Тренировка по християнство -1

1. 
   Говорене и мислене. Той би трябвало да бъде Господ и над нашия език и мисли. Той иска да говори чрез нас, ако му дадем възможност за това (Мат. 10:20). Трябва да бъдем „бързи на слушане и бавни на говорене" (Яков 1:19). Не бива да говорим нищо лошо за другите (Яков 4:11). Той знае нашите мисли, и вижда всичко нечисто (Мат. 5:19-20).
   
2. 
   Надежды и планове. Кое ще издържи на Неговото изпита­ние и преценка с оглед на вечността (1. Кор. 3:11-15)? Ние трябва да търсим „това, което е горе, където е Христос, седящ отдясно на Бога" (Кол. 3:1). Кои земни неща имат вечна стойност?
   

Следните въпроси трябва да ни помогнат да обърнем погледа и вниманието си към областите, в конто трябва да израстваме:

1. 
   Започвам ли всеки ден с едно ново отдаване на живота си на Него?
   
2. 
   Поставям ли всички свои интереси на второ място след Неговите?
   
3. 
   Питам ли първо Него преди да взема някакво решение?
   
4. 
   Съобразявам ли задълженията си с тези към Него?
   
5. 
   Имат ли всички мои връзки Неговото одобрение?
   
6. 
   Може ли Той с радост да присъства на всяко мое действие и начинание?
   
7. 
   Господар ли е Той във всички области на моя живот?
   

Един вярващ не може да израсне истински, докато неговото издигнато „аз" не слезе от трона, и не остави Христос да се възкачи на него. Причината за болестта, от която страдат много вярващи и църкви, е недостатъчно отдаване на Бога. Господ казва: „Сине Мой, дай сърцето си на Мене" (Притчи 23:26). Това е решаващо в нашия живот. Тук Исус трябва да бъде Господ. Той е ключовият момент в израстването на християнина, абсолютно необходим за един живот в Божията пълнота.

Много отдавна най-големият враг на хората твърдеше, че

Бог, поставяйки Своята воля преди нашата, ни лишава от най-доброто (Бит. 3:5). Цели поколения плащат ужасна цена за това, че един човек повярва на една клевета за Този, Който ни обича с вечна любов. Нашето бъдеще зависи от това дали вярваме, че покоряването на Божията воля, господството на Христос и владичеството на Вечния са решаващи за нашето вечно благо.

Христос като Господ

1. 
   Какво научаваме за положението на Исус Христос от следните стихове (Ефес. 1:20-21; Кол. 1:18; 1. Петр. 3:22; Откр. 4:10-11; 5:12-13)?
   
2. 
   Посочете личности или неща, конто са признали или ще признаят господството на Христос. Мат. 8:27 Мат. 26:53 Марк 1:27
   

4. Какво е значението на изповедта на Тома в Йоан 20:28?

Какво трябва да признае човек, за да бъде спасен (Римл.10:9,10)?

Според вас, достатъчно ли е за спасението да приемем

Исус като Спасител, но да го отхвърлим като Господ?

Обяснете защо.

1. 
   Съществува ли възможността човек да казва, че Исус е Господ, и въпреки това да не е спасен (Мат. 7:21-23; Лука 6:46; 13:25-27; 1. Йоан 2:3-4)? Защо?
   
2. 
   Предайте със свои думи Римл. 12:1-2.
   
3. 
   Опишете в лявата колонка човек, конто живее под господ­ството на Христос, а в дясната - такъв, който не приема последователно Христовото господство в своя живот.
   

Какви действия се изискват в този пасаж за осъществяване господството на Христос в нашия практически живот?

Кол. 2:6 Ефес. 2:1.2

1. Кор. 6:18-20 1. Кор. 6:9-10

Кол. 4:6 Кол. 3:8-9

Кол. 3:23-24 Кол. 3:22

Кол. 3:18-21 Кол. 3:18-21

9. В Откр. 3:20 се говори за това, че Христос стой пред „вратата" на сърцето и хлопа. Каква е първата крачка, за да стане Христос Господ във вашия живот? Кои „стаи" във вашата „къща" трябва да освободите, за да може Христос да се нанесе там? Защо? Какво ще предприемете на практика за това?

10. Обяснете със собствени думи, какво означава за вас личното господство на Христос.
ЛЕКЦИЯ 4

Погребани в кръщението

Има много различия в църковната традиция и практикува­нето на кръщението. Дори зрели християни застъпват раз­личии мнения. Въпреки това кръщението оставаедна основна заповед на Господ Исус за всички негови последователи. „Кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух" ­каза Той (Мат. 28:19). Вярващите трябва да се кръщават, когато са спасени (Марк 16:16). Това бе вярно предадено на първите християни и те бяха послушни (Деян. 2:38; 41:8; 12:36-39; 9:18; 10:47; 16:15-33; 18:8; 26:16). Това бе тяхната първа стыка на послушание. Поради това новоповярвалите често се излагаха на гонения. Те бяха станали християни и бяха готови да направят тази крачка на открита изповед по заповед на техния Господ и Спасител.

Има ли друга кръщения?

Гореспоменатите пасажи от Словото се отнасят до кръщени­ето на вяра - темата на настоящата лекция. Трябва да се прави разлика между него, и другите употреби на думата „кръщение".

1. 
   Ритуално измиване в юдеизма (Лука 11:38-39; Марк 7:4; Евр. 6:2; 9:10). В Стария Завет по този начин се очистваха свещениците. По-късно така биваха очиствани съдове за ядене и пиене. Преди ядене ръцете биваха потапяни във вода. Прозелити, преминали от езичеството в юдеизма, биваха кръщавани, за да се очистят.
   
2. 
   Кръщението на покаяние на Йоан (Марк 1:2-4; Лука 3:2-4; Йоан 1:31; Деян. 13:24). Тук Израел като нация бива призовая към покаяние. Като предтеча на Месия, Йоан трябваше да подготви пътя на Господа. Това кръщение е различно от християнското, (Деян. 10:3-5), въпреки че и то изискваше потапяне във вода (Мат. 3:16, Йоан 3:23). Господ Исус беше кръстен от Йоан, не защото имаше
   

нужда от покаяние, а „за да се изпълни всичко що е право" (Мат. 3:14-15). Кръщението на Христос чрез Йоан беше в началото на Неговото открито служение.

1. 
   Христовото кръщение на страдание (Лука 12:50; Марк 10:38-39; Мат. 20:22). Над Него бе изпълнена Божията присъда за нашите грехове (Исая 53:4; 1. Петр. 3:18). Когато умря на кръста за нашите грехове, Той потъна под вълните на Божия гняв (Псалм 42:7).
   
2. 
   Духовно кръщение (Мат. 3:11; Марк 1:8; Лука 3:16; Йоан 1:33; Деян. 1:5; 11:16). То бе предсказано от Йоан Кръсти­тел и стана на Петдесетница (Деян. 2). Неговото предназ­начение беше да направи вярващите част от Христовото тяло (1. Кор. 12:13). Иначе казано, то ни съединява с Него, ние сме „в Христа".
   

Тук няма да правим опит за изследване на другите значения на думата „кръщение" във връзка с огън (Мат. 3:11-12; Лука 3:16-17), Моисей (1. Кор. 10:2) и мъртвите (1. Кор. 15:29).

В Новия Завет няма текст, от който да се разбира, че някой е бил кръстен, без поне да е изповядал, че вярва в Исус Христос. Кръщение преди спасението се практикува в много църкви от стотици години, но в Светото Писание не се среща такава практика. В Библията е обратното: първо .вяра, след това кръщение. Това се вижда от Христовата заповед: „Пра­вете ученици*... и кръщавайте ги..." (Мат. 28:19); „който повярва и се кръсти" (Лука 16:16). На Петдесетница Петър обясни на всички, конто искаха да бъдат спасени: „Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово" (Деян. 2:37-38). Етиопският скопец изповяда своята вяра преди Филип да го кръсти (Деян. 8:36-37). Коринтяните повярваха и едва след това бяха кръстени (Деян. 18:8). Ние сеспасяваме като вярваме в благовестието (Ефес. 1:13; 1. Кор.

• В българския превод: „Научете..." - бел. ред.

15:1-4); кръщението не е част от спасението (1. Кор. 1:17). Първо трябва да са налице покаяние и вяра в Христос (Деян. 20:21).

А кръщаването на деца?

Въпреки че кръщаването на деца не е изрично споменато никъде в Новия Завет, много църкви го практикуват от столетия. Историческите мотиви на тези църкви са: (1) за да спасят малкото дете от ада; (2) да започнат „спасителния

процес", конто по-късно в „конфирмацията"*, да бъде завър­шен; или (3) да се изясни на родителите или кръстниците на детето важността на християнското възпитание. Мисълта, че пропускането на кръщението би осъдило детето да отиде в ада, е едно ужасно мнение за Бога. Представата за детското кръщение като начало на спасителния процес, при което над детето се излива Божията благодат, също така не може да се обоснове чрез Библията. Колкото и хубав да е ритуалът на кръщението на деца, той е непознат в Новия Завет. Въпреки това са правени опити да се намерят в Библията аргументи за детското кръщение.

1. Стихове, които често се привеждат за доказателство. Марк 10:13-16 и Мат. 19:13, 15 често се свързват с кръще­нието на деца. Майките доведоха децата си при Господ Исус и Той каза: „Оставете дечицата да дойдат при Мене; не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство". Господ Исус обаче не кръсти децата, Той ги благослови. Ако кръщението на деца за спасение беше обичайна прак­тика на апостолите и техния Учител, те едва ли щяха да се опитат да ги изгонят. Някой е казал: „Тук виждаме Господ Исус, но не и вода." Друг често привеждан текст е Мат. 18:2-6. Исус казва: „Ако не се обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство." Той им даде този нагледен урок като постави едно малко дете сред тях. Но Той искаше да им покаже необходимостта от

смирение и простота, а не от кръщение. Друг текст е 1. Кор. 7:14. Деца на вярващи (независимо на единия или двамата родители), тук биват наричани свети. Думата означава „отделен" и се отнася за предимството, от което се ползува едно дете на вярващи родители. Това предим­ство обаче не бива предизвиквано от кръщението, нито пък го изисква. Писанието не казва за никого, че бива роден в църквата, понеже родителите му са вярващи. Спасението идва от новорождението, а не от естественото раждане (Йоан 1:13; 3:5-7).

1. 
   Основания, свързани с обрязването. Юдейските деца са били обрязвани на осмия ден след раждането (Лука 1:59) и чрез това са били приемани в юдейския народ. Поради това се счита, че и християните имат право да кръщават своите деца. Цитира се Кол. 2:11-12, което се отнася до обрязва­нето от Христос. Тук обаче се има предвид Неговата смърт, чрез която Той победи греха. От този текст не може да се направи заключение за детското кръщение.
   
2. 
   Кръщаването на цели семейства като аргумент. Спасени­ето на Лидия (Деян. 16:14-15), на тъмничаря във Филипп (Деян. 16:30-33), на Крисп (Деян. 18:18) и на Стефан (1. Кор. 1:16; 16:15) са случаи, при конто повярваха и бяха кръстени цели семейства. Прави се предположението, че „в тези семейства трябва да е имало и малки деца" или поне деца, прекалено малки, за да повярват. Освен това се предполага, че децата също са били включени в кръщени­ето, въпреки че в горните стихове няма никакви подобии твърдения. Поне толкова разумно е и да се приеме, че са били кръстени само тези, конто са били достатъчно въз­растни, за да разберат и повярват Христовото благовес­тив, както в Деян. 16:34.
   

Обикновено водата се свързва с очистване, но вярващият може да бъде очистен само чрез Христовата кръв. Символич­ното значение на кръщението всъщност е смърт, погребение и възкресение (Римл. 6:3-5). Христос умря за нашите грехове

и бе възкресен за наше оправдание. В спасението Бог припис­ва всичко това на нас и ни поставя „в Христа". Ние сме умрели с Него и в Божите очи сме възкресени с Него (Кол. 3:1-3; Римл. 6:6-11). Следователно кръщението е знак или образ на това, което вече се е случило с вярващия. Във водата на кръщението вярващият символично преминава през смъртта, погребението и възкресението. Така той бива отъж­дествен с Христос, Конто умря за него, бе погребай и възкръсна. С това той изповядва, че е едно с Христос. Кръщението се определя като „позив към Бога за чиста съвест" (1. Петр. 3:21). Вярващият изповядва публично: „Христос направи на кръста всичко, което бе необходимо за моето спасение, аз го повярвах в сърцето си и по този начин го заявявам публично, така както Той заповяда. Аз се идентифицирам с Него." Тази идентификация трябва да включва и решението да се води един „покръстен живот" ­живот, който ние живеем с Него. Не е необходимо да се занимаваме с понятия, конто Писанието никога не употребя­ва във връзка с кръщението, но твърде често се използуват от хората. Такива са например: таинство, ритуали, церемо­нии, иницииране, печат на благодатта, символ на очистване­то, залог и т.н.

Има ли кръщението нещо общо със спасението?

Много църкви проповядват така нареченото „новорождение чрез кръщението". Това означава, че водното кръщение поражда новорождението на кръстения, при което той полу­чава прощение на греховете си. Кои текстове от Писанието се цитират в подкрепа на това учение?

1. Йоан 3:5. Изразът „роден от вода и Дух" подсказвал, че новорождението се предизвиква от водното кръщение. Тук обаче трябва да се отбележи, че първо думата „кръщение" изобщо не се споменава. „Вода" не винаги означава кръ­щение. В Йоан 7:38-39 тя се използува като символ на Светия Дух. Съюзът, който се използва между думите „вода" и „Дух" (гр. „ка1") не е обикновен съюз и би било може би по-удачно да се преведе с „именно", „тоест". Тогава текстът става:,,.._; от вода, тоест от Дух". В Йоан 3:6-8 се посочва точно, че трябва да се родим от Духа. Водата тук би могла да бъде и образ на Божието Слово. Йоан 15:3 говори за очистване чрез Словото. В Ефес. 5:26 четем за „водно омиване чрез Словото", а в 1. Петр. 1:23 се казва, че новорождението става „чрез Божието Слово, което живее и трае до века". На трето място, водата се използува и като образ на вечния живот. В Йоан 4:14 Господ говори за „извор на вода, която извира за вечен живот". Две други илюстрации на новорождението в Йоан 3 гл. използуват образа на „вятъра" и „медната змия". Нито един от двата няма нищо общо с кръщението. Вятърът духа и е невидим, непредсказуем и неуловим. Нищо тук не намеква за ритуално кръщение или нещо подобно.

1. 
   Тит 3:5. Този стих говори за „окъпването на новорожде­нието", но пак нищо не четем за кръщение. В други преводи четем „умиването на новорождението" (Е1ЪегГе1<1ег 1985 г.), „банята на възраждането" (Синод, издание 1981 г.). Непосредствено следва изразът „обновя­ването на Светия Дух". Освен това, гръцката дума за умиване не е „ЬарИ$то$" (както в Марк 1:4, 8; Евр. 6:2; 9:10), която е сродна с думата „кръщение" („ЪарНзта"), а „1ои(гоп" и има смисъл „измиване, баня" (среща се само в ТИТ 3:5 и Ефес. 5:26).
   
2. 
   /. Петр. 3:21. Изразът „която в образа на кръщението и сега ви спасява", на пръв поглед изглежда подкрепя уче­нието за новорождение чрез кръщението. Следващото изречение обаче, отнема основанието за подобна мисъл, като изрично подчертава, че кръщението не е „измиването на плътската нечистота", както твърдят привържениците на това учение, а „позив към Бога на чиста съвест". Контекстът на стиха се отнася до водите на потопа в Ноевите дни, конто унищожиха живота на земята, но носеха сигурно ковчега на спасението (ст. 20). В тази илюстрация Христос е Ковчегът на спасението. Той пре­мина вместо нас през водите на смъртта и ние заедно с Него. Този образ на сигурност и спасение се отнася за Него
   

- нашият спасителен ковчег. Нашата сигурност и закрила е в Христос, а не във водното кръщение.

1. 
   Марк 16:16. Въпреки всичко, все пак изглежда, че изразът: „който повярва и се кръсти, ще бъде спасен" поставя кръщението като необходима предпоставка за спасението. Но в такъв случай би трябвало да игнорираме следващата половина от стиха: „... а който не повярва, ще бъде осъден" Не пише: „... а който не се кръсти, ще бъде осъден".
   
2. 
   Деян. 22:16. В този стих се казва: „Стани, кръсти се и се омий от греховете си", което привидно означава прощение на греховете чрез кръщението. Но ако това наистина е така, се отрича истината за прощение на греховете един­ствено чрез Христовата кръв (1. Йоан 1:7; Евр. 9:22). Този стих е част от разказа на Павел за неговото обръщение. Анания призова Павел да се кръсти, но също така и да призове името Господно (сравни Римл. 10:13). Водата на кръщението не умива греховете (Откр. 1:5).
   

1. 
   Форма на крыцението. Първите християни биваха изцяло потапяни под вода при кръщението. Поливането и поръс­ването с вода изглежда е започнало през II в. и до XIII в. вече е добило широко разпространение. Но практиката на крыцението в Писанието свидетелства за пълното пота­пяне, както виждаме от примерите с Йоан (Мат. 3:16; Йоан 3:23) и Филип (Деян. 8:38-39). Символиката на крыцението също изисква потапяне. Погребването заедно с Христос (Кол. 2:12: Римл. 6:4) се изразява по-ясно чрез потапяне във вода, отколкото чрез просто поръсване на главата. Казват: „Една капка е същото като цял океан", но една капка не е образ на погребение. Оригиналното значение на думата „кръщение", всъщност е „потапяне". Ако Божият Дух бе имал предвид поръсване, Той би използувал друга дума („гпап112о"). Следователно практиката, символиката и значението на кръщението говорят за потапяне.
   
2. 
   Формула на кръщението. Думите, казвани при кръщението, са: „В името на Отца и Сина и Светия Дух" (Мат. 28:19). В Деян. 2:38-39; 8:16; 10:48 се използват думите: „В името на Исуса" или „В името на Господа" (или подобии фор­мули). Те изглежда представляват съкратена формула, използвана особено с цел да се наблегне на разликата с Йоановото кръщение (Деян. 19:3-5).
   
3. 
   Крьстителят. Той трябва да бъде утвърден християнин, който да има опит в работа с хора и да притежава духовна проницателност. Кръстителите в Новия Завет не бяха ръкополагани от църквата, нито пък бяха специални бра­тя-кръстители.