичко, дори и на кладата, дори и на арената с диви зверове. Преданост безусловна, любов безусловна и устременост безусловна – така Указвам. Иначе ще се оплетете в логиката на очевидността и тъмнината ще я покрие. Фактите не могат да се отрекат, но да се базираш върху тях може само знаейки Висшата Истина, тоест действителността на трите свята. Доверието към Учителя на Светлината трябва да бъде пълно. Фактите, привеждани от вас, са много печални. Но какво от това? Аз Съм с вас във всички дни, до свършека на света, каквито и да са дните, и с каквато и стена или пръстен да са ви обкръжили враговете на Светлината. Не могат да бъдат заворени пътищата към Мен, нагоре, както не могат да скрият нито Слънцето, нито звездите. Не мислете за тях, а за Мен. Мислите за тях ви съединяват с тъмнината, а за Мен – с Мен. Аз Съм с вас винаги. Но усещате това само когато мислите са с Мен. Аз Излязох да победя тъмнината. Ще победите и вие, но ако сте с Мен. Фактите са неотречими, но логиката на тъмнината им придава такова тълкувание, че те се обръщат против Мен и отделят от Мен вашето мислене. А вие, отделени от Мен, ставате жертви на тъмнината. Затова е добре най-напред да се обедините с Мен и вече в Моята Светлина да разглеждате фактите. Тогава вече няма опасност подвърлените тъмни мисли да бъдат приети за свои. Иначе ще се получи така, че логически правилна мисъл ще доведе до края на пропастта и ще тласне в бездната. Така действа логиката на тъмнината. Затова нека вашите чувства и мисли към Мен бъдат неразделни, тоест в тях не трябва да има нищо разделящо ни и отделящо вашето мислене от Мен. Всичко, което ни отделя и разделя, отхвърляйте без колебание и разсъждение. Нека близостта на бездната покаже колко опасно е отделянето на мисленето на ученика от Учителя. Жадната бездна чака и от нея се протягат ръце, за да завлекат надолу и да погълнат. Ще устоите само чрез сърцето, което може да обича без да се съмнява и без да разсъждава. 1017. “Ето, Аз Съм с вас през всичките дни, до свършека на века” – нека тази формула бъде за вас непомръкваща Светлина, Истина във всички, всякакви и каквито и да били условия на живот. С нейната светлина може да се прогонва тъмнината, колкото и силна да изглежда тя. Срещу истината на тези думи е безсилна и логиката на очевидността. Тъй като, наистина, Аз Съм с вас. Затова се учете да противопоставяте мощта на непреходното срещу временния натиск на тъмнината. Знайте, че набъбването и напрежението на тъмнината винаги е временно. Безизходността и безнадеждността са обичайно нейно оръжие. На нея ѝ трябва да сломи духа, за да не може той пречупен да се вдигне отново, дори когато набъбването ѝ се разсее. Затова стойте здраво. Напрежението на тъмнината е временно. И когато ви се иска да отпуснете безсилно ръце, знайте, че тъмнината се опитва да ви обезсили. Не ѝ давайте да възтържествува над вас, тъй като победата е близка. Слабостта на тъмнината е в нейната временност и побеждава този, който прокара по-дългата линия. Прокарайте тази линия в бъдещето и ще видите какво ще има за вас в бъдещето, ако се поддадете на тъмата и вашият дух бъде сломен. Идва Епохата на Светлината и скоро ще настъпи, а вие, сломените от тъмнината, с какво и с кого ще бъдете, когато дойде времето на Светлината? Извършва се последния избор в страшната борба, в борбата на Светлината с тъмнината във вашето съзнание. Вървете с формулата “Аз Съм с вас винаги”. И Аз няма да ви Призная, докато вие не Ме признаете напълно и безрезервно. Разберете, иначе няма да преминете. Вие искате да станете Мои близки. Изпитвам вашето желание и твърдост на духа в борбата с тъмнината. Отстълението е невъзможно, тъй като тъмнината е назад, тъмнината е наоколо и е останал единствено пътят нагоре. 1018. (М.А.Й.). Ние помагаме, но борбата трябва да издържиш сам. Сега сам си решаващ и сам победител. Каква е ползата, ако Учителят победи заради вас? За вас не е чест тази победа. Трябва да победиш сам, със своята сила. Но победата е в духа. По земному може да изглежда, че е победила тъмнината. Но Владиката Христос е Победил света без да вдигне ръка в своя защита, тъй като е Победил духом и в духа. Владиката е бил разпънат и е изглеждало, че тъмнината е победила, но само така е изглеждало, тъй като е била утвърдена нова могъща степен на преодоляване на тъмнината, която днес завърши с Армагедон и поражение и унищожение на Сатаната. Затова запомнете: победата е в духа и не придавайте твърде голямо значение на външните явления, тъй като решението винаги е в духа. 1019. (Гуру). За особено отговорни Поръчения се избират само надеждни хора. Надеждността се определя с изпитания. Оттук и трудностите в живота, и безкрайните изпитания за тези, които са Отбелязани от Учителя на Светлината за бъдещето. На някого е леко и безгрижно. Е, какво, значи не е дошло неговото време да се подготвя за подвига на живота. 1020. (Майката на Света). Пространственото мислене не се придобива лесно. Трябва да се откъснеш от Земята. Как да достигнеш, когато всички мисли са насочени към Земята? Значи трябва да се отдели известно време, макар и най-незначително отначало, за да се отдадеш изцяло на пространствените мисли. Мислените полети в сферите на Далечните Светове са достъпни на съзнанието. Нека мисълта да прокара канали в пространството, по които ще бъде лесно да се устреми менталното тяло. Нека мисълта да пробива пътя. За нея няма прегради, нито предели. Действайте с мисълта. 1021. (18 декември). Приятелю Мой, може ли да се опираш на нещо, намиращо се навън? И няма ли да бъде тази опора ненадеждна и нездрава? Няма ли да се окаже духът в робска зависимост от някого или нещо, на което човек сам е дал власт над себе си? По-добре е да нямаш нищо: нито вещи, нито приятели, нито близки, отколкото да бъдеш роб на всичко, към което е привързано съзнанието. По-добре е да нямаш, отколкото да бъдеш свързан с това, което имаш. Всичко това не е просто, ако истината се приема на думи, но не влиза в съзнанието като практически принцип в живота. Получава се страшен разрив между думи и дела, между мисъл и живот. Прителянето към различни брегове разкъсва съзнанието, и прескачането или мятането между бреговете става убийствено за психиката на човека. На теория човек е готов да се откаже от всичко, но в действителност жадува за богатства, весел живот и съпътстващите го радости. Получава се нелепа самоизмама и редица неубедителни постъпки като следствие. Мечтата за подвиг се превръща в редица дребни домашни действия и се получава тъпчене на място без придвижване. Нека думите да изразяват дела, а мисълта – дейсвие. И нека това стане израз на придобитото знание. 1022. (М.А.Й.). Овръщането от себе си и огнената устременост нека да бъдат водещ призив. 1023. (Гуру). Не достига устойчивост и равновесие именно тогава, когато те са особено нужни. Защото е Казано: “Учете се от елхата”. 1024. (Майката на Света). Не е ли характерно това, че в Моите Сфери в астрално тяло не може да се проникне. Те са по-високо. Следователно, всичко свързано с астрала няма достъп до Мен. Така можеш да започнеш да различаваш елементите в себе си, притеглящи към Земята или устремяващи към Далечните Светове. Първите трябва да се потушат и по възможност да се сведе до нула тяхното въздействие. Те пречат на далечните полети. Мислите ви обременяват и теглят към Земята. Затова и Говоря за освобождение на духа от властта на астрала. Той не е необходим във Високите Сфери. 1025. (19 декември). (М.А.Й.). Ние гледаме и виждаме каква борба водиш ти с тъмнината. И ние сме на стража да подадем ръка за помощ в критичния момент. Ти не си сам, ние сме зад теб и с теб. 1026. (Гуру). В паметните дни натискът на тъмнината обикновено се усилва, за да потуши Светлината и да наруши нишките Светлина, водещи към мен. Но вие помнете и не се поддавайте на уловките на тъмните. В паметните дни е по-лесто да се усили контакта и да се усети далечната близост. 1027. (Майката на Света). Ако намерите сили и време да пребивавате мислено с Мен и да се оградите с Моите Лъчи, не е страшна никаква тъмнина. Тя не понася Моите Лъчи. Затова се обкръжете с Моите Лъчи, тъй като с тях можете да поразите тъмнината. 1028. (21 декември). Нашата Близост е над всичко, което се случва в трите обвивки. Тя е над явленията от този свят. Тя не зависи от нищо, ставащо в трите обвивки на човека, които временно обличат неговия дух. Тя е по-дълбоко – тя е в зърното на духа. Затова всичко, което ни разделя и което става в трите, може да се разглежда като външно явление, преминаващо и неможещо да повлияе на вечните нерушими връзки на Отца със сина. Тъй като тези връзки са твърде съкровени, за да могат повърхностните течения в трите да ги прекъснат. Знай, че връзката е нерушима. Знай, че мозъкът не може да разруши това, в създаването на което не е взел участие. Мозъкът е инструмент, даван за едно въплъщение. Когато блудният син се връща в лоното на Отца, Отец го Приема като син, без да се съобразява с годините блуждаене и откъсването на трите от Фокуса на Единната Светлина, тъй като са се откъснали трите, а не зърното на духа. То не може да се откъсне, тъй като мигновено ще загине, тоест монадата ще се откъсне от това, което съставлява същността на човека. Това чудовищно и страшно явление е възможно само в крайни случаи, както това е било със Сатаната, монадата на когото е отнесена в Тишината на Мълчанието, а той като Индивидуалност е бил унищожен. В случая с човешкия дух блудният син не прекъсва връзката, даже ако обвивките са затъмнени от отрицание. Трябва да се знае и да се помни, че вратата към Светлината на Отца е отворена винаги, без оглед на каквото и да било затъмнение на обвивките, тъй като действа Лъч с многохилядногодишна давност, свързващ сина с Отца. Затова не се смущавайте от никаква привидна отделеност. Аз Съм с теб винаги и ще Пребъда с теб вовеки, колкото и затъмнена да изглежда в момента тази сияйна и неразривна връзка със своя Владика Отец. 1029. (22 декември). Връзката с Отца не може, но служенето може да бъде нарушено. Блуждаещи души – това са тези, които в съзнанието си са се откъснали от Мен или не знаят за Мен. В Безпределността човекът е нищо. За да бъде нещо, трябва за нещо да се задържи. Това е необходимо и на Земята, и в пространството. Опора е Владиката и извън Него всичко е нездраво. Когато връзката е здрава, нищо не тревожи, ако не е – тревожи и безпокои всичко. 1030. Вярно е приятелю Мой, искащият земното го получава, искащият духовното – ще го получи. Но идва момент, когато едното и другото се уравновесяват и животът дава на човека и едното, и другото. Това е възможно само тогава, когато земното обладаване вече не пречи на възхода на духа. Иначе се налага от време на време да се отнемат земните вещи, или да не се дават в достатъчно или желано количество. Не трябва да се оплакваш от това, тъй като в противен случай удовлетворяването на земните желания ще задържи задълго духа. Но искащият да събере земна жетва ще я има, може би с цената на загубата на духовната жетва и за нейна сметка. 1031. (23 декември). Проявете мъжество преди края. Проявете доверие независимо от всичко и чакайте. Чакайте, въпреки очевидността. Има живот, видим за очите и достъпен за чувствата, плътен живот, земен. Но има и друг живот, скрит зад него в дълбините, в тези дълбини, където отива вчерашния ден и всичко минало, в тези дълбини, където съществува бъдещето, в дълбините, където сияе Невидимият Свят с огньовете на Висшите Енергии. Над плътната и видима Вселена съществува Невидима Вселена и тя представлява всъщност действителността, а не тази, която е достъпна за очите и земните чувства. Това е този Свят, където Зове Владиката. Светът на действителността, а не на земната Майя. Само признаването на трите свята може да приближи до него и да разреди плътната пелена на физическата очевидност. Когато се губи доверие в Учителя и съмненията ви овладяват, смятайте, че всичките тези явления, протичащи във физическата, астрална и ментална обвивки, стават извън вас. Това движение на материята или енергията във вашите проводници не е движение, ставащо в съкровената ваша същност. Смятайте, че това е същият поток на живота, който тече през външните обвивки на вашия микрокосмос, без да засяга неговия център, зърното на духа. Всичко това, което тече, тече единствено пред мълчаливото око на Гледащия Вътре Мълчалив Свидетел на Живота. Всичко тече, всичко се изменя, а Той Гледа и вечно ще Гледа Великата Игра на Майката на Света, без да става нито за миг това, което Гледа и бидейки винаги извън потока. Всичко ще премине, всички настроения, всички съмнения, всички трудности. Ще се измени съдържанието и вида на потока, но Гледащият ще Остане винаги неизменен. 1032. (24 декември). Да се утвърждава действителността въпреки очевидността ще бъде умение на Архата. Ние Живеем в света на действителността, вие – на видимостта. Затова Нашият и вашият свят се различават толкова, както и разбирането на всичко, което се случва на планетата. Всяко явление Ние Разглеждаме от различни гледни точки, от различни ъгли, Ние и вие и нашите ъгли на зрение се разминават понякога на 180 градуса. Ние не Можем да приемем вашата видимост за реалност. Значи остава вие да се опитате да се доближите до Нашата гледна точка и да започнете да я усвоявате. Отдавна е Казано, че Ние не сме от този свят, тоест от света на вашата кокоша очевидност. Нашият Свят е по-широк, той обхваща Съществуващото във всичките му аспекти, а не само в неговата малка част, достъпна за земния мозък. Ние Знаем много и Призоваваме и вас да знаете. Ние Виждаме много и Искаме да научим и вас да виждате. Ние Искаме да ви откъснем от света на маявичната очевидност. Процесът е труден, болезнен и продължителен. Често Лишаваме от всичко, за да можете да видите, че вещите не са нещо неотделимо от вас и че да се живее може и без вещи. Често променяме вашия облик, за да не се привързвате към тялото и за да знаете, че всичко това са сънища на мимолетното земно съществуване, че истината не е в този, а в другия свят, където реални са само ценностите на духа. Вие изпълвате съзнанието си с очевидността така, че не остава място за нищо друго и когато това видимо се пука по всички шевове и се руши, се оплаквате от това, че се рушат вашите илюзии. Но вие не стройте върху пясък, тъй като ще се разсипят всички ваши постройки, а върху Камъка на вечната основа на живота. И тогава домът на вашия дух ще устои, когато задухат вихрите и се разтърси Земята. И когато Съм Идвал, вие по същия начин сте Ме обкръжавали, раздирани от яростта на очевидността и звученето на земния живот. Но не е останало нищо от всичко това, с което сте живяли. И вие отново, изменяйки лика и дрехите, тъпчете наоколо, раздирани както и по-рано, но вече от новите ярки явления на Майя. Кажете, докога ще продължавате да преследвате призраци и да живеете с преходните фантоми на съзнанието, забравяйки за Мен? Докога? 1033. (25 декември). Пазете Основите. Можете да се съмнявате във всичко, но не и в Основите. Да се отхвърлят Основите означава да се измъкне изпод краката това, върху което човек стои. Всичко се разполага върху нещо. Даже пространствените тела притежават привличане към центъра на притегляне. Без опора - Основа не може. Опора е Учителят и Светът на Неговата истина, светът на Космическата действителност и Законите, управляващи Битието на човешкия дух и всички явления на живота. Има такова състояние на съзнанието, когато човек остава глух за това, което Говори Учителят. Ушите могат да се запушат с хиляди настроения. Опасно състояние, тъй като се изразява в отрицание. Тогава не може да се достигне до сърцето и енергиите безсилно помръкват, отразени от аурата на егоизма и неприемането на висшите вибрации. Какво да се прави тогава? Запазете понятието за Учителя. Благо на този, който го направи, обкръжен от тъмнината, ако дори и в падението си запази понятието за Учителя и осъзнаването на неправотата и погрешността на такова състояние. Но има надежда отново да се вдигнеш, когато премине обскурацията[пралайята] на духа. Може да се отбележи, че сърцето, предано на Йерархията, независимо от слабостта и своите недостатъци, все пак не се е откъснало от Светлината, независимо от всичко. Имаме много примери за това. Благо на този, който и в тъмнината съхранява понятието за Учителя. 1034. (27 декември). Окултното притегляне между два духа е прекратено. Приятелю Мой, знанието за човека е тежко и особено за близките. Привличаме към себе си родствените противоположности, притегляме ги с това, че в нас има сродни елементи, каквито и в другите, макар и противоположни по форма. Родствените съзнания се притеглят едно към друго. Например някой ти е донесъл своето добро и всичкото свое лошо. Водещият трансмутира донесеното: доброто – в по-добро, лошото – в добро. Ако Водещият представлява център на устременост на приближилото се съзнание и то му донася целия свой свят, трансмутацията става възможна, но трябва съзнанието на Водещия да си остане фокус на устрема на дошлия. Колкото е по-открит вътрешния свят на това съзнание, толкова е по-лека възможността за трансмутация. Изповедта някога е имала предвид това условие, когато вътрешния кръг на съзнанието е бил отворен за ръководителя. Да водиш може само знаейки всички условия, когато душата открива напълно своя устрем да стане по-близка на ръководителя и по-добра. Фокусът трябва да се съхрани, тъй като при растящи огньове всички отрицателни явления ще се усилят и лишени от трансмутиращия фокус ще привлекат съзнанието в тъмнината. Този момент е особено опасен, тъй като откъсването от ръководителя става фатално. Това, което по-рано е могло да премине за водения без особено тежки последствия, сега, в случай на откъсване, неотвратимо ще повлече надолу и няма да има за какво и за кого да се задържи. Разбира се, обременяването на Водещия е огромно, но затова пък в случай на победа трансмутацията ще даде редица положителни качества, които по-рано са били пороци или недостатъци. Трансмутатор ще бъде сърцето на ръководителя, който възприема върху себе си цялата трудност на процеса и натоварването. Разбира се, това е възможно само при наличие на чувства на любов, тъй като кой ще поиска да обременява себе си свръхмерно без това спасително чувство? В случай на успешна трансмутация се придобива вярно и предано сърце и то не само за един живот. Само този, който е преживял това, знае каква тежест поема върху своите плещи ръководителят, трансмутирайки в огньовете на своето сърце всичко това, което донася призваният. Процесът е съкровен и необичайно тежък. Но в това се проявява самоотвержеността на Учителя и ръководителя, както на големия, така и на малкия. Откъсването от съзнанието на Ръководителя прекъсва процеса веднага и отдава водения във властта на нетрансмутираните енергии, които се усилват стремително. Наистина по-добре е съвсем да не се приближаваш и да не се докосваш, отколкото приближил се и откъснал се, неизбежно да попаднеш в обятията на тъмнината, тъй като растящите огньове, бидейки нетрансмутирани, неотвратимо ще станат огньове на черния пламък. Затова Предупреждавам: по-добре съвсем да не се приближаваш и по-добре съвсем да не се докосваш, отколкото да разкъсаш нишките на връзката. Отстъпление може да има само в тъмнината. Докосването да Светлината не е игра и не е шега. Започват да действат могъщи окултни закони, и следствията от нарушаването им са също толкова невъзвратими, както и вчерашния ден. Докосването до огъня е опасно. Стихията на огъня е опасна. Проследете реакцията на сърцето и неговите огньове и ще видите пряката им връзка с всички явления на живота. Не враговете обременяват горящото сърце, а стоящите близко и колкото са по-близко, толкова по-силно е обременяването. Понякога ти се иска да кажеш: “Да бяхте ме пазили, поне заради себе си”. Не всяко натоварване може да издържи сърцето. И тогава донеслият своя дар за трансмутация трябва да помогне. Как и с какво? С вярност, преданост и любов, тъй като те не обременяват, а напротив, силно облекчават процеса на трансмутация на недостатъците на водения от сърцето на водещия го. Каталог: todo todo -> Никола Николов Маските на величията todo -> Жак алфонс доде todo -> Книга на природата съдържание природа 1967 Бягащо дърво 1967 todo -> Венцислав енчев бутик за поезия todo -> Испор елохим работни дела част II посолство на Русия todo -> Книга втора Вместо предговор 4 І. Тайната на братя Илиеви 5 todo -> Иванка Тополова-Топарева бунтът на минутата Изтегляне 7.52 Mb. Сподели с приятели:
|