Тренировка по християнство -1

човешкото тяло (Йоан 1:14; 3:6; 6:51) и до сетивните удоволствия и страсти, конто надхвърлят границите, пос­тавени от Бога (Гал. 5:16, 24; Римл. 13:14; Яков 1:14; Ефес. 2:3). Тук става дума главно за третото значение. Ако плътта вземе връх, естествените страсти и желания излизат от границите на здравите и целесъобразни норми. Напри­мер половите отношения в рамките на брака са напълно легитимни, докато извън него се превръщат в блудство. Яденето, което нормално има за цел да задоволява естес­твените потребности на тялото се превръща в лакомия и тъпкане, ако живеем за да ядем и затлъстяваме. Делата на плътта се описват по следния начин: „блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнования, ярости, партизанства, раздори, раз­цеп лен ия, зависти, пиянства, пирования и тем подобии" (Гал. 5:19-21). Постоянното забъркване в такива неща е типичен белег за тези, конто няма да наследят Божието царство (Гал. 5:21).

Вярващият в Христос си дава ясна сметка за личната, често твърде интензивна борба между желанието да постъпва правилно и изкушението да греши. „Защото плътта силно желае противното на Духа, а Духът противното на плътта, понеже те се противят едно на друго, за да не* можете да правите онова, което искате" (Гал. 5:17). Вярващият е спасен, но не и неговата плътска природа. Тя не се е променила при новорождението. Под „природа" се разбира склонността, предразположението и способността да се вършат определе­ни неща. Старата природа е склонна да греши, така както кучето - да лае. Това е вроденото предразположение на човека. Ние сме го наследили от Адам (Римл. 5:12). Човек по природа се предава на страстите и „волята на плътта и помислите" (Ефес. 2:3). На някои места тази природа е наречена „старият човек" (Ефес. 4:22; Кол. 3:9) или „копнежът

на плътта" (Римл. 8:7). Тази природа е извор на злото (Марк 7:21-23). Тя е белязана от нечестие и грях (Псалм 51:5). Враждебна е на Бога и не може да Му бъде угодна (Римл. 8:7-8). От нея не идва нищо добро (Римл. 7:18).

Чрез новорождението си ние получаваме нова природа, а не подобрение на старата (2. Петр. 1:4). Ние сме „ново създание"

(2. Кор. 5:17) и „нов човск" (Ефес. 4:24). В нас има един божествен зародиш, който не може да греши, защото е от Бога (1. Йоан 3:9). Тъй като старата природа нито е отстра­нена, нито е обновена, разбираемо е, че двете естества се борят помежду си, както е описано в Римл. 7:15-23. Важно е новото естество да вземе връх над старото. За да постигнем това, трябва да черпим сила от Бога, за да подсилваме по всякакъв начин новото естество и да оставим да закърнее старото (Римл. 13:13-14). Апостол Павел говори за това, че уморява тялото си и го поробва, за да не стане неодобрен (1. Кор. 9:27). Това е равнозначно на самодисциплина.

Изкушението на първия човек е един случай, в който стават видими трите вида атаки на врага (1. Йоан 2:16). Когато изкусителят показа на Ева забранения плод (Бит. 3:6), тя видя, че е добър за храна (похотта на плътта), приятен за очите (пожеланието на очите) и желателен, за да дава знание (тщеславието на живота или греха на дявола).

Изкушенията на Господ Исус протекоха по подобен начин. Най-напред Той бе изкушен, когато беше гладей; Той тряб­ваше да превърне камъните в хлябове - едио предизвикател­ство към плътта (Мат. 4:3). След това бе подканен да се хвърли от крилото на храма, за да бъде спасен от Своите ангели - едно предизвикателство към тщеславието на живо­та (Мат. 4:5-6). И накрая Му бяха предложени всички богатства и цялата слава на този свят като награда, ако се поклони на дявола (Мат. 4:8).

Победа над изкушението - какво е направил Бог

Върху човека не идва никакво изкушение, което Исус Христос вече да не е преодолял, за да ни помогне и ние да го победим.

1. 
   Дявомт беше победен от Господ Исус Христос на кръста (Йоан 12:31; 16:11). Властта на Сатана над вярващите бе разчупена (Кол. 2:15; Евр. 2:14). Никъде не се казва, че трябва да се страхуваме от дявола. Напротив, казва се, че трябва да му се съпротивим и тогава той ще бяга от нас (Яков 4:7). Той сигурно не би направил това, ако все още имаше власт над вярващия. Ние обаче сме предупредени да не му даваме и най-малък шанс, защото той веднага би се възползвал от него (Ефес. 4:27). Въпреки че той може да изкушава, мами и напада вярващия, последният може да му се противопостави чрез Божията сила и кръвта на Господ Исус Христос (Откр. 12:10-11).
   
2. 
   Светып също беше победен от Господ Исус Христос. Той каза: „Дерзайте, аз победих света" (Йоан 16:33). Той напълно осъди този свят (Йоан 12:31; 1. Кор. 11:32), затова и ние трябва да се разграничим морално от него (2. Кор. 6:14-17). Това не означава, че ние трябва да се изолираме от невярващите (Мат. 11:19), а да се пазим и да страним от омърсяване, компромиси и неподходящи връзки. Не би трябвало да обичаме света (1. Йоан 2:15). Нашата вяра е победила света (1. Йоан 5:4).
   
3. 
   Плыпта беше победена, когато Господ Исус на кръста унищожи нейната власт (Римл. 6:6). Там Той осъди греха в плътта (Римл. 8:3). Някога бяхме роби на греха, но сега сме свободни (Римл. 6:20-22). По отношение на греха Христос предизвиква в живота на вярващия „двойно изце­ление": Той ни изкупва както от вината, така и от властта на греха. Ние не сме безпомощни жертви на непреодолими влечения и страсти. Чрез Бога ние имаме силата да се противопоставим и устоим на плътските страсти, конто ни подтикват към грях.
   

Дадената чрез нашия Господ Исус Христос основа за побе­дата винаги изисква и лично ангажиране. Противникът нико­га няма да престане да ни напада. От всяко изкушение има изход (1. Кор. 10:13). Тъй като плътта е немощна, винаги е добре във време на изкушение да се молим (Мат. 26:41). Трябва да се възползваме от силата на Светия Дух, за да победим изкушенията. Трябва да вземаме мъдри решения, за да избягваме определени изкушения (1. Кор. 7:5; Римл. 13:14). Опасно е да разчитаме на собствената си плът; това трябва да се избягва (Фил. 3:3). Светото Писание ни сочи пътя на победата.

1. 
   „Считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бога в Христа Исуса" (Римл. 6:11). Трябва да имаме съзнател­ната нагласа, че сме умрели на кръста заедно с Христос, нашия велик заместник, и че всичко свързано със стария живот е умряло там с Него (Кол. 3:3). Мъртвият не може да бъде привлечен от греха.
   
2. 
   „Предоставяйте себе си на Бога като оживели от мъртви­те, и телесните си части на Бога като оръдия на правдата" (Римл. 6:13). Ние сме призовани да представим телата си в жива жертва на Бога (Римл. 12:1). Тогава потокът на Светия Дух може да теме през един поставен в ред живот (Йоан 7:38-39). „Ходете по Духа и няма да угождавате на плътските страсти" (Гал. 5:16).
   
3. 
   „Протянете се на дявола" - към това сме призовани (Яков 4:7). Ние трябва да се молим и да използуваме Божието Слово (Мат. 4:1-11). Активната духовна борба, която изисква нашето пълно участие, е също така част от побе­доносния живот в Христос, както и почивката в победата на Господ Исус над враговете ни и възползването от Неговата сила. Трябва да бъдат прилагани както активни­те, така и пасивните средства за борба.
   

1. Вьзползвайте се от помощта на Господ Исус. Християни­нът вероятно ще греши по-малко, но не е безгрешен. Затова Светото Писание ни казва: „Ако съгреши някой, имаме ходатай пред Отца, Исуса Христа, Праведния" (1. Йоан

1. 
   Изповядайте Бога. Нашето общение с Бога е възстановено, когато изповядаме греховете си (1. Йоан 1:9). Думата „изповядвам" означава „казвам същото" или „съгласявам се с някого". Когато изповядаме някой грях, ние се съгла­еяваме с Бога, че това, което сме извършили, е било погрешно. Не е достатъчно просто да се съгласим, че сме съгрешили. Трябва и да назовем конкретно извършения грях.
   
2. 
   Приемете Божията прошка - съвършеното Божие проще­ние и очистване. Ако изповядаме някой грях и го оставим, но не приемем Божията прошка, ние правим Бога лъжец, защото при тези условия Той ни е обещал Своето проще­ние. Ако постоянно се занимаваме с минали грехове, това може да стане повод за бъдещо препъване в нашия хрис­тиянски живот.
   

Преодоляване на изкушенията

1. 
   Посочете разликата между произход, характер и цел на изпитанията (Яков 1:2-12) и произход, характер и цел на изкушенията (Яков 1:13-15).
   
2. 
   Установете произхода на изкушението в следните стихове и опишете отличителните му белези.
   

1. 
   Каква е в крайна сметка основата за победа над изкуше­нията (Йоан 12:31-33; Римл. 6:6)?
   
2. 
   Два известии пасажа от Светото Писание относно изкуше­нието са: Бит. 3:1-6 и Ис. Нав. 7:20-21. Къде според вас свършва изкушението и започва грехът? Установете как става това развитие в двата случая.
   
3. 
   Сравнете Бит. 3:1-6 с Мат. 4:1-11. Какви паралели и какви различия установявате относно изкушението и изхода от него?
   
4. 
   Предайте със свои думи 1. Кор. 10:13.
   

1. 
   Прочетете Римл. 6. Трябва ли един християиин да греши? Каква е вашата отговорност?
   
2. 
   Какви мерки можете да вземете, за да преодолеете изку­шението?
   

ЛЕКЦИЯ 8

Среща с Бога

„Както еленът пьхти за водните потоци, така душата ми въздиша за Тебе, Боже. Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог" (Псалм 42:1-2). „Боже, Ти Си мой Бог, от ранина Те търся. Душата ми жадува за Тебе" (Псалм 63:1). В своята преданост на Господа, псалмистът възкликва с вик на жажда за Бога и копнеж за общение с Него. Кое общение би могло да бъде така чудесно, както това с Господаря на живота и славата? Каква по-голяма привилегия бихме могли да имаме от една божествена среща - време, прекарано с Бога? Извес­тно е, че човек иска да прекарва много време с онзи, когото обича. И така, ние, конто твърдим, че обичаме Господа, не можем да си позволим да не прекарваме част от времето си с Него. Стресът на ежедневието с всичките му задължения безмилостно ни поставя под натиск. Ние се разкъсваме от заетостта си и пропускаме да се възползваме от нашето богатство в Христос. Животът ни като християни изисква една уговорка за среща с Бога, към която да се отнасяме сериозно и да не пропускаме просто така. Когато сме се уговорили за някакъв час, Той ще ни чака.

1. Кога трябва да имаме общение с Него? Той е близо във всяко време на напаст и скръб (Псалм 20:1; 46:1). Няма време, в което да не можем да призовем нашия небесен Баща. Въпреки това обаче, сериозните и ревностни после­дователи винаги са се придържали към определено време. То би могло да бъде сутрин, обед и вечер (Псалм 55:17; Дан. 6:11), понякога дори в полунощ (Псалм 119:62). Но най-често през деня сме много заети, а вечер ни обхващат умората и съня.

Най-добрата подготовка за деня е да видим Божието лице преди да срещнем лицата на хората. Много Божий мъже са Го търсили рано сутрин: „Господи, на ранина да чуеш гласа ми, на ранина ще отправям молитвата си към тебе и ще очаквам" (Псалм 5:3). „Всяка заран Той събужда, събужда ухото ми, за да слушам като учащите се" (Исая 50:4). „Предварих зората с викането си. На твоите думи уповавах" (Псалм 119:147). Господ призова чадата на Израел да събират в ранни зори манната, небесния хляб, който щеше да ги подкрепи за деня (Изх. 16:21). Най-доб­рото възможно начало е началото с Бога.

2. Къде да срещнем Бога? Бога можем да срещнем навсякъде. Наша задача е да намерим място, където да можем да се срещнем с Него, без да бъдем прекъсвани и разсейвани. Така правеше и Господ Исус, когато живееше на Земята. „И сутринта, когато беше още тъмно, стана та излезе и отиде в уединено място и там се молеше" (Марк 1:35). Господ често се молеше сам на хълма (Мат. 14:23). За нас някое ъгьлче в кухнята или в друго помещение би свърши­ло същата работа като някой планински връх. Най-важно­то е да бъдем сами с Бога, за да можем да Го слушаме.

Какво да търсим? Преди всичко трябва да търсим Него. Общението с Бога служи на първо място за нашето по-дъл­боко закореняване в Него, а не за провеждане на учебни проекти. В идеалния случай това трябва да бъде време на благодарност, общение и радост от една страна, и на поуче­ние от друга страна. То може да ни укрепи чрез внушението на възвишени мисли за Бога. Може да ни дари водителство и да ни разкрие Божията воля за нашия живот. Добре е да постоянстваме в молитва и да не се отказваме, преди да сме имали истинска среща с Господа и да сме получили Неговото благословение (Бит. 32:26). Каквото и да правим иначе за Бога и за другите, нищо не може да замести това благосло­вение. Затова никога не трябва припряно и повърхностно да търсим Божието присъствие. Врагът ще направи всичко възможно да осуети нашето ежедневно лично време с Госпо­да. Той знае какви предимства носи то на сериозния после­довател и колко вредно се отразява пропускът му на заспалия християнин. Общението с Бога почива на взаимност. Когато

размишляваме върху Божието Слово, Той ни говори. Когато издигаме ръцете си за молитва, ние му говорим. И двете имат място в нашето време с Бога. Дори и тихото очакване на Господа може да ни помогне да чуем Неговия глас.

1. Слушане на Бога. Господ Исус каза, че човек живее с всяко слово, което излиза от Божиите уста (Мат. 4:4). Ако това е истина, тогава трябва да дадем възможност на Бога да говори на душата ни, за да бъде цялото ни същество обхванато от Него, от Неговата воля и Неговите пътища. Би трябвало да четем последователно цели глави и книги от Библията и да избягваме недисциплинираното преска­чане от едно място на друго. Би трябвало бавно, с размишление и голямо старание да разглеждаме подроб­ностите и взаимовръзките. Особено препоръчително е да отделим време и основно да размишляваме върху някоя мисъл или стих, чрез който Бог ни говори (Псалм 119:5, 23, 48, 78, 97). Бавното прочитане на откъс от Библията един или два пъти, ни помага да добием по-дълбока представа за съдържанието, за да си изясним Божиите мисли и да ги вградим в собствената си мисловна концеп­ция. Тогава можем и да си зададем различии въпроси към съответния библейски текст:

1. 
   За какво става дума в този откъс? ( = наблюдение)
   
2. 
   Какво означава този текст? ( = тълкуване) Проверете в речник трудните думи, конто не разбирате.
   
3. 
   Как прочетеното може да се осъществи в моя живот? ( = приложение)
   

Винаги помнете, че Божията цел за нашия живот е да

станем подобии на Господ Исус (Римл. 8:29).

Стивън Олфърд¹ формулира четири важни цели за ежед­невното лично време с Господа: духовно здраве (1. Петр. 2:2), духовно пречистване в нечистия свят (Йоан 17:17; Псалм 119:9; Йоан 15:3), духовен съвет (2. Тим. 3:16; Псалм 73:24) и духовна борба (Бфес. 6:17). Ефективното възпри­емане на Божието Слово и личното му приложение стават по-интензивни, ако си водим бележник, в който отбеляз­ваме датата, текста и ключовия стих, чрез който Бог ни е говорил, както и приложението или духовното прозрение.

Едно приложение е най-полезно тогава, когато не е само общо, а съвсем конкретно. Бог отваря очите на онези, конто са готови да Го слушат, каквото и да им покаже (Псалм 119:17).

2. Разговор с Бога, Да пристъпим с вяра пред Бога, просто и искрено да говорим с Него - това е молитвата. Молитвата не трябва да е скована или да бъде едно повторение на определени формули (Мат. 6:7). Ако нашите думи са свежи и от сърце, ние сме искрени и неподправени пред Бога.

Чудесно начало е да бъде прославен Бог заради Неговата превъзходна същност (поклонение). Това ще ни напомни колко още трябва да учим за Божията същност и качества. След това бихме могли да изразим нашата благодарност за духовните и материални благословения (благодарение). Също сме поканени да представим пред Бога нуждите на други хора (застъпничество). Тук е полезно да имаме и молитвен списък, който да е винаги актуален. Бихме могли да го разделим така, че да не трябва всеки ден да предс­тавяме всички нужди.

Олфърд¹ предлага следната система:

1. 
   Понеделник за мисионерите;
   
2. 
   Вторник благодарение за благословения и чути молитви;
   
3. 
   Сряда за Божиите работники в местната църква, както и в цялата страна;
   
4. 
   Четвъртък за дейности и задължения в църквата и професията;
   
5. 
   Петък за семейството;
   
6. 
   Събота за братята и сестрите в Господа и техните нужди;
   
7. 
   Неделя за грешници, конто трябва да се спасят.
   

Някои вярващи си записват отделно отговорите на чути молитви. Често е необходима и изповед на греховете. Най-накрая, не забравяйте да изложите пред Бога и собс­твените си проблеми - големи и малки (Фил. 4:6-7).

Можем ли да запитаме: вие имате ли ежедневна среща с Бога? Спазвате ли я вярно?

Можете ли да имате победа в ду­ховния си живот, без да прекарва­те част от времето си с Бога?

1 51ерЬеп (Жог<1, „Маппа ш 1Ье Могшие"» СЫсадо (Мооёу Ргехх)

УЧЕБНО РЪКОВОДСТВО КЪМ ЛЕКЦИЯ 8

Среща с Бога

Опишете държанието и действията на Марта, докато прислужваше на Господ Исус в дома си.

Как липсата на духовна чувствителност у Марта намали стойността на нейното служение? Какво трябва да стой преди служението (Лука 5:15-16)?

4. По какво в нашия живот се забелязва, че често придаваме по-голямо значение на заетостта в службата, отколкото на общението с Господа?

Какво трябва да направите, ако забележите, че това става и във вашия живот?

5. Кое време на деня е най-подходящо, за да седим редовно „при нозете на Исус"?

Дан. 6:11

Псалм 119:147-148