Урок 10 Кръстът и Божията правда Урок 11 Кръстът примирение и мир Урок 12 Кръстът умилостивение и изкупление

1. 
   Кои стихове показват, че Христовата смърт е жертва?
   
2. 
   Какво е умилостивение?
   
3. 
   Какво отклонява умилостивението? Подкрепете с примери от Библията.
   
4. 
   Какво е изкупление и опишете по какво се различава от умилостивението?
   
5. 
   Назовете две употреби на думата „изкупление.”
   
6. 
   Кои са двата елемента на откупването?
   
7. 
   С помощта на Галатяни разяснете как Христовата смърт ни откупва от закона?
   
8. 
   Обяснете как Христовата смърт ни избавя от властта на греха.
   
9. 
   Как Христос ни откупва от Сатана?
   
10. 
    Как възкресението променя статуса на хората от старото в новото творение?
    

Синовството е кулминацията, крайъгълният камък и голямата цел на Божието спасение в Христос. Всички благословения на спасението достигат връхната си точка в това, че вярващите стават синове на Бога.

Адам е първият син на Бога (Лука 3:38; Урок 1). Той сочи към Христос, вечния Син, по-великото откровение за Божия образ, главата и управителя на новото творение. В Христос спасението и синовството достигат своя връх. Синовството произтича от единението на християните с Христос. Когато се свържат с Христос, вярващите се присъединяват към Него като синове на Бога.

Нашата позиция на синове е свързана с позицията на Христос. В единението вярващите специално си присъединяват към пълнотата на есхатологичното синовство на Исус. Той е възкресен като великият Месия-Син. Управлява в Своето царство и като част от Своето наследство излива Своя Дух върху новото творение (Еф. 1:11, 14; Гал. 4:5-6). С Него вярващите са възкресени, за да управляват (Еф. 1:18-20; 2:6). Те се присъединяват към Неговото царство (Кол. 1:13; І Кор. 5:2-3). Споделят с Него наследството, най-вече в Духа (Римл. 8) и са част от новото творение (Гал. 6:15). Тези благословения произтичат от Христос и Неговото завършено дело и заедно оформят грозда от понятия, който характеризира благословенията от спасението. Представяме с диаграма благословенията на Христос и този грозд от понятия по следния начин:

Логически синовството произтича от оправданието, примирението и изкуплението. Тези дела трябва логически да предшестват синовството, защото синовете не може да са неоправдани и непримирени с Бога.³² Ап. Павел не излага нещата така – по-скоро той вижда синовството във връзка с Христовото възкресение по същия начин, по който оправданието и изкуплението произтичат от кръста, така че всички се основават на едно и също събитие и се случват в едно и също време. Изрично казва, че при възкресението Исус е установен или „обявен като Божи Син със сила, според Духа на святост, чрез възкресението от мъртвите (Римл. 1:4).³³ При възкресението Исус изкупва или откупва Своя народ, премествайки го от проклятието на старото творение и закона в свободата подарена на Божиите синове. Но когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, който се роди от жена, роди се и под закона, (5) за да изкупи онези, които бяха под закона, за да получим осиновението. (6) И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, който вика: Авва, Отче! (7) Затова не си вече роб, а син; и ако си син, то си Божи наследник чрез Христос (Гал. 4:4-7).

В богословието на ап. Павел синовството е друго благословение, което произтича от възкресението на Христос.

Тъй като в Христовото възкресение всички тези събития се случват едновременно, при възкресението вярващите съединени с Христос получават оправданието и изкуплението едновременно със синовството (Гал. 4:4-7).

Павел свързва синовството с предвечно съществуващото синовство на Христос с Бог Отец, с Адам като първия сътворен син, с Авраамовото потомство, с Израил и със завета с Давид.³⁴

Исус е вечният Божи Син, избран от Бога преди основаването на света, а ние сме избрани за синове в Него както ни е избрал в Него преди основаването на света, за да бъдем свети и без недостатък пред Него в любов; като ни е предопределил да бъдем осиновени за Него чрез Исус Христос по благоволението на Своята воля (Еф. 1:4-5). Павел проследява привилегията на синовството назад чак до уникалната връзка още преди Сътворението между Сина и Отец. Вярващите са избрани в Него и затова в Него стават синове. Като такива те са наследници на Бога и сънаследници с Христос (Римл. 8:17).

Адам е тип, син, който сочи към Христос, по-великият Син (Урок 3). Адам не притежава пълнотата на синовството. Той е копие и неговото синовство е опетнено от грехопадението. Христос изпълнява типологията на Адам, защото е по-пълният образ и покорният син. Явявайки се като човек, Той обединява по неразгадаем начин вечният Божи Син и човешкото синовство на Адам. Предвечно съществуващият Син става плът и при Неговото възкресение е прославено Неговото човешко естество. Той въздига синовството и човечността до нови висоти (Римл. 1:3-4; І Кор. 15:44 и сл.).

Авраам и Израил също са типове, които говорят за Христос. На Авраам е обещан потомък, който достига кулминацията си в Христос (Гал. 3:16). Израил също е наричан Божи син. Бог нарича Израил Свой син, Своя първороден сред народите. Това говори за привилегия, ранг и статус (Изх. 2:24). Бог се отнася към Израил като с тип, със Свой първороден и макар в ограничена степен Израил също притежава Духа.³⁵ Типологията на Израил се изпълнява в пълното синовство на Христос и в изливането на Духа върху църквата (Гал. 3:25-29).

Старите завети достигат своя апогей в Завета с Давид (ІІ Царе 7:12-16).³⁶ Ап. Павел свързва изрично Христос с Давид в Римляни 1:3-4³⁷, ІІ Тимотей 2:8 и в Римляни 1:3-4, където развива ключовия принцип за Завета с Давид и прилагането му към Христос. Тези аксиоми оформят основата на новозаветните благословения на синовството. Ключовите аспекти на Завета с Давид развити във ІІ Царе 7:12-16 са: 1) обещанието за синовство от Бога на Авраамовото потомство, 2) царуването на обещания Потомък и 3) обещанието за Духа придружено от обещанието, че Бог няма да оттегли Своята милост (Духа) както направи със Саул (І Царе 16:13-14). Синовете на Давид ще са в безопасност и Бог ще ги наказва, ако се отклонят, но няма да ги отхвърли изцяло. В Римляни 1:3-4 Павел се позовава именно на тези факти. Христос е възкресен като Син чрез силата на Святия Дух. Тези понятия формират строежа на цялото послание.³⁸

Христос е потомъкът на Давид, възкресен от мъртвите чрез силата на Духа. По същия начин вярващите са възкресени като синове от Святия Дух (Гал. 4:4-6).

3. Прехвърлянето на синовството

Вярващите стават синове чрез вяра. С вяра те се съединяват с Христос при кръщението и споделят Неговото синовство наред с дара на Духа.

Езичниците, които са изгубени незаконни синове и юдеите, които са под настойници и в робство на закона, са осиновени в Христос. В Него заради Неговата смърт и възкресение те се прехвърлят в новото творение. Всички в Христос се съединяват с Него в новото творение (Гал. 4:4-7).

Синовството е заветна промяна, еднократно преминаване от Адам и старото творение към Христос и новото творение. Подобно на оправданието, осиновението е правна и юридическа декларация. Христос е обявен за Божи Син (Римл. 1:4) и в Него всички също са обявени за Божии синове (Гал. 4:5-6). Това е нов правен статус. Промяната е неотменима. Веднъж станал син, оставаш такъв завинаги. Човек се намира или в едното, или в другото царство – няма средно положение. Веднъж преместени, не можем да загубим позицията си на синове (Кол. 1:13). Новата юрисдикция се нарича царство на Христос (Кол. 1:13). То е под благодат (Римл. 6:14-15), в силата на Святия Дух, характеризира се с любов и вяра (Гал. 5:6) в новото творение.

Абсолютната същност на преминаване в позиция на синове означава, че от момента, в който повярваме, ние сме напълно синове. Не можем да станем повече или по-малко синове, отколкото сме в момента. В същото време, в този живот, имаме само гаранцията, първоначалната вноска на своето наследство, която е Святия Дух, излян в сърцата ни. Не притежаваме цялото наследство (Еф. 1:11-14). Ще го получим чак след пълното установяване на новото творение, когато вярата се превърне във виждане (Римл. 8:21).³⁹ Тъй като синовството, наследството и новото творение са свързани, Павел прави паралел между пълното откровение на Сина и новото творение. С надежда, че и самото творение ще се освободи от робството на преходността и ще премине в славната свобода на Божиите деца (Римл. 8:21).

При синовството Бог става наш Баща и ние получаваме Духа, за да ни помага да живеем като синове. В Галатяни 4:6-7 Павел пише: И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, който вика: Авва, Отче! (7) Затова не си вече роб, а син; и ако си син, то си Божи наследник чрез Христос.

В Христос ние сме осиновени точно както е Син Богочовекът Христос. Понеже е вечният Син Той е и винаги ще бъде първородният, първият плод и все пак в синовството ние споделяме Неговото наследство. Вярващите могат да се отнасят към Бога така както прави Христос. Те имат достъп до Отец и получават Духа, за да могат да живеят като синове, точно както Синът е подготвен от Духа за Своето служение на земята.

С вяра християнинът съзнава, че Бог вече е негов Баща, че не се намира вече под гнева и осъждението Му. Не се смятаме вече за роби с господар, а се възприемаме като Негови деца. Сега се отнасяме към Бога като към Баща, стремим се да Му угаждаме и се радваме в Него както прави самия Христос, истинският Божи Син. Същността на новото взаимоотношение може да се илюстрира от нашата нужда от изповед и молба за прошка за греховете. При оправданието ние сме простени веднъж завинаги, защото цената за нашите грехове е изцяло платена. Кръстът ни примирява и ни донася мир. След като Бог е вече наш Баща, ако ние съгрешим това се отразява на мира в нашите взаимоотношения с Него, а не на нашето оправдание и факта, че Той е наш Баща. Но всеки ден трябва да молим за прощение, за да възстановим мира във връзката между сина и Бащата.⁴⁰ Дори когато съгрешим, след като дългът е платен и веднъж завинаги сме синове, Бог няма да ни отхвърли напълно. Аз ще му бъда Отец и той ще Ми бъде син. Ако извърши неправда, Аз ще го накажа с тоягата на мъжете и с ударите на човешките синове, (15) но милостта Ми няма да се оттегли от него, както я отнех от Саул, когото махнах отпред теб (ІІ Царе 7:14-15).

Бог се отнася към Своите синове с благодат (Римл. 6:14-15). Ако съгрешаваме, съгрешаваме пред своя Баща и Бог има правото да избере как да се отнесе с нас. Законът не разполага с такава свобода. Той изисква душата, която е съгрешила да умре. В това взаимоотношение между Баща и син, нашият Баща проявява, точно както един родител е гъвкав със своите деца. Той избира как най-добре да се справи с греха. Може да реши да го подмине за момента и да се занимае с него по-късно или пък веднага да го накаже. Като Баща Той има редица възможности, които да използва мъдро. Нашият небесен Отец ни наказва за наше добро, за да се променяме според образа на Неговия Син (Римл. 8:29).

Като синове продължаваме да преминаваме през изпитания и страдания, докато Бог ни обучава чрез бедите. Понеже е наш Баща, Той ще направи непременно всичко да съдейства за наше добро, за да може Той да ни оформя според образа на Своя Син (Римл. 5:1-4). Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение. (29) Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Неговия Син, за да бъде Той първороден между много братя; (30) а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда; а които оправда, тях и прослави (Римл. 8:28-30).

Освен това в пасажа от Римляни 8 глава ап. Павел набляга, че Христос е истинският Син, първородният и образа на Бога. Защото е последният Адам, изпълнението на Потомъка обещан на Авраам, предвечно съществуващият Син и кулминацията на човешката история, който става послушен до смърт, Той е ролевият модел и целта на вярващите. Като синове те трябва да се стремят да се преобразяват според образа на вечния Син и Бог съдейства всичко за добро, за да може това да се случи. Голямата цел на вярващия е да стане като Христос (Римл. 8:29).

5. Синовството и Святият Дух

Като синове Бог ни дава Духа на Своя Син. Павловата парадигма за историята на изкуплението означава, че той развива доктрината за Духа в контекста на даването на синовството (Гал. 3, 4; Римл. 8).⁴¹⁴²

Голямото благословение на синовството е дарът на Духа, който ни помага да изпълняваме своето призвание на Божии синове, докато се завърне Христос. В Галатяни 4:5-6 и Римляни 8:13-17 главното предимство от синовството е Святия Дух, даден, за да ни учи какво значи да сме синове и как да се молим.

Но когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, който се роди от жена, роди се и под закона, (5) за да изкупи онези, които бяха под закона, за да получим осиновението. (6) И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, който вика: Авва, Отче! (Гал. 4:4-6).

Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате действията на тялото, ще живеете. (14) Понеже, които се водят от Божия Дух, те са Божии синове. (15) Защото не сте приели дух на робство, за да се страхувате отново, а сте приели Дух на осиновение, чрез който викаме: Авва, Отче! (16) Така Самият Дух свидетелства с нашия дух, че сме Божии деца (Римл. 8:13-17).

Синовството обуславя дара на Духа, който всички синове трябва да притежават. Тези които нямат Духа, не са синове.⁴³ Изливането на Духа върху синовете на Бога е част от настъпването на Новия век.

Святият Дух действа като заместник, ходатай и чрез Него ние викаме: „Авва, Отче!” Той помага на всеки син да умъртвява плътта (Гал. 3:16-18). Свидетелства на нас, че сме Божии деца, както чрез Словото, така и директно. Ролята и функцията на Духа е дар, който ни помага в сегашните ни слабости.

Така и също Духът ни помага в нашата слабост. Защото не знаем за какво да се молим както трябва; но самият Дух се застъпва за нас в неизговорими стенания. (27) А Този, който изследва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото Той се застъпва за светиите по Божията воля (Римл. 8:26-27).

Тъй като пълната тежест и сила на синовството не е още проявена, Духът помага на вярващия, докато настъпи това време. Той също така се смята за първия плод на новото творение, защото пази и подкрепя църквата до пълното освобождаване на Божиите синове и възкресението на тялото (Римл. 8:21 и сл.).

Ние сме водени от Духа. Това е Неговото основно действие, както е описано в Римляни 8 глава. Той ни прави способни да умъртвяваме плътта и ни учи да викаме: „Авва, Отче.” Разкрива ни благословенията на синовството. Помага ни в нашите слабости. Застъпва се за нас и ни разкрива Божиите неща (І Кор. 2).

6. Наследство

Като синове в Христос имаме законното право да сме съединени с Христос и да споделяме Неговото наследство.

Павел говори за наследство в Галатяни 3:18; Ефесяни 1:11, 14, 18; 5:5; Колосяни 1:12 и 3:24. В Римляни 8:17 и сл. пише и ако сме деца, тогава сме и наследници – наследници на Бога и сънаследници с Христос. Наследството представлява обещаните богатства на Авраам, които са спечелени и изпълнени в Христос (Гал. 3:14). Това включва дара на Духа, прощението на греховете и място в новото творение. Обещанията към Авраам са обобщени в думите, че Авраам ще бъде наследник на света (Римл. 4:13).

Синовете споделят Христовото наследство. Ние имаме достъп до Неговия Отец и богатствата, честта, управлението и славата на новото творение. Ще споделим Неговото възкресение, като получим възкресенско тяло като Неговото. Тези тела, подобно на новото творение, ще бъдат непреходни, нетленни и няма да умрат (І Кор. 15:50б). Наследството включва и вечен живот (Тит 3:7), както и Неговото царство (І Кор. 6:9; 15:50; Гал. 5:21).

Нашето наследство ще се открие в бъдеще, когато Христос сам ще влезе в Своето пълно наследство (Римл. 8:17). Наследството ще се открие заедно с Него. В този момент Той ще влезе в Своето пълно наследство и ние изцяло и видимо ще се присъединим към Него като сънаследници.

Въпроси към урок 13:

1. 
   По какъв начин синовството е основен камък на спасението?
   
2. 
   Какво имаме предвид, когато казваме, че вече сме синове, но не сме встъпили изцяло в своето наследство?
   
3. 
   Как свързваме оправданието, прощението и Бог Отец в синовството?
   
4. 
   Какво разбираме, когато казваме, че Бог разполага с различни възможности да постъпи с нас като синове?
   
5. 
   Каква е връзката между синовството и Святия Дух?
   
6. 
   Как ни помага Духът в нашите слабости?
   
7. 
   Дайте пример, който показва същността на нашето наследство.
   
8. 
   Какво е наследството на вярващия?
   
9. 
   Какъв е големият пример и цел на синовете?
   
10. 
    Какво прави Бог в чест на Своя Син?
    

Единението с Христос подсилва богословието на ап. Павел.⁴⁴ Адам, типът, сочи към Христос, антитипа, който е центърът на Божието дело като Посредник на творението и изкуплението. Всички дарове на Христос се печелят чрез единението с Него. Христос е кулминацията на типа Адам.

Единението с Адам или с Христос ни поставя или в старото, или в новото творение. В Христос Исус всички благословения на Бога се дават на църквата. Чрез единението тя ще бъде възкресена от мъртвите, за да споделя Неговото възкресение (І Кор. 15; Римл. 8:11).

Най-често единението се обозначава чрез Павловия израз в Христос, но също така и чрез кръщението и Господната трапеза. Същността на кръщението е единение с Христос и сочи към съединяването и вкореняването в Христос⁴⁵ (Гал. 3:26-27; І Кор. 12:13; І Петър 3:21). Господната трапеза също говори за единение с Христовия живот, смърт и възкресение както в Неговото човешко естество, така и в Новия Завет. Манната храни израилтяните в пустинята и Господната трапеза е символ на непрекъснатото поддържане на Божия народ от Христос. Ние се храним с Неговото разчупено тяло за прощение на греховете и сме съживени във и от Неговия възкресенски живот (Римл. 6:1-10; ІІ Кор. 2:11-14).

Единението докосва всеки аспект от богословието на Павел. В този урок ще се ограничим до седем елемента на единението, а именно до неговата важност и обхват, ключови термини, човешкото естество на Христос и Новия Завет, Ordo Salutis, вяра и единение и момента на единението.

1. Важността и обхватът на единението

Всяко учение на ап. Павел се основава на единението с Христос. В Ефесяни 1:10 и Колосяни 1:20 той изрично разкрива Христос като център и цел на всяко Божие дело.

Единението на Христос и вярващите се отразява на всяка страна от Христовото дело. В Христос вярващите са избрани (Еф. 1:4-5), оправдани (І Кор. 5:21), откупени (Гал. 4:4), примирени (ІІ Кор. 5:19) и осветени (Римл. 6:3-4). Църквата е Христовото тяло, кръстено в Него с Духа (І Кор. 12:13). Ние сме възкресени в Христос (І Кор. 15:19-21) и Той е едновременно източникът и първият плод на новото творение (І Кор. 5:17). Единението е силна, всеобхватна доктрина, която се отразява на всеки аспект от нашето взаимоотношение с Бога. Ридърбос казва: „Единението в Христос е изобилна реалност, определяща целия християнски живот, на която може да се облягаме по всяко време, във всякаква връзка и това се отнася за цялата църква без разлика... то е обективното състояние на спасение” (Ridderbos, Paul стр. 59).

Единението се отразява на правните промени, които вече разгледахме и на новия живот, на който скоро ще се спрем. В това единение не можем да отделим правната същност на Христовото дело от неговите приложения. Ако имаме Христос, имаме всичко в Него. Единението намира своя основополагащ камък в нашето осиновение в Христос и в преобразяването ни според Неговия образ.

Сложната, пълна и изчерпателна същност на нашето единение с Христос е развита в Колосяни 2:11-14, където апостолът свързва обрязването, кръщението, смъртта, възкресението и кръста с единението. То дава отражение както на нашето правно откупване от греха, така и на нашия нов живот.

В тези стихове Павел показва, че ние сме съединени с Христос в обрязването и кръщението, като умираме в Него за старото творение и реално и мощно сме възкресени за нов живот. В Христовата смърт и възкресение нашите грехове са простени. Христос заплаща за нашата правна вина, като я приковава на дървото. Всеки от тези аспекти потвърждава нашето единение с Христос.

Павел развива понятието единение главно чрез структурата за двамата Адам. Тъй като всички съгрешават в Адам, по същия начин при единението с Христос ние всички получаваме благословенията на Новия Завет. Защото както в Адам всички умират, така и в Христос всички ще оживеят (І Кор. 15:22).

Адам и Христос са две обективни исторически фигури. В единението ние споделяме Христовия обективен исторически живот, смърт, възкресение и придобивките, които произтичат от тях. Вярващите споделят Неговото оправдание и възкресение, които едновременно Го обявяват и установяват като праведен Син, Неговият нов мощен възкресенски живот и Неговото прославяне като Господ над творението. В Него ние сме взети от царството на плътта и сме поставени в царството на Духа и живота (Римл. 5:5; Гал. 2:20; Гал. 5:25).

Павел представя това единение по редица различни и все пак взаимно свързани начини. Той говори за Христос, който действа от наше име: Христос умря за греховете ни според Писанията (І Кор. 15:3). Описва единението и с понятието „в Христос,” така и в Христос всички ще живеят (І Кор. 15:22). „В Христос” е най-често срещаният израз на Павел.⁴⁶ Освен това той говори за вярващите, че са „с Христос,” утвърждавайки факта, че сме възкресени заедно с Него. Райт твърди, че самият термин Христос е съвкупно понятие, включващо всички, които са в Него.⁴⁷

(1) „За нас”

В израза „за нас” Павел обозначава Христовото дело в наше име. Този израз внушава нещо извършено само от Христос за нашето добро. Ридърбос отбелязва: „Павел често използва този израз, когато се споменават Христовите страдания, смърт и възкресение” (Paul стр. 58). Текстовете включват І Коринтяни 1:13; ІІ Коринтяни 5:21, Галатяни 5:21; Галатяни 1:4; 3:13; І Тимотей 2:6 и Филипяни 2:14.

(2) „В Христос”

Въпреки че често говори какво Христос е извършил за нас, Павел също така ни описва като „в Христос.” „В Христос” е първостепенното понятие за единение на апостола. Изразът се среща осемдесет и шест пъти в неговите послания.⁴⁸ Понятието е гъвкаво, главно се употребява за съпоставяне на позицията на човека в Адам с тази на човека в Христос, а после се прилагат Христовите благословения към нас. „За нас тогава да си в Христос означава да принадлежиш на Христос като твой представител, така че решенията прилагани към него да се отнасят и за нас” (Moo, стр. 381).⁴⁹

И така, ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина, ето, всичко стана ново! (ІІ Кор. 5:17).

Защото всички сте Божии синове чрез вярата в Исус Христос, (27) понеже всички вие, които сте се кръстили в Христос, с Христос сте се облекли. (28) Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъж, нито жена, защото вие всички сте едно в Христос Исус (Гал. 3:26-28).

Изразът „в Христос” изразява факта, че животът на вярващия е толкова здраво свързан с Христос, че той споделя благословенията спечелени в Неговия живот, смърт и възкресение.

(3) „С Христос”

Непосредствено свързан с това да си „в Христос” е да си „с Христос.” Понятието се появява девет пъти в посланията на ап. Павел (Римл. 6:4, 5, 8; Гал. 2:19; Кол. 2:12, 13 ,20; 3:4; Еф. 2:6). То показва, че ние сме включени в Неговия живот и благословения.

С Христос ние сме били разпънати. Бяхме мъртви, погребани и възкресени с Него. Създадени сме да седим с Него в небесни места и да се явим с Него в слава (Moo, стр. 392).

(4) Месията/ Христос

Както вече отбелязахме Райт твърди, че в Павловите послания думите „Исус” и „Христос” са различни имена, представляващи различни категории. „Исус” говори за човека, който умира и възкръсва индивидуално, докато Христос е Неговото съвкупно име, което предполага единство между Христос и Неговия народ.⁵⁰ Райт утвърждава, че Павел прави това разграничение в Римляни 8:11.

Първият път Павел споменава „Исус,” за да подчертае възкресението на самия Исус и после преминава към понятието „Христос”, за да развие идеята, че всички в Него ще бъдат възкресени от Духа по същия начин, подобно на Него.

Всеки от изразите с предлози по-горе показва близката връзка между Христос и Неговия народ. В единението започва Христовото дело за нас, но ние също участваме в тези дела. Христовото дело за нас и нашето единение в Него не могат да се разделят.

Между вменяването, присъединяването и единението съществува много близка връзка, специално съдържана във връзката между понятията „Христос за нас,” „ние в Него,” и „с Него.” Спори се, че закономерните ползи от Христос, особено оправданието, се прилагат към нас само чрез вменяване (което е дара на чуждата праведност), а не чрез единението.⁵¹ Пасажите в Римляни 4 глава разгледани по-рано, ясно говорят за вменяване. Ние не сме оправдани чрез своите дела, а чрез делото на Христос за нас, получено чрез вяра, докато сме все още грешници. В същото време вменяването не съществува без единение. Въпреки че изразът „за нас” (който набляга на делото единствено на Христос и обикновено се употребява в контекста на вменяването) е различен от другите изрази „ние в Него” или „с Него” (които сякаш наблягат на нашето участие и единение в Христос), които изразяват единение. Христовото дело „за нас” е заявление за единение (макар да има различна отсянка в значението) колкото и „в” или „с” Христос.

Павел се придвижва лесно между Христос „за нас” и другите изрази за единение. Той говори първо, че Христос действа „за нас” и веднага след това за нашето кръщаване „в Христос” – като и двата израза обозначават единение. Апостолът прави алюзия с това в І Коринтяни 1:13. Той пита: Нима Христос се е разделил? Нима Павел беше разпънат за вас? Или се кръстихте в името на Павел?

Във ІІ Коринтяни 5:21 ап. Павел прави връзка в един и същи стих между Христос „за нас” (израз за вменяване) и „с Него.” Който за нас направи грешен Онзи, който не знаеше грях, за да станем ние в Него праведни пред Бога. Започва със заявлението, че Христос става грешен без да е извършил грях и след това продължава, че в Него ние ставаме праведни пред Бога. Така свързва двата елемента, защото всеки един от тях говори за единение. По същия начин в по-ранен стих Павел пише: ако един е умрял за всичките, тогава и всичките са умрели (ІІ Кор. 5:14б). Тъй като Христос умира „за всички”, ние всички умираме в Него. В тези изрази Христовата смърт е смърт за всички, които Той представлява в единението (Moo, стр. 394). Същото се отнася за израза „с Него.” Христовото дело „за нас” и ние „в Него” и „с Него” трябва да се разглежда като различни и същевременно неделими страни на нашето единение в Христос.⁵² Накрая в Римляни 5:12-19 където Христос е съвкупна фигура, се казва, че праведността е безрезервен, щедър дар даден заради Христовото покорство.