Тренировка по християнство -1


Под евангелисти тук се имат пред вид четиримата автори на Евангелията - бел. ред



страница10/10
Дата02.06.2018
Размер1.39 Mb.
#70287
ТипЛекция
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

Под евангелисти тук се имат пред вид четиримата автори на Евангелията - бел. ред.

161


Някои църкви наричат Господната вечеря „таинство". Съот­ветната латинска дума „сакрамент" идва от знаменитата клетва на римските войници (засгатепШт). Оттогава значе­нието на думата значително се е променило. Има църкви, конто под сакрамент (таинство), разбират определен ритуал, чрез конто се получава Божията благодат и конто има свръхестествени сили, упражняващи особено влияние над присъстващите. Някои виждат в това връзка с прощаването на греховете. В Библията обаче няма такова учение. Който подчертава сакраменталната идея, е в противоречие с онези, конто виждат в тази вечеря празник на възпоменание, в който символите изобразяват духовни истини (но не посредничат). Добре е да си припомним, че юдейските жертви на животни никога не освобождаваха от грехове, а бяха само преобраз на бъдещата кръвна жертва на Господ Исус Христос на кръста. Единствено Неговата кръв можеше да освобождава от грехове (Евр. 9:12-14).

Историческият фон на Господната вечеря

Господната вечеря бе установена в нощта на юдейската Пасха. Преди 1500 години Бог бе извел Израел от египетско робство. По Негово нареждане във всяка къща бе заклано агне без недостатък и с кръвта му бяха намазани рамките на вратите, за да предпази израелтяните от Божия съд над цялата страна (Изх. 12). Всяка подробност от този празник, който трябваше да се празнува всяка година, има дълбоко значение. Той говореше за великата жертва, която щеше да освободи света от греховете. Бог още дален преди това беше приготвил своя Агнец (Бит. 22:8; Исая 53:7). Йоан Кръстител нарече Господ Исус „Божият Агнец, Който носи греха на света" (Йоан 1:29). Той беше изпълнението на празника Пасха. „Защото и нашата Пасха, Христос, биде заклан" (1. Кор. 5:7). Еврейската Пасха беше само сянка на великото изпълнение в Христос (Кол. 2:17; Евр. 10:1).

Всеки богобоязлив евреин стриктно празнуваше Пасхата (Мат. 26:17). Това беше възпоменание на неговото изкупле­ние. В нощта на този свят празник Господ Исус въведе възпоменателното тържество с хляб и вино. То трябваше да напомня на вярващите за Неговото тяло, което бе разчупено за тях и за Неговата кръв, която бе проляна за тях. Този празник трябваше да стане за християните това, което беше Пасхата за евреите - не по-малко сериозен и свят. В Божия промисъл той замести Пасхата. Израел имаше много цере­монии, на християнската църква обаче е дадено само едно общо тържество.

Господ Исус съобщи директно на апостол Павел важността и значението на празненството, което бе предадено на вяр­ващите. Господ Исус каза: „Това правете за Мое възпомена­ние" (1. Кор. 11:23-25). Господната вечеря стана неизменна част от тяхното богослужение (Деян. 2:42,46). Ранната църква я извършваше веднъж седмично като център на техните събрания (Деян. 20:7). Тя бе празнувана в деня на възкресе­нието. Така наречените „църковни отци" посочват, че тя се е извършвала във всеки Господен ден, т.е. неделя. (Юстин Мъченик и Дидахе или „учението на дванадесетте").

Празненството на Господната вечеря


  1. Кой може да участва? Ако Пасхата беше само за евреи (Изх. 12:43), то във всеки случай Господната вечеря е само за християни. Господ въведе празника за „Своите Си". Неговите ученици бяха тези, конто започнаха разчупването на хляба за Негово възпоменание след възкресението Му. Освен това, Господната вечеря е предназначена само за подготвени християни. Имаше някои християни, конто не бяха особено загрижени за духовното си състояние при участие в Господната вечеря и бяха предупредени за Божия съд (1. Кор. 11:18-31). На вярващите се казва да изключват онези, конто не искат да скъсат с греха в живота си (1. Кор. 5:12-13), както и онези, конто поддържат учения, накърня­ващи Евангелието или личността на Исус Христос (2. Йоан 9:10; Гал. 5:12-13). С други думи, всички конто изповядват Исус като Господ и Спасител и живеят съобразно Неговата святост, са добре дошли на Господната вечеря.

  2. Как протича тя? Преди всичко тук имаме примера на въвеждането на това възпоменателно тържество от самия

Господ. Главният отличителен белег изглежда простотата и скромността, а не помпозната тържественост. Той не е установил определени правила за провеждането. Горница­та* не е била богато украсена молитвена зала с отделна маса за причастието. Той сам ръководел вечерята като използувал само хляб и една чаша - съвсем обикновени неща за една вечеря. Не е предписан определен вид хляб, въпреки че Господ Исус вероятно е използувал безквасен хляб. Акцентът е много повече върху нашата лична чисто­та (безквасност), когато празнуваме вечерята, отколкото върху вида хляб, който да бъде използуван (1. Кор. 5:6-8). В чашата се намираше „от плода на лозата" (Марк 14:25; Мат. 26:29). По въпроса, дали става дума за ферментирал гроздов сок, или пък той е бил разреден с вода, също се водят безконечни спорове. Тук Словото не се спира на подробности. Важно е само в хляба и чашата да виждаме символите на тялото и кръвта на Христос. По-добре е да

се занимаваме с Него, а не с детайлите на материалните символи. Всеки от учениците взе малко от хляба и пи от чашата. Подчертава се, че тържеството трябва да премине при пълен ред (1. Кор. 11:33-34). Заедно с Господната вечеря, често се е извършвала и обща вечеря.

3. Как да разпознаваме Господното тяло (1. Кор. 11:29)? Във всеки случай трябва да разбираме символите като свиде­телства за делото на Господ Исус, когато чрез жертвата на самия Себе Си на кръста, Той взе нашите грехове (Евр. 9:26). Трябва да сме разгледали живота си в критична светлина (1. Кор. 11:28-32). Някои погрешно отнасят към Господната вечеря думите на Исус, когато Той говори за ядене на плътта и пиене на кръвта Му (Йоан 6:53). Обаче изказванията в Бвангелието от Йоан се отнасят до духов­ното приемане от страна на вярващия на еднократното, съвършено и достатъчно спасително дело на Исус Христос. Твърдението: „Това е моето тяло" е подобно на думите: „Аз съм вратата". И двата израза са фигуративни, като те са само два от множеството примери. Неверни религиозни



* Горна стая за гости при евреите - бел. ред.

учения говорят за свръхестествени превръщания във връз­ка със символите. Те ще бъдат разгледани по-долу:

а) Транссубстанциация. Този възглед смята, че хлябът и виното действително се превръщат в „тяло, душа и божественост на Христос". Това „реално присъствие на Христос" означава, че участващите ядат същинското Христово тяло. Това значи, че при всяко тържество Христовата жертва на Голгота се повтаря и бива при­насяна за греховете на живите и мъртвите. Евр. 10:10-18 противоречи на тези представи; тук недвусмислено се казва, че има само една-единствена и неповторима жертва за греховете. Жертвата е извършена и е съвър­шена.

б) Консубстанциация. Това означава, че хлябът и виното остават непроменени, но Христос присъства по някакъв таинствен, необясним начин и вярващите го приемат. Нито едно място в Библията не потвърждава това.

в) Импанация. Този възглед учи, че чрез Господната вечеря участникът приема Христос, защото „Христос пренася живота си върху нас, сякаш прониква в костите и костния ни мозък", когато приемаме Господната вечеря (Калвин). На това учение също липсва всякаква библейс­ка основа.

4. Какво постигаме чрез разчутането на хляба? Дори и да нямаше друго въздействие, чрез празнуването на Господ­ната вечеря бихме изпълнили последната молба на Госпо­да и чрез това да засвидетелстваме любовта си към Него. Това в никакъв случай не е „законност". Ние бихме след­вали и примера на апостолите. Заедно Го споменаваме като вярващи, и то не по наш собствен начин, а така както Той е определил. Ние се радваме, че Той е открил чрез Евангелието живота и нетлението, и че и ние можем да участваме в това. Ние имаме лично и индивидуално обще­ние с църквата на вярващите, като участваме в Господната вечеря. Нашето единство се изразява в единия хляб (1. Кор. 10:17). Чашата говори за общението (1. Кор. 10:16). Ние сме едно с Него, както и Той с нас във всичко, което е

извършил. Ние споделяме Неговото отношение към греха и праведността. Всеки път, когато ядем от хляба и пием от чашата, ние възвестяваме смъртта на Господа (1. Кор. 11:26). Тържеството е вест за изкуплението. Господната вечеря ще се празнува „докато дойде Той". Всяка Господна вечеря може да бъде последната преди Неговото завръща­не.



Подготовка за Господната вечеря

Подготовката на празника Пасха в Стария Завет беше много обширна. Не би трябвало ние да бъдем по-малко подготвени.



  1. Изпитване. Нека изпитаме себе си в началото на нашата подготовка за Господната вечеря (1. Кор. 11:28-32). Това трябва да подготви участника, а не да го изключи. Най­напред трябва да изпитаме отношението си към Господа и да изповядаме всеки осъзнат грях. След това трябва да изпитаме отношението си към другите (особено към дру­гите християни). Трябва да се направи опит да се изгладят проблемите с други вярващи преди участие в Господната вечеря (Мат. 5:23-24). Писанието ни предупреждава за недостатъчно изпитване на себе си, за да не се изложим на Божия съд. В Коринтската църква пропуските в тази облает доведоха до телесни болести и смърт.

  2. Настройка. Ако непосредствено преди участието в Господ­ната вечеря сме се занимавали съе собствените си занима­ния и развлечения, и с неща, конто не са непосредствено свързани с Господа, ние сме се провалили в подготовката. Правилната подготовка за Господната вечеря е да се чете Божието Слово, да се пеят духовни песни и да се разговаря с други вярващи или с членовете на семейството за Господ Исус. Във всеки случай, можем да Му поднесем само онова, което е било предварително подготвено. Давид каза: „Не ща да принеса на Господа, моя Бог, всеизгаря­ния, за конто не съм похарчил" (2. Царе 24:24). Ако сами правилно се подготвяме за празнуването на Господната вечеря, тя никога няма да се превърне в рутина.


Обобщение

Поклонението е най-висшата задача и чест за вярващия (Йоан 4:23; Лука 10:41-42). Като свещеници ние принасяме духовни жертви (1. Петр. 2:5). Редовното възпоменаване на Господа има предимство пред организирането на свободно­то ни време, семейството и другите задължения. Като важна част от свещенството на вярващите, ние имаме възможността по време на Господната вечеря да принесем на Бога жертвата на хваление - а именно плода на нашите устни за Господа (Евр. 13:15). Ние идваме с материални дарове, като част от нашето поклонение пред Господа (Фил. 4:17-18). Най-накрая трябва отново да посветим телата си като живи жертви на Него (Римл. 12:1).



УЧЕБНО РЪКОВОДСТВО КЪМ ЛЕКЦИЯ 13

Господната вечеря



1. Изучете разказа за първия празник Пасха (Изх. 12:1-4). Каква беше целта на Тържеството (ст. 1-14)?

Каква роля изпълняваше при това агнето?

2. Как Господ Исус използува последния празник Пасха (Лука 22:7-18), за да въведе първата Господна вечеря (Лука 22:19-20)?

Какво значение придаде Господ Исус на хляба и чашата?

3. С оглед на горното и Исая 53:7; Йоан 1:29 и Откр. 5:8-9, какво означава изразът „Христос, нашата Пасха" (1. Кор. 5:7)?

4. В 1. Кор. 11:23-26 апостол Павел дава по-нататъшни обяснения относно целта, смисъла и значението на Гос­подната вечеря. Откъде имаше апостолы това учение?

Какво възвестяваме чрез участието си в Неговата вечеря? Обяснете!

До кога трябва да продължим да Го възпоменаваме по този начин?



5. Кои допълнителни аспекти на хляба и виното подчертава Павел в 1. Кор. 10:16-17?


  1. Как ранната църква следваше поръката на Господа да Го възпоменава (Деян. 2:42; 20:7)?

  2. По какви различии начини можем да принасяме „жертви" на Бога в нашето поклонение (Евр. 13:15; Фил. 4:17-18; Римл. 12:1-2)?


В. Каква е отговорността на християнина, преди да вземе участие в Господната вечеря (1. Кор. 11:27-32)?

За какво говорят тези текстове и 1. Кор. 5 гл. по отношение на участието в Господната вечеря в състояние на неизпо­вядан грях?


  1. Какви духовни приготовления за Господната вечеря про­веждате обикновено? Какво ще направите, за да стане вашето поклонение в бъдеще по-действено?

  2. Как оценявате важността на „разчупването на хляба" във връзка с цялостния ви опит в живота на събранието (Деян. 2:42)?


Вилхелм Буш:

Вилхелм Буш


Исус ­ наша съдба

ИСУС




НАША СЪДБА

Издателство СЬУ




Издателство ВЕРЕН




266 стр.









Една завладяваща по своята непосредственост и езикова свежеет книга. В нея без всякакво напрежение човек получава отговор на такива вълнуващи въпроси, като: „За какво живея? Защо Бог мълчи? Как ще се справим с живота, когато другите ни лазят по нервите? Трябва да с другояче, но как?" и т. н.

Авторът, Вилхелм Буш, дългогодишен младежки пастор в големия град, говори съе заразяващо възхищение за своя Господ и за своите срещи с хора от най-различни социални групи, на конто той е помогнал да погледнат към Исус - наш единствен шанс и наша съдба.

Вернер Гитт Карл Хайнц Ванхайден

Ако животните можеха да говорят...

Издатслство Издателство ВЕРЕН 126 стр.

Животните имат много ефикасни комуникационни системи, с конто се разбират помежду си. Но те не могат да си говорят с нас на човешки език. Затова авторите са се вживяли в тях и са се превърнали в техни говорители. В един мислен разговор животните повдигат въпроси и сами им отговарят. По този начин авторите представят материала живо, развле­кателно и въпреки това безупречно от научна гледна точка.

Тази книга е интересна за всички - младежи и възрастни, специалисти и неспециалисти, вярващи и невярващи. Тя е подходяща особено за съмняваши се и търсещи хора, на конто може да покаже пътя, по който трябва да тръгнат, за да се запознаят лично със Създателя.

Джийн Гибсън

ТРЕНИРОВКА



Тренировка по християнство -О

Основен курс

Издателство СЬУ

Издателство ВЕРЕН

143 стр.

ПО ХРИСТИЯНСТВО-О



Християнската вяра, християнското мислене и живот се основават върху Божието Слово. Целта на тази книга, пър­вата от една серия от пет курса, е да представи в общ план схващания на Библията, съставляващи основата на христи­янската вяра.

Материалът е разработен преди около десет години в църк­вата Райпеауеп В1Ые СЬаре1 в Сан Леандро, Калифорния от автора Джийн Гибсън (местна църква по новозаветен обра­зец, в която, между другото работи и известният автор на редица книги върху ученичество, библейска консултация, пастирство и др., Уилиям Макдоналд). От шест години серията курсове „Тренировка по християнство" е широко разпространена в Западна и Източна Европа. От 1991 г. насам „Курс 0" беше основата за серия много успешни евангелиза­ционни библейски лекции в София.

Теми, разгледани в книгата:

Твоето Слово е истина; Личността на Бога; Божието същес­тво; Какво е човекып; Проблемът за греха; За вечността; Исус, Месчя -Божият спасителен план; Крьстът на Исус; Новорождението; Спасение по благодат; За вярата в Исус Христос; Сигурност в спасението; Новият живот.





Джийн Гибсън

ТРЕНИРОВКА ПО ХРИСТИЯНСТВО - 1

Курс за начинаещи



Настоящото тренировъчно ръководство е първата от петте части (курс 0 до курс 4) на подготвената серия «Тренировка по християнство». Целта на тези курсове не е да даде само библейски знания, а - както заглавието подсказва - едно упражнение, една «тренировка» в практическия християнски живот и ежедневно следване. Така успехът зависи същест­вено от духовната динамика и ангажимент на преподавателя, чиито живот и практика при преподаването на съдържанието на курса играят важна роля.

При съответната мотивация на ръководителя и учащите се обаче, този многократно изпробван и изпитан вече десет години тренировъчен курс е преъзходно помощно средство за предаване, упражняване и приложение на практически духовни способности.
Каталог: bulgarian -> JeanGibson
bulgarian -> Програма за прилагане на директива 99/13/ЕС
bulgarian -> Един различен фестивал През тази година Международната фондация за българско изкуство проф. П. Детев ни предложи един по-различен филмов фестивал с конференция на тема „Културното наследство и новите технологии”
bulgarian -> Уилиям макдоналд о м
bulgarian -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос
bulgarian -> Божествено откровение за Времето изтича! Мери К. Бакстър
bulgarian -> Програма по европейска интеграция към Центъра за европейски изследвания и информация в София и в програма по публична администрация в американските университети „Джорджтаун" и „Джордж Вашингтон"
JeanGibson -> Тренировка по християнство 2
JeanGibson -> Тренировка по християнство 4
JeanGibson -> Тренировка по християнство 3


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница