Тренировка по християнство -1

Какво представлява молитвата? Има различии, широко раз­пространени, но неверии възгледи. Някои разглеждат молит­вата просто като една психологическа активност. Медици са наблюдавали влиянието на молитвата върху душевното със­тояние на смъртно болни хора, изчезването на болестни явления и ускоряването на оздравителния процес. Те смятат, че молитвата има психологическо въздействие върху тялото. Други разглеждат молитвата като душевна опора. Те казват:

„Щом смяташ, че ти помага, значи е добре!" Други пък определят молитвата като суеверие. Всички тези хора малко знаят за Бога на Библията. За тях молитвата е като магия ­тя действа независимо дали я извършва жрецът, свещеникът или религиозният шарлатанин. Някои убеждават Бога, вмес­то да разговарят с Него. Други четат молитвите си като религиозно упражнение.

Нито една от тези представи не може да се свърже с мисълта за общение с Бога по един разумен начин, чрез конто се освобождава Неговата сила. Тези различии възгледи не признават Бога за Такъв, Който чува и действа в отговор. Молитвата е пряк разговор с Бога, на базата на Неговото собствено откровение в Писанието, при което достъпът до Него и Неговите реакции се определят от духовни принципи и закони. Тя е възвисяване на душата към Бога (Псалм 25:1), зов от дълбините на сърцето (Изх. 2:23; Псалм 5:2; 18:6).

Камерон Томсън писа: „Молитвата е разпростирането на нашата и на други хора безпомощност в името на Господ Исус, пред любящите очи на един Баща, Който знае нашите нужди, разбира ни, грижи се за нас и ни чува. Молитвата е диханието и въздишката на душата към Бога. Молитвата е повече приемане на доброжелателността на Бога, отколкото преодоляване на Неговото несъгласие".² Някой е нарекъл молитвата „ключът към Божията съкровищница."

При молитвата въпросът не е да запознаем Бога с нашите нужди, защото Той ги знае още преди да Го помолим (Мат. 6:8; Лука 12:30). Не става дума и за това, да искаме да променим Неговите вечни планове, а да се молим в съгласие с тях.

Бог иска да действа чрез нашата молитва, така както иска да действа и чрез нашата вяра. Молитвата наистина е акт на истинска вяра. Изумително и чудесно е, че молитвата ни е дадена като средство, чрез което можем да се хванем за Бога

(Исая 64:7). Понякога сме склонни да разглеждаме молитвата като обикновена молба. Обаче тя включва много повече. Кой разговор или кои отношения могат да се състоят само от молби?

Главните аспекти на молитвата са следните:

1. 
   Поклонение. Псалм 100:4 ни призовава: „Влезте в портите Му със славословие". Как по-добре бихме могли да влезем в Божието присъствие? „Хвалете Господа" или еврейското „Алилуя" е израз, много характерен за псалмите. Господ Исус поучаваше самарянката, че Бог търси поклонници (Йоан 4:23). Предмет на поклонението е самата сыцност на Бога, а не това, което Той правы за нас - разлика, забравена от повечето вярващи. Поклонението е даване на Бога, а не вземане (Псалм 96:8). Мария пееше: „Величае душата ми Господа" (Лука 1:46). „Величае" означава прос­лавяне, хваление (Псалм 34:3). Занимавайте се с качествата на Бога, за да създадете основа за поклонението си.
   
2. 
   Благодарение. Когато пристъпваме в Божието присъствие, заедно с хвалението идва и благодарението (Псалм 100:4; 95:2). Въпреки многото благословения от Господа, неспа­сеният свят живее в състояние на неблагодарност (Римл. 1:21). Веднъж Исус изцели десет прокажени, но само един благодари. Исус попита: „Нали се очистиха десетимата? А къде са деветимата?" (Лука 17:17). Когато пристъпваме пред Господа, трябва да си припомняме всички Негови благословения и да ги изброяваме едно по едно. Това са например здраве, материални и духовни благословения в Господа и в общението с неговия народ. А трудностите? Да, Бог действа и чрез тях за наше благословение (Римл. 8:28). В 1. Сол. 5:18 и Ефес. 5:20 Словото ни призовава да благодарим за всички неща. Благодарението подготвя пътя към по-нататъшни благословения.
   
3. 
   Изповядване на греховете. Нашият Бог е свят и всичко, което омърсява миелите и действията ни, пречи на нашето общение с Него и на молитвите ни. (Псалм 66:18). Трябва
   

да изповядаме греховете си и да се откажем от тях (Притчи 28:13). Трябва да бъдем искрени спрямо Бога, също и относно пропуските ни за добри дела, а не само относно грешните ни мисли и действия. Псалмистът се молеше: „Изпитай ме, Боже и познай сърцето ми" (Псалм 139:23). Ние трябва да имаме чисти сърца, за да живеем със Светия Бог. Колкото по-близо е един човек до Бога, толкова по-остро е съзнанието му за грях. (Исая 6:5). Когато искрено сте изповядали греховете си, трябва да приемете Неговата прошка (1. Йоан 1:9).

1. 
   Застыгничество. Грижата за хората около нас и убеждени­ето, че молитвата може да промени нещата, ни кара да се молим. Моисей е бил силен застъпник. Когато четем Числа 12:1-13 и Изх. 32:7-14, добиваме ясното впечатление, че неговите молитви са допринесли за запазването на сестра му Мариам и на израелския народ от Божия съд. Сам нашият Господ Исус всеки ден се застъпва като Ходатай за нас пред Отца (Евр. 7:25). В новозаветните послания непрекъснато четем за ходатайства за църквите и за отделяй хора. Сериозните застъпници имат молитвен списък с неща, конто редовно представят пред Бога. Множествата от непокаяни хора около нас, болните, стра­дащите - те всички имат нужда от нашите молитви. Други сериозни нужди, като необходимостта от работници за евангелизацията на света, също би трябвало да ни зани­мават (Мат. 9:37-38).
   
2. 
   Молби. Нашите ежедневни нужди трябва да бъдат предс­тавяни пред Бога (Мат. 6:11), но ние не трябва да се тревожим за тях (Мат. 6:25-34). Важни са духовните нужди, като например молитвата за разбиране на Неговото Слово (Псалм 119:34) или за освобождение от човешка неспра­ведливост и потисничество (Псалм 119:133-134). Ние също имаме нужда от водителство, що се отнася до ежедневните ни задължения и решения. Този, Който знае кога едно врабче пада на земята и е преброил космите на главата ни, не счита нищо за прекалено маловажно, за да се молим за него. (Мат. 10:29-31).
   

129

Чути молитви

Ще отговаря ли Бог винаги на молитвите ни, когато изпъл­няваме тези условия? Отговорът е „Да". Ние обаче трябва за си припомним, че Бог чува и отговаря по различии начини на молитвите.

Леман Щраус³ говори за директен отговор, забавен отговор, неочакван отговор, отхвърми отговор. Към това се прибавя и неблагоприятният отговор на молитви, конто по-добре да не бяхме отправяли.

1. 
   Директни отговори са например освобождението на Петър от затвора, докато църквата се молеше (Деян. 12:5-11) или молитвата на Илия, която първо заключи небето и после отново го отвори. (Яков 5:17-18). Псалмистът се радваше, че Бог чува молитвите му (Псалм 116:1-2).
   
2. 
   Забавени отговори. Пример за това е молитвата на мили­они вярващи за пришествието на Господ Исус (Откр. 20:20). Времето за това още не е назряло. Мария и Марта помолиха Господ Исус да се върне бързо и да изцели брат им, но Той изчака, докато Лазар умря (Йоан 11:3-6,14-15). Това даде на Господ Исус възможност да извърши по-го­лямо чудо, като възкреси Лазар от мъртвите. Да се чака Господ често не е лесно, но си заслужава (Псалм 69:3; 37:7; 9:34).
   
3. 
   Неочаквани отговори. Бог иска да замести предмета на нашите молитви с нещо по-добро. Господ имаше за Павел нещо по-добро от това да отнеме „тръна от плътта му": Неговата предостатъчна благодат (2. Кор. 12:7-9). Молит­вата на Господ Исус в Гетсимания беше: „ Ако е възможно, нека ме отмине тази чаша, не обаче както Аз искам, но както Ти искаш" (Мат. 26:39). Отговорът на Бог Отец имаше за резултат спасението на милиони хора чрез кръвта на Неговия Син.
   
4. 
   Отхвърлени отговори. Пример е молитвата на Илия да умре (3. Царе 19:4-5), която бе изказал във време на
   

133 слабост и отчаяние. Вместо това, той бе подкрепен и възстановен. Учениците на Исус искаха да падне огън от небето, за да унищожи едно самарянско село (Лука 9:54), но Господ беше дошъл да спасява, а не да руши.

5. Отговори с отрицателно въздействие виждаме в оплаква­нето и искането на Израел да има цар (1. Царе 8:5-18), което по същество беше отхвърляне на Бога. Друг пример е желанието на Езекия да живее по-дълго (4 Царе 20:1-6), което щеше да доведе до трагични събития (4 Царе 20:12­19). Възможността Бог да изпълни нашата молба и въп­реки това да предизвика душевна празнота, трябва да събуди у нас още по-дълбоко желание да се молим според Неговата воля (Псалм 106:15).

Друга благословения на молитвата

1. 
   Духовна сила получаваме чрез молитвата, като черпим сили и обновление за душите си от извора (Исая 40:31).
   
2. 
   Духовна святост получават онези, конто изпълняват при­зива на Господа: „Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение" (Мат.26:41; 6:13).
   
3. 
   Духовна власт изпълва нашето служение, ако се молим за дръзновение (Деян. 4:29-31) и търсим мъдрост отгоре, за да отговаряме на противниците си (Деян. 6:10).
   
4. 
   Духовното общение с Бога в молитвата ни прави способни да виждаме нещата така, както Той ги вижда и да израс­тваме в познаването на Бога и на Неговите пътища (Деян. 10:9-35).
   
5. 
   Духовно просветление получаваме, ако се молим Бог да отвори очите ни, за да разбираме Словото Му (Псалм 119:18) и пътя, по който да вървим (Псалм 119:105).
   

Помислете за безграничните средства и възможности на Бога, при Когото идваме. Той може да задоволи всяка нужда „според Своето богатство в слава в Христа Исуса" (Фил.

Научи ни да се молим

1. 
   Кои два аспекта на молитвата се споменават в Псалм 100:4? Как бихте дефинирали разликата между двата? Кое е по-трудно за вас? Защо?
   
2. 
   За кои благодеяния псалмистът благодари на Господа в Псалм 103? Как псалмистът прославя Господа за Неговите качества и характер?
   
3. 
   Направете си списък от нещата, конто Бог е сторил за вас и Му благодарете за това, което е направил*. На друг лист запишете качествата на Бога и Го просмеете за това, което е\
   

137

1. 
   За какво се моли Давид в Псалм 32:1-5? Какво казва Давид за състоянието на човека преди и след изповядването на греховете му?
   
2. 
   Каква стойност придаваше Самуил на молитвата за други
   

(1. Царе 12:23)? За кого трябва да се молим? Ефес. 6:18-20

1. Тим. 2:1-4

Лука 6:28

Яков 5:16

Какво можете да направите на практика, за да сте сигурни, че редовно и ефективно се молим за други? Използвайте молитвения списък (лекция 8) в продължение на една седмица. След това може би ще искате да разработите свой собствен метод.

6. За кои лични нужди би трябвало да се молим? Псалм 37:5 Мат. 26:41 Евр. 4:16 Яков 1:5

1. Петр. 5:7

1. 
   Причислете различните форми на отговор на молитви към съответните библейски стихове!
   
2. 
   Предайте със свои думи Фил. 4:6-7.
   

Ние сме Негови свидетели

си и вижте, че нивите са вече бели за жетва. Който жъне, получава заплата и събира плод за вечен живот" (Йоан 4:35-36). Те трябваше да сеят Божието Слово в сърцата на хората (Марк 4:14), да го поливат с молитвите си и да жънат души за Божието царство. Те трябваше да бъдат свидетели в съдебната зала на един место недружелюбен свят (Деян. 1:8). Божият Дух им бе даден, за да ги направи способни да възвестят Божието послание към грешниците. Така първите християни ходеха навсякъде и проповядваха Словото (Деян. 8:4).

Учудващо е, че Бог е поверил толкова важно дело на слаби човеци. Лерой Ейм пише: „Бог би могъл всеки ден да изписва Йоан 3:16 върху цялото небе или да го напише буква по буква чрез звездите. Вместо това Той е поверил на нас тази важна задача - разпространението на Евангелието".¹

Това, че благовестието е поверено на нас, е сериозен и свят въпрос (1. Сол. 2:4) и би трябвало да бъде от най-голямо значение за нас - въпрос на живот и смърт (Римл. 9:3). „Така нека говорят изкупените от Господа", а не да мълчат (Псалм 107:2). Имаше един човек, който бе обладай от легион демони, което личеше от дивия му живот сред гробовете. Когато бе спасен, Господ Исус веднага го изпрати като свидетел между своите (Марк 5:19). Една неморална и биб­лейски необразована жена стана неговата първа благовести­телка в една чужда облает (Йоан 4:28-29,39). Слепият, когото Господ Исус изцели, също не знаеше много, но можеше да каже: „Едно зная, че бях сляп, а сега виждам" (Йоан 9:25). Нито един стих от Светото Писание не казва, че благовест­ването е дар само за отделни или професионално образовани християни. Дори да не можем да говорим като Петър, поне можем като Андрей да доведем други при Господ Исус (Йоан 1:40-42). Никой не може да достигне до нашите познати и приятели по-добре от нас. Да предупредим онези, конто още живеят в грях не е нечия чужда, а наша лична отговорност.