разпнатия Спасител (1. Кор. 10:4). Мелхиседек е преобраз на Христос като велик Първосвещеник (Бит. 14; Евр. 5:7).
-
Неговото идване като човек. „И Словото стана плът и пребиваваше между нас" (Йоан 1:14). Въплъщението означава „Бог, конто стана явен в плът" (1. Тим. 3:16). Когато единият Бог прие човешки образ, божественото и човешкото естество бяха съединени по чудесен начин в една личност. Божествените атрибути бяха скрити, но не и премахнати. Той беше напълно човек, но въпреки това без грях (Евр. 4:15). Това единство е описано във Фил. 2:6-11; Римл. 1:3-4; 9:5 и Евр. 2:14. Описанията на някои събития, както и тяхната последователност, не винаги съвпадат в четирите Евангелия, тъй като те разглеждат темата от различии гледни точки. В Еваигелието от Матей Господ Исус е представен като Израелевия Цар, в Марк - като съвършения слуга, в Лука - като Човешкия Син (особено се набляга на Неговото човешко естество), в Йоан - като Божи Син (особено се набляга на Неговата божественост). Той бива заченат чрез чудо от Божия Дух в утробата на девица (Исая 7:14; Мат. 1:21; Лука 1:34-35). Детето пораства съвсем обикновено (Лука 2:52). В Писанието е отбелязана само една случка от Неговото детство (Лука 2:41-52). Първите си 30 години Той прекарва в Назарет, в Израел, като се изключи рождението Му във Витлеем и краткият престой в Египет по време на детството Му.
-
Началото на Неговото открыто служение. За явяването на Месия трябваше да бъде известено от някой, който Го предхождаше, за да приготви Неговия пьт духовно (Исая 40:1-5). Йоан Кръстител беше изпълнението на това пророчество (Мат. 3; Марк 1:1-11; Лука 3:2-18; Йоан 1:19-36). Неговото служение беше личен призив към човека за покаяние, без което никой не може да бъде спасен (Лука 13:3). Господ Исус започна своето служение на земята като отиде да бъде кръстен от Йоан, въпреки че пророкът беше на мнение, че Спасителят трябва да бъде Кръстител (Мат. 3:14-16). Господ направи това, само за да изпълни „всичко, що е право", защото Той самият не се нуждаеше от покаяние. При Неговото кръщение Божият Дух Го помаза за предстоящата му дейност; чу се гласът на Отца, Който
прославяше Сина Си. „Годините на прикритие" бяха отминали. Той избра Своите дванадесет последователи и започна необикновеното Си дело, което продължи около три години.
-
Неговото изкушение и преображение. Господ Исус проповядваше в Галилея, Юдея и отвъд Йордан, но никога не напусна Израел. От многото случки по време на Неговата дейност трябва да се споменат две, конто особено изтъкват славата на личността Му. По време на 40-дневния Си пост в пустинята, Той бе изложен на изкушенията на Сатана (Мат. 4:1-11; Лука 4:1-13). Трите страни на изкушението целяха телесно пожелание, духовна гордост и изпитване на Бога чрез дръзко и самонадеяно поведение. Неговата успешна съпротива е доказателство за безгрешното Му естество. Вълнуващо доказателство за Неговата божествена слава видяха трима от апостолите Му на планината на Преображеиието (Мат. 17:1-8; Марк 9:2-9; Лука 9:28-36). Там те видяха Неговата слава, Божията слава, която блестеше като силна светлина. Лицето Му сияеше като слънце. Отново се чу гласът на Отца, Който провъзгласяваше благоволението Си към Своя възлюбен Син. Както изкушението, така и преображението разкриват абсолютната изключителност на Исус.
-
Неговите чудеса и учение. Както Моисей, Илия и Елисей в Стария Завет, така и Господ Исус вършеше велики чудеса. Той ги сочеше като причина за вяра в Него (Йоан 14:11). Въпреки че чудесата могат да бъдат фалшифицирани, те представляват събития извън познатите природни закон и. Никодим вярваше, че чудесата, конто вършеше Исус, са доказателство за това, че Той идва от Бога (Йоан 3:2). Чудесата Му бяха различии. В един миг Той изцеляваше разни страдания и болести (парализирани, слепи, сакати и прокажени). Той доказа Своята власт над природата (ходенето по водата, укротяването на бурята), сътвори храна (нахранването на 5000 души и превръщането на водата във вино). Той заповядваше на нечисти духове да напуснат телата на жертвите си. Той вьзкресяваше мьртви (Лазар, сина на вдовицата от Наин и дъщерята на Яир). Неговите чудеса потвърждаваха божественото Му естество и изпъл
нението на Писанията. Те показваха и Неговото съчувствие към страдащите. Той не вършеше чудесата, за да привлича тълпи от хора или да впечатлява любопитните. Место заповядваше на изцелените да не казват никому. Неговият начин на поучение се отличаваше с честата и последователна употреба на притчи. Това са кратки разкази за хора или природни явления, с конто да се илюстрират духовни истини. Прочутата Му проповед на планината няма равна на себе си (Мат. гл. 5-7). Тя учуди и изненада слушателите Му (Мат. 7:28-29). Неговите силни речи, най-вече тези от Евангелието на Йоан, се извисяват над всичко, казано някога от хора, особено онези, конто съдържат изявлението „Аз съм". Той учеше апостолите си да държат вярно Неговото учение и предсказа, че то ще предизвика раздяла в домове и семейства.
-
Неговите противницы. Всичко, което е правилно и добро, намира своя израз в Господ Исус Христос. Но доброто бива нападано от злото. Библията ни казва, че едно паднало духовно създание, наричано „Сатана" или „Дявол", предвожда съпротивата (Откр. 12:9). Сатанинската опозиция се опита да убие детето Исус, противопоставяше Му се през цялото време на Неговото земно служение и накрая доведе до заговора за убийството му (Лука 22:2-4). Сатана често използваше други личности, за да се противопоставя на Христос.
-
Смьртта, възкресението и възнесението Му. В Евангелията се разказва за страданията и смъртта на Христос повече, отколкото във всички останали части на Библията. Това е централната вест. Без смъртта на Исус Христос нямаше да има прощение, спасение и надежда за вечен живот, конто са основа на благата вест. Неговата жертва беше изпълнението на пророчествата от Исая 53, Псалм 22 и много други места от Писанието. Господ Исус често предричаше своята смърт на неразбиращите Си ученици (Мат. 16:21; 17:9-12,22-23; 20:18-19). Противниците Му също бяха чули дръзкото предсказание за Неговото възкресение и затова поставиха римска стража пред гроба Му (Мат. 27:63-66). Христос укори учениците Си за това, че не бяха повярвали на Неговите думи и на Писанията (Лука
27
24:25-27). С поглед към предстоящата Си смърт и нейното значение за спасението, в последната нощ преди разпятието Той постанови възпоменателна вечеря (Мат. 26:26-28; Марк 14:22-24; Лука 22:19-20). Предателството на Юда, дори и парите, с конто той бе подкупен, са изпълнение на Писанието (Зах. 11:12-13). Последните Му молитви и жестоката борба в Гетсиманската градина, заговорът на враговете Му срещу Него, бягството на учениците Му и подигравките на синедриона изпълниха последните му часове. Римският управител не намери вина у Него, но се поддаде на натиска на тълпата и го осъди да занесе кръста Си на хълма Голгота. Подробностите за Неговите страдания и „последните Му седем думи" са описани много вълнуващо. Последният му вик „Свърши се" (Йоан 19:30) беше кулминацията и изпълнението на спасителното Му дело. Въпреки че бе убит от хора, Бог по таинствен начин използва безбожието на човека във вечния Си план, за да спаси онези, конто вярват в Него. По непонятен начин Неговото страдание замести нашето и Той изпълни Писанието като удареният, поразеният от Бога (Исая 53:4). Той умря между двама разбойники и бе погребай в гроба на един богат човек. Това също беше изпълнение на едно пророчество. Римските стражи и запечатаният камък пред гроба Му не попречиха на Неговото възкресение на третия ден, точно както Той бе предсказал (Мат. 28; Марк 16; Лука 24; Йоан 20). В разстояние на 40 дни Той се яви на неколкостотин ученици, преди да се възнесе в небето пред очите им (1. Кор. 15:6; Деян. 1:3-9). Прободените ръце, конто показва на съмняващия се Тома, не оставяха съмнение, че Христос наистина бе възкръснал (Йоан 20:25-28).
10. Неговото Второ пришествие и бьдещо царство. Думите: „И когато отида... пак ще се върна" бяха свързани с предсказанието за неговото възкресение и възнесение (Йоан 14:3). Господ често говореше за това. Учениците Му попитаха: „Какъв ще бъде белегьт на Твоето пришествие?" (Мат. 24:3). Обещанията на Стария Завет за идването на Месия се разделят на две групи: (1) такива, според конто Той ще страда и ще бъде отхвърлен; и (2) такива, според конто Той ще царува. Често тези две събития се сливат в едно (Исая 61:1; Лука 4:18-21). Пророците много са се
чудили и разсъждавали върху това (1. Петр. 1:10-12). Сега всичко е много по-ясно. Неговото първо идване изпълни буквално всичко, което се отнасяше до страданията Му като Месия. Второто Му идване ще бъде също буквално изпълнение на всички Писания, конто говорят за Неговото царство на мир и справедливост на земята (Исая 11:6-9; 65:18-25). Събитията при Неговото Второ пришествие ще се развият както следва: (1) Живите и мъртвите в Христос едновременно ще бъдат грабнати в облаците, „за да срещнат Господа във въздуха". Това най-често се нарича „Грабването" (1. Сол. 4:16-17). (2) На земята ще започне времето на „голямата скръб" (Откр. 7:14). (3) След този период Христос ще дойде в слава заедно с вярващите, за да съди. Това най-често се нарича „откровението" (Откр. 19:11-16).
(4) След това откровение идва 1000-годишното царство на мира, когато Христос ще царува на Земята (Откр. 20:4-6). „Царството Божие" или „Царството Христово" винаги е било източник на загадки дори и за вярващите. Неговото царство въплъщава господството Му над Неговия народ. То има настоящ аспект, според който вярващите още отсега са в Неговото царство (Кол. 1:13). Царството беше действителност в лицето на Исус Христос, докато Той живееше на Земята (Лука 17:20-21; 11:20; Мат. 12:28). Но то има и един бьдещ аспект, според който ние очакваме Неговото бъдещо видимо владичество (Деян. 1:6; Откр. 11:15). Ще има ново небе и нова земя (Откр. 21:1; Исая 65:17). Земята ще бъде пълна с познанието за славата на Господа, както водите покриват морскою дъно (Авак. 2:14). Всяко коляно ще се преклони пред Него (Фил. 2:10-11). Сега Той е обект на небесно преклонение (Откр. 5:8-14). Един ден ще се състои окончателният съд. Бог е предал целия съд на Сина (Йоан 5:22). На големия бял престол Той ще съди изгубените заради техните грехове (Откр. 20:11-15). На Христовото съдилище Той ще съди верните според техния живот, заслуги и служение (2. Кор. 5:10; 1. Кор. 3:11-15).
Обобщение
Съмняващи се хора често поставят под въпрос основата на истините, представени тук. Те казват, че ние не можем да
докажем исторически личността на Христос, макар че юдейският историк Иосиф и римски летописци като Тацит, Светоний и Плиний, пишат за Него в рамките на около 100 години след Неговия живот на Земята. Достоверността на новозаветните писания като неподправени, верни преписи на оригинала, също се поставят под съмнение, макар че никой друг от древните документи не може да се доближи ни най-малко до тях по достоверност. Съществуват хиляди ръкописи, без да се смятат отделни непълни части, някои от конто съставени само няколко години след оригиналите (напр, части от Евангелието от Йоан, конто днес се намират в Манчестърската библиотека в Англия). За разлика от това, между написването на оригиналите и най-старите преписи на всички гръцки и римски летописци, конто притежаваме, съществува период от 1000 години. Освен това разполагаме само с шепа такива стари преписи на тези напълно приети исторически и литературни произведения, но никое не се поставя сериозно под въпрос. Никое произведение не е било изследвано така интензивно, критично и дълго, както Новия Завет и не е била доказвана в детайли неговата истинност и неподправеност чрез сравнителни исторически изследвания и археологически анализи.
Но най-важната причина, поради която ние се доверяваме на Божието Слово, се съдържа в него самото. Писаното Слово се потвърждава чрез многократно изпълнените пророчества. Живото Слово - нашият Господ Исус Христос - ни кара да вярваме в изключителността и славата на Неговата личност. Къде да отидем, ако не при Него (Йоан 6:67-68)? Той е сърцето на истинската християнска вяра.
УЧЕБНО РЪКОВОДСТВО КЪМ ЛЕКЦИЯ 2
Преглед на учението за Христос
1. Как имената или титлите на Исус Христос в следните стихове изразяват Неговото положение, същност и дело? Мат.1:21 Лука 2:11 Лука 19:10 Йоан 1:1,14 Йоан 1:29 Йоан 10:36
Откр. 19:16 Откр. 22:13
Кое е любимото ви Негово име или титла, и защо?
2. Предайте с ваши думи Кол. 1:16-17.
Откога съществува Исус Христос (Йоан 1:3,10; Исая 9:6; Михей 5:2)? Ако някой ви каже, че Исус Христос е първото творение на Неговия Отец, какво бихте му отговорили?
3. Прочетете първа глава на Евреите. Обяснете как следните стихове показват, че Исус е Бог:
ст. 2, 3, 10
ст. 6 (сравни Лука 4:8)
ст. 8
ст. 11,12
4. Кои белези на божествеността на Исус са описани в следните стихове? Мат. 28:18, 20 Марк 2:5-7 Йоан 1:1; 17:5 Йоан 5:22,27
Йоан 6:64 Евр. 13:8
5. Какви служения бяха предсказани за Христос (Втор. 18:1819; 1. Царе 2:35; 2. Царе 7:12-13)?
6. Тъй като Исус беше човек, в кои отношения бихте очаквали Той да е бил като вас? Мат. 4:2 Марк 4:38
Лука 2:52 Йоан 8:46
7. По какво Исус Христос се е различавал от другите хора? Мат. 1:23 Лука 7:22 Йоан 7:46 Йоан 8:46
8. Каква беше целта на идването на Христос на Земята и по какъв начин Той изпълни Писанията чрез своето идване (Марк 10:45; Исая 53)?
Кога бе планирана смъртта на Христос (1. Петр. 1:19-20)? Кой всъщност бе виновен за Неговата смърт (Деян. 2:23)?
9. Какви щяха да са последствията, ако Христос не бе възкръснал от мъртвите (1. Кор. 15:14-19)? Опишете накратко значението на смъртта и възкресението на Христос за вашето лично спасение.
10. Каква надежда е дадена на християнина в Йоан 14:3; 1. Сол. 4:16-17 и Откр. 10:6-9?
Какво положение ще заеме Христос спрямо тези, конто са Го отхвърлили (Йоан 5:22-23; Откр. 20:11-15)?
ЛЕКЦИЯ 3
Христос като Господ
Кой е за вас Исус Христос? Той пръв постави въпроса: „Кой казват хората, че Съм Аз?" (Мат. 16:13; 22:41-42; Марк 12:35-37). След това Той зададе въпроса лично: „Кой казвате вие, че Съм Аз?"
Той е Господ. В Писанието учениците Му стотици пъти се обръщаха така към Него. Те никога не се обърнаха към Него, наричайки Го Исус. Това би било немислимо. Те Го наричаха Учител не само в смисъл на учител (равй, дидаскалос), но и в смисъл на ръководител (епистатес, деспотес). Трябваше им доста време, докато разберат, че Той е Бог, въпреки че Той ясно им го казваше (Йоан 14:8-11; 8:24.58) или им посочваше стихове от Библията като Псалм 110:1 (Мат. 22:41-45). Той им даде да разберат, че е Господар над вечната съдба на всеки човек (Мат. 7:21-22). Въпреки ограниченото си разбиране за това, те изповядаха, че Исус е Господ и Го следваха, макар други да се отдръпнаха от Него (Йоан 6:66-67).
Думата „Господ" има три значения: положение, правопритежание и господство. Пророкът видя „Господа седнал на висок и издигнат престол" (Исая 6:1). Този стих в Новия Завет е отнесен към Господ Исус (Йоан 12:41). Това е Неговото положение - като Седящия на престола. Павел пише: „Господна е земята и всичко що е в нея" (1. Кор. 10:26). Това е Неговото право на притежание върху всичко, което е на тази планета. На препоръката на Господа да хвърли още веднъж мрежата, Петър отговори с думите: „Учителю, цяла нощ се трудихме и нищо не уловихме, но по Твоята дума ще пусна мрежата" (Лука 5:5). Това е Неговото господство.
Неговото положение като Господ
1. Проповядван. „Исус Христос, Който е Господар на всички" (Деян. 10:36) - каза Петър на римския стотник, който питаше за пътя към Бога. Този Исус, Който бе разпнат, е
повече от един Помазан Освободител. Той е „и Господ и
Помазаник" (Деян. 2:36). Той е Творецът на всички неща
(Йоан 1:3; Кол. 1:16). Ангели и власти са Му подчинени
(1. Петр. 3:22). Той управлява „дален над всяко началство и власт, сила и господство и всяко име, с което се именуват не само в този свят, но и в бъдещия" (Ефес. 1:21). Той е прославеният „Господ на господарите и Цар на царете" (Откр. 17:14; 19:16). Всички ще паднат пред Божия престол и ще Му се поклонят (Откр. 4:10.11; 5:12-14).
-
Отхвърмн. Забележително е, че всемогъщият Творец изобщо е допуснал бунта. Това остава една от тайните на Божията воля. Бунтът е започнал в невидимия свят, когато Сатана пожелал да бъде равен на Бога (Исая 14:12-14; Езек. 28:13-17). Той обхванал ангелския свят (2. Петр. 2:4) и най-накрая стигнал и до Земята, при хората (Бит. 3; Римл. 5:12). Това е причината Бог да направи тъжното признание: „Чада отхраних и възпитах, но те се разбунтуваха против Мене" (Исая 1:2). Недоволството от определените от Бога водачи било равносилно на отхвърляне на Този, Който ги бе поставил (1. Царе 8:7). Когато Бог изпрати Сина Си, Той също беше отхвърлен (Исая 53:3). Князът на живота бе убит (Деян. 3:15).
-
Признат. Божията слава и крайното осъществяване на Неговите планове зависи от подчинението и послушанието на хората също толкова малко, колкото и наличието на един атом зависи от нашата вяра в неговото съществуване. Тази част, която Го отхвърля, е нищожно малка в необятната Вселена. Вятърът и вълните Му се покоряваха на Земята (Мат. 8:27). Демоните се подчиняваха на словото Му (Марк 1:27). Легиони от ангели стоят готови да изпълняват заповедите Му (Мат. 26:53). Милиони хора са били готови доброволно да се подчинят на Неговия авторитет, заради жертвата от любов на кръста. Неговите врагове ще трябва да го хвалят (Псалм 76:10). Също и множествата на ада заедно с тези, конто са на небето, един ден ще трябва да преклонят колене пред Него, Христос, и да изповядат, че Той е Господ (Фил. 2:10.11). Господ Исус каза: „Вие Ме наричате Учител и Господ и право казвате, защото Съм такъв" (Йоан 13:13).
Правого Му на притежавие като Господ
-
Описано. Всичко принадлежи на Бога (Псалм 50:10-12), то е Негово по право, поради Сътворението. Господ скърби, че даже волът и магарето познават господаря си, а Неговият народ не знае на Кого принадлежи (Исая 1:3). Те трябваше да бъдат в Неговите ръце както глината в ръцете на грънчаря (Ерем. 18:6). Освен това, хората принадлежат на Бога чрез изкуплението със скъпоценната кръв на Исус Христос (1. Петр. 1:18). Христос умря за целия свят (1. Йоан 2:2). Той изкупи също и лъжливите пророци и учители, конто Го отхвърлиха (2. Петр. 2:1).
-
Признато. Човек става Божие дете по свое решение, ако приеме Господ Исус Христос като личен Спасител и Господ (Йоан 1:12). След това вярващият вече не принадлежи на себе си, защото е купен с цена (1. Кор. 6:19-20). Той е осъзнал, че не е в състояние да бъде свой собствен господар, също както не е и в състояние сам да се изкупи. Той признава Исус за свой Господ, също както направи Тома (Йоан 20:28). Мисълта: „Аз приех Исус за свой Спасител, но не и за Господ" няма библейски основания. Изразите: „Господи Исусе Христе" или „Исус Христос, нашият Господ" се използват в Библията много по-често от „Исус, нашият Спасител". Да се приеме Исус, значи да се приеме Господ. Може веднага след спасението да не се разбере значението на пълното господство на Исус Христос, може често да не успяваме да вършим волята на Учителя, може да се препъваме и падаме, но истинският вярващ, идвайки при Него, Спасителя, няма съзнателно да отхвърли Неговото господство или да раздели спасителството Му от господството Му.
-
Доказано. Учителят попита хората: „И защо Ме зовете Господи, Господи! и не вършите това, което казвам?" (Лука 6:46). Това не е искрено в Неговите очи. Възклицанието „Господи, Господи!" и доказването, че сме извършили велики дела, няма да ни отворят пътя към небето, ако отказваме да изпълняваме волята Му. Той ще каже: „Аз никога не съм ви познавал." (Мат. 7:21-23; Лука 13:25-27). Ако някой се смята за вярващ, но отказва да се
подчини на Бога, той бива наречен лъжец (1. Йоан 2:3-4). Божието дете изповядва Исус Христос като Господ и чрез живота си доказва, че тази изповед е истинска.
Неговотогосподство като Господ
Какво трябва да правим? Много хора са приели Исус като Господ, но само на думи. Други се наричат християни дори и без тази външна изповед. Срещу неговото господство винаги е съществувала съпротива (Лука 19:14-27). Обществото е развило концепцията за един автономен, самоопределящ се, независим от чуждо водителство човек. Това учение е придобило голяма популярност. На човек му казват: „Ти си значим и е важно само какво мислиш и чувстваш. Важно е да имаш добро мнение за себе си." Сред хората се разпространяват красиво опаковани понятия като себереализация, себеоткриване, любов към себе си, себеразвитие, себезадоволство, себехаресване.
Светото Писание казва, че ние сме призвани за Божията, а не за собствената си воля; за Божието, а не за собственото си господство; за откриване на Бога, а не за себеоткриване; за любов към Бога, а не към себе си; за Бог като център, а не за егоцентричност. Принципът на Библията не е „Аз на първо място", а „Бог на първо място, после ближният, а аз накрая". Много хора днес са като Нарцис от древногръцката легенда. Той се влюбил в собственото си отражение във водата и повяхнал, защото любовта му към самия него не можела да се реализира. За хора, конто обичат най-много себе си, крайният резултат е морален срив (2. Тим. 3:2). В наши дни се отдава повече почит на творението, отколкото на Твореца (Римл. 1:25).
Необходимостта Христос да бъде приеман като Господ, трябва да се превърне в ежедневна житеиска практика. За да се постигне напредък в християнския живот, трябва да разберем, че вече не принадлежим на самите себе си. Македонците „сами се предадоха първо на Господа" (2. Кор. 8:5). След като се считаме за „мъртви към греха" (Римл. 6:11), трябва да се предоставим на разположение на Бога (Римл.
6:13). Ние трябва да представим телата си в жива жертва на Бога (Римл. 12:1-2), за да преживеем основната промяна, която става с хората, конто са управлявани от Бога. Знанието за Неговото господство трябва да ни доведе до нагласата, че Той има първенство във всичко (Кол. 1:18). Трябва да кажем с думите на Господната молитва: „Да бъде Твоята воля" (Мат. 6:10).
Ето областите, в конто Неговото господство трябва да стане действителност:
-
Приоритеты. „Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда" (Мат. 6:33). Ако Христос е на второ място, никога няма да има благословение в живота ни.
-
Тяло. Ние сме купени с цена и тя включва също и тялото, в което живеем (1. Кор. 6:19-20). То е Негов храм.
-
Притежание. Той е Господ над всичко, което ни е дал (3. Царе 29:14). Ние сме управители или настойници (1. Кор. 4:2). Имот, галанти и време Му принадлежат и са ни дадени само временно под наем.
-
Междучовешки отношения. Той ни заповядва да се обичаме един друг, както Той ни възлюби (Йоан 15:12). Тази любов е отличителният белег на Христовия ученик (Йоан 13:35). Тя е самопожертвувателна, а не сантиментална. Ние трябва да се грижим за другите, както правеше Той. Знаем, че Той беше морали о отделен от грешниците (Евр. 7:26), но въпреки това се хранеше заедно с тях (Лука 15:2). Две неща - любов и святост - трябва да определят отношенията ни с другите. Светото Писание забранява „приятелството със света" (Яков 4:4), или с това, което той представлява (1. Йоан 2:15-16). Също така трябва да има ред и в семейните ни отношения (Ефес. 5:22-25; 6:1-2).
-
Сподели с приятели: |