Въпрос №1 Конституционализмът – възникване и същност. Сравнително правен преглед на Конституциите от 1879г., 1947г и 1971г. Основни начала на конституцията на Република България от 1991г

1.1. Дефиниран е в чл. 87 ЗДДС като период от време, след изтичането на който регистрираното лице е длъжно да подаде справка декларация с резултата за този период. Справката-декларация, с която завършва всеки един период е описана в чл. 125.

Данъчният период е едномесечен за всички лица и съвпада с календарния месец.
1.2.Резултатът за един дан.период е разликата между общата сума на данъка, който е изискуем, начислен от лицето и общата сума на дан.кредит начислен на лицето, който резултат може да бъде в три варианта:
а) ако двете суми са равни – не възниква задължение и право на приспадане;

б) ако сумата на дан.кредит надвишава изискуемия от лицето данък – възниква ДДС за възстановяване – резултатът от дан.период е ДДС за възстановяване;

в) когато сумата на изискуемия данък е по-голяма от дан.кредит, тогава възниква ДДС за внасяне;
3. ДДС за внасяне. ДДС за възстановяване.

3.1. Когато резулататът за дан.период е ДДС за възстановяване (при износителите се случва често, при големи инвестиции – голяма стойност на активи, не може да се компенсира за този период) в този случай правилата на чл.92 указват как става възстановяването. Данъкът за възстановяване се прихваща с други изискуеми и неплатени дан.задължения и задължения за осигурителни вноски (ако има такива се прави прихващане с тези изискуеми, непогасени публични държавни вземания). Ако няма такива или са по-малко, регистрираното лице приспада данъка за възстановяване от дължимия данък за внасяне, посочен в справките-декларации, подавани в следващите три поредни дан.периода (няма необходимост от съгласие, регистрираното лице само прави това прихващане). Ако след това приспадане, което регистрираното лице само прави през следващите три периода, остане данък за възстановяване, отново се прави прихващане, ако междувременно са възникнали публични задължения, а ако няма такива приходните органи го възстановяват в 45 дневен срок от подаването на последната справка-декларация. Чл.93 ал.1 предвижда случаите, при които този срок спира и една от тези хипотези е при започната ревизия до нейното приключване.

Чл.92 ал.3 регламентира случаите когато регистрираното лице за 12 месеца преди месеца, за който е възникнал данъка за възстановяване е извършило облагаеми доставки за процент от общите доставки – 30% (0 – за прихода) има право да му бъде възстановен в рамките на 30 дни след подаване на справката-декларация с този резултат; и този срок спира.
3.2. Тогава когато резултатът за дан.период е ДДС за внасяне, т.е. изискуемият е по-голям от дан.кредит, регистрираното лице е длъжно да го внесе в републиканския бюджет по сметка на съответната ТД на НАП до 14 дни след изтичането на дан.период.

!Данъкът се счита внесен при постъпването на сумата по сметката (наредена/постъпила).
3.3. При внос на стоки данъкът се дължи и следва да бъде внесен по сметката на съответното митническо учреждение като е важно, че този данък не може да се прихваща с други задължения
4. Документация и отчетност

Данъчните документи, които се издават по повод начисляването на данъка са регламентирани в чл.112 ал.2 (отпада опростената фактура; реквизитите са задължителни като вид, а не като оформление; www.nap.bg).

2. Протокол – трети вид документ по повод начисляването; чл.117 – когато задължително се издава протокол.

3. Вторични счетоводни документи (горните са първични – когато за първи път се регистрира определена счетоводна операция).
а) отчетни регистри, които се съставят по повод ДДС чл.124

б) дневник за покупките – в него се отразяват всички доставки, по които регистрираното лице е получател

в) дневник за продажбите – в него се отразяват всички досавки, по които регистрираното лице е доставчик

д) справка-декларация – която се подава в края на всеки дан.период, в която се посочва резултата от него;

е) нов – VIES декларация – регистрираните лица, които извършват ВОД или действат като доставчици по тристранни операции чл.15

___________________________________________________________________________

Освен общите белези на понятието за данъци, акцизният данък има и специфични. Той е:

а) косвен

б) специфичен – налага се и се дължи само за някои стоки и услуги, изчерпателно посочени в ЗАДС – алкохолни напитки, енергийни продукти и електрическа енергия, кафе, автомобили, тютюневи изделия (луксозни и вредни за здравето стоки);

в) еднофазен

г) републикански

д) от гледна точка на системата за определяне на неговия размер не е нито прогресивен, нито пропорционален. Смесена система. В някои случаи е процент от някаква единица (например 1000 литра), наречена акцизна ставка. Например на цигарите чл.39 е комбинация от процент от дан.основа (както е системата за определяне на адвалорните данъци), а от друга страна е твърда сума за една данъчна единица. За всяка една акцизна стока има различна ставка и различно определен размер на акциза.
2. Източниците са Закона за акцизите и данъчните складове и Правилник за приложение ЗАДС.
3. Субекти на данъка
ДЗЛ според чл.3 са:

1. Лицензираните складодържатели и регистрираните по този закон лица.

2. Тези, за които е възникнало задължение по митническото законодателство по отношение на акцизните стоки.

3. Лицата, които в нарушение на тези закони са произвели акцизни стоки извън дан.складове или са се разпоредили с акцизни стоки, за които не е бил заплатен акциз

4. Дан.представители на лицата, регистрирани по ДДС в друга държава-членка, които извършват доставка на акцизни стоки при условията на дистанционна продажба по смисъла на ЗДДС.

5. Които получават на територията на страната акцизни стоки, освободени за потребление в друга държава-членка.

Една от двете специфични дан.регистрации, предвидени в дан.закони и е част от общата регистрация по ДОПК, предвидена за всички дан.субекти. На задължителна регистрация по този закон подлежат:

1. Малки обекти за дестилиране и обекти за винопроизводство на малки винопроизводители по реда, предвиден в чл.56

2. Лицата, които проивеждат, внасят на територията на страната кокси въглища или извършват сделки с тях.

3. Лицата получили лиценз по Закона за енергетиката.

4. Регистрираните за целите на ДДС в друга държава-членка, които внасят акцизни стоки или извършват доставки при условията на дистанционна продажба по смисъла на ЗДДС чл.57а. За тези лица Агенция Митници води специален регистър.

Право да се регистрира като регистриран търговец имат лицата посочени в чл.57в.

За да се извърши някаква икономическа дейност с акцизни стоки, което включва – производство, внос, продажба на територията на страната, а при случаите по-горе и в рамките на общността, лицата следва да бъдат регистрирани или да получат съответния лиценз за извършване на тази дейност по реда, който е указан в ЗАДС. В противен случай извършването на дейността без такава регистрация е съставомерно (за адм.нарушение).

Посочени в чл.2 обекти, които при производство, внос и търговия пораждат дан.задължение за акциз:

- алкохол и алкохолни напитки, така както те са определени в чл.5-9 – легална дефиниция на всеки отделен вид алкохол, който подлежи на облагане с акциз;

- тютюневи изделия чл.10-12

- енергийни продукти и енергия чл.13-14

- кафе чл.15-17

- автомобили
При тези стоки възниква задължение за плащане на акциз, освен когато са поставени под режим отложено плащане на акциз, а той е уреден в гл.ІV от закона.
Подлежат на облагане с акциз при:

а) производството им на територията на страната

б) при тяхното въвеждане на територията на страната от друга държава-членка

в) при внасяне от друга държава (въвеждане на не общностни стоки)

Задължението за плащане на акциз в този случай възниква от датата на освобождаване на акцизните стоки за потребление (например освободени от митнически контрол, ако са предмет на внос).
Освободени от плащане на акциз – случаите, при които акцизните стоки са освободени от облагане, посочени са в чл.21 ал.1, чл.22-23.
Възстановяване на платен акциз чл.24а-27, например при унищожаване на акцизни стоки.
6. Данъчна основа и данъчни ставки

Механизъм за облагане с акциз:

1. Дан.основа чл.28-30. Това са различни дан.единици, които в зависимост от различните обекти на облагане са определени по различен начин (например за употребяваните автомобили е киловат).

2. Ставката се определя по различен начин:

- процент спрямо дан.основа

- като абсолютна сума за една дан.единица (за къс цигари) чл.31-40.

Акцизът се счита платен на датата на постъпване в републиканския бюджет, а не, когато е платен (като ДДС – по сметка).

7.2. Специфични разпоредби – режим на отложено плащане на акциз. Чл.46 ал.2 (три хипотези). При приложението на този специален режим в закона е установено задължението за обезпечение чл.77-83и.

7.3. Данъчните документи, които се издават са:

- акцизен дан.документ

- известие към акцизния дан.документ

- акцизни декларации

Образците, формите и реквизитите им се определят с ППЗАДС.

Данъчната дейност се осъществява въз основа на определени от закона процесуални правила, съвкупността, от които образува дан.процес. Това са норми, създаващи се в ДОПК, АПК (който се прилага субсидиарно), Закон за събиране на държавните вземания. Данъчният процес е специфичен особен вид административен процес.

1. В широк смисъл понятието включва различни производства:

- производство по данъчна регистрация;

- производство по извършване на данъчна ревизия и проверки;

- производство по издаване на данъчен акт и обжалването им;

- производство по изпълнение на данъчните актове в двата му вида;

- производство по налагане на обезпечителни мерки;

- производство по установяване на данъчни нарушения и налагане на санкции;

2. В тесен смисъл данъчният процес е административното производство по данъчни спорове.

§2 ПЗР ДОПК препраща към АПК и ГПК; чл.279 ал.3 препраща към ЗАНН. И материалните дан.закони по отношение на установяване на нарушенията и издаване на наказателни постановления препращат към ЗАНН.
2. Принципи на дан.процес – изброени в гл.І ДОПК.

2.1. Законност – следва от чл.4 КРБ. Този принцип изисква всяко процесуално действие да е съобразено със закона.

2.2. Обективност – означава, че чрез активни действия ОП е длъжен да установи обстоятелствата от значение за дан.облагане и да ги обезпечи със съответните доказателства. Той се допълва от принципа на служебното начало чл.5, който задължава ОП и ПИ служебно да осигурят движението на процеса и да изясняват всички факти и обстоятелства, включително и тези водещи до дан.облекчение.

2.3. Самостоятелност и независимост на държавните органи /ОП и ПИ/ чл.4, свързан с чл.7 ал.3, а именно сегашната уредба не позволява изземването на компетентност, а чл.76 урежда основанията за отвод и самоотвод.

2.4. Принцип на добросъвестност и право на защита – изразява се в предоставяне на процесуална възможност на страните да сочат доказателства, да правят възражения, да обжалват актовете и действията на данъчните органи. Този принцип е свързан с:

2.5. Принцип на бързина и процесуална икономия. Относно сроковете, чл.22 урежда начина на броене; чл.27 допуска да не се счита за просрочено, ако органът е определил по-дълъг срок, а ако по-къс – се счита този на закона.

3.2. Субекти – тези, които имат право да извършват процесуални действия във връзка с развитието на процеса, могат да влияят върху процеса. Това са решаващия спора орган и страните. В различните фази на процеса качеството на административните органи може да е различно – като решаващ орган, като страна.

3.3. Страни – тези субекти, които участват в процесуалните отношения и спрямо които издаваните актове имат сила. Това са субектите, чиито права и интереси са засегнати, т.е. субектите без решаващия орган.

______________________________________________________________________________________

1.1. Дан.ревизия е съвкупност от процесуални действия, осъществени от ОП за установяване на факти и обстоятелства, които имат значение за определяне на дан.задължения на субекта (Чл.110 ал.2). Ал.3 дава определение за дан.проверка. Съществената разлика помежду им е, че с проверката не се установяват задължения за данъци. Тя приключва с протокол, ако не е предвиден друг акт. За нея не необходимо изрично писмено възлагане и е възможно да се извършва от ОП на територията на страната (свързани по-скоро с установяване на нарушение и въз основа на тях се съставят актове и наказателни постановления).

Съставянето на РА се предхожда от множество проверовъчни действия като ДОПК урежда условията за тяхната валидност, правното им значение и последици. За да имат съставените актове доказателствена сила, контролният орган трябва да провери фактическото положение на обекта, да го съпостави с действащото законодателство и да събере съответните доказателства за направените от него констатации.

Ревизията се прави за изтекъл отчетен период за установяване на отделни видове данъчни задължения и е форма на последващ контрол. Тя започва с издаване на заповед за нейното възлагане, изготвянето на ревизионен доклад и приключва със съставянето на РА.
А./ В чл.112 е посочен органът, който издава заповедта за възлагане на ревизия, това е териториалния директор, който упълномощава за това орган по приходите - ОП (не може да делегира това свое правомощие, но може да е бил заместван), а за цялата страна компетентен е изпълнителният директор на НАП. Заповедта за възлагане има реквизити, посочени в чл.113 ал.1 и трябва де бъде в писмена форма – кого, срок, вид, къде ще я извърши. Уведомяването за ревизията се извършва при започването й чрез връчване на заповедта.

Чл.114 определя сроковете за извършване, а в ал.2, ал.3 се съдържа регламентация за възможност за удължаване; изтекъл срок не се удължава. Чл.115 урежда място на провеждане на ревизия – принципно при ревизираното лице.

При извършване на ревизията ОП има правомощията по чл.12 като при всеки контролен орган (достъп, такива свързани с обезпечаването на доказателствата за твърдените от тях факти), а задълженото лице тези по чл.13. Последното има общото задължение да съдейства, но винаги само във връзка с проверовъчната дейност, по повод конкретната ревизия и данъчното облагане, като ОП трябва да обоснове необходимостта от съдействие.

Б./ Ревизионен доклад.

В ДОПК е предвидено, че не по-късно от 14 дни след изтичане на срока за извършване на ревизията се съставя ревизионен доклад. Чл.117 описва реквизитите му. Докладът се връчва за възражение в срок от 14 дни, но може да бъде удължен по искане на лицето до 1 месец ал.5.Този акт е констативен по своя характер и с него не се създава дан.задължение, по аргумент за противното от чл.118/1 и чл.108.

а) издава РА

б) прекратява производството

2. чл.120 предвижда писмена форма на РА, трябва да има самостоятелни мотиви, различни от доклада. ДОПК не сочи понятие за РА. РА са ИАА.
3. Условия за действителност.

3.1. В чл.160 ал.2 са уредени основанията за законосъобразност на този акт, които съвпадат с тези на административните актове. РА са декларативни актове като с тях се признава едно съществуващо право (право на прихващане или др.).

а) затова се изследва компетентността на органите в всичките й форми – материална, териториална, персонална и по време;

б) писмена форма с определените в чл.120 ал.3 реквизити;

в) спазването на процесуалните изисквания – особеното по дан.право е, че се изследват всички срокове за законосъобразното събиране на доказателства;

г) най-честото основание е несъответствие с материално правните изисквания, т.е. РА трябва да бъде издаден в съответствие със законовите нормативни актове – това е въпрос на тълкуване на материалните закони, дали правилно е приложена нормата;

3.2. Преценката за законосъобразност по същество на акта, актът се разглежда в две насоки:

а) дали при изясняване на фактическата обстановка органа правилно е тълкувал нормата

б) или са установени или са доказани други факти, които биха довели до друго тълкуване
_____________________________________________________________________________________
ІІІ. ОБЖАЛВАНЕ НА РЕВИЗИОННИТЕ АКТОВЕ
1.по административен ред.

Когато има издаден РА, той трябва да се обжалва по административен ред, това е задължителна фаза(за разлика от ИАА по АПК), уредена в чл.152-155 ДОПК.

1.1. Компетентен орган, решаващ орган е Директорът на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” при Централното управление на НАП. Той трябва да бъде сезиран от лице с правен интерес, като интересът е налице, ако актът води до неблагоприятни правни последици за лицето, изразяващи се в създаването на задължение. Правният интерес се преценява с оглед разпоредителната част на акта, мотивите не подлежат на самостоятелно обжалване. Интересът трябва да е пряк, в смисъл да не е необходимо издаването на друг акт. Могат да обжалват и правоприемниците.

1.2. Жалбата има девулативен ефект, т.е. образува производство, обаче не спира изпълнението. Чл.153 урежда хипотезите на спиране на изпълнението.

1.3. Актът се обжалва само за законосъобразност.

1.4. Срокът е 14 дни и е преклузивен. Подадената след срока жалба се оставя без разглеждане от решаващия орган с Решение, но това подлежи на обжалване пред ОС, който се произнася с Определение чл.147. Може да се иска и възстановяване на срока, като чл.26 ДОПК препраща към АПК.

1.5. Жалбата се подава чрез началника на териториалната дирекция и трябва да съдържа реквизитите и приложенията (документи, които подкрепят възражението) по чл.145. (възраженията срещу ревизионния доклад – до тези, които правят ревизията). Не се жали решението на решаващия орган, а РА!!! (първоначалният акт).
Принципно възможни са две искания:

- да се отмени изцяло акта или в отделни негови части

- да се намали размера на определения данък

1.6. Решаващият орган се произнася с мотивирано решение в 45 дневен срок от постъпването на жалбата в органа, чрез който се подава чл.155. От значение е разпоредбата на чл.156 ал.4, която предвижда, че ако решаващия орган не се произнесе в 45 дневния срок, това се смята за потвърждаване на РА и от тогава започва да тече 30 дневен срок за обжалване пред съда

Той може да:

- потвърди

- измени

- отмени изцяло или от части РА в обжалваната част чл.155 ал.2

- събира нови доказателства

Той проверява законосъобразността на акта изцяло, без да се ограничава от основанията, посочени в жалбата.

Чл.155 ал.8 изрично е предвидил, че актът не може да се изменя във вреда на жалбоподателя, т.е. не може да му се утежни положението.

Това решение се съобщава на жалбоподателя и с това приключва административният ред.

Съдът е втората контролна инстанция. Касае се за пряк принудителен контрол върху ИАА, каквито са и РА. Установеното в ДОПК субективно право за съдебно обжалване на актове, издадени от ПО е правна гаранция, даваща възможност за защита на законните интереси на дан.субекти чрез осъществяване на съдебен контрол за законосъобразност на актовете, издадени от ПО.

2.1. доколкото в ДОПК не е предвидено друго за това кой може да обжалва, и в тези случаи право да обжалват имат същите лица, тези които притежават дан.правосубектност и имат правен интерес, това е необходима процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Интересът трябва да е личен и да съществува към момента на гледане на делото. Правен интерес е налице и когато дан.задължение е заплатено; принудителното изпълнение също не обуславя липса на правен интерес. Липсва обаче правен интерес, ако разпоредителната част на акта не уврежда жалбоподателя.

2.2. Кои актове подлежат на обжалване – само незаконосъобразните РА, което означава, че съдът проверява дали са спазени изискванията за законосъобразност на един акт, посочени в чл.160 ал.2. Задължен е да провери законността на РА, без да се ограничава от основанията и доводите в жалбата и трябва да отмени акта и на не посочен в основанията порок, ако констатира такъв. Законосъобразността се преценява към момента на постановяване на решението като се вземат предвид всички факти, настъпили след издаването на акта.

2.3. Жалбата до съда може да се подаде само след като е изчерпана възможността за обжалване по административен ред чл.156 ал.2. Срок за подаване на жалбата - Подава се чрез решаващия орган до Адм.съд по местонахождение в 14 дневен срок от получаването на решението, а при непроизнасяне на решаващия орган в срока по чл.155 ал.1 се смята за потвърждение на РА в обжалваната част, при което срокът е 30 дневен от изтичането на срока за произнасяне чрез решаващия орган пред АС по местонахождение.

2.4. Жалбата срещу акта трябва да отговаря на изискванията, посочени в чл.145-149, ако не отговаря на жалбоподателя се изпраща съобщение да отстрани допуснатите нередности в7 дневен срок.. Жалбата е в писмена форма с препис за ПО. Към нея могат да се прилагат и писмени доказателства.

Жалбата няма суспенсивен ефект, т.е. актът подлежи на незабавно изпълнение в това число и на принудително изпълнение. При определените в закона условия съдът може да спре изпълнението, компетентен да се произнесе е Адм.С, на който е подадена жалбата чл.157. Искане за спиране може да е прави само за частта на РА, която е обжалвана пред съда. Към искането се правят доказателства за направените обезпечения в размер на главницата и лихвите, а когато не е наложено обезпечение искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. В тези случаи се прилага съответно разпоредбата на чл.153, съдът се произнася в 14 дневен срок, който решение подлежи на обжалване пред ВАС.

2.5. По делото се призовава жалбоподателя и изпълнителния директор на НАП като той се представлява от упълномощено от него лице. Съдът разглежда делото в състав един съдия. Прокурорът може да встъпи в производството, когато намери за необходимо в защита на държавен или обществен интерес. Разглеждането на спора става с участието на страните и при следване на състезателното производство. Пред съда са допустими всички доказателства, включително свидетелски показания, но само в случаите на чл.57 ал.2. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъди доводите в жалбата, защото в противен случай постановеното решение ще бъде без мотиви. Съдът е свободен да отмени акта и на непредявено основание, не посочен порок на акта, както и по съображения и доводи, каквито не се изтъкват от жалбоподателя.

2.6.!!! С оглед правомощията на съда в това производство възниква въпроса това процес за отмяна ли е (контролно отменителен) или е по същество? Утвърденият отговор е, че това е производство по същество, защото само в ал.3 чл.160 са посочени случаите когато съдът отменя акта и изпраща преписката със задължителни указания на компетентния орган. С оглед основателността на жалбата, съдът 1) отменя изцяло или частично РА, 2) изменя го или 3) отхвърля жалбата. Със съдебното решение съдът се произнася и по въпроса за направените по делото разноски, ако има искане за това. Разноските се присъждат съгласно чл.161.
3. Касационно обжалване – същото е като въпросът за касационното обжалване на ИАА по АПК

В чл.160 ал.6 ДОПК е установено, че решението на Адм.С подлежи на касационно обжалване по реда на АПК. Прилагат се разпоредбите на гл.ХІІ АПК чл.208-228, а съгласно чл.144 субсидиарно се прилага ГПК.

3.1. На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационната жалба или касационен протест се подава на познатите основания - когато решението е нищожно, недопустимо, неправилно (поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост).

3.2. Право на касационно оспорване имат:

- страните по делото – дан.правосубектност и има правен интерес; за който акта е неблагоприятен;

- главен прокурор или заместник при ВАП;

ВАС се произнася с решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. С решението си:

- оставя в сила или отменя в оспорваната му част, ако е неправилно;

Правомощията на ВАС при отмяна на решението:

а) когато отмени решението, ВАС решава делото по същество;

б) връща делото за ново разглеждане в друг състав на първоинстанционния съд, когато:

1) установи факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно

2) установи съществени нарушения на съдопроизводствените правила;

- когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акт, чието издаване е отказано, ВАС обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото;

- когато решението е нищожно, ВАС я обявява изцяло или като делото не подлежи на прекратяване го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение;

Касационното решение е окончателно.

Жалбата и протестът срещу повторно постановеното решение се разглеждат от друг състав на ВАС.
Когато решението на първоинстанционния съд бъде повторно отменено, ВАС решава делото по същество – чл.227,ал.1 АПК
_____________________________________________________________________________________
IV. ИЗПЪЛНЕНИЕ

1. 
   Доброволно изпълнение.
   

1.1. Предпоставка за доброволно изпълнение е наличието на изпълняемо право на вземане, което е ликвидно и изискуемо.За дан.задължения не е нужно вземането да е безспорно, защото обжалването на дан.актове не спира изпълнението им, т.е. първо се плаща или обезпечава задължението.

1.2. Чл.169 урежда реда за погасяване на публичните вземания, като той вече е главница, лихви, разноски.Законната лихва за граждански и публични вземания е една и съща!

1.3. Доколкото става въпрос за паричен характер на дан.задължения, изпълнението им се извършва чрез плащане, като начина за изпълнение е определен в чл.178, а именно безкасово по съответната сметка за публични задължения. Това не касае местните данъци и такси, които могат да се изплащат в брой.

2. 
   Принудително изпълнение