Тъкани епителна и съединителна тъкан

В еритроцитите на повечето хора се открива още

една група аглутиногени от т.нар. Резус система (КЬ). Наличието или отсъствието на този тип аглутиноге­ни (означени като КЬ-фактор) определя два типа кръвни групи: кръв, в която има КЬ-фактор, се нари­ча КЬ(+), и кръв, в която няма КЬ-фактор, се нарича К-Ь(-). В европоидната раса 85 % от хората са Кп(+).

Познаването и определянето на кръвните групи на човека е необходимо и важно, за да може да се осъ­ществи успешно кръвопреливане (фиг. 1).

те клетки, ако има такива, с което се предотвратя­ва тяхното попадане в кръвообращението (фиг. 4).

Кухината на сърцето се разделя от една непрекъс­ната междинна преграда на две половини: лява и дясна. От своя страна всяка половина се дели на две пространства, така че сърцето има четири кухини'. ляво предсърдие и лява камера; дясно предсърдие и дясна камера. Между всяко предсърдие и камера има предсърдно-камерен отвор, наречен клапа (фиг. 2). Предсърдията образуват основата на сърцето и са неговата „приемаща" част, защото кръвта влиза в сърцето през вените, които се отварят в предсърдия-та. Камерите са „изпращащата" част на сърцето, защото от тях кръвта се напомпва в артериите.

Сърцето има четири клапи, осигуряващи едно­посочното движение на кръвта, която преминава през него. Между Предсърдията и камерите се намират двете предсърдно-камерни клапи, а между камерите и артериите, които излизат от тях, още две клапи, наречени полулунни.

Стената на сърцето е изградена от три слоя:

външен, среден и вътрешен. Вътрешният слой се със­тои от съединителна тъкан, постлана към повърх­ността на кухините с еднослоен плосък епител. Сред­ният слой е най-дебел, изграден от т.нар. сърдечен тип мускулатура, и се нарича миокард. Миокардът на камерите е напълно отделен от миокарда на Пред­сърдията и това позволява те да се съкращават по­отделно. Тези две мускулни системи се залавят за пръстени от съединителна тъкан, разположени меж­ду Предсърдията и камерите. Външният слой на сър­цето е изграден от вътрешната обвивка на перикар-да. Стените на сърцето не са еднакво дебели. Най-дебела е стената на лявата камера. Най-тънка е сте­ната на Предсърдията. Сърцето се снабдява с кръв от две венечни артерии - лява и дясна.

артерии, капиляри и вени.

ална и венозна част на капилярите (артериални и ве­нозни капиляри). Капилярите образуват гъста мре­жа във всеки орган. Кръвта, която преминава през тях, отдава кислорода, който носи, приема СО^ и от оксигенирана (артериална) постепенно се превръща дезоксигенирана (венозна) кръв.

Горната куха вена събира кръвта от горната по­ловина на тялото (над диафрагмата). Долната куха вена събира кръвта от долната половина на тялото. Вените имат клапи, които не позволяват на кръвта да се връща в обратна посока. Вените биват дълбо­ки и повърхностни (подкожни) (фиг. 4). Дълбоките са разположени между мускулите и другите тъкани и вървят успоредно на артериите. Всяка артерия се съпровожда от две вени. Подкожните вени са раз­положени повърхностно. Те са успоредни на дълбо­ките вени и правят множество съединения с тях. По­върхностните вени може да се видят и да се опипат. Това ги прави удобни за вземане на кръв и за вкар­ване през тях в кръвообращението на разтвори и ле­карства. Във вените тече дезоксигенирана (венозна) кръв. Изключение правят белодробните вени, в ко­ито тече оксигенирана кръв.

Сърцето е органът, който осъществява движението на кръвта в съдовата система на човека. Във функцио­нално отношение то е една помпа, която периодично се съкращава и отпуска. Това се осъществява от мус­кулния слой на сърдечната стена, наречен работен миокард. Клетките, които изграждат миокарда, са подредени така, че при тяхното съкращаване стената на сърцето се свива подобно на свиването на юмрук. Благодарение на това съкращаването на миокарда предизвиква изтласкване на кръвта от предсърдията в камерите или от камерите в аортата и белодробна­та артерия. Съкращението на сърцето се нарича сис-тола, а отпускането - диастола. Една систола с пос­ледващата я диастола се наричат сърдечен цикъл.

За 1 тт в състояние на покой сърцето осъществя­ва около 75 сърдечни цикли и тази стойност се нари­ча сърдечна честота. Нормалните стойности на сър­дечната честота се движат между 60 и 90 при израс­нал индивид. При физически упражнения сърдечна­та честота може да нарасне двойно и повече. Коли­чеството кръв, което всяка от камерите изтласква при едно съкращение, се нарича ударен обем на сърце-

тивната нервна система. Със своите два дяла - сим-патиков и парасимпатиков, тя въздейства по два про­тивоположни начина върху сърцето. Възбуждането на парасимпатиковия дял например предизвиква за­бавяне на ритъма и намаляване на силата на съкра­щение на сърцето. Възбуждането на симпатиковия дял предизвиква обратния ефект - учестяване на сър­дечната дейност и увеличаване на силата на съкра­щение на миокарда. Това става с участието на сър-дечно-съдов център, разположен в продълговатия мозък, и постъпилата до него информация от обем­ни, химиорецептори и други рецептори (фиг. 4).

Под вътрешна регулация се разбира способност­та на сърцето само да контролира своята дейност, без да зависи от външни влияния. При прерязване на вегетативните нерви, които стигат до него, сърцето започва да се съкращава с честота 105 в минута, ко­ето е неговият собствен ритъм. Сърцето само регу­лира и количеството кръв, което изтласква, или по­точно сърцето изтласка толкова кръв, колкото е пос­тъпила в сърдечните камери по време на камерната диастола.

ДИХАТЕЛНА СИСТЕМА

Клетките на човешкия организъм се снабдяват с енергия от раз­граждането на органичните ве­щества (въглехидрати, мазнини и белтъци). За тези химични реак­ции е необходим кислород, а като краен продукт от тях се получава СО^ и вода. Клетките си набавят 0^ от кръвта и пак в кръвта отде­лят СО^ и водата. От своя страна кръвта се насища с 0^ и се осво­бождава от СО^ при преминава­нето си през белите дробове. Този процес на усвояване от клетките на организма на Од от въздуха, както и отделянето във външна­та среда на образувания СОу се нарича дишане. Дишането про­тича в няколко етапа с участието на кръвта, сърдечно-съдовата и дихателната система. Дихателна­та система осъществява обмяна­та на 0^ и СО^ между външната среда и организма.

Освен като част от дихателния път, гръклянът е и орган на гласообразуването. В гръкляна има две гласни връзки, които при говорене идват една до друга. При това положение въздухът, който при из­дишване преминава през този процеп, предизвик­ва вибриране на връзките и образуване на звуците на речта.

при навлизането си в белите дробове се дели на по-малки бронхи, а те - на още по-малки. В резултат на това се получава система от въздухоносни пътища, ко­ято прилича на дърво и затова се нарича бронхиално дърво (фиг. 5). Най-малките и крайни разклонения на бронхиалното дърво се наричат бронхиоли. Стената на трахеята и на бронхите е изградена от хрущяли, които им придават цилиндрична форма и ги правят устойчиви. В бронхите с малки размери и в крайните бронхиоли хрущялът се замества от мускулна тъкан.

ято се нарича плевра. Двата бели дроба заедно със сър­цето и големи кръвоносни съдове се разполагат в гръд­ната кухина, която се загражда от гръдния кош.

Дишането при човека се осъществява в резултат на няколко последователни процеса. Първият е проце­сът на подмяна на алвеолния въздух с атмосферен въз­дух. Нарича се белодробна вентилация, или външно дишане. Вторият е процесът на обмяна на газовете 0^ и СОд между алвеолния въздух и кръвта. Нарича се газова обмяна. Газова обмяна на 0^ и СО^ се осъщес­твява и между кръвта и клетките на тъканите. Третият е процесът на пренасяне на Од и СО^ с кръвта. Нарича се транспорт на газове. Четвъртият процес е клетъч­ното дишане. Нарича се още тъканно дишане.

нето на въздуха отвън, което води до навлизане през въздухоносните пътища на атмосферен въздух. Из­дишването настъпва в резултат на отпускане на ди­хателните мускули. При това гръдният кош се връ­ща към първоначалните си по-малки размери, бели­те дробове се свиват, налягането на въздуха вътре в алвеолите става по-високо от външното налягане и алвеолният въздух излиза навън.