Телепатията и етерния проводник Алис А. Бейли учението за телепатията

На определен етап от развитието си индивидуалното етерно тяло се потапя или изчезва в светлината, породена от тези седем точки и оцветена от светлината на „скъпоценността в лотоса" в главата -хилядолистния лотос. Тогава всички центрове се свързват чрез ли­нии от жив огън и всички достигат пълно божествено проявление. Наставниците в миналото особено са подчертавали „потиска­нето" на центровете под диафрагмата и преноса на енергиите от тези центрове към техните висши съответствия. Посочвал съм това и в други свои трудове и указания, защото то е определен начин за предаване на същностната истина. Подобни изрази са само симво­лични фрази и в този смисъл са верни; независимо от това, в края на еволюционния процес всеки център в етерното тяло представлява живо, вибриращо и красиво проявление на основната енергия, коя­то винаги се е стремяла да го използва. Те обаче са светли, чисти и излъчващи енергии, които са посветени на божествения, а не на материалния живот; тяхната централна точка от светлина е толкова сияйна, че обикновеното зрение на човека едва ли ще я регистрира. В тази връзка трябва да се помни, че макар да има седем такива точки, по една в центъра на всеки лотос, [171] съществуват само три типа „скъпоценности в лотоса", защото Монадата изразява само трите главни аспекта на божествеността или трите главни лъча.

Всичко, което бих искал да отбележа е, че както точката в центъ­ра е точка на живота и на постоянния, неизменен, Вечен ЕДИНЕН, така свързаните енергии или венчелистчетата са показателни за състоянието на съзнанието, което Вечният Единен е способен да изрази във всяка точка от времето и пространството. Това може да бъде относително неразвитото съзнание на дивака, съзнанието на средния човек или високоразвитото съзнание на посветения до тре­та степен или още по-вибриращата осведоменост на посветения от по-високите степени. Свързаните енергии винаги отразяват СЪЗНА­НИЕТО; само точката в центъра е свързана с първия аспект, или аспекта на живота; венчелистчетата засягат втория аспект, или ас­пекта на съзнанието, и това трябва да се осмисли много внимател­но. [172]

Размерът, цветът и активността на енергиите, които образуват венчелистчетата на лотоса, винаги показват състоянието на съзна­ние; тяхното разгръщане и развитие се определя от управляващите лъчи, от възрастта и от продължителността на проявление на душа­та. Степента и природата на относителната „яркост" също е обусло­вена от фокусната точка във всеки конкретен живот, както и от на­соката на мислене на въплътената душа; тук не трябва да се забра­вя, че „енергията следва мисълта". Естественият фокус, или точ­ката на поляризация, понякога значително се променя в зависимост от посоката на човешкото мислене (каквато и да е тя в конкретния момент) или от факта, че човек живее, съзнателно или несъзнател­но, всекидневния си живот. Пример за това е фактът, че естествени­ят фокус на ученика може да бъде центърът на слънчевия сплит, но благодарение на своята устойчива и непоколебима мисъл, той може да насочи енергията, която владее, към един от центровете над диа­фрагмата, което ще доведе до временно атрофиране на центъра под диафрагмата с последваща стимулация на онова, което е разполо­жено над тази разделителна линия. Така се извършват необходими­те изменения.

Когато цикълът на еволюцията наближи своя край и посветени­ят ученик почти е извървял своя път, всички енергии ще са напълно развити, активизирани и вибриращи и следователно ще се използват съзнателно като съществени аспекти на механизма за контакт на посветения. Това често се забравя и изучаващият съсредоточава своето мислене върху центровете като израз на неговото естествено разгръщане, докато те имат относително второстепенно значение. В действителност центровете са фокусни точки, чрез които под опит­но ръководство енергията може да бъде разпределена, за да осъще­стви необходимото въздействие върху онези центрове или индиви­ди, на които ученикът се стреми да помогне. При необходимост тези въздействия могат да бъдат стимулиращи, оживотворяващи или пък преднамерено [173] разрушителни, като по този начин съдействат на онзи, на който помагат да се освободи от субстанцията или от материята.

Време е изучаващите да обърнат внимание на центровете от гледна точка на служенето, т. е. на фокусирането и използването на енергията в служенето. Именно за тази цел е необходимо да се знае броят на венчелистчетата, които формират даден център, за­щото той показва броя на достъпните за служене енергии, напри­мер, две енергии, дванадесет, шестнадесет и т. н. Досега на това важно обстоятелство не се е обръщало никакво внимание, но за новия окултизъм в настъпващата Нова Епоха то има практическо значе­ние. Източният символизъм, който често присъства при изобразя­ването на центровете, сега трябва да се остави настрана, тъй като за западния ум той няма реално значение.

3. Сферата на излъчване. Очевидно тук става въпрос за ради­уса на влияние (на изходящото вибрационно влияние) на центрове­те при тяхното постепенно и бавно активизиране. Тези центрове или техните вибрации в действителност са онова, което създава или образува т. нар. аура на човешкото същество, макар че тази аура често се бърка с аурата на здравето. Вместо думата „често", едва не казах „обикновено", защото това определено би било по-правилно. Именно етерното тяло показва и обуславя аурата; предполага се, че тя демонстрира емоционалното и менталното състояние на личност­та, а понякога и контрола на душата. Бих искал да си отбележите, че това предположение не е неправилно. То обаче е силно ограничено по своя смисъл, защото аурата всъщност е показател за центровете на субекта. Изучаването на аурата дава представа за това:

а) Дали развитието е под или над диафрагмата.

б) Дали центровете са неразвити или развити. [174]

в) Дали природата на контролиращите лъчи е достатъчно ясна.

г) Дали точката в центъра и венчелистчетата на лотоса са кон­тролирани и постигнато ли е равновесие.

д) Дали личността е насочена навън (експанзивна) и следова­телно е в състояние на жизненост или е налице оттегляне, поради интроспекция и егоцентричност или поради бавното настъпване на процеса на смъртта.

е) Дали личността е контролираща или пък душата контроли­ра и дали има борба между тях.

Оттук става ясно колко много информация може да разкрие ау­рата на онзи, който притежава способността я чете прецизно, и кол­ко благодарни трябва да бъдете, че тази способност се среща отно­сително рядко или е притежание на Посветения или Учителя, чиято природа е ЛЮБОВТА.

„Сферата на излъчване" е мощен инструмент в служенето и далият обет ученик трябва да разширява нейния обхват и да работи за чистота на контакта. В твърдението от Новия Завет „сянката на преминаващия Петър изцеляваше" се съдържа истинско окултно наставление. Природата на Неговата аура е била такава, че е имала благотворно въздействие върху обкръжаващите, където и когато е осъществявала контакт с тях. Христос е имал такъв контрол върху Своята аура, че „Той е знаел кога силата е излизала от Него" - сле­дователно Той е знаел, че лечебните енергии се изливат към нуж­даещия се човек или група през някой от Неговите центрове. Имен­но аурата (с нейната притегателна мощ и устойчивост) обединява групата, кара аудиторията да слуша и прави индивида полезен за своите събратя в определена [175] насока. „Сферата на излъчване" се определя лесно от онези, които я търсят и които наблюдават вли­янието на излъчването върху хората в своята общност и обкръже­ние. Твърде емоционален човек, който действа чрез силно развит или неконтролиран център на слънчевия сплит, може да разруши даден дом или институция. Давам ви това като пример. Един лъчист, съзидателен живот, който използва съзнателно центъра на сърцето или гърлото, може да вдъхновява стотици хора. Това са неща, които е добре да се обмислят внимателно. Трябва да имате предвид обаче, че тези центрове се активизират чрез развитието на някои основни добродетели, а не чрез медитация или чрез съсредоточаване върху самите центрове. Те се привеждат автоматично в необходимото състояние на излъчване чрез правилен живот, възвишено мислене и любяща дейност. Тези добродетели може да ви изглеждат отегчи­телни и безинтересни, но те са най-мощни и научно ефективни при привеждането на центровете в желаното състояние на излъчвател-на активност. Когато задачата е изпълнена и всички центрове са живи сфери от изходящо, активно излъчване, те се сливат в една орбита, така че посветеният се превръща в център от жива светли­на, а не в съчетание от седем излъчващи центъра. Размислете върху това.

4. Централният триъгълник на енергиите. Този централен триъгълник несъмнено показва трите лъча, които определят (както ги нарича Е. П. Блаватска) „периодичните проводници" на човека. Те са: монадният лъч, душевният лъч и лъчът на личността. За на­блюдаващия и внимателен Учител е очевидно кой лъч е контроли­ращ, но това не е по възможностите на никой с по-ниска степен от Учител. Учениците и другите наблюдатели трябва да формират сво­ите заключения въз основа на „природата на сферата на излъчва­не". В този случай е възможно допускане на грешка, докато при Учителя тя е изключена; трябва обаче да се помни, че до шестото Посвещение (на Решението) „Монадата пази две тайни, но губи три, [176] когато поеме контрола и душата изчезне". Нямам право да разяснявам това.

Дадох ви една донякъде нова представа или картина за центро­вете. Тя е от голяма полза за изучаващите, ако могат да я осъзнаят, защото не съответства точно на информацията, представена в окулт­ните книги. Разбирането на казаното от мен ще доведе задълбоче­ния изучаващ до по-практично отношение към центровете, а също и до устойчив стремеж да направи сферата си на излъчвателна ак­тивност по-полезна за своите събратя. Причината за това е, че него­вото отношение ще изрази качеството на субективния дух, а не ка­чеството (досега необуздано) на обективната материя. Не забравяй­те, че етерното тяло е материално и субстанциално и следователно е съставна част от физическия план; помнете и това, че то е пред­назначено преди всичко да носи енергиите на емоционалния и ум­ствения план в несъзнателния експериментален етап на въплъще­нието; то е предназначено също да пренася троичните енергии на душата в етапа на съзнателното придобиване на опит; а когато е изградена антахкарана, то е предназначено да носи и енергиите на Монадата в етапа на съзнателно изразената божественост. Открива ли се сега пред вас красотата на духовния процес и планираната помощ, предоставена на човешките синове на всички етапи от тях­ното завръщане към центъра, от който са дошли? [177]

Тук трябва да се припомнят някои принципни обобщения по отношение на етерното тяло. Съществуването на етерното тяло във връзка с всички осезаеми и екзотерични форми се признава днес от много научни школи. Независимо от това, първоначалното учение е коригирано, за да бъде в съответствие с обичайните теории за енер­гията и нейните форми на проявление. В наши дни мислителите признават фактическата природа на енергията (съвсем съзнателно използвам думата „фактическа"); сега енергията се разглежда като всичко, което СЪЩЕСТВУВА; проявлението е израз на морето от енергии, някои от които са изградени като форми, други представ­ляват средата, в която тези форми живеят, движат се и съществуват, а трети съдействат за оживотворяване както на формите, така и на обкръжаващата ги субстанциална среда. Трябва също да се помни, че формите съществуват във форми; този факт стои в основата на символизма, скрит от китайските занаятчии в сложно гравираните топки от слонова кост - топките се поставят една в друга, всички изкусно гравирани, всички свободни, но в същото време затворени. Седейки в стаята си, вие представлявате форма във форма; самата стая също е форма в къща, а къщата (друга форма) вероятно е една от многото подобни къщи, разположени една върху друга или една до друга, образуващи една още по-голяма форма. Всички тези раз­нообразни форми обаче са съставени от осезаема субстанция, коя­то, когато е координирана и обединена съгласно замисъла или иде­ята в ума на някой мислител, създава материална форма. Тази осе­заема субстанция е образувана от живи енергии, които вибрират една спрямо друга, но които притежават собствено качество и собствен [178] наситен с качество живот. Говорих много за това в Трактат за Космичния Огън и за вас ще е от полза да го прочетете отново. Няма да го повтарям, тъй като тук се стремя към различен подход.

Може би ще е полезно да се отбележи, че цялата вселена е етер­на и жива по природа и че се простира отвъд разбирането и на най-великия ум на епохата и представлява повече, отколкото могат да изразят астрономичните цифри, ако това твърдение добива някакъв смисъл във вашите умове. Нейните размери не могат да се изчислят дори в термините на светлинните години; тази космична област е поле на действие за безброй енергии и основа на всички астроло-гически изчисления; тя е средище на всички исторически цикли -космични, системни и планетарни - и е свързана със съзвездията, със световете на слънцата, с най-отдалечените звезди, с многоброй­ните познати вселени, със собствената ни слънчева система, с мно­го планети, с планетата, върху която и в която се движим, живеем и съществуваме, както и с най-малката форма на живот, известна на науката и може би обхваната от безсмисления термин „атом". Всич­ки те съществуват в Пространството, което е етерно по природа и което (както твърди окултната наука) е Същност. Величието на чо­века се крие във факта, че той осъзнава пространството и че може да си го представи като поле на божествена жизнена активност, изпълнено с активни разумни форми, всяка от които е разположена в етерното тяло на тази непозната Същност и е свързана с всяка друга чрез силата, която не само че поддържа тяхното съществува­не, но и запазва позицията им една спрямо друга; всяка от тези обо­собени форми обаче притежава собствен диференциран живот, соб­ствено неповторимо качество или цялостно оцветяване и собствена специфична и характерна форма на съзнание.

Това етерно тяло, колкото и да е огромно и непознато по отно­шение на размерите си, въпреки всичко е ограничено по своята при­рода и е статично (относително казано) по отношение на своята вместимост; то запазва установена форма, [179] за която не знаем абсолютно нищо, но която е етерната форма на Непознатата Същност. Езотеричната наука нарича тази форма ПРОСТРАНСТВО; това е неподвижната област, в която се разполага всяка форма - от вселената до атома.

Понякога говорим за разширяваща се вселена; това, което всъщност имаме предвид, е разширяващо се съзнание, тъй като етер­ното тяло на Същността - Пространството, е приемник на много­бройни типове насищащи и проникващи енергии, и същевременно е поле на интелигентната активност на обитаващите Животи на Вселената, на многобройните съзвездия, на отдалечените звезди, на нашата слънчева система, на планетите в тази система и на всич­ко, което образува съвкупността от изброените отделни живи фор­ми. Факторът, който ги свързва, не е нищо друго, освен съзнанието, а полето на съзнателна осведоменост е създадено от взаимодейст­вието на всички живи интелигентни форми в областта на етерното тяло на този велик Живот, който наричаме ПРОСТРАНСТВО.

Всяка форма в етерното тяло наподобява център в планетарно-то или в човешкото тяло, и сходството, основано на това, което ви съобщих тук по отношение на човешките центрове, е коректно и познаваемо.

Като съвкупност от субстанциални животи или атоми, всяка форма е център в етерното тяло на друга форма, от която тя е съставна част. В основата на нейното съществуване е живата динамична точ­ка, която интегрира формата и запазва нейното същностно битие. Тази форма или център - голяма или малка, човек или атом на суб­станцията - е свързана с всички останали форми и изразява енерги­ите в околното пространство, автоматично приемайки едни и отхвърляйки други чрез процеса на неразпознаване; тя изпраща или предава (пропуска през себе си) други енергии, излъчени от други форми и по този начин на свой ред се превръща във впечатляващ агент. Ето как диференцираните истини се доближават и смесват, принуждавайки ни да използваме [180] еднакви терминологии, за да изразим едни и същи фактически истини или идеи.

Всяка точка на живот в даден център има собствена сфера на излъчване или собствено разширяващо се поле на влияние; това поле неизбежно зависи от типа и природата на обитаващото Съзнание. Именно магнетичното взаимодействие между многобройните огром­ни енергийни центрове в пространството е основа на астрономич­ните взаимоотношения - между вселените, слънчевите системи и планетите. Помнете обаче, че именно аспектът на СЪЗНАНИЕТО прави формата магнетична, възприемаща, отхвърляща и предава­ща; съзнанието варира съобразно природата на същността, която насища или работи чрез някой голям или малък център. Имайте предвид също, че животът, който се излива чрез всички центрове и оживотворява цялото пространство, е животът на Същността', следователно, става дума за един и същи живот във всички форми, ограничен във времето и пространството от намерението, желанието, формата и качеството на насищащото съзнание; съществуват много и различни типове съзнания, но животът винаги е единен и неделим, тъй като той е ЕДИННИЯТ ЖИВОТ.

Сферата на излъчване винаги е обусловена от точката на ево­люция на живота във формата. Съотнасящият, интегриращ фактор, който свързва един център с друг, е самият живот; животът устано­вява контакт. Жизнеността е основа на всяка връзка, дори ако това не е пряко очевидно за вас; съзнанието насища с качество контакта и оцветява излъчването. Така ние отново се връщаме към фунда­менталната троичност, която в една предходна книга (Трактат за Седемте Лъча, т. I) нарекох Живот, Качество, Поява. Следователно формата е център на живот в състава на даден аспект от етерното тяло на Същността - Пространството, когато става дума за живо, одушевено съществуване, като например това на планета. Казаното е в сила и за всички по-малки форми, като онези, намиращи се на даден план. [181]

Този център носи в себе си точка на живот и е свързан с всички обкръжаващи енергии; той има собствена сфера на излъчване или влияние, която зависи от природата, от силата на неговото съзнание и от динамичния обуславящ фактор на мисловния живот на оду-шевяващата същност. Всички тези факти изискват най-внимателно обмисляне. Накрая, всеки център притежава централен триъгъл­ник на енергии; едната от тези енергии изразява одушевяващия живот на формата; втората отразява качеството на нейното съзна­ние, а третата (т. е. динамичният интегриращ живот, който обединя­ва формата и съзнанието в единно жизнено проявление) обуславя излъчването на формата, нейната отзивчивост или неотзивчивост към околните енергии, общата природа на насищащия живот и твор­ческата способност.

Много от това, което представих тук, ще ви помогне да осмис­лите онова, което съм писал за езотеричната астрология (Трактат за Седемте Лъча, т. III; Съдбата на Нациите)', то ще ви даде ключ към науката за взаимоотношенията, която по същество е ключът към астрологията, а също и към науката Лайа Йога. Последната (за щастие на Арийската раса) се ползва с лоша слава от времето на късната Атлантида, но предстои тя да се възроди и да бъде изпол­звана на по-високата дъга от спиралата в следващите петстотин го­дини. Правилно възстановена, тя ще насочва вниманието не към природата на центровете, а към качеството на съзнанието, което отличава всеки център и неизбежно обуславя неговата сфера на излъчване. Съгласно Закона за Съответствията всичко, което ви представих или показах тук, може да бъде приложено от изучава­щия към всички форми на живот: към вселена, слънчева система, планета, човешко същество, към всяка дочовешка форма и към най-миниатюрния атом на субстанцията (каквото и да разбирате под последния термин!) [182]

VI. ПЛАНЕТАРНИЯТ ЖИВОТ - ЦЕНТЪР В СЛЪН­ЧЕВАТА СИСТЕМА

Сега ще се опитаме да разширим с повече или по-малко достъпни сведения вашето досегашно разбиране по отношение на планетарния Живот, който се изразява като център в слънчевата система. Ще изследваме също така неговото вторично проявление чрез трите главни центъра: Шамбала, Йерархията и Човечеството.

Фундаменталната концепция на хилозоизма е в основата на ця­лото езотерично учение за проявения живот. Всички форми са съста­вени от многобройни по-малки форми и всички форми (обединени или единични по природа) са израз на обитаващия или одушевява­щия живот. Сливането на живота с живата субстанция поражда друг аспект на проявление - аспекта на съзнанието. Съзнанието варира в зависимост от естествената възприемчивост на формата, нейната точка в еволюцията, а също и от нейното положение във великата верига на Йерархията.

Една концепция обаче стои над всички останали - концепцията за самия живот. Съществува (доколкото въобще ни е позволено да знаем) само един Единен Живот, който се изразява като битие, като отзивчиво съзнание и като материална поява. Този Единен Живот познава себе си (ако може да бъде използван подобен термин) като воля да бъдеш, воля за добро и воля да знаеш. Очевидно тези тер­мини или организирани методи служат единствено, за да предста­вят картината по-пълно.

Това е и кратко встъпление към едно друго твърдение, което може да бъде формулирано по следния начин: планетарният Логос, Онзи, в Когото живеем, движим се и съществуваме, е насищащият, одушевяващ живот на нашата планета - Земята. Именно Неговият живот интегрира планетата като цяло и протича през всички големи и малки форми, [183] които в своята съвкупност образуват планетарната форма. Поради това, с помощта на вродената способност за създаване на символи, която всички хора притежават, съхранявайте във вашето съзнателно въображение разбирането за нашата плане­та като за огромен лотос, съставен от многобройни преплитащи се енергии, разположени в по-голямата форма на слънчевата система, която, както знаем, се изобразява езотерично като лотос с дванаде­сет венчелистчета. Нашият лотос - Земята, е отзивчив към многото постъпващи енергии, които до известна степен са разгледани в моя­та книга Езотерична Астрология (Трактат за Седемте Лъча, т III).

В сърцето на това огромно море от енергии се намира космичното Съзнание, което наричаме Санат Кумара, Повелителя на Све­та, Извечния. Именно неговата Воля да Бъдеш е превърнала про­явената му форма в