Въпрос №1 Конституционализмът – възникване и същност. Сравнително правен преглед на Конституциите от 1879г., 1947г и 1971г. Основни начала на конституцията на Република България от 1991г

Сметната палата е сериозна институция с множество разнообразни дейности, по повод на които се издават различни актове. Някои от тях са властнически (административни, финансови).

Като бюджетен приход данъците формират повече от 90 процента от приходите в бюджета.

а) косвени – опосредена връзка – ДДС, акцизи; потребителите понасят данъчната тежест, а ДЗЛ са търговците;

б) преки – пряка връзка –ДОД; платеца, субект на данъчно облагане и ДЗЛ са едно и също лице.

2. С оглед системата за определяне размера на данъците:

а) с абсолютно определен размер – патенти;

б) пропорционални данъци – ДДС;

в) прогресивни данъци – ДОД – ставката се изменя заедно с промяната на основата;

3. С оглед обекта на данъчно облагане:

а) лични – чл.60 КРБ не ги допуска;

б) имуществени:

- подоходни;

- имуществени в тесен смисъл;

4. В зависимост от бюджета, в който постъпват:

а) републикански;

б) местни данъци;
III. Правна характеристика
1. Законоустановени вземания на държавата, което следва от чл.60 и чл.84 КРБ. Всички елементи – основание, размер, субект трябва да са уредени в закон.

2. Невъзвръщаеми вземания, т.е. държавата не поема задължението да връща суми на лицето, а косвено чрез обществените фондове лицата употребяват средства /чрез образование, култура/.

3. Безвъзмездни вземания за разлика от таксите, при които има насрещна престация.

4. Установяват се като задължение по общ начин за всички ДЗЛ.

5. Определят се едностранно от държавата в качеството й на власт и затова договорното начало е изключено.

6. Непрехвърляеми, в смисъл, че прехвърлянето не може да обвързва държавата, но това не изключва възможността всяко трето лице да плати чуждо данъчно задължение.

7. Данъкът може да се изплати на части при условията на отсрочване и разсрочване.

8. Изпълнението на данъчните задължения е скрепено с държавна принуда.

НАП не е организационна структура или звено на МФ, защото, макар и създаден към министъра на финансите, устройството й се урежда със специален закон, а не с устройствения правилник на МФ. §6 ПЗР ДОПК предвижда, че НАП е правоприемник на дан.администрация.

3.3. чл.19 урежда отговорността на агенцията заради причинени на ФЮЛ вреди, обхваща имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, по ЗОДВПГ. Служителите отговарят за признати за престъпления действия и когато вредите са причинени умишлено.

3.4. ОП действат при условията на обвързана компетентност (Не действа при оперативна самостоятелност, а при обвързана компетентност, защото актовете се обжалват), като тя може да е лична, материална и териториална; може да бъде делегирана със заповед (разлика между делегиране и заместване).
4. Видове актове
чл.7 ДОПК предвижда, че актовете се издават от ОП на компетентната териториална дирекция; Актовете, които издават ОП принципно са индивидуални финансови актове и за тях важи определението за ИАА на АПК. Те действат за конкретния случай, имат конкретен адресат и еднократно действие. Принципно чрез тях дан.задължение се установява като ликвидно и изискуемо.
4.1. Разграничават се актове за установяване на задължение по чл.106 ал.1 (Актът по чл.106 е предвиден във връзка с установяване на данъци по подадена декларация, в която има несъответствие.) и чл.107 ал.3 (Актът по чл.107 ал.3 е във връзка с изчисляването и съобщаването размера на задълженията за данъци върху недвижимо имущество) с декларативно действие и ревизионен акт /РА/ по чл.108, с който не само се установява, а се изменят или прихващат задължения за данъци и се установяват недължими платени суми.
4.2 Други актове са решенията и отказите за издаване на документи, уредени в гл.ХІІ ДОПК.
4.3. Други конститутивни актове са заповедите за възлагане, спиране, възобновяване на ревизии чл.113 и актовете за установяване на нарушения, които се издават по режима на ЗАНН, както и наказателни постановления.
В.56: ПРАВЕН РЕЖИМ НА ДОД и ДАНЪКА в/у ПЕЧАЛБАТА (по ЗКПО)
І. ПРАВЕН РЕЖИМ НА ДАНЪКА ВЪРХУ ОБЩИЯ ДОХОД
Облагането на доходите на ФЛ е уредено в ЗДДФЛ, който е в сила от 01.01.2007г. – даден е режима на облагане на доходите на местни и чуждестранни ФЛ, включително и от дейността и като ЕТ. Към облагането на доходите имат отношение и СИДДО, такава е възможна при колизия между вътрешното законодателство и режима по спогодбата, когато е налице такова противоречие приоритет има и се прилага СИДДО чл.5 ал.4 КРБ. Когато не е налице СИДДО и става дума за облагане на световен доход, с цел да бъде избегнато двойното данъчно облагане, се използва механизма на т.нар. данъчен кредит (! Понятието данъчен кредит в ЗДДС има коренно различно съдържание!).

1. Правна характеристика.

ДОД е пряк, подоходен, прогресивен, годишен и по принцип републикански данък (по принцип, защото всяка година със ЗДБ част от приходите от този данък се привеждат към общинските бюджети).

От гледна точка на мястото на този данък като приход в държавния бюджет за 2007г. се очакват 1 446 045 600лв., 11%, 3-то място като приходоизточник; на 1-во място с 6 300 млрд. лв. е ДДС; на 2-ро място са акцизите с 25%; на 4-то място са корпоративните данъци; 75% от приходната част са от косвените данъци.

2. Субекти и данъчно задължени лица.

2.1. Субекти в правоотношението по плащане и удържане на данъци държавата е активен субект, а пасивен субект са няколко групи лица

а) местни ФЛ

б) чуждестранни ФЛ

в) лицата, които подлежат на облагане с окончателен годишен патентен данък – ФЛ или ЕТ, които трябва да отговарят на три кумулативно дадени критерии:

- да извършват дейност, посочена в приложението Патентни дейности към закона

- оборота на това лице за предходната година да не превишава 50 хил.лв.

- лицето да не е регистрирано по ЗДДС – изключение, когато става въпрос за вътрешнообщностни стоки

2.2. ДЗЛ – по-широко понятие, в съдържанието му се включват не само местните, а и чуждите лица, които имат задължение по удържане или внасяне на данъците по този закон – счетоводители, касиери и т.н.

2.3. При определяне на лицата на местни и чужди критерият гражданство няма значение.

а) местно ФЛ е лицето, което има постоянен адрес в РБ и такова, което пребивава на територията на РБ повече от 183 дни през всеки 12 месечен период. Местно лице остава и лицето, изпратено в чужбина от българско държавно предприятие, както и членовете на семейството на такова лице, и най-накрая местно лице е лицето, чийто център на жизнени интереси се намира в РБ. Чл.4 ал.4 – жизнени интереси, когато интересите на лицето са свързани със страната, взимат се предвид – семейство, собственост, място на осъществяване на трудова, професионална, стопанска дейност и т.н. в този смисъл.

Не е местно ФЛ това, което пребивава в страната единствено с цел обучение или лечение, както и лице, което има постоянен адрес в РБ, но центъра на жизнените му интереси не се намира в страната.

б) чужди лица – чл.5 – тези, които не са местни;

Разграничението между местни и чужди лица е от значение за дан.облагане, тъй като за различни категории лица важи различен принцип на облагане. Местните се облагат на принципа на световния доход, което означава, че са задължени за доходите, придобити на територията на страната и чужбина, докато чуждите лица се облагат на териториален принцип, т.е. данъчно задължени са за доходите от източници в РБ.

Определянето на лицата на местни и чужди и принципите за облагане са в тясна връзка със самото облагане на лицата. Данъчният кредит служи като коректив на тези два принципа (най-вече на облагане на световния доход). Чрез този метод се избягва двойното данъчно облагане. Дан.кредит представлява разрешение на лицето да приспадне сумата на дължимия данък. Той приспада платеният в чужбина данък. Този метод е приложим само при липсата на СИДДО.

3. Обект на облагане – доходите от трудовоправни и извън трудовоправни отношения на местно и чуждо ФЛ. Облагаем е общият доход, т.е. доходът, получен през целия данъчен период.

В зависимост от видовете доходи:

- от трудови правоотношения

- от стопанска дейност като ЕТ

- от друга стопанска дейност

- от наем

- от прехвърляне на права и имущество

- от лихви, дивиденти, интелектуална собственост и такива, които не са обложени с окончателни данъци;

Доходите могат да бъдат парични и не – трябва да бъдат трансформирани в тяхната левова равностойност, а валутата се преизчислява в български левове по курса на БНБ към момента на придобиване на валутата.

4. Облагаеми и необлагаеми доходи.

Чл.12 установява доходите, които се считат за облагаеми като законодателят не е ограничил приходоизточниците. Необлагаемите доходи са изброени изчерпателно:

- покупко-продажби на недвижимо имущество, като те имат определени условия

- сделки с акции на публични дружества

- замяна на имущество

- разпределение на дялове и акции

- доходи от задължителното и доброволното обществено осигуряване

- обезщетения за неработоспособност, за принудително отчуждаване, неимуществени вреди

- застраховки, стипендии, издръжки

- парично-предметни печалби

- доходите от рента и аренда

- не се смятат за доходи имуществото, което е получено по наследство, реституция, дарение

- не се облагат непаричните, апортни вноски в търговски дружества

- дейността на тютюнопроизводителите

ЗДДФЛ въвежда еднакво третиране на всички доходи, независимо от техния източник, това се постига чрез въведеното годишно данъчно облагане на всички доходи.

5.1. Понятия.

а) чл.8 посочва случаите, при които се счита, че един доход е придобит на територията на страната. §1 т.1 ДР ЗДДФЛ – България – географски смисъл – територията, на която упражнява териториален суверенитет.

б) налице е стопанска дейност, когато едно лице има място на стопанска дейност или е определена база на територията на РБ §1 т.3, т.4 съдържат понятие за място и база.

в) трудов доход – счита се доходът с източник в страната, когато трудът е положен в РБ, същото важи и за услугите – когато са предоставени на територията на РБ, се счита,че са местен източник.

г) облагаем доход – сбор от всички парични и левовата равностойност на непаричните доходи, получени през данъчната година, като този облагаем годишен доход се намалява с необлагаемите доходи, с освободените от облагане доходи, без доходите, от дейности, обложени с окончателен годишен патентен данък, както и доходите, обложени с окончателен данък.

д) данъчна основа е облагаемият доход за съответната данъчна (календарна) година чл.15. Тя се намалява с нормативно признатите разходи и предвидените облекчения. Тя е сбор от данъчните основи, определени по отделно за всеки източник на доход, т.е. всеки едни доход се определя по реда, установен за него, след което всички доходи се сумират и се облагат като едно цяло. Общата годишна дан.основа е сумата от годишните дан.основи за всеки вид доход; това е сбор от всички парични и непарични доходи, получени от ДЗЛ през дан.година (от нея се вадят семейните подоходни облекчения).

5.2. Доходи от трудови правоотношения.

а) дефиниция в §1 т.26 – посочени са кои правоотношения се приемат за трудови или приравнени на тях. Най-общо това са правоотношенията с работниците и служителите по КТ, с държавните служители, правоотношенията между Министъра на отбраната и Министъра на вътрешните работи и служещите в тези министерства; с ВСС, с КС, съдии, прокурори, следователи и т.н.; правоотношения, възникнали по силата на избор.

б) доходите от труд.правоотношения включват всички плащания, направени от работодателя, включително и нетрудови в пари и натура за негова сметка. Тук не се включват средствата, дадени за охрана на труда, предпазни храни, работно облекло и т.н. Приспадат се обезщетенията, изплатени по КТ и ЗДСл, направените вноски за обществено и здравно осигуряване, лични застраховки и т.н. чл.24

в) така формираната месечна дан.основа се облага ежемесечно по таблицата по чл.42 ал.3 (по чл.48 – годишна таблица). Облагането е прогресивно с етажна прогресия с коригиращ коефициент. Сумираните месечни дан.основи образуват годишната дан.основа.

г) като годишната дан основа за доходите от труд.правоотношения се определя като от облагаемия доход се намаляват удръжките, извършени от работодателя по задължителните осигурителни вноски, които са за сметка на ФЛ. Така определената годишна дан.основа се намалява с дан.облекчения – такива има в няколко насоки:

- за лица с намалена работоспособност над 50% чл.18

- с личните вноски за доброволно осигуряване и застраховки

- с личните вноски за осигурителен стаж при пенсиониране

- дан.облекчения за деца + условия за доказване

- дарение – трябва да е в пола на посочените в закона лица (от 30.ХІ-31.ХІІ трябва да даде на работодателя информация)

д) финансов автоматизъм – работодателят по основното правоотношение е длъжен да определи облагаемата основа, да изчисли какво се следва, да удържи данъците и да направи съответните вноски и да даде нетната сума. Работодателят прави това по силата на закона, натоварен е от него.

Изравняването се извършва по годишната таблица – може да се получи данък за възстановяване или за удържане; разлики при допълнителен трудов договор.

5.3. При стопанска дейност като ЕТ.

а) дан.основа се формира по реда на ЗКПО; от печалбата се изважда обложеното с алтернативните данъци по ЗКПО, обложеното с окончателен годишен патентен данък, както и обложеното, ако има доход като регистриран тютюнопроизводител и земеделски производител. Ако има загуби от стопанската дейност като ЕТ, може да се пренасят в годишните и да се прихванат от печалбите.

б) от облагаемия доход се приспадат вноските, които лицето е длъжно да прави за своя сметка по КСО и ЗЗО; така се образува годишната дан.основа;

5.4. От друга стопанска дейност.

а) годишната дан.основа се определя като облагаемия доход се намалява с т.нар. нормативно признати разходи (тази дейност е структурирана в групи като за всяка група има нормативно признати разходи); тук трябва да се извадят пенсионните вноски, задължителни и доброволни, застраховките живот, те не се доказват.

5.5. Доходи от замяна, прехвърляне на движимо и недвижимо имущество.

а) те се образуват от положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване, като прехвърлянето на имущество се приема за доход и се облага с данък

б) облагаемият доход за годината се намалява с 10% разходи – не се смесва с този данък, който се дължи по ЗМДТ при прехвърляне

5.6. От наем.

а) облагаемият доход се намалява с 20% нормативно признати разходи и вноските по договор за лизинг без прехвърляне на собственост, франчайзинг, факторинг; изваждат се разходите по ЗЗО.

5.7. От други източници – чл.35-36 – награди, обезщетения, дивиденти, лихви и т.н. + не изрично посочени за облагане с окончателен данък (не се облагат по друг ред).
6. Изчисляване и удържане на ДОД.

6.1. Размерът на ДОД за съответната календарна година се изчислява според дан.основа по таблицата на чл.48 (тук за основен работодател, патентен данък). Таблицата съдържа етажна прогресия с коефициент за коригиране:

- 1-ви етаж – необлагаем минимум

- 2-ри етаж – започва от определена сума

- 3-ти етаж

- 4-ти етаж – над определена сума

Всеки един от етажите има под и таван, за пода данъкът е определен в твърда сума, а за разликата от пода до тавана има определен процент.

6.2. Авансови вноски.

Всички лица, които упражняват свободна професия, реализирали доходи от наем, други правоотношения, дължат авансови вноски в размер на 15% от данъка, който става изискуем, дължим след като лицето превиши размера на необлагаемата годишна дан.основа, като от нея се извадят нормативно признатите разходи, както и съответните разходи за задължително и доброволно пенсионно и здравно осигуряване. Тук няма кумулиране на доходи. Това, което остава се умножава по 15%.

Авансовата вноска се дължи на тримесечие и се плаща на 15-то число на месеца, който следва съответното тримесечие. Следващото тримесечие се заплаща авансова вноска за размера над този, за който е платена авансова вноска предишното тримесечие. Четвъртото тримесечие авансова вноска не се внася.

6.3 Деклариране на дохода. Внасяне на данъка.

Декларацията се подава до 30.ІV. на годината, следваща годината, за която е получен дохода. Който внесе и плати до 10.ІІ. ползва 5% отстъпка от внесената част от данъка (не от целия). Ако декларацията е подадена по електронен път до 30.ІV. и в този срок се платят – 5%. (лихви върху авансови вноски само, ако не са внесени). Декларация може да се подаде чрез пълномощник до ТД на НАП по постоянния адрес на ДЗЛ като декларацията трябва да се подаде, независимо от това дали дохода е под или над облагаемия минимум. Декларация не се подава само ако има доходи само от труд.правоотношения или по чл.13 – не се водят доходи.

Неплащането на данъци не е престъпление.
______________________________________________________________________________________
II. ПРАВЕН РЕЖИМ НА ДАНЪКА в/у ПЕЧАЛБАТА
1. Обща характеристика.

1.1. ЗКПО е в сила от 01.01.2007г. Урежда облагането на печалбата и доходите на корпоративните образувания, т.е. ЮЛ и неперсонифицирани дружества. Говори се общо за корпоративно облагане, а иначе закона урежда облагането с корпоративен данък. Други доходи се облагат с данък, удържан от източника. Законът урежда и данъци върху някои разходи, както и облагането с алтернативен данък на организаторите на хазартни игри, на бюджетните предприятия за търговски сделки и отдаване под наем на имущество и дейността от опериране на кораби, т.е. в закона се уреждат няколко вида данъци – тези трите са алтернативни данъци.

1.2. Обща характеристика на данъците – преки, подоходни. Другата особеност е, че за целите на прилагане на закона се очертава и собствена правосубектност като неперсонифицираните дружества и осигурителните каси се приравняват на ЮЛ и е предвиден специален ред за облагане на някои субекти.

Определено е понятието място на стопанска дейност на чуждестранното лице, което също се характеризира с особена данъчна правосубектност. За понятието се препраща към §1 т.5 ДР ДОПК.

1.3. Принципно, за да се разбере механизма на корпоративния данък, счетоводния финансов резултат се преобразува в посока на увеличаване или намаляване, за да се стигне до дан.печалба (дан.основа).

Легално се въвеждат понятията „постоянна разлика” и „временна разлика”. Когато се говори за данъчна постоянна разлика се има предвид счетоводния приход или разход, който не признат за дан.цели през текущия или следващия периоди, когато говорим за дан.временна разлика, тя ще възникне, когато прихода или разхода е признат за дан.цели в годината, различна от годината на счетоводното му отчитане (за счетоводни цели се отчита един приход и един разход, но за дан.цели може да не се признаят някои разходи или приходи, затова се преобразува счетоводния резултат, за да се види дали има дан.загуби или печалби като дан.основа, за да се определи дан.ставка).

1.4. Нови моменти и акценти.

Дивиденти, изплащани в рамките на ЕС – Директива 90435, те са освободени, когато са между дружества със седалище в ЕС, като затова има и определени условия. Също по отношение на дан.сфера при преобразуване на дружества е съобразена Директива 90434, като между дружества със седалище в общността не следва да се образува дан.ефект при преобразуване в широк смисъл.

Принципно се запазва правото да се пренасят загуби в рамките на следващите пет години.

Предвижда се и облагането на някои вида разходи – социални разходи, разходи за използване на автомобил за управленски цели, също така и представителни разходи.

По отношение на данъците, удържани върху източника на доходи, изплащани на чуждестранни лица, дан.ставка е намалена на 10 на 100, като тук трябва да се имат предвид и сключените с РБ СИДДО.

Облагането на хазартната дейност е с единен данък 10/100.

Подробно е уредено преотстъпването на данък като вид дан.облекчение в широк смисъл.

Най-важната промяна е предвиденото всички ЮЛ да се облагат с корпоративен данък без тези, които се облагат с алтернативни данъци, като по този начин се преодолява съществуващата възможност ЮЛ да бъдат облагани и с патентен данък – отлика от досегашния режим

2.1. Като обекти на облагане законът е предвидил облагане на печалбата на ЮЛ, като под ЮЛ се разбират различни образувания на правото. Обхваща се печалбата и на ЮЛ не търговци, ако те извършват сделки по чл.1 ТЗ или отдават под наем движимо или недвижимо имущество.

2.2. Облага се и печалбата на мястото на стопанска дейност /МСД/ на чуждестранни лица в страната.

2.3. Обект на облагане са и разходите, посочени в част ІV, като са предвидени специфични обекти на облагане:

- за дейността на организаторите на хазартни игри (приходи от съответните залози, не печалбата);

- при бюджетните организации обект на облагане са приходите от сделки по ТЗ и отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество;

- при опериране на кораби за обект на облагане е избран нетния тонаж на кораба;

(чуждестранни лица: МСД за целите на корпоративното облагане се различава от дивиденти, лихви, възнаграждения, които са доходи, които се облагат с данък от източника)

Размерът на данъка се определя като получената по реда определен в закона данъчна основа се умножи по дан.ставка. Данъкът е републикански, а за невнесените в срок данъци се дължат лихви, но не само за невнесените данъци, а и за новите авансови вноски, когато това е предвидено.
3. Субекти и данъчно задължени лица. Териториален обхват на закона.
3.1.Не са ясно разграничени субектите и ДЗЛ в тази уредба, затова се извеждат от тълкуването на чл.1, чл.2 – така се определят адресатите на закона, като понятието ДЗЛ е по-широко и обхваща всички други лица, за които са предвидени други задължения, свързани с облагането !изрично чл.2 ал.2 приравнява неперсонифицираните образувания и осигурителните каси на ЮЛ.

3.2. Субекти на облагане са местните ЮЛ и чуждестранните ЮЛ, като под ЮЛ се разбират кооперациите, търговските дружества, включително и ЮЛ не търговци, ако извършват търговска дейност или отдават под наем имущество.

3.3. Чл.2 като ДЗЛ са посочени и ЕТ за данъци, удържани от източника, както и работодателите, определени от КТ, за данъците върху социалните разходи, т.е. по-широк кръг лица.

3.4. Понятието място на стопанска дейност е създадено за целите на облагането на печалбата, за целите на облагане с корпоративен данък. Целта е да се създаде правна конструкция, чрез която дейността да се обложи в страната. Същото понятие се съдържа и в сключените от РБ СИДДО, като в определението, съдържащо се в ДОПК се изхожда от два критерия §1 т.5, за да се свърже дейността с държавата източник:

а) предметен критерий – когато чуждестранното предприятие разполага с определено в пространството място, чрез което извършва дейността си;

б) лична субективна връзка – когато предприятието разполага с т.нар. представител със зависим статут (т.е.е изцяло подчинен на указанията на представлявания).

Изхожда се от конкретната фактическа обстановка, като е възможно едно чуждестранно лице да има МСД и да получава други доходи.

3.5. Законът определя лицата като местни и чуждестранни, не местни. Критерият е дали са учредени съгласно българското законодателство или дружеството е учредено по регламентите на ЕС; връзка с чл.282 ТЗ, който определя като приложим закона по регистрация (да не се бърка с МЧП, в дан.право е недопустимо чужд приложим закон).

Местните лица се облагат за печалбите и доходите си от всички източници в РБ и чужбина – универсален принцип, принцип на облагане на световния доход, докато чуждестранните лице се облагат с данък върху доходите от източници в страната, източникът на доход трябва да е в страната. Това е и териториалното действие на закона. В ДР §1. т.1 е дадено легална дефиниция на понятието „страна” – териториален обхват на приложение на дан.право.

4. Облагаема печалба.
4.1. Общи и специфични правила за определяне размера на облагаемата печалба.

a./ По различен начин за отделните видове данъци се определя дан.основа. за целите на корпоративното облагане на печалбата боравим с понятието дан.финансов резултат, който е счетоводния финансов резултат, преобразуван по реда на чл.2 и в следствие на това преобразуване може да бъде определен дан.финансовия резултат – дан.печалба или дан.загуба. Така данъчната основа (10/100) за корпоративния данък ще бъде дан.печалба.

b./. Дан.период е календарната година чл.18-21, за да се определи дан.фин.резултат и да се стигне до дан.печалба или загуба, счетоводния фин.резултат (изразен в отчета за приходите и разходите) е преобразува с дан.постоянни разлики (чл.23,чл.26), дан.временни разлики(чл.23,чл.34) и други суми, предвидени в чл.2.
Пример – дан.постоянна разлика:

- от чл.26 за данъчни цели например не се признават разходи не свързани с дейността; разходи, които не са документално обосновани, като чл.10 извежда принципа за документална обоснованост на разходите за дан.цели;

- разходите за начислени глоби и други санкции за нарушения; т.1, 6, 7 за дарение, т.8 и лихви за просрочване; ЮЛ – наложена имуществена санкция – втори път няма да му бъде признаа за разход, а ще дойде в увеличение на финансовия резултат; т.8 – счетоводно е данък при източника;

- чл.27 говори за непризнати приходи за дан.цели – т.1, т.2, т.3 (ЮЛ е платило данък на печалбата и ако обложим и дивидента ще стане двойно данъчно облагане)

- не се признават разходите от липси и брак, освен ако става въпрос за непреодолима сила (да не се увеличават разходите на ЮЛ и по този начин да му се намали печалбата чл.28)

- в чл.31 са уредени даренията, като са изброени за кои цели следва да са направени, като даренията могат да бъдат до 10% о положителния счетоводен фин.резултат (т.е. от счетоводната печалба, а не от данъчната); извън целите и над процента не се признава за разход

Така чрез тези корекции на фин.резултат се стига до определянето на дан.печалба и от там чрез налагането на ставката, което е и данъчната основа и от там до изчисляването в последствие на данъка.

1) При бюджетните предприятия, като специфични субекти дан.основа е размера на приходите от търговските сделки или от даденото под наем имущество, като ставката е 3%, а за общините 2%.

2) При доходите от хазартни игри дан.основа е стойността на залозите за всяка игра а данъка е 10/100. тук особеното е, че не се трансформират приходите.

3) Основа за облагане доходите от опериране на кораб е нетния тонаж - като определена абсолютна стойност за всяка от групите, на които е определен тонажа. Дан.ставка е 10%.

4) Основа за облагане на доходите от дивиденти, изплатени на местни и чужди лица е брутната сума на дивидента. Чл.100 и следващи уреждат специален режим на дивидентите, изплатени в рамките на ЕС като се преповтаря принципа, че тези дивиденти не подлежат на облагане при условията определени в тази глава.

Освен това с данък от източника се облагат дивидентите и ликвидационните дялове, изплатени на чуждестранни лица на трета държава и местни ЮЛ, които не са търговци. Данъчната основа е брутния размер на дивидентите, като в този случай данъка е 7% и този данък е окончателен (аз не съм търговец, получавам дивидент от ЮЛ, плащам 7%). Чл.12 изброява други категории доходи, които чуждо лице може да получи с източник от РБ. Основа за тяхното облагане също е брутния размер на тези доходи с отклонение за някои видове доходи чл.199.

Облагат се представителните разходи, свързани с дейността, социалните разходи представени в натура на работниците и служителите, разходите за доброволно пенсиониране и здравно осигуряване и застраховане (те са към социалните разходи) и разходите, свързани с експлоатация на превозни средства (три категории) чл.204.

Данъкът е окончателен, като самия данък е разход за предприятието. Тук ДЗЛ са всички лица, които подлежат на облагане с корпоративен данък, т.е. специфичните субекти няма да бъда задължени за тях; а за социалните разходи всички работодатели.

Предвидени са освобождавания като дан.основа за разходите за представителни цели е размера на разходите за съответната година чл.211. Дан.основа за социалните разходи е размера на разходите, като може да се трансформира чл.212-214, а за разходите за превозни средства е определена в чл.215, като се вземат предвид и приходите от застрахователни обезщетения. Когато с тях се осъществява управленска дейност, тогава се облагат – 10%, не е диференциран.

Особеност – месечните авансови вноски за периода от 01.01-31.03 се правят на база данъчната печалба, по предходната година, съобразена с коефициент, определен със ЗДБ, а ставката е 10%, тъй като тогава още няма база, на която да се определи.

Чл.88 допуска намаляване на авансовите вноски в случай, че те ще надвишат дължимия годишен данък след подаване на декларация. Срокът за внасяне е до 15 число на следващия месец чл.90.
5.3. За деклариране на корпоративния данък се подава годишна дан.деклараця до 31.03 на следващата година като до 31.03 се внася и данъка след приспадане на внесените авансови вноски. Надвнесеният корпоративен данък се приспада от следващите авансови годишни вноски за същия данък за следващата година – специален ред за прихващане, а не по ДОПК.

Данъците върху доходите на чуждестранните лица и върху дивидентите се декларират от лицата, удържали и внесли данъка. По изключение от получателя. Платците на доходи, удържащи тези видове данъци ги внасят в тримесечен срок от началото на месеца следващ месеца на начислението, а за дивидентите на края на месеца, за който е взето решение за разпределение. Чл.202-203 предвиждат солидарна отговорност между платеца на доходи и получателя за дан.задължение.

Данък върху разходите се внася до 15 число на месеца следващ месеца чл.217

Данък върху хазартната дейност се декларира ежемесечно до 10 число на следващия месец с декларация по образец. Данъкът се внася преди получаване на документите за организиране на съответната игра.

Бюджетни предприятия – подават годишна дан.декларация по образец до 31.03 като месечните вноски са до 15 число на месеца следващ месеца на начисляване на прихода, а годишния данък също се внася до 31.03.