Тема 14. Икономика на банковата фирма

Баланси на ТБ. Извънбалансови сделки. Балансова политика на банките. Индикатори за анализ на резултатите от банковата дейност.

Банковите пасиви(депозити) и банковите активи(заеми) са свързани поради 2 причини:

• 
  Общата сума на пасивите и банковия капитал представлява общото количество пари, което банката има за придобиването на активи.
  
• 
  Лихвите, които банката печели върху своите активи, са главният източник на приходи за плащане на лихви върху нейните пасиви.
  

Банковите източници на фондове идват от :

• 
  Масови потребители
  
• 
  Компании –малки, средни и едри корпоративни депозити
  
• 
  Други банки – междубанкови депозити
  
• 
  Емисии на дългови инструменти – полици и облигации
  
• 
  Емисии на дялови ценни книжа
  
• 
  Задържане на част от реализираната печалба – неразпределена печалба
  

• 
  Парични средства
  
• 
  Високоликвидни активи
  
• 
  Заеми
  
• 
  Инвестиции в инструменти на капиталовия пазар
  
• 
  Дълготрайни активи
  

ЗМР изпълняват две функции: инструмент на ЦБ за провеждане на монетарна политика и се използват като източник на ликвидност в периоди на банкови паники и финансови кризи.

Търговски заеми – за финансиране на потребностите от оборотен капитал на бизнеса, краткосрочни и необходими на бизнеса най-често;

Инвестиционни(срочни) заеми – опр количество фондове се дават назаем за опр период и за определена цел;

Синдикирано(консорционално) кредитиране – няколко банки участват в отпускането на заема.

Потребителски заеми – предоставят се на индивиди и домакинства;

Ипотечни заеми – за придобиване на недвижимо имущество;

Придобиването на корпоративни акции банките имат право да правят само със собствен капитал, а не с привлечени средства от различни кредитори.

При малките банки преобладават потребителските заеми и съкровищните ценни книжа, а при големите – бизнесзаемите и корпоративните ценни книжа.

Транзакционни депозити – депозити „до поискване” или текущи(разплащателни) сметки. Най-атрактивни защото нямат лихви, а само такси при използването им от потребителите.

Инвестиционни депозити – спестовни и срочни депозити. Срочните имат фиксирани падежи, а спестовните без крайна дата. При теглене на средства от срочни депозити преди крайната дата има такса. Върху всички депозити се начислява лихва. Те са гарантирани в случай на фалит на някоя банка.

Емитираните от банките ценни книжа – включват краткосрочни дългови инструменти(депозитни сертификати CDs) и дългосрочни облигации(bonds).

Предимства на CDs пред срочните депозити:

• 
  CDs са много по-ликвидни, защото за срочните депозити липсва вторичен пазар, а CDs се търгуват от спец дилъри на ценни книжа или се изкупуват от банките преди падежа им по текущи пазарни цени.
  
• 
  По срочните не може да се преговаря за лихвените проценти, а при инвестиране в CDs всеки инвеститор може да договаря свободно размера на лихвения си доход в зависимост от кредитния рейтинг на банката, обема на инвестираните средства и матуритета на сертификатите.
  

1. 
   ЗАЩИТНА – покрива риска от оперативни и др видове загуби
   
2. 
   ОПЕРАТИВНА – използва се за придобиване на ДМА и ДНА
   
3. 
   РЕГУЛАТИВНА – опр на някой параметри като % от СК
   

Индиферентни сделки, които се осъществяват на паричните и капиталовите пазари. Не се осъществяват с цел публично привличане на средства и/или за инвестиране на привлечените средства за собствена сметка и на собствен риск и нямат балансова проекция. Такива сделки са : споразумения за разпределяне на рисковете и печалбите; задължения по договори; договори, предвиждащи задължения за плащане; секюритизирани задължения на дружества със специална цел или на поделения без юридическа самостоятелност; създаването на специализирани обезпечения на активи и др.

Конкретна форма на проявление и инструмент на институционалната банкова стратегия, с чиято реализация се изготвя съобразена със съществуващите вътрешни и външни законови и регулативни норми документация по годишното приключване, представяща достоверна и ясна картина за дейността и резултатите към определена дата и/или за определен период и служеща за оптимизиране на ключови количествени и качествени параметри на банкирането.

Обхватът на балансовата политика се определя според използвания от финансовия мениджмънт на фирмата счетоводен инструментариум.

Цели: стабилност и адекватност.

Индикатори за анализ на резултатите от банковата дейност

Анализа на финансовите коефициенти определя качеството на банките като финансови посредници. Изследват се аспекти от дейността на банките като доходност, качество на активите и платежоспособност. Информацията се съпоставя с минали периоди и се формулират прогнози за бъдещото развитие на банката.

• 
  ROA възрвръщаемост на активите = нетна печалба/общи активи
  
• 
  ROE възвръщаемост на капитала = нетна печалба/собствен капитал
  
• 
  ЕМ мултипликатор на собствен капитал = общи активи/собствен капитал
  

• 
  NIM нетен лихвен марж = (доход от лихви – лихвени разходи)/общи активи
  
• 
  C/I разходи / приходи = нелихвени разходи/(нетен доход от лихви+нелихвени разходи)
  
• 
  Маржин на печалбата = доход преди данъци/общ оперативен доход
  

• 
  Качество на кредитния портфейл = Класифицирани заеми
  

• 
  Показател за работещи активи = Работещи активи
  

Регламентация на банковите сделки. Бизнесполето „Дребно банкиране”. Дефиниране и позициониране на дребното банкиране. Проекти за бъдещето на дребното банкиране.

Основните типове банкови сделки от гл. точка на правната им регламентация – набиране на влогове, осъществяване на разплащания, предоставяне на заеми и други сделки.

С договора за банков влог банката се задължава да съхранява предадените й парични знаци, ценни книги или други движими вещи срещу възнаграждение. С тази дефиниция се уточнява, че обект на банковия влог могат да бъдат не само вложени парични средства от банковите клиенти, но и други ценности – най-често ценни книжа и документи, благородни метали и пр. При паричен влог банката дължи на влогодателя депозираната от него парична сума в същата валута и размер, както и договорената лихва.

За извършване на разплащания на своите клиенти банката сключва с тях договор в писмена форма, с който открива разплащателна сметка. Чрез нея банката приема и извършва плащания по нареждане на клиентите в границите на наличната сума по сметката. Титулярът на разплащателната сметка дължи на банката възнаграждение за извършените разходи по поддържането на сметката и извършените операции.

Банката се задължава да предостави на заемателя парична сума за определена цел, с фиксирани срок на ползване и други условия. Заемателят е длъжен да ползва заемните средства по тяхното целево предназначение, да ги върне в срок, да заплати договорената с банката лихва и да предоставя на банката-кредитор необходимите й сведения и информация във връзка с ползвания кредит.

Други банкови сделки, регламентирани в ТЗ са акредитивът, банковата гаранция, документарното инкасо и банковия превод.

„Чисто” банкови сделки:

1. Публично привличане на влогове и други възстановими средства;

2. Безналични преводи, вкл. акредитив и инкасо;

3. Приемане на ценности на депозит;

4. Издаване и администриране на електронни платежни инструменти и пътнически чекове;

5. Дейност като депозитарна или попечителска институция.

Сделки, които могат да се осъществяват както от банки, така и от други небанкови финансови институции:

1. 
   Парични преводи;
   
2. 
   Финансов лизинг;
   
3. 
   Гаранционни сделки;
   
4. 
   Търгуване за своя сметка или за сметка на клиенти с:
   

Б) Чужда валута и благородни метали;

В) Фючърси, опции и други дериватни инструменти.

5. сделки с ценни книжа,

6. Финансово брокерство;

7. Консултации относно портфейлни инвестиции;

8. Покупка на вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги, и поемане на риска от събирането на тези вземания (факторинг);

9. Придобиване и управление на дялови участия;

10. Отдаване под наем на сейфове;

11. Събиране, предоставяне на информация и референции относно платежоспособността на клиенти;

12. Други сделки, определени с наредба от Българската народна банка,

Банките нямат право да извършват други търговски сделки извън изброените, освен когато това е необходимо във връзка с осъществяване на тяхната дейност или в процеса на събиране на вземанията си по предоставени кредити. Например покупка на ДМА – сгради, оборудване, компютри и пр.; сделки по реализация на обезпеченията и пр.

Банково обслужване за лица и малък бизнес, които получават висококачествени и предимно стандартизирани продукти при опростена производствена и дистрибуционна процесна организация.

Продукти: отчитане на сделки; разплащания; стандартизирани плащания; специални услуги; спестовни продукти; парични заеми; банкови карти; сделки с ценни книжа; продукти във връзка с формирането и управлението на инвестиционни фондове; застраховки; превантивноосигурителни продукти; консултантско обслужване.

Продуктите достигат до клиентите чрез:

• 
  Станционарно предлагане във филиалната мрежа
  
• 
  Медийна дистрибуция
  
• 
  Комбиниран начин
  
• 
  Самообслужване
  

Продуктов асортимент на частното банкиране. Респектът на частните банки. Избрани сфери на финансовото планиране. Специални услуги за богати фамилии и клиенти.

Private banking:

Обслужват се много богати и заможни в капиталово и материално отношение клиенти. Представлява инвестиционни консултиране и управление на богатството за частни и институционални клиенти. Има за свой естествен център комплексното, дългосрочно и доверително управление на паричните и имуществените ценности на изключително богати и претенциозни клиенти. Private Banking и Wealth management са уникална среда, в която съжителстват интензивни лични контакти, професионалният консултинг, доверието и конфиденциалността.

Продукти: инвестиционно обслужване; тръстово обслужване; специално консултантско обслужване; финансово и банково обслужване; он-лайн обслужване;
Тема 17. Бизнесбанкиране

Основи на корпоративното кредитиране. Банкови заеми за малки и средни предпиятия. Депозитни сделки на банките.

• 
  Краткосрочни заеми с матуритет до 1 година служат за финансиране на текущи потребности от оборотни средства.
  
• 
  Средносрочни с оригинален срок до падежа от 1 до 3 години са междинни заеми, револвиращи кредитни споразумения и др. Предназначени са за финансиране на временни ликвидни потребности и обслужват междинно финансиране при изпълнението на дългосрочни проекти.
  
• 
  Дългосрочни – с матуритет над 3 години – за финансиране на инвестиционни разходи на компаниите.
  

Основни (първостепенни) депозити са масовите срочни и транзакционни депозити, привлечени от обичайната клиентела в естествения за банката пазарен ареал. Те са надежден и дългосрочен източник на ресурси. Предимства: предвидими разходи за обслужване, не са непосредствено изложени на промени в пазарните лихвени проценти, въплъщават клиентската лоялност към банката.

Purchased – депозити се набавят предимно от междубанковия пазар. Придобиват се при конкурентни лихвени проценти и служат за вторичен ликвиден резерв, който може да се ползва при необходимост.

Брокерски депозити – брокер депозира ресурс от името и за сметка на свои клиенти. Брокера цели разпределения на ресурса в множество сметки в различни кредитни институции с цел да бъде 100% имунизиран с пълно гаранционно покритие.

Спестовни влогове, Срочни депозити,

Кеш-мениджмънт: щрихи към комплексния профил, кеш-пулинг и неговите разновидности. Избрани услуги на структурираното финансиране. Синдикирано и външно търговско финансиране.

Организацията на разплащанията, определяне състоянието на паричните потоци и разходите, управлението на ликвидността и лихвените резултати на компаниите. Кеш-мениджмънта е система от интегрирани решения, които осигуряват прозрачност, ефективен контрол и висока ефективност на дейностите по събиране, концентрация, инвестиране и оптимизиране възвръщаемостта на клиентските ликвидни средства. Негова технологична основа е интегрираната и автоматизирана обработка на информация, с чиято помощ банките съдействат на своите клиенти да:

• 
  Редуцират съществено транзакционните разходи
  
• 
  Елиминират тесните места в производството и управлението
  
• 
  Подобряват качеството на продуктите и обслужването
  
• 
  Оптимизират крайните финансови резултати.
  

• 
  Планиране на ликвидността
  
• 
  Балансиране на ликвидността и оптимизиране на салдата по сметките (кеш-пулинг)
  
• 
  Диспозиция на средства и парична търговия
  
• 
  Процесно осъществяване и контрол на сделките
  
• 
  Информационно осведомяване на клиентите – репортинг
  

Напълно автоматизираното балансиране на ликвидността и оптимизирането на лихвените остатъци по всички национални и международни сметки стават чрез кеш-пулове.

С помощта на ефективния пулинг корпорациите и техните дъщерни фирми превеждат паричните си средства по отделните сметки в главна (пулинг) сметка, деноминирана в една и съща валута.

Когато сумата на трансферите е по-голяма или по-малка от определения лимит за плащане, се налага т.нар. сетълмент-пулинг. В този случай, докато балансовите остатъци са извън границите на предварително определения коридор, не може да се извършва пулинг-трансфер.

За разлика от ефективния при фиктивния пулинг няма физическо транспортиране на очакваните и на фактическите салда по индивидуалните сметки в края на деня. Вместо това банките определят хипотетични парични остатъци, които се концентрират в главната сметка. Нарича се още виртуален пулинг. Фиктивния пулинг може да се води в една и съща валута за всички сметки, а информационното му осигуряване е сходно с това при ефективния пулинг. Маржовия пулинг е форма на фиктивния – при него клиентът получава лихвен бонус, формиран при текущото балансиране между плановите и фактическите салда по всички сметки на участниците в пулинга и/или като премия за интензивното използване на услуги от домашната банка.

Избрани услуги на структурираното финансиране

Структурираните продукти са комбинации между традиционни финансови инвестиции и деривати. Структурираните деривати са едно договорно обещание на емитентите за плащане в бъдещ период според развитието на цената на базисния актив, поради което имат синтетична природа. Съществуват 4 групи:

• 
  С капиталова защита – осигурява се предварително зададена минимална възвръщаемост на инвестирания капитал. Ниско рискови. Традиционните са Срочни депозити (фиксиран лихвен процент, под 1 година) и Касови облигации (дългови задължения на банките, средносрочни, фиксиран лихвен процент). Новите продукти са Сар-дериватите (договорености отностно горната лихвена граница с която може да се олихвява даден номинален капиталов актив) и Knock-out-сертификатите (снабдени с най-малко една бариера, която е базисна цена, когато тя се премине, инструментът се обезценява).
  
• 
  За оптимизиране на дохода – за инвеститори със средна до висока рискова толерантност, които желаят да печелят от движението на базисните цени. Дисконтни сертификати- ако на падежа цената на базисния актив е под горната защитна граница(Сар), инвеститорът получава актива по базисна цена. Така шансовете за нарастване на печалбата са ограничени до сар-нивото.
  
• 
  За подобряваване на портфейлното изпълнение – Индексни сертификати – дългови задължения на емитента, т.е. на банката. Няма нито лихвени плащания, нито се правят погашения. Възвръщаемостта е обвързана изключително с развитието на цената на базисния актив, когато нараства индексът – нараства и цената на сертификата.
  
• 
  С лостов ефект – за инвеститори с висока рискова толерантност. Варанти върху акции- инвеститорът заплаща определена сума и запазва правото до или на определена дата да купи, респ. да продаде, базисен инструмент по предварително определена цена. Според носителя на правата (задълженията), се различават Call и Put – варанти.
  

Синдикирани заеми се предоставят съвместно от група банки – банков синдикат или консорциум. Те позволяват разпределянето на кредитния и ликвидния риск между участващите кредитни институции. Те са обект и на вторична търговия. Всеки член на банковия синдикат притежава права върху отделна част от вземането, макар че самото кредитно споразумение е оформено и сключено като общ контракт. Мотивите за участие на старшите банки в синдиката:

• 
  Разпределяне на кредитния риск и риска от загуба на ликвидност между голям брой участници във финансирането
  
• 
  Избягването на преекспонирането на заемен ресурс в отделна кредитна сделка
  
• 
  Таксите за управлението на синдикираните заеми
  
• 
  Въпрос на имидж и престиж
  

• 
  Лимитираните им възможности за експониране на значителни ресурси в единична кредитна сделка.
  
• 
  Възможността за проникване в нови пазарни ниши, отрасли и географски региони.
  
• 
  Възможност за избягване или снижаване на оперативните и транзакционните разходи.
  
• 
  Бъдещи възможности за повишаване на рентабилността от допълнително предоставени услуги на заемателя
  

Платежни инструменти, които заменят търговския кредит с банков и улесняват международната търговия. Акредитива гарантира, че бенефициента в дадена търговска сделка ще получи дължимите от вносителя плащания. Платецът в сделката е сигурен, че плащането ще се извърши при спазване на всички предварително договорени условия. Сигурността на платежния процес се гарантира от банките, ангажирани в плащанията с акредитив.

Видове акредитиви:

• 
  Неотменяем, непотвърден, платим на виждане – дължим е при предявяване на искане за плащане. Банката издател се задължава да плати на бенефициента, при представени от него документи за доставка на стоки в авизираща банка. Банката на бенефициента не поема кредитни или разплащателни ангажименти.
  
• 
  Неотменяем, потвърден, платим на виждане – получаването на дължимото плащане може да бъде гарантирано от авизиращата банка. Банката на износителя се задължава да осъществи плащането, независимо от коректността на отсрещната страна на сделката. Така авизиращатата банка поема кредитния риск от експозицията към банката издател.
  
• 
  Акредитив с отсрочено плащане – плащането е на фиксирана бъдеща дата.
  
• 
  Прехвърляеми акредитиви – намесват се и втори купувач и негова банка.
  
• 
  “Back-to-back” акредитиви – реализират се като две отделни транзакции.
  
• 
  Стандбай акредитив – имат условен характер. Ангажират банката издател да изплати задължението на свой клиент по търговска сделка, в случай че той не извърши плащането според договорените условия.
  
• 
  Револвиращи акредитиви – предвиждат поетапни плащания на отделни доставки по търговски контракт през фиксирани интервали от време в рамките на определена обща сума.
  
• 
  Акредитиви с Червена или Зелена клауза – износителят получава авансово част от сумата още преди представянето на необходимата документация в авизиращата банка. Акредитивите с червена клауза предполагат наличие на взаимно доверие между партньорите в търговската сделка. Акредитивът със зелена клауза се различава по това, че стоките трябва да се намират в склад за съхранение, а износителят следва да удостовери този факт с представяне на складова разписка.
  

Гарантират на износителите получаването на дължимите суми от вносителите. Търговската сделка е обезпечена с менителница, издадена в полза на износителя. Банката на вносителя поставя печат акцептирана върху менителницата, като по този начин се задължава да осъществи дължимото плащане на своя клиент в рамките на определен срок. Така банката гарантира платежоспособността на вносителя. Предимства :

• 
  Прецизна нормативна регламентация
  
• 
  Елиминира кредитния и суверенния риск за износителя.
  
• 
  Гъвкав финансов инструмент, който може да се търгува или сконтира при най-добри условия.
  

• 
  Риск за акцептната банка в случай на неплатежоспособност на нейн клиент.
  
• 
  Износителя понася всички допълнителни или непланирани финансови разходи през периода на акцепта.
  

Форма на разплащане, при която в платежния процес са ангажирани контрагентите в търговската сделка и обслужващите ги банки. След осъществяване на доставката на стоки или услуги по търговския контракт износителят инструктира своята банка за събиране на дължимите вземания от вносителя и представя необходимата документация. Платежните инструкции и документацията се придвижват към банката на вносителя, която уведомява своя клиент за получено искане за инкасиране на дължима от него сума. Вносителят дава съгласието си и оторизира банката да задължи неговата сметка и да извърши плащане в полза на износителя.

По-евтин вариант от акредитива или акцепта. Инициативата за плащане е при износителя. Той инструктира своята банка за условията по събиране на вземанията, докато при акредитива вносителя упълномощава банката да открие акредитив в полза на посочено от него лице.

Видове документарно инкасо:

• 
  Плащане срещу представени документи
  
• 
  Документи срещу акцептиране на плащането
  
• 
  Документи срещу писмено обещание
  

Гаранцията задължава банката издател при настъпване на определени обстоятелства да заплати дължима от нейн клиент сума на посоченото в гаранцията лице в рамките на определен срок.