Тема 6 Управление на снабдяването

В началото на производствения процес на всяко предприятие

стои снабдяването, което осигурява целия работен цикъл с

необходимите суровини.

всички дейности и услуги, свързани с осигуряване на необходимите

продукти, суровини и резервни части за нормалната работа на

производствения цикъл в дадено предприятие.

дейности в снабдяването.

фаза на логистичния процес, т.е. намира се в началото на

материалния поток от гледна точка на логистиката.

На фиг.6.1 е показано мястото на управлението на снабдяването в

логистичния процес.

Фиг.6.1 Управление на снабдяването. Източник:Grange Partnership UK13

Снабдяването осъществява връзката на една организация с външната

среда, от позицията на осигуряването ѝ с нужните суровини и

продукти, необходими за производство. За целта е необходим

доставчик на суровини, който да ги достави на изгодна цена, в необходимото количество, на точното място и време. След това тези суровини се завъртат в производствения процес (фиг.6.1), докато се превърнат в готови продукти, от където се доставят до крайния клиент.

Той от своя страна има възможност за обратна връзка, посредством

информационни (комуникационни) системи може да изкаже своето

мнение за готовия продукт и да даде своята оценка. В случай, че тя е

отрицателна, се правят корекции в снабдяването, производствения

процес или дистрибуцията (където е необходимо) с цел да се

задоволят максимално потребностите на клиента (Grange Partnership

UK, n.d.).

Цели на снабдяването – Основната цел на снабдяването е да осигури нужните суровини и продукти от доставчика до предприятието, за изпълнението на нормалния производствен процес на дадена организация.

Съществуват и подцели на снабдяването, като надеждност, гъвкавост, качество и разходи:

- Надеждност – това е главно по отношение на точното

количество, в точното време. Организацията трябва да изгради добри

взаимоотношения с надеждни доставчици в дългосрочен план;

- Гъвкавост – в зависимост от това, до каква степен предприятието е способно да се приспособи към измененията на потребностите на клиентите и търсенето на пазара;

- Качество – трябва да се поддържат високи стандарти за качество, както на суровините и материалите на входа, така и на готовите продукти на изхода на производствения цикъл;

- Разходи – основната цел тук е стремежа към намаляване на

разходите по снабдяване чрез правилен избор на доставчици, които

предлагат високо обслужване на приемливи цени (Плачкова, 2008).

Дейностите в снабдяването основно се класифицират според

въздействието им върху стойностните характеристики на продуктите и

според характера им на дейност.

Според въздействието им върху стойностните характеристики

на продуктите – те се подразделят на трансферни и транзакционни дейности:

- Трансферни дейности – характеризират се с това, че чрез

тях се осъществява придвижването на продуктите в пространството и преодоляване на разликата между момента на производство на продукта и момента на неговото състояние в за-

вършен вид. Тези дейности обхващат предимно вътрешно

транспортните функции за дадена компания (транспортиране

на материалите от доставчиците до мястото на производство и

след това до мястото на съхранение, и включващите ги

товаро-разтоварни операции);

- Транзакционни дейности – включват разплащателни

дейности, осигуряващи имуществено право на организацията

върху продуктите, които получава. Тук също така се прави

проучване на доставчиците, а избора им обикновено става

чрез провеждане на конкурси, след това се правят поръчки

към избраните доставчици и се осъществяват плащанията.

Според характера им на дейност, се подразделят на управленски и изпълнителски:

- Управленски дейности – при тях се осъществяват дейности, като планиране, организиране, ръководене и контролиране на изпълнителските дейности. Могат да бъдат разгледани като елементи от управлението на снабдяването:

o потребности на организацията – потребностите се

определят общо за цялата компания и след това се

вземат управленски решения кои суровини и материали

ще се закупят;

o стратегии за снабдяването – може да участват и в общо-

фирмената бизнес стратегия и в логистичната стратегия,

в зависимост от ролята и мястото на снабдяването в дадената организация;

за настоящето и бъдещето какви отношения ще се

поддържат с доставчиците.

- Изпълнителски дейности – всички дейности, чрез които

се осъществява реалното снабдяване на организацията. Те се

определят от необходимостта на суровини за направата на да-

ден продукт, целящ задоволяване на потребностите на

клиентите. Тези видове дейности се подразделят на:

o физически – допринасят за осъществяване на входящия

поток от суровини и материали от които предприятието

има нужда (предимно транспортни дейности);

o

o комуникативни – те са свързани с осъществяване и обработване на информационния поток, обработка на заявки

документация, получаване на информация за дадени

продукти и материали (Плачкова, 2008).

6.3 Стратегическо планиране на снабдяването

Ролята на стратегическото планиране на снабдяването е да до-

принесе за реализиране на целите и стратегиите на организацията

като цяло, също така активно да участва на пазара на снабдяване

чрез по-добро управление на взаимоотношенията с доставчиците.

Снабдяването, от своя страна, допринася чрез обмен на

актуална информация за развитието на пазара на снабдители, което

налага разработване на подходяща бизнес стратегия за компанията.

Стратегиите за снабдяването са в пряка зависимост с общата бизнес

стратегия на дадена фирма (Pomagalo.com, 2000).

Организации, на които дейностите са съсредоточени предимно в

областта на снабдяването, са осъзнали значението на стратегическо-

то планиране, като стратегиите в снабдяването активно участват и в

разработването на бизнес стратегията на компанията, като се предоставя информация за развитието на пазара на суровини и материали,както и отчетна информация за резултатите от извършената дейност.

Това позволява осъществяването на непосредствена връзка между

измененията и тенденциите на пазарите за суровини и материали и

тези за готови продукти, като това допринася за извършването на по-

задълбочени анализи на това, което се търси в момента, и да се направят прогнози за възможностите в бъдеще.

На равнище стратегическо бизнес развитие на компанията,

снабдяването играе важна роля при разработването на общата бизнес

стратегия на фирмата, като освен предоставяне на важна информация

за пазарите, предлагащи необходимите суровини и материали, отдела

по снабдяване трябва да предостави план за разгръщане на своя потенциал и опит за стъпване на нови пазари. Изхождайки от формулираната бизнес стратегия на компанията и от водещите стратегически цели на същата, отдела по снабдяване разработва стратегия за

снабдяване, която се явява във функционална зависимост с бизнес

стратегията на фирмата, т.е. тя е съгласувана и е в хармония с

общоприетите цели и стратегии на компанията, също така е

съгласувана и с другите отдели на организацията, но най-вече с

производствения и финансовия отдел (Корбанколева, н.д.).

За да се определят стратегиите на снабдяването като резултат

от стратегическите процеси на планиране в дадена организация, се

поставят най-напред стратегическите цели на планиране на

- дългосрочно осигуряване на снабдяването на компанията, с

необходимите суровини и материали, за да се постигне непрекъснатост на производствения процес;

- осигуряване на високо качество на продуктите;

- осигуряване на надеждни доставчици;

- намаляване на общите разходи на фирмата;

- подобряване на дейностите и услугите на компанията.

В резултат на поставените цели, се анализират съществените за организацията силни и слаби страни в глобален и локален аспект и въз основа на това се изготвят необходимите стратегии за снабдяване.

Първо се прави анализ на външната и вътрешната среда за

снабдяването, от гледна точка на компанията.

Анализ на външната среда за снабдяването:

- прави се описание на суровините и материалите, и техните

характеристики;

- анализира се производствения процес на крайния продукт –

технология, използвани материали, алтернативни продукти

(ако са употребявани);

- проучват се възможностите на заменяемост на суровините, в

случай, че някои от тях не могат да бъдат набавени;

- анализира се общата ситуация на пазара, на търсене и

предлагане на продуктите (настояща и бъдеща), кои са

основните конкуренти на пазара (да се проучи какво те

предлагат) и какви стратегии може да се разработят спрямо

тях с цел успешно конкуриране;

- задълбочено проучване и избиране на най-подходящите

доставчици в бранша, избор на стратегии за привличането

им при най-изгодни условия по отношение на цена-

доставка;

- проучват се потребностите на клиентите, от какво те имат

нужда в момента и в бъдеще, това се прави с цел да се

изготвят по-дългосрочни стратегии за снабдяването, въз

основа на потребителското търсене (Pomagalo.com, 2010).

Анализ на вътрешната среда за снабдяването:

- прави се оценка на силните и слаби страни на организацията, с цел да се разработят стратегии за оптимизиране

на слабите страни;

- прави се анализ на продуктите, които влизат в компанията,

дали са качествени, в необходимото количество и дали се

доставят навреме, ако има недостатъци в тази област се

изготвят стратегии, които да подобрят всички тези

показатели;

- преценяват се направените разходи за снабдяване на фир-

мата, прави се проучване за възможности на избор на нови

доставчици на суровини, сравняват се офертите на всички

участници и се предпочитат тези, които предлагат повече на

вид услуги, с по-високо качество, на по-ниски цени.

След анализа на външната и вътрешната среда, се прави SWOT

анализ на компанията по отношение на снабдяването (фиг.6.2).

S – Strengths (Силни страни), W – Weaknesses (Слаби страни)

O – Opportunities (Възможности), T – Threats (Заплахи)

Силни страни

Опит в снабдяването.

Добър имидж на компанията.

Слаби страни

Високи разходи за закупуване на

суровини и материали.

Възможности

Алтернативни продукти.

Подобряване на партньорските

взаимоотношения с доставчици.

Конкуренция на закупуваните

продукти от други фирми.

Липса на ценни суровини.

Фиг.6.2 Примерен SWOT анализ.

Източник: Pomagalo.com, 2010

SWOT анализа представлява метод на стратегическото планиране, с

който се оценяват силните и слабите страни на компанията, и се сравняват възможностите, от които можем да се възползваме, а също така се преценяват заплахите, с които трябва да се съобразяваме.

Трябва да се отбележи, че силните и слабите страни в анализа,

засягат главно вътрешни за компанията фактори (положителни и

отрицателни), като положителните - спомагат за постигане на целите

на компанията, а отрицателните фактори – пречат. Към силните

страни могат да се причислят: технологични умения, качество на

продукцията, лоялни клиенти, а към слабите страни – високи разходи

за доставчици, недостиг на транспортни средства и др.

Към външните за компанията фактори се разглеждат възможностите и

заплахите, като пример за възможности са: промяна в нуждите на потребителите, разширяване на географското положение на пазарите и стъпване на нови пазари и възможности за търговия, докато към

заплахите могат да се отбележат: затваряне на пазари важни за нас,

липса на ценни суровини за производството, отлив на клиенти поради

някакви причини. Заплахите за компанията може да дойдат и отвътре,

например стачкуване на персонал, заболяване на важни за

компанията специалисти, недостиг на квалифицирана работна ръка.

След завършването на SWOT анализа, може да се избере по-лесно

необходимата стратегия за снабдяването на организацията, отчитайки

силните и слабите ѝ страни, а също така възможностите и заплахите

за компанията.

Въз основа на поставените цели на фирмата и нейните потребности от надеждно осигуряване на снабдяването, се разглеждат

подходящи стратегии за избор на доставчик, като се отчитат положителните и отрицателните страни на всяка стратегия и се избира тази,която най-добре отразява потребностите на компанията.

Съществуват следните видове стратегии: стратегия на един доставчик,

стратегия на двама и повече доставчици, стратегия на глобално

снабдяване (използвайки интернет услуги).

Стратегия на един доставчик

Предимства:

Недостатъци:

- прекалена зависимост само от дейността на един доставчик;

- недостатъчна сигурност от снабдяване (има риск от липса на

доставки);

- липса на конкуренция, възможност за увеличаване на цените

на услугите и риск от влошаване на качеството.

Стратегия на двама и повече доставчици:

Предимства:

+ по-голяма сигурност при доставките;

+ наличие на конкуренция между доставчиците – възможност за

по-високо качество и по-ниски цени на услугите.

Недостатъци:

- по-трудна синхронизация между отделните доставчици;

- трудно __________изграждане на добри взаимоотношения с много

доставчици.

Стратегия на глобално снабдяване (използвайки интернет услуги):

Предимства:

снабдяване;

изгодни цени.

Недостатъци:

- невъзможност да се направи реална преценка за продукта,

докато не се получи;

- стоката може да бъде доставена бавно, със закъснения;

- възможност от непредвидими разходи по обмитяване на

стоката на митница.

Калчев, Н. Транспортна логистика. Е-литера Софт, Варна, 2013, стр. 55.

Тема 7

Складови системи

7.1 Същност, роля и функции на складовете в логистиката

Същност на складовете – складът се явява помещение, в

което се съхраняват запаси от продукти, и се изпълняват дейности по

подготовка на суровините за включването им в производствения

процес, и подготовка на готовата продукция за реализация.

ролята на складовете в логистичния процес:

Фиг.7.1 Складовете в логистичния процес. Източник:WordPress.com14

Ролята на складовете, от гледна точка на логистиката, е от една

страна да съхранява суровините и материалите на ниво доставчик –

производител, а от друга страна да съхранява готовите продукти, като

се явява свързващо звено между дистрибуцията и клиентите в логистичната верига (фиг.7.1). Известна част от готовата продукция може да се складира и в завода - производител, но тя е незначителна по количество и обем (Костадинова, 2010).

Основната роля на търговските складове, е да поддържат нормалния

процес на производство и дистрибуция, като се осигури постоянен

резерв от стокови запаси, които от своя страна поддържат непрекъснатостта на целия логистичен процес. Липсата на търговски складове

би довело до затрудняване на процеса на производство, тъй като ще

се получи прекомерно презапасяване с готова продукция в

производствените складове, а от друга страна голяма част от

клиентите нямат директен достъп до производителите, а пазаруват от

големи търговски центрове, локални магазини и складове, т.е. ще се

получи разминаване между търсенето и предлагането, а именно

складовите бази осъществяват този мост между производителя и

потребителя .

логистиката са следните:

приемане, съхраняване и отчитане на суровините и

материалите в складовете на доставчиците;

приемане, съхраняване и отчитане на стоките в складовете с

готови продукти;

контролиране и поддържане на необходимите суровини и материални запаси, за осигуряване на непрекъснатостта на логистичния процес;

механизизация и автоматизация на товаро – разтоварните

операции, с цел облекчаване работата на складовия

персонал;

опазване на стоките и материалните запаси от загубване и

повреждане Складовете осъществяват своите основни функции, чрез изпълнението на следните задачи:

получаване на стоката – след като стоката се приеме, складът

поема отговорност за нея;

идентифициране на стоката – подлежащите на съхранение

стокови единици се регистрират, като това става основно чрез

баркода на стоката, който се сканира ръчно или чрез позиционирани в складовете сканиращи устройства;

сортиране и подреждане на стоките – стоките се сортират в

зависимост от своя вид и предназначение, и се подреждат в

съответните помещения (Костадинова, 2010).

Складовете могат да бъдат класифицирани по най-различни

критерии, в зависимост от различни гледни точки и параметри, като

ще разгледаме основните видове складове и как те се подразделят.

По отношение на съхраняваните материални средства,

складовете биват:

- складове за суровини и материали;

- складове за заготовки и резервни части;

- складове за инструменти и оборудване;

- складове за готова продукция.

В зависимост от характера си на работа, складовете биват:

- снабдителни, пласментни и дистрибуционни.

Предназначението на снабдителните складове е да осигурят

приемане и съхранение на суровини и материали, и да ги предадат за

по нататъшна обработка към цеховете.

Пласментните складове се използват за съхранение на готовата

продукция, а дистрибуционните складове получават стоки от

различни заводи и доставчици, като стоките се препращат

максимално бързо към съответните потребители (Костадинова, 2010).

Според вида товар, складовете се подразделят:

- за единични товари – това са стоки, които са в опаковки

представляващи броими товарни единици – в кашони,

палети, варели, торби и други (това са генерални товари);

- за насипни товари – това са складове предназначени за

стоки в насипно състояние, като зърно, въглища, руда,

торове и други;

- за течни товари – това са специално проектирани

складове, които представляват огромни резервоари,

предназначени за складиране на стоки в течно състояние,

като олио, вода, алкохол, нефтопродукти и други;

- за товари изискващи хладилен режим – това са стоки,

които изискват съхранение при определена температура,

най-често по-ниска от околната среда, като месо, риба,

млечни продукти, плодове, зеленчуци и други бързо

развалящи се продукти. Модерните хладилни складове са

проектирани така, че да може в различните помещения да

се поддържа различна температура, в зависимост от

съхраняваните стоки;

- за опасни товари – това са складове, със специален режим

на съхранение, които покриват много големи изисквания за

безопасност. Най-често това са товари на химическата и

военната промишленост, като токсични вещества, опасни

химикали, лесно възпламеняеми вещества, избухливи

вещества (различни видове експлозиви) и други.

Според архитектурата си, складовете биват:

- открити складове – използват се за складиране на

материали, които минимално се влияят от атмосферните

промени. Това са предимно метални и железобетонни материали, някои строителни материали като тухли и чакъл,

също така контейнери.

- закрити складове – те се използват за съхранение на

материали, които биха се повредили при определени

климатични промени (дъжд, сняг, силен вятър), това са

предимно товари в различни хартиени кашони и опаковки,

някои видове насипни товари, чувствителни към дъжд –

зърно, брашно, захар, цимент и други;

- складове с навеси – това са складове открит тип, които са

снабдени с навесни съоръжения, за да предпазят стоката

главно от дъжд и сняг. Характерни материали, които се

съхраняват тук са въглищата, тъй като те изискват да са

защитени от влага, но също така им е необходима и

вентилация, поради отделяне на големи количества газове.

Според вида си на обслужване, се подразделят на:

- складове с ръчна обработка – при тях всички процеси и

дейности се извършват на ръка, главно от текстилната промишленост, където материалите са сравнително леки. Тези складове са сравнително евтини за изграждане, но не са с висок товарооборот.

- механизирани складове – при тях повечето операции се

изпълняват от машини, управлявани от хора. Тези складове

са по-скъпи за изграждане, но се характеризират с по-

бързата си обработка на товари и по-голям товарооборот.

Основните транспортни средства в тези складове се явяват

електрокарите, показани на фиг.7.2.

Фиг.7.2 Електрокар.

Електрокарите – представляват подемно-транспортни ма-

шини за механизирано обработване на товарите в

складовите помещения. Те са широко разпространени,

поради компактните им размери, простото им управление,

голямата маневреност, липсата на вредни газове, високата

им товароподемност и производителност. Сред тях най-

широко приложение имат електрокарите с високоповдигачи,

(фиг.7.2), като тяхното основно предимство е възможността

за обработка на товарите на височина, като тя обикновено

достига 6 метра, а товароподемността им е около 1,6 – 2,0

тона.

се гледат са: товароподемност, максимална височина на

повдигане, капацитет на батерията, максимална скорост на

движение, общи размери на машината. Влияние при избора

на електрокар, най-вече оказват следните фактори: вид на

обработваните товари - леки, тежки, свръх тежки (свързано

интензивността на склада (със скоростта му на движение),

размери на складовите помещения (с маневреността му),

височина на склада (свързано е с максималната височина на

- автоматизирани складове – характерни са с това, че при

тях дейностите са с голяма степен на автоматизация, където

основните складови операции се изпълняват от машини с

програмно управление, при които участието на човека е

минимално – той служи само за въвеждане на програмата и

следи за нейното изпълнение. Тези складове, се характеризират с това, че са с малко на численост персонал, но с

висок товарооборот. Необходими са значителни инвестиции

за тяхното изграждане поради скъпите съоръжения.

В тези складове се използват “automated crossdocking

скачване), показани на фиг.7.3, на които се задават

команди на машините с програмно управление, за

придвижването на стоките вътре в склада, на кое място

точно да отидат, след това от коя точка могат да бъдат

получени, като целия процес е напълно автоматизиран.

Фиг.7.3 Автоматични системи за кръстосано скачване

Източник: California Cross Dock Inc.16

По конвейерните ленти, разположени под 90°, товара може да

достигне до всяка точка на склада, като на различни контролни места

са поставени “fixed barcode readers/scanners” (фиксирани баркод

четци/скенери), показани на фиг.7.3 със син цвят, които да следят за

правилното придвижване на стоките по лентите, и при грешка да

подават сигнал в системата (California Cross Dock Inc., n.d.).

Според собствеността си, складовете биват:

- собствени (частни) – когато складът е собственост само на

дадена фирма/лице и е предназначен да обслужва нуждите

на компанията;

- за общо ползване – складът може да има частична собственост от фирма, но може да има и държавно участие. Тези

складове може да се отдават под наем за ползване на чужди

компании, както на целия склад, така и само на отделни

площи от склада.

Състава на складовите операции, тяхната технология и обем за-

висят от функциите и предназначението на складовете. Различаваме

следните видове складови операции: планиране на доставките,

приемане на стоките в склада, подреждане, съхраняване на стоките, и

отпускане на материалните средства на потребителите.

Планиране на доставките – основната цел тук е да се

определи количеството от материални средства, които трябва да се

доставят за да протече нормално целия логистичен процес на

организацията. Планирането на материално-техническото снабдяване

има тясна връзка с останалите раздели на планирането на

компанията, например финансовите и инвестиционни планове, от

които зависи и отпускането на средства за закупуване на

материалите.

Плана за доставки се разработва по видове материални

средства за отделните складове, както в годишен аспект, а така също

в тримесечен и месечен план. При изготвянето на плана за доставки,

се отчитат заявките, които са били направени от предходната година,

наличните потребности на фирмата и евентуалните бъдещи нужди от

запаси, зависещи от световните и местни тенденции за търсенето и

предлагането на стоки. При подготвянето на плана за доставки е

необходимо да се опишат не само потребностите на компанията, а

също така да се посочат и източниците за доставяне на нужните

материали. При разработването на плана за доставки е необходимо да

се отчетат следните особености:

- определяне на необходимите потребности от суровини,

материали и горива за нуждите на компанията;

- определяне на необходимите производствени запаси и

резервни части;

- изграждане на проектоплан за лимитите (финансовите ограничения) по материално-техническото снабдяване;

- утвърждаване на плановете за материалното снабдяване и

представяне на окончателните заявки, като се прави план за

доставяне на най-належащите продукти в зависимост от направените

финансови лимити, а останалите необходими стоки се записват и се

поръчват на по-късен етап, когато са осигурени достатъчно

финансови ресурси;

- подготовка на съответните документи и сключване на договора за изпълнение на плана за доставки с избраните доставчици.

Приемане на стоките в склада – тази операция включва

дейностите по разтоварване от транспортните средства и контрола за

количеството и качествтото на приеманите продукти в склада и придружаващите ги документи (фактури, спецификации), като се прави сравнение със заявените количества материални средства, а при наличие на грешки в доставката, се изисква доставяне на точните

продукти и количества от доставчика. При приемане на бройни

(генерални) товари (в торби, кашони, каси, сандъци), е необходимо

преброяването им поотделно и установяване на точната бройка дали

съответства на заявената. При насипните товари, количеството се

определя чрез автомобилни кантари (като теглото на автомобилното

средство се изважда от общото тегло). При наливните товари, ако са

в цистерни, теглото отново се измерва чрез автомобилни кантари, ако

са в бъчви (се броят и теглят), ако са в бутилки – се броят поотделно.

За газообразните товари (ако са в газови бутилки) - се проверява

тяхната бройка и тегло

Подреждане на стоките – следващия етап от складовите

операции се състои в подреждането на продуктите.

Подреждането на стоките – следва да осигури максимално

използване на складовите площи, количествено и качествено

опазване на материалите, удобно манипулиране в склада и безопасност на труда. В зависимост от вида на материалните средства, най-широко приложение имат следните два начина на подреждане стифиране и подреждане на стелажи.

- Стифиране – този начин се използва при съхранение на

единични и опаковани стоки в големи количества.

Фиг.7.4 Стифиране на кашони на палети.

Източник: omnisystem.com17

При стифирането, стоките се поставят на палети, най-често при този

начин стоките са в кашони или пакетирани и се подреждат едни върху

други, при условие, че долния ред издържи натоварването на по-

горните редове, показано е на фиг.7.4.

При наличието на чупливи стоки, е необходимо те да се обработват и

съхраняват с изключителна грижливост, като при подреждането чупливите стоки се поставят най-отгоре, а по-тежките кашони с твърди предмети се поставят отдолу.

- Подреждане на стелажи – трябва да отбележим, че стелажите представляват метална конструкция с рафтове, и се използват

главно за подреждане на дребни изделия в опаковано или свободно

състояние, чиято форма не позволява стифиране.

Фиг.7.5 Клетъчни стелажи. Източник:metalniizdelia.com18

В складовете са намерили широко приложение клетъчните стелажи,

показани на фиг.7.5, които представляват метални конструкции с

рафтове, на които са поставени пластмасови кутии, предназначени за

дребни продукти, като малки метални изделия и заготовки. Също така

съществуват стелажи и за по едри стоки, предимно опаковани, като

разстоянието между рафтовете е значително по-голямо и стоките се

поставят директно на стелажите.

Съхраняване на стоките – в зависимост от условията на

съхранение и физико-химичните свойства на материалите, различаваме три основни начина за съхраняване: открит, закрит, полузакрит (с навеси). Тук се изискват задълбочени познания за стоките и техните свойства, за да се определи кой тип от изброените е най-подходящ за тяхното съхранение. Стоките, които са податливи на

атмосферни влияния (дъжд, сняг, вятър) изискват да се съхраняват в

закрити или полузакрити помещения, а тези стоки, които не са

толкова претенциозни по отношение на климатичните промени, може

да се съхраняват на открито (Костадинова, 2010).

Отпускане на материални средства на потребителите –

това включва подготовката на стоките за отпускане (сдаване), натоварването им на превозните средства и експедицията им до

потребителите или до междинни (локални) складови бази.

При отпускане на материални средства от склада е необходимо да се

спазват следните изисквания:

- да се отпускат материални средства само при наличието

на съответните оформени документи;

- да се отпускат стоки само на определени, легитимирали се

лица, срещу показване на личен документ;

- да се отпускат материални средства само след

количествена проверка (теглене/броене) и качествена проверка

(външен оглед) на стоките.

Във всяка складова база, началникът на склада носи материална

отговорност за поверените му материални наличности, които често са

на много висока стойност, ето защо е необходимо стриктно водене на

количествен и качествен отчет за всяка стока, при нейното влизане и

излизане от склада.