В.57: ПРАВЕН РЕЖИМ НА ДДС и АКЦИЗИТЕ

1. 
   Обща х-ка
   

1.1. понятие - ДДС е данък, с който се облага новосъздадена стойност, създадена в процеса на реализация на една стока или услуга. Данъкът облага потреблението и е от групата на оборотните данъци. Моделът на ДДС следва възприетия от общата система на ДДС в рамките на ЕС модел, при който личните разходи се облагат чрез прилагането на кредитния (фактурен) метод. При този метод на всеки етап от производството на една стока или услуга и реализацията й до крайно потребление се начислява ДДС върху цялата стойност на доставката, като чрез механизма на данъчния кредит крайната цена на стоката или услугата има включен еднократно начислен ДДС в размер на съответната данъчна ставка.

Дължи се за 1) всички възмездни доставки на стоки или услуги, 2) за всяко възмездно вътреобщностно придобиване (Вътреобщностно придобиване = внос от ДЧ) с място на изпълнение на територията на страната, извършено от регистрирано лице, както и 3) при внос на стоки.

1.2. нормативна уредба

А./ Обща система на ДДС на ЕС: най-важно значение има Директива 2006/112 – в нея са инкорпорирани 1,2,6-та Директиви с всички изменения и допълнения на тези директиви до 2006 г.
Б./ Вътрешно право: ЗДДС от 01.01.2007 г. – последните изменения са в сила от 2008 г.
1.3. Характеристики на данъка:

1. 
   републикански: в зависимост от това в кой бюджет постъпват приходите на данъка. Част от ДДС на всяка ДЧ е собствен приход за бюджета на ЕС, отделно от другите вноски и плащания, които правят ДЧ – размерът е 0,5%.
   
2. 
   всеобщ: с него се облага потреблението на всички стоки и услуги („всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга”, чл.2, т.1). За разлика от акцизите, които са специфичен косвен данък, тъй като при тях принципът на облагане е обърнат. С акцизи се облагат само много тесен кръг стоки, изчерпателно изброени в ЗАДС. Поради това ДДС е определен като всеобщ, а акцизите – като специфичен данък.
   
3. 
   косвен: има разлика между фактическия и юридическия платец.
   
4. 
   многофазен: само косвените данъци бива многофазни и еднофазни. ДДС е многофазен, а акцизите са еднофазни. Това е така, тъй като е налице верига от сделки по реализацията на стоката; тази поредица от сделки представлява за данъчния закон верига от доставки от производителя или вносителя на стоката до крайното потребление. При всяка една сделка данъкът се начислява върху цялата стойност (цена). Това прави данъкът многофазен.
   
5. 
   некумулативен: косвеният многофазен данък може да бъде кумулативен и некумулативен. ДДС е некумулативен и това се постига чрез механизма на данъчния кредит.
   
6. 
   пропорционален: от гледна точка на системата на определяне на размера. Стандартната данъчна ставка е 20% (не се влияе от размера на данъчната основа). Съществуват намалени данъчни ставки (7% за туристически услуги; нулева данъчна ставка).
   
7. 
   месечен: в края на всеки данъчен период, който към настоящия момент съвпада с календарния месец, се определя размерът на задълженията за ДДС към бюджета, като технически е възможно да се определи окончателният размер.
   

2. ДЗЛ е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност по смисъла на чл.3 ал.2 ЗДДС, без значение от целите и резултатите от нея. Както и всяко лице, което инцидентно извършва вътреобщностна доставка /ВОД/ на ново превозно средство. Не е независима икономическа дейност, дейността по трудово правоотношение, по управление и контрол на ЮЛ, доходите от тези дейност не са облагаем оборот, не могат да формират такъв и да го регистрират.

4. Не са ДЗЛ – държавата, държавните и местните органи, за извършените от тях дейности в качеството им на органи на държавна или местна власт, с изключение на дейностите, изброени в чл.3 ал.5 т.1 и с изключение на доставките, които ще доведат до значително нарушаване на правилата на конкуренцията – тогава са ДЗЛ.

5. Лицата, които не могат да бъдат определени като ДЗЛ или извършват инцидентно такава дейност, когато извършват вътреобщностно придобиване /ВОП/ на стоки също са част от механизма на ДДС и в закона са определени като дан.незадължени ЮЛ.

Регистрацията по ДДС бива задължителна, по избор и по инициатива на приходната администрация, като в закона са установени някои хипотези на специфична регистрация и дерегистрация.

2) Друга специфична регистрация е тази по чл.99 – регистрация при вътрешонообщностно придобиване. Когато не е регистрирано на друго основание, всяко ДЗЛ, което извършва вътрешнообщностно придобиване на стойност над 20 хил.лв., е длъжно да се регистрира „на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно незадължено юридическо лице и данъчно задължено лице, което не е регистрирано на основание чл. 96, 97, 98, чл. 100, ал. 1 и 3 и чл. 102 и което извършва вътреобщностно придобиване на стоки”; ал.2 „алинея 1 не се прилага, когато общата стойност на облагаемите вътреобщностни придобивания за текуща календарна година не надвишава 20 000 лв.”.

ал.2 „в случаите по ал. 1 лицето, което получава стоките или услугите, е правоприемник и на всички права и задължения по този закон във връзка с тях, включително на правото на приспадане на данъчен кредит и на задълженията за извършване на корекция на ползвания данъчен кредит”.

Облагаема е доставката, когато е извършена от ДЗЛ и е с място на изпълнение на територията на страната, както и облагаемата с нулева данъчна ставка доставка, освен ако в закона не е предвидено друго (чл.38-50 изчерпателно са изброени освободените доставки). Необлагаеми са доставките, за които липсва някой от елементите на състава за облагаемост, за разлика от освободените доставки, които са тези, посочени в чл.38-50.

4. Изискуемостта на данъка се свързва с възникването на дан.събитие. Дан.събитие по смисъла на закона е доставката на стоки или услуги, извършена от ДЗЛ; ВОП, както и вноса на стоки, т.е. винаги когато има обект на облагане (износ – като дан.събитие се замества – доставка с нулева дан.ставка).

На датата на възникване на данъчното събитие възникват две важни събития, датата има две важни последици:

а) ДДС става изискуем

б) възниква задължение за начисляване на ДДС или възниква основание за освобождаване от начисляване, ако доставката е освободена или необлагаема.

Законът определя за различните обекти на облагане къде е мястото на изпълнение, така например мястото на изпълнение на доставка на стока е определено в чл.17. Законът също така въвежда правила за определяне мястото на изпълнение на услуга – общо правило: Място на изпълнение е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност, а когато няма такава, мястото на неговото обичайно или постоянно пребиваване. Отклонения от тази обща хипотеза се допускат в следните специални хипотези:

- чл.21 ал.2 т.1, когато услугата е свързана с недвижими имоти

- чл.22 – когато услугата е по транспорт на стоки в рамките на Общността

- чл.24 – с получател, регистриран на територията на друга държава-членка

Важно е да се определи мястото, за да се определи облагаема ли е доставката или не.

а) регистрираното лице да издаде документ, в който ДДС да бъде посочен на отделен ред, – това може да бъде един от документите по чл.122

б) да включи размера на данъка при определяне на резултата по ЗДДС за съответния дан.период. Отразяването изисква той да го включи в дневника за продажбите за дан.период, през който са издадени съставените документи.

в) включването на данъка, респективно издаването на дан.документи в справката-декларация за съответния дан.период

1.3. Данъкът за една облагаема доставка може да се начисли от доставчика или от получателя по нея. По-често от доставчика. Законът съдържа легални дефиниции за понятията доставчик и получател чл.11.
1.4. За да се определи размера на данъка по конкретната доставка, регистрираното лице следва да определи размера на дан.основа и на дан.ставка, с която ще се умножи дан.основа, за да се получи размера на данъка.

а) дан.основа при доставка на територията на страната е стойността, върху която се начислява (или не се начислява при освободените доставки) ДДС и в това се включва всичко дължимо по повод на доставката, освен възнаграждението, всички други данъци и такси дължими за доставката, съпътстващи разходи се включват (първо се изчисляват другите данъци, застраховки, комисионни, мита и след това се прибавят и върху тази увеличена дан.основа са изчислява ДДС) с изключение на стойността на обичайните разходи за опаковъчни материали, търговска отстъпка и други разходи по чл.25

б) за да определи данъка – дан.ставка – 20% за всички облагаеми доставки без облагаемите с нулева дан.ставка и 7%, с която се облагат услугите по настаняване, предоставяни от хотелиери, когато е част от организирано пътуване
1.5. Облагаемите доставки с нулева дан.ставка са изброени в гл.ІІІ, както и ВОД. От фискална гледна точка няма разлика между освободените от облагане и облагаемите с нулева ставка, тъй като и в двата случая не възниква дан.задължение. Разликата се проявява при упражняване правото на дан.кредит – за тези с нулева дан.ставка доставчика ще може да ползва дан.кредит, имат право на приспадане на дан.кредит за начисления им данък, затова имат ДДС за възстановяване; по облагаемите с нулева дан.ставка не възниква дан.задължение в следствие начисляването, защото всичко умножено по нула е равно на нула. При освободените доставки отново не възниква дан.задължение, защото тук задълженото лице изобщо няма задължение да начислява данък, но то не може да ползва дан.кредит за начисления му данък.

2. Начисляване на ДДС при облагане на внос

2.1. Дан.събитие при внос възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за плащане на вносните митнически сборове или на датата, на която приключат митническите формалности.

2.2. Дан.основа при внос е митническата облагаема стойност увеличена с всички други публични държавни вземания, дължими за вноса с присъщите на вноса разходи, изброени в чл.55 ЗДДС.

2.3. ДДС при внос се начислява от митническите органи, а при специална хипотеза законът допуска възможността ДДС при внос да се начисли от вносителя, когато той е получил разрешение за прилагане на специалния ред за начисляване при внос, установен за инвестиционни проекти по смисъла на чл.164 и следващи ЗДДС. Такова разрешение се издава на лица, които отговарят на изискванията по чл.166 ал.1.
3. Начисляване и облагане при ВОП.

3.1. Нов обект на облагане с ДДС за данъчната ни система след присъединяването ни към Вътрешния пазар. (различни дан.ставки, следователно е необходимо разграничаване на мястото на потребление и в същото време да улесни свободното движение на стоки в рамките на вътрешния пазар, което налага въвеждането му). Затова за място на изпълнение на ВОП законът определя територията на страната, където завършва превоза на стоките или където те пристигат или където ДЗЛ е регистрирано и е осъществило придобиването ми под идентификационния номер на съответната страна.

3.2. Дан.събитие възниква на датата, на която то би възникнало при доставка на стоки или услуги на територията на страната. Особеността на ВОП е, че ДДС при него ства изискуем на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало дан.събитие (няма да включи в справката-декларация за месеца, а на следващия). Ако преди да е станал изискуем е издадена фактура (т.е. начислен е преди това), той става изискуем на датата на издаването на фактурата (трябва да се начисли, да се включи и т.н.) - (събитие, дата, място, основа, ставка!!!)

IV. ДАНЪЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ ПО ДДС
1. Данъчен кредит - Дефиницията за данъчния кредит се съдържа в чл. 68 от законо.
Едно регистрирано лице („Пръч” АД) извършва доставка на друго регистрирано лице („Баба Цона” ООД). Доставката на „Пръч” е за 100лв. и той е доставчик. Начислява 20 % ДДС и общо на „Баба Цона” доставката й струва 120 лв. „Баба Цона” обаче нещо там преработва стоката и в качеството на доставчик я доставя на ЕТ „Хотел Цура”, прибавя й стойност 80 лева и начислява върху цялата сума 120 + 80 = 200, 20 % ДДС в размер на 40 лева. Така доставката струва на „Хотел Цура” 240лева. ДДС се начислява върху пълната стойност на доставката. В справката-декларация „Баба Цона” посочва отлево данъчен кредит 20 лева – това, което й е начислено от „Пръч”, а отдесно – 40 лева – това, което е начислила и получила от „Хотел Цура”. Дължимото е равно на разликата между данъчния кредит и начисления данък. Ако данъчният кредит е по-голям от начисления и изискуем данък ще трябва да се върнат кинти на „Баба Цона”, ще е налице данък за възстановяване. Данъкът за възстановяване не е данъчен кредит. Ако данъчният кредит е по-малък от начисления и изискуем данък – ще трябва да внесе данък у бюджета, в случая – 20 лева.

Предпоставките за упражняване на правото за приспадане на данъчния кредит са в чл. 71 ЗДДС, а ограниченията на правото – в чл. 70. За да бъде една сума на платен от едно регистрирано лице данък и за да може да се приспадне този данък е нужно да са налице положителните предпоставки по чл. 71.