Увод Третият сектор в България: проблеми на развитието (1990-2001) Развитие на организациите от третия сектор
Условия за работа и развитие на третия сектор. Актуален контекст (2002 г.)
Изтегляне 1.04 Mb.
|
5. Условия за работа и развитие на третия сектор. Актуален контекст (2002 г.)Общата оценка на развитието и проблемите на третия сектор през последното десетилетие неизбежно водят към глобализиране на проблемите в макрорамката на цяло десетилетие. От друга страна, скоростта на промените в България (особено след 1997 г.) променя контекста толкова бързо, че проблемите в дневния ред се сменят с почти калейдоскопична бързина, ако мащабът за оценки е цяло десетилетие. С други думи, големият времеви период може да подведе към оценки, изводи и фокусиране върху проблеми, които вече не са актуални, били са изживяни или огромното им влияние от преди години вече е силно ограничено. По тези причини се налага да отделим място на актуалния контекст в по-ограничени времеви рамки (2001-2002 г.), доколкото си заслужава да се търсят нови тенденции и фактори, проявили се наскоро. През 2001-2002 година условията за действие на третия сектор претърпяха допълнителни промени и има смисъл да се спрем върху тях. Причината е, че работата на НПО в България може да спечели от съобразяване с нови реалности - адаптирането към обществените промени от всякакъв характер винаги е била съществена характеристика на третия сектор като цяло, а по-гъвкавата реакция към промените е по принцип един от шансовете на НПО да заемат освободени празни пространства и да откриват по-бързо неизползвани възможности за работа. Ако можем да посочим промените, ако описанието им е точно, а причинно-следствените връзки са установени правилно, НПО като цяло могат да се възползват от тези промени за преформулиране на тактики, стратегии и планиране. Т. е., от оценка на промените третият сектор би могъл да извлече полза. Обратно - несъобразяване с промените (в страната, в първия и втория сектор), крие рискове от използване на остарели схеми, методи и визии. 5. 1. Вътрешни условия 5. 1. 1. Появата на НДСВ и успехът на НДСВ на парламентарните избори, както и едногодишното управление на НДСВ в коалиция с ДПС промениха съществено модела на двупартийно противопоставяне, господстващ в страната. Сам по себе си този факт доведе до серия отделни резултати в много области на политическия и социалния живот. (Този текст няма амбициите на политически или политологически анализ. В конкретния случай разглеждането на политическата обстановка има смисъл само дотолкова, доколкото описва някои промени в контекста, свързани с нови възможности за работата и развитието на третия сектор.) Новите управляващи продължиха политиката на предишното управление за оттегляне на държавата от несвойствени дейности и свръхконтрол. Макар и провеждана с колебания и противоречия, тази обща политическа визия за бъдещето гарантира по-сигурна перспектива за разширяване на полето за дейност на третия сектор. Някои от водещите фигури в НДСВ (Емил Кошлуков, Соломон Паси) познават добре принципите на работа и възможностите на третия сектор. Те допринесоха за утвърждаването в държавната власт на идеята за нови модели на обществено развитие, в частност, за “коалиционни отношения” с третия сектор. Във властта навлязоха много хора без опит, но и много хора с нестандартно мислене, дошли от различни сектори на обществото, с различен опит (вкл. опит от практики в развити държави). Като цяло нарастват възможностите за партниране със структурите на първия сектор (държавната власт по принцип, министерства, ведомства, общински ръководства и пр.). Проектът за Национална харта за взаимодействие между публичната власт и гражданските организации от юни 2002 г. показва възможностите за партниране – не само като очертаване на периметър за сътрудничество и общи принципи (тъй като подобни идеи имаше лансирани и в миналото). По-характерен е мащабът, в който вече се споделя подобна идея (видим в броя и имената; 15). 5. 1. 2. Условията за адекватно партниране с втория сектор (предприемачеството, бизнеса) остават твърде слаби. От друга страна, стабилизацията на българската финансово-икономическа система през последните пет години и нарастващото значение на частния сектор в българската икономика дават основания да се предполага, че условията за това партниране могат да се подобрят в бъдеще. През последните пет години връзките между третия сектор и частните предприемачи по принцип са обременени от три проблема: тежка икономическа криза, неясна данъчна политика и липса на стимули за дарителски инициативи. (Тази оценка, както се вижда, изхожда от 1997 г. като нулева точка.) Към 2002 г. може да се твърди, че България е излязла от кризата, че в данъчната политика има определена стратегия и стимулите за дарителството не са чужда идея на политическите елити. Тези промени още не са довели до радикална промяна, още повече, че за решения можем да говорим само когато са налице промени в законодателството. Въпреки това обаче, може да се твърди, че перспективите пред взаимодействието на третия сектор с бизнеса са по-добри от когато и да било след 1997 г. 5. 1. 3. Съществува опасност това сътрудничество да се използва от бизнес с не особено добър публичен образ. Дарения и подкрепа за неправителствени организации са добър начин за демонстрация на действия в полза на обществото. Съдейки по западния опит, благотворителност, дарения за религиозни храмове и пр. са обичайни методи за изграждане на добър публичен имидж. Неправителствените организации би трябвало да си дават сметка за това, че към тях вероятно ще бъде проявен интерес от лица и капитали с лоша слава. 5. 1. 4. “Нормализацията” на общество, завършващо своя преход от тоталитарно към демократично, е свързано с интегриране на проблематики, разглеждани досега поотделно и самостойно. През 2002 г. вече изглеждат взаимосвързани проблематики като медии, човешки права, икономическо развитие, екология, местно развитие, междуетнически взаимоотношения. Независимо от думите, с които описваме тези процеси (глобализация, интегриране на проблематики, комплексен подход), става дума за тенденция с важно значение за работата на третия сектор – за планирането, проектното осигуряване на дейността му и дори за процеса на апликации на проекти. 5. 1. 5. Утвърденият авторитет на третия сектор и специфичните постижения на неправителствените организации в началото на новия век са извън всяко съмнение. Третият сектор разкрива все повече възможности за отстояване на интереси, които предстои да бъдат оползотворени и оценявани. Организации от типа “think-tank” например заемат сериозно място в процеси и процедури като икономическо планиране и евроинтеграция. Организации от типа “за защита на потребителите” са в състояние да водят дела срещу правителствени структури и да ги печелят. Организации от типа “медийни сдружения” са в състояние да оказват натиск върху изпълнителната, а дори и върху съдебната власт. 5. 1. 6. От друга страна, позициите на неправителствена структура дават по-добри възможности за изграждане на коалиции, за обществено влияние и лобизъм в полза на идеи и концепции. Би могло да се твърди, че досега познатата ни форма при всички свои несъвършенства и противоречия, вече се е утвърдила и се изпълва с ново съдържание. В резултат “приложното поле” на НПО се разширява в обхват, все по-далеч от класическите представи. Например сдружението “Български атомен форум” (Булатом), учредено през юни 2001 г., е неправителствена организация, която представлява 14 компании (АД, ООД, ЕАД, ЕООД). Сред тях са АЕЦ "Козлодуй", "Главболгарстрой”, "Енергопроект", АтомТоплопроект, инженерингови и строителни фирми, доставчици на оборудване, научно-изследователски институти. Сред основните цели на НПО Булатом са “да оказва влияние за формирането на обществено и политическо мнение за ядрената енергетика”, но и “да съдействува и подпомага компаниите-членки да развиват своята дейност”; “да действа като технически и икономически съветник на Българското правителство.” 5. 2. Евроатлантическата перспектива Евроатлантическата перспектива, която до 1998 г. изглеждаше като доста смътна проблематика на далечното бъдеще, вече придобива конкретни и практически очертания. 5. 2. 1. Преди всичко, става дума за планове, дейности, проекти и реформи, които изискват преориентиране на човешки ресурси и капитали, промяна в сроковете на планиране, квалификация и преподредба на дневния ред на отделни отрасли, сектори и на обществото като цяло. Ускоряването на евроатлантическите усилия е една от малкото задачи, по която основните политически сили споделят консенсусно виждане. Това от своя страна означава, че описаните по-горе промени в планове, проекти, планиране и пр. може да бъде определено като стратегическо развитие с много висока степен на вероятност в следващите години. От смътната концепция за “цивилизационен избор”, евроатлантическата алтернатива за няколко години се превърна в добре подредена схема с разписани дейности, планирани финансови ресурси и календар. 5. 2. 2. По-ясната евроатлантическа перспектива донесе и по-ясно структуриране на финансовите източници за подкрепа на третия сектор в България. От една страна, европейските фондове, Пактът за стабилност и програмите за подкрепа на атлантическите усилия на България реално увеличиха обема на финансиране за третия сектор. От друга, напредването на България по евроатлантическата права доведе до преразглеждане на приоритетите на външни грантодатели, част от които (напр. Джордж Сорос) систематично се изтеглят от страната. 5. 2. 3. Грантодателските практики въвеждат все по-утежнени механизми за подбор, оценка и отчитане на проекти, въвеждане на европейски счетоводни, отчетни и смислови стандарти. Българските неправителствени организации, които в продължение на десетина години можеха да разчитат на сравнително големи суми за институционално развитие (институционални грантове) и можеха да си позволят да апликират проекти в свободен текст от по няколко машинописни страници, трябва да приемат модели за апликация на проекти, схеми, въпросници, стандарти и др. елементи на усъвършенствана (и често бюрократизирана) процедура. Страничен резултат на това развитие е промяната в нуждите (кадри, квалификация, знания, умения, опит) на неправителствените организации. В съществена степен определящо за успеха на една организация се оказва не само добре измислената оригинална идея или нов подход към даден проблем, но и във все по-голяма степен – умението тази идея да бъде представена по подходящия начин (с добре попълнен формуляр, съобразяване с многобройни изисквания, осигуряване на документи, поддържане на счетоводна и фактологична база данни и архив, правни познания, подготовка за одит и пр.). Управлението на проекти се превърна в специфично ноу-хау с квалифицирани специалисти, същото може да се твърди за набирането на средства (fund-raising), усвояването на техники и стандарти за отчитане на проекти, дори езикови и стилистични умения. В добрия смисъл на думата това означава въвеждане на ред в една област, където ред имаше по-малко. В лошия прочит на тези разсъждения бюрокрацията на грантодателите поражда бюрокрация на грантополучателите. 5. 2. 4. Новата стратегия за евроатлантическа ориентация от страна на външните грантодатели претърпя промени в посока на общите усилия на третия сектор и държавата. “Опозиционното” поведение на третия сектор в годините на пост-тоталитарни рецидиви от страна на изпълнителната власт, партии, номенклатура и пр. трябва да претърпи промени просто защото с установяването на либералнодемократичен модел единодействието с държавата вече е част от играта. Външните грантодатели вече пряко подкрепят проекти с участието на държавната власт и администрацията. 5. 2. 5. Евроатлантическата интеграция позволи и дори стимулира намесата и участието на третия сектор в области, считани от българската теория и практика на третия сектор за “ексклузивен” приоритет на държавата. Става дума за области като отбрана и сигурност, граждански контрол в работата на силови министерства и ведомства. Държавата по рецидив от тоталитарното минало се отнася с подозрение и недоверие към намеса в подобни области. Не би могло да се твърди за революционен пробив в тази област, но са налице симптоми за промени в нагласите на равнище на висшето държавно управление. (Тази тенденция се подкрепя от факта, че редица висши държавни служители през последните няколко години преминаха на работа в организации на третия сектор. Това лиши противниците на намесата на третия сектор в държавното управление от силен аргумент в дебата “за” и “против”: оспорването на експертния капацитет). 5. 2. 6. В процеса на форсирана евроатлантическа ориентация на преден план излязоха две групи въпроси, свързани с външната оценка за успеха на българския преход като цяло и за възможната адаптация на българското общество към европейските категории и изисквания. Най-общо, тези две групи въпроси са свързани с несъвършенствата на българската съдебна система и с равнището на корупцията в страната. И двата проблема са известни отдавна, но системното им посочване отвън (от чужди политици, експерти в присъединителния процес, чужди инвеститори и др.) принуди българските управляващи елити, експерти и медии да ги изведат на по-предни позиции в дневния ред на реформите. (Специално за корупцията би могло да се твърди, че с усилията на третия сектор и медиите темата бе проблематизирана в българското общество по начин, който изведе корупцията и корупционните практики като основен проблем в дневния ред на българските реформи). От гледна точка на евроатлантическата интеграция същественото тук е нарастването на външния интерес и финансова подкрепа за дейности, свързани с тези две точки в дневния ред на българското общество. Каталог: documents documents -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите documents -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен” documents -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г documents -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия documents -> Издадени решения за преценяване на необходимостта от овос в риосв гр. Шумен през 2007 г documents -> За сведение на родителите, които ще заплащат таксите по банков път цдг” Червената шапчица” documents -> Стъпки за проверка в регистър гаранции 2016г. Начална страница на сайта на ауер електронни услуги documents -> Общи въпроси и отговори, свързани с държавните/минималните помощи Какво е „държавна помощ” Изтегляне 1.04 Mb. Сподели с приятели:
|