Създаване и разпространение на славянската

В това отношение България изпреварва другите славянски държави и се превръща в разпространител на богата и разнообразна книжнина. Тя напуска българските предели и е възприета преди всичко от русите и сърбите. През 988г.новоучредената руска църква получава част от необходимите богослужебни книги от България. Проникването на старобългарската книжнина в Русия и в съседна Сърбия се доказва от наличието на многоброини руски и сръбски преписи на съчинения, писани през епохата на “Златния век”. Ето защо може с основание да се твърди,че “златното”време на българската култура презXв. Надхвърля рамките на едно ограничено, свързано само с историята на България явление, и придобива много по-широко общоевропейско значение.

Със своите полетически идеи,военни подвизи и книжовна дейност цар Симеон Велики се изявява като мащабна личност, с делата си той става пример за потръжание на редица българи и чужди владетели. Името му остава вписано сред имената на най-видните европейски владетели. По думите на известния византинист Георги Острогорски цар Симен е “най-великият владетел, който средновековна България познава”.

Величието на цар Симеон се изразява не чрез неговите подвизи по бранните поля и нереализираната му мечта за Цариград,а чрез онова,което той и неговото обкръжение оставят като материално и духовно наследство на средновековна България,онова,което носи в себе си елементите на съзиданието.

Тема№ 2

Българската държава през първата половина на

На IX век 803- 852г.
Българското ханство на Долния Дунав е първата трайна “варварска”

държава формация на балканския п-в,чиято поява промени хода на процесите и събитията в тази част на континента, съдеиства за политическото и етническото спояване на прабългари и славяни и слага началото на формирането на българската народност. Според известния византинист Георги Острогорски “ с това за пръв път върху стара византийска територия е създанена независима държава, призната като такава от самата Византия, и този факт е многозначителен”

Събитията от втората половина на VIII век показват, че независимо от сериозните вътрешни сътресения и външен натиск българското общество притежава достатъчно сили и възможности да преодолее кризата и да утвърди независимото положение на страната. А това несъмнено е важна предпоставка за неиното стабилно развитие през IХ век. Краят на осмото столетие донася дългоочаквания отдих на бългорската държава. Борбата за власт и надмощие между прабългарските родове стихва. Славяни и прабългари за сетен път се убеждават, че единодействието е най-верният път за отстояване на политическата независимст. Византия, която дълго време приема обединението на двата етноса като нещо временно и нестабилно,трябва да се примири с факта че вече не е пълновластен господар на Балканския п-в.

Използваните извори за периода са: Прабългаски каменни надписи ,най-рано изследвани от професор Веселин Бешевлиев. Хамбарлийски надпис-хан Крум, Сюлеймански надпис- хан Омуртаг, Чаталарски надпис-хан Омуртаг, Търновски надпис- хан Омуртаг, Маламирлетопис-Маламир, Преславски надпис от град Филипи, Надписите около Мадарския конник,

Използваните чужди извори през периода са: Теофан Изповедник, Продължителя на Теофан, Анонимен Византийски разказ съдържащ описание на похода от 811г. Никифор I., Свидас лексикон Xвек –Крумово законодателство.,Йосиф Генезий –“Царе”, Георги Амартол, Теофилакт Охридски, Айнхард-летописец на крал Велики.

С тези проблеми в българската историческа наука се занимават Васил Златарски, Петър Мутафчиев, Петър Ников, Веселин Бешевлиев, Иван Дуичев, Димитър Ангелов,Васил Гюзелев, Петър Ангелов и Георги Бакалов.

След смъртта на Хан Кардам престолът е зает от хан Крум 803- 814г. Той поставя начало на нова династия която се нарича “Крумова “или “Симеонова”. Според едно сведение родът му произхожда от от прабългарите, които обитават областта Панония. Можеби това е една от причините първите години от своето управление хан Крум да обърне поглед на северозапад към земите на Аварския хаганат.

Началото на Крумовото управление съвпада с издигането на франкската държава, която при крал Велики се превръща в могъща военно-полетическа сила.

През 800г., навръх Коледа, римският папа коронясва франкския владетел за “император на римляните” След близо три века легендата за римското величие отново възкръсва.

Франкската империя, или както предпочитата да я наричат папските прелати- Римската империя,се простира от р.Ебро в Испония до земите на Средния Дунав.

Около 803г. франските войски разгромяват Аварския хаганат. Две години по-късно хан Крум поема остатъците от някога могъщото военно-племенно обединение. България и Франкската империя стават непосредствени съседи по Средния Дунав. В новите територии има изобилие от руди и каменна сол-0два особенно ценни в онази епоха артикула. Около времето на тези събития започват брожения сред византийските славяни. Те гледат с надежда към българската държава, чиято мисия на Балканите е да стане техен обединител. През 807г. хан Крум подкрепя разбунтувалите се славяни с внезапен поход до долината на река Струма. Опитът на византийския император Никифор І Геник да противодеиства е осуетен от внезапно разкрит заговор. Две години по-късно българите превземат ключовата крепост Сердика, наричана от местните славяни Средеч,която е от стратегическо значение за овладяване на Македония. Успехите на българските воини предизвикват сериозно беспокойство в Константинопол.

В началото на 811г., Никифор І подготвя нов поход, този път срещу столицата Плиска. Намерението му е да ликвидира българската държава,за което преди него мечтаят и други императори. За целта Никифор І свиква под знамената много прочути пратеници и отбрани отряди от “златната младеж” под командването на престолонаследника Ставракий. Заедно с армията се движат и отряди бедняци с леко въоръжение, ка(оито се надяват на изобилна плячка в българските земи.

Никифор Геник е сигурен, че ханът няма сили да противостои на елитната армия. Така мисли и Крум,които бърза да предложи мир. Но “императорът е заслепен от собственото си зломислие- коментира летописецът Теофан,-и от внушението на своите съветници” и високомерно отхвърля мирните предложения на българите. На път за Плиска византийците разбват два големи отряда, след което превземат столицата. Императорът се отнася твърде сурово с победенити. Нарежда да се ибиват не само мъжете,но също така жените, старците и дори кърмачетата. Градът е сринат,а дворците- разграбени. Хан Крум прави последен опит да уреди конфликта с мирни преговори,но отново получава откъз. Опианен от победите си, императора остава глух и към това предложение. Тогава хан Крум мобилизира всичко годно да носи оръжие,в това число жените и аварските военнопленници.

Долавя опасно раздвижване сред българите, императора бърза да се оттегли южно от Стара планина,но вече е твърде късно. По нареждане на хан Крум проходите на планината са завардени ,а на всички достъпни места са разположени засадни части. В ранните зори на 26 юли 811г. българите нападат византийския лагер и в настъпилата сеч “загинала –както пише Теофан-цялата християнска красота”. Още същия ден в нозете на хана е посечен плененият Никифор Геникх. Няколко дена по-късно отрязаната му глава стърчи набодена на копие.

Погрома на византийската войска и особенно злощастната смърт на императора впечатлява дълбоко съвременниците на това събитие. Хронистите съобщават и за нещастието на императорския син Ставракий,които се спасява от клането при Върбишкия проход,но поради тежко нараняване е принуден да абдикира от престола и да предостави властта на зет си Михаил І Рангаве 811-813г.

Нерешителен и лесно податлив на внушения от лоши съветници,новият император заявява,че ще продължи войната,въпреки уплахата от устрема на българите. Смените на императорите във Византия са пряка последица от българските победи.

Устремното напредване на българите създава голяма паника в Тракия през 812г. Населението масово напуска малките селища и търси убежище в големите градове и защитените крепости. Тъкмо тогава пада Месемврия(дн.Несебър)-важен крайморски център. В града Крумовите войници завземат 36 медни сифона за изтрелване на прочутия “гръцки огън”-секретно оръжие, което византийците пазят в дълбока тайна.

На 22юни813г. императорските воиски претърпяват ново тежко поражение при крепостта Версиникия ( Югозападна Тракия),коята коства трона на Михаил Рангаве. Очаквайки скорошен удар срещу столицата,новият император Лъв V Арменец я подготвя за продължителна отбрана. Както се и очаква,на 17 юли хан Крум се явява под стените и за ужас и почуда на обсадените константинополци извършва на морския бряг ритуали молитви и езически жертвоприношения.

Хан Крум си дава сметка за отбранителните възможности на византийската столица и няма намерение неподготвен да предприема рискована обсада. Започват мирни преговори, по време на който обаче византийците се опитват да го убият. Макар посипан от стрели,ханът се оттървава невредим, но двама от придрожителите му загиват. Вероломството на византийците го възмощава толкова силно,че че нарежда да бъдат сринати до основи всички църкви и манастири около Константинопол. Наскоро след това започва мащабна подготовка за щурмуването на непревземаемият град.

Летописците съобщават, че ханът въоръжава 30-хилядна войска,”изцяло облечена в желязо”, а обсадната техника натоварва на 5000 волски коли. И тъкмо когато паниката обхваща Константинопол,достига вестта за внезапната кончина на българския владетел,споминал се от сърдечен удар на 13април 814г.. Щурмът на византийската столица е отложен,но като неприятел Византия е отстранена за близо век.

Обстоятелствата около смъртта на хан Крум пораждат редица въпросителни, поради което в историографията са изказани различни хипотези. Според един анонимен визангийски източник ханът “завършва живота си заклан от невидима ръка,като през устата,ушите и ноздрите му бликнала кръв”.

Описанието навежда за предложението на сърдечен удар, но не се изключва и съмнението за насилствена смърт. В друго известие се съобщава,че “Крум завършва зле живота си”. В българския превод на “менеалогията” на Василий І пък се казва,че Крум “ослепял заради греховете си и е намразен от своите хора,които го удушават с въжета”. Това известие кара някои изследователи да предполагат”сакрално цареубийство”, според което силата на умъртвената жертва преминава изцяло върху нейния приемник. Коствени данни за подобни обичаи у българите дават и някои арабски автори,според които, когато душели жертвата, от устата и ушите й руквала кръв.Съпоставянето на тези и други данни насочва към извода,че обстоятелствата около смъртта на хан Крум не са напълно изяснени и предположението за сакрално цареубийство не е лишено от основания.

Военните успехи на хан Крум засилват неговата власт и авторитет като решаващ фактор в държавния живот. Завладяването на нови области увеличава значително неговата икономическа мощ и създава благоприятни условия за укрепване на върховната ханска власт не само сред българите,но и сред славяните в държавата.

Удържаните от хан Крум военни победи водят до включването в пределите на българската държава на нови области от Средния Дунав и на юг от Балкана, в които живеело многочисленно славянско население. Това от една страна укрепва нейния авторитет на Балканите и Европа като обединител на славянските племена,а от друга- увеличило тежестта и значението на славяните като най-многобройно население в държавата.

Започва процес на монархизация на власта което намира израз в нарастналите престиж и правомощия на владетеля. Израз за това са общите за славяни и българи закони.

Хан Крум издава закони,които за пръв път разкрили значението на върховната власт като висш законодател. В тях се предвиждат смъртни и членовредителни наказания за клеветниците,крадците и техните помагачи. Повелява се да бъдат изкоренени лозята,за да бъде възпряно ширещото се сред народа пиянство. Предвижда се оказване на помощ на безимотните и нуждаещи се от страна на имащите, за да се приодолее обедняването на значителен брой от населението.

Крумовите закони са насочени към създаване на строги порядки в обществото, към защита на частната собственост и на разорените и крайно обеднели селяни общинници. Това законодателство има социален характер и е показател за разслоението на българската общество.

Усилията за превличане на славяните в управлението на държавата като предпоставка за вътрешнатаи консолидация. Забелязва се очевидна промяна спрямо славяните които бездруго стават още по-многочисленни след телиториалните придобивки на северозапад и в Тракия. Славяните взимат дейно участие във всички военни кампании на хан Крум по време на войната от 811г. Славянските вождове са допуснати в средата на най доверените хора на хана.

В Константинопол е княз Драгомир. Според хамбарлийският надпис поставя началото на нова административна уредба в завоюваните в Тракия земи. Това е началото на комитатната система, но не е известно да я е вавел в други части на страната.

Изворите съобщават,че наследникът на хан Крум не заема веднага бащиният си престол поради някаква династична криза. Едва година по-късно начело на държавата застава хан Омуртаг.

Блгария се нуждае от мир и съзидателна външна политика,която да довърши наченатото при великия хан. Все още личат пораженията от наскоро приключилата война,в руини е самата столица Плиска. При тези обстоятелства българското ханство е заинтерисовани от мирни преговори, а Византия ги приема с охота.

През 815г. двете страни подписват мирен договор,чийто текст научаваме от Сюлейманския надпис. С него се уточнява южната граница, разменят се военнопленници и се урежда положението на останалите под византийска власт славяни. До края на управлението си Омуртаг строго се придържа към клаузите на мира. Дори през 823г.,когато узурпаторат Тома Славянина предприема враждебни действия срещу законния император Михаил ІІ, ханът се намесва в подкрепата на императора.

По неизвестни причини присъединените след разгрома на Аварския хаганат славяни по средното течение на река Дунав отхвърлят власта на Плиска и търсят покровителство на франкския император Людовик Благочестиви. Опитите на хан Омуртаг да уреди въпроса с преговори не дават резултат. Едва когато две български флоти проникват по течението на Средния Дунав, франките бързат да уредят конфликта с мирни средства. През 818г. тимочаните и абодритите отново са върнати в състава на ханството.

С името на хан Омуртаг се свързва и провеждането на изключително важна военно-административна реформа. Тя се явява като продължение на наченатото от хан Крум централизиране на държавната власт и премахване различията между славяни и прабългари. Омуртаг изоставя вече ненужната полуавтонмия на славянските племена и разделя страната на военно- административни области, наречени комитати. Назначените в тях комити са лично зависими от хана, с което се постига единство и се засилват привилегиите на централната власт.

Специален статут има районът около столицата,в който управлението се поверява на “вътрешните боили”. Близо до хана са първите му помощници във власта-кавхана и чиргубоила. При особено важни за държавата въпроси становище изразява и Съветът на боиладите, в койта са представени най-родовите членове на българската аристокрация.

От управлението на Омуртаг нататък към традиционалното название хан Йовигий е прибавена и формулата “от Бога поставен”. Независимо дали е плод на византийско подръжание или вътрешна еволюция на прабългарската държавническа култура според която хана е върховен жрец. Тази прибавка сочи неговата обща роля. Извода е,че България се превръща в силно централизирана държава от т.н. “варварски тип” които са повечето новосъздадени ранни феодални европейски държави. Антихристиянската дийност е управдана с укрепване на държавата и преодоляване на ромейското влияние.

Хан Омуртаг предприема и активно строителство,което оставя траен спомен в съзнанието на българите. За тази му дейност свидетелстват мемориалните каменни надписи,някой от които са запазени до наши дни. От тях научаваме,че по негва заповед са построени дворци на реките Тича и Дунав. Възобновена е и столицата Плиска,в която е издигнат голям храм на Тангра и алея с каменни колони с имената на покорените градове в Тракия.

Строителната дейност е израз на държавна стабилност като предпоставка за културно издигане.

Мирната полетика на хан Омуртаг, строителството и провеждането на административните реформи оздравяват държавата,повишават авторитета на владетелската власт и издигат международния авторитет на България.

Омуртаг има трима сина: Енравота,Звиница и Маламир.Имената на последните двама показват,че майка им е славянка. Законът изисква престола да наследи първородният Енравота,но поради християнските му убеждения е лишен от това право. Звиница умира млад,такаче единствения легитимен за властта остава Маламир.

За разлика от Омуртаг,Маламир не проявява благосклонност към брат си и след като немож да го отклони от вярата,го наказва със смърт. Византийските автори Георги Амартол и Теофилакт Охридски че когато Маламир наказва брат си със смърт “Осъденият му предрекъл че подир малко години ще изгуби душата си без да получи нещо в награда за своята жестокост” Три години след това Маламир умира млад без да остави потомство.

В календара на българската православна църква Енравота се чества като един от първите мъченици,пострадали заради Христовото име.

Маламир заема престола малолетен, поради което помощник му е близкият сътрудник на покойния хан Омуртаг кавхан Исбул. В хрониките и каменните надписи от това време името на кавханът се споменава редом с това на владетеля.

През 832г. българските войски превземат гр.Филипопол(наричан от славяните Плъвдив),които е от стратегическо значение за овладяването на Родопската област. Превземането на Пловдив от Маламир сочат каменните надписи на Маламирова летопис. Според повечето изследователи това се случва през 836г.,а професор Георги Бакалов ги датира през 832г.

Има сведения,че в това начинание Маламир е подпомаган от славянски племена,обитаващи Родопите.

Превземането на Филипопол и Родопската област обезпокоява сериозно Константинопол. Византийците основателно се упасяват от загубата на контрол върху стратегически важния път Via Egnatia, свързващ Драч и Солун с Константинопол.

Краткото управление на Маламир Донася определени успехи на българската държава. По всяка вероятност незнайна болест поразява все още младия владетел, който не уставя пряк наследник на трона. Така властта преминава у Пресиан,син на Звиница и племенник на покойния Маламир.

Продължиелното управление на хан Пресиан е изпълнено с бележити събития,но, за жалост, сведенията за тях са твърде оскъдни. Сигурно е,че около 837г. в Солунската област избухва възтание на местните славянски племена,което българите ухотно подкрепят. За да отвлече вниманието им в друга посока, император Теофил изтегля с флота насилствено заселените от хан Крум ромеи в отвъддунавска България. Операцията успява, но не оказва очакваното влияние върху събитията в Македония.

В отговор на византийските действия хан Пресиан предприема нападение в Беломорието и превзема гр. Филипи,с което напълно прекъсва сухоземната връзка между Канстантинопол и Солун. В един запазен до днес каменен надпис,отразяващ това събитие,е съхранена любопитна бележка,която гласи “ Който търси истината,Бог вижда,и които лъже,Бог вижда. Българите направиха много добрини на християните,а хрестияните ги забравиха,ала Бог вижда.”

По-късно българските войски завоюват днешна Централна и Южна Македония, както и част и от Албания. В своите действия те са улеснявани от местното славянско население, което гледа с надежда и доверие на Плисковска България.

В средата на IX век България става един от факторите в европейския Югоизток. При все това тя е третирана като “варварска”държава, тъи като не се числи към семейството на християнските народи. Този въпрос,които опира и до бъдещето на страната, застава с цялата си острота пред новия хан Борис.

Българосръбската война като резултат от противодействието на византийската дипломация. Империята неуспява да отдели сили за опор срещу българската империя. Затова тя търси съдействието на сърбите които по това време преминават през държавния живот,но все още пазят известна зависимост от Константинопол. Военните действия имат променлив успех,завършват с възтановяване на традиионните добри взаимотношения без гранични промени (839-843).

По-голямата част от славяните от българската група се обединяват в рамките на българската държава,Мизия,Тракия в по-голямата и част като траини български владения. Преодоляване на федеративния характер на държавата и превръщането и в централизирана средновековна монархия с добре изградени и функциониращи институции. Промените от първата половина на IX век спомагат за радвитие на етногенетичния процес.

Историята на повечето европейски народи показва,че тяхното възникване през Средновековието е резултат от продължително взаимодействие между различни етнически групи. Образуването на българската народност не прави изключение в това отношение. Тя е естествен резултат от сливането на три основни етнически компонента- траки,славяни и българи. Началото на този процес се поставя с Великото преселение на народите, което предизвиква съществени демографски промени на Балканския п-в. Местното население от тракийски произход, което до голяма степен изгубва етническият си облик в резултат на римското и византийското владичество, презVI и VIIв. Е подложено на силен натиск от славяни и българи.

Важен момент, които поставя началото на сливането на двете ощности в една народност,е създаването на българската държава през681г. Ощата територия,върху която те живеят, съвместните строителни, воени и дипломатически начинания създават благоприятни условия за постепенно преодоляване на на съществуващите противоречия. Развиват се два много важни и съдбоносни по своите последици процеса етнополетическо естество. Първият от тях е обединителен и е свързан с териториалното разширение на България и нейната централизация. Втората е асимилационна и неговото основно съдържание е премахването на различията между славяни и българи и сливането им в една народност.

България през VIIIи първата половина на IX в в нейните традиции са включени нови славянски племена. Така постепенно се очертават и три географски ареала на българската народност- областите Мизия,Тракия и Македония, Съществена стъпка към зближаването на българи и славяни е Крумовото законодателство,а така също и реформата на хан Омуртаг, която слага краи на териториалната им обособеност.

Независима от всичко обаче битовите и културни различия между двете етнически групи продължават да съществуват, тъй като те са свързани с определени религиозни вярвания.

Титуларната фармула “канасюбиги”, “канасювиги” която срещаме в надписит на Омуртаг и Маламир е записана слято. Ако разделянето стане във вид на “канасІ ювити” преводът ще бъде “великият хан При разделяне на думите “канаІсювиги” преводът е “ханът които предвожда воиската”. В науката са застъпени и двата вида четене. Този спор е не само езиков но и смислово исторически. Едвали е необходимо да се записва,че ханът е “предводител на воиската” като това е негова изначална функция. Ако приемем другото четене че “ханът е велик” това предава на титлата характер на държавност.

Съвременните автори са склонни да приемат наличието на феодализъм в източнохристиянския свят и по специално в България. Макар и със съответните специфики които го отличават с феодализма в западна Европа. Проблема за наличие или не на феодализъм в източна Европа остава спорен в науката в полза на твърдението за наченки на феодални отношения през първата половина на IX в. са следните факти: социално разслоение в селските общини, обеземлени селяни, изполичари, наличие на общинска и частна собственост. Земеделския закон на Византия от VIII в. и Крумовото законодателство са израз на правно ореждане на съществуващи общи отношения свързани с посочените наченки на феодализъм. През разглеждания период феодализацията е все още в начален стадий,поради което полетическия сепаратизъм като неин продукт не е на лице и това гарантира възходящо държавно-полетическо развитие.