Конституцията е основа за развитие на правотворчеството и законодателната дейност

Общият и първичен характер на конституционните норми обуславя качеството им да бъдат основа на законодателството и цялата нормотворческа дейност на държавните актове. Така в чл.25, ал.6 се постановява, че българско гражданство се придобива и загубва по реда, установен от Закона. Това означава, че е необходим закон, който да уреди конкретно и в детайли тези отношения.

Конституцията е основа за развитие и на цялата нормотворческа дейност на държавата. ZB: актовете на МС да съответстват на на разпоредбите на Конституцията, въпреки, че не винаги се открива пряка връзка на конституцията с тези актове.

Конституцията регламентира реда за създаване на законие – законодателния процес. ZB: чл.87, ал.1 определя субектите на правото на законодателна инициатива; чл.5,ал.5 реда за обнародване и влизане в сила на законите и т.н.

5. 
   Конституциите се приемат пряко от народа чрез референдум или от органа на учредителната власт.
   

Приета чрез референдум конституция не се нуждае от утвърждаване. Тя е действително акт на народа, а не на държавата. Тя е реален израз на народния суверинитет. Недостатък е, че избирателите гласуват със „за” и „против ”, без да могат да правят изменения и допълнения в текстовете. Конституцията ни от 1971г. е приета чрез референдум, но изменения и допълнения могат да се правят от НС.

Според чл.158 от сега действащата ни Конституция само ВНС приема нова Конституция. Тук важи всичко написано в точка II.

6. 
   Особеният ред на приемане, изменене и допълнение е характерен белег на конституцията.
   

Конститициите ни от 1879, 1947 и 1991 ( без тази от 1971) са приети от Учредително и Велико народно събрание. Субекти на правото на инициатива да внасят проекти са били значителен брой народни представители (1/4, 1/2) и някои висши органи на държавата. Преди да се внесат в Пленума на ВНС, проектите се обсъждат от вътрешни специални органи на парламента (конституционни комисии, групи), които вземат отношение и излагат становище пред Пленума. Проектите се обсъждат в нормативно определени срокове от парламента и се приемат на три гласувания. Редът за влизането им е различен в зависимост от предвидения в закона такъв.

Конституцията ни от 1991г, установява две процедури за изменение и допълнение (ревизия). Според чл.153 „НС може да изменя и допълва всички разподби на Конституцията, с изключение на тези, предоставени в правомощията на ВНС”, т.е. определени конституционни разпоредби се изменят и допълват само от ВНС. Нова конституция може да се приема само от ВНС (чл.158.т.1), т.е. учредителната власт.

Различни са субектите, които имат правото на инициатива за приемане, изменение и допълнение на конституцията.

За внасяне на изменение или допълнение в конституцията от НС се прави по предложение на ¼ от народните представители (най – малко 60). Президентът също има това право. Направените предложения се обсъждат от НС не по-рано от един месец и не по-късно от три месеца след тяхното постъпване. Предложението се приема от НС с квалифицирано мнозинство от ¾ от гласовете на всички народни представители. Приемането или отхвърлянето става на три гласувания в различни дни.

Приетите от НС закони за изменение и допълнение Конституцията се подписват и обнародват по разпореждане на председателя на НС в седемдневен срок.

ВНС приема Конституцията.

Само ВНС с изменение на Конституцията може да решава въпроса за промяна на формата на държавно устройство и на държавното управление.

ВНС може да изменя и допълва чл.57, ал.1 от КРБ, който провъзгласява неотменимостта на основните права и свободи на гражданите, а също така и чл.5, ал.2 и 4 – вр.вр с международните договори, които са част от вътрешното ни право. Това се отнася и за чл.3 КРБ.

Само ВНС решава въпроса за изменение и допълнение на глава девета (реда за приемане и ревизия на конституцията).

Правото на инициатива за приемане, измениение и допълнение от ВНС имат най–малко ½ от всички народни представители и президентът на Републиката. Приема внесените проекти с квалифицирано мнозинство от 2/3 от гласовете на всички народни преставители. Гласуването за предложенията става три пъти в различни дни.

№ 3

Политическата система на обществото е по-богата на съдържание. В основата й са политическите структури, т.е. политическата организация. Тя включва и юридическите и неюридическите нормативни системи, които определят статуса на политическите структури и взаимоотношенията между тях. Като конституцията установява и основите на правното положение на недържавните политически формирования.

Структурите на политическата система се намират в определени взаимоотношения помежду си.

Всяка политическа система се характеризира и с това, че винаги създава и съществува в определена социална среда, при зараждането на определени политически, икономически и други обществени отношия. Определящ фактор е реалното съотношение на политическите сили в съответствие с характера на социалните групи, които стоят зад тях. Политическата система се формира и съществува в резултат на обективни социални отношения между обществените сили.

Политическата ситема се изгражда и съществува въз основа на принципи, които определят нейния характер и същност. Принципите са: 1)народният суверинитет, 2)разделението на властите, 3)законността, 4)политическият плурализъм, 5)гарантиране правата и свободите на гражданите.

Някои автори включват в нея освен държавата и партиите, също така и обществените организации , движенията, творческите съюзи, църквата, неформалните образувания, даже и отделния гражданин. Те всички имат отношение към политическия процес, но с изключение на държавата и политическите партии останалите са субекти, които участват в обществения живот, но само някои от тях са активни участници в осъществяването на публичната власт и политическия процес.

Конституцията и законодателството легитимират структурите на политическата система и взаимоотношенията между тях. Политическата система включва държавната организация с нейните конституционни установени държавни органи и политическите партии и другите обществено-политически формирования. Държавата доминира в политическата система.Това са структурите, които осъществяват публичната власт. Една част от политическите партии участват в осъществяването на държавната власт. Други остават извън органите на властта – парламента, правителството и местните органи , но техният стремеж е да се включат в системата на властта.
II. Държавата е основна, определяща структура на политическата система.
Държавата е особена политическа организация, която осъществява държавно ръководство на обществото чрез система от орани. Използва специфични, характерни само за нея способи и форми за въздействие върху обществените процеси. Демократичната държава се изгражда и функционира въз основа на принципа на разделение на властите. Народът осъществява властта пряко и чрез системата от държавни органи. Конституцията ни се основава на принципа на народния суверинитет, т.е. народът е източник и субект на държавната власт. България е правова държава. По форма тя е република с парламентарно управление.
III. Гражданско общество

Обществото е сложна система от социални структури, които се намират в многостранни връзки и взаимоотношения помежду си и функционират при определени истрически условия.

Конституцията (глава първа „Основни начала”) установява основните принципи и положения, въз основа на които се изгаржда и функционира обществената система.

Устройството на гражданското общество включва:

1.икономическата система - обуславя се от господстващите форми на собственост и принципите, въз основа на които функционира икономиката; Нашата икономическа система се определя преимуществено от частната собственост. Капиталистическата икономика се основава на свободната стопанска инициатива.

2.политическа система – нейна основа е държавата като особена политическа организация на обществото. Държавата е фактор, който превръща обществото в организирана формация.

Съществено мяст в политическата система заемат политическите партии и други формирования.

В основата на устройството на гаржданското общество стои демократичния статус на гражданите.Конституцията регламентира само основните права и свободи на гражданите. Като обемът и същността на същите определя основите на статуса на гражданите. Тези права и свободи са основен белег на гражданското общетсво само, ако са създадени за тяхното реално осъществяване и са съответно защитени. Гарантирането им е критерия за степента на развитие на демокрацията в обществото.

Трябва да се вземе предвид и социало-класовата структура на обществото и взаимоотношенията между различните обществени сили. Някои социални и политически групи имат силно влияние върху обществения живот и най–вече върху публичната власт.

Конституцията чл.4, ал.2 проглася, че РБ създава условия за развитие на гражданско общество.

Идеята за гражданско общество се заражда преди буржоазните револуции като антипод на феодалното съсловно общество. Тази идея намира своето юридическо отражение в конститициите на демократичните държави.

IV. В основата на гражданското общество стои личността със своите надежно гарантирани права и свободи. Някои теоретици приемат за основен белег равнопоставеността на гражданите и държавата във взаимоотношенията им помежду им. Други считат, че гражданско е само онова общчество, в което основната функция на държавата е да служи на личността, т.е. на човека с неговите права и интереси. Човекът е поставен най-високо в йерархията на социалните ценности. Той е активен фактор в управлението и контрола върху публичните институции. В гражданското общество доминират според Хегел личните интереси и свободи на гражданите. То съществува при висока степен на идивидуализация и разделение на труда в условията на пазарни отношения, характеризиращи се върху частната собственост.

Според чл.4, ал.2, КРБ „РБ гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество”. Значи държавата създава условия за свободно развитие на човека и от друга страна, създава условия за развитие на гражданското общество. В Конституцията разделно се третира създаването на условия за развитие на гражданското общество и статуса на гражданите. Тази непрецизност на конституционния текст се компесира в глава втора, която установява обширен каталог на правата и свободите на гражданите, въпреки че в нея много често отсъстват юридическите условия и механизми, които гарантират правата и свободите на гражданите.

В преамбюла на Конституцията е деклариран стремежът да се създаде и утвърди правова и социална държава, в която правата на личността, нейната свобода, достойнство и сигурност са въздигнати във върховен принцип, който е осъществим само в държава, която се управлява според конституцията и законите. Гражданското общество е възможно само ако то е организирано в правова държава.
V. Конституционноправен статус на политическите партии

Елемент от политическата система са и политическите партии (политически съюзи, коалиции, движения, организации). Те са легитимно организизирани формирования, които си поставят политически цели.

Париите се появяват в края на XVIII век и се утвърждават като фактор в политическия живот през XIX век, с установяване не всеобщото избирателно право.Процесът на либерализиране и демократизиране създават условия за възникване на партиите.

Политическите партии са национални формирования. Поради това някои конституции не допускат създаването на партии, които изразяват частни интереси. Забрана има за цел да се ограничи възможността на частния интерес да завуюва позиции в структурите на публичната власт.

Движенията се отличават от партиите по това, че при тях много често отсъстват стабилни организационни структури. Те си поставят за задача постигането на конкретна неполитическа цел – защита на правата на човека, защита на интересите на жените и т.н.

Политическите партии създават свои организационни структури – централни и местни органи и организации. В Конституцията е дадена обща формулировка на целите на политическите партии. Те съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите чрез избори или по друг демократичен начин. Те изпълняват ролята на посредници между избирателите и властта. Те интегрират гражданите в политическите сруктури на обществото. В резултат на тяхната дейност у гражданите се създава чувство за партийн апринадлежност (за партийна индетификация), т.е. гражданите приемат и подкрепят като своя идеология и политиката на съответната партия. Партиите приобщават гражданите кън политическата система.

Според отношението на политическите партии към властта едни от тях са управляващи, а други опозиция. Опоциционни са партиите във или извън парламента, които не са представени в изпълнителната власт и не одобряват нейната политика. Не е такава партията. Която не участва в правителството, но го подкрепя.

Едни партии се стремят да запазят съществуващото статукво – това са консервативните партии, партии на статуквото. Други искат радикални промени в обществото – тов аса реформаторските партии..

В България след 1989г. е преодоляна еднопартийната и е създадена многопартийната система. Конститицията от 1991г. прогласява принципа на политическия плурализъм и установява основните положения за организацията, ролята, задачите и функциите на политическите партии. Тя забранява образуването на „политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят зацел насилствено завземане на държавната власт”(чл.11,ал.4). Целта е да не се допусне създаването и съществуването на такива партии, които изразяват интересите на политическата воля на затворен кръг от граждани, принадлежащи към определена расова, етническа или религиозна общност.

Гражданите могат да се сдружават в организации на етническа или друга основа за защита наопределени интереси, без обаче да си поставят политически цели, т.е. тези организации да не са политически.

Конкретната уредба на партиите се съдържа в Закона за политическите партии в сила от 2005г. Законът в чл.4 задължава партиите да осъществяат дейността си въз основа на Конституцията, законите и в съответствие с техните устави. Това означава, че трябва да съблюдават законността, независимо дали са управляващи или опозиция.

Не могат да се създават партии, чиито цели противоречат на Конституцията.

Създаването на политическите партии е осъществяване на конституционното право на гражданите – правото на сдружаване. Има и предвидени гаранции за неговото реализиране. Имаме либерален режим за образуване на партии. Създават се от български граждани, които имат избирателни права т.е. те са политически дееспособни.

Минималният брой, които могат да образуват партия е 500 души. Провежда се учредително събрание, приема се устав, избира се ръководство. В устава се посочва: наименованието, седалището, програмата, целите и задачите, ред за всъпване и прекратяване на члвнство, ръковдни органи, символи на партията, източници на финансиране, както и реда и условията за прекратяването им. Не могат да е ползват за символи герба и знамето на станата, като и на чужду държави , религиозни заници и т.н.

Открива се специално производство по искане на учредителите и документите за регистриране се внасят в СГС с писмена молба от страна на органа, който я представлява. Прила се учредителния протокол, устава, имената на членовете на ръководните и контролните органи на политическата партия;имената на лицата, които съгласно устава представляват политическата партия; прекратяването на политическата партия;имената, съответно наименованието и адресът на ликвидаторите; нотариално заверени образци от подписите на представляващите политическата партия; списък, съдържащ трите имена, ЕГН и постоянен адрес на не по-малко от 5000 членове;

В едномесечен срок от подаването на молбата Софийският градски съд в открито заседание с призоваване на молителя и при участие на прокурор разглежда молбата по реда на Гражданския процесуален кодекс, като се произнася с решение в 14-дневен срок от заседанието. Вписванията се извършват при условията и по реда на Гражданския процесуален кодекс. Решението или отказът за съдебна регистрация подлежи на обжалване или протест пред Върховния касационен съд по реда на Гражданския процесуален кодекс в 7-дневен срок от узнаване на съдебното решение. В 14-дневен срок от подаване на жалбата или протеста по ал. 1 Върховният касационен съд се произнася с решение, което е окончателно. Софийският градски съд в 7-дневен срок от влизане в сила на решението за регистрация вписва политическата партия в регистъра на политическите партии. Политическата партия придобива качество на юридическо лице от деня на вписването на политическата партия в регистъра на политическите партии в Софийския градски съд. Решението на съда за вписване на политическата партия в регистъра се обнародва в "Държавен вестник" в 7-дневен срок от представянето му.

 Политическите партии могат да създават свои местни структури на териториален или тематичен принцип и по местоживеене. Политическите партии не могат да създават свои структури по месторабота в търговски дружества, кооперации, еднолични търговци, юридически лица с нестопанска цел и религиозни институции, в държавни, областни или общински администрации, както и да се намесват в управлението и дейността им.
 Политическата партия се прекратява при:

1. решение за сливане или вливане в друга партия;

2. решение за разделяне на две и повече партии;

3. решение за саморазпускане съгласно устава й;

4. влязло в сила решение на Конституционния съд, с което политическата партия е обявена за противоконституционна;

5. разпускане с решение на Софийски градски съд.

 Дейността на партиите се финансира от собствени приходи и държавни субсидии.

Собствени приходи са: членски внос, собствени недвижими имоти, дарения и завещания от фл, дарения от юл и т.н.

Парите не могат да се получат от анонимни дарения, на стойност по-голяма от държавната субсидия. Финансовият контрол върху дейността на политическите партии се осъщчествява от Сметната палата.
Контор за конституционност на политическите партии осъществява КС, съгласно чл.149, ал.1,т.5 КРБ. Това е контрол върху програмните цели на партиите за съответствието им с конституционните разпоредби.

Нашата партийна система се характеризира със създаване на политически коалиции, обединяващи разнородни по идеология и програма формирования.

Някои автори акцентират върху юридическите особености на държавата, други върху правовия ред, т.н.

Територията е съществен белег на държавата. Властта (държавта) е онзи елемент, който организира обществото в държавата. Тя е немислима и без останалите си 2 атрибута – народ и територия.

Държавата е особена политическа организация на народа, който живее в границите на опрделена територия, върху която се осъществява държавната власт. Тя е инструмент за интеграция на обществото.

Формите на държавно управление се определя на основата на различни критерии. ZB: системата на висшите държавни органи; начинът за образуването им; формите и съдържанието на политическата зависимост на МС от НС; способите за осъществяване на държавната власт, видът на висшите държавни органи, характерът на взаимоотношенията между държавните органи и т.н.

NB: Въпреки различните критерии в съвременната конституционноправна наука господства становището, че критерии за формата на държавно управление са системата и характерът на висшите органи и взаимоотношенията между тях.
1.Монархическа и републиканска форма на управление

А)Монархия – може да е

• 
  абсолютна (неограничена) – тук парламента отсъсства; монархът притежава цялата власт в държавата; Назначава правителство и съдии, които са отговорни пред него.
  
• 
  конституционна – Търновската конституция е била такава (чл.4) – „Българското княжество е монархия, наследственаи конституционна, с народно представителство”.Монарха има широки правомощия в облатта на изпълнителната и съдебната власт. НС е с ограничени правомощия.
  
• 
  парламентарната монархия- правителството носи отговорност пред парламента.Монархът е без реална власт.
  
• 
  дуалистична монархия – с белези на конституциооната и абсолютната. Има две влати – на наследствени монарх и на парламента.
  

• 
  Парламентарна – съществува, както при монархиите, така и в републиката. В отделните държави се проявява чрез различни по характер взаимоотношения между парламента, иазпълнителната власт и държавния глава. Характерът се обуславя от формата на държавно устройство, в зависимост от това дали държавата е унитарна, федеративна или конфедеративна.
  

В основата на парламентарното управление стоят взаимоотношенията между законодателната и изпълнителната власт. Парламентът може да откаже доверие на правителството и то да падне от власт. Правителството пък може да поиска от държавния глава да разпуне парламента. Противоречието между властите и последващото го разпускане на парламента предоставя на народа чрез избори да разреши спора между тях. Това е демократичната процедура, чрез която се възстановява нарушеното равновесие между двете власти.Ако изборите се спеелят отново от мнозинството, което е били досега, значи спорът е решен в полза на парламента, а ако спечели опоцицията, то изборите са решение в полза на изпълнителната власт. В РБ правителството не може да предизвика предсрочно разпускане на НС. Това е особен модел на нашия парламентарен модел.

Парламентарното управление се основава на принципа на народния суверинитет. Всеобщото, равното и прякото избирателно право с тайно гласуване създава условия за конституиране на парламент, който е изразител на народния суверинитет. НС е титуляр на законодателната власт. Парламента формира отговорно пред него правителство, върху което упражнява политически контрол. Правителството се създава само по парламентарен път с участието на държавния глава, който го назначава. Отношенията между парламента и правителствоте се основават на сътрудничество и доверие. Необходимо е стабилно равновесие между титулярите на властта. Отговорността на правителството пред парламента е политическа и се изразява чрез вот на недоверие на министър –председателя или МС. Отговорността е солидарна. Парламентаризмът като система на управление предполага наличието на опозиция и има значение като коректив само, ако управляващитесе съобразяват с нея. Парламентарното управление гарантира на депутатите свободно да изразяват мнения. Решенията се вземат с мнозинство, кото се изслушват и при възможност вземат предвит и мнението на и интересите на малцинството. Парламентаризмът е система за управление, прои която определящо е взаимоотношението между висшите държавни органи – НС, президента, МС. Парламентът е център на политическия живот.