III „Който веднъж се е докоснал до Огненото учение, той променя своята същност от вчерашния ден."

„Който веднъж се е докоснал до Огненото учение, той променя своята същност от вчерашния ден." (М.)

И тъй, Учението най-сетне е пред нас. Не във форма на отделни писма, които биха могли да подразнят критиците със своята фрагментарност. Нито в преразказ на един или друг посредник, което пък би могло да постави под съмнение ав­тентичността. Петнадесетте неголеми томчета, вече изброе­ни от нас, съдържат словото на Учителя Мория, записано с възможно най-голяма точност.

И - факт за отбелязване - въпреки обичайната безогледност на клеветата, никой от противниците на Елена и Ни­колай Рьорих никога не е дръзнал да им припише авторство­то на споменатите книги - толкова очевидно е по тона и съ­държанието на тези книги, че те идват от един свят, съвсем различен от нашия.

Учението би могло да се оценява в различни аспекти:

като философия, доколкото представлява възглед за ка­тегории като дух и материя, пространство и време, доколко­то ни разкрива отношението между човека и света и решава основните проблеми на познанието;

като космогония, доколкото разглежда въпросите за същността на Вселената, за нейното възникване, еволюция и строеж;

като етична школа, доколкото съдържа свои концеп­ции за доброто и злото, за нормите на човешките отношения и човешко поведение;

като религия, доколкото тълкува Божественото нача­ло и възприема принципи на такива духовни водители като Буда и Христос;

като ръководство от практично-приложно естество, доколкото съдържа многобройни съвети за начина на живот, за режима на хранене, за предпазване от болести, обсебване, злотворни влияния.

Последният аспект очевидно е най-стеснен. Но колко­то и абсурдно да изглежда, той най-много привлича някои хора. И когато такива хора установят, че въпреки практич­ната си полза, Учението все пак не е някаква Хатха-йога, обещаваща здраве и дълголетие, те бързо се дезинтереси­рат от него.

Учението наистина не е Хатха-йога. Обаче то не е и философия, космогония, религия или етична школа. То обх­ваща основните проблеми на тия сфери, както и на редица други, но за да стигне до точния отговор - ги разглежда в сложните им и многообразни връзки, като ги издига до един органичен синтез, който трудно би могъл да бъде обозначен с името на коя и да е отделна наука.

Учението ни дава познания за Безпределността, нари­чана Вселена, за многообразието на различните проявени фор­ми и движещи сили, за мястото на Земята и на човека в този ^необятен свят, за законите на човешката еволюция, за нейно­то минало, настояще и висша цел. Но колкото и богата да е тая проблематика, ние ще проявим късогледство, ако оце­ним Учението само в нейните рамки.

Елена Рьорих в едно свое писмо, след като дава на ко­респондента си исканите пояснения по някои космогонични проблеми, добавя: „Съветвам ви да мислите повече за духов­ното усъвършенстване, отколкото за космогонията. Без очис­тване на сърцето, без разширение на съзнанието по пътя на Живата Етика, не може да се получи истинско знание. Тъй, изкореняването на един лош навик ще ви донесе повече пол­за, отколкото заучаването наизуст на всички съществуващи системи в космогонията."

Смисълът на бележката е достатъчно ясен: нравствено­то усъвършенстване трябва да предхожда интелектуалната осведоменост. Нещо повече: нравственият момент е по-ва­жен от интелектуалния. Този съвет може да изглежда спо­рен. Ала той съвсем не е случаен.

Макар да представлява неоценима форма на самообра­зование, Учението не е школа за самообразование. То не си поставя за цел да замести или да измести другите науки, та макар и в качеството си на принципно нов синтез. Неговата задача е не просто да ни обогатява със знания, а да ни накара да действаме. И ако ни дава знания, то е именно за да ни нау­чи да действаме. Само когато разберем напълно този дейст­вен характер на Учението, ние наистина ще се доближим до неговия смисъл.

Ако тези книги започват да се появяват едва три десети­летия след публикацията на „Тайното учение", то е защото появата им е предизвикана от промените в света и защото идват да ни кажат нещо повече от съдържащото се в „Тайно­то учение", където проблемите на космогонията и човешка­та еволюция са широко осветени.

Махатмата сам често нарича Учението „Жива Етика" или „Учение на Живота" и многократно подчертава, че то трябва незабавно да се прилага в живота, да се превърне в образец на поведение, в мерило на всички наши постъпки,

Защо такава припряност? - би могъл да каже някой. Защо нещата да не протекат с обичайния си ход, както напр. в университета, където студентите години наред усвояват зна­нията, преди да дойде времето да ги прилагат?

Защото, ако има припряност, тя не е от страна на Учи­теля, а от страна на събитията. И тук трябва да ни стане яс­но, че Учението не е образователен курс, но съдбовно пре­дупреждение, отправено в навечерието на онази планетарна криза, която днес е в пълния си ход и която е най-тежката, преживяна от човечеството. От туй, в каква степен и в какъв срок ще приемем това предупреждение, зависи дали човечес­твото ще оцелее.

Естествено и тук ще се намери някой да забележи, че ако от произнасянето на предупреждението до днес е изте­къл над половин век, през който някакси сме оцелели, това означава, че положението не е чак толкова тревожно.

Подобни разсъждения могат да бъдат израз само на къса памет, на невежество и на лекомислие. На къса памет, защото десетки милиона хора бяха унищожени именно през този поло­вин век. На невежество, защото малцина могат да знаят какви титанични усилия са били необходими от страна на Адептите в някои съдбоносни моменти, за да принудят силите на мрака да отстъпят и да се предотврати най-страшното. На лекомислие, защото ако най-страшното досега е било избегнато, това съв­сем не е гаранция, че то непременно ще бъде избегнато и в бъде­ще. Съществуват фатални мигове, когато участта на човечест­вото трябва да се решава от самото човечество, и в такива мигове, въпреки готовността ни да прехвърлим грижите си върху Ддептите, това едва ли ще се окаже възможно, доколкото не Адептите, а ние лично ще трябва да се явим на изпит.

Настъпването на съдбовния момент вероятно най-сетне ще ни разбуди и ще ни накара да се озърнем за помощ. Но помощта може да дойде само от една единствена посока -Йерархията на Светлината. А за да получим помощта, би тряб­вало навреме да сме осигурили връзката.

„Живата Етика - казва Учителят - разглежда всички по­нятия, които са Основи на живота... Огнените закони ще да­дат на духа разбиране за Йерархията... Не са нужни всякакви уверения в преданост... не са нужни почитания на Властите-ля там, където няма разбиране на Живата Етика. В Тънкия свят не ще избягаш от преживяванията си. Също както собс­твената светлина осветява туй, което те заобикаля, така и собствената тъмнина помрачава цялото пространство. По пъ­тя към Огнения свят трябва да се замислим за страшните пос­ледствия, ако Живата Етика не бъде приложена в живота."

Огненият свят... това не е метафора. Нито пък е някакъв друг свят, различен от нашия, където можем по желание да надзърнем или не. Огненият свят - това е неотменимо пре­допределеният цикъл, в който влиза нашата планета и който, в зависимост от самите нас, ще се превърне било в трагичен епилог на огнената смърт, било в пролог на нова и светла ера в човешката еволюция.

Голям брой хора са склонни да разглеждат едно Уче­ние по същия начин, по който биха разглеждали една витри­на за конфекция. Всичко ново ги интригува, докато всичко повече или по-малко познато им досажда и те дори не си да­ват сметка, че в ущърб на здравия разум, подменят критерия за стойност с критерия за ефектност или модност.

„Често хората съвсем не умеят да се ползват от дадено­то им Учение - казва сам Великият Махатма. - Когато слушат сведение, което сякаш им е познато, те високомерно възкли­цават - „отново все същото, всеизвестното". Те не се опитват да проверят - доколко това познато е било осъзнато и прило­жено от тях. Те не желаят да помислят, че полезното Учение се дава не за новост, а за постигане на достоен живот."

Ако задачата ни бе да привличаме публика, ние лесно бихме могли да убедим любителите на новости, че Живата Етика наистина предлага познания, каквито не би могла да предложи никаква друга научна или религиозна школа. Ние обаче нямаме намерение да рекламираме идеите като съб­лазнителни гастрономически специалитети, нито сме склон­ни да ги оценяваме според модата на сезона.

Известно е, че ако по времето на Блаватска символика­та, терминологията и практическите предписания на Източ­ните доктрини предизвикваха ярост и подигравки, то днес це­лият този реквизит се е превърнал за Запада в общоприета баналност. Стотици хиляди хора разговарят за будизма Зен, практикуват пранаяма или отправят в пространството древ­ния мантрам „Ом". Нямаме нищо против всичко това, но то не е направило нашия свят нито по-съзнателен, нито по-до­бър. И ако ще пристъпим към Учението със същата лекота, с която толкова хора пристъпват към всяка екзотика, най-пра­вилно би било изобщо да не започваме.

Би следвало прочее още от самото начало да приемем, че едничките критерии, от които ще оценяваме Учението, мо­гат да бъдат критериите за истинност и полезност, а това, за да си послужим с известното източно положение, са две неща, които правят едно.

Сам Учителят казва: „Два са признаците за истинност­та на учението: първият - стремежът към общото благо; вторият - приемането на всички някогашни Учения, отговарящи на първия признак. Трябва да се отбележи, че първоначална­та форма на Учението не съдържа отрицателни положения. Но суеверните последователи... започват да ограждат Завети­те с отрицания. Получава се пагубната формула: „нашата вя­ра е най-добра"... Оттук има само крачка до кръстоносните походи, до инквизицията и до моретата от кръв в името на Този, който е осъждал убийството."

Горният параграф прави съвсем излишна дискусията по често поставяния въпрос: Какво представлява всъщност Уче­нието? Осъвременен вариант на Будизма? Или - на Браманизма? Или - на Християнството? То е близко в една или друга степен до всички големи духовни учения на миналото по простата причина, че всички те, както вече се посочи, са дошли от един и същ Духовен Център.

Учението обаче е родствено на предишните учения в техния първоначален, автентичен вариант, преди те да бъдат изопачени в користни догми, и по този начин представлява възстановяване на големите, отричани с векове истини:

„Колко неотменими Истини са били отричани! Казват - няма вечен живот. Но той съществува. Казват - няма Тънък свят. Но той съществува. Казват - няма връзка между свето­вете. Но тя съществува. Казват - няма висше ръководство, но То съществува." (М.)

При това Учението не е нито механично повторение, нито само опреснен вариант на вече известното, а представ­лява продължение на Великата духовна традиция, съобразно новите условия на живота и новите нужди на еволюцията. Защото, както припомня Адептът, „в течение на векове мно­жество искри на мъдростта са се пръскали над Земята, но всеки кръг има свой ключ"'.

Както се вижда дори от бегло набелязаната проблема­тика на Учението, то се отличава с всеобемност в точния смисъл на думата. Няма нито един съществен въпрос на дейс­твителността - съвсем близка или неизмеримо далечна - кой­то Учителят да е отминал и оставил без отговор. При това, без да се отбягват някои на пръв поглед второстепенни теми, вниманието ни е насочено преди всичко към големите прин­ципи, към вътрешната организация и скритите функции на нещата. Така Учението ни се представя не толкова като ня­каква енциклопедия на окултни знания, колкото като ръко­водство за мислене, за проникване в смисъла на явленията.

Дълбочината на проблематиката в тия текстове е особе­но респектираща с начина, по който е поднесена - пределна простота на съждението, пределна яснота на израза. Учителят ни внушава античния възглед, че великите принципи са в осно­вата си винаги прости. В същото време - макар да се обръща към ученици, далеч по-подготвени от нас - той говори така, че словото му да бъде разбрано от всеки, който иска да слуша.

„Знанието води до простота - казва Учителят. - Хора­та, които добре се познават помежду си, не се нуждаят от дълги и сложни разсъждения. Те предпочитат да обсъждат същността на нещата. Прекрасно е знанието, водещо към сми­съла. Само мнимата наука ще се задавя в претрупаности и така ще замъглява предназначението си."

И още:

„Към най-сложното можем да се приближим по най-прост път."

В един момент, когато астрофизиката още се губеше в догадки относно процеса на зараждане на небесните тела, Учи­телят по пределно прост образен начин ни разкриваше дейст­вието на космическата пулсация и - което е далеч по-същес­твено - нейната скрита първопричина:

„Стопанката, получила от млякото бучка масло, вече с това е познала твърде важна Космогония. Тя е разбрала как се зачеват небесните тела. Но преди да пристъпи към „биене­то", стопанката е отправила своята мисъл за това (действие); само от съединението на мисълта и биенето се създава по­лезна маса, подир туй се прави и сирене, вече със зачатки на население. Нека не се усмихваме на такъв микрокосмос. Съ­щата тази енергия движи и системите от светове. Нужно е само твърдо да се осъзнае значението на мисълта, значение­то на великата енергия. Нима не е чудесно - че същата тази енергия сияе в сърцето на всеки човек?"

Все с оглед изискването за простота и понятност изло­жението е освободено в границите на възможното от трудно­достъпната източна символика и езотеричните наименования. Казваме „в границите на възможното", защото съществуват будистки и браманистки термини, които не могат да бъдат из­бегнати, по простата причина, че не разполагаме с техен екви­валент в западните езици. И все пак Учителят напомня, че тер­минологията не е най-важното и че може да се използва всяко название, стига то да е годно да ни разкрие смисъла:

„Не бива да се смущаваме, ако някой употреби думата физиология към Висшия свят... Физиологията е само условно определително на много действащи закони... Естествено, при дълбоко изучаване ще се намерят и по-подходящи названия. Но даже за най-висшите понятия могат да се намерят съпос­тавки във физическото всекидневие... Нека всеки се насочва според своята мярка - макар и с термините на механиката -към тоя Единствен път."

Следвайки мисълта на Учителя, Елена Рьорих на свой ред пише:

„През последните десетилетия се появиха толкова бутафорски окултни организации, че всеки сериозен търсач се старае да се държи настрана от всичко, носещо етикета на окултизма. Сега вече са нужни нови определителни, отгова­рящи на съвременната терминология, приета от науката, ко­ято в своите последни открития се докосва тъй близко до най-тънките енергии и до отвъдния свят."

Грижата за съвременност на израза е в пълно съответс­твие със смисъла на Учението, отговарящо именно на изиск­ванията и проблемите на съвременния живот. Без да бъдат ни най-малко примитивизирани, големите истини и високите принципи ни се представят в своето земно значение, като не­ща, необходими всеки ден и при всички житейски положе­ния. Те не са църковен протокол или ритуал на неделната служба, с който през седмия ден изкупваме безобразията си от предишните шест дни. Поуките на Учителя могат и трябва да бъдат мерило за всички наши дела и ако това не винаги става, вината едва ли трябва да се търси в Учението:

„Често чуваме оплаквания за недействителността на на­шето Учение. Обикновено се оплакват онези, които не при­лагат Учението. Нима лекарството ще помогне, ако е запеча­тано? Освен туй малцина могат да се похвалят със знание на Учението. Те или го съобразяват със старото си мислене или го четат откъслечно, без да обобщават смисъла. Учението трябва да се прилага, преди да се съди."

Практично-приложната страна на Учението, без да го из­черпва, може да се проследи през всичките му звена, но тя особено се откроява в сферата на етичната проблематика. Още по времето на Блаватска някои хора, макар и споделящи в основному нейните концепции, бяха изразили скептицизъм относ­но идеята за морално усъвършенстване на човека, обявявайки я за банализирана и опровергана от практиката филантропич­на илюзия. Всички знаем наистина, че прословутите десет Бо­жи заповеди хилядолетия наред са били втълпявани на стоти­ци генерации без особен ефект. От тази гледна точка скепти­цизмът спрямо нравственото издигане на човешкия род не е лишен от основания. Но особеният подход на Учението е, че именно не втълпява, а обяснява, че вместо голословно да декретира кое е добро и кое е зло, показва практическата вреда от лошата постъпка, както за потърпевшия, така и за извършите­ля. И това акцентиране по-скоро върху ползата, отколкото вър­ху доброто не е примамка за изкушение, а убедително разкри­ване на закона за причинността в действие.

Учението съдържа толкова и такива нови за човешкото знание моменти, та бихме могли направо да кажем, че разт­варя вратите към един необятен и неизвестен свят, който мо­же да се стори някому страшен и заплашителен, а другиму -радостен и привлекателен. Описва се огромната мощ на но­вите енергии и се обясняват редица явления от невидимия свят, насочват се учените към епохални открития, някои от които направо са подсказани.

Естествено мнозина биха предпочели вместо подсказ­ване и намеци, да намерят в Учението готови решения и точ­ни рецепти. Това обаче вече би означавало не да получим помощ от Адептите, а да очакваме те да свършат пялата ра­бота, вместо нас. И което е по-важно, това би означавало да получим в свое разпореждане такива могъщи сили, за чието правилно използване още не сме дорасли. Случаят с атомна­та енергия е съвсем достатъчен като пример. Учителят още навремето бе предсказал, че в 40-те години човечеството ще овладее тази енергия. Така и стана. А колкото до последици­те - коментарите са излишни.

При цялата безусловност на своите ръководни принци­пи, Учението се отличава с една привлекателна толерант­ност. То не издига свои богове, за да анатемосва чуждите и проявява търпимост към всяка чиста вяра. Сам Учителят не­веднъж предупреждава срещу отблъскващото тесногръдие и срещу фанатизма, който - независимо от характера на обс­лужваната кауза - в последна сметка оказва помощ на тъм­ните сили:

„Всяка вест трябва да бъде не само блага, но и привле­кателна. Може да се види, че много млади хора не следват пътя на бащите и майките. Освен кармичните причини може да се открие непривлекателността на действията на по-въз­растните. Същото се забелязва и в положението на религии­те. Религията като връзка с Висшия свят трябва да бъде пре­ди всичко привлекателна. Страхът не привлича, насилието е отвратително, а разбирането на Висшия съвет трябва да бъде увлекателно... Фанатиците страдат именно от отсъствието на привлекателност. Колко тъмнина и отвращение са посяли те."

Въпреки широтата и толерантността си, а понякога тък­мо поради тия си черти, Учението без друго ще шокира из­вестни хора. Атеистите вероятно ще бъдат раздразнени от изрази като „Божествено начало", докато верующите ще бъ­дат скандализирани от отрицанието на всякакъв личен Бог. Материалистите ще се отнесат с подозрение към твърдения­та за духа, докато спиритуалистите ще посрещнат с негодувание твърдението, че всичко е материя. Аскетите ще недоу­мяват как едно Учение, проповядващо духовна и физическа чистота, може да допуска, та макар и като изключение, кон­сумацията на месо. А бонвиваните ще се мръщят пред всяко осъждане на излишествата.

Както личи от писмата на Елена Рьорих, на нея твърде често са й били поставяни именно подобни въпроси: как мо­же материята да се обявява за „всичко", как може да се отри­ча Бог, как може да се яде месо. И Е. И. е била принудена отново и отново да обяснява, че под „материя" Учителят ня­ма предвид инертната физическа материя, а проявяването на духа; че личният Бог е детрониран не за да бъдем обречени на безбожие, а за да се утвърди единствено реалното всеобемно и безлично Божествено начало; че когато човек тряб­ва да избира между късчето месо и гладната смърт, здравият разум е достатъчен, за да го насочи към първото.

Засягаме горните въпроси, за да се види колко трудно е да възприемем една нова система от възгледи, ако не сме се освободили от предубеждения и предразсъдъци. А освобож­даването от предразсъдъците освен че е трудно, но не може да се извърши с един замах. По-лесно е в такъв случай да се въоръжим с известно търпение и доброжелателност, които биха ни позволили да разберем, преди да отсъдим.

Именно, малко търпение и добронамереност - това е първото условие за овладяване на Учението. Всичко остана­ло идва постепенно.

Хората реагират на Учението главно по три начина. Едни от самото начало го посрещат враждебно. С такива лица не следва изобщо да се влиза в полемика, те трябва да се отминават. Други бързо биват обзети от ентусиазъм, те са готови тутакси да поемат пътя на ученичеството, и въпросът, който обикновено ги вълнува е - как веднага да вля­зат в контакт с Великия Учител или поне с някой негов дове­реник. Подобни хора следва да се оставят да изживеят пър­воначалния си плам, за да се види, какво ще произлезе от него - траен огън или пепел. Трети пристъпват към Учение­то с колебание и уговорки, поставят множество въпроси, основателни или не, преди да определят мнението си. Поня­кога това е стремеж да се разберат проблемите в дълбочи­на, който води до постепенно приближаване към Учението. В други случаи се касае до личности, съмняващи се всякога и във всичко. Такива хора никога няма да се освободят от съмненията, дори и след като са ви казали, че вече са разб­рали и са се убедили.

Индивидите, способни действително да възприемат Уче­нието, съвсем не са толкова много. Но това не е причина за обезкуражаване. Големите истини, поне в началото, винаги са били достояние само на едно малцинство. Учителите не търсят широки аудитории. Те държат на качеството, а не на количеството. Учението е отправено именно към малцината, способни да проумеят истинския му смисъл, да го прегърнат като верую на живота си, да преобразят цялата си практика и всичките си мисли, съгласно неговите високи принципи.

Кореспонденцията на Елена Рьорих изобилства с изра­зи, като: „Винаги съм ви съветвала да не вербувате последо­ватели"; „Не мисионерствайте, не приканвайте"; „Ние нико­го не се готвим нито да убеждаваме, нито да разубеждаваме и с цялата си душа въставаме против всякакво натрапване кни­гите на „Живата Етика"... Всеки трябва да следва своя път"; „Всяко натрапване ще принесе само най-голяма вреда".

Това не е отказ от задължението да помагаш. Това е разумен отказ от безполезни усилия, водещи до напразно губене на време и до обратни резултати. Привържениците на Учението не са просяци и нямат нужда от признание, подне­сено като милостиня. Учението е нещо твърде велико, за да бъде унижавано с една или друга форма на натрапване. То не се раздава. То се постига.

В едно време, когато пропагандата и рекламата са ста­нали обичайни инструменти на всяка идеология, и когато все­ки убеждава всекиго в нещо, подобна позиция на пренебре­жение към популяризацията може да изглежда странна. Но в изявите на Учителите има много неща, които на пръв поглед изглеждат странни и едва впоследствие ни се разкриват в ця­лата си логика. Ние знаем: „Учението се разпространява по неизповедими пътища".

Туй съвсем не означава, че трябва да отпъждаме искре­но търсещите. Огромната кореспонденция на Елена Рьорих говори за тъкмо обратното. И в тая кореспонденция съвсем не са редки изрази като: „Посрещайте сърдечно искрено тър­сещите души". Или: „Тези, които сами тропат у нас, намират вратата отворена".

Опитът ни е показал, че обикновено всеки намира в Уче­нието най-вече това, което търси. Ако дадете един и същи том на три различни лица, с молба да подчертаят най-важни­те пасажи, ще установите, че дори въпросните лица да са на приблизително еднакво интелектуално ниво, подчертаните па­сажи често ще бъдат различни. Но това не е всичко. Защото ако минете към разговор с тия лица, ще стане ясно, че и сте­пента на проникване в материята също е различна.

Простото и ясно изложение на Учението не бива да ни води до прибързания извод, че то във всичките си части е съв­сем леко за възприемане. Пред нас се разгръщат обширни, неизследвани от науката области, чието овладяване предполага усилия дори от страна на подготвения читател. И което е още по-важно, доколкото се касае до Учение на Синтеза, дотолкова е и наложително да го възприемем като органич­но цяло, а не само откъм ония отделни страни, които са ни понятни или които ни харесват.

„Някой е обърнал внимание само на качеството на хра­ната, някой се е постарал само да не сквернослови, друг - да не се дразни, трети - да не се бои. Но такива полезни подроб­ности ще бъдат все пак отделни лостове, един от тях не ще вдигне цялата тежест. Нужно е постепенно да се вниква в синтеза на Учението, само дъгата на синтеза може да осигу­ри напредък. Ако някой забележи, че го е привлякла едната страна, нека прилежно повтаря и другите части на дадените указания.

„Даваме много прикрито и постепенно приближаваме осъзнаването. Нека човек не се бои да се приближава все по-близо, додето не усвои ритъма на Мозайката."

„Така приближаването до синтеза ще ни научи да се пол­зваме от всички подробности." (М.)

Учението няма да даде нищо на този, който го прочете просто за сведение, и ще даде много малко на оня, който от­къслечно усвои отделни истини. Учението ще се превърне в наша опора и в наш щит, само ако изцяло го възприемем, ако изцяло повярваме в него.

Разбира се, когато говорим за вяра, ние имаме предвид не сляпото преклонение на фанатика, а разбирането и сър­дечното доверие. Именно по този повод Елена Рьорих обяс­нява на един свой кореспондент:

„Вие пишете, че не сте смеели да подложите книгата на критика... Трябва да ви кажа, че проявата на непредубедена, разумна критика или по-точно, обсъждането на прочетеното и чутото винаги и навсякъде е необходимо, иначе как ще разви­ем своето съзнание и мислене?... Изразявайки пълно доверие в мъдростта на избраното от нас Учение, ние все пак не следва да приемаме всяко указание сляпо, само на доверие. Ако не сме разбрали нещо, не трябва да го повтаряме като папагали, само затуй, че така е казано в книгата на Учението."

„Даже вярата трябва да бъде обоснована" - казва Учи­телят. И, на друго място: „Всеки изследовател на Учението може да бъде посъветван - „приближи се с всички сили, наб­людавай с всички мерки, изучавай с всички способи, позна­вай с пълно дръзновение, проявявай неуморност и се въоду­шевявай от всяко намиране на истината." Учението не може да бъде погрешно. То не може да се откланя от пътя на доб­рото и ползата. (Но) не трябва да се вярва само на уверения. Вярата е осъзнаване на истината, изпитана с Огъня на сърце­то... Смятайте, че пътят на Учението е утвърждаване на Не­съмненото. Не бива да се подхожда към истината по пътя на блуждаенето. Трябва да се върви, като се проверява всяка дума, всяко твърдение, всеки завет. Ако Учението е истинно, то всяка стъпка към него ще бъде просветление и разшире­ние... Тъй кажете на съмняващия се в Учението - „проверя­вай, пламти със сърцето и се разгръщай духом!"

Ала колебанията пред посланието на Адепта понякога се дължат не толкова на недоверие, колкото на плахост. Чес­то срещаните в Учението изрази като „воин", „битка", „из­питание", „подвиг" безпокоят или дразнят някои хора. Това е понятно, като се има предвид, че наоколо ни има и без туй премного битки и заплахи и че страхът е обичайна човешка слабост. Само че, както ще видим по-нататък, едно от първи­те условия на ученичеството е преодоляването на страха. За­щото светът е такъв какъвто е - един свят на светлината, но и на мрака, един свят на две непримирими сили, вкопчени в неизмерима по обхвата си битка. Учението, чийто основен принцип е правдата, не може да си позволи да преиначава нещата, само за да бъдат те по-приятни на плахите духом.

„Разбирам, - пише Елена Рьорих - че писмата ми, ут­върждаващи красотата на суровата самодисциплина и на жиз­нения подвиг, не отговарят на вкуса и на съзнанието на мно­зина. Но аз смятам, че е престъпно да поддържам сантимен­талност, основана на лъжливи данни. Старала съм се, докол­кото съм могла, да поддържам духа им, но естествено не съм могла да правя това, като им поднасям сладникави видения в стила на Л."

„Вместо суровия строеж на живота, хората жадуват сладки приспиващи ги блянове и леки достижения в обста­новката на магесниците от „окултните" романи..."

„Наистина труден е пътят на възхождането и особено - на последните стъпала..."

Прочее не Учението е сурово, а сурова е действител­ността, в която сме обречени да живеем и да се развиваме. Що се отнася до Учението, сам Адептът предупреждава, че то в никакъв случай не следва да се развява като заплаха:

„Главно, не заплашвайте с Учението. Наистина, във все­ки живот може да бъде внесено цъфтящо клонче. Като ут­ринна светлина трябва да бъде учението."

И, по друг повод:

„Ако съвсем прост човек ви запита „какви са задачите на Учението?" Кажете - „да ти бъде добре да живееш". Не трябва да го отрупвате със сложни разсъждения. Нека съ­ществото му се проникне от съзнанието, че цялото Учение се грижи за подобрение на живота му. Понятието за отго­ворност ще дойде после. Първо - възвестете радост и по­добрение на живота."

Именно в това е една от основните и най-привлекателни черти на Учението, че то е създадено, за да служи на хората, а не обратното. И дори когато сме призвани към изпитание и саможертва, туй става пак за наша полза, а не за слава на Уче­нието („Не на нас е нужно вашето мъжество, а на вас" - М.)

При това, за разлика от някои други окултни или рели­гиозни доктрини, Учението не проявява никакъв вкус към край­ностите на аскетизма, лишенията и самонаказанията - насил­ствени или не. Изградено върху принципа на целесъобраз­ността, то отхвърля всички изкуствени „изпитания", които освен че са излишни, но и създават у ученика измамното са­мочувствие за постигнато съвършенство.

„Ще кажат - ние се отказахме от радости заради общи­ната. Отговорете - каква гробищна е вашата община, ако е обречена на постно масло. Как сълзливо унили са лишените. Как се облизват те към запретените лакомства."

„Лишението е непознато нам, защото вместването изк­лючва лишението. Нашето Учение представя света богат, ра­достен и увлекателен. Никъде не се сочат вериги и бичувания. Като кораб, изпълнен със съкровища се носи указаната община." (М.)

А Елена Рьорих напомня в едно свое писмо за будист-ката поговорка: „Ако духовното постижение се заключава­ше само в отказ от месна храна, слонът и кравата отдавна биха го достигнали". И добавя: „Във всички учения винаги и във всичко се сочи Златната среда. Всичко насилствено и пре­калено се осъжда". И на друго място: „Можеш да служиш и без да бъдеш аскет. Мнозина смятат, че за духовния ръст са необходими условията на монашество... Но това е заблуда. Под чист живот се разбира най-вече чистотата на помислите, на намеренията, безстрашие, неотклонност, твърдост и самостоятелност, всички останали потребности и функции на тялото, бидейки естествени, не могат да се разглеждат като нечисти и само излишествата в тях стават вредни, раз­рушителни."

Разбира се, горните пояснения едва ли ще прозвучат успокоително за много хора, на които ученичеството без дру­го ще се представи като непосилен подвиг. И трябва да приз­наем, че те няма да бъдат далеч от истината. Когато Елена Рьорих казва, че пътят на възхождането е наистина труден, можем напълно да й вярваме, след като знаем, че тя вече е минала по него.

От друга страна би било проява на фатално лекомис­лие да се впуснем слепешката в едно изпитание, без да съзна­ваме, дали ще ни стигнат силите да го издържим. Значително по-разумно е да останем пред прага на ученичеството, от­колкото да влезем, а подир туй да отстъпим. Да останеш пред прага - това е въпрос на свободен избор, но да отстъпиш е равносилно на предателство. А ние скоро ще разберем каква катастрофа представлява предателството, преди всичко за са­мия предател.

И все пак, възниква въпросът: Какво да правим, в слу­чай, че Учението ни привлича, а в същото време не намираме у себе си достатъчно качества, за да поемем стръмния път на ученичеството? Ако подобен въпрос назрее у нас, не бива да се боим да си го поставим - той свидетелства поне, че съзна­ваме недостатъците си и не се надценяваме.

Верният отговор може да бъде само един: да чакаме. Но да чакаме, не като стоим със скръстени ръце, защото по­добно чакане е равносилно на отказа като работим в духа на Учението и според максималните си възможности, без илюзията че вече се готвим за Адепти. Учителят има предвид тък­мо подобен род помощници, когато говори за приятелите на Учението или на Общината:

„Много нелоши хора... са изплашени от непрестанния труд и огромните задачи. При това те в основата си са възп­риели идеята на общината. Би било гибелно да се включат тези още слаби хора в общината, но не бива да се отблъскват, за да не погаснат..."

„Приятелите на общината позволяват да се разполага с резервоар, без да се предават основите на Учението. Прияте­лите на общината не крият слабостите си и това дава въз­можност успешно да ги подпомагаме. Казвам именно прия­тели, защото за Запада това наименование е най-понятно. Ние помежду си ги наричаме ученици на известна степен, но За­падът зле приема нашето понятие за ученичество."

Във връзка с тоя проблем бихме могли да припомним и следните разсъждения на Елена Рьорих:

„На въпроса - как може да се приближава към Учение­то този или онзи несъвършен човек" - Може да се отговори също с въпрос - а къде са тия, съвършените?... В нашата зада­ча не влиза създаването на ангели, нека с това се занимава църквата... Нашата задача е далеч по-скромна. Ние просто же­лаем да помогнем на идващите при нас поне малко да разши­рят съзнанието си и да получат отговор на много жизнени проблеми, на които църквата не е съумяла да отговори. Кни­гите на Учението на Живота по своята космопространствена широта на мисълта именно дават отговор на всички въпроси. И така, няма да търсим ангели, а да се заемем с хората."

Тези мисли достатъчно ясно показват, че Адептите и техните помощници имат съвсем точна представа за скромните възможности на хората, дори когато тия хора са симпа­тизанти. Прочее високите изисквания на Учението в никакъв случай не означават, че Учителите хранят някакви илюзии от­носно действителното нравствено и духовно ниво на съвре­менното човечество. Но нормите на Учението не се опреде­лят според мярката на средните възможности. Учението чер­тае Големия път, а Големият път води към Голямата цел и съвсем отделен въпрос е колцина и кога ще стигнат до нея, кой ще пълзи и кой ще напредва с бързи крачки. Едно необик­новено Учение има нужда и от необикновени ученици.

Надяваме се, че казаното дотук дава някаква макар и бледа представа за своеобразието на Учението, поне посред­ством приведените цитати. И за да завършим с тази част на характеристиката, ще си позволим да приведем още един ци­тат от Учителя:

„Учението преди всичко, не се продава - това е най-древен закон. Учението поставя за цел усъвършенстването, иначе то е лишено от бъдеще. Учението отминава личните удобства, иначе то ще бъде себелюбие. Учението предвижда украсата на битието, иначе то ще потъне в безобразие. Уче­нието винаги е самоотвержено, защото знае какво е Общото Благо. Учението почита знанието, иначе то с тъмнина. Изя­вата на Учението в живота протича не сред измислени обре­ди, но върху основата на опита..."

„Всепроникващият огън е най-добрият символ на Уче­нието."