Таргум/фелдхайм първа публикация 1995г

1.

При разглеждане на това висше ниво на духовност възниква въпрос. Когато за цадика се случва чудо, то съдържа естествен компонент, но когато самия цадик се явява инициатор на явлението чудо, той неизменно го прави в рамките на законите на природата. За какво е необходимо това? Защо тези велики хора са длъжни да прилагат каквито и да е физически усилия? Ако чудесата се случват заради тях без всякакво съпротивление от страна на природата, защо те са длъжни да действат вътре в този свят?

За се разбере по-добре, за какво става дума да разгледаме няколко примера. Решавайки да спаси Ноах от Световния потоп , Б-г му заповядал да построи ковчег и да събере в него представители от всичките видове животни по света. Но в ограниченото пространство на ковчега не би могло да се сместят всичката тази фауна. Освен това, както ни съобщава Мидрашът, животните са заемали само средното ниво на ковчега от общо трите му нива – на горното ниво са живели хората, а най-долното ниво е било предназначено за събиране на отпадъците. Накратко и тук е било необходимо чудо. Сега въпросът е: ако животинския свят на нашата планета е бил спасен от потопа благодарение на намесата на свръхестествени сили, то за какво е било необходимо да се оборудва материалния ковчег? Защо Б-г просто не е спасил земната флора и фауна, без да иска от Ноах да се занимава с трудоемкото строителство на плаващо съоръжение, което освен това се оказва много малко за изпълнение на поставената пред него задача?

Още един пример. В книгата Берешит се разказва, как Яаков Аавину, пътувайки обиколил мястото си за спане с камъни, за да може тази ограда да плаши дивите зверове. Но как може няколко камъка да защитят човек от гладните хищници? Ако Яаков се позовавал на помощта на Всевишния, то защо той е направил тези по същество символични усилия?

Следващия епизод. Този път от последната книга на Хумаш – Дварим . Моше Рабейну получава указания да се изкачи на планината и да се огледа страната, в която му е забранено да стъпи. Но нали само от една планина не е възможно да се види цялата територия на Ерец Исраел. Затова възниква все същия този въпрос: защо да се старае, ако независимо от всичко чудото все пак ще се случи и резултатът ще превъзхожда многократно направените усилия? Защо Б-г не е показал на Моше страната чрез пророчески видения на мястото, където е стоял? Какъв смисъл е вложен в изкачването на планината Нево?

Ще приведем още един пример. Във втората книга, на Царствата (Малахим II ) се разказва за това, как пророк Елиша съживява един умрял юноша. Затваряйки вратата той легнал върху неподвижното тяло, “доближил устата си до неговата уста, своите очи към неговите”. И станало чудо: юношата се съживил. Защо се е наложило на Елиша да легне върху него? В дадения случай ние виждаме, че това е било необходимо, въпреки, че в стаята не е имало други хора. ТАНАХ директно ни съобщава, че Елиша е затворил след себе си вратата, това действие не е било предвидено за зрители. Ако той се е обърнал към Всевишния с молба да съживи юношата и молитвата му съвършено очевидно, че е била изпълнена, за какво той е извършил действие, което само по себе си не би довело до нищо?

По тази тема могат да се намерят много други примери. Раби Шимон бар Йохай е живял много години в пещера, хранейки се само с плодовете на рожково дърво и вода. Ако Б-г е имал намерение да го запази жив с помощта на чудо, защо е трябвало да се снабдява отшелника, отново по такъв чудотворен начин с плодове от рожково дърво и вода? Защо просто не му е запазил живота без всякаква храна? Защо раби Ханина бен Доса е заповядал да се запали оцета, а не е създал пламък от нищото: без всякакви физически усилия и материални загуби? При друг случай, когато Елиша снабдил бедната жена с голямо количество зехтиново масло, защо той е използвал за това чудо имайки вече в наличност съдове за масло без всякакъв материален източник? А ако това се е реализирало защо са били необходими празните съдове? Нима не би било по-правилно да бъдат създадени по същия свръхестествен начин заедно със съдържанието им?

Това е много дълбока и многостранна тема. Цялата работа е в това, че физическите действия – са ключа към духовния свят. В "Нефеш аХаим" на раби Хаим от Воложин, подробно се обяснява, по какъв начин нашите постъпки в материалния свят водят до изменения във висшите сфери. За такива изменения са необходими физически действия. В това се състои и една от тайните на самото съществуване на природната среда, именно поради това човек притежава тяло. Ние хората привеждаме в движение духовния свят. Физическия свят прилича на клавишите на пианото, звукът се издава не от клавишите, а от струните, които са скрити под дървения капак на инструмента. Обаче клавишът също е необходим. Без него ние нямаме достъп до струните и всички механизми на пианото. Самите клавиши са “глухи”, но когато ние ги натискаме звучи музика.

Даже ако резултата от физическото действие много превишава неговите реални мащаби, действието е необходимо. Когато дъщерята на фараона протегнала ръка, за да извади малкия Моше от реката Нил, тя не би имала шанса да го достигне, ако не бе удължила ръката и и така бъдещия освободител на еврейския народ е бил спасен. Нейното усилие, нейния опит са тези клавиши. Нашето искрено старание, нашите опити понякога се удостояват след многократни усилия и ние получаваме такъв резултат, за който дори и не сме мечтали. Но без опити няма какво да се усилва. Разбира се, трябва да се действа, само тогава може да се постигне високо духовно развитие и ние ще можем да погледнем зад маската и ще видим, че на практика нашите действия никак не влияят на резултата. Обаче самите действия са необходими. Ние не трябва да бъдем пасивни съзерцатели. 

В тази тема има и други аспекти, но ние ще я разгледаме само в рамките на нашата дискусия за различните духовни нива. В някои класически коментари се поставя вече зададения от нас въпрос: защо цадик е длъжен да извършва, каквито и да било действия, ако той предварително знае, че той все пак не е истинската причина за промяната в реалния свят и ако той може по своята воля да прави чудеса? Отговорът е: цадик извършва действия, които водят до чудо, с цел да сведе до минимум това чудо. Скромността му го принуждава да включи не голям естествен компонент в своя “подвиг” и с това да съхрани контакта си с физическия свят. В известна степен той е скован от външната проява на причинно-следствените връзки. Той крие чудото от самия себе си по-точно той самия се крие от този факт, че неговото ниво на духовност му позволява да осъществява контрол над материалния свят. В крайна сметка, неговото поведение се управлява от самия Всевишен. Например, Моше Рабейну получава указание да се  изкачи на планината  Синай и да огледа Страната на Исраел, на Ноах му е заповядано да построи ковчег. На това ниво става дума за символични действия. Цадик не може съвсем да се отдели от физическата реалност, даже ако той я контролира, никоя степен на величие не може да затъмни смирението и скромността. На практика, именно смирението издига цадик на духовното му ниво. Отказвайки се от правото си на независимо съществуване, признавайки, че физическата реалност – не е нищо друго освен завеса, приучвайки се да смята, че той е сам и че обкръжаващия го свят е нищо, а Б-г – е всичко, само така човек може да стане цадик. Цадик избягва всякакви постъпки, които могат да се възприемат, като резултат от неговата лична праведност.