В името на Аллах Всемилостивия, Милосърдния! За какво се питат един друг? За Великата вест

Меканска. Съдържа 29 знамения.

Тази сура се състои от две тактови групи айети, всяка от които разглежда въпроса за потвърждаването на една велика истина от истините на ислямската доктрина, т.е. вероубеждението. Първата от тях – това е истината за деня Къямет със съпътстващите всеобщия космически прелом, обхващащ слънцето, звездите, планините, моретата, Земята, небесата, добитъка и дивите зверове. Хората също така ще бъдат обхванати от този прелом.

Втората от тези истини – е истината за откровението на Всевишният Аллах и свързаното с това качество на Властелинът, Който го носи, а също така качеството на пророка, който го получава. След това следват хората, към които пророкът се обръща с това откровение в съответствие с великата воля на Всевишният Аллах, която е сътворила хората и е низпослала откровението за тях.

Общата ритмика на тази сура напомня на бурно неудържимо и всеобхватно движение, отнасящо и разпиляващо всичко по своя път. То предизвиква вълнение у мълчаливия и вселява ужас в спокойния, отнася всичко привично и оборва всичко известно, внася твърдо и продължително сътресение в душата на човека, лишава я от всичко онова привично, в което тя намира успокоение. И ето човешката душа се оказва в този кошмар, разрушителният и всичко помитащ ураган, носеща се в него подобно на перце, нямащо тежест и убежище. И няма спасение за нея нито убежище, освен защитата на Единственият Господстващ, и Той е Единственият, на Който принадлежат живота и вечността; само на Него Единственият принадлежат решението, убежището и спокойствието…

Нататък сурата само с едната своя обща ритмика лишава душата от всякакво спокойствие и опора, принуждавайки я да прибегне към защитата на Всевишният Аллах, да търси спасение при Него, измолвайки мир, спокойствие и убежище.

Наред с това сурата съдържа богата палитра от блестящи картини, - както тази великолепна вселената, която ние виждаме, така и този последен ден, в който тази вселена ще се преобърне с цялата си позната подредба. Сурата е преизпълнена с изящни изразителни средства и епитети, подбрани с цел да предадат колорит на сцените и ритмите. И това и другото се съединяват в тясно текстово пространство на тази сура, оказвайки натиск върху усещанията на човека, силно и впечатляващо въздействайки върху всичките му чувства.

Ако не бяха редицата изразителни слова и словосъчетания, непривични и неясни за съвременния читател, то тази сура със своя ритъм, картини, образи, смислови оттенъци и истини би произвела действие, несравнимо с никакъв превод на човешки език. Тя би докоснала най-тънките струни на сърцето в неговите дълбини. Това, което трябва да се случи, няма да отмине, и в наше време ние сме се отделили от езиковия стил, присъщ на Свещеният Коран!

* * *

Такава е картината за всеобщият прелом, когато ще изчезне всичко познато, ще се случи всеобхватно изригване на всяко нещо. Този прелом, когато бъдат унищожени небесните и земните тела и масиви, дивите зверове и домашните животни, душите на хората и порядъка на всички дела, когато бъдат спуснати всички завеси, и стане известно всичко скрито, и всяка душа застане за решение и равносметка на всички дела, извършени от нея и за всичко прибавено от нея. Всичко наоколо ще бъде обхванато от буря и околния свят ще се преобърне!

Всички тези грандиозни космически събития в тяхното многообразие указват, че известната ни вселена се явява хармоничен и прекрасен свят, всички движения ка който са уравновесени и изравнени, всички вещи са пропорционални, надеждни, точни и твърди. И ето във вселената ще бъдат разрушени всички връзки на тази стройна система, в безпорядък ще се разпилеят нейните съставни части, ще изчезнат всички нейни свойства и качества, които са й позволявали да функционира, ще завърши отмереният й срок, тъй като всяко сътворено ще придобие нова форма на съществуване и живот със закономерности и истини, абсолютно неизвестни нам в дадената известна нам вселена.

Целта на тази сура се състои в това, щото да утвърди всичко споменато в чувствата и сърцата на хората, за да се откъснат от преходните земни явления, колкото и устойчиви те да се оказват, и да се приобщят към непреходната и вечна истина – истината на Всевишният Аллах, Който няма да пропадне и няма да изчезне, докато абсолютно всичко останало ще пропадне и ще изчезне. Душите и сърцата са длъжни да се отскубнат от рамките на привичното и обичайното в тази известна ни вселена и да се сдобият с абсолютната истина, съществуващи извън зависимостта от време, място, мироглед, чувствено възприятие или каквото и да било явление, налагащо й ограничение в зависимост от условията или частни случаи!

Това е общото усещане, което прониква в душата на човека, когато той се запознае с картините на този страшен прелом. Що се отнася до истината за това, какво ще се случи със всички същества, то тя е известна само на Всевишният Аллах . тя е много по-величествена от това, което ние можем да разберем и да осъзнаем сега с нашите чувства и представи, намиращи се в плен на нашите земни възприятия и начин на мислене. Най-крупните катаклизми, които са ни известни, - това са разрушителните мощни земетресения, крупните вулканични изригвания, стълкновението на Земята с метеори и болиди. Най-страшната водна катастрофа, известна на човечеството – това е потопа…Най-страшните космически събития, отбелязани от учените – това са изригванията и протуберансите върху повърхността на слънцето, случващи се на разстояние повече от стотици милиони мили…

И всичко това е само детска игра в сравнение с всеобщия ужасен прелом, който ще се случи в деня Къямет!!!

Ако беше необходимо, щото ние да узнаем малко за истината на това, което ще се случи с всичко живо, то ние бихме получили само приблизително описание с използваните лексически средства и думи, с които сме свикнали в нашия земен живот!

* * *

Може би, така и ще бъде, а може би, ще се случи и нещо друго…Що се отнася до това, по какъв начин това ще случи и какви фактори ще доведат до това, то знанието за всичко това принадлежи на Всевишният Аллах.

* * *

* * *

* * *

* * *

* * *

* * *

* * *

Що се отнася до тези, които не са погребвали живи своите момичета и не са ги изпращали да пасат животните, то те са имали други средства, с които са карали момичетата да почувствуват своето унижение и безполезност. Ако жената е била омъжена, а след това нейния мъж умре, то идвал негов роднина и нахвърлял върху вдовицата свои дрехи. Това означавало, че тя става забранена за всички хора, и никой вече не е могъл да я вземе за жена. Ако жената се харесвала на роднината, то той я е вземал за своя жена, без изобщо да се интересува от нейното желание и без да иска нейното съгласие! Ако вдовицата не се е харесвала на роднината, то той я е държал забранена до нейната смърт, а след това наследявал нейното имущество. Имало е и следното, жената под една или друга форма е могла да се откупи за определена сума. Някои са се развеждали с жените си при условие, че тя може да се омъжи повторно само за човек, угоден на бившия й съпруг, или пък тя е трябвало да се откупи за сметка на това имущество, което той й е дал. В редица случаи след смъртта на мъжа неговите роднини оставяли на вдовицата някое дете от мъжки пол, докато той порасне и след това той я е вземал за жена. Случвало се е мъжа да става настойник на момиче-сираче. Той е забранявал на това момиче-сираче да се омъжва, разчитайки на това, че когато неговата жена умре, той ще вземе момичето-сираче за жена, или пък ще ожени за нея своя малолетен син, за да присвои нейното имущество!

Именно такова е било положението на жените в епохата на невежеството джахилия, докато не дошъл Исляма, който обявил тези обичаи за позорни и ги е нарекъл отвратителни. Ислямът е забранил за се заравят живи момиченцата, признавайки този греховен обичай, за което в деня Къямет ще бъде поискан отговор. Свещеният Коран разказва за това в рамките на всеобщия яростен и бурен ужас, смятайки че космическото събитие е редицата на други величествени събития. В Свещеният Коран се казва: И когато живопогребаното момиче бъде попитано за какъв грях е било убито… То тогава, каква ли ще бъде съдбата на онзи, който я е погребал?!

Достойнството на жената никога не е могло да израсте върху почвата на невежеството, а това е станало само тогава, когато е бил изпратен шериата на Всевишният Аллах и Неговото наставление относно достойнството на цялото човечество и за почитането на човека изобщо, както на мъжете, така и на жените. Шериата е издигнал човекът на подобаващото му се място, като на същество, в което е бил вдъхнат дух от Всевишният и Възвишеният Аллах. Именно от този източник произтича достойнството на жената, подарен й от Исляма, съвсем не поради причина от въздействието на някакъв фактор от околната среда.

Когато е станало раждането на новия човек основано на усвояването от него на небесното ръководство, а не на земните ценности, тогава и жената е придобила своето истинско достойнство. По-рано жената не е могла да заеме достойно положение сред роднините и да бъде оценена по достойнство от тях поради своята слабост и високата стойност на житейската издръжка. Такъв подход обаче, е бил обусловен не от божествените небесни ценности, а от земните мерки, съгласно които жената няма никаква тежест. Истинската тежест човешкия дух придобива бидейки свързан с Всевишният Аллах, и ето тук мъжа и жената стават абсолютно равни. В системата от доказателства, че тази религия е от Всевишният Аллах и това, с което е дошъл пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е резултат от откровението на Аллах е качествен скок в положението на жените също така се явява едно от тези неопровержими доказателства. Става дума за това, че в съществуващото тогава общество и социалната среда не е имало и най-малък признак за това, че жената някога ще получи такова достойнство, както и не е имало никакъв стимул или мотив в социален план, особено в икономическа ситуация. По този начин, никога никакво изменение не би се случило, ако разбира се не бе изпратено наставлението на Всевишният Аллах, за да започне този процес основан на други мотиви с абсолютно други свойства, различни от земните фактори, особено подбудителните мотиви, действащи в епохата на невежеството джахилия. На основата на небесните ценности и небесните критерии жената е получила качествено ново положение!

* * *

Такова разпространение и разкриване само по себе си представлява една от формите на ужас в този ден и признак за всеобщия прелом, когато скритото става явно, спотайваното излиза наяве и се разобличава всичко онова, което е било скрито в душите и сърцата на хората

* * *

Такова разобличаване на всичко онова, което е било скрито в сърцата на хората, ще бъде съпроводено от съответстващото явление в космоса: и когато небето бъде смъкнато… Как това ще се случи на дело и по какъв начин ще стане, ние определено не можем да кажем. Ние обаче, си представяме, как човек гледа и не вижда над себе си небесния купол, изчезнал по причина, изменила цялата космическа система, благодарение на която е съществувал небосвода. И това е напълно достатъчно…

* * *

Огънят ще се възпламени и ще се разгаря, ще растат неговите пламъци, яркост и температура…Ала къде ще бъде този огън? По какъв начин ще се възпламени и ще се разгаря? Какво гориво ще бъде използвано за това? В това отношение ние имаме само словата на Всевишният Аллах: горивото на който са хората и камъните!/2:24/ и /66:6/. Но това ще се случи, след като в Огъня бъдат хвърлени неговите обитатели. А какво ще се случи преди това, то за огъня и неговото гориво е известно само на Всевишният Аллах!

Дженнетът ще се приближи и ще стане очевиден за неговите обитатели, на които той е бил обещан. Те ще усетят лекотата при неговия вход и улеснението при проникването в него. Той е осезаем, близък и готов да приеме своите обитатели. Дори използваните за тези описания епитети са леки и плавни при тяхното произнасяне, подчертавайки дори самото звучене на лекотата за влизането в него!!!

* * *

И когато всички тези чудовищни събития в битието на цялата вселена се случат, а също така в съществуването на всички живи твари и всяко нещо, тогава в душите на хората вече няма да остане никакво съмнение относно истината за всичко извършено от тях, това, с което те са дошли в този ден, и какво ще представят те за равносметката:

И в този потресаващ ден, всяка душа ще узнае, какво има, какво ще стане с нея и какво й предстои. Тя ще разбере това в обкръжаващата я ужасна обстановка, тя ще разбере това, бидейки не в състояние и нямайки сила да промени каквото и да било от извършеното, да добави или пък да намали каквото и да било. Тя ще узнае това, когато вече е отделена и лишена от всичко привично, обикновено и известно в обичайния живот, а така също и относно представите си за него. Тя ще бъде откъсната от нейния свят, а нейният свят ще бъде откъснат от нея. абсолютно всичко ще се измени и ще преобразува своя облик. Ще остане само величественият Лик на Всемогъщия Аллах, който няма да се промени и преобразува. Всички души ще се устремят и ще се обърнат към Благородния Лик на Всевишният Аллах, и те ще открият Всемогъщия, когато се измени и преобрази цялата вселена!

В такъв ритъм завършва първия такт на сурата, преизпълнил с чувства величествените картини на това, което ще се случи в деня на великия прелом.

* * *

Нататък следва втората част на сурата, която започва със сигнал за клетва в прекрасните космически явления и използването на най-изящните изразни средства… Това е клетва относно характера на божественото откровение и качествата на пратеника салляллаху алейхи ве селлем, явяващ се носител на това откровение, което му се низпослава, а така също и относно позициите на хората в съответствие с волеизявлението на Всевишният Аллах: