Трактат за Бялата Магия

Двата пътя

Завършвайки разглеждането на природата на астралния план преминаваме към неговите функции и изучаването на връзката на ученика с функциите на астралния план. Нека си припомним някои неща, свързани с него. Първо, той основно е бойното поле – именно на него протича битката, която завършва с окончателното освобождение на душата. Полезно е да си припомним характерните различия между трите плана и трите тела, които функционират на него.

б) чувствителността, или осведомеността за настроенията, емоциите и чувствата, желанията и стремежите, които се коренят вътре в него, в принципа на самосъзнанието, или принципа ахамкара, както го наричат окултистите (харесващи сложните формулировки), която поделя със своите събратя.

в) духовна осведоменост, или чувствителност към духовния свят, чувстващият аспект на висшето съзнание. Тя се корени в душата, предполага доминиране на менталната природа и именно тази способност прави човека мистик. [227] Тази осведоменост той поделя с всички ученици, това е наградата за постигнатата победа в процеса на придобиване на опит на астралния план.
Следва менталният план. Правилното използване на интелекта е най-висшето постижение на него. Той също се характеризира с три стадия:

а) стадиий, на който умът се явява приемник на впечатления от външния свят посредством петте сетива и мозъка. Това е негативно състояние, в него “модификациите на мисловния принцип” се предизвикват посредством импулсите от външния свят и реакциите на астралния свят;

б) стадий, на който умът инициира собствена активност и интелектът става доминиращ фактор. Макар той да се подбужда към активност от горепосочените фактори, той също така откликва и на мисловните потоци на менталния план, активизирайки се прекомерно в резултат на тези две влияния. Тези влияния пораждат трети вид активност, когато разсъдъчният принцип действа съобразно получената по двата начина информация, насочва собствените си мисловни потоци и формира собствени мисъл-форми, а също и регистрира мисъл-формите на другите.

в) стадий, на който душата благодарение на концентрация и медитация успява да наложи своите идеи и впечатления върху ума, който се поддържа “устойчиво в светлината”, което позволява на менталното тяло да се отзовава на впечатления и влияния, еманирани от субективните и духовните светове.

И все пак битката се води предимно в астралното тяло и достига най-висока интензивност и ожесточеност само при наличието на пригоден физически инструмент и добре подготвена менталност. [228] Колкото по-висока е чувствителността на астралното тяло, толкова по-силна е неговата реакция на физическия свят и на менталната кондиция – оттук и факта, че учениците и високо еволюиралите хора в света притежават по-силно астрално тяло и работят под по-голямо емоционално напрежение отколкото не особено високо еволюиралите или вече достигнали освобождение синове Божи.

Затова учащите се се призовават решително и строго да се отнасят със своята емоционална природа, помнейки, че победата идва отгоре и не е възможно да бъде завоювана отдолу. Душата трябва да господства и нейния инструмент в борбата е просветления ум.

Манипулирайки своите две важни оръжия – различаване и безстрастие – стремящият се придобива такова качество, което в настоящото Правило се нарича “жизнено могъщество”. Така, както окото е инструмент за избиране на маршрута за движение във физическия план и притежава освен това и собствена сила, позволяваща му да привлича и да създава свой собствен език от знаци, така и жизнената сила става осезаема за стремящия се. [230] В крайна сметка, тази жизнена сила активизира третото око и така се постига сила и ясно виждане, което способства за правилния избор и бързия прогрес по пътя. Казахме вече, че когато могъществото нараства, то се превръща в безмълвие, и само този, който е в състояние да намери центъра на покой вътре в главата си, където се срещат пътищата на телесните сили и на вливащите се духовни потоци може правилно да практикува истинско различаване и безстрастие, което да постави контролируемите астрално и ментално тела под ръководството на душата.

Едва тогава той може да разбере смисъла на израза “полярностите вибрират” и да достигне до тази точка на равновесие, която е резултат от тяхното взаимодействие и вибрации.

Възприемането на двете сили и ясното различаване на двата пътя предизвиква увеличаване на жизненото могъщество. Първото проявление на жизненото могъщество позволява на стремящия се да достигне точката на равновесие и да застане на този връх, на който се “прави избор”.

Какъв е този избор? За стремящия се това е избор между бързия и бавния прогрес. За приетия и предан ученик това е изборът на начин за служене. На посветения често му се налага да избира между своето духовно придвижване и нелеката задача да остане в групата и да работи за провеждането на Плана. За Учителя това е изборът между седемте Пътя и е разбираемо колко сложен е неговият проблем.

Всичко онова обаче, което подготвя стремящия се за правилен избор се състои в правилното различаване, което довежда до правилно действие и става възможно благодарение на практикуваното безстрастие. В горното изречение е обобщена техниката на война на бойното поле на плана на желанията.

Тук трябва да се отбележи, че благодарение на непрекъснато развиващата се способност да се прави избор и отдадеността на делото на битката с астралния план, съзнанието на човека, стадий след стадий, се променя. [231] В началото той е изтерзан, уморен до смърт стремящ се, комуто се налага да се бори с желанията, със заблудите, с амбициите и със своето чувствително емоционално тяло. Той си мисли, че неговата битка е грандиозна, но от една по-висока гледна точка тя е сравнително незначителна; и все пак тя е онзи максимум, който той е в състояние да понесе.

По-късно това вече е опитен изпитван ученик, борещ се в долината на илюзиите, при това не само със своята собствената природа, но и със силите на този долина, разпознавайки нейната двойствена природа. След това сражаващият се ученик влиза смело в битката и смело (а често и с ясно виждане) посреща силите, излезли насреща му. Това не са само силите на неговата собствена природа и тези аспекти на астралния план, на които той все още продължава да откликва, но също и силите на илюзията, изпречващи се пред цялата група ученици към които принадлежи и той. Нека всички ученици обърнат внимание на това и го имат пред вид в нашите трудни и напрегнати дни. Такива ученици понякога се намират в съзнателен контакт със силите на собствената си душа и за тях не съществува нито поражение, нито отстъпление. Те са опитни воини, ранявани и уморени, знаещи, че триумфът от победата предстои, тъй като душата е всемогъща. Приетите ученици, които се сражават с всички по-горе изброени фактори, но така също и с тъмните сили, въстанали срещу Старшите Братя, вече са в състояние да призовават духовните енергии на своята група, а в редките кризисни моменти – и на Учителя, под чието ръководство работят. Така тяхната работа и усилия се увеличават; така тяхната отговорност и борбеност нарастват. В същото време е налице едно непрестанно нарастващо осъзнаване на силите, с които те могат да си взаимодействат и да използват и които, при правилното им прилагане, осигуряват най-накрая победата.

Думата “медитиращият” се отнася до душата. Арджуна, стремящият се ученик, се отказва от борбата, предава оръжието и скиптъра си на Кришна, душата, и бива възнаграден с разбирането и виждането на тази божествена форма, която прикрива Синът Божи и Който е Самият Той /which veils the Son of God Who is Himself/. [232]

Когато тази битка е завършена и спечелена ученикът встъпва в редиците на Белите магове на нашата планета и е в състояние да владее сили, да сътрудничи с Плана, да командва елементалите и да внася ред в хаоса. Него повече не могат да го държат веригите на предишните му навици и карма. Той е придобил жизнено могъщество и е станал Старши Брат.