Тъкани епителна и съединителна тъкан

Достигналата до овалното прозорче звукова вълна привежда в трептене перилимфата. Нейните трепте­ния се предават и на ципестия охлюв, включително и на основната мембрана. Заедно с основната мембра­на вибрират разположените върху нея клетки. При виб­рациите на слуховите рецептори техните власинки се приближават до покривната мембрана, като се огъ­ват леко. Възниква рецепторен потенциал. Той пре­раства в серия от нервни импулси, които се предават по влакната на слуховия нерв в посока към централ­ната нервна система. В по-нататъшната обработка на ^звуковата информация участват редица ядра от ство­ла на мозъка, областта на хълма в междинния мозък и слепоочната част на кората на крайния мозък.

Обонянието и вкусът са сравнително „стари" усе­щания. Те са възникнали на ранен етап от еволю­ционното развитие на животинския свят. При ня­кои животни - пчелите например, обонянието е много по-добре развито, отколкото при някои представители на гръбначните животни, включи­телно и човека.

Обонятелните рецептори са разположени в лига­вицата на най-горната част на носната кухина. Тази част на носната лигавица се нарича обонятелен епи­тел (фиг. 1).

през отворите на решетъчната кост. Късите, пери­ферни израстъци се насочват към повърхността на носната лигавица. Всеки периферен израстък при­тежава едно удебеление, от което излизат множест­во власинки (фиг. 2). Власинките на Обонятелните рецептори са потопени винаги в тънкия слой слуз, секретиран от жлезите на носната лигавица. Вещес­твата, които предизвикват мирисови усещания, се намират първоначално във въздуха, който човек вдишва. Когато дойдат в досег със слузта, те се раз­тварят в нея и се пренасят до власинките на обоня-телните рецептори. Взаимодействието между моле­кулите на веществото и власинките предизвиква въз­буждане на обонятелния рецептор. Възниква рецеп-торен потенциал, който прераства в серия от нерв­ни импулси. По дългия израстък на обонятелния рецептор импулсите достигат обонятелната луко­вица - образувание, разположено в основата на мозъка. Оттук информацията се насочва към раз­лични звена на лимбичната система и към кората на главния мозък. Обработката на обонятелната информация от кората води до осъзнаване на ми-рисовите усещания.

Обонятелната система на човека притежава спо­собността да разграничава огромен брой мирисови дразнения. Някои автори определят техния брой на около 2000. Описват се няколко групи аромати: цвет­ни, плодови, мускусни, камфорни и др.

Големите възможности на обонятелната система се дъл­жат на огромния брой мембранни рецептори, всеки от които има способността да се свързва с точно определено мирисово вещество. Мембранните рецептори са белтъчни молекули, раз­положени във власинките на Обонятелните рецептори. Инфор­мацията за броя и типовете мембранни рецептори е генетич­но закодирана в хромозомния апарат на всеки човек.

ВКУСОВА СИСТЕМА

Вкусовите рецептори са разположени във вкусо­вите луковици. Те са специализирани образувания с овална форма (фиг. 3). В тях се съдържат три вида клетки: вкусови рецептори, подпорни и базални клет­ки. Във всяка вкусова луковица има от 50 до 100 вку­сови рецептора. Вкусовите рецептори са специализи­рани клетки, които в горния си край притежават ня­колко власинки. В основата си те осъществяват си-наптичен контакт с достигащи до тях нервни влакна. Част от вкусовите луковици са свободно пръснати в лигавицата на небцето, носоглътката и горната част на хранопровода. Друга част се разполагат във вкусо­вите брадавици на езика (фиг. 4).

Вкусовите дразнители, които се съдържат в храната, се разтварят в слюнката. Чрез нея те достигат власин-ките на вкусовите рецептори. В резултат на взаимодейс­твието между вкусовия дразнител и власинките вкусо­вият рецептор се възбужда. Възниква рецепторен по­тенциал. Той от своя страна поражда серия от нервни импулси, които се предават по сетивните нерви в посо­ка към централната нервна система. В обработката на вкусовата информация участват определени ядра в ство­ла на мозъка и в междинния мозък. Централното пред­ставителство на вкусовата система се намира в непос­редствена близост до проекцията на езика в първична­та соматосетивна зона на кората.

от тях. Вкусовите рецептори, разположени на върха на езика, са максимално чувствителни към сладко и солено. Страничните части на езика са най-чувстви-телни към сладко и кисело, а основата на езика - към горчиво (фиг. 5). Сложните вкусови усещания се дъл­жат на комбинацията от четирите основни усещания. Усещането за люто се дължи на дразнене на болко-вите рецептори в устната кухина.

Сетивната система за равновесие и движение има зна­чение за нормалното извършване на двигателната ак­тивност. Звената в централната нервна система, ко­ито регулират двигателната активност, непрекъсна­то получават информация за това, какво положение заема в пространството главата, в какво положение се намира главата спрямо тялото, какъв ъгъл сключ­ват костите, които образуват дадена става, и т.н. Тази информация се използва за „програмиране" на след­ващата двигателна реакция или за коригиране на из­вършващо се вече движение. Сетивната система за равновесие и движение е своеобразен източник на обратна връзка, без която нармалното протичане на двигателните реакции е невъзможно.

Нарича се още вестибуларна (гр. вестибулум -преддверие), защото част от нейните елементи се на­мират в преддверието на вътрешното ухо. Към вести­буларната система се отнасят и трите полуокръжни канала, които също се намират във вътрешното ухо (лабиринта) (фиг. 1). Равновесната система служи за възприемане на положението и движенията на глава­та в пространството.

Както преддверието, така и полуокръжните канали

притежават костна и ципеста част. Равновесните ре­цептори са разположени на няколко места в кухините на ципестата част. В преддверието има две струпва­ния на равновесни рецептори, разположени в две вза­имно перпендикулярни равнини. По едно струпване на равновесни рецептори има и в разширенията на полуокръжните канали. Равновесните рецептори се отнасят към групата на механорецепторите. Всеки равновесен рецептор е специализирана клетка, която притежава множество власинки. До основата на все­ки рецептор достигат влакната на равновесния нерв.

жава конусообразна форма, като върхът й достига срещуположната страна на канала. Адекватен драз­нител за рецепторите в разширението е ъгловото ускорение - промяната в скоростта при криволиней-но движение на главата. Всяко въртеливо движение се кодира чрез точно определена комбинация от въз­будени и потиснати рецептори, разположени в опре­делени полуокръжни канали.

Тези рецептори се наричат с общото име проприо-рецептори. Проприорецепторите предават информа­ция за положението, в което се намират отделни час­ти на човешкото тяло по време на движение или след приключването му.

Известно е, че средното ухо е свързано с носоглът-ката чрез Евстахиевата тръба. Ето защо сравнително често, особено в детска възраст, след хрема настъпва възпаление на средното ухо (отшп). То се характе­ризира с набъбване на лигавицата и събиране на теч­ност в кухината на средното ухо. Под натиска на съб­раната течност тъпанчевата мембрана се издува на­вън. Това дразни болковите рецептори, които са раз­положени в нея. Затова основната проява на отита е болката. Ако натискът върху тъпанчевата мембрана е много голям, тя може „да се спука". При пробива на мембраната от ухото изтича известно количество теч­ност, която може да бъде и гнойна. Целостта на мем­браната обикновено се възстановява при правилно лечение на възпалителния процес.

Протичането на отита зависи в значителна степен от състоянието на Евстахиевата тръба. Тя може да бъде отпушена (както е нормално) или запушена (ако лигавицата й е силно набъбнала). Когато Евстахие­вата тръба е отпушена, течността, която се събира в средното ухо при отит, се оттича към носоглътката. Натискът върху тъпанчевата мембрана отслабва и нейната цялост се запазва. Ето защо Евстахиевата

тръба трябва да се поддържа отпушена с помощта на капки за нос, които отбъбват лигавицата.

За нормалното функциониране на тъпанчевата мембрана е важно налягането на въздуха от двете й страни да е еднакво. При запушена Евстахиева тръ­ба обаче това условие не е изпълнено. В този случай придвижването на въздух от носоглътката към кухи­ната на средното ухо е невъзможно. Ето защо наля­гането от вътрешната страна на тъпанчевата мемб­рана не може да бъде изравнено с налягането на въз­духа в околното пространство. Запушената Евстахи­ева тръба може да създаде сериозни неприятности при пътуване със самолет. При рязко набиране или загуба на височина налягането на въздуха във вът­решността на един недобре херметизиран самолет се променя. Усиленото преглъщане в тези случаи подпомага вкарването на въздух от околното прост­ранство в средното ухо. Така налягането от двете страни на мембраната се изравнява. Ако обаче Евс­тахиевата тръба е запушена, възникват разлики в на­лягането на въздуха от двете страни на тъпанчевата мембрана. Тя се издува в посока към по-ниското на­лягане, като вибрациите й се влошават. Човек чувст­ва ушите си заглъхнали. Ако Евстахиевата тръба е

запушена напълно, бързата промяна във височината може да предизвика силна болка.

Рязкото повишаване на налягането върху тъпанче-вата мембрана може да предизвика разкъсването й. Това се наблюдава при експлозии, при нанасяне на си­лен удар върху ухото и при други травми. За да се из­бегне нараняване на мембраната, ушите не трябва да се почистват с остри предмети. При наличие на про­бив в тъпанчевата мембрана е от съществено значе­ние да се избегне попадането на вода в средното ухо.

Силният шум уврежда слуховата система (фиг. 1). Съгласно статистиката около една трета от диско-водещите имат намален слух. Фини електронномик-роскопски изследвания в тези случаи показват нама­ление на броя на власинките на слуховите рецептори (фиг. 2). Продължителното излагане на силен шум уврежда и функциите на нервната система. Появява се невроза. Ето защо продължителната работа в шум­ни помещения трябва да се избягва.