Тема 1 Същност на транспортната логистика 1 Въведение в транспортната логистика



страница1/7
Дата04.01.2018
Размер1.38 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7
ТЕМА 1

Същност на транспортната логистика

1.1 Въведение в транспортната логистика

Съществуват множество определения за логистика, но общото

между тях е, че логистиката представлява интегрирано управление на

материалните потоци от мястото им на зараждане през всички фази и

етапи на движение до крайните потребители, с цел задоволяване на

нуждите на потребителите с минимални разходи (Крумов, 2011).

Чрез логистиката се осигурява връзката между производството,

пазара и клиента, които са разделени по време и по място.

Логистиката се занимава с материалния поток към фирмите и оттам

към потребителите, за това тя е управление на всички дейности по

транспортирането, складирането и свързаните с тях дейности,

извършващи се между пунктовете за производство и потребление.

Посредством логистични дейности се доставят необходимите

материални ресурси на необходимото място, в необходимото време и

желано състояние при възможно най-ниски разходи. Логистиката е

сбор от управленчески дейности и решения, които се повтарят

многократно по цялата верига, по която суровините се превръщат в

готови изделия и след това се транспортират до крайните потребители

(Крумов, 2011).

Според Желязкова (2010), логистиката като едно относително

ново научно направление и управленска практика, предизвиква

търсенето на успешни и целесъобразни решения, които са свързани с

управлението на движения на стоково-материалните потоци в сферата

на услугите и производството. На тази идея възниква и ролята на

транспорта в логистиката, която обвързва функциите по снабдяването

със суровини и материали, производството, съхранението и

дистрибуцията в обща логистична система.

1.2 Дефиниции

При разглеждането на дефиниции, ще започнем първо с

произхода на термина „логистика“, след това ще разгледаме какви

дефиниции са дадени за логистиката от различните източници и

накрая ще дадем определениe за транспортната логистика.

Произход на термина „логистика“

В специализираната литература се срещат различни мнения за

произхода на термина логистика, като една част от авторите считат,

че лексикалното ѝ значение произлиза от гръцката дума „логос“,

което означава (мисля, разсъждение, сметка), а другата част свързват

произхода ѝ с френските думи „loger“ (обитавам, настанявам се),

„logis“ (квартира, убежище), а също така и от италианската дума

„loggia“, която означава (склад, складиране). По-голямата част от

учените смятат, че смисъла на термина „логистика“ е със значението

от гръцкия произход на думата, което се интерпретира като „изкуство

на разсъждение, правене на сметки“, а в днешно време думата

λογιστικό”1 [logistiko] от гръцки се превежда като (счетоводство).

Според редица литературни източници, думата „логистика“ е била

използвана още в древна Елада, със споменатото значение на

„разсъждение, смятане“, а през Византийската епоха, император Лъв

VI (866-912 г.) използва термина „логистика“ при военните походи,

като го прилага за осигуряване на войската с необходимите

боеприпаси, коне и продоволствия (Pomagalo.com, 2011).

В древен Рим, „логисти“ са се наричали чиновници, отговарящи

за войсковото снабдяване, като са се занимавали главно с

разпределянето на хранителните продукти. Така погледнато в

исторически план, за думата „логистика“ имаме две основни

направления – едното е с математическо приложение - смятане, а

другото с военно приложение – запасяване, с което се характеризира

първия етап от развитието на понятието „логистика“ (Димитров,

2007).


В допълнение на това ще отбележим, че през XIX в., думата

„логистика“ се използва в труда „Очерк за военното изкуство за

решаване на военни задачи“ на военния теоретик и генерал Антоан-

Анри Жомини, който е служил във френската армия по времето на

Наполеон. Там той изразява способността за придвижване на

войските, както транспортирането, така и планирането на

потребностите, снабдяването с необходимите боеприпаси и

продоволствия, и определяне местата за разполагане на войските,

като новото тук е, че се вкарва и управленския аспект в значението

на термина „логистика“, което определя и втория етап от развитието

на значението ѝ (Pomagalo.com, 2011).

От средата на 70-те години на XX век, в специализираната

литература се забелязва трети етап от развитието на термина

„логистика“, като областта на влияние този път е в стопанската сфера.

Това е свързано с динамичните промени в общите икономически и

организационни условия в световен мащаб, благодарение на прогреса

на технологиите (информационни и комуникационни) и развитието на

управленската наука на по-високо ниво. Така с използването на

математически методи и електронно-изчислителна техника, процеса

на обработване на информация се ускорява, което води до

оптимизирането на логистични решения в кратки срокове. В тази

връзка същността на логистиката в съвременни условия се определя

от развитието на знания и управленски умения и решения в сферата

на протичане на материални потоци и съпровождащата ги

информация до крайните потребители (Pomagalo.com, 2011).

Дефиниции за логистика

В литературата се срещат много и различни дефиниции на

термина „логистика“, като някои от срещаните дефиниции са в

резултат от историческа епоха, свързана с използването ѝ в миналото,

а други се представят в резултат от гледната точка на сферата на

влияние и бизнес.

Според Съвета на професионалистите по управление на

веригата за доставките (Council of Supply Chain Management

Professionals/CSCMP), САЩ, логистиката е процес на планиране,

изпълнение и осъществяване на ефикасен контрол на ефективното

движение на потока от стоки, тяхното съхранение, услугите и

Калчев, Н. Транспортна логистика. Е-литера Софт, Варна, 2013, стр. 8.

свързващата ги информация между точката на произход и точката на

потребление за да се задоволят потребностите на клиентите (Stroh,

2002).

Според Европейската асоциация по логистика (European Logistics



Association/ELA), логистиката е дефинирана като процес на

планиране, изпълнение и контрол на движението и разполагането на

стоки, и на поддържащите ги дейности свързани с това движение, в

рамките на организирана система за постигането на определени цели

(ELA, 2004).

Логистиката може да се дефинира и посредством метода на 7-

тe “R” - Right Product, Right Quantity, Right Condition, Right Place, Right

Time, Right Customer, Right Cost, или с други думи определя

логистиката като осигуряване доставката на подходящия продукт, в

подходящото количество и състояние, на подходящото място и време,

за подходящия потребител, на подходящата цена (Желязкова, 2010).

Дефиниции за транспортна логистика

Има много дефиниции за транспортна логистика, като според

някои източници транспортната логистика се дефинира като общо

понятие, а според други се разглеждат поотделно като транспорт и

логистика и се определя връзката между тях. Трябва да се отбележи,

че под понятието транспортиране се разбира преместването на хора,

животни и стоки между определени дестинации, а под логистика се

разбира процеса на планиране и управление движението на хора,

материални потоци, услуги и информация. В зависимост от

направленията си, логистиката се разделя на стопанска, инженерна,

военна, транспортна, информационна и др., като предмет на нашия

курс е транспортната логистика, където ще бъдат разгледани най-

важните аспекти и определения.

Съгласно Канадската агенция за международно развитие

(Canadian International Development Agency/CIDA), транспортната

логистика се определя като:

Всички дейности, които позволяват количество стоки да бъдат



преместени за възможно най-кратък срок от време, откъдето те са

произведени до където те ще се употребяват, при възможно най-ниски

разходи” (CIDA, 2004).

Според Encyclopedia of Business (2003), транспорта е част от

логистиката, като транспортирането включва физическото преместване или потока от стоки. Транспортната система е връзката, която свързва доставчиците на суровини, складовете и потребителите. Това са фиксираните точки в логистичната верига за доставки. Основните начини за транспортиране са по вода, въздух и суша, в зависимост от обема на товара и скоростта за която искаме да се достави.

Съгласно Tseng et al. (2005), транспорта играе важна роля в

логистиката, като чрез добре поддържана транспортна система,

стоките могат да бъдат изпратени на точното място в точното време за

да се задоволят изискванията на клиентите. Транспорта носи ефикасност, а също така е мост между производители и потребители. Ето защо транспорта е неразделна част от функционирането на логистичната система, като затова е необходимо правилното ѝ управление.

Накрая може да обобщим, че логистиката е цялостната

концепция за управлението на движения на хора, стоки и услуги, а

транспортирането е така необходимото свързващо звено в

логистичната система, служещо за физическото преместване на хора и

материални потоци, без което реализирането на логистичните

дейности е немислимо.

1.3 Обект и цели на транспортната логистика

Обект на транспортната логистика представлява физическото

движение на стоките по пътя от производителя до потребителя,

посредством логистични дейности на разпределение. Действителното

разпределение на стоките е свързано с изпълнението на редица

комлексни функции – транспорт, складиране, товаро-разтоварни

дейности, управление на запасите и др. Дейностите по разпределение

на стоките се извършва от организации или отделни физически лица,

които осъществяват фактическото придвижване на продуктите до

крайния потребител (Костадинова, 2010).

Основните цели на транспортната логистика са:

- задоволяване потребностите на клиентите;

- ефективното транспортиране на стоки, при възможно

най-ниски разходи.

Задоволяването на потребностите на клиентите означава осигуряване

на условията на доставка по отношение на срок, място, надеждност,

точност, състояние, количество и качество, които удовлетворяват

изискванията на потребителя (Pomagalo.com, 2011).

При вземането на управленски решения, за реализирането на

ефективното транспортиране на стоки и минимизирането на

разходите, следва да се вземе под внимание избирането на най-

подходящ вид транспорт и маршрут, отчитайки съответните разходи за

транспортиране. Изборът на транспорт изисква анализ на технико-

икономическите особености на отделните видове транспорт, като се

набляга върху следните характеристики: избор на транспортни

средства, спецификата на експлоатация, икономическа ефективност и

др. (Костадинова, 2010).

Подробен анализ на видовете транспорт и техните

характеристики, както критериите за избор на вид транспорт и

маршрут, ще разгледаме подробно в Теми. 3 & 4, от настоящото

пособие.


В заключение можем да кажем, че без добре развита

транспортна система, транспортната логистика не може да достигне до

пълния си капацитет. Освен това една добре развита транспортна

система в логистиката би могла да предостави по-добра логистична

ефективност, намаляване на операционните разходи, и подобряване

качеството на услугите. Транспортирането играе свързваща роля

между няколко последователни етапа, които довеждат до

превръщането на суровини в готови стоки, в интерес на крайния

потребител. Концепцията на логистиката е планирането на всички

тези функции в система от движения на стоки, като основната цел е

намаляването на разходите и задоволяване нуждите на клиента

(Тseng et al., 2005).



1.4 Видове логистични дейности

В зависимост от предназначението си, логистичните дейности се

подразделят на два вида – основни и спомагателни.

Калчев, Н. Транспортна логистика. Е-литера Софт, Варна, 2013, стр. 11.



А) Основни логистични дейности, които включват:

транспортиране, управление на запасите и обработка на поръчките.

Транспортиране - то има първостепенна роля за

изпълнение на целите на транспортната логистика, като обхваща до

две трети от общите логистични разходи на фирмите. Управлението на

дейността по транспортиране, от гледна точка на оптимизиране съот-

ношението между задоволяване потребностите на клиента и общите

логистични разходи, изисква преценка на следните фактори – избор

на вид транспорт и подходящ маршрут, и добро оползотворяване на

транспортното средство, т.е. по възможност максимално запълване на

неговия капацитет.

Управление на запасите – това е логистична дейност,

която се осъществява във всяка една фаза на движение на

материалния поток. Тази дейност заема до една трета от общия обем

на логистичните разходи. Управлението на запасите играе ролята на

буфер между търсенето и предлагането. Трябва да се отбележи, че е

нужна балансираност между разходите за транспортиране и за управ-

ление на запасите, и в тази връзка поддържането на оптимален обем

запаси означава да се удовлетворят изискванията на клиентите по

отношение на необходимите стокови наличности, и да се осигури

непрекъснатостта на логистичния процес.

Обработка на поръчките – разходите за тази трета

основна логистична дейност са много по-малки, в сравнение с транс-

портирането и управлението на запасите. Това е свързано с

естеството на действия, за които се правят тези разходи – главно

административни, комуникационни и информационни. За изпълнение

на обработката на поръчки се извършват три последователни

действия:

- Първото е приемането на поръчка по съответния начин

(директен, по телефон, факс, електронен начин);

- Второто е правене на проверка, дали може да се изпълни

поръчката на клиента (свързано е с наличностите в склада), при

поставените от него условия за количество, качество, цена и

доставка;

- Третото действие включва самото изпълнение на

поръчката, за което е необходимо да се вземат адекватни решения –

избор на транспорт и вид маршрут, изпращане на доставката,

получаване.

Съвкупността от трите основни логистични дейности

(транспортиране, управление на запасите и обработка на поръчките),

които се осъществяват в определена последователност, при възможно

най-доброто координиране и най-малки общи разходи, до получаване

на крайния резултат образуват логистична верига. На фиг. 1.1 е

показан пример на логистична верига.

Фиг.1.1 Логистична верига. Източник: Pomagalo.com, 2011

Б) Спомагателни логистични дейности, които включват

следните видове: складово-операционни дейности, защитно

опаковане и поддържане на информация.

Складово-операционни дейности – това са спомагателни дейности, имащи функцията да придвижат стоката от пункта

на получаване до мястото на неговото съхранение вътре в склада, и

след това до точката, от която тръгва транспортното средство за

доставка на стоката, т.е. това са вътрешно-складови дейности.

Защитно опаковане – това е важна дейност, от гледна

точка на доброто обслужване на клиента, и има функцията да опази

продукта от разпиляване и други повреди, по време на неговото

транспортиране. Защитното опаковане допълнително оскъпява

продукта и затова следва да се договори с клиента.

Поддържане на информация – това се прави с цел по-

добро планиране и осъществяване на логистичните дейности, чрез

поддържане на база данни, както на вече реализираните продукти,

така също и на тези, които се търсят и предлагат, с цел да се улеснят

както източниците на доставки, така и крайните потребители.

Информацията може да бъде с ограничен достъп, ако е

специализирана (само за служители на дадена компания) и с

неограничен достъп до потребители, ако не представлява фирмена

тайна (Pomagalo.com, 2011).

ТЕМА 2

Управление на веригата за доставки

2.1 Същност на управлението на веригата за доставки

Има различни определения за управлението на веригата за

доставки, като ще разгледаме най-често срещаните:

Управлението на веригата за доставки (УВД) е система от орга-

низации, хора и дейности, заети в придвижването на материален

поток от източника на суровини до крайния клиент (Раковска, н.д.).

Според организацията на Директорите по Информационни

Технологии (Chief Information Officers/CIO), САЩ, управлението на

веригата за доставки, се нарича координирането на потока от стоки,

услуги, информация и парични средства при тяхното придвижване по

веригата от снабдяването с материали до крайния потребител (CIO,

2002).


С помощта на УВД, компаниите се стремят да подобрят обслуж-

ването на потребителите, да съкратят обема на стоките държани на

склад и срока за пускането на нови продукти на пазара. Най-общо

казано, управлението на веригата за доставки дава възможност на

организациите да осигурят стоките и услугите навреме, там където са

необходими, в подходящо количество и качество, на приемлива цена.

За да бъде осъществен този процес ефективно, е необходимо да се

следят отношенията между доставчика и клиента, да се контролират

складовите наличности, и да е създадена обратна връзка с потребите-

лите (CIO, 2002).



2.2 Компоненти на управление на веригата за доставки

Основни компоненти на управление на веригата за доставки са:

Планиране – това е стратегическата част на УВД.

Компаниите се нуждаят от стратегии за управление с цел да задо-

волят потребностите на клиентите. Голяма част от планирането в УВД

изисква непрекъснато усъвършенстване дейността на организацията

чрез изпълнение, контролиране и анализ на процесите по веригата за

доставки, с цел повишаване на ефективността, намаляне на разходите

и доставяне на по-високо обслужване на клиентите.

Източници на доставки – компаниите трябва да изберат

източници на доставки на продуктите и услугите, необходими за съз-

даването на крайния продукт. Затова мениджърите на веригите за до-

ставки трябва да разработят и развият следните процеси по

снабдяване и разплащане с доставчици, и да преценят възможностите

за подобряване на взаимодействието между доставчиците на стоки и

потребителите.

Производство – този компонент е свързан с етапа на про-

изводство. Необходимо е да се организират дейностите свързани с

готовата продукция, нейната проверка, пакетиране и подготовка за

доставяне в търговската мрежа. Този етап се характеризира с най-

голяма интензивност в рамките на веригата за доставки по отношение

измерването на качеството на продуктите и определяне количеството

на готовата продукция, в зависимост от търсенето.

Доставяне – на този етап трябва да се координират след-

ните дейности – приемането на поръчки от клиентите, проверка за

наличност в складовете, избора на транспортно средство и маршрут,

разплащането и доставянето на стоките.

Връщане на доставки – това е звеното във веригата при

открити проблеми, чрез създадена мрежа за връщане на дефектни

стоки (при производство или повредени при транспортиране), като се

изисква разписка от клиента за платената стока (CIO, 2012).

2.3 Проблеми и решения, свързани с УВД

Тук ще разгледаме проблемите и решенията, свързани с

управлението на веригата за доставки.

Според Цветкова (2012), за да се отговори на растящите

изисквания на клиентите, на производителите често се налага да се

сблъскат с непредвидени ситуации, поддържайки повече материали и

запаси на склад, отколкото всъщност те могат да реализират.

Въпреки, че да се поддържат допълнителни стоки и материали излиза

доста скъпо, ненавременното снабдяване на клиенти, поради липсата

на дадена стока, може да струва още по-скъпо на бизнеса, поради

нереализирани поръчки.

Тук може да отбележим, че съществува един непрестанно

повтарящ се проблем в управлението на веригата за доставки,

наричащ се “bullwhip effect” или на български се превежда като

камшичен ефект”, показан на фиг.2.1.

Фиг.2.1 Камшичен ефект. Източник: Adaptalift2, 2012

Информацията, която пристига във връзка с търсенето на даден

продукт се изкривява, тъй като преминава през много участници по

веригата за доставки, което води до камшичен ефект.

Така например, едно „леко“ увеличаване в търсенето на даден

продукт, може да доведе до излишно натрупване на стока, през

всички участници във веригата за доставки - снабдители,

производители, дистрибутори и др. По този начин, макар и малка

промяна в търсенето от потребители, може да доведе до погрешна

информация до производителите и другите участници във веригата, и

да се предизвика ненужно голямо производство и значително

количество на запаси в складовете, което е неефективно и свързано с

големи разходи.

Решение на проблема „камшичен ефект“, може да се намери

като се намали несигурността по отношение на търсене и предлагане,

когато всички участници по веригата за доставки разполагат с точна и

актуална информация. Ако всички те си споделят навременно информацията за реалното търсене, готовата продукция, запасите и прогнозите в една обща система от информация, тогава те ще имат по-точна представа и ще си коригират своите планове за производство, снабдяване и дистрибуция.

Ето защо съществуват системи за управление на веригата за доставки,

които осигуряват нужната информация, която може да е от полза за

всички участници във веригата за доставки.

Системи за управление на веригата за доставки

основната цел на тези системи е предоставянето на информация и

бърза комуникация между членовете на веригата за доставки.

Системите за УВД автоматизират потока от информация между

фирмата-производител и нейните партньори така, че да се оптмизират

изпълнението на процесите по веригата. Системите за УВД използват

софтуер, който може да подпомогне бизнеса при планирането на

веригата за доставки, като помага на всеки участник във веригата да

изпълни своята част от задълженията си. Системите за УВД се

подразделят на:

А) Системи за планиране на веригата за доставки;

Б) Системи за изпълнение на веригата за доставки.

А) Системи за планиране на веригата за доставки - дават възможност

на фирмите да правят свои прогнози относно търсенето на даден продукт и да се развият планове за неговото производство и снабдяване.

Тези системи помагат на компаниите да вземат по-адекватни решения,

например да определят точното количество за производство на даден

продукт в определен период от време. Всяка последваща информация

за настъпили промени по веригата за доставки, трябва да бъде обменена между съответните участници така, че информацията да е

коректна и актуална, с цел по-добре да се координира работата

между отделните участници по веригата за доставки.

Б) Системи за изпълнение на веригата за доставки – те управляват

потока от стоки чрез дистрибуционни складове, като се осигурява, че

продуктите отиват на правилното място в точното време. Тези системи

могат да проследят физическото придвижване на стоките (чрез

техните баркодове), минаващи през различните участници във

веригата за доставки до крайния потребител.

За да работят ефективно системите за УВД, е необходимо цялата тази

информация да бъде интегрирана и обменена, като това най-често

става чрез интернет.

Интегриране на информацията - компаниите използват

информационните технологии за обмен и интеграция на

информацията, като това може да стане чрез интранет и екстранет.

Интранет е вътрешна частна мрежа на една организация, която по

принцип е защитена от достъп до външни за организацията лица. В

някои случаи достъпът до интранет може да бъде разширен с цел да

се включат някои ценни за компанията дистрибутори, доставчици,

понякога и клиенти, за да се подобрят връзките между участниците

във веригата за доставки. Екстранет е информационна мрежа,

използвана за обмен на информация извън компанията, с цел да се

координират дейностите по веригата за доставки с външни за

организацията бизнес партньори (Цветкова, 2012).



2.4 Стратегии за УВД

Съществуват множество стратегии за управление на веригата за

доставки, доказали се във времето и световната практика, като ще

разгледаме най-важните от тях.

Съгласно Раковска (н.д.), управленските стратегии се опитват да

разрешат в една или друга степен проблемите във веригата за

доставки, като най-често се фокусират върху съкращаване на времето

на целия процес за доставка, а също така и разширяване на

интеграционните усилия на компаниите с другите участници по

веригата. В тази връзка най-голямо приложение намират следните

стратегии:

Just-In-Time (точно на време) – в основата на тази стратегия

лежи идеята за това, че дейностите по веригата не трябва да се

осъществяват дотогава, докато не възникне реална необходимост да

се случат. Принципът на действие на тази стратегия е посредством

метода „издърпване“, което означава реалното търсене издърпва

материалния поток по веригата, като целта на стратегията „точно на



време“ е да намали нивото на запасите, тъй като се смята, че те създават редица проблеми, свързани с разходи по складиране и оборудване, оттам и по-високи разходи за работна сила. С прилагането на тази стратегия се минимизира размера на партидите, като това важи за всички връзки по веригата за доставки, както между заводи и складове, така също и между доставици и клиенти. Това предполага по-чести доставки на по-малки обеми товари, с цел да се задоволят нуждите на потребителите. Сред предимствата на стратегията „точно навреме“ може да се отбележат намаляване на разходите по складиране на стоки, а сред недостатъците – увеличаване на транспортните разходи поради по-честото доставяне и ограничена наличност на стоки на склад, пораждащи ситуацията “out of stock” или преведено на български език (няма в наличност).

Ето защо, за справяне с тази ситуация (на изчерпано количество на стоки) се прилага стратегията Quick Response, или

(бърз отговор), която се свежда до разработването на система, която

с висока скорост да реагира на измененията в търсенето. В основата

на тази система стои бързата комуникация между участниците във

веригата, благодарение на развитието на информационните

технологии и по-точно електронния обмен на данни от местата на

продажби, чрез лазерни скенери, които чрез облъчване на бар-

кодовете на стоките определят тяхната наличност. Това може да стане

както механично (на ръка), така и автоматично (с вградени скенери в

складовете), при което отчитането на информацията стига до базата

данни на системата, която реагира с „бърз отговор“ по веригата за

доставки, ако например дадена стока се изчерпи, а същевременно има

търсене, следва поискване на ново количество от желаната стока,

като то се определя от търсенето.

Следващата основна стратегия за УВД е Collaborative Planning,



Forecasting & Supply или (Съвместно планиране, прогнозиране

и запасяване), която предоставя възможност за реализация чрез по-

широка комуникация между продавача и купувача, в практиката най-

често това са производител, търговец и клиент. Тук идеята от една

страна е да се обменя информация между участниците във веригата, а

от друга съвместното планиране и прогнозиране на търсенето.

Приносът на стратегията е обвързване на различните звена от

веригата като производство, снабдяване и продажби чрез интензивна

комуникация по между им и съвместно планиране. Обикновено

резултатът на това е изготвяне на съвместен бизнес план с ясни цели

и споразумения, които определят областите за подобряване на

сътрудничеството между отделните звена и опити за прогнозиране на

търсенето и съответното попълване със запаси. Основното предимство

тук е минимизиране на явлението “out of stock” (няма в наличност),

поради своевременното планиране, прогнозиране и запасяване, но

основен недостатък са разходите от запасяване със стока, понякога в

по-големи количества, надвишаващи истинското търсене.

Накрая може да обобщим, че стратегията „точно на време“

акцентира върху реалното търсене на стоки така, че предлагането

плътно да следва търсенето и да се реализира метода на „издърпване“

на материалния поток с цел да се намалят запасите по веригата,

докато стратегията „съвместно планиране, прогнозиране и запасяване“ фокусира върху обмена на информация между отделните звена

по веригата и правене на планиране и прогнозиране на търсенето, и

последващо запасяване с цел да се избегне ситуацията от недостига

на стоки, но това понякога води до свръх запасяване с продукти и

увеличаване на общите разходи (Раковска, н.д.).


Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6   7


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница