Въпрос №1 Конституционализмът – възникване и същност. Сравнително правен преглед на Конституциите от 1879г., 1947г и 1971г. Основни начала на конституцията на Република България от 1991г

а) законност - действията на органите и лицата трябва да са според предписаното в закона;

б) служебно начало – в смисъл, че при наличие на предпоставки при изпълнението трябва да се направи всичко необходимо, за да се събере задължението;

в) писмено начало – отразяване на действията в документи;

г) бързина – за да се запазят интересите на длъжника и държавата;
2.2. Органи.

1) Компетентният орган е ПИ. Разграничават се два вида – при НАП и при АДВ. Тези при НАП събират установяваните от НАП вземания на държавата, а тези при АДВ – всички държавни вземания. Уредбата е в ДОПК.

Според чл.177 органите при НАП използват само два способа:

а) изпълнение върху парични вземания на длъжника в банки

б) вземания от трети лица;

като е предвиден и срок, в който трябва да се задвижи тази процедура и да постъпят средствата. Ако не постъпят средства, преписката се препраща към АДВ.

а) задължителни:

- публичен изпълнител

- публичен взискател – министър на финансите

- длъжник или правоприемниците му

б) незадължителни – трети лица с право върху обезпечени вземания и обезпечени кредити, ако има такива;

Действието на принудителното изпълнение се развива между органа на принудително изпълнение и длъжника. Като той също издава постановление и разпореждане, а за всяко действие се съставя протокол.
2.3. Предпоставки.

Принудителното изпълнение е вид изпълнение следователно предпоставките за започване са идентични с тези на доброволното.

1) В чл.209 са изброени изпълнителните титули – документ, въз основа на който започва:

- РА, независимо дали е обжалван, защото обжалването не спира изпълнението;

- самата декларация – неплатена в срок;

- акт по чл.106, чл.107 и т.н.

2) Вземането трябва да е ликвидно, изискуемо, но не и безспорно. Длъжникът трябва да е изпаднал в забава, като не трябва да е налице отсрочване или разсрочване или да е спряно изпълнението.

а) в чл.222 са уредени основанията за спиране. Чл.222 предвижда, че при спирането не се начислява лихва за срока на спирането.

б) в чл.225 са уредени основанията за прекратяване. При прекратяването се обезсилват всички извършени до тогава действия и се вдигат служебно обезпеченията

!!! В чл.213 се въвежда принципа, че принудителното изпълнение е насочено към цялото имущество на длъжника и е изброено несеквестируемото имущество (става въпрос за задължение на ФЛ).

3) При започване на принудителното изпълнение важна предпоставка е изпращането на покана чл.182 ал.1, като по този ред се изпраща покана от органа, установил вземането или ПИ при НАП, като заедно с поканата е възможно и налагане на принудителни административни мерки. Чл.221 предвижда още една покана.
2.4. Способите за принудително изпълнение са изброени в чл.215:

- върху вземания и парични средства в банките;

- вземания и парични средства на длъжника;

- изпълнение върху движими и недвижими вещи;

Може да се използва всеки един от способите. Чл.214 – длъжникът има право на избор. Отказът да се уважи избора може да се обжалва. В чл.219 е уредена конкуренцията между публичните вземания във фазата на принудителното изпълнение (тук е фиксиран реда – длъжника не посочва).
Способите са уредени подробно в закона:

- чл.228 урежда изпълнението върху вземанията на длъжника;

- чл.230 – изпълнение от трети лица, които не са банки;

- чл.231 - изпълнение върху дялове;

- чл.232 – върху ценни книги;

- чл.233 – чрез опис, който се последва от публична продан в двата й вида – търг и публична продажба; гл.ХХVІ.

1) Срещу незаконосъобразни действия на органа по принудително изпълнение. Обжалват се действията, а не актовете, с които се установява задължението (по ДОПК, ЗМ). Могат да обжалват както длъжниците, така и трети лица с правен интерес (съпруг, съдлъжници, съдружници, кредитори). Жалбата не спира изпълнението, като обжалването е по административен ред пред директора на агенцията или съответния териториален директор на НАП, където е ПИ. Следващата фаза е съдебен ред на обжалване.

2) По исков ред чл.269 – използва се от трето лице, не и от длъжника, което претендира, че има права върху вещта, че е собственик на вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение. Завежда се иск, като се спира изпълнението до изясняване на правото, което третото лице има върху вещта; и може да се премине към друг способ на изпълнение.
V. САНКЦИИ ЗА ИЗВЪРШЕНИ НАРУШЕНИЯ и ПРЕСТЪПЛЕНИЯ
1. Данъчни нарушения и наказания.

Не винаги дан.задължения се изпълняват доброволно, което създава опасност установените данъци да не бъдат събрани изцяло и в срок.

1.1. Наказателно правната теория прави разграничение между дан.престъпление и престъпление против дан.система. Първото понятие е по-широко като включва освен престъпления по гл.VІІ чл.255 и следващи от НК, така и останалите престъпления, свързани с нарушение на дан.правните норми чл.313 НК. Когато става въпрос за дан.нарушение подобно разграничение не се прави. Понятията дан.нарушение и нарушение против дан.система са синоними.

1.2. Дан.нарушения са уредени в множество данъчни нормативни актове без систематизация. Обобщено всяко едно дан.нарушение има за непосредствен обект за посегателство някакви дан.правоотношения. Дан.нарушения са административни нарушения по смисъла на чл.6 ЗАНН.

Особеността на дан.нарушение е неговата насоченост против реда, установен в държавното управление, което на практика се изразява във виновното неизпълнение на едно дан.задължение.
1.3. ФС на данъчното нарушение. Като всяко едно адм.нарушение и данъчното има две страни – обективна и субективна.

а) обективната обхваща деянието, неговата противоправност, насоченост срещу установения данъчен режим, наказуемост и ред, по който се налага санкцията;

б) субективната се изразява във вината на дееца, проявява се в една от двете форми – умисъл и непредпазливост и е обусловена то състоянието на вменяемост. Към субективната страна се отнасят и мотивите и целите на дан.нарушение.
а.1.Деянието може да бъде само човешко поведение, проявено под формата на действие или бездействие. В дан.право извършители на нарушения могат да бъдат ЮЛ – всяко лице в качеството на дан.субект, включително и социално образувание. ЮЛ не може да формира вина, но може да осъществи наказателен фактически състав чрез своята дейност.

А.2.Противоправността е външен признак, свързан с нарушаване на дан.закони. Противоправността на дан.нарушение се свързва с определена степен на обществена опасност, която следва от противоречие между установеното в дан.правните норми правило за поведение и извършеното деяние.
А.3.Насочеността на дан.нарушение се свързва с неспазване на установения в страната дан.правен режим. Достатъчно е наличие на заплаха за този режим, за да е налице дан.нарушение, т.е. не е необходимо реалното настъпване на увреждане, поради това част от нарушенията са формални деликти без видим вредоносен резултат (не се регистрира в срок). На това основание следва да се разграничават резултатни и формални нарушения.

А.4. Наказуемост – както нарушението, така и следващата се санкция трябва да бъдат установени в закона.

А.5. Последният елемент – особен административен ред, по който се преследва дан.нарушение, установен в ЗАНН.

Б.1. Субективната страна се изразява основно във вината на субекта – умисъл и непредпазливост, имат съществено значение, както и при останалите нарушения. Спазва се установения в адм.право принцип чл.7 ал.2, че се наказват и умишлените и непредпазливите деяния. Целите и мотивите са свързани с индивидуализацията на наказанието.

В поведението на всеки дан.нарушител се наблюдава два момента:

- воля за неизпълнение на предписанията на дан.закони

- намерение за извличане на облага чрез неплащане на дан.задължение

Тези два момента могат да се проявят заедно (например при укриване на доход), но е възможно единия от тях да се наблюдава самостоятелно (неподаване на дан.декларация за доход под облагаемия минимум).

За да е налице дан.нарушение трябва да присъстват кумулативно всички елементи от обективната и субективната страна.

Законодателят е предвидил обстоятелства, които изключват отговорността чл.8 ЗАНН – неизбежна отбрана, крайна необходимост, чл.11 препраща към НК за неуредените понятия. В дан.право тези обстоятелства имат ограничено приложение, тъй като малозначителност на деянието не е основание за отпадане на адм.наказателната отговорност.

Приготовлението и опита са деяния насочени към финализиране на непосредствения резултат от дан.нарушение. Съгласно чл.9 ал.1 приготовлението не се наказва, опит може да има само при умишлените нарушения, свързани с настъпването на определен резултат, поради това не е възможен опита при непредпазливите и формални дан.нарушения. По същия начин в чл.10 ЗАНН са регламентирани подбудителството и помагачеството като форми на съучастие при извършване на дан.нарушения.
2. Видове дан.нарушения.

2.1. По подобие на престъпленията и дан.нарушения мога да се обособят в две основни групи в зависимост от това дали е избегнато плащането. Данъкът е посочен като признак на съответния състав. Неплащането може да бъде както цел на дееца, така и резултат от деянието.

а) в първия случай неплащането е признак от състава на нарушението като това може да бъде посочено по различни начини (хазартни игри без акциз, неоснователно ползване на дан.облекчения). Тези дан.нарушения могат да се определят като същински;

б) втория случай – нарушението е свързано с дан.система, но не се цели прякото избягване на плащането на данък (възпрепятстване на дан.органи при проверка и ревизия) – несъщински;

2.2. С оглед нарушителя дан.нарушения могат да се класифицирани така:

- от ДЗЛ

- от трети лица

В дан.законодателство липсва систематика на видовете дан.нарушения. Обикновено във всички материални дан.закони има адм.разпоредби.

Типични нарушения са: нерегистриране на дан.субекти; неподаване на дан.декларация в срок; невнасяне на данъци в срок.

а) законоустановеност на фактическите състави и наказания

б) справедливост на дан.наказания

в) съответствие на наказанията със степента на обществена опасност

г) недопустимо е повторно наказание за едно и също деяние

д) принципът за вината – адм.наказание се налага само при наличието на вина

е) зачитане личността на нарушителя – установените му в закона права

ж) забрана за обратното действие и приложение по аналогия

3. 
   Отнемане на лицензии.
   

Процедурата е изцяло по ЗАНН

Произходът на МДДО се свързва с начина, по който държавите организират дан.си системи. За местните си за дан.цели лица държавите предвиждат т.нар. универсален принцип (световен доход и имущество), като обхващат на облагане всички техни доходи или имущества, независимо от това къде се намират, а за чуждестранните лица се предвижда териториален принцип, като се обхващат имуществата и доходите с източник от съответната държава или това е проблем свързан с действието на дан.норми в пространството по място и спрямо лицата.

Изхождайки от тези два принципа е възможно едно лице да бъде обложено с подобни по вид данъци в две или повече държави. Това е нежелан ефект, възпрепятстващ стопанския обмен и държавите предвиждат мерки за преодоляването му.

1. 
   От юридическа гледна точка МДДО ще възникне, когато един и същ субект на облагане по повод на един и същ обект на облагане за един и същ период на облагане е дан.задължен в две или повече държави за подобни по вид данъци (подобни, защото организацията не може да бъде напълно идентична).
   
2. 
   От икономическа гледна точка МДДО ще възникне, когато общия размер на дан.задължение платен и в двете държави ще превиши по размер по-високия данък, установен в държавата с по-високо ниво на облагане (100 единици – 20 в Австрия, 80 в България).
   

1.1. Кредитният метод се състои в това, че при определяне на данъците на местните лица, те ще ползват дан.кредит

1.2. освобождаване с прогресия – При освобождаването с прогресия доходът от чужбина се събира с дохода то страната и се вижда размера му. Този доход се облага според таблицата за прогресивно облагане в държавата, където лицето е местно. Оттук се получава и съответната данъчно ставка. След това доходът от чужбина се изважда от данъчната основа, а получената по-висока ставка се прилага за доходите от страната.

Това са 2-те възможности на метода в националното законодателство и при което нямаме сключена спогодба за избягване на ДДО. Всички държави в националното си законодателство имат предвидени такива методи за случаите, когато това не е уговорено със СИДДО.

Договорите могат да бъдат двустранни или многостранни. РБ има сключени над 50. В договорите се предвижда, че едната или другата държава запазва, ограничава или се отказва от правомощията си по облагане на определени доходи или имущество. Принципът е, че чрез договорите не се създава ново дан.право, а само се отграничават, разграничават действията в пространството (по лица и място) на националните дан.законодателства.

От гледна точка на общото им съдържание в договорите се разграничават няколко групи от норми.

а) принципно облагането да се предоставя на държавата, за която получателя е местно лице;

б) най-често срещаният вариант е облагането да се запази в двете държави, като е възможно да се предвиди и редуцирана дан.ставка в държавата източник (тук е 10, а по договора 5);

в) третият случай е облагането да се предостави само на държавата, която е източник.

При хипотезата, когато облагането се запазва и двете държави, държавата, за която получателят е местно лице ще приложи методите за избягване на ДДО, за да се предотврати.

Изразният език на договорите е особен и затова когато се казва, че доходът може да се обложи в една от договарящите се държави, това не изключва облагането в другата договаряща държава. Единствено, когато изрично е посочено, че доходът се облага в една от държавите или само в една от държавите се изключва облагането в другата държава.

а) споразумително производство, което дава възможност засегнатото лице, независимо от процедурата по ДОПК или съответното национално законодателство да иска от държавите да се споразумеят, ако неправилно според него са приложени разпоредбите на договора. Недостатъци – държавите не са длъжни винаги да стигнат до споразумение.

б) друга клауза е антидискриминационната, която най-общо забранява по-неблагоприятно дан.третиране в държавата източник на доходи на граждани местни лица на другата държава.

в) трета клауза, която се използва от дан.органи, ОП е тази за обмен на информация, който може да бъде:

- инцидентен, по повод конкретен случай;

- регулярен, във връзка с прилагането на данъците, предмет на спогодбата

- трябва да се докаже, че лицето, което иска да ползва договора е местно лице за съответната държава. Това се удостоверява от чуждестранната дан.администрация (а не от търговско представителство).

- лицето трябва да декларира, че е действителен ползвател на доходите си, като най-често това е свързано с ползването на редуцирана дан.ставка (че пряко е получил доходите и няма посредник)

- лицето да няма МСД в страната

Представят се и други доказателства, като сключени договори, за да може да се направи правна квалификация на съответния доход.

Въз основа на тези писмени доказателства НАП дава становище за приложимостта на СИДДО като има изготвен специален образец, в който се удостоверяват тези данни. Това е механизмът и едва тогава се прилага спогодбата.

е понятие, което се употребява в действащото законодателство в Европейския съюз, а също така и в българското законодателство. Българските митнически органи прилагат действащото европейско законодателство след приемането на държавата ни в Европейската общност. Понятието за митни сборове включва в себе си митата и таксите, които събират митническите органи за стоки, които подлежат на облагане. В зависимост от това дали митническите сборове са при внос или износ те се делят на вносни и износни. Понятието митнически сборове има два основни елемента:

>> вносни