Единението, човешкото естество на Христос и Новият Завет

Точната същност на единението между Христос и църквата е тайна (Еф. 5:23, 31, 32). Старите богослови често говорят за „тайнствено единение” – понятие, което лесно се обърква с единението между вярващия и божественото естество на Христос, с единението, в което човешкото и божественото естество на Христос се съчетават и само с единението от Духа без връзка с историята или човека.

Ап. Павел учи, че вярващите са особено свързани с човешкото естество на Христос в и чрез Новия Завет. Като казваме това, ние не отричаме единението или не ратуваме за разделяне на човешкото естество от божественото естество на Христос. Просто отбелязваме, че ударението на апостола е върху Христос като Месията, Богочовека. Плодът на този съюз е Духът. Както вярващите са съединени с човека Адам под Стария Завет, по същия начин при Новия Завет те са съединени с Христос, вторият и последният Адам.

Павел свързва посредническото дело на Христос с Неговото човешко естество при Новия Завет в І Тимотей 2:5: Защото има само един Бог и един Посредник между Бога и хората – Човекът Христос Исус. На Последната вечеря апостолът следва учението на Исус и отбелязва, че Новия Завет става ефективен в тялото и кръвта на Христос, с други думи, в и чрез Неговото човешко естество. И като благодари, разчупи и каза: Това е Моето тяло, което е (разчупено) за вас; това правете за Мое възпоменание. (25) Така взе и чашата след вечерята и каза: Тази чаша е Новият Завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоменание (І Кор. 11:24-25). В Ефесяни 5:29-30 ап. Павел прави връзка между единението и Христовата плът... защото ние сме части на Неговото тяло.⁵³ Христос идва в плът, за да спаси тези, които са в плътта. Павел е конкретен. За Неговия Син, който по плът се роди от потомството на Давид (Римл. 1:3). Понеже това, което беше невъзможно за закона поради това, че беше слаб чрез плътта, го извърши Бог, като изпрати Сина Си в плът, също като греховната плът, заради греха и осъди греха в плътта, (4) за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим не по плът, а по Дух (Римл. 8:3-4). Подразбира се, че Павел смята Христос за последният Адам и втория човек, началото на човечеството.

Единението с Христовото човешко естество има две важни особености. Първо, макар да идва в плътта, Христос няма греховна плът (Римл. 8:3-4). Христос не може да съгрешава. Грехът, който понася, Му се вменява (І Кор. 5:21). Безгрешното човешко естество Му позволява да направи изкупление за греха в плътта. В Новия Завет Той дава Своето физическо тяло и кръв (І Кор. 11:24-25).

Второ, при възкресението на Исус Той е възкресен от силата на Святия Дух в ново духовно тяло (Римл. 1:4; 8:11; І Кор. 15:42-49). Не само Святият Дух възкресява, но и Неговото тяло е възкресено от Духа и Той получава ново човешко, духовно тяло. Христос вече притежава ново прославено човешко тяло. Вярващите в момента са съединени с Неговото духовно тяло, въпреки че още не сме възкресени в своите нови възкресенски тела⁵⁴ (Еф. 1:19-20).

Христовото възкресение е осъществено от Духа (Римл. 8:8-11). Духът възкресява Христос като Месия и Той притежава Духа без мяра. Възкресеното човешко естество на Христос сега е източник на Святия Дух. Той е животворният Дух (І Кор. 15:45) излят от Него на Петдесятница. Вярващите получават своя нов възкресенски живот от единението с Неговия Дух при Новия Завет. В резултат на това единение Духът дава на вярващите живот, събужда ги в този век и ще ги възкреси и промени телата им в Последния ден. Същият Дух, който възкресява Христос, ще възкреси и Неговия народ с Него (Римл. 8:10-11). Единението, Христовото човешко естество, Неговият възкресенски живот и делото на Святия Дух образуват здраво свързан грозд от понятия.

Вие обаче не сте плътски, а духовни, ако наистина живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов. (10) Но ако Христос е във вас, тялото наистина е мъртво поради греха, но духът е жив поради правдата. (11) И ако живее във вас Духът на Този, който възкреси Исус от мъртвите, то Този, който възкреси Христос от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който живее във вас (Римл. 8:9-11).

Вярващите сега ходят и са водени от Духа (І Кор. 3:16; Римл. 8:4-6). Чрез своето единение с възкръсналия Христос ние можем да говорим за Христос Исус, който стана за нас мъдрост от Бога и правда, и освещение, и изкупление (І Кор. 1:30б)

В заключение единението не е само с Неговия Дух или директно с Бога. То е обективно с Христос, с Неговия исторически човешки живот, смърт и възкресение, с Неговата личност и дело в Новия Завет.⁵⁵ Тъй като Христос умира за старото творение, в Неговата смърт Той осъжда греха в Своята плът. После възкръсва за новото творение и онези, които са съединени с Него, споделят тази реалност. Те също са мъртви за старото творение и са живи в новия възкресенски живот. Подобно на Христос това единение също е едно веднъж завинаги преместване, което сменя новото състояние и непрекъснатия източник на духовна сила.

4. Единението и Ordo Salutis⁵⁶

В Колосяни 2:14-15, Римляни 6:1 и сл. и Ефесяни 2:1-10 ап. Павел поставя единението в основата на приложение на спасението, което трябва контролира нашия подход към Ordo Salutis.⁵⁷ Ние често подхождаме към спасението от лична, субективна човешка гледна точка, отделно от Христос. Това става, когато задаваме въпроси от рода: „Дали новорождението е преди вярата или вярата е преди новорождението?” И в двата случая ние можем да се насочим към спасението на вярващия независимо от Христос, което не съответства на подхода на ап. Павел.

Той развива прилагането на спасението чрез единението с Христовото обективно дело, с Богочовека във времето и пространството и после прилага ползите за вярващите. Първо Христос е този, който е оправдан, обявен за Син, възкресен за нов живот (освещение) и прославен в Своето възкресение в един даден момент. В единението на Христовото възкресение ние споделяме тези благословения. Ние сме оправдани, възкресени за нов живот и ставаме синове. Тъй като сме в Христос, тези събития се прилагат за нас едновременно и ние сме сигурни в прославянето при възкресяване на телата. Всички благословения произтичат от единението. Това ни предупреждава да не разделяме приложението на спасението в последователност от логически свързани и отделни събития.

Първостепенният фокус на Павловото учение за спасението е Христос и Неговото дело. Неговият главен фокус не е Божието постановление. Мнозина твърдят, че от Римляни 8:29-30 центърът на Ordo Salutis и оттам на спасението е Божието постановление, най-вече избирането и предопределението. Но макар постановлението да се отразява на всички страни на спасението, фокусът на постановлението е самият Христос. Отец прави Христос първият обект на избирането и спасението (Еф. 1:4) и след това избира нас в Него. За Павел Христос е винаги в центъра, а постановлението е подтема. В Римляни 8:28-30 постановлението също се насочва върху Христос и Неговата победа. То е предназначено да ни преобрази според образа на Христос, който е негов център (Римл. 8:29). По-широкият контекст на тези стихове потвърждава, че вярващият трябва да бъде уверен в Христовата победа. Апостолът продължава да говори за откриването на живата и сигурна връзка с възкръсналия и победил Божи Син (Римл. 8:33-34). Както ще видим по-късно, той никога не обсъжда избирането абстрактно, а винаги като постановление за единение с Христос.⁵⁸

Фокусът върху постановлението и разделянето на Ordo Salutis на отделни единици е довело до наблягане на един или друг негов елемент, което от своя страна пренебрегва или омаловажава другите елементи. Според лютеранското мислене оправданието е в центъра на спасението, а освещението се свежда до второстепенен елемент, който произтича от него. В светлината на Римляни 6 и на Колосяни 2:11-15 по-горе, това е небиблейско схващане. Разделянето на различните елементи без изричното им свързване с единението е опасна тенденция. Тя изолира и отделя Христовите дела, които не бива да се раздробяват. Ако някой има Христос, има всичките Негови дела, които произтичат от възкресението Му.⁵⁹

В някои кръгове безкомпромисното разделяне на спасението на отделни части е довело до разделяне не само на елементите оправдание и освещение, но и на раздробяване на същността на самото единение. Тъй като фокусът на единението попада върху индивидуалното приложение при хората, а не на началото с Христос, единението грубо се разделя на правно (вменяване и оправдание) и духовно (преобразяване, новорождение и освещение). На практика това води до подчертаване или на правните, или на преобразяващите елементи на Христовия живот за сметка на останалите. За разлика, фокусът на ап. Павел е върху Христос и Неговото възкресение. Той последователно започва с учението на Христос, че ние сме възкресени в Него, седим с Него (Еф. 1:19-20), съживени сме с Него (Еф. 2:5-6) и сме поставени в небесни места с Него (Кол. 3:1-4). Чак след като разглежда делата на Христос, Павел ги прилага към нас. Той не тръгва от позицията на вярващия без участието на Христос. При неговия метод се елиминира опасността от раздробяване на единението и оттам прекаленото ударение върху един от неговите аспекти. От екзегетична гледна точка Павел използва този модел в Ефесяни 1:19-20, 2:5-6; Римляни 6; Колосяни 2:11-16 и 3:1-4.⁶⁰

Чрез поставянето на Христовото възкресение в центъра на спасението и чрез свързването на спасението директно с Него, ние виждаме, че в Христос спасението на църквата вече е завършено, напълно гарантирано и ще триумфира в живота на вярващите. Към Неговото дело не може да се прибави нищо, то е сигурно в Него. „Смъртта и възкресението на Христос включват смъртта и възкресението на всички. Първите са завършени, неизменими факти, за да бъдат и вторите такива” (Wrede, стр. 104). Нашето спасение вече е цялостно в Него. Нашата увереност е в завършеното дело на Христос. Нашата надежда за получаване на цялостното Божие спасение почива на възкресението на Христос.

5. Духът като плод на единението с Месията

Единението не е абстрактно духовно или мистично единение с Божеството. По-скоро единението в Новия Завет е специална връзка с човешкото естество на Христос. Духът работи в и чрез възкръсналото човешко естество на Христос в Новия Завет. Вярващите са в единение с Него и Духът също обитава в тях. Връзката е толкова близка, че Павел използва взаимно заменяемо изразите „да бъдеш в Духа” и „да бъдеш в Христос” и ако някой няма Духа, тогава той не е Христов (Римл. 8:8-11).

Апостолът смята Духа за плод на нашето единение с възкръсналия Месия и новия вид съществуване в новото творение.⁶¹

(1) Святият Дух произтича от единението с възкръсналото човешко естество на Христос. Духът възкресява Месията от мъртвите (Римл. 1:4; 8:11) и сега почива на Него без мяра. Христос има пълно и цялостно притежание на Духа. Павел описва същото в І Коринтяни 15:45: „Първият човек, Адам, стана жива душа,” последният Адам стана животворящ дух.⁶² Днес Христос е животворящ Дух. Първият човек става живо същество, а вторият Човек е далеч по-велик. В Своето възкресение Той е животворящият Дух. Гафин пише: „Благодарение на Своето прославяне (възкресение и възнесение) Христос като последният Адам и вторият човек постига такова пълно притежание на Духа, че двамата се уеднаквяват в своето действие. Двамата стават едно в своето есхатологично дело да дават живот на църквата и първите видими плодове на този живот са във възкресението на самия Христос (Гафин, Поглед към Петдесятница, стр. 18, 19). По-нататък Гафин продължава, че макар животворящото дело на Христос да е главно в бъдещото възкресение, то все пак обхваща и сегашното възкресение на вярващите (стр. 19).

В единението с Него Духът ще ни възкреси в Последния ден. Както Отец възкресява Христос чрез Духа, така по същия начин ще възкреси и вярващите. (Това като че ли е позоваване на Божията мощ в Ефесяни 1:20.) Духът е жизненоважната връзка между заповедта на Отец, Христос и нашето възкресение. В тази си способност Христос излива дара върху църквата в настоящия век, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез Святия Дух, който ни е даден (Римл. 5:5).

Връзката между Христос и Духа е толкова близка, че обитаването на Божия Дух и обитаването на Христос е едно и също. Павел използва идеите взаимосвързано, когато приравнява обитаването на Духа с това на самия Христос. Павел може да каже, че ако някой няма Духа, той не принадлежи на Христос и ако Духът обитава в един вярващ, тогава обитава самият Христос (Gaffin, By Faith, стр. 39). За Павел „Духът е във вас” е невъзможно без „Христос е във вас” (Morris, стр. 309). „Вярващите са не само в Христос, но и Той е в тях. Единението е реципрочно по характер, то е Христос във вас (Кол. 1:27)” (Gaffin, By Faith, стр. 39).

(2) Дарът на Духа е плод на единението, което се дължи на Христовото възкресение и Неговата позиция на Син.⁶³ Позицията е сложна, защото се припокрива с 1) въпроса за момента на единението (виж по-долу), 2) взаимовръзката между Христос и Духа и 3) Павловото учение за призоваването и новорождението. По правило Павел учи, че в новия век Духът се излива в Христос, в единението с Него.

Това е общото свидетелство на историческите текстове на Новия завет. В Деяния на апостолите Лука използва същия модел на историята на изкуплението. Духът се излива на Петдесятница като плод, резултат от делото на възкръсналия Месия. Същата рамка може да се види в обръщението на Павел и хората в дома на Корнилий. Домът на Корнилий първо е доведен при Христос, а после върху него се излива Святия Дух (Деяния 10). При обръщението си (Деяния 9:4-6) Павел е призован, откликва с вяра, след това е кръстен и после получава Духа (9:17). Когато описва своето спасение, апостолът говори за „призоваване,” а не за новорождение. Когато Бог, който още от утробата на майка ми ме беше отделил и призовал чрез Своята благодат, (16) благоволи да открие в мен Сина Си (Гал. 1:15-16а). В паралелен пасаж в І Коринтяни 1:9 пък казва, че коринтяните са призовани от Отца в общението на Неговия Син.

В своите послания Павел следва същия подход. В Ефесяни 1:1-14 той казва, че великото дело на спасението се дължи на нашето избиране от Отец в Христос. После се съсредоточава на нашето благословение в единението с Христовото дело преди да премине към разглеждане на наследството на вярващия в Духа. Той използва същия подход в останалата част от посланието. В Ефесяни 2 глава развива идеята за единение в новия живот с Христос без да споменава Духа. После се връща към идеите за запечатването с Духа и ходенето в Духа в Ефесяни 4:30 и 5:18 и сл. В Галатяни Павел прави същото: говори за единение в Галатяни 3:28-29 и по-късно в Галатяни 4:4-7 обсъжда дара на Духа като плод на Христовото дело. После дава практични изводи в 5 глава и след това. Същата рамка се наблюдава в Римляни 6 глава, където се говори за единение с Христос без да се споменава Духа и ролята на Духа е развита по-късно в глава 8. По принцип за обръщението Павел (подобно на Лука) набляга на призоваването от Отца.⁶⁴

Тъй като учи, че Святият Дух е плод на единението на вярващия, начин на живот в новото творение, ап. Павел не развива отделна доктрина за новорождението. В общото индивидуално и лично развитие на Ordo Salutis новорождението трябва да се случи първо.⁶⁵

Някои твърдят, че Павел проповядва идеята за личното новорождение като използва понятието „измиване” (І Кор. 6:11) и по-пълния израз „окъпването на новорождението” (Тит 3:5).

Думата „окъпване” се среща три пъти в Павловите послания: І Кор. 6:11, Ефесяни 5:26 и Тит 3:5. Действителната дума „новорождение” се среща само един път в книгите на апостола и само още веднъж в целия Нов завет в Матей 19:28. В пасажа в Матей Христос не използва думата във връзка с индивидуалното новорождение, а по-скоро в по-широкия смисъл на пре-сътворение на целия свят. По същия начин ударението на Павел не е на индивидуалното обръщение, а на фундаменталната промяна във всеки аспект на новото творение. В Тит контрастът, който изгражда авторът, е между нашите праведни дела, с които се опитваме да заслужим спасение, и Божията милост в спасението чрез дара на новорождението и Духа. Ридърбос отбелязва, че Павел „... слага край на времето „някога” преди Христос (ст. 3)” (Ridderbos, Paul, стр. 226). Тук изразът е типично есхатологичен, а не набляга на индивидуалното лично обновление (Деяния 2:17; Йоил 3:1; Римл. 5:5). Понятията „окъпване” и „новорождение” говорят за настъпването на новия век, а не за ограничено субективно преживяване на човека. С тази употреба на думите Павел използва окъпването и новорождението като паралели на кръщението (Римл. 6:3; Гал. 3:27).

Въпреки че Павел не набляга на индивидуалното новорождение, това не значи, че гледа на спасението като на човешко дело. Той поддържа първостепенното място на божествената благодат в спасението като подчертава, че спасението идва първо от избора на Бога (Еф. 1:4; Гал. 1:15-16; І Кор. 1:9; Римл. 8:28-30). Човек не може да се спаси сам – Бог е този, който спасява. В същност цялото учение на апостола показва, че Бог притежава инициативата и суверенността в спасението.

Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение. (29) Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Неговия Син, за да бъде Той първороден между много братя; (30) а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда; а които оправда, тях и прослави. (Римл. 8:28-30).

Единението с Христовото възкресение и Духа означава, че Духът е дар специално в новия век за църквата. Духът е начин на съществуване, обективна реалност, съществен елемент в новото творение. „Духът не е случаен посетител, а заживява постоянно в Божия народ” (Morris, стр. 308). Павел описва този живот като да имаш Духа (Римл. 2:29), да живееш, да ходиш и да се стремиш в ума си по Духа (Римл. 8:4-6). Говорейки за собственото си служение той заявява, че то е в силата на Святия Дух (Римл. 15:19) и в проявлението на Духа (І Кор. 2:4), като и двете са показатели, че новото творение е настъпило.

Вярата в Христос осъществява и поддържа нашето единение с Христос. Павел казва: Съразпънат съм с Христос; и вече не аз живея, а Христос живее в мен; и животът, който сега живея в плътта, го живея с вярата в Божия Син, който ме възлюби и предаде Себе Си заради мен (Гал. 2:20).

Вярата е човешката реакция на Божието обещание в благовестието. С вяра ние се съединяваме с Христос и получаваме Неговите благословения. В Евангелията както и в Галатяни 2 и в І Коринтяни 1-3 вярата и кръщението са свързани. Вярата, кръщението и единението образуват взаимно свързания грозд от понятия.

Ако вярата води до единение, единението е с възкресеното човешко естество на Христос и е свързано с изливането на Духа, тогава може да се каже, че единението може да се случи само при Новия Завет. Ще се спрем на тази идея като се обърнем към момента на единение.

7. Моментът на единение

Въпросът за времето на единение е труден. Кога се съединяваме с Христос? Ако единението е с обективното човешко естество на Христос разкрито в историята в Новия Завет, тогава старозаветните вярващи съединени ли са с Христос и в какъв смисъл? Дали единението включва и единение с нероденото човешко естество на Христос?

Павел не се спира на тези въпроси в своите послания, защото пише като служител на Новия, а не на Стария Завет (ІІ Кор. 3:6). Неговият общ принцип е да се дистанцира от Стария Завет, след като вече Христос е дошъл. Той вече е центърът на Божието дело и ние трябва да изоставим Стария Завет и да се присъединим към Христос под служението на Новия Завет. Освен това загрижеността на Павел е към практичните, а не към систематичните въпроси.

Апостолът предлага три перспективи към единението. Той говори за присъединяване към Христос преди основаването на света. Учи, че Бог ни е избрал в Христос преди началото на времето и това избиране води до нашето осиновение.⁶⁶ Павел казва Както ни е избрал в Него преди основаването на света, за да бъдем свети и без недостатък пред Него в любов; (5) като ни е предопределил да бъдем осиновени за Него чрез Исус Христос по благоволението на Своята воля (Еф. 1:4-5).

Павел ни вижда като участващи в обективната смърт, погребване и възкресение на Христос преди 2000 години и всички призовани в Него участват в живота, смъртта и възкресението на Месията и Посредника. Ние бяхме в Него, съединени с Него на кръста и споделяме Неговите благословения.

Освен това ап. Павел набляга, че нашето единение с Христос е промяна в живота ни (Римл. 6; Еф. 2:1-10; Кол. 2:11-15; 3:1-14). От тази гледна точка той се спира на промяната в живота ни, предизвикана от единението. В този смисъл има време, когато ние не сме в единение и после настъпва време, когато сме въведени в него. Тази промяна в положението позволява на апостола да говори за тези, които са в Христос преди Него. Поздравете Андроник и Юния, моите сродници и някога заедно с мен затворници, които са бележити между апостолите и които бяха в Христос още преди мен (Римл. 16:7).

Понеже Павел представя единението по тези три различни начина, трябва да сме внимателни да не приписваме на единението определен момент и така да не позволяваме то да контролира нашето разбиране за други доктрини.

Въпроси към урок 14:

1. 
   Защо единението е централна доктрина на ап. Павел?
   
2. 
   Кои страни на богословието на Павел не покрива единението?
   
3. 
   Посочете четири изрази, които Павел употребява, за да представя единението.
   
4. 
   Какво разбираме под единение с историческия живот, смърт и възкресение на Христос?
   
5. 
   Обяснете единението с човешкото естество на Христос и Новия Завет въз основа на І Коринтяни 11:24-25 и І Тимотей 2:5.
   
6. 
   Посочете някои проблеми с традиционното построяване на Ordo Salutis и единението.
   
7. 
   Каква е главната насока на ап. Павел по отношение на Ordo Salutis?
   
8. 
   Притежава ли ап. Павел самостоятелна доктрина за новорождението? Как се представя Божията суверенност?
   
9. 
   Каква е връзката между Духа, възкресението и единението?
   
10. 
    Кога се съединяваме с Христос?
    

В предишни уроци се спряхме на великото обективно правно дело на Христос за нас. Тук ще разгледаме източника на новия силен и вътрешен живот, който е животът, смъртта и възкресението на Христос. Ще обсъдим нашата способност да живеем на практика за Бога и ще проучим някои последици от Христовото възкресение: новия възкресенски живот, ролята на Духа и новия човек в Христос. Извор на всеки аспект в новия живот е самото възкресение на Христос, от което заради Неговото възкръсване произтича всеки елемент.

Христовото възкресение е основата на новия живот – Той оживява (І Кор. 15:21). В единението Неговият възкресенски живот е източникът на целия духовен живот на всички. Той е първият плод на възкресението, първият от същата богата жетва. Наречен е и Първороден от мъртвите. Първи плод и Първороден показват единение и солидарност между Христовото възкресение и всички съединени в Него. Понятията Първи плод и Първороден говорят, че Христос е първият, който представлява общия брой.

В единението и Духа Павел свързва три неща: физическото възкресение на Христос, нашето възкресение в Последния ден и нашия нов духовен живот след възкресяването. Те са толкова здраво свързани, че трябва да се разглеждат като едно и също събитие с три страни.⁶⁷ Непосредственият аспект от възкресението вече е приложен към новия човек. В Римляни 6, Ефесяни 2:1-10 и Колосяни 2:11-14 Павел вижда вярващите като вече съединени с възкресенския живот на Христос в своя нов живот, роден от живота на възкръсналия Христос.

Силата на възкресенския живот е в особена връзка с новото прославено възкресено човешко естество на Христос. Павел пише: Понеже, както чрез един човек дойде смъртта, така чрез един Човек дойде възкресението на мъртвите. (22) Защото, както в Адам всички умират, така и в Христос всички ще оживеят (І Кор. 15:21-22).

Една причина Христовия възкресенски живот да е източник на духовна сила е Неговото взаимоотношение с Духа. Духът възкресява Христос и така Христос става източник на Духа за църквата. Като излага нещата исторически и типологично, ап. Павел пише, че „Първият човек, Адам, стана жива душа,” последният Адам стана животворящ дух (І Кор. 15:45). Макар Адам да е първия жив човек, в Своето възкресение Христос, помазаният Месия, става първият човек, който едновременно притежава и става източник на по-висш духовен живот. При възкресението Христос като човек вече притежава Духа по уникален начин, а Духът е източникът на Христовия живот в новото творение.⁶⁸

Трябва да отбележим, че Павел също обсъжда силата на Бога в единение с Христовото възкресение без да се споменава Духа. В Римляни 6, Ефесяни 2 и Колосяни 2 и 3 апостолът говори за умиране с Христос и възкръсване с Божията мощ чрез единението, като пропуска да се позове Духа. Тъй като това прави Павел, по-добре да разгледаме възкресението и делото на Святия Дух като две отделни, но неделими страни на възкресенския живот на Христос. Същото се наблюдава в Ефесяни 2:4-10. В тези стихове той изтъква, че новият човек е създаден в Христос (Еф. 2:10) и така споделя възкресенския живот на Христос, но изобщо не говори директно за Духа. Съвсем същото прави Павел и в Колосяни 2 и 3 глави.

В Христовото възкресение вярващият става нов човек. Във и чрез живота на възкръсналия Христос вярващият се обновява в познание, праведност и истинска святост (Еф. 4:24; Кол. 3:10). Вярващите споделят възкресенския живот на Христос в новия живот, в Духа и в новия човек.