Таргум/фелдхайм първа публикация 1995г

4.

Ние вече отбелязахме, че чудесата са призвани да помагат, да донесат полза на тези, за които са предназначени. Управлявайки нашия свят Б-г проявява Себе Си (такова проявление се нарича “ашгаха”) по два пътя: с помощта на чудеса или естествени явления. Неговият избор зависи от това, коя от двете “ашгахот” ще допринесе повече полза за хората, за които е предназначена. Когато Б-г проявява Себе Си открито, той прави това само заради свидетелите на Неговото откровение. За хората достигнали висши нива на духовност, чудесата се извършват, както ние вече видяхме, само защото те могат да получават от тях пряка полза и няма никакъв смисъл да се крият от тях чудесните явления. На второто ниво чудесата остават скрити, защото хората, които съответства на това ниво, ползват естествени средства за преодоляване на материалните завеси, чудесата биха ги лишили от възможността да извършат тази работа. Тези хора постигат Б-г именно поради това, че живеят извън сферата на чудесата.

На третото ниво чудесата стават за това да се укрепи в човек вярата (“емуна”) посредством прекия контакт със свръхестествените явления. Тук всяка проява на Б-жествената воля и могъщество приближава човек до Твореца. По-естествен път за постижение на Б-г би бил опасен за него: неговата вяра в Б-жественото Провидение би могла да се разклати.

Но за хората, стоящи на четвърто ниво, чудесата са просто губителни. Ще се опитаме да обясним причината. Как биха реагирали нашите съвременници на свръхестественото явление? Повечето от тях биха се опитали да намерят за него рационално обяснение. И вината затова ще легне върху нас самите. Та нали ако човек живее в пълна тъмнина на естественото възприемане на света не би видял Б-жественото Присъствие и на него може да му се прости. Но когато това Присъствие е очевидно, но той се отказва да Го види и признае, то това е непростимо. Ако цяло поколение е невъзприемчиво към духовното и всичко, благородно незабавно го превръща в грубо и примитивно, то тогава чудесата не само не са безполезни, но и вредни. Ето защо Б-г, ако се изразим образно, е принуден да се скрие Себе Си от нас: ние все едно няма да пожелаем да Го видим. С други думи ние самите Му пречим да се разкрие пред нас, ние решително отблъскваме Неговата ръка още преди Той да я е протегнал към нас.

Да ние не заслужаваме чудеса и нас не могат да ни пробудят от духовния ни сън с чудеса. Свръхестествените явления няма да ни добавят вяра, а отсъствието им, още повече: ако човек се стреми да изгони чудото в тесните рамки на природата, той с това още повече няма да успее да извиси природата до нивото на чудото. Какво ни остава? Как Всевишният да си пробие път към нас? Как може Той да ни помогне да скъсаме материалната завеса към духовната реалност? Как да се размекнат огрубелите сърца на нашите съвременници запазили вярата си само в материалните закони и ценности?

Има изход. Всевишният разкрива естествената цел на причинно-следствената връзка в нашите всекидневни дела и с това разрушава нашата вяра в тези връзки. Това става така: светият човек вярва, че причината неизбежно води след себе си следствието, например упорития труд носи добра заплата. Всеки път, когато тази аксиома се потвърждава на практика, той губи възприемчивостта си към идеите, че реалната и непосредствена причина за неговия успех не е неговия упорит труд, а волята на Твореца. Стремейки се да опровергае този възглед, Б-г дава възможност на човек да приложи всички необходими усилия, за да получи висока печалба. Човек се старае, целта му се струва близка, но в последния момент тя се изплъзва. Виждайки, че даже най-добре направения делови план, завършва понякога с необясним провал, ние започваме да разбираме, че в тази сфера на човешката дейност няма реални причинно–следствени връзки.

Когато човек осъзнае, че неговите настойчиви усилия не дават резултат, той трябва да се спре и да попита себе си как да си обясни ставащото - защо той търпи неуспех. Възможно е Б-г да желае да го научи, че не трябва много да се позовава на своите сили и възможности. Идвайки до тази спасителна мисъл, той ще превърне неуспеха си в успех и ще му се отворят очите. Внимателният и възприемчив човек ще усвои това добре и ще го отчете в бъдеще. Правилната реакция на неочаквания и противоестествен неуспех трябва да бъде признание затова, че тука е скрита важната истина: Б-г е нарушил естествения порядък на нещата, за да покаже нашата зависимост от Него. Такова е едно от най-важните средства, които ни помагат да укрепим “емуна”, когато откриването на чудесата са неефективни, с други думи ако чудесата не могат да преобърнат естествения ред на нещата, то този порядък просто се руши.

5.

Но има и пето ниво. Какво да правим с тези, които упорито въпреки очевидността, не желаят да забележат ръката на Всевишния? Как се държи Б-г по отношение на тези хора, които обясняват чудесата с естествените причини, но и упорито настояват, че всичко, което излиза от рамките на причинно–следствените връзки, не е нищо повече от случайност? Какво да се прави с хората, които просто не желаят да виждат нищо?

Не, с такива хора действително нищо не можеш да направиш, но те не са излишни, те имат свое особено място в глобалния план на Всевишния. Той ги използва за изпитание на другите хора, за проверка на здравината на тяхната вяра. Доколкото закоравелите материалисти (да ги наречем така) не реагират на необичайните и неестествени поврати в своите съдби, Б-г и им предоставя възможност да извършват своите дела в абсолютно предсказуема и естествена обстановка. Тези хора развиват понякога бурна дейност, натрупвайки огромни състояния или постигат успехи в други области на живота. Б-г им позволява да преуспеят в степента на вложените от тях усилия. Така се създава илюзията за пълно съответствие на тези усилия с получените резултати, победите са от “естествения порядък на нещата”. Тази илюзия има своята цел – с нейна помощ Всевишният изпитва другите хора.

В края на краищата, в света трябва да бъде представен и естествения порядък, иначе ние ще се лишим от свободата на избора. Хората, които отхвърлят участието на Б-г в земните дела, като правило представляват тази илюзия на естествения порядък. На практика става дума за явление от съвсем друг порядък, за универсалния принцип “мида канегед мида” – “мяра за мяра”. Ако човек предпочита да бъде част от естествения порядък на нещата, да живее в сферата на физическите и природни явления неговите желания се удовлетворяват – към него се използват само естествени мерки. Неговият живот се развива предсказуемо, по релси и се подчинява само на ограничените закони на физиката и биологията.

Ситуацията във висша степен е ужасна: отказа да участва в каквито и да било контакти с духовните сфери обрича човек на чисто физическо съществуване, което от своя страна поддържа и укрепва физическата основа, която му помага да проявява свободната си воля с това, че съхранява желанието да преодолее тази илюзия. Упорито игнорирайки висшия глас, всеки упорит субект става примамка на изкривената лъжлива реалност. Такова ниво на бездуховност трябва решително да се избягва.

Глава 4
Дублираната реалност

По думите на Рамбам , този който в своята представа поставя на Твореца телесна обвивка се лишава от своята част в Света на Бъдещето. Под телесна обвивка се подразбира всяка концепция от рода: физическо тяло, както при човек, отделен елемент от тялото, абстрактно изображение или даже проста схема. Ние сме длъжни да вярваме, че Всевишният се намира зад пределите на материалното възприятие, че Той е съвършено трансцедентален и абсолютно безтелесен. Той няма тяло, нито органи, нито други осезаеми признаци.

Но проблема е, че в Тора често се говори за Б-г, като се използват физически категории. Ние срещаме такива изрази, като “ръката на Б-г”, “очите на Б-г”, “пръстът Б-жий”. На всеки са известни фразите от типа – “Със силна ръка и прострято рамо”. „Очите на Б-г … към нея (Страната на Израел)”. Ако ни е забранено да си представяме Твореца в телесно или в какъвто и да било друг конкретен облик, то защо това го прави Тора? Ние знаем, че Б-г се подчинява на Своите собствени правила, че Той съблюдава заповедите на Тора, но защо Той игнорира тази забрана? Защо и главното е по какъв начин ние сме длъжни да установяваме контакт с Б-г без да ползваме никакви изображения, ако самата Тора го описва в зрими черти?

Грехът “агшама” – да придаваме на Б-г физически свойства – действително е много тежък. Този който се моли на Всевишния и си Го въобразява в някакъв образ или форма, нарушава тази забрана, което се преценява, като един от видовете идолопоклонство. Но защо Тора – учението на Самия Б-г го изобразява в такива осезаеми телесни форми? Как ние сме длъжни да си представяме Твореца, четейки за Неговата “ръка” или “крак”? На практика, ако на нас ни е забранено да имаме каквато и да е умозрителна представа за Б-жествена ръка и крак, защо Тора използва такива изрази?

На пръв поглед ни се струва, че Тора ни говори на човешки език, защото ние не можем да разберем друга система за изразяване на мислите, ние възприемаме само тези неща и явления, които се явяват част от обкръжаващия ни свят. Ние живеем в ограничен диференциран свят, нас ни обкръжават живи същества с ръце, крака и очи и за това Тора използва тези обичайни за нас образи и названия. Как би могла тя да говори с нас и да бъде разбираема за нас простосмъртните? Не, ние разбираме, че това е метафора, зад тези антропоморфизми се крие нещо по-голямо. Ползвайки простата лексика, Тора облича в плът безкрайното множество от своите дълбоки смислови пластове. Това е само средство за по-дълбоко разкриване на значението. Доколкото абстракцията може да се предаде само с конкретни средства, Тора съзнателно използва тази позната ни конкретна терминология.

Такова е общоприетото мнение за езика на Тора. Обаче по-тънък анализ ни показва, че това не е вярно. Ако се приеме за основа мнението на Рамбам, че Тора използва обичайните за хората изрази като аналогия (“машаль”), на нас ни предстои да отговорим на два трудни въпроса. Първо как е възможно Тора да употребява думи, които строго казано не са верни? Та нали знаем, че Тора е абсолютно истинска във всяка нейна буква, във всеки неин нюанс. Тора е получена от нас от Самия Творец, което означава, че даже външните смислови пластове трябва да бъдат пределно точни и внимателно проверени. Аналогиите и метафорите са полезни неща, но те изкривяват истината. За нас е разбираемо, че Тора се стреми да разтълкува нещо много дълбоко и абстрактно с помощта на толкова прост образ, както да кажем, “ръката на Г-спод”, но може ли тя да говори за “ръка”, ако липсва и най-елементарно, буквално значение на тази дума? Казано по друг начин, ако Б-г няма ръце, но Тора говори за ръка, тъй като ние не можем да излезем от обичайните си ограничения, които по своята същност са концепции, то това означава, че тя допуска неточност, в известен смисъл лъже, нима това не е така? Допустима ли е такава лъжа само заради това, че ние не сме в състояние да възприемем истината? Разбира се, че е недопустима!

И второ, приписването на Б-г на физически свойства не само е лъжа, но и напълно забранено! Тора не разрешава да си представяме Твореца във вид на Същество, което притежава човешки или физически свойства. Но защо самата тя постъпва така? Та нали от нас се изисква да се обръщаме към Б-г, като към абстрактна Същност, без да и придаваме във въображението и мислите си никакви ограничени земните форми, но защо самата Тора използва тези форми? Отново подчертавам, че ограничеността на нашите възприятия не може да служи за оправдание: Тора е длъжна да не използва тези средства, които самата тя забранява.

* * *

Намираме решението в източниците, които разглеждат този комплекс от проблеми. Приемайки го, ще отбележим, че по мнението на други, по-авторитетни източници, не е достатъчно да се даде само изчерпателен отговор на нашия въпрос. Съгласно това мнение, когато Тора споменава качествата на Всевишния – Неговата ръка, Неговите очи – тя подразбира така наречения “анагот”, поведението на Б-г в материалния свят и неговите конкретни действия в него. В този смисъл ръката на Б-г означава Неговите действия, постъпки във физическата сфера, очите на Б-г се употребява в това значение, че Той вижда това, което става в света и т.н.

Казано по друг начин, ако Тора говори за ръката на Б-г, това трябва да означава, че Той действително има ръка в най-буквалния смисъл на тази думата. Поради това ние не можем да твърдим, че споменавайки качествата на Всевишния, Тора говори само за Неговото проявление в нашия свят. Целта на Тора е ясна: ако тя твърди, че тези специфични особености на Божествената същност се съхраняват даже зад пределите на материалния свят, това означава, че е така.

* * *

Сега да погледнем по-дълбоко, за да получим още по-точен отговор на поставените въпроси и тогава ние ще бъдем принудени кардинално да изменим нашата представа за реалността.

И така, да разкрием главната тайна. Б-жията ръка - тя е истинската, а човешката ръка е “машал”! Говорейки за Б-жествената ръка, Тора има предвид нещо реално в дълбокия смисъл на тази дума, нещо безкрайно и непротиворечащо на абсолютното Единство на Твореца. Да в Тора всеки нюанс е абсолютно истински: Б-г действително има ръка, но самото понятие за тази “ръка” се намира зад границите на нашето възприятие в такава степен, в която и всяко Б-жественото качество, описано в Тора, както и самото понятие Б-г.

Разбира се, това означава, че ние не можем даже да се приближим до разбирането на Б-жествените качества, споменати в Тора. Тъй като всички те са реални и съществени и се намират в сферата на Единството, в която няма отделни части, тяхното съществуване не противоречи на концепцията за Единството на Твореца. Нито един човек не може даже приблизително да си представи това, което се смята за специфично и частно и въпреки това да влиза в противоречие с основополагащите принципи на еврейската вяра, в основата на която лежи идеята за Единството.

Сега можем да кажем, че Б-г има ръка, но ние не сме в състояние да разберем, какво означава това. И тук настъпва главния момент: ние сме създадени с ръце именно затова, да имаме възможност да разберем тази концепция! Ние сме създадени с тяло, което има различни органи и обладава различни свойства, с една главна цел: за да имаме макар и далечна представа за тези неща в тяхната първоначална форма. Ние сме “машал”! Б-г иска ние да се стремим да Го разберем. Такава е една от главните цели на изучаването на Тора: да се приближим до разбирането – разбира се на нашето ограничено ниво за Б-жествената Същност и затова са ни дадени инструменти за осезание, без които поставената задача би била просто неизпълнима.

* * *

Става дума не само за човешкото тяло. Целият свят представлява от само себе си копие на висшата реалност. Всеки детайл на мирозданието ни съобщава нещо важно за своя източник в духовния свят, всеки елемент от вселената е точно копие на същия този елемент съществуващ “от другата страна”. Идеята е напълно логична: та нали на нас ни е заповядано да изучаваме и разберем духовната реалност, но ако нямаме достъп, ключ до това знание, то какъв е смисълът на такава заповед? И така пътят към истината е открит: на нас ни се предлага да погледнем в такива дълбочини, в които не може да се вижда с човешки очи, а средството за това постижение става точното и внимателно изучаване на това, което е достъпно за нашия поглед.

Така се осъществяват практически всички контакти между хората. Самият говор не е нищо друго освен звукови вълни, които се явяват резултат от физическите движения на езика и устните, като предизвиква физически реакции в ушите на слушателя. Нима не е чудно, че ние сме способни да изразяваме сложни и дълбоки мисли във физическа форма, извличайки ги от тяхната естествена среда – човешкия мозък? Но иначе не може да бъде. Та нали, за да получим достъп до мислите и вътрешния свят на друг човек са необходими конкретни физически “инструменти”.

При общуването с хората този преход от външното към вътрешното се реализира без всякакви усилия. При тесен контакт с друг човек ние обикновено не забелязваме неговата телесна “преграда”, вътрешната същност се възприема, като че ли по пряк канал. Естествената способност на хората посредством движението на тялото, изражението на лицето, зрението и слуха да погледнат в душата на човек е велик дар на Твореца, който ни учи, че такова възприятие е напълно постижимо. Задачата се състои в това, да се използва по този начин целия обкръжаващ ни свят. Затова е необходимо да се задействат всички аспекти на физическия свят, да се изучават и да се правят опити да се извлече от тях истината за Всевишния.

Такъв поглед на света ни възвишава и окрилява: всеки негов предмет, всяко явление носи в себе си Б-жественото значение, аналогия (машал), позволяващо ни да разберем Твореца и да се приближим до Него. Той, като че ли Се облича в телесна обвивка, която представлява по себе си вселената и ни моли внимателно да изучаваме това “тяло”. Всяко движение, всяко изменение в това космическо тяло заключва в себе си важен урок, който ни позволява да научаваме нещо ново за Него.

Неговата вътрешна същност е непостижима за нас. Ние пребиваваме във физическата реалност и поради това не сме в състояние да постигаме трансцеденталните явления непосредствено, точно така, както не можем да получим пряк достъп до душата на човек. Но ние установяваме контакт с човешката душа чрез нейната външна обвивка, т.е. физическото тяло. Този принцип може да се използва и при постижението на Б-г: ние се опитваме да открием за себе си Б-жествената основа на мирозданието с помощта на външни средства, чрез Неговото “тяло”, което се нарича материален свят.

Нека да поясним тази аналогия с помощта на друга аналогия. Да допуснем, че вие гледате филм. На екрана се мяркат лица, силуети: това не е нищо друго освен двумерна проекция на света, която създава изображение на плоскост. Действието във филма ви увлича, вие даже може да забравите за момент, че пред вас е само изкуствена картина. На практика това е само условно изображение на хора и места записани на лентата за следващите прожекции на киноекрана. Обаче най-главното е, че са точни копия на оригинала.

Кинообразите са съвършено илюзорни в сравнение с техния източник, но този който внимателно гледа тази прожекция на екрана, обезателно ще разпознае след това изобразените във филма хора и природни картини, ако ги види в действителност.

Аналогията е ясна: изследвайки дълбоко този свят ние изучаваме разположения далеч от нас Източник, Който е недостъпен за нашето пряко възприятие. На всеки човек му предстои неизбежен преход от този свят в друг свят и тогава тези от нас, които са били наблюдателни и търсещи, леко ще разберат всеки детайл от истинската реалност. Те ще разберат, че този свят въпреки красотата си външната си истинност на практика е само “машал”, аналогия на Б-жествения Оригинал.

Всяко явление в нашия живот съдържа в себе си повече уроци, от колкото ни се струва на пръв поглед. Всяко явление не е нищо друго освен ограничение в пространството и времето - отпечатък на някаква безкрайна идея. Човешкото съзнание е затворено във физически рамки и затова тълкува много повърхностно дълбоките по своята същност явления, нашата задача е да възстановим връзката на това повърхностно възприятие с неговия дълбочинен източник.

Всеки от нас може да постигне основите на мирозданието и с това сам да развие в себе си дълбока вяра – “емуна”, ако оцени целия свой личен опит в светлината на току що казаната идея. На практика защо се смеем? Защо плачем? Защо охотно тръгваме на път, но в момента, в който се окажем далеч от дома си започваме да мечтаем по-скоро да се върнем? Всеки детайл от човешкото поведение, всяка реакция ни открива някаква страна на душата (“нешама”), оголва нейния източник, който в отговор на това ни дарява с безкрайно изобилие на духовно постижение. Ние не можем да разгледаме всички тънкости на този феномен, за нагледност ще приведем само един-два конкретни примера

Защо ние тъгуваме за дома си? Всички знаят: че когато човек се намира далеч от родните места, особено от къщата, където той е израснал, то тя неудържимо го тегли към себе си. Когато живееш дълго на някакво място, то започва да ти се струва удивително красиво, даже ако на практика то не е толкова красиво. Казано е: "хен маком ал йошвав" – “Мястото е красиво за тези, които живеят в него”. Но ако всички наши усещания представляват от само себе си физически копия на висши преживявания, то тогава, какво означава носталгията? Нашата душа “нешама” е дошла от висшия свят - там се е намирал нейния дом нейното родно място, където тя се е наслаждавала в недостижима близост до своя Творец. Тя е изпратена в този свят, който е безкрайно далеч от нейната “родина”, за да пребивава в тялото на смъртен човек. Но душата никога не забравя своя дом: тя безкрайно тъгува по него и мечтае да се върне. Това става на подсъзнателно ниво, “нешама” тъгува по своята истинска духовна обител, а ние възприемаме това, като носталгия, като копнеж по земния дом. В това няма нищо удивително, защото от тук, от този свят не се виждат източници на: “нешама”, която ги е загубила, а разумът не е способен да ги разпознае. Поради това нашето съзнание по своему тълкува носталгията, на него му се струва, че това е едно от характерните свойства на човешката психика, много добре познато на всеки от нас.

Когато се намираме в къщи, на нас ни се иска да пътешестваме. Въпреки любовта си към своите източници, “нешама” постоянно се стреми към материалния свят, далеч от нейния дом. На нея и се иска да се наслади на красотата на тоя свят да придобие неговите богатства – безценните съкровища: изпълняването на заповедите и личното усъвършенстване. (Самия стремеж към тези “богатства” не е нищо друго освен осъзнаване на тяхната ценност за нашата душа.) Външната осъзната, проявата на този дълбок стремеж е добре известния на всички “лов за смяна на мястото”.

От тези позиции трябва да се разглежда всяка страна на човешкото поведение и емоции. Нито един детайл на нашето душевно състояние и обкръжаващия ни свят не е случаен и безпричинен. Защото светът е проекция на висшата реалност и всеки негов детайл отразява същия такъв детайл извън материалната сфера.

Всичко това ни е дадено във вид на ключ за разкриване на източниците – нашите собствени и на цялото мироздание.

И така целият наш земен опит представлява по себе си отражение на висшата реалност и неговата цел е да ни разкрие тази реалност. Но тогава възниква още един труден въпрос: ако целия наш живот е илюзорен на фона на неговия истински източник във висшите светове, то тогава, какво е сънят? Какво можем да използваме от съновиденията си за реалността? Ако целият наш живот на земята е относително илюзорен, защо Б-г ни е надарил със способността да виждаме сънища, илюзорни видения? Защо той е заложил илюзия в илюзията? Нека да разберем: виждайки в съня ние не разбираме, че това е истинско видение, че ние само бълнуваме, сънят ни се струва съвсем реален. Понякога той ни доставят безкрайно удоволствие, а понякога ни раняват тежко. Самата острота на тези преживявания се обясняват с факта, че сънищата ни се струват, като реални и истински. Събуждайки се в леглото посред нощ, ние изтриваме студената пот по челото си и облекчено поемаме дъх: слава Б-гу, преживените вълнения и страх само са ни се присънили. Но за какво са ни нужни такива изкуствени преживявания, които ни се струват наистина много реални?

Отговорът е прост и поучителен. Представете си един човек, който не е сведущ във високите философски материи. Съобщават му, че съществуват два свята – нисш и висш. Запомни, - убеждават го, този свят е само илюзия в сравнение със Света на Бъдещето. На теб той ти се струва истински, но не бъди глупак: в един прекрасен ден ти ще го напуснеш и ще попаднеш в съвършено друго измерение. Там ще ти стане ясно, че всичко видяно и преживяно през живота ти е било само жалко отражение на тази реалност, която ти се открива от другата страна. Истинският живот те чака само там, в сравнение с него всичко, което ти си знаел преди е нищожно и празно”.

Този човек може да възрази с пълно право: “Каква абсурдна идея! Аз не мога да я приема. За мен е естествено да гледам на света със собствените си очи. Защо аз трябва да вярвам, че моето разбиране за реалността е само илюзия? Това, което вие ми казахте, се намира зад границите на моето възприятие и жизнения ми опит. Аз отхвърлям такива фантастични и с нищо не потвърдени хипотези!”

Такава позиция трудно може да се опровергае. Вие не можете да убедите човека да се откаже от собствените си възприятия за обкръжаващия го свят, с който той поддържа тесен контакт. Ако всичките му органи на чувства го убеждават в правилността на виждания свят, той за нищо на света няма да промени своето мнение.

Той може да бъде убеден само… с помощта на съновиденията. Заспивайки, ние като че ли се пренасяме от едно съвършено реално и обикновено състояние в друго “измерение”, където ежедневната реалност се превръща в илюзия. Преживявайки няколко ярки сънища, човек е принуден да реши за себе си не лекия въпрос: да допуснем, че вие сте видели страшен сън, събудили сте се в полунощ и сте седнали в кревата си без да имате сили да спрете треперенето си и изтривате студената пот от челото си. Вие изпитвате грамадно облекчение, вие сте радостни да осъзнаете, че това е само един кошмарен сън и вие сте се събудили от него. Но вие сигурни ли сте в това? Вие точно ли знаете, че сте се върнали от илюзорното състояние в реалния свят? От къде знаете, че сте се събудили? Само заради това, че вие ясно усещате пробуждането? В съня ви на вас също ви се е струвало, че сте буден!

Всеки, на който му се е случвало да види ярки, запомнящи се сънища е чувствал с цялото си същество, че битието, което ние наричаме живот в този свят, не притежава, безпределна обективност, че тя изобщо не е гарантирана. Един кратък сън може завинаги да лиши човек от струваща му се естествена увереност в това, че неговия жизнен опит е абсолютно достоверен и че неговите усещания и възприятия – са единствената съществуваща в света реалност. Сънищата учат човек на по-смирено отношение към живота, те ни помагат да вярваме в другата реалност. Съновиденията не съществуват случайно в този свят, те ни откриват важната истина, че в живота има нещо повече от обкръжаващите ни предмети и явления. Всеки, който е сънувал не може категорично да отрича това.

Следователно, даже сънищата, тези илюзорни преживявания ни учат да виждаме реалността. Сънищата не нарушават общото правило: целият наш жизнен опит ни дава възможност да укрепваме вярата си.


Глава 5
Нива на реда

Светът е устроен хармонично. Благодарение на това, можем да го изучаваме с помощта на математиката и другите науки. Ако светът точно отразява своите духовни източници и ние искаме да се доберем до тези източници, трябва да изучим неговата структура, редът, по който е устроен.

Светът (и човешкия разум) съдържа три нива на устройство.