Въпрос №1 Конституционализмът – възникване и същност. Сравнително правен преглед на Конституциите от 1879г., 1947г и 1971г. Основни начала на конституцията на Република България от 1991г
В. 53 Бюджетно право. Правна характеристика на бюджета
Изтегляне 5.06 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1. Понятие за бюджетно право
- 1.2. В субективен смисъл
- 2. Източници на бюджетното право – optional (на който му се чете, да чете) 2.1. Конституцията
- 2.2. Закон за устройството на държавния бюджет
- 2.3. други източници
- 3.2. От икономическа гледна точка
- 3.3. От юридическа гледна точка
- 4. Видове бюджети. Бюджетна класификация и бюджетно регулиране – optional (на който му се чете, да чете) 4.1. Видове бюджети
- 4.2. Бюджетна класификация
- 4.3. Бюджетно регулиране
- ________________________________________________________________________ II. Бюджетен процес
- 1. Характеристика на бюджетния процес 1.1.
- 2. Етапи на бюджетния процес
- Отчетът се приема с решение => и приемането на бюджета е по-правилно да става с решение, а не с нормативен акт!!!
- 1. Правна характеристика на Сметната палата
- 2. Устройство
- 3. Правомощия на Сметната палата
В. 53 Бюджетно право. Правна характеристика на бюджета. Бюджетен процес. Статус и правомощия на Сметната Палата. I. Бюджетно право 1. Понятие за бюджетно право Терминът Бюджетно право се употребява в два смисъла – в обективен и в субективен. 1.1. Обективно бюджетно право – съвкупност от бюджетноправни норми, които уреждат, регулират определен кръг обществени отношения – това са отношенията по повод съставянето и изпълнението на държавния бюджет. Бюджетното право като обективно бюджетно право е част, подотрасъл на Финансовото право. По повод прилагането на бюджетноправните норми в обективната действителност възникват съответни бюджетни правоотношения. Като подотрасъл на Финансовото право, бюджетното право притежава всички белези на този отрасъл – публичноправен, единичт субект е държавен орган, санкции и т.н. Едновременно с това бюджетното право има белези, специфични само за него:  субектите – кръгът е стеснен – само и единствено държавни органи
има категория правоотношения, които се наричат организационни (безобектни) – за разлика от другите правоотношения те нямат паричен израз и по това бюджетните правоотношения се различават от данъчните. Там няма движение на парични средства
бюджетните правоотношения имат цикличен, повтарящ се характер – повтарят се за период от една година. В България бюджетната година съвпада с календарната. “В рамките на една бюджетна година” е условно казано. По – правилно е да се каже един бюджетен цикъл, а той е малко по- дълъг (около година и половина).
1.2. В субективен смисъл – така, както се говори за събективно гражданско право. Тук бюджетното право принадлежи на държавен орган. Правилно е да се говори за бюджетна компетентност или за бюджетни правомощия. Става дума за бюджетни права, които законодателството предоставя на различни органи и институции, които имат собствен бюджет. 2. Източници на бюджетното право – optional (на който му се чете, да чете) 2.1.Конституцията – чл. 84 – посочва правомощията на народното събрание в сферата на бюджета. Най – важните са да приема бюджета и отчета за изпълнението му; чл.87 (2) - Законопроектът за държавния бюджет се изготвя и внася от Министерския съвет.; чл.106 - Министерският съвет ръководи изпълнението на държавния бюджет; организира стопанисването на държавното имущество; сключва, утвърждава и денонсира международни договори в случаите, предвидени в закона.; чл.117 - Съдебната власт има самостоятелен бюджет.; чл.141 - (1) Общината има самостоятелен бюджет. (2) Постоянните финансови източници на общината се определят със закон. (3) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Общинският съвет определя размера на местните данъци при условия, по ред и в границите, установени със закон. (4) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Общинският съвет определя размера на местните такси по ред, установен със закон. (5) Държавата чрез средства от бюджета и по друг начин подпомага нормалната дейност на общините. И т.н. 2.2. Закон за устройството на държавния бюджет (ДВ, бр. 67/1996 – посл. Ред. – ДВ, бр. 105/2005) – Между всички източници този закон има най – голямо значение – нарича се “органичен бюджетен закон”, защото е постоянно действащ. Закон за общинските бюджети – ДВ, бр. 33/1998 – посл. Ред. ДВ, бр.98/2006 г.
Ежегодният закон за бюджета – по принцип народното събрание може да приеме бюджета или със закон, или с решение. У нас – със закон. Бюджетът е съдържанието (цифри, проценти, числа, прогнози), а законът е формата – в него има няколко отделни правни норми – те са източници.
Постановление на МС – добавя се към ежегодния Закон за бюджета. Законът се приема от НС, но то го дава на правителството да го изпълнява. Как МС вижда изпълнението на бюджета е заложено именно в това постановление.
2.3. други източници – норми на отделни закони и подзаконови актове – ЗСВ, ЗМСМА и др. 3. Характеристика на бюджета 3.1. От политическа гледна точка – той има важно политическо значение – представлява политически инструмент, чрез който управляващите насочват управлението в определена посока. Възможно е нещата да минат гладко. Ако опозицията вземе надмощно положение и не го подкрепи, той няма да бъде приет – това се приравнява на вот на недоверие. 3.2. От икономическа гледна точка – представлява централизиран държавен паричен фонд. Той трябва да покрива непроизводствената сфера. Той се различава от децентрализираните финанси (по места, там, където се създават – данъци, такси, мита и т.н.) Проблемът, който възниква, е каква част от дохода да се изземва, за да отиде в бюджета (около 40 – 41 %). 3.3. От юридическа гледна точка – белези: план – прогноза, предвиждане колко и какви приходи от националното стопанство да постъпят в бюджета. Той има задължителен характер – обвързва държавните органи, които ще го изпълняват. Бюджетът няма нормативен характер. Той действа, прилага се в рамките на една бюджетна година. Ако трябва да се каже към кой вид актове спада – това са общите ненормативни актове.
бюджетът е финансов план – става въпрос за приходи и разходи, които имат паричен характер. Той се различава от останалите планове.
годишен финансов план – от гледна точка на неговото времетраене
основен финансов план – неговото значение спрямо останалите планове в държавата – те трябва да бъдат съгласувани с него, с неговите показатели
единен финансов план – обединява всички останали бюджети в държавата
4. Видове бюджети. Бюджетна класификация и бюджетно регулиране – optional (на който му се чете, да чете) 4.1. Видове бюджети национални и местни бюджети – критерият е откъде идват приходите и къде отиват разходите. Националният бюджет събира приходите от територията на цялата страна. Местните – от част от нея. (В България – републикански и общински бюджети)
сложни и прости (обикновени) – критерият е от колко съставки се състои този бюджет (обикновен е наприемр бюджетът на кметството, района, а сложен е държавният бюджет)
общи и специализирани – общи са тези, в които постъпват най – различни приходи (от данъци, мита, такси и т.н.), а специализирани са тези, в които постъпват еднородни приходи – напр. бюджета на НОИ, НЗОК
4.2. Бюджетна класификация – един от принципите, по които става набирането на бюджетни приходи и осъществяването на бюджетни разходи. Спазва се определен ред. Той е задължителен за органите, които вършат бюджетна дейност. По него се осъществява бюджетният контрол. Бюджетната класификация означава приходите и разходите да бъдат разпределени в четири направления – групи, раздели, мероприятия и параграфи. Това дава възможност на държавните органи да осъществяват бюджетен контрол. Бюджетната класификация се установява от Министерство на финансите и основният контрол, който се върши, основно се осъществява на тази база. 4.3. Бюджетно регулиране – във връзка с местните бюджети, т.е. бюджетите на общините. Това е един механизъм за балансиране на приходите и разходите по даден местен бюджет. В рамките на държавата съществува принцип за такова балансиране. Когато започне да се изготвя един бюджет се започва отзад напред. В някои общини има по – големи приходи, отколкото в други. Всяка община има собствени приходи, но във финансовоправен смисъл те са си държавни. Когато те не достигат се стига до бюджетно регулиране. Способи: бюджетни очисления – една част от бюджетните приходи, които постъпват в държавния бюджет за съответната година, се очислява да постъпи като приход в съответния местен бюджет (преотстъпени приходи). Обикновено това се прави в проценти. Тук се създава заинтересованост. Колкото повече съберат, толкова повече ще получат. Гласуват се ежегодно и то за всяка община поотделно. Това е най – модерният способ за бюджетно регулиране.
отпускане на глобална сума – под формата на субсидии и сугвенции. Ако на територията на общината няма републикански приходи, които да бъдат очислени, се прилага този метод.
безлихвени държавни заеми, които се отпускат от държавния бюджет. Това означава, че те трябва да бъдат върнати и то в края на бюджетната година. Отпускането им от гледна точка на размер не трябва да надвишава бюджетните приходи от предходния месец. Ако заемът бъде просрочен, трябва да се олихвява (иначе ще бъде бюджетна субсидия).
4.4. Общински бюджети Всяка община в България има собствен бюджет. Ролята на общинския съвет е като тази на НС. Изпълнителните органи участват в изпълнението на бюджета. Принципите, които се спазват – законосъобразност, целесъобразност. Общинският съвет издава наредба. Общинските бюджети първоначално се приемат по общи суми, а когато се даде на съответната община, тя прилага бюджетна класификация ________________________________________________________________________ II. Бюджетен процес Бюджетното право като отрасъл има материалноправна и процесуалноправна страна. Получаването на приходите по бюджета и осъществяването на разходите не става автоматично. Това е дълъг процес и свързващо звено е именно бюджетният процес. Това не е еднократен акт, това е един продължителен процес, който трае 1 година и даже повече от година. За бюджетен процес се говори в правната теория, в практиката и в законодателството. 1. Характеристика на бюджетния процес 1.1. Бюджетният процес е сложно производство. В него участват държавни органи и те притежават различни правомощия. 1.2. Бюджетният процес се характеризира със стадийност, т.е. има отделни стадии и при всеки от тях участват определени държавни органи и те непрекъснато се повтарят всяка година; 1.3. По повод стадиите възникват различни правоотношения; 1.4. Бюджетният процес е формата за реализиране на материалните бюджетни правоотношения. 1.5. Нормативна основа на бюджетния процес - Закон за устройство на държавния бюджет – гл. I (общи положения на бюджетния процес), II, III, IV, V (отделните етапи от бюджетния процес). 2. Етапи на бюджетния процес - По въпроса колко етапа има бюджетният процес, съществуват различни становища. Според едни – етапите са 2 – съставяне и изпълнение. Според други – етапите са доста повече (8-9 етапа). Ако се придържаме към нормативните актове, бюджетният процес преминава през 4 етапа – съставяне, приемане, изпълнение и приемане на отчета за изпълнението му. 2.1. Съставяне на проектобюджет – гл. II от Закона за устройство на държавния бюджет – чл. 14 – 20 ↔ Преобладава икономическата харатеристика на бюджета, без да се изключва участието на държавни органи, които притежават бюджетни правомощия. Този първи етап преимуществено принадлежи на изпълнителната власт. ↔ Съставяне на бюджетна прогноза – прави се за 3 години напред, на базата на цени, кредитна политика и т.н. Това е от компетентност на министъра на финансите. Изготвя се бюджетна прогноза за първата година – компетентност на министъра на финансите. Той изготвя проекта за държавен бюджет на базата на получените заявки от министрите. Висшият съдебен съвет и Сметната палата изготвят своите проектобюджети. Те дават заявките са тях на министъра на финансите, който включва тези проектобюджети към държавния бюджет, без да има право да ги пипа. Бюджетите на съдебната власт и на Сметната палата са независими от изпълнителната власт. След постъпването на всички проектобюджети, в Министерство на финансите се прави обсъждане на тези проектобюджети => възникват разногласия. Те се решават от МС. Процесът е доста дълъг. Министърът на финансите изготвя окончателния проектобюджет и той се внася в НС заедно със съответните мотиви, промени и съображения защо те са направени, заедно с проектобюджетите на съдебната власт и на Сметната палата – без да са пипани. Министъра на финансите изготвя становище за намаляване на разходната част на бюджета. В проектобюджета, който се внася в НС, два момента заслужават внимание: * информация за финансовото състояние на общините * информация за извънбюджетни сметки – подлежат на контрол, но не са включени в съответния бюджет. Всичко това трябва да стане 2 месеца преди започването на бюджетната година – 1 ноември. МС трябва да иска удължаване на срока от НС и да представи мотиви на какво се дължи това закъснение. Трябва да се сочат данни за предходния бюджет и да се правят сравнения. 2.2. Приемане на държавния бюджет - Проектобюджета придобива задължителна сила; преминава от едно качествено състояние на проект, в друго, което има задължителен характер. Условно може да се раздели на 2 части: а) Обсъждане на проектобюджета и б) Гласуването му. Този етап започва с внасянето на проектобюджета в НС от министъра на финансите, от името на МС. Следва обсъждане, което също протича на 2 етапа: 1) Обсъждане в постоянните комисии; 2) Обсъждане в пленарната зала. Приемането става по реда на Правилника за организация и дейност на НС. За разлика от други законопроекти, проектобюджетът се разпределя на няколко комисии и при обсъждането му се произнася всяка една от тях. Има водеща комисия по бюджета и финансите, но тя обобщава становищата на останалите постоянни комисии. Тя запазва балансът м/у приходите и разходите, независимо какви предложения се правят. Прави се доклад от министъра на финансите в пленарната зала и се изнася съдоклад от името на постоянната комисия. Това става на 2 четения: ►Първо четене – приемане по принцип; ►Второ четене – предложения от комисиите, от народните представители и т.н. При това четене бюджетът трябва да бъде приет, ако НЕ – своеобразен вот на недоверие (опозицията не приема финансовата политика на управляващите. На второ четене бюджетът се приема в глобални цифри, след което в 1-месечен срок, МС прави разпределение по пълна бюджетна класификация, по 3-месечия и утвърждава бюджета на второстепенните разпоредители ( напр.: ректора на СУ). Такова разпределение прави и Висшият съдебен съвет за бюджета на съдебната власт. Министърът на финансите подписва проектобюджета и той става окончателен. Това е окончателният бюджет. Той трябва да е приет до 01.януари, но е възможно това да не стане. В закона е предвидено на базата на действащите нормативни актове, приходите да бъдат събрани тогава, когато е предвидено в нормативните актове, а разходите – стария бюджет по 1/12 на месец да се правят такива разходи. Това е от компетентност на законодателната власт. 2.3. Изпълнение на гласувания проектобюджет - Това е от компетентност на изпълнителната власт. Участват множество органи, всеки от които е натоварен със съответни правомощия. Общото ръководство по изпълнение на бюджета принадлежи на МС. МС, чрез министъра на финансите, чрез другите министри, чрез Висшия съдебен съвет, организира и ръководи изпълнението на приетия бюджет. Висшия съдебен съвет чрез ВКС, ВАС, главния прокурор и Националната следствена служба организира и ръководи бюджета на съдебната власт. При изпълнението на държавния бюджет, това се прави по две направления – приходна и разходна част. На ниско ниво се включват и други органи – данъчни органи, счетоводители и т.н. За целта изпълнението се извършва по Наредба за касово изпълнение на държавния бюджет. Бюджетът се изпълнява от гл.т. на разходната му част, съобразно постъпленията. Около 93-97% от приетия бюджет се изпълнява. Има забрана БНБ да кредитира държавния бюджет. Осъществява се разнороден бюджетен контрол. Тук е най-засилен. Активно участие взема Сметната палата, като наред с нея, контрол упражняват НС, МС, министъра на финансите и т.н. Конкретно министъра на финансите може да предприема различни принудителни административни мерки. По закон в този етап, министъра на финансите може да спира финансирането, да блокира бюджетни сметки и т.н. Нормативна основа – 11 текста от Закона – чл. 28 – 38 ЗУДБ. 2.4. Приемане отчета за изпълнението на бюджета – чл. 39 – 41 (ПРИЛОЖЕНИЕ №3) - Приключването на изпълнението на бюджета трябва да стане на 31 декември. До тази дата трябва да стане разплащането по бюджета. Шефа на БНБ и министъра на финансите определят реда за приключване на бюджета, изготвят отчет за неговото приемане, за включването на Сметната палата по осъществяване на контрол и т.н. Всички бюджетни организации трябва да изготвят доклад за изпълнение на бюджета и да изпратят тези отчети до министъра на финансите. Той подготвя цялостния отчет за изпълнението на държавния бюджет, дава оценка по изпълнението му, прави препоръки по него и заедно с отчета по изпълнението на бюджета, внася в НС неговото виждане по изпълнението на държавния бюджет. Приемането на отчета става самостоятелно до края на следващата бюджетна година. Отчетът се приема с решение => и приемането на бюджета е по-правилно да става с решение, а не с нормативен акт!!! ___________________________________________________________________________ III. Статус и правомощия на Сметната Палата Всички страни с модерно финансово законодателство са създали такъв орган за контрол по изпълнението на бюджета (всички видове бюджети + контрол върху публичните средства). Този контролен орган се нарича Сметна палата. В исторически план в Европа той съществува от три – четири века. В България Сметната палата е създадена на 17.12.1880 г. Тя е действала до края на 1947 г. Тогава Конституцията (от 1947 г.) е предвидила Сметната палата да бъде закрита и нейните функции да бъдат възприети от Държавния финансов контрол. Конституцията от 1991 г. предвиди създаването на такъв орган. Нормативна уредба – това е третият закон за Сметната палата след промените от 1991 г. – брой 109 ДВ/2001 г., 1. Правна характеристика на Сметната палата – В предните два закона имаше легални определения и то сравнително точни. Сега в чл.1 – чл.4 ЗСмП горе долу се прави опит да се даде легално определение. 1.1.Сметната палата е контролен държавен орган – притежава белезите, характерни за всички държавни органи – има властнически и санкционни правомощия, издава задължителни актове и т.н. 1.2. Сметната палата е контролен орган за външен за бюджета одит (проверка). Контролът, който Сметната палата упражнява, е външноведомствен – тя заема самостоятелно място между държавните органи и не може да бъде причислена към някоя от познатите категории държавни органи. 1.3. Сметната палата е специализиран контролен орган, защото осъществява контрол само по повод бюджета в държавата. Не е с обща, а със специална компетентност. 1.4. Сметната палата е независим орган, т.е. независим от всички други държавни органи, но най – вече от изпълнителната власт. Тя стои най – близо до изпълнителните органи, прилича на тях, но не се причислява към нито един от тях. Нещо повече – тя контролира МС и отделните министри във връзка с това, което те вършат по отношение на държавния бюджет. От друга страна при приемането на бюджета на Сметната палата изпълнителната власт не взема никакво участие. Проектобюджетът на Сметната палата се изготвя от самата нея, изпраща се на МС, респективно на Министерство на финансите и се добавя към държавния бюджет – в парламента. Той не се “пипа” от изпълнителната власт. Бюджетът на Сметната палата се проверява от нарочна комисия, избрана от парламента. Сметната палата има определена зависимост от НС – избора на членовете й става с решение на НС; тя се отчита пред НС по подобие на БНБ и главния прокурор; по решение на парламента Сметната палата е длъжна да прави пет проверки годишно на обекти, посочени от НС. Тази зависимост на Сметната палата от НС е несъщинска. 1.5. Сметната палата се причислява към висшите държавни органи – аргументи: ↔ посочена е в Конституцията ↔ начинът на избирането й – от НС ↔ правомощията, които притежава В Европа съществуват два вида сметни палати – такива, които притежават по – широки правомощия (за предварителен, текущ и последващ финансов контрол) и такива с по – тесни (само текущ и последващ – като в България). Сметната палата не може да налага вето по отношение приемането на бюджета. 2. Устройство (чл.10 – чл.24 ЗСмП). 2.1. Тя е юридическо лице със седалище в София със самостоятелен бюджет, при приемането на който органите на изпълнителната власт не вземат никакво участие – не могат да го променят. Те само изпращат едно становище до НС. 2.2. колективен орган – има председател и десетчленен състав. Членовете й трябва да имат само българско гражданство, без друго. Избират се за мандат от 9 години. У нас в момента действа вторият мандат. Председателят на Сметната палата не може да бъде преизбиран за втори мандат. Първо се избира той и в едномесечен срок той прави избор за останалите 10 члена. Когато има освободен член на Сметната палата – по същия начин. Във всички случаи преизбраният член продължава мандата, не започва отначало. При избора на председател и членове има едно много важно ограничение – не е възможно да бъде избрано лице, което последните три години е било министър или член на някоя от държавните агенции, тъй като ще се стигне до ситуацията като член на Сметната палата той да проверява себе си. Други изисквания: да имат висше икономическо или юридическо образование; за председател - минимум 15 г. трудов стаж, а за член – минимум 10 г.; не трябва да са осъждани; не могат да бъдат избирани лица, които са роднини по права линия. Председателят на Сметната палата и членовете й не могат да упражняват друга дейност с изключение на научна и преподавателска Полагат клетва. 2.3. към самата Сметната палата се създават отделения (спорт, съдебна власт, промишленост и т.н. ↔ на централно ниво ↔ по места има териториални поделения 3. Правомощия на Сметната палата – чл.5-9 ЗСмП 3.1. контролира публични държавни средства (държавния бюджет; този на ООсигур.; на НЗОК; на общините и т.н.). Горе долу дейността на Сметната палата прилича на тази на органите на държавния финансов контрол – проверяват законосъобразността и целесъобразността, но за да се стигне до налагане на юридическа отговорност трябва да има констатирана незаконосъобрзаност. Каталог: 2010 2010 -> Ноември, 2010 Г. Зад Кое е неизвестното число в равенството: (420 Х): 3=310 а) 55 б) 66 в) 85 г) 504 За 2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика 2010 -> Януари – 2010 тест зад Резултатът от пресмятане на израза А. В, където 2010 -> Библиографски опис на публикациите, свързани със славянските литератури в списание „Панорама” /1980 – 2011 2010 -> Специалисти от отдел кнос, Дирекция „Здравен Контрол при риокоз русе, извършиха проверки в обектите за съхранение и продажба на лекарствени продукти за хуманната медицина на територията на град Русе 2010 -> 7 клас отговори на теста 2010 -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010 2010 -> Код на училище Име на училище Изтегляне 5.06 Mb. Сподели с приятели:
|