Глава 15 Има ли живот на Марс?

Как да разберем има ли живот на Марс? Научният анализ на този проблем през последните сто години довел до разработване на четири основни метода за откриване на живот на друга планета. Подредени по сложността на тяхното осъществяване, тези методи са следните:

1. 
   Наблюдаване от Земята на всякакви значителни изменения на марсианската повърхност, които могат да бъдат преписани на друга цивилизация.
   
2. 
   Провеждане от Земята на търсене в различни диапазони с цел улавяне на сигнали от друга цивилизация.
   
3. 
   Анализиране на химичния състав на атмосферата на планетата с помощта на спектроскопични методи, за да се уловят фини изменения, вероятно причинени от присъствие на живот.
   
4. 
   Отиване на другата планета и провеждане на сложни експерименти за проверка на наличие на живи организми, както големи, така и микроскопични.
   

До неотдавна първите два метода, т.е. опити да се гледа и слуша, не биха позволили на марсианци със същото ниво на технологично развитие да открият живот на Земята. Земната атмосфера би попречила да се наблюдава повърхността на нашата планета, така че изменения в ландшафта, внесени от дейността на човека, няма да се забележат, а нощните светлини на големите градове също трудно биха се регистрирали. Не биха приели и радиосигнали, защото мощните радиостанции започнаха да работят след 1920 година. Но третият метод би им дал положителни резултати, даже да няма цивилизация на Земята.

Спектроскопични наблюдения от Марс биха показали наличие на голямо количество молекулярен кислород в атмосферата на Земята, а също и неголямо количество метан СН₄. Този факт неизбежно би заинтересувал марсианците, защото те трябва да знаят, че метана изгаря в присъствие на кислород, и даже на Земята да няма огън, ултравиолетовото излъчване на Слънцето бързо би «окислило» всичкия метан, превръщайки го във въглероден диоксид и вода. Присъствието на метан в земната атмосфера предполага наличие на източник, който да доставя нови молекули на мястото на окислените. На Земята източник на метан се явяват бактерии, които живеят в червата на тревопасни животни и блатата.

По същия начин разумният марсианец силно би се озадачил от голямото количество кислород в атмосферата на Земята, тъй като кислородът е извънредно активен и бързо се съединява със скалите. Този процес отнема кислорода от атмосферата на нашата планета, затова за поддържане на постоянна концентрация на кислород в атмосферата също трябва източник на кислород – в дадения случай това са растенията, които отделят кислород в процеса на фотосинтеза.

Така, третият метод би показал на марсианците, че живот на Земята съществува, дълго преди да изстрелят космически апарат за непосредствено изследване на земната среда. По същия начин, ако ние бяхме открили голямо количество кислород в марсианската атмосфера, бихме предположили, че там вероятно съществува живот. Но кислородът съставлява само 0,13% в разредената атмосфера на Марс, а пълното налягане е по-малко от 0,7% от налягането на земната атмосфера. Това нищожно количество кислород лесно се обяснява като резултат от фотохимични реакции, които протичаат при въздействие на слънчевата светлина на неголямото количество водна пара в марсианската атмосфера. Метан и други газообразни въглеводороди засега не са открити на Марс, така че на планетата няма признаци за необичайни условия, характерни за биологическата активност на Земята.

Накратко казано, първите три метода не показаха някакви признаци на живот на Марс: няма „канали”, градове, радиоизлъчване, неочаквани газови компоненти в атмосферата. Затова трябваше да се похарчат почти милиард долара, за да се осъществи четвъртият метод и да се построят космическите апарати от серията „Викинг”, способни да извършат кацане на Марс и да изпълнят фини експерименти, за да проверят за наличие на микроорганизми на Марс.

Макар да ни се иска да открием в процеса на търсене на живот големи разумни същества, способни да общуват с нас, еволюцията на живота на Земята напомня, че микроорганизмите са значително по-многобройни и издръжливи, отколкото големите организми. Вкаменелостите (фосилите) показват, че в течение на милиарди години микроорганизмите са били единствената форма на живот на Земята, т.е. те съществуват значително по-дълго от големите организми, и за това време тяхната численост или способност към адаптация не е намаляла. Нямаме основание да мислим, че друга планета, на която има живот, ще се различава от Земята по пътя на развиване на живите системи, затова шансът да се открие живот значително се увеличава, ако се планира търсене на микроорганизми. Осъзнаването на този факт е залегнало в основата на експериментите за търсене на живот на Марс.

Но как да ги открием? С помощта на фотоапарат и камера миниатюрните организми няма да се видят, а да се изпрати на Марс мощен микроскоп и да се осигури надеждната му работа на повърхността на планетата, както показали разчетите, е невероятно трудно. Затова за „Викингите” били разработени експерименти по откриване на микроорганизми по малко по-сложни начини. Освен това, необходимо било да се съобрази, че внимателно конструираната миниатюрна лаборатория, предназначена за кацане на повърхността на Марс, може най-напред да регистрира земни микроорганизми, доставени на милиони километра на Марс от самия спускаем апарат.

Учените, участващи в програмата „Викинг”, се справили с този проблем като много внимателно стерилизирали целия космически апарат. Те също така дълго време се борили да измислят най-добрия метод за отбиране на проби от марсианската почва, за да не се подложат микроорганизмите, ако ги има, на нежелани въздействия при кацане на апарата. В срая на краищата за най-добър вариант е избрано подвижно рамо с лъжица накрая, тъй като експериментите показали, че кацането незначително влияе на почвата, при това само непосредствено под космическия апарат.

Бил предложен следния подход. Животът на Марс, ако съществува, трябва да се основава на химията на въглерода и течен разтворител, т.е. някакво разпространено вещество, което може да съществува в течно състояние в марсианските условия. За Марс, където няма амоняк и спирт, това означава химия на въглерода с вода, т.е. тип живот, в основата си идентичен по своите химични свойства на живота на Земята. Подобно заключение може да изглежда ограничено, но предположението за химични сходство на такова начално ниво фактически допуска голямо разнообразие от типове живот. Но как все пак да открием микроскопичните марсиански микроорганизми, за които абсолютно нищо не ни е известно.

Логически първата крачка е детайлно изучаване на марсианската почва. При всички организми, даже бактериите, се развиваа тясна връзка с околната среда. Ако микроорганизмите са достатъчно многобройни, те изменят химията на своята околна среда и при това създават признаци за живот, които могат да се открият при анализ на атмосферата или марсианската почва.

Скоро след кацането на „Викинг-1” и първата проба почва поставена в камерата на анализатора, на Земята били предадени резултатите. В марсианската почва не били открити никакви признаци на органични съединения, а в атмосферата – никакви съединения, свидетелстващи за съществуване на живот. Анализът се е провел в сложно устройство, обединяващо газов хроматограф и мас-спектрометър, наречено хроматомас-спектрометър. Почвата предварително се нагрява в специална печка за отделяне на летливи вещества, които след това постъпват в част от устройството, наречена хроматографична колонка, и излизат от нея последователно в зависимост от времето на задържане, различно за различните газове. Мас-спектрометърът анализира вече разделения поток от газове и определя присъстващите в него съединения.

Трябва да се има предвид, че не всички органични съединения се създават от живи организми. Така че откриването на органични молекули най-общо не е доказателство за съществуване на живот на Марс, тъй като прости органични съединения могат да бъдат занесени на Марс от метеорити или даже да възникнат в резултат на фотохимични реакции в марсианската атмосфера.

На практика тази нееднозначност не попречила да се направят изводи по тези експерименти с хроматомас-спектрометъра, защото в марсианската почва въобще не били открити органични съединения. Това се отнася за двете различни проби в двете места на кацане, при това едната от пробите е взета изпод камък, който би могъл (както предполагахме) да служи като укритие от смъртоносното ултравиолетово лъчение. В почвата са открити само вода и въглероден диоксид, което не е учудващо, тъй като те се съдържат в атмосферата на планетата.

Тези отрицателни резултати налагат силни ограничения на всякакви предположения за марсианска биология: как може да съществува живот на Марс без да оставя никакви следи за своето присъствие? Може би, марсианските организми са толкова кадърни „чистачи на боклуци”, че не са открити никанви следи от отпадъците им, храната им, труповете им, въпреки високата чувствителност на апаратурата. Биолозите смятат тази възможност за малковероятна.

Резултати от анализа на атмосферата

Изследването на химичния състав на марсианската атмосфера също потвърдило извода за отсъствие на живот на Марс. Било установено съдържание на азот от 2 до 3%. Тъй като на Земята обменът на азот между организмите и атмосферата представлява важно свойство на живота, присъствието на азот в марсианската атмосфераизглеждало като добро знамение за търсещите живот на Марс. Не били открити никакви газове, явяващи се продукти на жизнена дейност: горната граница на съдържание на метан в местата на кацане е по-малка от няколко милионни части. Така шансовете на Марс да пасат стада животни са почти безнадеждни. Спектрометрите не открили също силициевия аналог на метана – силан. (силанът би бил нестабилен в марсианската среда, така че живот, основан на силиция, би ни върнал към легендите за огнедишащи дракони.

Вследствие на отрицателните резултати от анализа на почвата и атмосферата, откриването на живот на Марс с помощта на апаратура, специално конструирана за тази цел, се оказало много малко вероятно. Затова учените изпитали истински шок, когато всичките три биологични експерименти изведнъж дали положителни резултати.
Биологични експерименти

След разглеждане на голям брой варианти за проекта „Викинг” избрали три експеримента, предназначени за търсене на живот на Марс. Тези експерименти били наречени газова обмяна, белязани атоми и пиролизно разлагане и се основавали на опита, натрупан при изучаване на живота на Земята. Например, всички известни организми извличат енергия по два метода: чрез окисление (отстраняване на водорода и съединяване с кислорода) и чрез възстановяване (отстраняване на кислорода и съединяване с водорода). Тези два процеса заслужават изучаване на Марс. Но как? С какво и при какви условия биха могли да се хранят марсианците за получаване на енергия?

Понеже нещо от условията на Марс е било известно, учените предположили, че животът там трябва да бъде основан на въглерода и използването на вода в качеството на разтворител, те счели за разумно да предложат на марсианските микроорганизми като храна някаква подходяща смес от органични хранителни вещества, разтворена във вода, за да се види какви реакции ще настъпят, ако въобще настъпят, при такова меню. Първите два експеримента били насочени за решаване на тази задача.

В първия експеримент към пробата почва се добавяли няколко десетки „подходящи” хранителни вещества. Тази хранителна смес е толкова „лакома” за земните организми, че нея, а заедно с нея и целия този експеримент започнали да наричат „пилешки бульон”. След привеждане на пробата почва в контакт с „пилешкия бульон” е трябвало да се отговори на въпроса: ще открие ли газовият хроматограф някакви изменения в химичния състав на газа над грунта? Такива изменения е можело да станат в резултат на жизнената дейност на марсиански микроорганизми. На Земята експериментът с „пилешки бульон” би открил съществуване на живот по измененито на съдържанието на кислорода, въглеродния диоксид или водорода във въздуха над почвата, предизвикано от обмяната на веществата на живите организми, съдържащи се в пробата, с околната среда.

Експериментът с белязани атоми бил предназначен за по-пряка проверка на биологична активност. В този експеримент бил използван набор от съединения, етикетирани(белязани) чрез замяна на част от обикновените атоми на въглерода с радиоактивни. С тази белязана смес се навлажнявала пробата почва, а след това се анализирали газовете над пробата, за да се определи, не се ли отделят някакви радиоактивни съединения, например въглероден диоксид или метан, в резултат на жизнена дейност на марсиански организми (оттук названието „белязани атоми”). На Земята този експеримент бихме го нарекли „дишане на почвата”, тъй като той показва дали микроорганизмите отделят газ в атмосферата.

Описаните експерименти имат два основни недостатъка. Първо, в днешно време на Марс няма течна вода, затова водната среда може да се окаже съвършено необичайна за марсианските бактерии. Второ, органичните хранителни вещества, «лакоми» за земните организми, може да се окажат токсични за марсианските. При третия биологичен експеримент, пиролизно разлагане, липсват тези недостатъци. При него марсианската почва е поместена в среда, по същество идентична със средата на повърхността на планетата, но към атмосферния газ в изследователската камера били добавени въглероден диоксид и въглероден оксид, белязани с радиоактивни изотопи на въглерода. След като предполагаемите организми имали възможност да поживеят известно време в тази среда, почвата се нагрявала до 750°С и летливите вещества, отделени при нагряването, постъпвали в уловител на парите, а след това към детектор за радиоактивност.

През уловителя на пари са можели да преминат само въглеродния диоксид и въглеродния оксид. След като тези два газа напуснали системата, уловителят на пари се нагрявал с цел разлагане на всички органични съединения, които са можели дасе образуват там. Тези съединения биха съдържали радиоактивни изотопи, извлечени от тях от добавката на радиоактивни въглероден диоксид или въглероден оксид. С други думи, експериментът се заключавал в термично разлагане на останки от марсиански микроорганизми, за да се отделят атоми на въглерод, усвоени от тях в процеса на жизнената им дейност. Най-важният тип биологична активност на Земята е фотосинтезата на растенията, при която въглероден диоксид от атмосферата на Земята се преобразува в органични съединения от зелените растения. Нагряването на растенията води до изпарение на тези органични съединения. В разглеждания експеримент тези пари трябва да са радиоактивни.

Резултати от биологичните експерименти

На осмия ден след кацането са взети проби от почвата и са разпределени по различните прибори. В установката за газов обмен около 1 г почва е поместена в малък порест контейнер, разположен над хранителна среда. След 2 дни първият анализ на газа в контейнера донася вълнуващ резултат: в камерата се появило голямо количество кислород, 15 пъти повече, отколкото в атмосферата на планетата! Просто овлажняване на марсианската почва с течност, богата на хранителни вещества, се оказало достатъчно за отделяне на кислород в експерименталната камера. Това признак на живот на Марс ли е? След месеци на проверки биолозите стигнали до извода, че се наблюдава не биологична активност, а само химично взаимодействие на марсианската почва с водни пари, наляганито на които било по-голямо, отколкото съществуващото на Марс в течение на милиони години. С други думи, не самият „пилешки бульон”, а предизвиканото от него овлажняване довело до химични реакции с освобождаване на кислород в марсианската почва.

Два дни след първите резултати от експеримента по газовата обмяна пристигнало съобщение за експеримента с белязаните атоми: и отново положителен резултат! След проверка на фоновата радиоактивност, за да се убедят в нейното ниско ниво, били добавени две капки радиоактивно хранително вещество към почвата. Радиоактивността на газовете над образеца почва рязко нараснала. Реакцията била по-бурна, отколкото в много образци почви, съдържащи живи организми на Земята. За съжаление на тези, които се надявали да открият живот, учените скоро се убедили, че радиоактивният газ, почти сигурно въглероден диоксид, може да възникне в прости химични реакции с участие на прекиси. Ако например, в марсианската почва има водороден прекис Н₂0₂, той лесно би встъпил в реакция с органично съединение на хранителното вещество, в частност с мравчената киселина (НСООН), с образуване на вода и въглероден диоксид. Повторното овлажняване на почвата не увеличило радиоактивността на газа в експерименталната камера. Освен това, допълнителното хранително вещество, очевидно, е погълнало част от радиоактивния въглероден диоксид, отделил се при първото овлажняване. По такъв начин учените стигнали до извода, че марсианската почва може да съдържа химични вещества от типа на прекисите, които реагират с простите органични съединения с отделяне на въглероден диоксид.

Тъй като първите два експеримента дали нееднозначни резултати, учените с нетърпение очаквали края на експеримента с пиролизното разлагане. При него не се използва воден разтвор на хранителни вещества, т.е. отсъства едно от основните съединения (вода), което, както подозирали биолозите, предизвиквало чисто химични реакции в марсианската почва. Експериментът изисквал петдневна инкубация в термостат, в течение на която въглеродният диоксид и въглеродният оксид остават в камерата заедно с пробата почва. Анализът на началния стадий на експеримента показал, че радиоактивният въглерод действително частично се съединил с почвата. Макар сигналът да бил слаб, той се оказал явно положителен. Марсианската почва се държала като антарктическа почва на Земята,т.е. почти, но не съвсем стерилна. Така, този експеримент, очевидно най-устойчив срещу изкривявания от небиологични реакции, дал положителен резултат. Но даже и в този случай учените, осъществяващи проекта „Викинг”, се усъмнили, че са открили живот на Марс.

Причина за скептицизма е факта, че даже след нагряване на марсианската почва при температури 175 и 90°С в продължение на няколко часа преди въвеждането й в камерата с радиоактивни газаве, експериментът давал също положителни резултати. По-нататъшно повишаване на температурата намалило реакцията с 90%, но положителните следи още се съхранили; при по-низка температура не бил зарегистриран никакъв ефект. Тъй като температурата на повърхността на Марс никога не достига даже 30°С, учените не повярвали, че каквато и да е форма на марсиански живот може да оцелее в продължение на 3 часа при 175°С. Освен това, тъй като хроматомас-спектрометърът показал, че съдържанието на органично вещество в почвата е под няколко милиардни части, вероятността за това нищожно количество хипотетични термоустойчиви микроорганизми да дадат положителен резултат при този експеримент изглежда пренебрежимо малка.

Догматичните твърдения винаги са оказвали лоша услуга на науката, и не трябва затова категорично да твърдим, че няма живот на Марс. Събраните до настоящия момент данни свидетелстват за липса на живот, но в един прекрасен ден някакво ново откритие може да убеди биолозите, че на Марс са намерили убежище живи организми. Сега само можем да кажем, че нито един вид от известните земни организми, включително и най-издръжливите бактерии, не биха могли да живеят в съвременната марсианска среда.

Мисия	Изстрелване	Пристигане на Марс	Прекратяване	Тип мисия	Резултат
Марсник 1 (Марс 1960A)	10 октомври 1960		10 октомври 1960	Облитане	Проблем при изстрелването
Марсник 2 (Марс 1960Б)	14 октомври 1960		14 Октомври 1960	Облитане	Проблем при изстрелването
Спутник 22 (Марс 1962A)	24 октомври 1962		24 октомври 1962	Облитане	Разпада се малко след изстрелване
Марс 1	1 ноември 1962		21 март 1963	Облитане	Събрана е малко информация, но контактът е изгубен преди пристигане на Марс
Спутник 24 (Марс 1962Б)	4 ноември 1962		19 януари 1963	Приземяем апарат	Не успява да напусне земна орбита
Зонд 1964A	4 юни 1964		4 юни 1964	Облитане	Проблем при изстрелването
Маринър 3	5 ноември 1964		5 ноември 1964	Облитане	Проблем при изстрелването проваля траекторията. В момента се намира в орбита около Слънцето.
Маринър 4	28 ноември 1964	14 юли 1965	21 декември 1967	Облитане	Успех (първо успешно облитане)
Зонд 2	30 ноември 1964		май 1965	Облитане	Контактът е изгубен
Маринър 6	25 февруари 1969	31 юли 1969	август 1969	Облитане	Успех__13_ноември_1982__Приземяем_апарат__Успех_(първо_успешно_кацане)'>Успех
Марс 7	27 март 1969	5 август 1969	август 1969	Облитане	Успех
Марс 1969A	27 март 1969		27 март 1969	Орбитален апарат	Проблем при изстрелването
Марс 1969Б	2 април 1969		2 април 1969	Орбитален апарат	Проблем при изстрелването
Мисия (1970-1989)	Изстрелване	Пристигане на Марс	Прекратяване	Тип мисия	Резултат
Маринър 8	8 май 1971		8 май 1971	Орбитален апарат	Проблем при изстрелването
Космос 419	10 май 1971		12 май 1971	Орбитален апарат	Проблем при изстрелването
Маринър 9	30 май 1971	13 ноември 1971	27 октомври 1972	Орбитален апарат	Успех (първи апарат в орбита около Марс)
Марс 2	19 май 1971	27 ноември 1971	22 август 1972	Орбитален апарат	Успех
			27 ноември 1971]	Марсоход	Разбива се на повърхността на Марс
Марс 3	28 май 1971	2 декември 1971	22 август 1972	Орбитален апарат	Успех
			2 декември 1971	Марсоход	Каца меко, но спира да предава сигнал след няколко секунди
Марс 4	21 юли 1973	10 февруари 1974	10 февруари 1974	Орбитален апарат	Не успява да влезе в орбита, но прави близо облитане
Марс 5	25 юли 1973	2 февруари 1974	21 февруари 1974	Орбитален апарат	Частичен успех. Апаратът влиза в орбита, но се разваля след 9 дена.
Марс 6	5 август 1973	12 март 1974	12 март 1974	Приземяем апарат	Частичен успех. Върнати са данни по време на спускането, но не и след кацането.
Марс 7	9 август 1973	9 март 1974	9 март 1974	Приземяем апарат	Приземяемият апарат се отделя прекалено рано от кораба-майка; влиза в орбита около Слънцето
Викинг 1	20 август 1975	20 юли 1976	17 август 1980	Орбитален апарат	Успех
			13 ноември 1982	Приземяем апарат	Успех (първо успешно кацане)
Викинг 2	9 септември 1975	3 септември 1976	25 юли 1978	Орбитален апарат	Успех
			11 април 1980	Приземяем апарат	Успех
Фобос 1	7 юли 1988		2 септември 1988	Орбитален апарат	Контактът е изгубен на път за Марс
			Приземяем апарат на Фобос	Не е освободен
Фобос 2	12 юли 1988	29 януари 1989	27 март 1989	Орбитален апарат	Частичен успех: влиза в орбита и връща малко данни. Контактът е изгубен тъкмо преди освобождаването на Приземяемите апарати
			два Приземяеми апарата на Фобос	Не са освободени
Мисия (1990-1999)	Изстрелване	Пристигане на Марс	Прекратяване	Тип мисия	Резултат
Марс Обзървър	25 септември 1992	24 август 1993	21 август 1993	орбитален апарат	Контактът е изгубен точно преди пристигане
Марс Глобъл Сървейър	7 ноември 1996	11 септември 1997	5 ноември 2006	Орбитален апарат	Успех
Марс 96	16 ноември 1996		17 ноември 1996	Орбитален апарат / Приземяеми апарати	Проблем при изстрелването
Марс Патфайндър	4 декември 1996	4 юли 1997	27 септември 1997	Приземяем апарат / марсоход	Успех
Нозоми (Планета-Б)	3 юли 1998		9 декември 2003	Орбитален апарат	Усложнения на път за Марс; никога не влиза в орбита
Марс Клаймат Орбитър	11 декември 1998	23 септември 1999	23 септември 1999	Орбитален апарат	Разбива се на повърхността, поради грешка в измервателната система (метри <-> футове)
Марс Полър Лендър	3 януари 1999	3 декември 1999	3 декември 1999	Приземяем апарат	Контактът е изгубен точно преди пристигане
Дийп Спейс 2 (ДС2)				Приземяеми апарати
Мисия (2000-2009)	Изстрелване	Пристигане на Марс	Прекратяване	Тип мисия	Резултат
Одисей	7 април 2001	24 октомври 2001	Все още в действие	Орбитален апарат	Успех
Марс Експрес	2 юни 2003	25 декември 2003	Все още в действие	Орбитален апарат	Успех
Бийгъл 2			6 февруари 2004	Приземяем апарат	Контактът е изгубен по време на приземяването; предполага се, че се е разбил
Спирит	10 юни 2003	4 януари 2004	март 2010	Марсоход	Успех
Опъртюнити	7 юли 2003	25 януари 2004	Все още в действие	Марсоход	Успех
Розета	2 март 2004	25 февруари 2007	Все още в действие	Облитане	Успех
Марс Риконисънс Орбитър	12 август 2005	10 март 2006	Все още в действие	Орбитален апарат	Успех
Финикс	4 август 2007	(25 май 2008)	10 ноември 2008	Приземяем апарат	Успех
Даун	27 Септември 2007	(2009)	Все още в действие	Облитане на път към Веста	Успех
Мисия (2010-2019)	Изстрелване	Пристигане на Марс	Прекратяване	Тип мисия	Резултат
Фобос-грунт	8 ноември 2011		8 ноември 2011	Връщане на проби	Не успява да напусне земна орбита
Ингхуо-1	8 ноември 2011		8 ноември 2011	Орбитален апарат	Не успява да напусне земна орбита
Марс Сайънс Лаборътори	26 ноември 2011	5 август 2012	Лети към Марс.	Марсоход	Успешно изстрелване; на път към Марс

Мисия	Изстрелване	Тип мисия	Бележки
МАВЕН	2013	Орбитален апарат	Ще изучава марсианската атмосфера
МетНет	2014+	Приземяеми апарати	Метеорологична мрежа на Марс
/ ЕкзоМарс	2016	Марсоход	Орбитален и приземяем апарат
	2018	Спускателен апарат, марсоход	Руски спускателен апарат ще достави марсоходът ЕкзоМарс

Мисия	Изстрелване	Тип мисия	Бележки
Орбитална мисия до Марс	2013	Орбитален апарат
ИнСайт	2016?	Приземяем апарат	Конкурира се за финансиране с две други програми
Метеорологична мрежа	2022	Три приземяеми апарата
MMSR	2022	Приземяем апарат	Връщане на проби от Марс на земята
MELOS-1	2020+	Приземяем и орбитален апарат	Ще изследва геологията и атмосферата
Марс-грунт	2020+	Приземяем апарат	Връщане на проби от Марс на земята
Червен Дракон	2018	Приземяем апарат	Капсула Дракон ще търси следи от живот

Фотоапаратите и камерите на „Викингите” не регистрирали нищо, напомнящо на прявление на живот. Така, нашите надежди за живот на Марс, се ограничили с микроорганизмите, прекалено малки, за да могат да се видят. Анализът на марсианските атмосфера и почва не показал никакви особености, „типични” за живота, обратно, атмосферата и почвата създават по-суха и студена среда, отколкото в най-сухите пустини на Земята. В частност, не са открити никакви следи на метан, неговото съдържание в атмосферата е под 25 милиардни части.

Спускаемите апарати на „Викингите” изпълнили по 3 експеримента, специално разработени за откриване на живи организми. В първия експеримент, „газова обмяна” или „пилешки бульон”, образец от марсианска почва е бил поставен в хранителна среда, благоприятна за живот. Експериментът „разлагане на метка” се заключавал във въздействие на образеца почва със съединения, съдържащи атоми на радиоактивен въглерод, за да се провери, произвежда ли почвата някакви (радиоактивни) съединения, типични за живота. В третия експеримент, „пиролизно разлагане”, също се използвали белязани атоми, но този път в състава на газовете на марсианската атмосфера. На микроорганизмите в почвата била дадена възможност да взаимодействат с тази белязана атмосфера, а след това нагряли почвата, за да се изясни, съдържа ли тя белязани въглероден диоксид и въглероден оксид.

Невероятно, но и трите експеримента дали резултати, които можело да свидетелстват за наличие на живот: в експеримента „ газова обмяна” се освободило голямо количество кислород, експериментът „разлагане на метка” показал увеличаване съдържанието на радиоактивни съединения над марсианската почва. Експериментът „пиролизно разлагане” също дал положителна реакция, подобна на реакцията на достатъчно стерилна антрактическа почва. Но когато химичният анализ на марсианската почва показал пълна липса на органични вещества, учените по-внимателно проанализирали резултатите от трите биологични експерименти и стигнали до извода, че тези резултати могат да се обяснят с небиологични химични реакции. Това не доказва окончателно, че на Марс няма живот, но отрицателните резултати от химичния анализ на почвата и атмосферата на Марс, заедно с възможна имитация на органични процеси при биологичните експерименти с прекиси, навеждат на мисълта, че е прекалено оптимистично да се смятат тези експерименти за доказателство за съществуване на живот на Марс.