Тема: строителство, строителен контрол

Кратката търговска сесия на БФБ, която започна в 11.40 заради технически проблеми, финишира със силен оптимизъм и с ръст на три от индексите. Над всички беше бенчмаркът на сините чипове Sofix, който се изстреля с 3.32% до 372 пункта.

Равнопретегленият индекс BGTR30 добави 2.22%, което го изведе до 276.61 базисни точки. Сред печелившите се нареди и широкият BG40, който коригира стойността си с +0.54% и затвори на 101.23 пункта. Единственият губещ беше BGREIT, като индексът на АДСИЦ заличи 0.35% от стойността си до 39.84 точки.

Корпоративна търговска банка АД беше най-повишаващата се позиция в базата на Sofix, след като книжата на трезора добавиха 10.09%. Инвеститорите прехвърлиха 19 лота, а цената на затваряне достигна 49 лв. за акция. С голяма заслуга за повишението на бенчмарка на БФБ се отчетоха сините чипове Химимпорт АД и Софарма АД. Книжата на холдинга затвориха с ръст от 5.17%, а тези на фармацевтичния гигант се повишиха с 5.02%.

Засилена търговия с акциите на Астера козметикс АД донесе 61.9% от оборота в редовната сесия на БФБ. Общо

662 770 лота на козметичната компания смениха собственика си. За сделките бяха изхарчени 3.64 млн. лв. при близо 5.9 млн. лв. оборот в редовната търговия. Астера беше най-търгуваното дружество.

Силен интерес имаше и към привилегированите акции на Химимпорт АД, като бяха прехвърлени

375 991 лота от новата емисия. Книжата достигнаха 2.43 лв. за брой, което е ръст от 3.93% за ден.

Повишението от 60% направи Бианор холдинг водач на биковете. По позицията минаха 1725 дяла, а цената за акция достигна 4 лв. На другия полюс се озова Софарма имоти АДСИЦ, което затвори с отрицателна корекция от 9.42%.
Написаното не е препоръка за покупка или продажба на акции.


05.08. 2009 г., с. 14
България ощетила Русия с 12 млрд. USD
Москва готова на всичко, за да продължат проектите у нас
България не даде на руски компании да спечелят 12 млрд. USD, писа вчера в. Российская газета.

Министърът на финансите на България Симеон Дянков заяви, че няма възможност за изпълнението на съвместни инфраструктурни проекти с Русия и има вероятност споразуменията по тях да бъдат преразгледани.

Изпълнение

Ако се стигне до края в изпълнението на тези намерения, страната ще напуснат Атомстройекспорт, Транс­нефт и Газпром, допълва Российская газета.

Общите загуби се оценяват на 12 млрд. USD плюс 100 млн. USD годишно от плащания по транзита по тръбопроводите. Става дума за дострояването на АЕЦ Белене, петролопровода Бургас - Александруполис и газопровода Южен поток. Официалната причина за отказа са тежката ситуация във връзка с кризата и неблагоприятният външно­търговски баланс на България.

Аргументи

Руските компании не приемат тези аргументи и заявяват, че са готови всичко да финансират. Атомстройекс­порт предполага, че все още е възможно българите да бъдат убедени в целесъобразността на продължаването на строителството на АЕЦ Белене, допълва Российская газета.


05.08. 2009 г., с. 15
Намаляването на осигурителните вноски е рисковано при криза
Ниските данъци не успяват да стимулират достатъчно стопанската активност в страната
През последните месеци някои български икономисти препоръчват настойчиво намаляване на осигурителните вноски на бизнеса с 5 процентни пункта. На тази мярка се разчита като на магическо антикризисно средство за запазване и дори повишаване на заетостта. Подобни идеи лансират и членове на новото правителство. Говори се, че такова намаляване на осигурителните вноски ще помогне да се запази и/или да се повиши заетостта със 100 хил. работни места.

Постъпления

Тази стъпка се обосновава с очакването, че в условия-та на настоящата криза при по-ниски осигурителни вноски ще се „осветли” част от бизнеса, ще се увеличи масата на осигурителните постъпления, ще се създадат стимули за назначаване на повече нов персонал или за запазване на наличния. Това щяло да допринесе за намаляване на безработицата или за смекчаване на бързото й повишение. Казано най-просто, по-високите осигуровки създават условия за по-голяма безработица, а по-ниските - за намаляване на безработицата.

Ако сложните и многобройни фактори, които определят заетостта, се опростят до крайност, подобна причинно-следствена връзка може да се установи както в нормални, така и в кризисни за икономиката години. Ако ограничим разсъжденията си до кризисни ситуации, такава връзка може да се установи само при някои видове кризи.

Данъци

В сегашната криза обаче такава връзка няма, защото главната нейна причина е недостатъчното търсене. Ако търсенето на даден вид стоки намалява, производителите нямат избор, освен да ограничат производството им независимо от размера на данъците и осигуровките. Дори при пълно освобождаване от данъци и осигуровки производството без пазарна реализация е безпредметно. То се прекратява и персоналът се освобождава.

За май се наблюдава чувствителен спад на производството в промишлеността. В такава ситуация ниските данъчни ставки не играят никаква мотивираща роля за по-висока стопанска активност. Същото важи и за осигурителните вноски. Наличието или липсата на търсене е далеч по-важен определящ фактор за поведението на стопанските субекти (виж таблицата).

Дори най-общият поглед върху таблицата показва много големи различия в спада на производството (а сигурно и на заетостта) по подотрасли спрямо същия период на миналата година при еднакви данъчни и осигурителни ставки. Различията в производствената активност се предопределят главно от различното търсене. Между многото причини за различното търсене може да се откроят две. Първо, работещите за износ подотрасли са пострадали най-силно поради рязък спад на външното търсене. Второ, отраслите, произвеждащи продукция, чието потребление (а следователно и търсене) подлежи на отлагане в кризисни условия, намаляват по-чувствително своята продукция за разлика от подотраслите, осигуряващи неотложното потребление - храни, напитки, тютюневи изделия.

Инвестиции

Привържениците на по-ниските осигурителни вноски смятат, че така ще се оставят повече средства на бизнеса за инвестиции. Това е логично в нормални условия, но не и в кризисна обстановка. Бизнесът по света и в България сега се въздържа от инвестиции поради високата степен на несигурност в кратък, средносрочен и особено в дългосрочен хоризонт. Никой не знае кога ще приключи световната икономическа криза - общо, по региони и по страни, в т.ч. и в България. Никой не знае как ще протича икономическото оживление - бързо или мъчително и бавно. Компетентни западни икономисти не изключват съживяването да е бавно, хилаво, противоречиво и да трае с години, т.е. наред с U-образния се допуска както W-образен, така и L-образен модел в по-нататъшното развитие на кризата. Никой не знае какви структурни и технологични изменения ще породи кризата в световната, регионалните и националните икономики. Никой не знае какви глобални и регионални нови екологични стандарти ще се наложат през следкризисните години поради все по-тревожните промени в световния климат. Никой не може да предскаже какви промени ще настъпят в структурата на търсенето на глобалния и регионалните пазари, когато светът излезе от кризата. Изброяването на неизвестностите може да продължи.

Рискове

Изводът е очевиден: през настоящата криза на ограничено търсене и много висока степен на инвестиционна несигурност активността на производството и равнището на заетостта са неутрални спрямо нивото на данъчните и осигурителните вноски. Евентуално намаляване на осигурителните вноски през тази и следващата година, докато трае кризата, ще има само деструктивен краен ефект. То ще отвори голяма дупка в бюджета на осигурителната система - според някои експерти около 700-800 млн. лв. годишно. Това ще разстрои нейното нормално функциониране. За предотвратяване на такива смущения и набавяне на загубените стотици милиони левове осигурителни постъпления ще трябва да се увеличат други данъци или да се намалят здравноосигурителните плащания. И двете мерки ще бъдат посрещнати враждебно от обществото. Първата - от бизнеса и други засегнати групи данъкоплатци. Втората - от милиони пациенти на здравната система. От това не печели никой, но всички губят - и управляващи, и управлявани. Затова призовавам правителството да се откаже от намаляване на осигурителните вноски, докато трае кризата.

Бившият строителен министър Асен Гагаузов е потрошил 42 млн. лева за скандален ремонт.

Това обяви неговият наследник Росен Плевнелиев, шокиран от бомбастичната сума. Милионите са отишли за обновяване на сградата на ведомството в последните дни на старата власт. Работата е извършена на цени, в пъти по-високи от пазарните. 2254 евро на квадрат са платени на единствения участник в конкурса за ремонта - "Главболгарстрой". Харчовете са напълно неоправдани, защото предстои изграждането на нов правителствен център, където да се преместят министерствата. Ще дам сделката на прокурор, закани се Плевнелиев. Заради подобни договори министерството е изправено пред фалит и вече има борчове за 72 млн. От октомври м.г. ударно са сключени сделки за над 300 млн. лв.


05.08. 2009 г.,с. 4
Запечатаха кабинета на Огнян Аврамов
Новият главен секретар взе офиса на Цачева
СОФИЯ. Кабинетът на бившия главен секретар на парламента Огнян Аврамов е запечатан. Мярката е заради ревизия на делата му. Както "Стандарт" пръв разкри, миналия петък Аврамов бе спипан от ръководството на парламента, докато се опитваше да прибере секретни документи от НС. В паниката висшият чиновник започна да изхвърля папки през балкона.

"До 10 август ще е готова ревизията не само на бившия главен секретар, но и на още няколко отдела в парламента", съобщи вчера съпредседателка на ПГ на ГЕРБ Искра Фидосова.

Кабинетът на Огнян Аврамов се проверява и за други изнесени документи. Проверката ще наблегне над това дали Аврамов е настанявал нерегламентирано в депутатските апартаменти 6-7 служители от администрацията вместо народни представители. Ще се направи и ревизия на всички обществени поръчки на Народното събрание, извършени от старото ръководството.

Заради проверката новият главен секретар на НС Иван Славчов няма още кабинет. Той е настанен временно в офиса на шефката на парламента Цецка Цачева, разбра "Стандарт". Дамата в момента е в отпуск.

Ще изслушаме претенциите на кредиторите и тогава ще преценим как да действаме, заяви премиерът.

Предишният кабинет деактувал имота от публична в частна държавна собственост без прилежащите гори. Срещу 2766 кв.м застроена площ на "къщата за отдих" областната управа получила 400 квадрата жилища в новата част на хотел "Дунав плаза". Предоставени са 3 двустайни и 2 едностайни апартамента. "Хотел мениджмънт" предлага сделката на 25 ноември м.г. и я получава на 30 декември, когато губернаторката Мария Димова подписва заповедта. "Замяната е изгодна, защото срещу извънградски имот получаваме жилища в идеалния център на Русе", твърди Димова.

Първата глава на корумпиран шеф в земеделието падна. След доклад на ДАНС аграрният министър Мирослав Найденов връчи заповед за уволнение на шефката на дирекция Развитие на селските райони Мирослава Георгиева. Докладът на родното ФБР е за работата на Държавен фонд "Земеделие" и програмата за развитие на селските райони. Той обаче е секретен и не мога да оповестявам подробности. Но мога да кажа, че се отнася за нарушения в минал период, макар и не много далечен, коментира Найденов. Дирекцията на Георгиева е тази, която изготви наредбите с правила за кандидатстване по САПАРД и по Програмата за развитие на селските райони. Най-вероятно с пропуски и злоупотреби именно в тези две европейски програми е свързано и уволнението на шефката на дирекцията, коментират хора от ведомството. Самият министър обаче не пожела да изясни какви са конкретните причини да се връчи заповедта за освобождаване на Георгиева. Според него засега няма да има други уволнения. Въпреки това Найденов подчерта, че всеки, който не си върши работата съвестно, ще бъде освободен. Останалите служители на ведомството обаче могат да бъдат спокойни, обясни Найденов при представянето на двамата си заместници и приоритетите в работата на министерството. Той потвърди думите си, като остави на мястото й досегашният главен секретар Милена Петрова. Министерството ще има само двама заместник-министри като част от антикризисната програма на правителството.

Преслав Борисов ще помага на Найденов в ресор Европейски фондове и поземлени отношения. Негова грижа ще са останалата без шеф дирекция "Развитие на селските райони", проблемите с поземлените отношения, службата за съвети в земеделието, службата за фуражите. Вторият заместник на Найденов - Цветан Димитров, ще е отговорен за аграрната политика на страната. Той ще се грижи за ветеринарната служба, фонд "Тютюн", агенциите по лозята и виното, борбата с градушките и службата за растителна защита. Още в първия си работен ден двамата заместници на Найденов се наложило да организират съвет, който да вземе спешни мерки за спасяване на пари от Европа.

Страната ни може да загуби 700 млн. лв. за директни плащания заради пропуски на предишното правителство, съобщи Мирослав Найденов. Предшествениците ни са забавили поръчка за изготвяне на нови орто фотоснимки на нивите в страната, обясни той. Снимките са необходими, за да се извършат директните плащания на площ. Те се полагат на всички земеделски производители, които обработват 10 дка ниви или 5 дка трайни насаждения. Сумата на декар е около 22 лв. Ако снимките не се направят до 30 септември, всички стопани ще загубят възможността да получават субсидиите си за следващата година, обясни Найденов. Страната ни има ангажимент да предоставя актуални снимки на обработваемите парцели през определен период от време. Първата партида снимки беше направена през 2006 г. и на нейната база бяха изплатени първите субсидии на площ, които получиха фермерите ни като помощ от европейската общност. Тази година процедурата със заснемането на нивите трябвало да се повтори, но министерството закъсняло с обявяването на обществена поръчка. Предполагаме, че забавянето е направено, за да може условията да се подготвят така, че да има само една фирма, която да отговаря на тях. Така тя е щяла да спечели търга без конкуренция, разказва Найденов. Предстои да проверим какъв точно е случаят, но преди това трябва спешно да намерим начин да набавим снимките, коментира той. Срокът, в който трябва да се обяви поръчката и да се извърши заснемането, е до края на септември. Самото заснемане отнема около месец и половина. Това означава, че ние трябва да имаме готово решение най-късно до 14 август, каза Найденов.

Долу ръцете от тировете! Стига популизъм!

Крайно време е да спрем опитите за отклоняване на общественото внимание от реалните проблеми по пътищата и да погледнем истината в очите!

Да спре движението на тирове към морето от 8 до 20 часа независимо дали температурата е под или над 35 градуса. За това уж настоява обществото и КАТ се готви да въведе забраната.

Защо така по сталинистки се опитвате да решавате проблемите с трафика?! Няма тир - няма проблем, така ли? Че то така да бяхте спрели и влаковете след пожара край Червен бряг! Няма влак, няма пожар, нали!

Добре, ако спрете тировете, ще изчезнат ли задръстванията? Не! Просто защото тировете са между 5 и 8% от целия трафик. Който не вярва - да поиска справка или сам да брои! Е, ако при трафик 300 автомобила в час извадите 15 - това ще намали ли задръстванията по "Тракия"? Не! Нима като висите по половин час на светофарите в София и пътувате от Софийския университет до НДК по 50 минути - тировете са ви виновни?

Второ, като говорим за тирове, нека уточним какво означава това. На разговорен език тир е камион за международен превоз на товари по Конвенцията TIR. Повечето са с полуремаркета (т.нар. прицепи - камиони с 4 и 5 оси), но се срещат и по-малки, 4-5 тона с две оси. Огледайте се - колко камиона са тир и сравнете броя им с тези за вътрешни превози.

Трето, нима не ви е ясно, че спирайки тировете и камионите за вътрешни превози, блокирате икономиката?! Кой и кога ще доставя стоките от първа и друга необходимост? Кой ще ви докара до Слънчев бряг дините и узото от Гърция, млякото от Враца и бирата от Стара Загора? Кой ще плаща неустойки за неспазен срок доставка? Кой ще докара от чужбина суровините за сума производства или ще извърши останалия мижав износ на наши стоки? Защо искате да блокирате транспорта, и то по време на жестока криза? Само за да си закарате задниците до морето и обратно ли? Ако е така и ако сте съзнателни граждани - има и влакове! А също и автобуси! 50 души в автобус - 15 леки коли по-малко по магистралата. 80 души във вагон - трафикът намалява с още 30 коли.

Хайде бе, ти ли ще ни тъпчеш във влаковете, ще възроптаят някои. И ще са прави, след като са инвестирали в лични автомобили. Така е, и аз искам, като тръгна за морето, да пия едно кафе до къщата на Дядо Вазов в Сопот или пътем да видя Крушунските водопади и Царевец.

Така стигаме до истинския проблем. За да стане това - трябва да имаме пътища. Пътища, които, първо, като капацитет отговарят на нарасналия от 1989 г. насам 4 пъти автомобилен парк. Второ, пътища - добре регулирани с пътни знаци и маркировка, с ленти за изпреварване и с достатъчно места за отбиване за пропускане на колоните. Трето, пътища, качествено построени, без дупки и коловози, с достатъчно паркинги и крайпътни заведения, където в горещите часове да изчакват пустите тирове. Пътища, каквито днес нямаме в нито една посока.

Вече 20 години говорим за такива пътища, но все не ги строим. През това време се откраднаха пари не за 6, а за 10 магистрали. През тези години гърците изградиха стотици километри магистрали, румънците - също, а ние само псуваме тировете!


05.08. 2009 г.,с. 13-14
Забавачки са изяли парите за армията
Искам от прокурор №1 папките с далаверите във ведомството, казва новият военен министър Николай Младенов
Николай Младенов- Г-н министър, бяхте сред фаворитите за външен министър в новото правителство. Как си обяснявате решението да ви се даде ресор отбрана? В ГЕРБ се спомена, че вие на този пост сте най-малко лошият избор. Това означава ли, че няма кадри в тази сфера?

- През последните един-два месеца винаги сме разглеждали възможностите и за двата поста. Моето назначение съдържа ясно политическо послание - идваме да наложим нов начин на правене на политика. Това е доста тежко и голямо министерство, а в работата му има сериозен външнополитически елемент.

- С какво първо се захванахте, откакто сте на поста?

- Първото беше да се срещна с всички директори. От всеки поисках да ми представи виждането си за оптимизация на работата в съответните дирекции. Защото на тази база ще бъдат направени и плановете за развитието на министерството. Второто беше да проведа серия срещи с щаба по отбрана. Целта ми бе да установим от тях какви са спешните нужди на армията и какви решения имат да се вземат сега. Голямото предизвикателство в МО е структурирането на интегрирания модел на отбраната. Това ще бъде и основният ми приоритет по време на мандата - да постигнем едно добре интегрирано министерство с добре разписани процедури и добро отношение между военни и граждански лица, което работи в подкрепа на нуждите на българската отбрана. На второ място, разбира се, това е връщането на фокуса на цялата система върху отбраната на страната.

- Накъде е изместен според вас фокусът?

Виждам неща, които не ми харесват

и нито военните, нито цивилните са доволни от тях. Страхувам се, че в голяма степен работата е превърната в една голяма бюрократична машина. Трябва да се върнем към основния въпрос - какви са отбранителните способности, от които България има нужда. Не само като техника, но и като хора, като структури. В крайна сметка военните, които са се посветили на една много тежка задача, трябва да получат всички условия, за да могат да я изпълняват. Другото, което ме притеснява, е, че бързането да се приеме нов закон в последните дни на мандата сега води до доста нескопосани решения, които се отразяват в структури, планове и т. н.

- Това ми говори, че категорично ще направите ремонт на закона.

- Със сигурност. Законът си поставя правилната задача - да създаде интегрирано министерство на отбраната. За съжаление обаче задачата не е постигната. Затова ще направя нужните консултации, за да видим какво точно не работи. Това не е работа за един или два месеца.

- Всички министри трябва да представят разчети за съкращаване на разходите си. Има ли откъде да режете във вашето ведомство?

- Имам доста сериозни критики за структурирането на бюджета и доколко харченето отговаря на приоритетите, които са записани в стратегическите документи на отбраната.

- Дали все пак ще продължите социалната политика на предшественика си?

- Когато говоря за това, че военните трябва да имат условията, в които да могат максимално да се съсредоточат върху работата си, това означава да имат способностите да изпълняват мисиите си, но и условията за това. Не знам какво разбирате под социална политика на предшественика ми, защото за първата ми една седмица не съм видял нито един стратегически документ за това какъв тип социална политика развива министерството и защо се е спряло на един или друг модел. Трябва да се изчисти и какво МО може да предоставя на военните като социални услуги.

- Какво ще стане с жилищата, които по закон военните могат да придобиват след 15 г. служба. Има 20 хиляди безквартирни в армията, в какви срокове бихте могли да ги снабдите с домове?

- Трудно ми е все още да разбера какъв е бил крайният план на реализация на тази програма. Тя е доста скъпоструваща. Прави впечатление, че в един момент се

вземат пари от едни части на бюджета, за да бъдат пренасочени към друг

и дейности. Но това създава друг проблем - няма достатъчно пари да се инвестира в модернизацията, от която армията има нужда. Първото, което ще направим по отношение на социалната дейност, е внимателен и сериозен преглед. Никого няма да изгоним от апартаментите. Но нямам намерение да продължа такива дейности, които излизат извън същностните функции и възможностите на министерството. В крайна сметка държавата, която заварваме, е със сериозно продънен бюджет. А доколко МО е допринесло за тази дупка, е въпрос, който много скоро ще изясним. Но при положение че в държавата липсват 2,5 млрд. само до края на годината, а в МО има някои сектори, които са изхарчили 90 на сто от бюджета си към лятото, аз ще имам сериозни въпроси защо се е стигнало дотук.

- Кои са тези сектори?

- Строителният. Там има сериозни проблеми.

- Казвате, че перото строителство е изчерпано. Какво е построено с тези средства?

- Построени и ремонтирани са доста обекти. Не мога с лека ръка да кажа, че са били ненужни, но не мога и да кажа, че много от тях са били приоритет. Въпросът е как са били подреждани приоритетите. Първо трябва да се отчитат нуждите на военните и армията. Аз се казвам Младенов, министърът на социалната политика също е Младенов, но седи в друга сграда.

- Все пак ще продължите ли и вие да строите детски градини? Това е доста нужно и благородно.

- Разбира се, че е нужно не само тук, но и в цялата държава. Но пак ви казвам - човек се простира спрямо чергата си. Когато в бъдеще икономическата ситуация го позволи, със сигурност ще има възможност и за такива дейности. Но до края на тази година в това отношение ще трябва малко да се ограничим. И добронамерено се обръщам към всички да проявят разбиране към тази ситуация. Това е реалността, при която съществуваме и трябва да се съобразяваме.

- Заплатите в армията? Предполагам, че няма да ги намалявате.

- Надявам се да запазим в голяма степен заплатите на военните. Може би ще се наложи някои хора в рамките на министерството да получат повече отговорности в работата си.

- Преди дни казахте, че работите по медийни сигнали за нередности. Имаше такива и за предшественика ви. Означава ли това, че подхващате неговата работа?

- В публичното пространство има доста информация и трябва да проверя доколко тя е достоверна. Би било безотговорно, ако не проверя доколко сигналите са реални. Понякога хората забравят, че нещата трябва да се правят не само законосъобразно, но и общественосъобразно. Затова изпратих миналия петък писмо до главния прокурор Борис Велчев, с което поисках да ми предостави копие от всички сигнали, пристигнали в прокуратурата за МО. Сигнали, по които се работи. Аз искам да разбера колко от излезлите неща са стигнали до компетентните органи и има ли действия от страна на МО, за да може проверките бързо да бъдат приключени.

- Каква ще е политиката ви по отношение на имотите в армията? Заменките сега са спрени.

- Да, МО продължава да е разпоредител с огромно количество имоти, част от които са нужни за армията, но много от тях отдавна не са. Дали една администрация, чиято основна работа е да се грижи за отбраната на страната, е способна да управлява такива имоти, е спорен въпрос. В програмата на ГЕРБ за изборите има едно важна идея - консолидиране на управлението на държавната собственост, която не е пряко свързана с дейността на ведомството или е станала излишна. Това, че един парцел е в разпореждането на МО, не го прави собственост на министъра. Цялостното управление на това имущество трябва да бъде съсредоточено на едно място. Това е дългосрочна цел, трябва време. Аз нямам желание да превръщам МО в агенция за недвижими имоти. Нито имам намерение да разпродавам масово, нито да държа в МО имоти, които по-добре могат да бъдат управлявани другаде.

Предстои да анализираме внимателно и да видим как ще бъде формулирана нашата политика по отношение на имотите.

- Но аз знам, че има търгове, които вървят и сега. Няма ли да спрете временно процедурите, докато изясните какво ще се прави?

- Има процедури, които съм спрял, и мисля, че по-скоро ще има период на спиране на процедурите. Заменките са си спрени, те са от най-порочните неща в България. Ако някой се разрови само там и направи икономическа оценка на загубите в цялата държава, сигурно щеше да намери пари за бюджета.