І. Според нивото (равнището) на управление в организацията – висше, средно и низово (оперативно).
ІІ. В зависимост от областта на управление (управленски функции).
Според първия признак мениджърите биват:
А. Топмениджъри (висши мениджъри);
Б. Мениджъри от средно ниво (средни мениджъри);
В. Оперативни мениджъри (мениджъри от низово равнище)
А. Топмениджъри (висши мениджъри)
А. Топмениджъри (висши мениджъри)
Тази група мениджъри определя целите, разра-ботва стратегията и политиката на организация-та. Имат репрезентативни задължения и представляват организацията пред външната среда.
Към този вид мениджъри обикновено се отнасят президент или генерален директор, вицепрези-дент или заместник-генерален директор и изпълнителен директор.
Те отговарят за изпълнението на взетите реше-ния от висшето равнище и контролират работа-та на мениджърите от низшето равнище.
В тази група се включват ръководителите на поделения, директори на различни структурни подразделения (предприятия, цехове), ръково-дители на отдели, направления, дирекции и т. н.
На тази група мениджъри е необходимо да се делегират съответните права и отговорности, за да могат да вземат своевременни решения, касаещи подобряването на резултатите от дейността на организацията.
В. Оперативни мениджъри (мениджъри от низово равнище)
В. Оперативни мениджъри (мениджъри от низово равнище)
Мениджърите от тази група координират дейност-та на различни изпълнители. Длъжностите от тази група са началник-цех, ръководител на сектор, ръководител на смяна, ръководител на автономна група и др.
От значение за управленската практика е менид-жърите да преминат през по-ниските управлен-ски равнища преди да заемат длъжностите, присъщи за топмениджмънта. Това е един от основните принципи, свързан с оценката и движението на ръководния персонал, който е доказал своята ефикасност в редица проспериращи фирми.
