Глава 11 - Всичко е в главата ви: пшеницата и мозъкът

съвет да се ползва проходилка, да се премахват в жилището потенциално опасните предмети, за предотвратяване на спъване... и обсъжда ползването на памперси за справяне с изпускането по малка нужда (уринарна инконтиненция), която се развива накрая.
Атакасията прогресира, влошавайки се с всяка изминала година, докато страдащият от нея става неспособен да си среши косата, да си измие зъбите или да отиде сам до тоалетна.
Дори и най-основните дейности по самообслужването накрая се налага да бъдат изпълнявани от някой друг. В този момент краят е наближил, защото такова крайно отслабване ускорява още повече усложненията, като пневмония и инфектирани рани от залежаване.
Между 10 и 22,5 % от хората с цьолиакия имат и придружаващо поражение на нервната система. От друга страна, 20% от всички диагностицирани форми на атаксия притежават патологични кръвни маркери за глутен. При хората с необяснена атаксия – т.е. никаква друга причина не може да бъде идентифицирана – патологичните кръвни маркери за глутен са измерени при 50 % от засегнатите от това заболяване.
Проблем: болшинството от хората с атаксия, причинена от пшеничния глутен, не демонстрират признаци или симптоми на чревно заболяване, няма никакви проявления, подобни на цьолиакия, които да дадат ясен сигнал, че в случая е налице проява на чувствителност към глутена.
Разрушителната имунна реакция, отговорна за диарията и коремните спазми, които са характерни при цьолиакия, може също така да се насочи срещу мозъчната тъкан. Макар и връзката глутен – мозък, обуславяща неврологичните поражения, да е била заподозряна още през 1966 г., считало се е, че проблемите са предизвикани от смущенията в храненето, съпровождащи цьолиакията. Напоследък става ясно, че усложненията в мозъка и нервната система произтичат от пряката имунна атака върху нервните клетки. Антиглиадиновите антитела, задействани от глутена, могат да се свържат с уникалните клетки на Purkinje в малкия мозък. Клетките на Purkinje в малкия мозък не притежават способност за регенерация и веднъж увредени... изчезват... завинаги.
В допълнение към загубата на равновесие и координация, причиняваната от пшеницата атаксия на малкия мозък може да демонстрира такива странни феномени с имена от сложния език на неврологията: нистагмус (странично неволно трептене на очните ябълки), миоклонус (неволно мускулно потръпване и хорея (хаотични произволни друсащи движения на крайниците). Едно изследване на 104 души с атаксия на малкия мозък също така разкрива увредена памет и вербални смущения, които навеждат на мисълта, че причиняваното от пшеницата разрушение може да засяга мозъчната тъкан, центъра на по-висшата нервна дейност и паметта.
Типичната възраст за началото на симптомите на причиняваната от пшенични продукти атаксия на малкия мозък е от 48 до 53 години. При ЯМР на мозъка 60 % демонстрират атрофия на малкия мозък, което отразява необратимото разрушение на клетките Purkinje.
При елиминирането на пшеничния глутен се получават само ограничено възстановяване на неврологичната функция поради лошата способност за регенерация на

мозъчната тъкан. Повечето хора просто почват да се чувстват по-добре, след като спрат приемането на храни, съдържащи глутен.
Първото препятствие при диагностицирането на атаксия, която се развива вследствие консумацията на пшенични изделия, е да се намери лекар, който изобщо е готов да даде такава диагноза. Това може да се окаже най-трудното препятствие от всички, тъй като голямата част от медицинската общност продължава да държи на идеята, че пшеничните изделия са нещо добро за вас. След като бъде решено да се разгледа такава диагноза, се оказва, че това е доста по-сложно, отколкото да речем диагностицирането на заболяването чревна цьолиакия, особено след като някои антитела (специално формата lgA) не са замесени в причиняваното от пшеницата мозъчно заболяване. И като добавим към това и дребния проблем, че повечето хора са против да им бъде извършена мозъчна биопсия и освен това е необходим един добре информиран невролог, който да направи диагнозата. Диагнозата може да се базира върху една комбинация от подозрения и позитивни HLA DQ маркери, съпроводена от наблюдения на подобрението или стабилизирането, последвало премахването на пшеничните продукти и глутена от храната.
Болезнената реалност на атаксията на малкия мозък е тази, че при огромното мнозинство от случаите човек изобщо и не подозира, че страда от нея, докато не започне да се спъва в собствените си крака, да се блъска в стените и да си подмокря гащите.
Веднъж обаче след като тя се прояви, вашият малък мозък вероятно вече се е свил и е увреден. Ако веднага спрете приемането на пшечните продукти и глутен, в този момент съществува само вероятност да не попаднете в специализирано болнично заведение.
И всичко това заради кифлите и краваите, които вие толкова много обичате.

Изтегляне 1.6 Mb.

Сподели с приятели: