У дома с Бога в живот, Който Никога не Свършва Чудесно послание на любов в заключителен Разговор с Бога Нийл Доналд Уолш
Изтегляне 2.76 Mb.
|
16 И тъй, отново се връщаме към мисълта, че състоянието на духа на човека в мига на неговата смърт, е изживяването, което душата му ще срещне „от другата страна”, „в отвъдното”. Да, аз казвам точно това. Казвал съм го и съм го повтарял отново и отново. И аз се връщам отново и отново към това твърдение, защото нещо, свързано с него, изглежда не ме удовлетворява и все се опитвам да разбера какво е то. Мисля, че сега го открих. Надявам се да го споделиш с мене. Мисълта, която ти изрази, няма да донесе успокоение на ония, които пристъпват без надежда към смъртта. На ония, които са в плен на страх, ужас, самообвинение или съмнение. Нито пък на техните семейства. Разбирам. Разбирам накъде си се запътил. Добре. Мисля, че малко хора умират тъй спокойно и с толкова чудесни очаквания, каквито според теб са необходими, за да се породи едно великолепно, славно изживяване. Представям си как много хора умират, обхванати от ... каква би била точната дума — попе от мрачно предчувствие. Ако ли не от страх, ужас, объркване и слисване пред онова, което внезапно им се случва като пред катастрофа или нещо от тоя род ... Разбирам твоята загриженост. Но успокоение може да даде на тези хора знанието, че всички души ще намерят мир, радост, и любов. Всички души минават в третия етап на смъртта, време за сливане със Същността. Междувременно, „болка” — емоционална, физическа или психическа — не съществува „след смъртта”. Споменах вече, че дори онези, които си въобразяват, че ще отидат в „ада”, и после сами изпращат себе си там, не страдат. Те просто се наблюдават отстрани, наблюдават своето изживяване, но без да бъдат емоционално свързани с него. Ти каза, че това е все едно да гледаш учебно видео. Точно така. В тази степен тук се чувстваш откъснат и безпристрастен. Просто изживяваш това, за да извлечеш от него мъдростта, която може да бъде извлечена, но не страдаш. В живота след „смъртта” страдание не съществува. Тогава какво съществува? Съществува ли нещо? Съществува ли радост? Съществува ли щастие? Всички тези неща съществуват. Не съществува само нищо отрицателно. Нищо отрицателно? Нищо, нищо, нищичко. Ала ти каза, струва ми се, че хората изживяват точно онова, което очакват да изживеят. Точно така. Ами ако човек очаква да страда? Ако е избрал да страда и чувства, че това е единственият начин да „спечели пътя си” към рая, „да заплати за греховете си”? Ти каза, струва ми се, че душата може да изживее всичко, което пожелае да изживее след смъртта. Всичко, което казах, е вярно. И тъй ти би изживял страдание ... освен ако не би го изживял. Защото, както каза преди малко — ти само наблюдаваш, без да се идентифицираш със „своето аз”, което го изживява? Да, и защото, дори да би могъл да се идентифицираш с онази част от себе си, която го изживява, ти не би го сторил. Разбираш ли, че тук ме оставяш в гъста мъгла? ... Да ти напомня нещо, казано по-рано. То може по-пълно да ти обясни всичко това. Да, би било добре. Точно сега едно пълно обяснение би ми дошло добре. В мига, когато се случи нещо, което Душата изживява като нежелано, самата мисъл, че то е нежелано, предизвиква у душата вътрешно изживяване, което мигновено я променя. И тъй тук няма страдание. Нито дори у човека, който ярко си представя, че би трябвало да бъде наказан. Той ще сътвори изживяването на своето въображение, но няма да го изживее, както си го е представял, по простата причина, че щом това изживяване се появи, той ще реши, че не желае да го има. Дори ако наистина си мисли, че иска това? Равнището на осъзнаване в Живота след Смъртта изключва възможността някой по своя воля да избере нещо недействително, нереално. А душата мигновено ще узнае и разбере, че идеята, както и изживяването на „страдание” не са реални. В първия етап на смъртта душата разбира, че тялото, с което е преживяла физическия си живот, не съществува. Тоест, че душата всъщност не е това тяло. Във втория етап на смъртта душата стига до убеждението, че умът, с всичките му мисли, не съществува. Тоест, че душата всъщност не е този ум. ВСИЧКИ мисли на ограничения ум, родили се от ограничената гледна точка на човешкия опит и изживяване, са силно повлияни и променени през втория етап на смъртта. Точно защото гледната точка на душата в Живота след Смъртта е толкова по-широка и по-различна от гледната точка на душата, когато е била с тялото. Изхождайки от тази разширена гледна точка, душата започва да сътворява и да изживява самата себе си. Щом душата види и осъзнае, че не е тяло, гледната й точка се променя много повече, отколкото можеш да си представиш. И точно това тласка душата към третия етап на смъртта, когато всички мисли — не само „лошите”, а дори и собствените й мисли за „рая” — отпадат. Тогава идва изживяването на Основната Действителност. И тъй, дори в случая, когато човекът искрено вярва, че трябва да страда, че желае да страда и че страданието е единственият път да изкупи греховете си в очите на Бога, дори в този случай самата представа за изкупление и за страданието като път към него вече губи смисъл, видяна от разширяващата се гледна точка на душата. Душата може да наблюдава себе си — как се опитва да страда в сътворения от самата нея ад — но скоро ще разбере, че е безсмислено да си създава такова изживяване. Не мисля, че има нещо невъзможно за душата, когато се изявява като Творец на Собствената Си Действителност. Не става дума, че е невъзможно. Става дума, че е безсмислено. Душата не би имала „основание” да създаде подобно изживяване. А тук се намесва и „спомнянето”. Щом веднъж душата си спомни, че страданието не е действителност, а само преживяване, създадено от човешкия ум, тя ще е постигнала онова, което се е опитала да постигне чрез създаването на свой собствен ад. Тогава вече това преживяване би било безсмислено. Точно затова в някакъв смисъл душата „знае прекалено много”, за да извлече още нещо от подобни изживявания. Би било все едно някой илюзионист да изпълнява многократно, отново и отново, собствените си номера — за един единствен зрител: самия себе си. Струва ми се, че за един илюзионист би било много трудно да запази интереса си към своите собствени фокуси. Ще бъде повече от трудно. Ще бъде невъзможно. В този смисъл можем да кажем, че в този контекст на душата ще й бъде невъзможно да страда. Дори и за миг, за най-краткия миг? Дори докато решава интересува ли я това или не? Не. Нито за миг. Пък и „най-кратък миг” не съществува. Въпросът ти иде от твоята действителност, от представата ти за онова, което наричаш „време”, в което нещата се случват последователно. Но всичко, всички неща, които описах, че се случват на душата след смъртта, се случват в един и същи миг. Почакай за минута. Ти, самият ти, каза, че нещата си случват на „етапи”. Етап първи, етап втори и тъй нататък. Това е вярно — в съответствие с твоята терминология. Но тези етапи се изживяват едновременно — като всяко ново изживяване „изтрива” предишното. И тъй става все едно, че старото никога не се е случвало. Ти „си” онова, което „си” Точно Сега, все едно, че никога не си бил нищо друго. Прощавай, но това звучи безсмислено. Тук ти спря да говориш смислено. Предизвикателството тук е в това, че трябва да говорим със земни думи за ситуация или изживяване, което е извън този свят. Нека кажа само, че всички неща се случват едновременно и последователно. Това е дори още по-безсмислено! Нещата се случват едновременно ИЛИ последователно. Не може и по двата начина. Не може ли? Казвам ти, че всичко в живота се случва по двата начина. Всичко в живота се случва „едновременно” и „последователно”? Точно така. Добре де, това ми пръска главата. Не съм в състояние да го вместя в моята действителност. Можеш ли да си представиш, че е възможно? Можеш ли да разшириш съзнанието си дотолкова, че да си представиш такава възможност? Във вашия език няма дума за подобно изживяване, тъй че трябва да си измислим една. Нека кажем, че животът е „последовременен” или „едноследователен”. Това значи, че в едно и също време нещата се случват и „едновременно”, и „последователно”. Не знам какво да кажа. Предполагам, че всичко е възможно и допускам, че не знам всичко за Основната Действителност, но мога да стигна само дотук. Дори и дотук мога да стигна само концептуално, служейки си с понятия. Не мога да си го представя, да го изживея. Не мога да си представя изживяването на това. Да видя дали мога да намеря други думи — някои „реални”, „действителни” думи — с които да ти обясня това така, че поне да ти стане малко по-ясно. Чудесно, тук ми е нужна помощ, при това — незабавно. Или трябва да кажа, че ми е нужна последовременно, едноследователно”... Отлично. Това е отлично! Сега си представи заедно с мен действителност, където времето не съществува. Поне не по начина, по който си го представяш. Там има само един миг, Златния Миг на Сега. Всичко, което се е случило, случва се сега или ще се случи — се случва Точно Сега. Това е вярно за всички твои животи, не само за онази част от опита ти, която наричаш Точно Този Живот или Живот След Смъртта. Разликата е, че в Живота След Смъртта ти го знаеш. Ти го изживяваш. Добре, но почакай само за секунда. Ти каза току-що, че всички мои животи се осъществяват едновременно. Имаш предвид всички мои прераждания, така ли? Да. Но имам предвид също и всички твои многократни преминавания през това прераждане. Имаш предвид, че съм преминал през този свой живот повече от веднъж? Точно така. И много възможности, много изживявания намират място едновременно. Но ако всичко се случва едновременно ... това би значило, че трябва да има „различни, алтернативни действителности”. Нима ми казваш, че съществуват „паралелни вселени”, разгръщащи се край нас, в които „аз”, „моето аз” има различни изживявания? Казвам ти точно това. Добре, в началото ти беше казал, че на някои хора части от този разговор може да им се строят като „отклонение”. Сега очевидно изпълняваш своето обещание. Мнозина биха казали, че този последен сценарий е чиста научна фантастика. А той не е, Както вече казах, това е наука. Това също ли е наука? И казаното за различните, алтернативните действителности ли е наука? Да не мислиш, че живеете в свят с три измерения? Попитай за това квантовите физици. Не живеем в триизмерен свят? Изживявате света като триизмерен, но не живеете в такъв свят. Какво означава това? То означава, че Основната Действителност е много по-сложна, отколкото си си представял когато и да било. Означава, че тук се случва много повече, отколкото погледът ти може да улови. Казвам ти, че през цялото време съществуват ВСИЧКИ възможности. От многоизмерното поле с безброй възможности ти избираш възможността, която пожелаеш. И съществува друго „твое аз”, което точно сега прави избори, различни от твоите. Друго мое аз? Точно така. Казваш ми, че и „моето аз” съществува многоизмерно? Точно това ти казвам. Във Вселената няма нищо загадъчно, тайнствено, ако правилно гледаш на нея. 17 Ето че за пореден път се насочихме към област, съвсем различна от онази, която мислех, че ще изследваме. Колкото и очарователно да е това, дали е свързано с моята тема — какъв е животът, който изживявам, и каква е моята смърт? Всичко тук е взаимосвързано, то е част от едно цяло. Няма нито един единствен факт за живота и за онова, което наричаш „смърт”, който да е отделен от цялото. Всяка част е свързана с другите. Добре. Тогава отговори ми на следния въпрос. Ако всичко се случва едновременно, как е възможно „ние” да изживяваме събитията, като че ли са отделени едно от друго, като че ли се случват последователно? Това е въпрос на избор, въпрос на твоя избор — как ще гледаш на тях. То е и огромна част от информацията за сегашното ти преминаване през живота. Изживяването ти е създадено от онова, което разглеждаш, в което се вглеждаш. Или по-точно от пътя, по който се движиш в единството Пространство/Време. Моля? Нека ти дам една проста илюстрация, пък да видим дали тя ще те приближи към разбирането на въпроса. Божичко, чудесно. С всички сили се стремя да те следвам, но все пак трябва някъде да окача шапката си. Добре. Да кажем, че си влязъл в една стая. В просторна, богато украсена стая. Може би в библиотеката на богато подреден дом. Хубаво, мога да си го представя. Влизаш в стаята и забелязваш „най-напред” някои неща. Може би в оня ъгъл две ,,по-големи от живота” статуи на голи човешки тела. Те, естествено, грабват погледа ти. Приближаваш се, за да ги разгледаш. Тях или пък нещо също толкова забележително наоколо. Например, голям, добре зареден бар. Или телевизионен екран, закачен на отсрещната стена. Вниманието ти веднага се насочва към него. Той тутакси ти грабва ума. О, да. Мога да си представя и това. Сега започваш да се оглеждаш и да забелязваш Други неща, по-малки неща, не толкова забележителни неща. Накрая се приближаваш до шкаф с книги в средата на стаята. Погледът ти е привлечени от заглавието върху подвързията на книга, поставена точно пред теб, на средната полица. Заради нея си влязъл в тази стая. Статуите са грабнали вниманието ти и си тръгнал към тях, но всъщност си дошъл заради тази книга. По-късно, когато описваш пред някой Друг тази сцена, може да чуеш думите си: „Най-накрая, тук има нещо! Точно това, което търсех!” Разбира се няма защо да казваш: „накрая”. Можел си със същото право да кажеш: ,,Най-напред, тук има нещо!” Подвързаната книга е била точно тук, край тебе, очаквайки те да я видиш. Не се е появила ,,по-късно”. Всъщност, тя въобще не се е „появила”. Не е дошла в определен „момент”. Била е тук край тебе. Но ти не си я видял, защото не си погледнал към нея. Не си се приближил до нея. И всичко друго в тази стая си е било там. Всичко то е съществувало едновременно. Ти си видял какво има там, „открил” си го, а затова и си го изживял последователно. Ето, този момент е наистина „последовременен”, „едноследователен”.
В Основната Действителност нещата СА там, преди да ги видиш. Тоест, през цялото време съществуват множеството възможности. Всеки изход, който можеш да си представиш, от всяка ситуация, която можеш да си представиш, съществува точно тук, точно сега — и се проявява точно тук, точно сега. Фактът, че виждаш само един от изходите, не го „поставя там”, в буквалния смисъл на думата — поставя го „тук”, в твоето съзнание. Но коя сред съществуващите действителности съм поставил, вложил в съзнанието си вместо някоя друга? Онази, която си избрал да видиш. И какво определя избора ми да видя една действителност вместо друга? Добре, сега това е въпросът, нали? Какво определя избора ти да видиш една действителност вместо друга? Когато минеш покрай някого, прострял се на тротоара, несресан, небръснат, надигнал шише с вино, какво определя избора ти да видиш едно от двете: „строполил се на улицата” или „светец на тротоара”? Когато видиш бележка, написана от работодателя ти, че си „съкратен”, какво определя избора ти да видиш едно от двете: „ужасно нещастие” или „чудесна възможност”? Когато видиш по телевизията земетресение или цунами, какво определя избора ти да видиш едно от двете: „бедствие” или нещо „съвършено”? Какво те кара да избереш едно нещо пред Друго?
Намира купа за бръснене, обръща я и си я нахлупва като шлем, който понася гордо на главата си. Среща мръсната слугиня или кръчмарка Алдонца и я вижда като Дулцинея, красива девица, чиста и вярна. Моли я за някакъв талисман, който да носи в бой. Когато тя подигравателно му подхвърля кръчмарски парцал, той вижда в него нейния шарф и го носи до сърцето си. Яхва коня и заявява: „Аз съм Дон Кихот, Господарят на Ла Манча. Съдбата ми ме зове и аз потеглям!” Наистина той си измисля всичко това. Каква тогава е твоята съдба? Как ще преживееш живота си? Как ще виждаш в него хората, местата и събитията? И какво ще се окаже всичко? Ти си Бог. Ти ще ми кажеш. Всичко зависи от това как ще погледнеш на всичко. Знаеш ли кое е невероятното? Колкото и безумно да звучи, мисля, че наистина разбирам това. Разбираш го, то се знае, защото то е съвсем естествено. Душата ти чудесно разбира всичко това, включително и че то се случва „последовременно”, „едноследователно”. Душата ти знае, че всички действителности съществуват. Мъжът на тротоара е едновременно и двете: строполил се на улицата и светец на тротоара. Алдонца е едновременно и двете: кръчмарка и красива девица. Ти си и двете: жертва и злодей, бил си и двете в своя живот. Но нито едно от тях не е действително. Нито едно. Ти си измисляш всичко това. Ти създаваш своето изживяване, решавайки към коя част от Всичко, Което Си ще избереш да погледнеш. И можеш много лесно да отминеш с поглед онова, което се опитваш да намериш. Братче, схванах това. Някои хора са ми казвали, че търсят своя съвършен спътник в живота, но когато небесата им го изпратят, те дори не го поглеждат, защото са объркани от някои неща, например външността, и ги описват като недостатъци. Дон Кихот е видял в кръчмарката една красива девица и тя е станала такава. Тъй можем да минем покрай нещо, без да го погледнем, понякога и покрай физически обекти. Ще ти кажа, че много пъти съм тръгвал да търся нещо, което е било под носа ми но друго е отвлякло вниманието ми и не съм го видял. Просто съм минал, без да го погледна! И тъй съм напускал тази „стая” (в случая този миг от живота си), заявявайки на всеослушание: „Не, тук го няма. Казвам ви, тук го няма!” А после, за мое разочарование, някой друг е влизал в стаята и се е връщал тържествено, носейки онова, което аз се бях заклел, че никъде не може да бъде намерено! Ето, това правят майсторите. Духовен майстор и учител е оня, който влиза в стаята на твоя живот и вижда онова, което си се заклел, че не е там и не може да бъда намерено. Толкова често съм чувал хората да казват — абе, колко често съм се чувал и самият аз да казвам: „Брей, откъде изникна това тук?” Илюзионистите отлично разбират този принцип. Те казват, че „ръката е по-бърза от очите”. Изпълняват фокусите си точно под носа ти. В това няма съвършено никаква илюзия. Но илюзионистите знаят., че то ще ти изглежда като илюзия, защото ти не гледаш накъдето трябва. Тайната в професията на илюзиониста е да те накара да гледаш някъде далеч от мястото, където се изпълнява фокусът. Неслучайно илюзионистите, магьосниците и духовните учители често биват обучавани почти по един и същ начин и биват наричани „мистици”. Думите мистичен и магически, често са поставяни една до друга, за да обрисуват определен човек или изживяване. Мистиците са хора, виждащи неща, които ти не виждаш. Те не гледат някъде далеч встрани от мястото, където се изпълнява фокусът, магията, а точно там. Във Вселената няма нищо загадъчно, мистериозно, ако правилно гледаш на нея, ако я разглеждаш многоизмерно, във всичките й измерения. Много хора обаче не успяват да го сторят поради ограничената си гледна точка. Ти със своето тяло си поставен в Пространството и Времето, където виждаш, възприемаш и се движиш в ограничен брой посоки, в съответствие и с ограничените възможности на своето тяло. Но тялото ти не е този, Който Си Ти, а нещо, което имаш. И Времето не е нещо, което минава, а нещо, през което ти минаваш, както би минал през стаята. И Пространството в действителност съвсем не е „пространство” като „място, където няма нищо”, защото такова място не съществува. Времето Е, то СЪЩЕСТВУВА. Казват, че „времето върви”, но то всъщност не върви наникъде. Ти си оня, който върви, ти си оня, който „се движи, преминава през времето”. Ти си оня, който създава илюзията, че „времето минава”, докато самият ти минаваш през Единствения Миг, Който Е, Който Съществува. А „Единственият Миг, Който Съществува”, е безкраен и така, докато минаваш през него, ти имаш чувството, че буквално „времето минава”, защото ти .минаваш през него. Времето е нещо, което ти забелязваш последователно, докато съществуваш едновременно във всички пространства. Времето и Пространството са последовременни. едноследователни. Докато се движиш из Коридора на Времето, стигаш до изживяването, че единството Пространство/Време е нещо огромно. Единственият Миг, Който Съществува, се нарича КОНТИНУУМ на Пространство/Време, точно защото това пространство/време продължава да съществува вечно. Ти, като Чист Дух, можеш да се движиш, да минаваш през тази Странна, Неповторима Действителност (понякога наричана Странност, Неповторимост) в безкрайни цикли, докато продължаваш да изживяваш Своето Аз. Ти СИ тази Странност, Неповторимост. Ти си материалът, от който тя е направена. Чистата Същност. Енергията. Ти си индивидуализация на тази енергия и на тази Същност. Ти си „Индивидуализация на Странността, Неповторимостта”. Странността, Неповторимостта е онова, което някои от вас наричат Бог. Индивидуализацията е онова, което някои от вас наричат Свое Аз. Ти можеш да разделиш на части Своето Аз и да минеш през Странността, Неповторимостта в много различни посоки. Тези променящи се минавания през Континуума Пространство/Време вие наричате „животи”. Това са циклите на Твоето Аз, което се разкрива ПРЕД Твоето Аз чрез Преминаването на Твоето Аз ПРЕЗ Циклите НА Твоето Аз.
Ти използваш онова, което наричаш „смърт , като средство за отбелязване началото и края на тези последователности и за да поместиш Своето Аз вътре в тях. „Смъртта” е промяна на енергия, която предизвиква огромно колебание в силата и честотата на трептенията в твоето битие и те тласка назад и напред между онова, което би нарекъл физически, и онова, което би нарекъл духовен живот. „Смъртта” обаче не ти е необходима, за да преминаваш през Континуума Пространство/Време и да изживяваш Своето Аз на различни равнища.
Ти не би посадил само едно цвете в градината си. Колкото и красиво да е това цвете, колкото и великолепен да е ароматът му, то само чрез разнообразието от изяви на творенията, които наричаш „цветя”, те могат да процъфтят пълноценно. Възнамеряваш да опознаеш себе си напълно чрез изживяване, а не да опознаеш себе си частично. Ако продължиш съществуванието си в своето физическо тяло през Вечността, това не би помогнало да се осъществи тази цел. Но не се безпокой. Няма да изживееш промяната на формата като загуба, защото можеш да се върнеш във всяка отделна физическа форма — по всяко време, щом пожелаеш. И отново мога да стана какъвто съм бил? Да, и ти често го правиш, за да изживееш една или Друга изява на Своето Аз — по нов и по-грандиозен начин. Това е описано в някои от религиозните ви традиции като Възкресението на Христос. Макар мнозина от вас да си представят, че то може да се случи и ще се случи само на една личност. В действителност всеки от вас може да изживее Своето Аз в Единение с Христа и в Действителност много от вас имат възможността да го сторят по всяко време. Ти можеш да се почувстваш Мой Син във всеки миг и ще го сториш в мига, когато осъзнаеш Кой Си Ти Всъщност. Тогава ще разцъфнеш пълноценно в градината на живота. Тази Райска Градина, която сте описали в своите митологии. Така ти преминаваш през циклите на живота. Тези цикли се осъществяват едновременно за многото Индивидуалности, включени в Странността, Неповторимостта, която всъщност е Единната Душа. Ти можеш да преминеш през Континуума Пространство/Време като през различни места и, както вече казах, можеш да минеш и през същото място — през същия „тунел във времето” — повече от веднъж. Да, и последния път, когато каза това, ми се зави свят. И сега пак свят ми се вие. Добре. Мисля, че няма скоро да употребим пак тези думи. Да видим дали една въображаема картина би ти помогнала да осмислиш онова, за което говорим. На път съм да създам една метафора. Метафора, която би могъл да използваш до края на живота си. Но затова е важно да разбереш, че тя не е буквална истина, а метафора. Но метафорите могат да бъдат крайно полезни. Особено когато не може да се обясни лесно с думи „как стоят нещата”, така че да го разбереш — или когато всъщност за това няма думи. Метафорите, като притчите, могат да ти помогнат да разбереш неразбираемото. Ето защо и учителите са ги използвали.
Каталог: 01-Bulgarian -> 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Биография на един йогин Парамаханса Йогананда Предговор 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Книга първа платон елевсинските мистерии Младостта на Платон и смъртта на Сократ 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> К. Г. Юнг Автобиография спомени, сънища, размисли Записани и издадени от Аниела Яфе Подготвената съвместно от Юнг и Аниела Яфе автобиография 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Уолдън или Живот в гората Хенрих Дейвид Торо 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Вестителите на зората барбара Марчиняк 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Живот без принцип хенри Дейвид Торо Избрани произведения 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Образи и символи Размисли върху магическо-религиозната символика 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Sant Bani Ashram Sanbornton, New Hampshire, usa превод Красимир Христов, 2003 Художник на корицата Димитър Трайчев Кратка биография 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 2 Един уникален по съдържанието си труд 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Митът за вечното завръщане Архетипи и повторение Изтегляне 2.76 Mb. Сподели с приятели:
|