Тъкани епителна и съединителна тъкан

Вероятността за раждането на момиче или момче е еднаква, но обикновено на 106 момчета се раждат 100 момичета. Момчетата обаче са по-уязвими и смъртността сред тях е по-голяма. След раждането започва и млечната секреция, с която се храни бебето.

Нервната система на човека се дели на централна и периферна. Към цен­тралната нервна система се от­насят гръбначният и главният мо­зък. Към периферната нервна сис­тема се отнасят всички нервни еле­менти извън централната нервна система. Тук се включват гръбнач-номозъчните и черепномозъчните нерви, които излизат от гръбначния и от главния мозък и се насочват към всички части на тялото (инервация на човешкото тяло), както и гръб-начномозъчните и вегетативните ганглии. В зависимост от това, кои участъци от човешкото тяло инер-вира, нервната система се разделя на соматична и вегетативна. Сома­тичната нервна система (сома -тяло) контролира активността на скелетните мускули, изграждащи ту­ловището и крайниците на човеш­кото тяло. Вегетативната нервна система регулира функцията на всички вътрешни органи, на слюн­чените, потните и мастните жлези.

Нервната система изпълнява следните важни функции. Тя: 1) по­лучава чрез отделните сетивни сис­теми - зрителна, слухова, обонятел-на и др., информация от заобика­лящия ни свят и от вътрешната сре­да на организма (сетивна функ­ция); 2) контролира активността на скелетните мускули (двигателна функция); 3) контролира актив­ността на вътрешните органи (ве­гетативна функция); 4) осъщест­вява висшата нервна дейност, коя­то намира израз във възможност­та за извършване на мисловна дей­ност (интегративна функция).

ГРЪБНАЧЕН МОЗЪК

Гръбначният мозък е разположен в канала на гръб­начния стълб (фиг. 1). Той има формата на връв, ко­ято в горния край преминава в главния мозък, а в долния край завършва конусообразно на равнището на втория поясен прешлен. Около гръбначния мозък има няколко обвивки и известно количество гръбнач-номозъчна течност (ликвор), които го предпазват от нараняване при досег с твърдите стени на гръбнач-номозъчния канал.

Гръбначният мозък е изграден от множество нервни клетки - неврони, подредени по специфи­чен начин. При напречен пререз на гръбначния мозък дори с невъоръжено око се установява на­личието на сиво и бяло вещество (фиг. 2). Сивото вещество се формира от близкото разположе­ние на телата на голям брой неврони, а бялото вещество - от техните дълги израстъци. Невро-ните на гръбначния мозък са свързани чрез своите израстъци както помежду си, така и с невроните на главния мозък, като образуват обща нервна мре­жа. Информацията в тази нервна мрежа се преда­ва под формата на слаби електрични сигнали, ге­нерирани от невроните. Свързването на неврони­те един с друг става в специализирани образува­ния, наречени синапен (фиг. 3). Тук информацията се предава с помощта на специални химични вещес­тва, наречени медиатори. Отделните групи неврони отделят различни медиатори, като броят на ново­откритите медиатори непрекъснато расте.

Регулаторната функция на гръбначния мозък се основава на рефлексната дейност. Рефлексът е от­говор на организма на въздействия от външната или от вътрешната среда, който се осъществява с участието на нервната система. Най-простият пример е рефлексът на отдръпване: ако човек докос­не с ръка горещ предмет, ръката рефлексно се свива в лакътната става и се отдръпва, „избягвайки" увреж­дащия фактор. Анатомична основа на рефлекса е рефлексната дъга (фиг. 4). Тя е изградена от някол­ко части: 1) рецептори; 2) сетивен неврон; 3) учас­тък в централната нервна система; 4) двигате­лен неврон; 5) изпълнителен орган. Рецепторите са възприемащата част на рефлексната дъга. Въздейс­тващите дразнители (механични, химични, термич­ни и др.) водят до възбуждане на рецепторите. Въз­никналите електрични сигнали преминават през от­делните части на рефлексната дъга и достигат до из­пълнителния орган. В зависимост от характеристи­ката на нервните импулси функцията на изпълнител­ния орган може да бъде активирана (усилена) или потисната. В рефлекса на отдръпване, който бе да­ден като пример, участват болковите рецептори, раз­положени в кожата на ръката, а изпълнителен орган е двуглавият мускул на ръката, който се съкращава под влияние на нервните импулси, стигнали до него по двигателните нерви.

От гръбначния мозък излизат 31 двойки нерви.

Главният мозък е разположен в черепната кухина (фиг. 1). Подобно на гръбначния мозък, той прите­жава мозъчни обвивки и няколко кухини, изпълнени с ликвор. Те изпълняват функцията на своеобразна „водна възглавница", която омекотява ударите при травматични въздействия.

Главният мозък е изграден от сиво и бяло вещест­во. Телата на невронипге в главния мозък (т.е. си­вото вещество) образуват т.нар. мозъчни ядра. От сиво вещество е изградена и кората на големите полукълба на главния мозък. Бялото вещество в глав­ния мозък формира множество пътища, които свър­зват помежду им както отделни негови части, така и главния с гръбначния мозък.

С главния мозък са свързани 12 двойки черепно-мозъчни нерви (фиг. 3). Част от тях са сетивни, други - двигателни, а трети - смесени (съдър­жат както сетивни, така и двигателни влакна). Чрез черепномозъчните нерви главният мозък полу­чава богата информация, постъпваща от зрителна­та, слуховата, обонятелната, вкусовата и други се­тивни системи. Чрез черепномозъчните нерви глав­ният мозък контролира активността на челюстно-лицевата мускулатура, както и функцията на различ­ни вътрешни органи: сърце, бели дробове, стомах и др. Един от най-важните черепномозъчни нерви е т.нар. блуждаещ нерв, който инервира органите в гръдната и в част от коремната кухина.

мозъчния ствол се намират двигателните ядра на че-репномозъчните нерви, а така също и редица ядра, които контролират активността на скелетните мус­кули (т.нар. червено ядро например). Една от най-важните функции на мозъчния ствол е координиране на работата на вътрешните органи: тук се намират сърдечно-съдовият център, дихателният център, цен­търът на гълтането и др. В мозъчния ствол се нами­ра и т.нар. мрежеста формация (фиг. 2). Тя предс­тавлява струпване на огромен брой неврони, чиито тела не са разположени плътно едно до друго, а са „разпръснати", образувайки своеобразна мрежа.

свързани с обработка на зрителната, слуховата, вкусовата и т.н. информация. Подхьлмието регу­лира редица вегетативни функции - работата на сърцето, на белите дробове и др., контролира те­лесната температура и работата на жлезите с вът­решна секреция. То участва пряко в поддържане на постоянството на вътрешната среда на орга­низма (хомеостазата). Като част от т.нар. лим-бична система на мозъка подхълмието има най-тясно отношение към емоционалната сфера (със­тоянията на радост, гняв, страх и т.н.), сексуална­та активност и размножаването.

Двете полукълба на мозъка са свързани помежду си чрез плътен сноп от миелинизирани нервни влак­на, наречен мазолесто тяло. Чрез мазолестото тяло става пренасяне на информация от едното в другото полукълбо. Повърхностният слой на мозъчните по­лукълба се нарича мозъчна кора. Тя е изградена от сиво вещество с дебелина 3-5 тт и е силно нагъна­та. По мозъчната кора може да се различат множес­тво бразди и гънки, което води до силно увеличение на нейната площ. Няколко дълбоки бразди разде­лят всяко полукълбо на четири основни дяла: че­лен, теменен, слепоочен и тилен (фиг. 6).

В мозъчната кора различаваме първични и асоци­ативни зони (фиг. 7). Първични зони наричаме онези участъци от кората, които получават информация от различните сетивни системи и изпращат информа­ция към мускулите. Първичните сетивни зони в ко­рата на човек заемат сравнително малко място. По-голяма част от нея е заета с т.нар. асоциативни зони, които са разположени на границата между няколко

първични зони. Асоциативните зони са свързани с преработката на по-висш тип информация. Харак­терно за тях е това, че получават информация едно­временно от няколко първични зони.

Известно е, че първичната двигателна зона на кората е разположена в задната част на челния дял, непосредствено пред централната бразда. Всеки учас­тък от нея контролира активността на точно опреде­лена част на тялото. Това наричаме типологичен принцип на организация на нервната система (топо­логия - местоположение). Двигателната зона, разпо­ложена в дясното полукълбо, контролира активност­та на мускулите, разположени в лявата половина на тялото, и обратно - лявата двигателна зона контро­лира активността на дясната половина на тялото. Това се дължи на факта, че в ствола на мозъка низходящи-

те двигателни пътища се кръстосват, преминавайки от едната в другата половина на мозъка. Първична­та соматосетивна зона се намира в предната част на теменния дял на мозъка. Тя лежи непосредствено зад първичната двигателна зона, отделена от нея чрез централната бразда. Отделни области от първичната сетивна зона получават информация от рецепторите на точно определена част от човешкото тяло. Следо­вателно и тук, както и при двигателната зона, е в сила топологичният принцип на организация. С най-обшир-ни области в първичната сетивна зона са представени ръцете и главата на човешкото тяло (фиг. 8). Поради кръстосване на сетивните пътища лявата сетивна зона обработва информацията, получена от рецепторите, разположени в дясната половина на тялото, и обрат­но. Първичната зрителна кора е разположена в тил­ния дял на мозъка, а първичната слухова - в слепо-очния дял. Една от важните асоциативни зони в чо­вешкия мозък е разположена на границата между пър­вичната соматосетивна, първичната зрителна и пър­вичната слухова зона. Тази зона е свързана с възмож­ността за възприемане на речта, с осмислянето на написаното и чутото човешко слово (зона на Верни-ке). Съществува още една зона, която има отношение

към човешката реч. Тя е разположена в челния дял на кората, в близост до първичната двигателна зона. Нарича се зона на Брака и контролира активността на мускулите на устата и гърлото, които съдействат за изговарянето на думите. У 95 % от хората двете зони са разположени в лявото полукълбо.

Двете полукълба не са напълно симетрични във функ­ционално отношение. Освен речевите функции, и някои други функции са представени предимно в едното полу­кълбо. Пространственото възприемане на света напри­мер е функция на дясното полукълбо. Възможността за абстрактно мислене, за логическа обосновка на нещата се разполага в дясното полукълбо. Възприемането на музиката става предимно в дясното полукълбо и т.н. Съв­купността от всички тези закономерности често се озна­чава с термина асиметрия на полукълбата.

ВЕГЕТАТИВНА НЕРВНА СИСТЕМА

Вегетативната нервна система е тази част от нервната система, която регулира функциите на вътрешните органи и на мелезите с вътрешна и с външна секреция. Както при соматичната нервна система, функциите на вегетативната нервна систе­ма се основават на рефлексната дейност. Рефлексен характер имат почти всички основни жизнени функ­ции: работата на сърцето и белите дробове, секреци­ята на жлезите с вътрешна секреция и на жлезите в храносмилателната система, перисталтичната дей­ност на червата и др. (фиг. 1 и фиг. 3).

Функциите на вегетативната нервна система не подлежат на волеви контрол. По това тя се различа­ва от соматичната нервна система. Всеки от нас може съзнателно, по своя воля да съкрати двуглавия мус­кул на ръката си, но никой не е в състояние да съкра­щава и отпуска по желание гладката мускулатура, изграждаща стените на кръвоносните съдове, брон­хите или стомаха.

Вегетативната нервна система се отличава от со­матичната и по своя строеж. При соматичната нерв­

на система информацията от гръбначния мозък до изпълнителния орган се предава по един-единствен неврон, а при вегетативната нервна система - по два. Първият двигателен неврон, който напуска гръбнач­ния мозък, се нарича предганглиен. Той осъществя­ва синаптичен контакт с втори неврон, наречен след-ганглиен. Телата на следганглийните неврони се на­мират в т.нар. вегетативни ганглии - образувания, разположени извън гръбначния мозък. Аксоните на следганглийните неврони навлизат в изпълнителния орган, който инервират.

Двата дяла на вегетативната нервна система до­пълват ефектите си върху инервираните органи. Симпатиковият дял на нервната система например ускорява сърдечната дейност, а парасимпатикови-ят я забавя. Симпатиковият дял отпуска гладката мускулатура на бронхите, а парасимпатиковият я свива и т.н. Съгласуването на висшите вегетатив­ни функции се извършва в подхълмието (част от междинния мозък).

Симпатиковият дял на нервната система силно се активира по време на екстремни (крайни) ситуации, свързани с опасни за живота последици. Общоприе­то е такива състояния да се означават с термина стрес. Това понятие е твърде обширно и включва редица състояния: травми, наранявания, силно нер-вно-психично напрежение и др. Симпатиковият дял на нервната система мобилизира силите на орга­низма и го „подготвя" за противодействие на не­благоприятните въздействия: налице е повишаване на кръвното налягане, учестяване на сърдечната дей­ност, увеличение на белодробната вентилация, по­вишаване нивото на глюкозата в кръвта и др.

ЕФЕКТИ НА ВЕГЕТАТИВНАТА НЕРВНА СИСТЕМА ВЪРХУ ОТДЕЛНИТЕ ОРГАНИ
Орган	Симпатиков дял	Парасимпатиков дял
ЗЕНИЦА	разширява	свива
ПОТНИ ЖЛЕЗИ	увеличава секрецията
СЛЮНЧЕНИ ЖЛЕЗИ	оскъдна, гъста секреция	обилна,водниста секреция
СТОМАШНИ И ЧРЕВНИ ЖЛЕЗИ	намалява секрецията	увеличава секрецията
ДВИГАТЕЛНА АКТИВНОСТ НА ХРАНОСМИЛА­ТЕЛНАТА СИСТЕМА	потиска перисталтиката, свива сфинктерите	стимулира перисталтиката, отпуска сфинктерите
СЪРЦЕ	увеличава силата и честотата на съкращенията	намалява силата и честотата на съкращенията
БЕЛИ ДРОБОВЕ	отпуска гладката мускулатура на бронхите	свива гладката мускулатура на бронхите
ПИКОЧЕН МЕХУР	отпуска мускулите на стената, свива сфинктерите	свива мускулите на стената, отпуска сфинктерите

ЕНДОКРИННА СИСТЕМА

Хормоните са биологично активни вещества, които попадат в кръвта и с нея се разнасят до всички орга­ни и системи. Хормоните се про­извеждат в строго специализирани органи, наречени ендокринни ор­гани, или жлези с вътрешна сек­реция. Хормоните се образуват и от групи клетки, разположени в ор­гани, чиято основна функция не е ендокринна (бъбреци, храносмила­телна система, бели дробове).

Някои хормони постъпват рав­номерно в кръвта. Други се секре-тират периодично - имат дено­нощни или сезонни колебания.

На даден хормон реагират само

определени клетки, които притежа­ват специфични рецептори. С тях взаимодействат хормоните. Ако та­кива рецептори липсват, клетката не се повлиява от хормона.

Хормоните не създават нови функции. Те само активират или потискат съществуващи функции.

Концентрацията на хормоните в кръвта се регулира по механиз­ма на обратната връзка. При по­вишаване на концентрацията на хормона в кръвта се потиска не­говата секреция, а при намалява­не на концентрацията се увелича­ва. Когато физиологичната функ­ция на даден хормон е осъщест­вена, до жлезата, която е образу­вала хормона, достига информа­ция, потискаща секрецията му. Ако физиологичният ефект на хор­мона е намален, обратната ин­формация също намалява и сек­рецията на хормона се увеличава.

Намалената активност на даде­на ендокринна жлеза се означава като хипофункция, а увеличената ак­тивност калохиперфункция. Химич­ната структура на почти всички хор­мони е известна. Това позволява синтезирани по химичен път хормо­ни да се използват като лекарстве­ни средства при нарушаване на функцията на ендокриннните жлези.

Предният дял на хипофизата секретира две групи хормони: 1. Хормони, повлияващи пряко дейността на изпълнителните органи - растежен хормон и про-лактин. 2. Хормони, регулиращи образуването на хормони от щитовидната жлеза, половите жлези, ко­рата на надбъбречните жлези. Предният дял на хи­пофизата играе важна роля за регулиране на дейност­та на тези жлези с вътрешна секреция (фиг. 2).

Увеличеното образуване на растежен хормон у въз­растни води до болестното състояние, наречено ак-ромегалия. Растежът на дългите кости е завършен и те не могат да се удължават. Нарастват костите на черепа, дланите, ходилата. Увеличават се някои от вътрешните органи - черен дроб, слезка, език.

От задния дял на хипофизата попадат в кръвта два хормона - антидиуретичен хормон и окситоцин.