Какво пречи на свидетелството ни

Очевидно е, че има много препятствия, конто въздържат вярващите от дадената им от Бога задача.

1. 
   Страх. Ние се страхуваме от това да не обидим другите, да не им противоречим или да не бъдем наречени фанати­ци. Понякога се страхуваме да не направим нещо погреш­но. Но Писанието казва: „Страхът от човека туря примка" (Притчи 29:25). Страхът блокира Божието благословение и е в противоречие с постоянния Божи призив „Не се страхувай". Какво можем да сторим? Да се молим за дръзновение (Деян. 4:29). Дори мъж като апостол Павел познаваше този страх, но Бог благослови неговата реши­телност, въпреки това да свидетелства за Господ Исус (1. Кор. 2:3). Другите вярващи се окуражават, когато ние сме дързостни (Фил. 1:14). Който е смел, действа дори когато се страхува.
   
2. 
   Недостатъчеи авторитет. Ако Евангелието за Господ Исус Христос не се вижда явно от целия ни живот, няма да имаме успех (Фил. 1:27). Господ не искаше последова­телите Му да се опитват да бъдат негови свидетели в живота си, без силата на Светия Дух (Лука 24:49). Свиде­телството на богобоязливите вярващи се състои в „дока­зателство от Дух и от сила" (1. Кор. 2:4).
   
3. 
   Недостатъчно обучение. Господ прекара много време в обучение на учениците си. Ако се чувствамс неловко и не знаем подходящ библейски стих, може би ни се иска да се предадем и откажем. Затова е ценно да имаме добре подготвено свидетелство. Добре е също да научим наизуст няколко простички библейски стиха, конто ясно сочат пътя на спасението.
   

живот (1. Йоан 5:11-12) и) Ние сме поканени да го приемем (Йоан 1:12) й) Ние трябва да изповядаме Исус като Господ (Римл.

10:9-10) к) Ние имаме сигурност и знаем, че притежаваме вечен живот (1. Йоан 5:13)

4. Бездействие. Бездействието може да съществува дори когато се премахнат всички останали недостатъци. Ново­повярвалите често са много по-запалени свидетели за Господа в началото, отколкото по-късно, когато са научи­ли повече. Безпричинното бездействие е представено по следния начин в Екл. 11:4: „Който се взира във вятъра, няма да сее и който гледа на облаците, няма да жъне."

Свидетелство чрез Словото

Да се свидетелства означава да се разказва на другите за Христос. Така можем да сложим началото:

1. 
   Бъдете истински въодушевени от Исус Христос! Разказвай­те на другите за Него с голяма радост! Въпреки че е най-оспорваният човек в историята, Той е и най-порази­телният. Става дума преди всичко за Него, а не за църквите и за провалящите се християни!
   
2. 
   Поемете инициативата! Господ Исус беше търсач. Той не чакаше хората да дойдат при Него (Лука 19:10). Той ходеше в много домове и населени места, за да намира изгубени души. Опитайте се да създадете мостове на доверието към другите и да разговаряте открито и свобод­но с тях. Интересувайте се от другите!
   
3. 
   Намерете общи интересы! Ние трябва да се научим да бъдем добри слушатели. Сигурно е възможно да се наме­рят общи теми за разговор и дейности, конто да не ни въвличат в света и неговата поквара. Актуални събития могат да улеснят началото на духовен разговор. Целите, амбициите и нуждите на хората също са възможност за това.
   
4. 
   Молете се за водени от Бога срещи! Бог иска да ни заведе при търсещи сърца (Деян. 8:26-39). Всеки отделен човек е важен за Него и Той често води слугите Си по дълги пътища, за да разговарят с един-единствен човек (Йоан 4:3-7). Молете се да спечелите поне една душа за Христос!
   
5. 
   Използвайте Божието Слово! Семето е Словото. То е средството, чрез което хората биват новородени (1. Петр. 1:23). Нашата задача е да благовестваме Словото (Фил. 2:16). Бог ще се погрижи То да изпълни намерението Му (Исая 55:10-11).
   
6. 
   Разкажете как сте стачали християни! Вие трябва да сте наясно със собственото си спасение и да сте в състояние ясно да посочите пътя на други. Запишете свидетелството си, упражнявайте го и после го използвайте. Следващата лекция ще ви помогне за това.
   
7. 
   Задавайте добри въпроси! Това беше и методът на Господ Исус. Питайте: „Интересувате ли се от духовни пробле­ми?" Християни, конто се опитват чрез анкети да осъщес­твят първи контакти, често задават следния въпрос: „Ние имаме за цел да разговаряме с хората за това, какво общо има Исус Христос с днешното време. Имате ли няколко свободни минути?" Опитайте се да разберете отношението на хората към днешните световни събития и към бъдещето. Особено популярна и обичана тема, върху която напосле­дък излизат много книги, е дали има живот след смъртта.
   

Свидетелство чрез нашия живот

Нашето свидетелство не се ограничава само в думи, а обхва­ща целия ни живот. „Така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата." (Мат. 5:16). Едно от най-голе­мите възражения срещу християнството е, че в църквата имало много лицемери. Въпреки че това най-често е само оправдание, а не истинска причина, поради която хората не искат да се покаят, трябва да се съгласим, че дори и един­единствен лицемер в църквата е вече много. Нашият Господ

145

1. 
   Живот, подхранван от Бога. Дали ще даваме плод, зависи от нашето пребъдване в Христос - истинската лоза; от нашето ежедневно черпене от Неговата пълнота. „Отделе­ни от Мене не можете да сторите нищо" - каза Той (Йоан 15:5). Важен момент в това подхранване е ползотворното ежедневно време за общение с Господа. „Христовото Слово да се вселява във вас богато" (Кол. 3:16).
   
2. 
   Живот, ръководен от Бога. Пълното отдаване е най-доб­рото свойство, което може да има глината в ръцете на грънчаря (Ерем. 18:6). Ако Христовият Дух ни управлява, ще можем да говорим за Господа в ситуации, подготвени от Него.
   
3. 
   Живот, който прелива вьрху другите. Когато Божият Дух струи от нашия живот, хората биват завладени и освежени (Йоан 7:38). Действено свидетелство е „преливането на Христовия живот". Добрината и приветливостта, която хората получават от нас, ги впечатлява повече от библейс­ки стихове или информации за събрания. Ние трябва да сме на тяхно разположение, а не да се изолираме (Лука 15:1-2). Господ Исус знаеше за проблемите, страданията и грижите на хората. Той им даваше храна, утешаваше ги и ги изцеляваше, докато пръскаше семето на Божието Слово (Мат. 13:37).
   

147

Ние сме Негови свидетели

1. Прочетете Марк 5:2-20. Какво заповядва Исус на човека, когото току-що бе изцелил (ст. 19)?

Какъв бе смисълът на тази молба на Христос?

Как се отнесе човекът към тази молба и какъв беше резултатът (ст. 20)?

Как можете да приложите тези стихове лично за себе си?

2. Предайте със свои думи 2. Кор. 5:18,20.

Какво е вашето задължение и как смятате да го изпълните?

1. 
   Как бихте реагирали на твърдението: „Да разправят за Христос е работа на евангелизаторите!"?
   
2. 
   Какво разкриват следните стихове за вечната участ на невярващия?
   

Матей 7:13

Матей 13:41-42

Как виждате вашата отговорност спрямо грешниците, като разглеждате Езек. 33:1-9?

1. 
   Понякога не изповядваме Господ Исус пред нашите поз­нати и приятели поради страх от отхвърляне или отблъс­кване. Ще носим ли по някакъв начин отговорност за това (Езек. 33:1-9)?
   
2. 
   Един много важен аспект на евангелизацията е ежедневно­то свидетелство чрез нашия живот. По какво виждаме, че чрез своя живот солунците свидетелстваха за Христос (1. Сол. 1:5-9)?
   

Как можете да осуществите Мат. 5:16 сред съседите си, в училище или на работното си място? Направете конкретни предложения!

1. 
   Някои вярващи смятат, че не е необходимо да се благовес­тва на други, тъй като нашият живот и без това е свиде­телство. Как бихте отговорили на това (Римл. 10:14-17)?
   
2. 
   Когато разказваме как Господ Исус Христос е променил живота ни, можем да комбинираме устното свидетелство с това на живота ни. Какво каза слепият от Йоан 9:25, когото разпитваха за Господ Исус Христос?
   

Как жената при Якововия кладенец, даде свидетелство за Господ Исус (Йоан 4:28-29)?

Какъв беше резултатът (ст.39)?

9. Личното свидетелство е не само отлична възможност за един млад християнин, но може да се прилага успешно и от опитни християни. Прочетете Деяния 26:1-29 и забеле­жете как Павел използваше личното си свидетелство. Какво направи той в началото на свидетелството си, за да спечели вниманието на своите слушатели за благовестието (Деян. 26:2-3)?

Защо Павел споменава както добрите, така и лошите аспекти на своя живот преди обръщението си (ст. 4, 5,9-11)?

Как Павел използва подробностите, за да опише по-добре как е станал християнин (ст. 12-11) и как животът му се е променил след като е станал християнин (ст. 19-22)?

Как Павел вгражда Евангелието в своето свидетелство (ст.23)? Защо това е важно?

10. Назовете един човек, за когото ще се молите и на когото ще говорите през следващата седмица за Господа Направете нещо добро на този човек (дума на признание и доброжелателност, някаква конкретна помощ, покана за кафе и т.н.). Запишете какво сте направили и как е реагирал човекът на това. Доброто дело през миналата седмица беше

Реакцията беше

ЛЕКЦИЯ 12

Личното свидетелство

Изрази като „свидетели", „свидетелстванс", обикновено се чуват в съдебната зала. Същите изрази се използуват в съдебната зала на този свят от вярващите, когато те изпо­вядват своята вяра в Исус Христос като техен Господ и Спасител. Павел предупреждава своя млад ученик Тимотей: „Подвизавай се в доброто войнстване на вярата, хвани се за вечния живот, на който си бил призван, като си направил добрата изповед пред мнозина свидетели. Заръчвам ти пред Бога, който оживява всичко и пред Христа Исуса, Който пред Понтийския Пилат засвидетелства с добрата изповед" (1. Тим. 6:12-13).

Изповядването на Исус Христос пред други е една голяма привилегия и може да бъде използвано от Бога, за да довежда души при Себе Си. Тази изповед обаче, може да предизвика гонения, даже да означава смърт. Понятията „свидетелства­не" и „свидетели" са превод на една библейска дума („таг1у$"), която в някои езици е влязла в употреба със значението „мъченик". В Библията тя също е употребена в този смисъл (Откр. 2:13) - когато християни са изповядвали вярата си в смъртна опасност. Господ е призовавал Своите последователи да не крият връзката си с Него. „Всеки, който изповяда Мене пред човеците, ще го изповяда и Човешкият Син пред Божиите ангели" (Лука 12:8; Мат. 10:32). Устната изповед на нашата вяра пред други, дори се свързва със спасението. „Ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш" (Римл. 10:9). Това, че ние сме на страната на Господ Исус, не бива да бъде тайна.

Съдържание

Едно добро свидетелство съдържа две неща:

1. Най-напред, то трябва да бъде свидетелство на очевидец.

153

2. Свидетелят под клетва правы тьржествена декларация в отговор на въпрос за истинноетта на дадено твърдение. Вярващият е призовая: „Бъдете винаги готови да отгова­ряте на всекиго..., който ви пита за вашата надежда" (1. Петр. 3:15). Апостол Йоан в своето Евангелие свидетелс­тва за неща, конто бе познал като истинни. Павел написа за потвърждение на съмняващите се, че може ясно да засвидетелства възкресението на Христос от мъртвите. Ако това не беше така, той би бил лъжесвидетел в очите на Бога (1. Кор. 15:15).

Свидетелството на вярващия често започва с трудностите, особено с проблема за греха, който го е довел при Христос. „И миозина от повярвалите дохождаха, та се изповядваха и изказваха делата си" (Деян. 19:18). Защото те бяха зли в Божиите очи. Господ Исус Христос донесе спасение на милиони хора, измъчвани от чувство за вина, вътрешна празнота, липса на смисъл в живота, страх от смъртта и самота. Сега в техния живот дойдоха радоетта и пълнота­та. Преди всичко обаче, Господ Исус дойде, за да спаси грешниците (1. Тим. 1:15) и да ги запази от идещия гняв

(1. Сол. 1:10). Вярващите свидетелстват за онзи момент в техния живот, когато са чули Евангелието на спасението си и са го повярвали (Ефес. 1:13). Те чуха за „изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията, според богатството на Неговата благодат" (Ефес. 1:7). Едно доб­ро свидетелство е христоцентрично (Деян. 5:31-32).

То с право бива наречено „свидетелство Исус Христово"

(Откр. 1:2.9). Християните от I век особено са подчертава­

ли факта, че Исус Христос е възкръснал от мъртвите (Деян.

2:32; 4:33; 13:30-31). Те цитирали изпълнени пророчества, както и свидетелства на очевидци. Важно е да се разкаже как Исус Христос е променил живота ни (1. Сол. 1:9; 1. Кор. 6:9-11). Павел в началото хулеше Бога и преследваше християните (1. Тим. 1:13), като дори стана предводител на гоненията. Доброто свидетелство често силно предиз­виква слушателите и ги води до прозрението, че имат нужда от „покаяние спрямо Бога и вяра в нашия Господ Исус Христос" (Деян. 20:21). Мислете за това, че вярващи­те могат да сломяват духовната съпротива „чрез кръвта на Агнето и чрез словото на тяхното свидетелстване" (Откр. 12:11).

1. Примерът на Писанието. Свидетелството на апостол Павел в Деян. 26:1-29 е библейски пример за свидетелство съе следните три аспекта: преди обръщението, как е станало самото обръщение и след обръщението. Забележете тази последователност в неговата защитна реч пред цар Агри­па.

а) Преди да приеме Христос (Деян. 26:4-11): Павел разказ­ва за своето религиозно минало и съпротивата си срещу Христос.

б) Как е приел Христос (Деяи. 26:12-18): Павел разказва как по пътя за Дамаск му се е явил Господ Исус, как го изобличил за греховете му, но въпреки това го поставил в служба на Този, Когото той преследвал.

в) След като приел Христос (Деян. 26:19-23): Павел раз­казва как се е променил животът му оттогава и как е станал проповедник точно между сънародниците му, конто са искали да го убият.

2. Вашето лично свидетелство. Когато давате свидетелството си, внимавайте за следното:

а) Преди да приемете Христос: кои обстоятелства от вашия предишен живот ви принудиха да поискате про­мяна? Кои от тези нужди са общи съе слушателите ви?

155

в) След като приехте Христос: кои очевидни промени станаха във вашия живот? Какви са предимствата да станеш християнин? Какво докосва сърцата на слуша­телите?

При подготовката на личното си свидетелство трябва да се ръководите от следните правила:

1. 
   Господ Исус трябва да стой в центъра. Разкажете какво е направил Той!
   
2. 
   Използвайте Божието Слово (Евр. 4:12; Ефес. 6:17). Спо­менете стиховете, конто Бог е използвал, за да докосне и да говори на съвестта ви. Божието Слово има власт и изобличава грешника (Марк 1:22).
   
3. 
   Говорете лично („аз", „моят") и естествено; не „проповяд­вайте".
   
4. 
   Бъдете предпазливи в използването на религиозна терми­нология и християнски изрази като „новороден", „покая­ние" и даже „спасение", конто са непонятни за слушатели­те. Ако обаче все пак ги използвате, обяснете какво имате предвид!
   
5. 
   Споменете моменти от историята на вашето свидетелство, с конто слушателите да могат да се идентифицират. Под­робностите често могат да бъдат интересни. Употребявай­те изрази, конто рисуват една жива картина.
   
6. 
   Говорете повече за факти, отколкото за чувства. Това е най-доброто свидетелство!
   
7. 
   Говорете с любов (Лука 4:22), а не с огорчение или
   

озлобление срещу други групи. Говорете скромно, а не арогантно!

1. 
   Молете се за мъдрост и водителство, за да можете добре да обясните как сте намерили новия си живот в Христос.
   
2. 
   Запишете си кратки бележки на три различии листа, под следните заглавия:
   

1. ПРЕДИ 2. КАК 3. СЛЕД ТОВА

1. 
   Напишете дълъг и подробен план, като използвате запис­ките на трите листа. (Прочитането на плана трябва да ви отнеме около десет минути).
   
2. 
   Съкратете плана си до четири минути. Проверете свиде­телството си, като отчитате точките от „построяване" и „съдържание"!
   
3. 
   Съкратете плана си на по-малко от четири минути за прочитане.
   
4. 
   Напишете вашия три-четири минутен план на едно малко картонче. Научете се да давате свидетелството си с помощ­та на това картонче.
   
5. 
   Научете се също така да давате свидетелството си в рамките на три-четири минути без тази помощ.
   

В тази лекция преди всичко се упражнява даването на лично свидетелство. Ще се разделим на малки групи (шест души и по-малко). Всички един след друг ще дадат своето свидетел­ство. Може би искате да използвате своето картонче, за да опресните паметта си. Някои може би ще искат да прочетат своето свидетелство, но се препоръчва да използуват само картончетата си. Групата ще направи предложения как сви­детелствата да се подобрят, съкратят, да се направят по-пре­цизни или да се разширят според нуждата.

УЧЕБНО РЪКОВОДСТВО КЪМ ЛЕКЦИЯ 12

Личното свидетелство

Изучете основно лекцията и подгответе свидетелството си според изискванията на „построяване" и „съдържанието"!

В окончателния си вид вашето свидетелство трябва да бъде разделено на три основни въпроса, конто представляват „преди", „как" и „след" вашето обръщението.

1. 
   Разкажете за живота си преди да познаете Исус като Господ и Спасител!
   
2. 
   Как и кога Исус стана ваш Господ и Спасител? Какви бяха точните обстоятелства? На кой библейски текст възлагате упованието си? Обяснете на слушателите си просто и разбираемо пътя към Бога! Внимавайте в центъра да не стоят хора или църквата, а единствено Господ Исус Хрис­тос.
   
3. 
   Как вашият живот се промени деиствително и на практика, след като Христос стана ваш Господ и Спасител? Истин­ско може да бъде само това предаване на живота ни на Христос, което има като резултат един променен живот. Няма смисъл да се говори за някакво „решение" или молитва, конто не са имали такъв резултат.
   

ЛЕКЦИЯ 13

Господната вечеря

Беше нощта на Неговото предаване и навечерието на Него­вата смърт; сцената, когато Господ Исус се е събрал с учениците Си за последна вечеря, трябва да е била трогател­на. Милиони хора от всички части на света веднага разпоз­нават тази сцена, представена в християнското изкуство. Ранните християни издълбавали тази сцена по стените на катакомбите, толкова дълбоко била запечатана тя в сърцата им. В нощта на юдейския празник Пасха, Господ Исус въведе нещо съвсем ново. Той взе хляб, благодари, разчупи го и даде на своите ученици, като каза: „Вземете, яжте, това е Моето тяло". След това взе чашата, благодари, даде я на учениците Си и каза: „Пиите от нея всички! Защото това е Моята кръв на новия завет, която се пролива за прощаване на греховете" (Мат. 26:26-28). Двама други евангелисти*а разказват с по­добии думи същото (Марк 14:22-25; Лука 22:14-20).

Нарича се „Господин вечеря" (1. Кор. 11:20), защото Той покани другите на нея. „Господната трапеза" (1. Кор. 10:21) има по-общо значение, защото освен вечерята обхваща всич­ко, което Бог дарява на Своите деца. Празненството се нарича „общение" или („причастие") (1. Кор. 10:16), защото е общение с Христос и братята и сестрите, конто участват. Нарича се „разчупване на хляба" (Деян. 2:42; 20:7; 1. Кор.

10.16), защото е просто ядене и протича като обикновена вечеря. Мнозина говорят за „възпоменание на Господа", за­щото Той така се изрази при установяването и. Други използуват понятието „евхаристия", което означава „благо­дарение", тъй като Той благодари (Мат. 26:26). Този израз обаче не се среща в самото Писание.