Телепатията и етерния проводник Алис А. Бейли учението за телепатията

1. Минералното царство е поддържано от план 1.

2. Растителното царство е поддържано от план 2.

3. Животинското царство е поддържано от план 3.

4. Човешкото царство е поддържано от план 4.

Такова е било началното състояние; но с напредването на ево­люцията и с установеното между всички царства взаимодействие на излъчване това автоматично се променило. Именно „езотерично причинена промяна" преди много еони е породила животинския човек. Давам ви това като пример и като ключ към велика тайна.

9. Трябва също да се помни, че субстанцията, от която са съста­вени тези етерни канали или канализиращи тръби, е планетарната прана, животворната, целебна енергия на самата планета. Чрез тези тръби обаче могат да протичат всички или някои от възможните енергии - емоционална, ментална, егоична, манасна, будхична или атмична, в зависимост от точката на еволюцията, до която е достиг­нал човекът. Това винаги означава, че по тези тръби протичат ня­колко енергии, освен ако точката на еволюция не е твърде ниска или ако не е налице разделение; тези разнообразни енергии са обе­динени и слети, но намират собствените си фокусни точки в етер­ното тяло, навлизайки направо в периферията на плътното физиче­ско тяло. „Прониквайки в цялата тази вселена с частица от себе си, аз оставам" се казва за душата или за Божеството, но същото може да се заяви и за енергийното или жизненото етерно тяло или същност.

Думата „прана" е почти толкова погрешно разбирана, колкото са и думите „етерен" или „астрален". Именно това неясно значение е отговорно за голямото невежество, преобладаващо сред окултни­те кръгове.

Праната може да бъде дефинирана като жизнена същност на всеки план в седморната област, която наричаме космичен физиче­ски план. Тя е ЖИВОТЪТ на планетарния Логос, сведен до някакви граници, оживяващ, животворен и съотнасящ всичките седем [155] плана (в действителност седемте подплана на космичния физичес­ки план) и всичко, което се намира в тях и на тях. Космичната сутратма, или жизнената нишка на планетарния Логос, встъпва в Сво­ето проявление на най-висшия от нашите планове (логоичния план) и с помощта на основополагащите Животи, намиращи се в Шамбала (напомням ви, това не е название на местоположение) осъщес­твява контакт или се свързва с материята, от която са създадени проявените светове - безформена, каквато е на космичните етерни планове (нашите най-висши четири плана) или осезаема и обектив­на, каквато е на трите по-нисши плана. Фактът, че наричаме осеза­емо единствено онова, което виждаме, докосваме и с което осъщес­твяваме контакт чрез петте сетива, е напълно погрешен. Всичко, което се намира на физически план, на астрален план и на равнища­та на нисшия ум, се разглежда като принадлежащо към света на формите. Споменатият по-горе нисш ментален план включва рав­нището, на което се намира причинното тяло - планът, в който „плава лотосът на любовта", както таен Древният Коментар. Всичко, ко­ето се намира над менталните равнища до най-висшия от космич­ните физически планове, е безформено. Тези особености трябва да се обмислят изключително внимателно.

В човешкото тяло има забележителен символ на разграничени­ето между висшите етерни равнища и нисшите т. нар. физически равнища. Става дума за диафрагмата, която отделя всички органи на тялото от тази негова част, в която се намират сърцето, гърлото и главата, плюс белите дробове; изброените органи имат най-голямо значение от гледна точка на ЖИВОТА и това, което е решено в гла­вата, подбудено от сърцето, подкрепено от диханието и изразено чрез гърления апарат определя какво ПРЕДСТАВЛЯВА човекът.

Под диафрагмата се намират органи, чиито функции са значи­телно по-обективни, макар и много важни; всеки [156] от тези по-низши органи има собствен живот и собствена цел, но тяхното съще­ствуване и функциониране е подбудено, определено и обусловено от живота и ритъма, произтичащ от по-висшата част на проводни­ка. За средния човек това не е лесно за разбиране, но всяка сериозна ограниченост или физическо заболяване над диафрагмата оказва непреодолими и сериозни последици върху всичко, което се намира под диафрагмата. Обратното не е валидно в същата степен.

Това символизира мощта и съществеността както на микрокосмичното, така и на макрокосмичното етерно тяло. Макрокосмичното проявление на четворния Живот обуславя всички живи форми.

Всеки от четирите етера у човека (както те понякога се нари­чат) е предназначен да бъде канал или израз на четирите космични етера. Сега това далеч не е така. То може наистина да стане реал­ност едва когато бъде изградена антахкарана, действаща като непо­средствен канал за космичните етери, които ние наричаме универ­сален живот, монадична интензивност, божествена цел и чист ра­зум. Размислете за кратко върху тези типове енергия и използвайте творческото си въображение, за да си представите тяхното въздей­ствие, когато в определен момент и след съответното духовно разгръ­щане те безпрепятствено ще се вливат и ще протичат през етерното тяло на човешкото същество. В наши дни етерното тяло е отзивчиво към енергиите от:

Когато антахкарана е изградена и висшите три са пряко свърза­ни с нисшите три, душата вече не е необходима. Тогава четирите етера стават просто проводници на енергия, прииждаща от четири­те космични етерни равнища. В този случай каналът е пряк, завършен и безпрепятствен; етерната система от светлина сияе ярко и всички центрове в тялото са пробудени и функционират в ритъм и хармо­ния. Тогава (аналогично на пряко свързаните Монада и Личност) центърът в главата - хилядолистният лотос, брамарандра - също непосредствено се свързва с центъра в основата на гръбнака. По този начин се установява завършената двойственост на мястото на предишната троична природа на божественото проявление:

Троичната душа вече не е необходима.

Във връзка с това в Древния Коментар е казано: „Тогава трите, които са обхващали цялото битие, функционирали са в единство и са контролирали всичките седем, вече не съществуват. Седемте, ко­ито са се отзовали на трите, откликващи на Единния, вече не чуват троичния зов, който обуславя всичко съществуващо. Само два оста­ват, за да проявяват пред света красотата на живия Бог, чудото на Волята за Добро - Любовта, която оживотворява Цялото. Тези два са Единният. Така работата е завършена. И Ангелите пеят." [159]

За един фактор по отношение на етерното тяло почти никога не се споменава, защото подобна информация би била напълно безпо­лезна. Ще го опиша с твърдения, започвайки с няколкото горепредставени, които трябва да бъдат повторени за яснота и изложени в правилна последователност:

1. Планетарният Логос работи чрез трите главни центъра:

а) Центъра, където Божията воля е позната: Шамбала.

б) Центъра, където Божията любов е проявена: Йерархията.

в) Центъра, където Божественият разум поражда еволюцион­ния процес: Човечеството.

2. Трите главни центъра (както планетарните, така и човешки­те) съществуват в етерна субстанция и в различна степен пораждат физически съответствия. Не всички Учители например работят чрез физически проводници. Независимо от това, те притежават етерно тяло, съставено от субстанцията на космичните етерни равнища -будхично, атмично, монадично и логоично - и тези равнища са че­тирите космични етера, висшите съответствия на нашите етерни планове; тези висши равнища са всъщност четирите равнища на космичния физически план. Докато не изберат един от седемте Пътя на Окончателната Съдба, което става по време на шестото посвеще­ние (това на Решението) Учителите функционират в Своите кос­мични етерни тела.

Тези три главни центъра са тясно свързани помежду си и чрез своите индивидуални центрове (в главата, сърдечния и гърления) [160] ученикът поддържа връзка с трите планетарни центъра. Бих искал да помислите над това твърдение, тъй като то има практичес­ко значение.

3. Монадата, както ви е известно, се намира на второто космич-но етерно равнище, наречено монаден план. Когато антахкарана е изградена, космичната етерна субстанция може постепенно да за­мени обичайната и позната етерна субстанция, която „суб-стои", т. е. стои под плътното физическо тяло на човека.

4. Лъчът, на който се намира Монадата, е един от трите главни лъча. Следователно той е свързан с един от трите главни центъра и обуславя:

а) Приемането на ученика в един от трите отдела на йерар­хичната работа, т. е. първолъчевата душа по правило постъпва в Ашрам като този на Учителя М., в отдела на Ману; второлъчевият ученик преминава във второлъчев Ашрам като моя (Д. К.) или този на Учителя К. Х., следователно в отдела на Христос; третолъчевата душа ще бъде приета в един от Ашрамите (а те са много), функцио­ниращи под ръководството на Повелителя на Цивилизацията, Учи­теля Р.

б) Всеки, който е встъпил във въплъщение върху един от Лъчи­те на Атрибута - четвърти, пети, шести и седми - накрая се влива в един от трите главни Лъчи на Аспекта. Промените или премест­ванията на лъчевия фокус настъпват, когато етерното тяло натрупа адекватно количество от субстанцията на най-нисшия от космичните етери - будхичната субстанция; това е валидно за всички инди­види (на всички лъчи), защото в края на епохата, когато етерните проводници [161] на посветения ще се състоят от космична етерна субстанция, трите лъча стават два лъча, а по-късно настъпва друго поглъщане - във втори Лъч на Любовта-Мъдрост, който е лъчът на сегашната слънчева система.

Оттук става ясно в какви обуславящи фактори се превръщат различните енергии, когато са усвоени и използвани, и как тяхната субстанция (или по-скоро присъствието на определени енергии в етерното тяло на личността) е крайно необходима преди приемане­то на конкретни посвещения. Темата е твърде сложна, за да се раз­простираме тук върху нея, но ви моля да обмислите внимателно представените твърдения и да търсите просветлението в себе си.

Лъчите са седем еманации на „седемте Духа пред престола на Бога"; те произтичат от монадното равнище на осведоменост, или от втория космичен етерен план. В определен смисъл може да се каже, че тези седем велики жизнени Енергии в своята съвкуп­ност представляват етерния проводник на планетарния Логос. Също така може да се каже, че еволюционните процеси са насочени към отстраняване на физическата субстанция, намираща се между плътното физическо тяло и астралното чувствително тяло и заменя­нето й със субстанцията на четирите най-висши плана - четирите космични етера. Във физически смисъл именно тази етерна замяна дава възможност на човека последователно да приеме петте посве­щения, които го правят Учител на Мъдростта.

Първото посвещение засяга единствено собствената душа на човека и в момента, в който то бъде прието, може да постъпи извест­но количество будхична енергия, а процесът на пренос на висши етери да продължи до замяната на нисшите етери с висши. Това, както добре можете да си представите, предизвиква конфликт; етер­ното тяло на личността отхвърля постъпващия висш етер и в живо­та на посветения настъпват кризи. [162]

Напредъкът и посвещението са ни представяни главно от глед­на точка на изграждането на характера и служенето на човечество­то. Този подход несъмнено също предизвиква конфликт и личност­та се бори с душата. Но успоредно с толкова добре познатия ни конфликт продължава и друга борба - между етерите, съставящи етерното тяло на ученика, и низходящите висши етери. Човек осъзнава тази борба съвсем смътно, но тя е съвсем реална. Като засяга преди всичко здравето на физическото тяло, тази борба се раз­деля на пет естествени етапа, които наричаме посвещения. Символизмът на Жезъла на Посвещението е свързан с това, че по време на посветителния процес този Жезъл (насочван от Христос или от Пове-лителя на Света, в зависимост от случая) се използва, за да стаби­лизира висшите етери в личността чрез вливане на енергия, което дава възможност на посветения да усвои това, което постъпва отго­ре, и да олицетвори принципа: „каквото е горе, такова е и долу". Етерното тяло трябва да бъде разглеждано от три гледни точки:

1. Като механизъм, който се проявява чрез надисите - тази фина система от свързани силови линии, които на свой ред се екстернализират (проявяват) чрез физическата нервна система.

2. Като проводник на различни типове енергии, идващи от мно­го различни източници; тези енергии преминават през или по (и двете думи са еднакво правилни) силовите линии, които се намират в основата на надисите. По-горе използвах думата „тръби" и гово­рих за система от тръби, през които могат да протичат предаваните енергии; ето ви пример за пълната неадекватност на думите, при което те дори въвеждат в заблуда.

3. Тези енергии (в зависимост от техния източник, качество и цел) създават седемте главни центъра, които обуславят многото по-малки спомагателни центрове [163] и накрая се екстернализират чрез седемте главни жлези на ендокринната система.

По-рано споменах, че в наши дни пресичащите се енергии в етерното тяло на планетата представляват мрежа от квадрати. Когато творческият процес приключи и еволюцията свърши своята работа, тези квадтарти ще се превърнат в мрежа от триъгълници. Това по необходимост е символичен начин на изразяване. В Книга­та на Откровенията, продиктувана преди 1900 години от ученика, който сега е познат като Учителя Иларион, се споменава за „квад­ратен град". Етерното тяло на планетата е наследено от предишната слънчева система с цел в сегашната слънчева система то да бъде трансформирано в мрежа от триъгълници. В следващата от трите слънчеви системи (третата или последната), в която ще се осъщес­тви волята на Бога, етерното тяло ще започне като мрежа от триъгълници, а след това ще се превърне в мрежа от тясно свързани кръгове или обръчи, олицетворяващи върха на взаимоотношенията. В сегашната система резултатът от еволюцията, доколкото това засяга етерното тяло, ще бъде установяването на контакт между всич­ките три точки на всеки триъгълник, което ще доведе до деветорен контакт и деветорен поток на енергията; това се съгласува с факта, че девет е числото на посвещението и когато предопределен брой ученици приемат деветте възможни посвещения, тази триъгълна формация на планетарното етерно тяло ще бъде завършена.

Тази идея може да бъде изразена символично чрез диаграмата, която изобразява триъгълната формация и начина на двойнственото развитие или разгръщане на мрежата, защото, започвайки с първо­началния триъгълник, за процеса на разширяване са оставени само две точки.[164]

За човека е почти невъзможно да нарисува или направи картина на мрежата от триъгълници и в същото време да види как те при­емат кръгообразна форма в своята цялост по отношение на етерно­то тяло на планетарната сфера. Причината за това е, че цялото етер­но тяло е в непрестанно движение и постоянна трансформация и енергиите, от които е съставено, са в състояние на неспирна промя­на и циркулация.

Имайте предвид, че това е изменчив механизъм и че тази трансформация на квадрата в триъгълник няма никакво отношение към предадените енергии или различните центрове, с изключение на това, че енергиите протичат много по-лесно през триъгълната фор­мация на етерното тяло, отколкото (както сега) през или по квадра­ти и мрежа от квадрати.

Добре осъзнавам, че това, което съобщавам тук, може да ви из­глежда като абсолютна безсмислица и не съществува начин, по кой­то мога да ви докажа действителната природа на тази система за общуване или по който да можете да проверите и потвърдите каза­ното от мен. От друга страна, братя мои, засега не разполагате и с начин, чрез който да установите действителното съществуване на Санат Кумара, но въпреки това, от началото на времената, Неговото съществуване е оповестявано от Йерархията и [165] е прието от милиони хора. Всяко човешко същество вярва в много повече неща, отколкото може да докаже или чиято валидност може да установи.

В действителност центровете са онези „точки на пресичане" на енергиите, където са налице седем триъгълника или трансформи­рани точки в етерното тяло. От позицията на Шамбала, центровете в човешкото същество изглеждат като триъгълник с точка в центъра.

От гледна точка на Йерархията картината е донякъде различна. Налице са седем центъра във вид на лотоси с различен брой венче-листчета; независимо от това в самото сърце на лотоса винаги присъ­ства триъгълник, който е видим; винаги съществува триъгълник със своята точка за свързване, която наричаме „скъпоценността в лото­са". И така, съществува следното символично представяне на лото­са и за вас ще е полезно да го изучите внимателно.

1. Точка в центъра, олицетворяваща монадния живот. [166]

2. Взаимосвързани енергии на егоичния лотос, обусловени от душата.

3. Сфера на излъчване, отразяваща влиянието на лотоса, която обуславя личността.

4. Триъгълник на енергията, определен от Духовната Триада. Гореспоменатите наставления за етерното тяло са кратки, но

съдържат много и относително нова информация, предлагаща до­ста материал за усвояване. [167]

Тук ще разгледаме центровете като контролиращи фактори в живота на личността в трите свята, и ще се спрем на връзката меж­ду тях, като винаги ще изхождаме от отношенията им със съответ­ните три главни планетарни центъра - Шамбала, Йерархията и Чо­вечеството - предвид:

1. Точката в центъра.

2. Свързаните енергии.

3. Сферата на излъчване.

4. Триъгълника на енергията.

Тази тема е изключително трудна за разбиране, но едно осново­полагащо твърдение, което рядко може да се срещне, до известна степен ще разясни предмета. Ще го формулирам максимално просто:

Центровете под диафрагмата (т. е. центърът на слънчевия сплит, сакралният център и центърът в основата на гръбнака) се контро­лират от четирите етера на планетарния физически план; центрове­те над диафрагмата (т. е. сърдечният център, гърленият център, центърът аджна и центърът в главата) се контролират от четирите космични етера, които наричаме енергии на будхичния план, енер­гии на атмичния план, енергии на монадния план и енергии на логоичния план.

Това твърдение представя една сравнително нова концепция; то постулира базовата връзка, която прави възможно да се заяви: „как­то е горе, така е и долу". Помислете над това. То има дълбок сми­съл. [168]

В хода на еволюционния процес центровете под диафрагмата -се контролират от първия, втория и третия етер, изброени отдолу нагоре; когато еволюцията отведе стремящия се до точката на лич­ностната интеграция, енергиите на най-висшия етерно-атомен план могат да осъществят и осъществяват контрол. Когато това се случи, енергиите на космичните етерни планове получават възможност да доведат центровете над диафрагмата до тяхното пълно проявление. Това става на Пътя на Ученичеството и по Пътя на Посвещенията. Този интересен процес на енергиен пренос е наричан с различни имена - „излъчващо заменяне", „енергизиращо единение", „вдъхно­вяваща отразена светлина на енергията". Всички тези термини са опит да се изрази с доста неадекватни думи това, което се случва, когато висшите енергии заменят нисшите, когато магнетичното „при­тегляне" на духовните енергии изтегли нагоре и погълне нисшите енергии, които са свързани преди всичко с живота на личността, или когато отразяващата светлина на Духовната Триада и на Мо-надната Слава се пренесат във висшите енергийни центрове и в последния проводник, използван от развитото човешко същество. Досега е давана малко информация за връзката на четирите физически с четирите космични етера; но между тях съществува пряко отношение, което се разкрива в хода на посветителния про­цес. То предизвиква значителни промени в проводника на човече­ството. Съществува пряка връзка между четирите аспекта на кармата (Закона за причината и следствието), четирите физически етера и четирите космични етера; по-късно тези отношения ще поставят основата на новата окултна наука. Затова на изучаващите им пред­стои да усвоят много по отношение на енергията, пораждащите я източници, начините й за пренасяне и процесите на преход, нейно­то закрепяне в планетарното тяло или във физическото тяло на ин­дивида. Някои от тези [169] идеи ще разгледаме сега, поставяйки основата на бъдещите изследвания, без обаче да съобщаваме почти нищо, което може да бъде пряко използвано от отделния изучаващ.

Относително лесно е да се изброят четирите космични етера, да се посочат познатите ни четири етера на физическия план и да се заяви, че средният човек е контролиран от центровете под диафраг­мата, които са отзивчиви към етерите на физическия план, предава­щи енергиите от трите свята на човешката еволюция, и че посвете­ният е отзивчив към космичните етери, които въздействат върху центровете над диафрагмата и ги пробуждат. В същото време тряб­ва да се помни, че седемте центъра в етерното тяло на човека вина­ги се състоят от физически етери, но стават (по Пътя на Ученичес­твото) проводници на космичните етери. За да се представи ясно картината, би било полезно да се обсъдят много накратко четирите гореспоменати аспекта на центровете или онази цялост, която те представят за погледа на Виждащия.

Те са: