Тайните на злото

Учителят казва: „Сега хората вярват в злото, защото произлизат от греха, т.е. от кръвната връзка със Змията“. Сега е необходима Вяра в Божествената Любов, която ще превърне нисшата енергия в Небесна _– и така Змията ще бъде отстранена.

Грехопадението е станало в астралния свят и впоследствие хората е трябвало да се облекат в материя.

Само чрез Божествената Любов може да се образува Небето в човека. Небето символизира Висшия свят, Висшия организиран Живот _– това са Душата и Духът.

Учителят казва: „Докато Любовта, Вярата и Надеждата са на нашата Земя, всичко ще върви напред. Когато Любовта, Вярата и Надеждата вдигнат капитала си, Земята ще се превърне в пустиня“.

„Онзи, който има пробудено съзнание, никога не се съмнява.“

Учителят казва също: „Безверниците са умни, но не са будни“.

После Учителят цитира Библията и дава една мярка: „Проклет е онзи, който уповава на човека. Това подразбира: проклет е онзи, който уповава на глупавия човек; проклет е онзи, който уповава на човека на безлюбието и на човека без Свобода, без Живот и без Истина в себе си. Които уповават на Бога, те същевременно уповават на всички ония, които са проводници на Божиите идеи“.

Умните се съмняват, а съмнението е метод за усилване на тъмнината. От окултна гледна точка, само умните се самоубиват. Хората не се самоубиват от Вяра и Любов към Бога, а от съмнение, т.е. от закона на разделението с Бога. Чрез съмнението тъмнината се сгъстява и човек се самоубива. И наистина, не можеш да живееш в Светлина и да се самоубиваш. Самоубийството се смята за последната граница, за най-голямата степен на невежеството. Всеки, който се съмнява, ще се изгуби в ума и неговия хаос.

От окултна гледна точка, самоубийствата и убийс­твата показват, че животът е станал много външен. Тъмнината се покланя и обожава външния живот. Външното се покланя на външното _– това е закон на сродството със смъртта. Точно затова външният човек не може да направи вътрешна връзка със Светлината в себе си _– и затова такъв човек е духовно сляп.

Защо външното (повърхностното) се самоубива? Защото то е без Вяра и затова е винаги бедно. Истината не е навън, тя е навътре _– и затова Христос казва: „Моето Царство не е от този свят“.

Едно от местата, където хората са загубили вярата си, е хорото _– мегданът. Това е една весела трагедия.

Учителят казва: „Мъжът казва на жена си: „Да изпратим на хорото нашия непрокопсан син, да поумнее там“ _– да намери своя професор, т.е. младата мома. Щом се ожени, главата му увисва _– и ако го попиташ какво му е, той отговаря: „Ходих на хорото, дето поумнях. Разбрах, че животът е сериозен. Сега вече мисля, а не играя“. После Учителят дава един малък извод: „Всички хора, които не мислят, са на хорото“.

Според Учителя погрешките на хората се дължат на вярата им в човешкия порядък. В Божествения свят вярата работи сто на сто, а в човешкия свят _– само няколко процента на стоте.

Важно правило за ученика от Учителя: „Силата на вашата вяра се заключава в следното: всички да се разколебаят във вас, само вие да не се разколебаете“.

Ако се разколебаеш във вярата си, ти влизаш в обикновения живот. Това означава бавно разрушение. За да не се разколебаеш, трябва да си буден.

Важно качество на окултния ученик: Будният улавя невидимото.

Злото е пряко свързано със съмнението, а това означава, че злото умира в чистата Вяра. Вярата е пътят към Съкровеното, а на Съкровеното е определен Вечен Живот. Вярата е пътят към Божествената Любов, а Божествената Любов е метод, чрез който можеш да четеш в Невидимия свят.

Вярата се намира в сърцевината на Ангелския живот и затова се смята, че Вярата е Ангелска благодат.

Любовта се намира в сърцевината на Бога. Това означава, че даже и в ръцете на Ангелите не е дадена Висшата Божествена Любов, тъй като това е най-отговорната сила, най-опасната.

Съмнението е метод на Черното Братство, метод за усилване на безумието. Това става постепенно. Учителят казва: „Съмнението е в състояние да затъмни съзнанието на човека“.

После Учителят задава един въпрос и сам отговаря: „Защо умират хората? Защото Бог не е съгласен с техния живот и с техните вярвания“.

БОЖЕСТВЕНАТА ПРАВДА

(втора идея за размишление)

Числото на Звяра ₍666) _– по отношение на него, и науката, и религията допускат грешка. То не е цяло, а разделено число. То е разделено на три шестици, което означава трите различни Звяра в Библията. Първият Звяр _– това е първата шестица, чието зло завършва в тази раса. После ще влезем в Шестата раса: ще има голяма активност на Злото, която отговаря на Втория Звяр, който е по друг начин устроен, който е свързан с други сили. И най-накрая, в Седмата раса, на финала _– най-голямата активност на Злото; и тогава ще бъде периодът на последната шестица, на Третия Звяр: последен шанс за спасение на тези, които могат да се опомнят, които са свързани със Злото, преди да бъдат деградирани и превърнати в съвсем твърда материя _– т.е. тогава ще бъде процесът на най-голямо втвърдяване на злото.

Чрез човешката любов (която е свързана със съмнението), целта на Змията е да вземе енергията на човека, т.е. неговия капитал. Главната причина за грехопадението на Адам и Ева се намира в това, че те са нямали съвършена цел. Точно затова те не са получили подкрепа и са влезли в нисши светове. Докато Христос показа съвършената цел, която е Любов към Бо­га, т.е. послушание до смърт (дори и в момента на смъртта). Точно това е качеството, което се иска от учениците: послушание до смърт, до края на живота.

Съмнението зарежда Змията с енергия _– и чрез съмнението тя изтощава човека: това е неин метод. Злото покорява хората чрез метода на съмнението.

Кой вярва в себе си? Този въпрос е нож с две остриета. Има една опасност за ученика _– да изпадне в една сляпа вяра: да вярва повече в себе си, отколкото на Бог в себе си. Такива хора оставят Бога на заден план и често се срещат с други, които ги побеждават, защото имат по-силна вяра. Първо трябва да вярваш на Бог в себе си, а после _– на себе си.

Със злото разполага само Бог _– и чрез него Той наказва хората за престъпленията от миналите прераждания.

Съществата на мрака нямат цел. Това означава, че всеки човек, който няма цел, потъва в мрак. Така е потънала и Змията.

Злото плаща на всеки това, което е вършил в своето минало. Но това, което наказва хората, не е Божествената Любов, а Божествената Правда. Това е нейната задача.

Важно за учениците: волята на ученика черпи силата си и от мрака, и от светлината (двупосочно). Това означава, че изкушенията носят воля и Светлина за ученика, а за обикновените хора носят мрак. Вяра и воля, които не се развиват, ще донесат смърт за човека.

Енергията в цялата Вселена идва от един Абсолютен Център, но според начина на използването , тя се превръща в светлина или в мрак.

Чрез съмнението тъмните сили търсят убежище във вътрешната област на съзнанието _– и често успяват. Например основна грижа на безбожниците е здравето; и тъкмо да го подобрят, те влошават живота си.

Учителят казва: „Страх, съмнение, спор, критика, страст, омраза са тежки духовни болести“.

„Как се лекува съмнението? С Вяра“. Вярата е път към Любовта (или към Живота), а съмнението е пътят към смъртта (или към тъмнината).

За квадратурата на кръга:

Окултният ученик трябва да роди кръга в себе си. Кръгът е символ на Вечния Живот, свързан е с идеята за квадратурата на кръга. Тук се говори за съвършения квадрат, за който Окултната наука казва, че няма ъгли. Това означава раждането на ученика в кръга.

Най-голямото проклятие в живота на човека е двойствеността (на човешката любов). Най-голямото благословение е раждането на ученика в кръга (законът на Единството), т.е. раждането във Вечността.

Лао Дзъ: „Насаме с Дао (с Бога) _– това е Вечността“.

Чрез изпита Голгота се задълбочава вътрешният и тайният живот на ученика. Чрез този изпит ученикът се утвърждава в Духа.

На Голгота се съгражда Новото в живота на ученика _– и тук се постига новата трансформация.

Голгота е най-голямата матура, т.е. най-големият вътрешен изпит за качествата на ученика. Тук Духът има една Велика цел _– иска да преработи хаоса и да го превърне в Живот.

Учителят казва: „Съществуват два Велики закона за развитието на всички живи същества: първият закон разрушава, а другият съгражда и нарежда. Когато неразумният човек вижда около себе си пълен безпорядък, той казва: „Тежък е моят живот“. Когато Мъдрецът се намери под влиянието на Закона на разрушението, той не се обезсърчава _– той вижда настъпващия ред и порядък и започва усилено да работи, и в скоро време изпада под влиянието на Закона на съграждането. Така от безпорядъка той създава ред и порядък“.

Всичко това означава, че хаосът е възможност за един Велик градеж (в това число страданията, нещастията, отчаянията и т.н. _– в най-широк смисъл). Хаосът е сътворен, за да се изяви Всемогъществото на Светлината.

На Голгота ученикът се осъзнава като чиста духовна същност, т.е. като Дух, и с това се възвръща в Мистерията на Живота. Това означава, че човек започва да оживява само когато се осъзнае като чиста духовна същност, т.е. като Дух.

Учителят казва: „Имайте вяра, че Божественото е в сила да разработи Своите пътища“.

Учението е важно само когато стане главната цел в живота на ученика. Освен това ученикът трябва да има силен устрем към небесните работи и към Божествената Любов. Защото, когато човек върви по законите на човешката любов, той става скитащ демон.

Днес учениците трябва да се пазят даже и от морала, защото той често е едно прикритие на злото. Трябва да се пазим и от предизвикателни въпроси, които отдалечават Духа на голяма дистанция. Това е вътрешен момент, вътрешна дистанция _– и след време много може да питаш, но ще получаваш отговори от други духове, но не и от Духа.

Друг важен вътрешен момент, който трябва да преразгледаме в името на смирението: когато ученикът чувства своето превъзходство над другите, то той не може да расте духовно и Божествено.

Учителят казва: „Който има Вяра, той може да разбира всички науки“. Тази Вяра, за която Учителят говори, не може да се развие изведнъж. Да имаш тази Вяра в ръцете си (тука говоря за съвършената Вяра) _– това значи да се освободиш от намесата на чужда воля. Тази Вяра те прави господар на живота _– а когато се домогнеш до есенцията на този живот, ти можеш да изживееш Бога. Когато Го изживееш, съмнението става невъзможно. Бог трябва да Го изживееш. Защо? Защото цяла Вечност няма да стигне на ума и неговата логика да Го опишат. На чистата Вяра се разкриват всички науки _– значи, всичко, което човек обича, се разкрива по този закон.

Много хора са чували за Авраам от Библията, но малко са тези, които знаят тайната на неговия вът­решен живот. Неговият живот и въобще неговият Път е много дълбок и не може да се обхване с една лекция. Авраам идва от цикъла на Рама _– една древноиндийска Школа; и неслучайно думата Рам участва, и неслучайно той е имал среща в Библията с Мелхиседек (един Велик Посветен извън еволюцията), и неслучайно става Патриарх _– Патриарх на народите, Патриарх на едно силно човечество.

Авраам е спадал към Ордена на Посветените. Те са същества извън адамичното човечество. Думата Рам е била в миналото Космически принцип на една древна организация _– става въпрос, в старо време, в обществото на Рама. Думата Рам означава синтез или подбран род.

Животът на Авраам е започнал още от древността с един много силен обет специално към Бога _– оттук започва неговата Висша еволюция, от този обет. Впоследствие той става Патриарх на Избрания народ. При срещата с Мелхиседек е получил благословение. В този случай думата благословение има специално значение _– вътрешно тя означава нова степен на Посвещение. Чрез това Посвещение той приема отново Учението на Бялото Братство, което му се предава от Мелхиседек. Във всяка нова епоха формите на Посвещение се изменят _– те никога не са старите форми.

От окултна гледна точка, Христос е есенцията на еврейския народ, Заратустра _– на персийския, Хермес _– на египетския и т.н. Авраам е знаел, че Христос е Духът на Слънцето, че Той слезе чрез тялото на Христос, спря инволюционния процес на Земята и даде нова възходяща степен.

Съвършената Вяра на Христос _– това е Вярата като принцип и тя се явява най-висшата опорна точка. В Най-Висшия свят, където е принципът, няма изключения; докато, според Учителя, в Ангелските светове има едно изключение, а в човешките светове, от сто има няколко верни процента, а останалото е все изключения. Мистерията на Голгота е Мистерия на Битието _– и тя включва всички тайни, които се включват в това Битие и в този живот. Мистерията на Голгота е толкова велика, че според Окултната наука, тя никога не може да бъде изнесена напълно. Христос показа лъчите на Вселенската Любов, на Вселенското Слънце, което огрява и отделните Азове.

Тук искам да обясня един момент, който не е разбран, а се изнася и в стари, и в по-нови книги. В много йога учения се казва, че човек след време щял да се слее с Вселенския Аз, да се претопи и да стане едно с Океана, да изчезне като отделност. Много е погрешно да се уповаваме на стари учения. Окултната наука е на друго, по-дълбоко мнение: че крайната цел е обединение на отделните Азове чрез Върховната връзка на Живота, чрез Върховната връзка на Любовта _– точно така, както е сега Бялото Братство.

В момента работят два силни импулса.

Единият е Луцифер _– носител на стария импулс. Неговата цел е да създаде един преждевременен човешки аз по пътя на егото и по пътя на съмнението _– и това ще попречи на обединението на Азовете.

Вторият импулс е Христос. Неговата цел е друга _– Той иска човек да развие своята индивидуалност по Божествен начин, за да могат хората след това да се обединят, както е сега в Бялото Братство (говоря за Бялото Братство във висшия смисъл).

Пътят на Аза днес е много труден, защото:

Първо, ако човек обича кого да е, това щеше да бъде едно много грозно робство.

Второ, ако пък човек няма Божествена Любов, той става изкусител за душите и се упътва към Бездната заедно с тези, които увлича.

Както виждате, човешкият Аз е нож с две остриета: хем трябва да обича и ближния си, и въобще хората, хем трябва да е много буден.

В самото начало дори на Сатана, като Архангел, му е била дадена само една част, една известна степен от Любовта (не в най-висша мярка). С това той е увлякъл много Ангели _– това са Ангелите, които образуват човечеството в този и в астралния свят и които са се увлекли от тази привидна любов и не са могли да я различат от онази, Висшата Любов, чисто Божествената мярка.

По пътя на Истината окултният ученик трябва да постигне Върховната цел на живота, която е Божествената Любов; и когато я постигне, да я даде като свободен дар към едно определено същество. Азът може да злоупотреби със Свободата, както Адам и Змията са злоупотребили. Точно затова те са сродни и паднаха в една особена гледна точка, която е тяхното падение. Това падение в Окултната наука се характеризира като втвърдяващият се егоизъм. Егоизмът има силата да втвърдява духовното.

Христос дойде и мина през Голгота, за да премахне тази гледна точка на разгръщащия се егоизъм. На Голгота Христос погълна цялата земна аура и с това започна постепенното преобразяване на душите. С изпиването на тежката чаша, Христос пое цялата карма на човечеството. Без тази Велика и Свята Жертва, безпощадната карма щеше да пресече всяко духовно развитие, защото законите на миналото са жестоки и напълно разрушителни.

За тези, които се стремят към Христос, Той ще превърне тяхното отчаяние в Светлина. Това е въп­рос на Вярата.

Това, което ще опази твоята Душа по време на големите изпитания, е твоята пълна Вяра. Постоянният във Вярата е непобедим от кармата и от всички сатанински сили.

Учителят казва: „За да победиш кармата, се иска само едно нещо _– будност“. При това най-важно условие вече има кой да те ръководи и да ти даде методите за победа над кармата.

ВЪРХОВНАТА ЗАПОВЕД

(втора идея за размишление)

За да издържиш изпита Голгота, трябва да имаш натрупана вътрешна сила. Има един окултен закон, който гласи: Чистотата натрупва сила. (Това е метод.) Точно с тази сила ученикът надраства страданията. Когато човек изтърпява страданията, с това той надраства злото. Това е един знак, една важна мярка.

На Голгота се образува новият живот на ученика; но трябва да знаем, че Змията не се страхува от никаква човешка сила, каквато и да е тя. Тя се страхува най-вече от постоянните молитви, те отнемат всичките надежди. Неслучайно Учителят е казал, че на Земята най-важното нещо, дейност номер едно _– това е мо­литвата. Той поставя молитвата над Любов­та, над Мъдростта и над Истината, защото чрез нея се осмисля и Любовта, и Мъдростта, и Истината. След време (но това е един по-далечен период!) ще дойде един цикъл, когато човек ще постигне святост и съвършенство, ще бъде ръководен пряко от Бога и няма да прави никакви грешки, няма да има нужда от изкупване; тогава молитвата ще отпадне и тогава ще се яви благоговението, което символизира едно Велико Единение. Но засега най-важното нещо за нас, това е молитвата, и тя ни спасява от много други грешки и от неща, които не можем да предвидим.

На Голгота Христос показа Пътя на ученика _– и който издържи този изпит, той увеличава Живота си. На Голгота бе даден възход за цялото човечество към Първата Заповед на Библията. Тази Заповед е дадена от Учителя със следните думи: „Люби Бога повече от себе си _– и всичко ще се нареди“. Това е Върховната Заповед, единствена и най-важна. Това е всъщност най-сгъстената Заповед. Мойсей е дал Десетте Божи заповеди, Христос дава две. Учителят дава само една и тя съдържа цялата Тайна на Живота в себе си; Учителят я нарича още магическа психология.

Всички паднали ангели, които нарушиха тази Върховна Заповед, станаха сатанински сили и служители на Мрака.

Лекция, държана на 7 април 1995 г. _– Варна

ДЪРВОТО НА ЖИВОТА

(първа идея за размишление)

Дева Мария е един плод от Дървото на Живота, т.е. тя е един организиран Ангел, който трябваше да приеме Христос и да Му даде Божествени условия.

Христос също е от Дървото на Живота, т.е. от Съвършения цикъл. Всяко същество от Съвършения цикъл (или от Дървото на Живота) има пряко ръководство от Бога _– Господаря на Божествената Любов. Всички същества от Великия цикъл на една Древна, Слънчева култура са пропити от Неговата Любов.

Звярът може да се победи само с една Съвършена сила _– това е Божествената Любов. Тя е плод от Дървото на Отец. В този смисъл, тя се явява като съвършено оръжие в ръцете на ученика. Ако Любовта на човека към Бога е съвършена, Змията не може да се промъкне между него и Бога.

Според Окултната наука, Любовта е смъртоносна област за Змията.

Учителят казва: „Любовта е убиец на всичко нечисто“.

Адам и Ева не са плодове от Съвършения цикъл, от Дървото на Живота, и точно затова бяха в процес на развитие и усъвършенстване. Те сгрешиха в своя избор _– избраха човешката любов пред Божествената. Сега трябва да израснат и да се усъвършенстват чрез страданията и опита си на Земята. Това означава, че който е направил избор _– човешката любов, той трябва да приеме и страданията независимо дали ги иска. Ако човек има стремеж към Божествената Любов, тогава страданията ще се осмислят. Ако няма такъв, ще се превърнат в мъчение и разрушение.

Според Учителя, без страдания Душата не може да се съхрани. Чрез страданията Душата узрява и започва да разбира, че извън Бога няма Път и няма Живот.

Архангелът, който изкуси Адам и Ева, обедня и стана Змия и мрак. (Това се отнася до всички изкусители, въобще като идея.) Адам и Ева са сегашното човечество. Всичко, което тръгва срещу Бога, става мрак. Така Архангелът падна и стана Звяр, или скитащ черен адепт, т.е. скитащ демон. Но сега този Архангел не е авторитет даже и в човешкия свят _– освен за едно число избрани безумни същества. Тези същества са свързани със стария живот.

Учителят казва: „В стария живот няма безопасни места. Пътищата на стария живот привидно са безопасни, но влезеш ли в тях, непременно ще се осакатиш някъде“.

Адам и Ева не са реално начало, не са първите хора. В Библията нещата са условно казани. Тези Адам и Ева, които са на Земята, са нереални. Ако Слънцето си замине, и те трябва да си заминат. Това означава зависимост. Според Окултната наука това са същес­тва на своеволието. Своеволието не е Божествената Воля. То е духовна зараза, която идва от Змията.

Сатана е паднал в своето развитие още далеч преди Адамово време _– и точно затова той дойде да изкушава. Знае се, че само едно паднало съзнание може да изкушава, т.е. само едно користно съзнание може да изкушава. Сатана е свят, който означава унищожение чрез мрак. Понеже той е нарушил законите на свободната воля, е станал тъмна сила.

Когато хората са умирали за Истината, това е признак за оценяването на свободната воля, това е мярка.

Змията се прекланя пред ограниченията, а Духът _– пред Безкрайното. Най-големият дар в Битието, в духовен смисъл _– това е свободната воля, дадена от Бога. Сега Свободата не се дава на Змията, т.е. на ума, включително и на всички вторични същества, в това число и на Адам и Ева.

Главната причина за грехопадението е, че Адам и Ева нямаха съвършена цел. Христос показа съвършената цел чрез Първата заповед в Библията _– Любов към Бога. Когато човек има цел, той никога не може да изгуби своята посока.

Допускането на злото е една Божия Премъдрост. И когато злото те атакува, пита се: „Къде е твоята вяра?“. Бог ни изпраща изпитания, за да ни научи на себепознание. В този смисъл, изпитанията са задължителни.

Страданията са неприятни, но какво да кажем за плодовете на спасението, които те носят? От друга страна, удоволствията и изкушенията са приятни, но те носят за човека скрита гибел. Трябва ли да идват изкушенията? Да! Те посягат на вътрешността на човека и изпитват неговите убеждения и неговата посока _– по-точно те показват към какво човек е разположен. Изкушенията изпитаха Адам и Ева и показаха каква е тяхната същност.

По-късно Словото, което беше сътворило човека, слезе в плът, за да провери, в плът, какво е да си човек. А конфликтът със Змията беше необходим, за да може да се различи Съвършенството на Сина (т.е. на Словото) от несъвършенството на злото. Змията беше необходим конфликт, защото така се видяха пътищата на Живота и на смъртта.

Синът на Бога беше силен, защото беше изкушаван и защото победи.

Мистерията на Словото Син е бездънна и неизчерпаема. Словото се превърна в човек и се срещна с антисловото (т.е. със силите на застоя), показа пътя към Новото. Синът от богат стана беден, т.е. от Бог стана човек _– но имаше и такива, които Го познаха.

В Евангелие на Матея и в някои други Евангелия има обикновено по седем групи притчи. Една част са посветени на народа, а в единия отдел трите последни притчи са посветени на учениците. Това означава, че Словото работи по различен начин: по един начин представя Истината за народа, а по друг начин _– за учениците. Точно в тези притчи, които са към учениците, е скрита Окултната наука _– и те никога не могат да се тълкуват по начина, по който са изнесени притчите към народа. Тези притчи съдържат едни сили, а в притчите към учениците е показан Пътят на вътрешната еволюция на учениците и на вътрешните органи на Душата _– и по един постепенен път как се развиват тези органи, за да може Душата да се освободи от земната зона.

И Христос, и Адам, и Ева, и целият свят са произлезли от дълбочината на Духа.

Христос показа, че само чрез Любовта към Бога можеш да се домогнеш до Тайната на Живота. Затова тази заповед _– Любов към Бога, е Върховната Заповед. Понеже Адам и Ева са нарушили мярката на Любовта, те са били изхвърлени от Рая, т.е. от Живота.

Според Окултната наука думата Ева означава врата, или закон за възприемане.

Какво трябва да възприеме Ева? Мъдростта. Това означава, че когато Адам възстанови своята Мъдрост, Любовта ще се съедини с него. Така ще се възстанови Първичната връзка.

Лао Дзъ казва: „Истината трябва да бъде възприета, а не разбрана. Разбирането идва много по-късно“. Истината е Бог, Който ще дойде като разбиране в твоя живот, но на определеното време.

Всички ние сме били в Божествената аура като Души още преди да е бил създаден светът.

Защо е била създадена Земята? За да бъде възможен човешкият живот.